превод: Литературен свят

“ПОЖАР В МОСКВА” НА ИВ. ЛУКАШ

За Ив. Лукаш е характерно, че той иска всичко и навсякъде да превземе с пристъп, с темперамент, с чувство, патос, вътрешно озарение, интуиция. Безспорно, в това отношение му е дадено много.

Необятен е замисълът на последния труд на Иван Лукаш. Това е ни повече, ни по-малко като разширено повторение на замисъла на Толстой в неговата “Война и мир” и “Декабристи”. Художествено обяснение на историческата съдба на Русия в светлината на новия ни страшен исторически и душевен опит!  

В “Пожар в Москва” има плът и кръв от Русия - Русия като жив организъм, носещ своята съдба. И всеки, който прочете книгата на Ив. Лукаш, ще намери храна за горестни размисли за Русия и съдбата й. Книгата ни кара да почувстваме Русия и да се замислим над сложния й път.

Константин Зайцев

“Россия и Славянство”, Париж, , № 78, 24 май 1930

ЗА РОМАНА “ПОЖАР В МОСКВА”

Сериозно замислена, художествено-историческата хроника на Иван Лукаш не трябва да мине незабелязано в руската задгранична литература.

М. Цетлин

“Современные Записки”, Париж, , № 45, 1931

СЪНИЩАТА НА ИМПЕРИЯТА

Особено вълнува писателя епопеята на руската армия зад граница. Походите на Салтиков в Прусия и на Суворов в Италия извикват във въображението на писателя полузабравени образи на руски хора в чужбина. Авторът вниква и в най-дребните подробности от бойния и походен живот на нашите предци. Понякога изглежда, че не историческите събития, знанието за които е взето от книгите, разгръща той пред читателя, а с вълнение ни предава своите видения, своите сънища.

Любовта към онази епоха, когато се е създавала Руската Империя (в двата й облика - царството на Петър и царството на Павел), е главна причина за творчеството на Лукаш. С острота, стигаща понякога до болезнена чувствителност, той възкресява миналото, съчетавайки съня и действителността във висша духовна реалност.

Лукаш е един от най-надарените писатели на нашата задгранична литература…Той има свой стил, свой маниер и, което е най-важно, създава собствен свят - легендата за Руската Империя. Тази легенда има магическата сила да съживява руските сърца в пустинните им четиридесетгодишни странствания.

Иля Голенишчев-Кутузов

“Возрождение”, Париж, , № 2578, 23 юни 1932

ЗА ИВАН ЛУКАШ

Ив. С. Лукаш носи в облика и писанията си широкия, топъл и добър полъх на Русия. Син на истинската руска литература, свободен и беден, дошъл от най-високите извори на  руския дух, и в изгнание той следва своя път независимо и непримиримо.

Борис Зайцев

“Возрождение”, Париж, , № 4235, 10 май 1940

ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА ИВАН ЛУКАШ

Лукаш по-горещо от всички писатели разбираше сърцето на емиграцията. Във всичко, което написа, се чува шумоленето на невидимите, великодържавни руски знамена. Особено в последните му неща, където любовта му към Русия се разгоря в съкрушителна страст, във всеизгарящ пламък.

Той беше целият пронизан от безпределна вяра в Русия. И я поддържаше в читателите си, разпалваше я. Лукаш въплъщаваше в слово духовното, национално съдържание на емиграцията, беше самият смисъл на нейното съществувание. В това беше патосът на неговото творчество.

А. В. Тиркова-Уилямс

“Возрождение”, Париж, , № 4237, 24 май 1940

ЗА РОМАНИТЕ НА ИВАН ЛУКАШ

Те са написани прекрасно. Стилът им е превъзходен. Но… не им достига нещо като композиционен огън…

Владимир Набоков

(В кн.: Field A. VN, the Life and Art of Vladimir Nabokov. New York, 1986)

МАЛКО ЗА ИВАН ЛУКАШ    

Иван Созонтович беше добър, мек човек, горещ руски патриот, влюбен в културата и бита на императорска Русия. Той се гордееше, че баща му е бил ефрейтор във Финландския полк и че самият той в края на войната беше заминал като доброволец в Преображенския полк. По стените на скромното му жилище висяха литографии и гравюри на героите от Севастопол, руски императори, снимки на писатели.

Писателят беше измъчван от стара туберкулоза. Започна войната от 1939 г., той не доживя до нападението на Германия срещу Русия. Иначе тежко би преживявал пораженията на руснаците в първата година от войната.

Посетих го в болницата седмица преди смъртта му. “Още има барут в барутницата, скоро ще се оправите”. Той ме гледаше с добрите си светли очи и му се искаше да вярва. Той толкова обичаше живота.

Когато идвам в Париж, отивам в скромното медонско гробище, където е погребан. Там вече има много руски гробове. Руският Медонск, както на шега го нарекоха нашите емигранти, постепенно се преселва тук.

Ив. В. Первушин