Иван Созонтович Лукаш [30.3. (11.4). 1892, Санкт Петербург - 15.5 1940, Медон, Франция] е руски писател и журналист. Роден в семейството на ветеран от Руско-турската война. Прекарва детството си Художествената академия, където баща му е портиер. Завършва юридическия факултет на Петербургския университет. Първата си книга - сборника със стихове в проза “Отровни цветя” публикува през 1910 г. Участва в изданията на егофутуристите, пише очерци за в. “Реч” и “Съвременно слово”, сп. “Огоньок”. Горещо приветства Февруарската революция, посвещавайки на нейните дейци поредица от брошури. През октомври 1917 г. преживява кризисни настроения, определили промяната в мирогледа му. Воюва срещу червените в Доброволческата армия. В Крим сътрудничи на белогвардейските вестници “Юг на Русия” и “Гласът на Таврия”. Преминава дълъг път в емиграция - Константинопол, Галиполи, Търново, София, Виена, Прага, Берлин, Рига, Париж. Епизодите от Гражданската война отразява в повестта “Смърт” (София, 1922) и документалната книга “Голо поле” (София, 1922). В Берлин влиза в дружеството на руските писатели “Вретено”. Издава сборника с разкази “Дявол на гауптвахта” (1922), повестите “Домът на покойниците” (1922) и “Граф Калиостро” (1925), романа “Бял Цвят” (1923) и мистерията “Дявол” (1923). През 1925 г. заминава за Рига, където сътрудничи на в. “Слово” и “Днес”, пише разкази, в които петербургските истории съседстват с гротескно фантастични сюжети от живота на стара Рига (сборника “Сънищата на Петър”, Белград, 1931). През 1928 г. се установява в Париж, става сътрудник на в. “Възраждане”. Темите му от този период са свързани с руската история и култура. Тук написва и публикува сборника с разкази “Дворцовите гренадири” (1928), повестта “Император Йоан” (1939), романите “Пожар в Москва” (1930), “Виелица” (1936), “Вятърът на Карпатите” (1938), “Бедната любов на Мусоргски” (1940).

Публикации:

Публицистика:

ИСТИНСКИ ЛИТЕРАТОР/ брой 31 юли 2011

За Иван Лукаш:

ЕМИГРАНТСКИЯТ ПЕЧАТ ЗА ИВАН ЛУКАШ/ брой 31 юли 2011

ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА ИВАН ЛУКАШ/ автор: Иван Шмельов/ брой 31 юли 2011