Иван Лукаш

превод: Литературен свят

Ще помня слабата му вкопчваща се момчешка ръка и как потриваше сухата си брадичка, ще помня острия му поглед изпод блестящите очила. В дълбочината на душата му винаги имаше като че ли горчиво учудване, макар че сивите му очи бяха хубави и весели.

Едва ли мога, едва ли ще се реша да кажа за него дори най-обикновени думи. Мисля, че Ходасевич беше истински литератор. Ето две много прости думи.

Но в наше време, и у нас, в емиграция, мисля, че само Ходасевич беше истински литератор. Цялото му същество беше изпълнено само с литературата. Само тя побираше за него целия живот и всичко човешко, което съществува на света.

Мисля, че през Ходасевич преминаваше тайнствената приемствена верига на пушкиновата руска литература.

В емиграция, и при белите, и във “Възраждане”, Ходасевич премина дълъг път. И при белите, и във “Възраждане”, мисля, че той дойде само защото беше истински литератор: Ходасевич знаеше как революцията беше изтерзала, как безпощадно беше угасила истинската руска литература.

Мисля още, че всичко, което изглеждаше в него тръпчиво, дори сурово, беше само негово литературно оръжие, изкована броня, с която той защитаваше истинската литература в непрекъснати боеве.

Именно така, до последен дъх, Ходасевич отдаде себе си на Русия, защитавайки истинската руска литература, Светия Дух на Русия, за да не похули никой Светия Дух.

И още мисля за стиховете на Ходасевич, изпитвам от тях винаги едно и също странно чувство, като че ли върху Ходасевич е легнала сянката на Пушкин. Само върху Ходасевич, от всички. Зловеща: не пушкиновия ден, а пушкиновата нощ.

И поразителният стремеж на Ходасевич да научи всичко за Пушкин за мен не беше изследване на страничен учен, а тайна на душата на Ходасевич-поета, съкровено и злокобно близо до душата на самия Пушкин.

Именно тази нощ на Пушкин, и нощ на Русия, и европейска нощ, мисля, че тайно носеше в душата си Ходасевич, и затова във всичко при него като че ли имаше привкус на горчива печал, - горчив-горчив пелин…

Возрождение. № 4188. 16.06. 1939 г.