Георги Майоров

Още преди две години ме впечатли електронният вариант на книгата ,,Глина” на Георги Ангелов.
Сега пред окото ми е книжното Тяло. Казвам Тяло, защото е духовно, живо същество. То диша, раздвижва мускулатурата на живота, гмурка се в тъмните му дебри, за да излезе на светлина. И да ни осветли с нея. Жадувана, необходима на всички.

По повод Борислав Геронтиев „Село без черква. Житейски истории и съдби човешки”, С. , 2018
Панко Анчев

Какъв свят ни представя Борислав Геронтиев в своята книга „Село без черква”: жив или мъртъв?
Светът вече го няма, отдавна е изчезнал, потънал е в миналото, но споменът за него е жив и писателят го е съхранил съкровено и с голяма [...]

Владимир Янев
Сред българските прозаици от периода между двете световни войни Йордан Йовков, Константин Константинов и Стоян Загорчинов изпъкват и със своята склонност към по-трайно и интензивно самонаблюдение.

Владимир Янев
Синът на Петко Коларов - учител от великотърновското село Драганово, е съвсем млад, когато се насочва към поезията. Началните му опити (включително неговите хумористични стихове, най-често подписвани с псевдонима Хенри Фей) представят ранна версификаторска сръчност.

Васил Каратеодоров

На снимката: Мирослав Минев
Във втората си книга „Люде без години” Мирослав Минев е оригинален, интересен, свеж и дълбоко човечен. Майстор на психологическия анализ, тънък стилист и отличен белетрист, и тук той е запленен от чудни видения, и тук е в кръговрата на един странен свят.

Васил Каратеодоров
Новият сборник разкази на Дамян Калфов „В окопите”, който издаде неотдавна библиотека „Завети”, разкрива в пълнота свежия му и интересен повествователен дар.

Мина Карагьозова
Георги Ангелов “Пепелище”, поезия, 2017

Това е една тъжна и красива книга. Като моцартов реквием. Книга - свидетелство за това, което е било и което вече го няма. Където България и девойката от “Бела съм,бела юначе” са още живи, макар и разпънати на кръст.

Кирил Назъров
Още докато живеех и работех в Благоевград - до началото на 80-те години на миналия век - създадохме творческо литературно обединение, в което редом с мен много автори пишеха за деца.

Лалка Павлова
„Гласът” - поема от Иван Есенски
Проблемите за връзката между твореца и адресата на неговото творчество, за конфликта между личността и времето, както и за индивидуалната духовна драма на непризнатия от общността създател на произведения на изкуството, съпътстват битието на човечеството още от най-дълбока древност.

Георги Хрусанов
Нашият битов разказ от ден на ден прави по-големи успехи. След Ел. Пелин и Йовков, днес и по-младите дават нещо цялостно. Един от тях е И. Волен.

Павел Телчаров
Стефан Станчев - „Тракийски песни”, Бургас, 1934 г.
Повечето от тия стихове са продиктувани от носталгията към родната на автора Тракия.
Тая носталгия изтръгва от Ст. Станчев искрени и развълнувани ноти. Тракия разкрива пред нас своите красоти, своята нощна поезия, своите легенди („Ранена птица”).

Павел Телчаров
Кирил Добрев - „Панаирът в Лайпциг”, София, 1934 г.
Непосредствените впечатления и идеи, които авторът (Кирил Добрев - Кирил Гривек. бел. ред.) е извлякъл от посещението на лайпцигския панаир през тая година, дадени в художествена форма, съставят канавата на тая книга, която иде да осветли всестранно българския читател върху тая най-голяма изложба на фабрични и [...]

Ангелина Бакалова
Това не е книга за природата. Не е лирично съзерцание на нейните форми, макар че лиричното начало е основата, върху която авторът изтъкава своите послания.

Добрин Василев
„На котва” от Матвей Вълев, повест, 1938 г., изд. сп. „Завети”.
Авторът на една хубава сбирка разкази, която миналата година биде добре оценена от критиката, Матвей Вълев, е написал повест из моряшкия живот, излязла от печат едва преди няколко дни.

Пенчо Пенчев
„Пушкин в своята графика” от Вичо Иванов, отпечатък от годишника на Пловдивската народна библиотека и музей, 1935-1936, София, 1937
По случай чествуване стогодишнината от раждането на великия поет Пушкин, излязоха и на български доста статии и студии за творчеството и личността му.

Пенчо Пенев
„Писатели и книги”, т. II от Д. Б. Митов, София, 1936 г.
За българската литература и общественост са необходими люде, които да творят неуморно обществени ценности със замаха на истински и честни ратници за родна култура и напредък. Нашият културен живот страда може би от липса на такива редактори.

Петър Динеков
Новите едноактни комедии на Ст. Л. Костов: „От много ум”, „Държавните липи” и „Женско царство” (издание на д-р Ж. Маринов) още веднъж потвърждават, че в лицето на техния автор българската комедия има най-добрия свой съвременен представител.

Васил Каратеодоров
Докато в литературата на съседните ни народи, особено в Югославия, последната война е изобразена в големи романи, в нашата тя заема едно съвсем незначително място, представена най-вече чрез разказите на някои от по-старите ни писатели.

Цветан Минков
Това е най-новата сбирка стихове на Ракитин. Той е особено щедър към нас, за жалост повече в количествено отношение: неговите сбирки се явяват твърде често и затова поетическата му физиономия се губи в баласта на едно разпиляно творчество.

Недялко Месечков
Разлиствайки кратката история на българската поезия срещаме едно светло име: Димчо Дебелянов.
Годините, които ни отделят от неговата трагична кончина, ни карат да чувстваме все повече и повече, че сме загубили една голяма ценност.

Недялко Месечков
„Майстори” - драма в четири действия от Рачо Стоянов, издание на Д-р Ж. Маринов, София, 1927 г.

Нашата драма отдавна чака своя майстор. В дългата върволица от български пиеси надали ще се намерят 3-4, които оправдават съществуването си.

Георги Майоров
По най-неочаквана случайност в ръцете ми попадна стихосбирката ,,Лентата е почти изснимана” (Издателство „Жанет 45″, 2018), на Надежда Тричкова. Тя на пръв поглед наистина е безупречно композирана с трите цикъла - ,,Портрети”, ,,Рамки” и ,,Албуми”. Дори външно изглежда образно сътворена.

Иван Д. Христов
Иван Желязков - „Дъждовете на страха”, Изд. „Жанет 45″, Пловдив, 2019 г.
За писателя, журналиста и издателя Иван Желязков, романът с метафоричното заглавие „Дъждовете на страха” е седмата по ред белетристична книга в неговата творческа биография.

Георги Майоров
Едва ли има писател, който в творчеството си да не е отправял критика към някои негативи в обществения живот.

интервю на Лияна Фероли
Иванко Маринов е роден на 23 април 1946 г. в Хасково. Завършва средно и основно образование в Кърджали. Започва да пише стихове още като ученик. През 1973 г. завършва театрална режисура в Ленинград /сега Санкт Петербург/.

Христо Черняев
Творбите, които създава Костадин Златков, са сътворени от даровито и ярко перо. От тях лъха непосредствена човещина и земна, много българска кротка философия.

Мина Карагьозова
Хубен Стефанов, „Наблизо има светлина”, стихове, София, изд. „Български писател”, 2019

Поразителното впечатление, което прави книгата на Хубен Стефанов, се основава на много неща.
Някои от тях са пълната липса на декларативност и почти пълното осланяне не на рационалното и дори не на емоционалното, а на интуитивното начало у читателя.

Иван Есенски
За пътешествието през една такава необятна тема навярно трябва да си помогнем с въображението на Блез Паскал за безкрайните звездни пространства.

Кънчо Великов
Благовеста Касабова на 85 години
Известен е фактът, че повечето писатели недолюбват литературните критици. И вероятно имат основание, особено ако критикът няма професионални качества. Но критиката също е изкуство и то - много отговорно.

Иван Д. Христов
Лъчезар Селяшки - „Пропукана камбана”, Изд. „Българска книжица”, София, 2018 г.

Лъчезар Селяшки е отдавна утвърден поет, прозаик и преводач от полски език. Автор е на 20 поетични книги, на два сборника с есета, фрагменти и разкази, както и на студия за Атанас Далчев.

Александра Ивойлова
Можем да се запитаме: защо? Защо Япония? И четейки тези стихове, ще си отговорим. Всъщност - отговор няма. Кой би могъл да каже защо красотата го привлича, защо обича и е обичан, кои са онези закони, които го водят в житейсия избор… Така естествено Ирина Александрова обхваща с перото си близки и далечни светове.

Георги Майоров

Творчеството на поета Георги Ангелов освети мъдростите на древността, разгърна неразкрити страници през вековете, омеси глината на истините за живота, постави ,,Ариергард” за изчезващия вид на планетата, проми ,,Солта на земята”, укрепи трите опори ,,Бог, семейство, България”, намери изцеление за хилядите бедни и нещастни, за да виждаме същността на битието и да имаме своята [...]

Благовеста Касабова

Творческата и човешката същност на един критик - пък и не само на него, по един или друг начин се изявява в неговата идейно-естетическа позиция, а оттам - в неговите произведения.

Димитър Бабев
Конст. Н. Петканов. Старото време, роман, София, 1930. Книгоиздателство „Право”
Като писател К. Петканов е напълно сроден със средата и условията, които и наистина са фон на неговото творчество, намерил е, както казват, себе си.

Лияна Фероли
книга-летопис за духовното извисяване на хората от Източните Родопи

За разлика от несменящата се много дълго време политическа картина, през последните години в духовното пространство на Източните Родопи се наблюдава истинско съживление, обновление и обединение в културно-просветния живот.

Христо Борина
Иван Лазаров (творчество и творби. Написал скулптора Димитър х. Иванов.
Поч. „Полиграфия”, 1934. 4-о, 120 стр., цена 100 лв.).

Георги Н. Николов

Неотдавна издателство „Захарий Стоянов”, С., 2019 г., пусна от печат литературна анкета на Тодор Коруев с известния поет, публицист и есеист Петър Андасаров. Тя е озаглавена „Защото съм такъв”. Наистина, какъв си ти, Петре, приятелю?

Георги Майоров
Най-ясно се пише когато не бързаш за никъде - нито за представяне на книга, нито за изпълнение на поръчка.

Лияна Фероли
Често се питам, дали творецът предварително замисля до най-малката подробност как ще изглежда даден негов стих, разказ, приказка… И дали това не превръща занятието му в занаят, пък бил той и душевен. Много е сложно, защото в него не би трябвало да има канони, правила…

Иван Д. Христов
Мария Филипова - Хаджи, „Прошка за България”, Изд. „ИМЕОН” - Пловдив, 2018 година.
Поетесата Мария Филипова - Хаджи е родена в странджанското село Ситово. Учила е руско - татарска филология в Ташкент, Узбекистан, както и руска филология и журналистика в Пловдив. Членува в Дружеството на Пловдивските писатели от 1992 година.

Александър Кръстников
“Жерави прелитат на юг”, сборник разкази от Недялко Месечков, издание на комитет „Българска литература”, София
Сборникът на Месечков съдържа 10 разказа, в които писателят разкрива и излива душата си на добър познавач върху въпросите на съвременните български нрави.

Янко Стефов
Послепис към повестта на Елена Гутман „Гуга войводка” (Пловдив, 1993)
Развълнувах се искрено от появата на една нова българска книга на историческа тематика. Приех този радостен факт като предизвикателство към читателя , стъписан от какафонията, която днес цари на нашия книжовен пазар.

Евдокия Емануилова
Предговор към повестта на Елена Гутман „Гуга войводка” (Пловдив, 1993)
Има нещо показателно в това, че повестта на Елена Гутман за родопската хайдутка Гуга излиза тъкмо през 1993 г.

Кънчо Великов
Моя древна земя, побеляла от кости и преспи,
моя гневна земя, почерняла от мъка и кръв -
дай ми оня бунтовен напев на хайдушките песни
и зеления пламък на знамето с български лъв!

Иван Д. Христов
Елена Хайтова - „Орли от пламък”, Изд. „Зеа - Принт”, Смолян, 2019 г.

Големите писатели са като високите планински върхове, откъдето и да ги погледнеш те пленяват със свята възвишеност и величие.

Георги Майоров
Все по-голямо внимание заслужават творците на перото, които са далече от шума на славата. Те идват на този свят внезапно рано ,,като стихотворение”, или закъсняват по стръмния път, защото рецитират живота и на тях ,,бог чете стиховете” им.

Христо Черняев
Драгомир Шопов е автор на редица лирични книги, а и не само на лирика. През последните двайсетина години той се изявява и като активен и най-вече съвестен общественик, което ще се запомни.

Проф. д.с.н. Максим Мизов

Историята и съвременността ни предлагат огромно, дори неизчислимо количество от научни изследвания и публикации по твърде деликатната и неимоверно сложната тема за философията на изкуството.

Георги Майоров
За творчеството на Иван Есенски се пише трудно. Ако можем поне да се доближим до него. Защото не е писано лесно. И, по Атанас Капралов, е доближаване до взрива.

Георги Н. Николов

„И шепот, и вик” се нарича новата стихосбирка на Борислав Владиков от поредицата „Български поети за земята” на фондация „Земята и хората”, издадена от „Мултипринт”, С. 2019 г.

Георги Майоров
Първият цикъл на новата стихосбирка на Марина Матеева ,,Шепотът зелен на необята” (2018) изглежда като съвременна интимно-поетична рапсодия. Душевната мембрана на поетесата трепти от съкровените чувства към най-близкото обкръжение - майка, син, сестра, баща, баба, дядо, прадядо.

Ботьо Буков
Слово при представянето на книгата
Драги приятели,
Събрали сме се днес за да потопим в кръщелния купел още една рожба на старозагорец - стихосбирката „Невъзвратимост” с автор Пенчо Пенчев. Кой е той? Как дръзва да извисява глас в града на поетите? Вярно ли е, че е „прописал” някак си късно и изведнъж?

Таньо Божков
Поетът, белетристът и публицистът, който изцяло е посветил многообемното си творчество на Добруджа, нейните трудолюбиви хора и нейната земя, не е могъл да остане и без книги, посветени на децата.

Елена Алекова
Думи за книгата „Шепотът зелен на необята” на Марина Матеева

Национален литературен салон „Старинният файтон”
28 март 2019 г.

Георги Майоров
Всеки писател има своя ос на въртене и своя орбита в живота и творчеството. И беше ми интересно да разбера генезиса в поезията на Петър Василев, живял в три епохи - капитализъм, социализъм и грабителска пазарна икономика.

Лалка Павлова
Отдавна, след „Тринакия” на Иван Гранитски, не бях чела толкова внимателно и смислено композирана поетична книга. Обикновено авторите „изсипват” творбите си общо в обема на изданието или ги групират тематично в няколко озаглавени раздела според спецификата на подбраните стихотворения.

Недялко Месечков
„Мир нам” - разкази от Николай Ношков. Библиотека „Наши писатели”. Издание на Д-р Ж. Маринов, София, 1927 г.
Преди две години литературният лист „Развигор” обяви конкурс за най-добър разказ из учителския живот. Конкурса спечели с два разказа авторът на настоящата книга - „Мир нам”. След това той стана редовен сътрудник на вестника.

Георги Майоров
Дори бегла справка в списъка на СБП показва, че 80 на сто от писателите са родени в села или извън столицата. Също доста не са завършили филология. Тогава какво влияние оказват тези фактори?

Христо Черняев
Васил Аврамов е талантлив български лирик. Той живее в град Левски, където е гимназиален преподавател по българска литература. Детството и младежките му години са свързани с Тревненския балкан.

Печо Господинов
„Планински вечери”, Асен Разцветников, издание на „Хемус”
Общо е убеждението, че българската лирика е в упадък. Старите поети не притуриха към своята слава почти нищо съществено. От друга страна, истина е, че новите, тъй наречените млади поети, не можаха да се утвърдят в съзнанието на народ и интелигенция.

Соня Келеведжиева
Творбите на Тоня Борисова за Родовия космос са отклик на едно живо патриотично чувство, което завладява с призивната си лекота и разнообразни интонации, с яркия си метафоричен език и неподправения възторг от българското.

Добрин Василев
„Моряк”, стихотворна сбирка от Стефан Станчев, изд. на Б.Н.М.С. - Бургаски клон, 1935 г.
Стефан Станчев е един от най-надеждните и видни поети на провинцията, работещ вече няколко години и издал няколко стихотворни сбирки: „Поломена стрелка”, 1929, „Дружба”, 1930, „Тракийски песни”, 1934.

Георги Майоров
При появата на книга, ние обикновено налагаме уводните думи: - новата книга на еди кой си е така и така.

Иван Д. Христов
Ники Комедвенска се формира като творец през десетилетията на прехода у нас, който роди оригинални поетични гласове и е една от ярките представители на този поетичен феномен в най-новата българска литература.

Лалка Павлова

В днешните ни сиромашки времена е трудно издаването на една книга, а Веселин Чернялски има дързостта да поднесе своя творчески дар и на възрастните, и на децата.

Анжела Димчева
Дачо Господинов, „Аз, Кавалерът на музата”, Изд. „ЛЕНИ АН”, Русе, 2018
Всеки творец, когато претендира да е професионалист, си изработва индивидуален модел в процеса на сътворяване, съобразено с жанра, в който работи. Така се оформя неговият разпознаваем почерк, дори когато прибягва до различна техника или променя целенасочено стила си по веянията на времето. Това [...]

Георги Караиванов
„Против чуждите училища у нас” от Ст. Чилингиров, София
Въпросът за чуждите училища у нас е бил повдиган неведнъж, но това е ставало някак си повърхностно, инцидентно. За пръв път Ст. Чилингиров смело и дълбоко зачеква тоя въпрос с книгата си „Против чуждите училища у нас”.

Васил Каратеодоров
Един истински и голям приятел на Добруджа, който винаги, във всеки удобен случай, се е стараел да изнесе добруджанската кауза с искрена безпристрастност и отлично разбиране пред нашата интелигенция и европейския културен свят.

Васил Каратеодоров
Душата на детето е най-мъчна за разбиране. То живее в един мир, пълен с фантастични видения и приказност. За него и действителността дори се разкрива в приказни краски.
Във всеки детски жест, във всяка детска дума и поглед има от онова приказно, което е пленило душата му.

Мина Карагьозова

Атанас Капралов, „Приближаване до взрива”, „Летера”, София, 2018
„Ако никой не те е разстрелвал,
ти не си минал жив през живота.”
Атанас Капралов, „Приближаване до взрива”

Георги Майоров
Най-лесно е да кажа: това е роман за интимния семеен свят на един писател. И още по-лесно, че е лебедовата песен на неговия живот.

Александър Кръстников
„Хероичният човек”, нова книга от Янко Янев. Авторът е познат на българското книжовно поле като добър познавач на доброто, честното и идеалното.

Таньо Клисуров
С удоволствие посегнах към химикалката, за да напиша тези редове за поета Петър Василев. Той е един от моите обичани поети, към чиято кръвна група се стремя да принадлежа.

Иван Д. Христов
“Прикованият Одисей” /2001 г./ на Лъчезар Селяшки е първата му публицистична книга, след издадени пет стихосбирки от автора. В предговора й той пише, че това е “една изстрадана книга”.
Съкровената изповед на Селяшки е насочена към вечните неразгадани философски проблеми за живота и смъртта, за самотата и приятелството, за граничността на битието и [...]

Лалка Павлова
Наскоро в „Литературен свят” прочетох стихотворението „Нощни птици” на Владислав Артьомов в превод на Надя Попова. Безспорно виртуозен превод. Не ме изненада коментарът на Надя, че след прочита му нещо я „стиска за гърлото”, защото всеки от нас си има своите нощни птици.

Людмил Симеонов
Георги Драмбозов, „Апология на тъгата”, лирика, Издателство „Българска книжница”, София, 2019
Според мен „Апология на тъгата” не е просто поредната лирична книга на Георги Драмбозов. Запазвайки основните доминанти на тази поезия - мелодичност и изисканост на стиха, топла изповедност и интимност,

Златимир Коларов

На 21-ви март 2019 г. в Литературния музей в София се състоя премиерата на антологията „Българското слово на литературния глобус”, представяща с биографични данни, стихове и художествени текстове български автори, живеещи в чужбина.

Благовеста Касабова
Златимир Коларов е автор, който приема света и човека в света с многопосочните му измерения, с движещите се - във всяко измерение, сили, направлявани от видими и невидими неща.

Мартен Калеев
Боян Биолчев. Преселението. София, Труд, 2018
Представянето на една книга би било израз на безпомощност, ако тя самата не се представя или няма качествата да се доказва във времето и сред хората.

(За сътвореното от Дружеството на писателите - Пловдив)
Емилия Каменова
От така предоставените ми книги не може да се постигне пълна представа за създаденото през този период. Трябва през следващите години да се избистри критерият - трудно приемливо е авторът да решава дали да бъде обсъждан, или не.

Иван Д. Христов
Петър Ан. Маринов - „Родопски книгопис” , Изд. „Интелексперт - 94″, Пловдив, 2019 г.

Похвална е инициативата на изследователя - документалист и бивш директор на Държавен архив - Пловдив, Александър Маринов - син на изтъкнатия родоповед Петър Маринов, да издаде цялото богато книжовно и архивно наследство на своя баща.

Благовеста Касабова

Поезията на Ирена Цветкова е заредена с любов - мечтана, реална, емоционално плътна. Стихотворенията, включени в новата й книга „Присъда: любов”, ни връщат към началото, босоногата младост, времето, изпълнено с предчувствие за нови, вълнуващи преживявания, сбъдването им или несбъдването им, болка от отчуждението.

Анжела Димчева

Изпитанието като естетически феномен е изследвано многократно от световни учени - психолози, социолози и културолози, посветили анализите си на двойнствеността на човешката природа - защото страданието и тържеството са двете страни на един и същ грях.

Таньо Клисуров
Душата в поезията на Елка Няголова тежи шест грама, душата, която мислим, че е безплътна и няма физическо тегло. Но душата на поета е по-различна, тя е препълнена със състрадание към всичко на този свят - от захвърлените в канавката току-що родени малки котета

Недялко Месечков
„Колко струва животът”, разкази от П. Михайлов
Първата книга на Панчо Михайлов - „Празникът на параклиса” (1922 г.) сочеше вече несъмнения дар на разказвача.

Павел Телчаров
Георги Илиев. „Теут се бунтува”, роман, София, 1933
Романът „О-Корс” на г-н Г. Илиев бе поздравен като първия у нас опит за създаване на един научно-фантастичен роман от типа на Жюл-Верновите.

Павел Телчаров
Д-р Н. Шейтанов - „Приноси към говора на софийските цигани” (Известия на Етнографския музей).
Авторът въвежда читателя в съвременното състояние на въпроса за историческия произход на циганите и неговото значение от културно и лингвистично гледище.

Лалка Павлова
(„Сърце в ремонт” на Ивайло Терзийски)
В днешния динамично развиващ се глобален свят и все по-стремително разграждаща се ценностна система на изконно наследените нравствени стойности като дом, семейство, род и родина, като лична чест и достойнство, плътно обвързани с духовното начало у човека, за да му послужат като жизнени опори в преодоляването на трудностите на [...]

Павел Телчаров
Александър Карпаров - „Синьото момиче”. Разкази, изд. Комитет Българска литература, София, 1934
Разказите на Александър Карпаров заемат в нашата белетристика място ново и своеобразно, което напомня маниера на Хамсун или Пирандело.

Александър Кръстников
„Синьото момиче”. Издава комитет „Българска литература” в София, разкази
Всред мрачния и болен български живот все се намират светещи пламъчета, които радват окото. Младият писател Александър Карпаров е едно светило, което ни радва окото. Той е предтеча на една бъднина, която носи утеха на българския народ.
В сборника „Синьото момиче” г-н Карпаров ни дава няколко малки [...]

проф. д-р Ивайло Кусев
Неотдавна моя студентка ми донесе малък сборник от къси разкази, написани от майка й - Гергина Давидова.

Димитър Шишманов
Два сборника новели, с надслов на кабаре: „затворено през нощта”, „отворено през нощта”. Защо тоя надслов? Читателят няма време да се запита. Някой го хваща под мишница, мята го в автомобил, който бясно прелита край събитията.

Георги Майоров
Познавам добре журналиста и писателя Иван Миланов - редактор във вестници и главен редактор на бившата Военна редакция на БНТ. В творчеството му се открояват книгите ,,Доверие назаем” (разкази) и ,,Банковите обири” (публицистика).

Велин Георгиев
,,ДЕВШИРМЕ” - това е книга за кръвния ни данък, за който е сказанието на един нов Паисий, наречен Иван Миланов. Неговото сказание е пророческо. То иде от миналото на едно ,,присъствие” и продължава да ни доизтощава с глобалния свят.

Георги Майоров
Бисер Бойчев от Шивачево ,,тропосва” хубави стихове. Следя ги от брой в брой на ,,Словото днес” и в ,,Литературен свят” и ни най-малко не ми хрумва да ги сравня с бисери, или с някаква отвлечена самородност. Още по-малко с пламенна бойкост в защита на социума, макар да е Бойчев.

Иван Д. Христов
Васил Венински - „Прекършена севда”, Изд. „ЗЕА-Принт ООД”, Смолян, 2019 г.

Васил Венински е сладкодумен и утвърден родопски разказвач. Познавам и следя неговото литературно израстване като автор на четири книги с разкази и на обстойното му изследване историята на учебното дело в родното му село Павелско.

Таньо Клисуров
Народното читалище като институция се ползва с уважението на обществото ни. В съзнанието на мнозинството от народа ни то е свързано с традицията, с опазването на фолклорното богатство, с културно-просветната работа сред широк кръг от населението, с известен полезен консерватизъм, който се противопоставя на чуждите влияния.

Васил Каратеодоров
След студията си „Бунтът на масите в българския роман”, в която личи сериозно отнасяне към литературата, дълбоко вникване в проблемите на живота и умение да се синтезира, Петър Горянски сега ни предлага ново литературно-критическо изследване: „Вдъхновени жени” - в изящно миниатюрно издание на „Корали”.

Стефан Коларов
„Небесното момче” от Иван Здравков е поетична книга-събитие в съвременната ни литература
Поетът Стефан Маларме (1842-1898), който цял живот търси чистата съвършена красота, е стоял съкрушен до постелята на умиращия си осемгодишен син Анатол (1871-1879) и не е искал да повярва в неговата смърт.

Лалка Павлова
Темата за България и българското е изконна в нашата национална литература. Още Паисий определя българската земя като „добра” и „обилна”, която ненаучените да се покоряват българи бранят до последна капка кръв, отивайки „един срещу десет без страх”, „люти като лъвове”.

Христо Черняев
Обикновено е така: колкото по-безсилни са стиховете, толкова по-шумни и самоуверени са авторите им, а колкото по-истинска и постигната е една поезия, толкова по-тихи и скромни са нейните творци.

Васил Александров
„Медена питка” - разкази за деца от Стефан Мокрев, издание на „Завети”
Стефан Мокрев е писател, известен със своите разкази за възрастни, но той пише също хубави разкази, но той пише също хубави разкази и за малките читатели, за децата.

Георги Майоров
Днешният свят поставя човека пред абсурдни, непримирими помежду си противоположности. Особено при младото поколение.
Завършили дадена специалност, много от младежите са принудени да се реализират в обслужващата сфера, широко разтворила обятия предимно за чужди инвестиции.

Георги Н. Николов

В науката нумерология числото седем има своето важно място. Както сочи едно изследване, „чудесата на света са седем, дните от седмицата са седем, има седем смъртни гряха и седем ноти. В християнството Бог е представян като седмия от шестте лъча на Сътворението” и т.н.

„Светът в сонети”. Стихове от Хр. Цанков-Дерижан
Недьо Горинов
Тоя малък сонетен свят е посветен на най-големия ни жив поет Кирил Христов.
В първия сонет лежи идеята за мъката на поета, която се превръща в блестяща поезия.

Васил Каратеодоров
Черна орис е орисана на племето ни. То чувствува в гърдите си мощните тръпки на устрема, разперило е вече малките си криле, но не може на волност да литне, не може да остави светла бразда в поднебесните висини, защото орелът никога не лети с окови: - оковите тежат и обвързват о земните неволи.

Пенчо Пенев
Една безсмъртна легенда, която въплъщава героизма и силата на духа у българския народ, който въпреки очевидното нещастие е твърд до крайна възможност, за да пречупи веригите на едно настъпващо робство и да запази родната си страна от погибел, но успява само да осее цялата страна с безброй предания и легенди,

Христо Черняев
България има силни поети - и по-стари, и по-млади - и ние ги знаем. И въпреки това, в последно време все по-рядко попадам на стихосбирка, която да задържи вниманието ми, да ме завладее. Разбира се, причините за това са преди всичко финансови.

Иван Енчев

Слово за поетичния сборник на български и руски език „Площадь Надежды” от Ивайло Балабанов
С особено вълнение разтворих двуезичния сборник „Площад „Надежда” /Ивайло Балабанов. „Площадь Надежды”. Стихотворения. Москва. Редакционно-издательский дом „Российский писатель”, 2018/. Преводач и съставител Валерий Латинин.

Георги Майоров
Закърмен с владетелската доблест и благодеяния на славния български деспот Добротица в средните векове, озаряван от блясъка на победната сабя на генерал Колев по Добричката земя, писателят Генчо Златев не можеше да има друга по-голяма тема за своето творчество, освен патриотичната.

Иван Д. Христов
През месец ноември миналата година Съюзът на българските писатели отпразнува най-тържествено своята достойна 105 годишнина. По повод на юбилея издателство „Български писател” издаде две антологии - поезия озаглавена „Пеещо дърво” и проза, озаглавена „Иде ли”.

Петър Велчев
Изтече около век и половина от гибелта на Апостола, горе-долу колкото и от началото на новобългарската държава, чиято актуална задача бе да възвеличи своите дейци, строители, герои. Никой обаче не може да се сравни с Левски, тъй като култът към него не е налаган отгоре, а е спонтанен, всенароден, автентичен.

Анжела Димчева
За романа „ILLUSIO MAGNA” на Златимир Коларов (изд. на МЛН, второ издание, 2016)

Днес сме свидетели на невиждано нашествие от нови поетични и прозаични книги в българското културно пространство - до такава степен, че нито книжарите, нито критиците биха могли да се ориентират върху кой текст наистина заслужава да бъде фокусирано вниманието на читателската аудитория.

Борис Наков
„Добруджанци”, разкази от Яни Калиакренски. Базарджик, 1934 г.
В тая книга има нещо близко нам, наше, което отведнъж се натрапва на читателя и го кара да се отнася с нескривана обич към всеки един разказ. Може би в самото заглавие се крие причината за това.

Борис Наков
„Червеният картон”, разкази от Христо Стойков
Авторът на тия разкази има дарба; това се вижда от разказите „Анна Райнер” и „Червеният картон”. Първият разказ е една действително хубава работа. Едно нежно чувство сгрява действието отначало до край.

Борис Наков
„Любов и смърт”, драма от Лука Говедаров, Пловдив, 1934 г.

Сюжетът на драмата е любовта на красивата унгарка Магда Стинес, кабаретна артистка, към Ал. Петрович, висш чиновник.

Пенчо Пенев
„Бащи и синове”, драма в пет действия от Владимир Полянов. Второ поправено издание. Книгоиздателство „Хемус”, 1938 г.
Цялото творчество на Владимир Полянов е израз на идейни търсения и построения, които отговарят на усложнения духовно-интелектуален живот на българския интелигент след войната.

Стефан Станчев
Първата стъпка на всеки писател е винаги едно увлечение. Той тръгва след озарението и чрез тяхното дело иска да намери своя път в живота.
Даровитият писател обаче скоро намира себе си и поема със своя стъпка своя път.

Благовеста Касабова
Ако познаваме ранната поезия на Димитър Христов ще забележим, че тя звучи ведро, по-патетично и романтично, светът в нея е светъл и справедлив, а бъдещето обещаващо.

Благовеста Касабова
Зарадвах се, когато Андрей Андреев ми подари двата тома с негови избрани произведения. Първият том с оригинална поезия, втория ­ с преводи на известни руски поети.

Васил Каратеодоров
I.
Иван Кирилов има свой значителен дял в родната ни литература. Мълчалив, скромен, странящ от литературните ни котерийни борби, той самоуверено и със завидно постоянство върви по своя път на творческо самоуглъбение, като постепенно оформява писателската си личност и усъвършенствува художествените си изразни и композитивни средства.

Павел Телчаров
Иван Кирилов. Съчинения, том трети. Драми-легенди: „Любов и дълг”, „Змейна” и „Дарба и завист”, София, 1933

Анжела Димчева
Боян Ангелов, „Последна риза”, изд. „Захарий Стоянов”, 2018

Утвърждаването на собствен почерк в поезията не става изведнъж. Нужно е достатъчно натрупване - не само на издадени книги, но и отстояване на постоянно ниво на концептуалност, припознаване на собствения отличителен белег спрямо братята по перо, стилистика, която говори с езика на нова художествена условност.

Лалка Павлова
(откъс от монография)
От всички представители на фамилията Асеновци, възкачили се на българския престол и интерпретирани в тетралогията на Фани Мутафова, най-сложен е образът на Йоан Асен II. Той носи в себе си дързостта, военния талант (и като стратег и воин, и като дипломат) наследени от баща му Асен стария, и от чичо му Калоян, [...]

Петър Хаджинаков
Иван Енчев в изпитанията и модерността на времето
Творческото амплоа на Иван Енчев притежава универсални измерения. Той пише екзистенциално-експериментална, философско-психологическа лирика и поезия за деца, белетристика и публицистика, естетика и разгърнати епически платна с историческа проблематика.

Георги Майоров
С писателя Георги Гривнев се знаем отдавна и разбирам неговите тежнения. Той спокойно следваше своя път, успешно изкачваше склоновете на родопските грижи, за да ни дари със своето богато творчество.

Ангелина Бакалова
Да притежаваш книгата „Стопанката на планината” /при това като личен подарък от авторката/ е не само радост, но и чест.
Честта да си допуснат в един висок, чист и сакрален свят.

Анжела Димчева
Ангел Симеонов, „Душата ми” (Стихове и песни), изд. „Български писател”, 2018

Колебанията, възходите и паденията на душата са били обект на изкуството от най-древни времена. Какво обаче се случва днес?

Христо Черняев
Преди време се появи на бял свят книжката „Шегобиецът от Калейца”. Случки из живота на Лальо Маринов-Ламар, събрани и стъкмени от Найден Ангелов.

Георги Н. Николов

Като песен на цимбали, като бистър ручей, в който се оглежда небесното светило, бих определил новата книга на Петя Йотова.

Иван Миланов
Мнозина отблизо познаваме творчеството на Георги Майоров през годините. Всички с право оценяваме неговата любов към нашето историческо наследство, заложена в сюжетите на повестта ,,Няма връщане”, романа ,,Наследниците на цар Самуил”, публицистиката на Борис Дрангов и др.

Хрим Христовски
Есе за поезията на Иванка Павлова
Да не започна с думи да те хваля, поетесо, и да усетим, че потъваме в лод-ката от думи…Това е святото начало за подлеца: да те замеря с думи и после да те удави заедно с тях.

Стефан Станчев
Жертвоприносителна струя в името на по-изящна и по-духовна художествена мисъл бе времето на Д-р Кръстев. И днес още с благодарност обзираме неговото и на съратниците му дело. И трябва да признаем, че из този пръстен в литературното ни развитие бликнаха нови схващания за поезията като изкуство на духа и геометрия на езика.

Георги Н. Николов

Творците, черпещи теми от историята, трябва да се съобразяват с фактологическата достоверност на събитията, които „докосват” и интерпретират. Да вникват в същността на епохата, движена по волята на безсмъртни герои и да я обрисуват в цялата й политическа сложност, гражданска проблематика, обществени копнежи.

Печо Господинов
„Ньойският договор и България” от проф. Г. П. Генов
Авторът на книгата „Ньойският договор и България” е между малцината познавачи у нас на международното право и по-специално - на българския национален въпрос.

Петър Динеков
Хайдутството през турското робство е оставило у народа незаличими спомени и той му е посветил множество от своите най-хубави творби.
В народните песни хайдутството е в непосредствена връзка с националните герои и юнаци от юнашкия епос.

Светозар Казанджиев
Думи за един директор, за юбилея на неговото
училище и за личните му безсъници
Учителят-писател Васил Венински е роден на 30 януари 1954 г. в с. Павелско. Висшето му образование е по химия от ПУ „Паисий Хилендарски”, а следдипломната квалификация от СУ „Св. Климент Охридски”.

Георги Узунов,
главен редактор на в-к „Родопи Вест”
С поредна книга ни изненадва известният творец от село Павелско Васил Венински. Изненадва ни с показването си на живите въгленчета, които е взел и донесъл някъде от безкрая на времето и живота, за да ги препрати пак в безкрая на бъдното.

Росица Кунева
Бр. 3 на сп. „Знаци” от 2018 г.

Някак не мога ей така да напиша, че е излязъл новият брой на списание „Знаци”. Защото това не е просто едно (от вече съвсем малко останалите) печатно издание за литература и култура. Това е списание, което спокойно би могло да се нарече книга.

Георги Майоров
В еуфорията понякога творецът не съзнава своята сила. Това състояние ми е добре познато. Така и младият поет Георги Славов още не е познал себе си. Не съзнава колко голям талант крие неговата душевност.

Иван Д. Христов

Завидна е творческата активност на Георги Стоянов, който въпреки напредналата си възраст, продължава да вълнува читателите с нови литературни произведения.

Иван Д. Христов
Писателят Георги Стоянов в своето творчество винаги е бил близък до родовия си корен,черпил е сили и вдъхновение от плодотворната мощ на тракийския чернозем, окрилен от божествената синева на равното тракийско поле.

Лалка Павлова
(фрагмент от монография)
Историците обикновено определят периода 1208 - 1218 година като „временен упадък” на българската държава, мотивирайки се както с поредицата от загубени области от българските земи заради липсата на военно-стратегически умения на българския цар Борил, така и с вътрешно-политическата криза, резултат от разрушената връзка между държава и народ по време на неговото управление.

Пенчо Чернаев
Срещал съм нерядко името на Георги Майоров под отзиви, рецензии и статии в различни литературни и други издания. Те са будили любопитството ми, чел съм ги с интерес.

Димитър Златев
Васил Венински е сравнително ново име сред родопската творческа интелигенция. Преди години той представи в обемист труд историята на просветното дело в с. Павелско.
Там някои моменти са обрисувани с белетристично умение, но доминира краеведческото изследване.

Иван Есенски
послеслов в книгата „Басномонолози”

За тези, които следят и познават творчеството на Атанас Звездинов новата му книга „Басномонолози” е продължение на оригиналното присъствие на този поет, който е и един от най-изявените наши баснописци.

Георги Н. Николов

Живеещият в Австралия Георги Гълъбов е автор на поетичния сборник „Прекършено крило” и на издадената на четири езика книга „Сентенции”. А наскоро отпечатаното томче „Дива страст”, най-новата засега творба на този автор, е дело на ИК „Плеяда”, С., 2018 г. То предлага седем разказа, всеки от които е малка сюжетна планета.

Стефан Коларов
115 години от рождението на акад. Георги Караславов
Неговата мащабна фигура ярко се откроява в литературното ни развитие със земната сила на силния му талант и верен психологически усет при тълкуването на националния ни характер.

Анжела Димчева
Атанас Капралов, „Приближаване до взрива”, изд. „Летера”, 2018

Почти карикатурната преходност на политическия и икономически пейзаж у нас сякаш наложи щампата на задължителната „новост” и върху изкуството. Като че ли публиката непрекъснато очаква да бъде скандализирана.

Павел Боржуков-Боржи
Не знам дали всички пишещи днес млади автори си дават сметка за риска, който поемат с желанието да публикуват час по-скоро творбите си.

Станислав Семерджиев
Аз знам, че на такива представяния, колкото повече стават изказванията, толкова повече те се повтарят, и е много трудно човек да каже нещо съществено, което в същото време да не е вече казано.

По повод Цветан Пешев „Коза ли е, риба ли е”, С., 2017
Панко Анчев
В края на 60-те и през 70-те години на ХХ век Цветан Пешев не само бе много активен писател хуморист и за деца, но и литературата, която той и неколцина като него (Кольо Николов, Станислав Стратиев, Росен Босев, Божидар Томов и др) пишеха, [...]

Бележки за книгата „Капчици от Ескобедо” от Виолета Бончева
Иван Енчев

За първи път се срещнах с творчеството на Виолета Бончева преди доста години, когато публикувах във в. „Шипка” литературния отзив „Лунна и жадна като земята” за нейната първа стихосбирка „Мокър етюд” /1990/. Тогава все още не се познавахме лично.

Георги Майоров
Кой не се е удивлявал от демоничната любов на Яворов, която пада в нозете на красотата и нежността на Мина, за да сътвори вечния платоничен шедьовър - ,,Две хубави очи”.

Георги Гривнев

Малко са селищата, които крият в духовните си недра залежи от сюжети за разкази и предания, памет за личности, оставили следа подир следа, случки, които свидетелстват за достолепие и чест в размирни времена, блясък на поведение, в което прошката надмогва възмездието, магията на любовта, която едва ли някой някога ще разгадае…

Иван Енчев
Отзив за стихосбирката „Солта на земята” от Георги Ангелов

Поетът Георги Ангелов отдавна е познат на любителите на поезията като автор на впечатляващи стихове. В тях той изразява своя оригинален поетичен талант, който се потвърждава и в многобройните му преводи от руски език, публикувани най-вече в електронното списание „Литературен свят”, на което е главен редактор.

Георги Н. Николов

„Моят поетичен храм” е новата книга с избрани стихотворения на Матей Шопкин, изд. „Български писател”, С., 2018 г. Появата й ознаменува 80-та годишнина на поета и съдържа творби от средата на миналия век, та до наши дни.

в стихотворенията „Селцето”, „Ние, синко…” и „Селски двор”от Георги Константинов
Лалка Павлова
Едва ли има българин, в чиято памет при споменаването на името на Георги Константинов да не зазвучават стихове и мелодии, свързани със силата на любовта, с вярата във възможностите на човека да преодолява изпитанията на житейските си завои и кръстопътища, да усеща пулса на балканския [...]

Георги Георгиев
Още когато четях поетичната епопея от Ваня Ангелова в ръкопис, си мислех, че тя плува в свои води. „Вергинската звезда” е шеста по ред творба, която рецензирам през последните години.

Георги Майоров

Ние знаем част от многобройните интерпретации на сентенцията ,,Солта на живота” като приятелството, любовта, жената и човека въобще. Но едва ли всички сме се замисляли за дълбоката същност на ,,солта” - необходима за живота ни като удивително ,,вещество”. Тя не позволява нещо (примерно храната) бързо да се развали.

Иван Д. Христов
През последните десетина години Добринка Йончева написа няколко поетични и прозаични книги, с които утвърди името си на поетеса и писателка.

Георги Гривнев

Бях изненадан, когато едно вечер Васил Венински сподели, че пише историята на павелското училище. Познавам много историци и краеведи, които са ми разказвали колко струва един такъв труд, който няма нито теглилки, нито мерки.

Георги Майоров
През последните години стиховете на карловския поет Красимир Власев ме удивиха.
Струва ми се, че той е забелязан, но неволно не е огласен навреме. И как може да бъде иначе, когато в лазура на литературното море днес се впускат хиляди поетични ладии.

Васил Венински

Разкази, легенди и есета, събрани в над двеста страници - това е най-новата литературна рожба на белетриста Цветан Войнов, която той издава по повод своята шестдесетгодишнина.

Иван Д. Христов
Родопският изследовател и краевед Йордан Семерджиев поднесе на читателите поредната си книга “Из историята на град Неделино” /2006 г./.

Георги Майоров
Чета и препрочитам стиховете в новата книга на Атанас Капралов ,,Приближаване до взрива” (2018) и все повече предусещам ,,взрива” от радост, че съпреживявам поезия.

Иван Енчев
Отзив за стихосбирката „Приближаване до взрива” от Атанас Капралов
В последните три десетилетия поетът Атанас Капралов си е завоювал трайно място в съвременната българска поезия със своите книги.

Георги Майоров
Приливите и отливите на поколенията творци е характерно за всяка литература. След Априлските вълни на социалистическия реализъм, интересно е в каква посока се развива творческата мисъл и словото след демократичните промени.

Павлина Павлова

Мразя да чета предговори на книги. И това ми е останало още от ученическите години.
Звучи ми обидно преди да си прочел и ред от автора, някой да ти обяснява какво той е искал да каже и какво е останало недоизречено между редовете.

Симеон Андреев
Както всяка година, и през тазгодишната „Седмица на българската книга” се повдигнаха много и най-разнообразни въпроси, свързани с духовния и културен живот на българския народ, изрекоха много пожелания, препоръки, дори наставнически мнения и присъди, които целят все едно и също нещо:

Борис Наков
„Народните просветители Кирил и Методий. Историко-литературен очерк от Велико Йорданов. София, 1935 г.

Петър Динеков
„Ловджийска сватба”, комедия в едно действие от Николай Фол, изд. „Азбука”
Н. Фол има две ценни качества, които биха му осигурили успех в областта на комедията: познаване на сценичната техника и неоспоримите данни на хуморист, показани в предишните му работи в тая насока.

Иван Д. Христов
Изследователят - документалист и бивш директор на Държавен архив - Пловдив, Александър Маринов през 2002 г. издаде документалната си книга “Дом на изкуствата и печата в Пловдив - хроника -летопис /1923-1944/”.

Велико Йорданов
Не че той е съвсем нов и много млад, но защото малко е писано за него и следователно малко се знае. Това се дължи на неговата преголяма скромност, която отива до себеотрицание.

Димитър Петров

Това е битов роман, но не съвсем. Това е социален роман, но не съвсем. Това е психологически роман, но не съвсем. Това е роман за съдбата на една жена, но не съвсем.

Ангел Христов
Представянето на този брой на алманах „Мизия”, орган на Дружеството на писателите в Плевен, е свързано с не съвсем обичаен юбилей - един период от четири десетилетия, откакто съществува писателското сдружение в Плевен, което е причина да бъда едновременно обективен,

Банко П. Банков
Всред фамилиите, градили през годините духовния облик на Ловеч - фамилии на музиканти, артисти, учени, художници, литератори, достойно място има и фамилията Евреви.

Иван Д. Христов
Още с дебютната си стихосбирка “Иконостас” /1998 г./, поетът Иван Енев приятно изненада читателя със своята “омъдрена и прочувствена поезия”.

Георги Майоров
Биографията на Димитър Петров от Разград ми говори за многопосочно творчество - краеведски изследвания, обществена, кореспондентска, редакторска и писателска дейност, с книги и отличия.

Румен Денев
След като прочетох стихосбирката на Галина Вълчева „Вълча зима”, за себе си вече нямам съмнение, че тя е поет, който с премерени жестове преминава границите на живописта и музиката вътре в поезията.

Георги Майоров
В народопсихологията бракосъчетанието, венчалният пръстен, е ,,огнен обръч”. В него се затварят и горят в изпитания две сърца, две души. Ако не се случат и отстояват един за друг - изгарят и всичко след това се разпилява.

Димитър Стоевски
„Гласове”, стихосбирка от Люба Касърова, книгоиздателство „Хемус”, 1937
С трите си предишни сбирки - „Люлякови люлки”, „Птицата Феникс” и „В съня на новороденото” - Люба Касърова зае и утвърди едно свое място, редом с другите наши днешни поети;

Добри Юруков
Димитър Добрев. Литературата в провинцията. Издава библиотека „Простори”. София, 1935 г.

Криво или право, раздвои се у нас писателският кадър. Бие на очи играта с епитети: писател на малка земя да се зове тук областен (от провинцията), там столичен!

Василий Казимировски

Райна Каблешкова произхожда от два големи възрожденски рода: Каблешковия от Копривщица, а по майчина линия - от този на даскал Никола Зозиков от с. Черноземен, Пловдивско, съратник на Левски, обесен от турците през 1877 на площад Джумаята в Пловдив заради бунтовната си дейност.

Христо Цанков-Дерижан
Под това заглавие писателят С. Чилингиров е започнал издаването на една крайно интересна и полезна библиотека за всеки, който се интересува от литературните въпроси.

с писателя Георги Пашев разговаря Георги Гривнев
Георги Пашев /1908-2004/ е роден  в село Павелско, община Чепеларе. Автор е на книгите „От Цариград до Белово” /две издания/, „От хаоса”, „Да  живей Съединението”, „Бунтът на железничарите”, „Криволицата”, „От далечността”, „Пред олтара на Стефенсон”, „Сини води”, „Зарници от мрака” и „Спомени”.

Таньо Божков
Драгни Драгнев отдавна е придобил значителен и солиден опит в художественото пресъздаване на преломни и драматични събития и процеси в българската история.

Найден Шейтанов
Константин Гълъбов. „Зовът на родината, културният път на българина”
Тая невсекидневна книга мина и замина у нас, без да възбуди голям интерес. Писаха тук-там наистина, ала повечето за личността на автора - професор по германистика, темпераментен критик, поет, теоретик на литературна школа и пр. А трябваше да бъде обратното. Защото книгата заслужава обстойно разглеждане.

Александър Филипов
„Весели маски” - хумористична антология, наредена от Иван Генадиев
„Задачата на тая антология е да разсее предубеждението, с което се подценява хумора у нас” - това е голямото и оправдано желание на Ив. Генадиев.

Румен Воденичаров
За новата книга на Георги Карауланов „Гасена жар”
Има една генерация наши сънародници, родени между 1930 година и Втората световна война. Израснали в селска България, като юноши те са възприели директно идеите за строеж на една нова индустриална социалистическа страна.

Георги Майоров
Всяко разумно същество се стреми към небето, но до него лесно не се стига. А по жълтите павета дори трева не никне. Тук няма земя, няма небе. Нито полярна звезда, пътеводната на всички.
Не се знае и къде е изтокът. Слънцето изгрява в мъгла, мръсотия, мафия. Денят е устроен на три етажа - насилие, [...]

Ирина Великова, литературовед
Книгите, които издаваха издателствата с името на Емил Енчев, проследявах в брошурния каталог на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” „Нови книги”. В една от тези книжчици пишеше:

Йордан Нанчев
Слово за представяне на едноименния роман на Иван Енчев
Какво е залезът? „Петмезена тава в пламъци”. Не го казвам аз, написал го е поетът Пейо Яворов в една от македонските си статии през 1903 година.

Зарко Маринов
(Предговор към книгата „Разкази от живота”, 2012)
Всеки поне веднъж в живота си е правил добро. Добротата обаче е тиха, ненатрапчива
и поради това често оставаме „слепи” за нея.

Трендафил Василев
Разкази от Иван Воденичарски

Публикуваните в тази книга разкази отразяват реалния живот с реалните човешки проблеми. Техните герои са живи хора, истински представители на различните социални групи, в напълно конкретни житейски обстоятелства.

Георги Н. Николов

Литературната фантастика позволява на всеки автор да извежда предпочитаните теми над познати канони и битови матрици. Предполага свобода на идеите.

Георги Майоров
(От извора на поета Нико Стоянов)
С малко закъснение срещнах книгата за деца ,,При извора” на Нико Стоянов, но бях дълбоко впечатлен. Тя още повече зарадва правнука ми Милен (в 4-ти клас). И понеже не съм вдаден достатъчно в литературата за деца, споделям и неговата радост.

Иван Енчев
Отзив за стихосбирката „Кръг на самотата” от Ботьо Буков
В лирическия сборник „Кръг на самотата”, стихове за любовта /ИК „Кота”, 2016/, всяка дума може да се оприличи на пчела от един трудолюбив пчелен рояк, който ни е предложил хубава есенна пита, в която всяка килийка е пълна с мед.

Георги Н. Николов

Отдавна утвърден автор, Бойко Беленски навлезе в сериозната литература с редица криминални романи. В които визираше и подлагаше на унищожителна критика редица язви от съвременното ни общество от 90-те години на миналия век, някои оцелели и до наши дни.

Георги Илиев
„Морски песни” от Д. Добрев, Русе, 1934 г.
Морето и неговата мистика са били рядко тема за българската поезия. Горите, полето и оралото са й били винаги по-близки, по-родни. А ето сега - нечакано - млад автор ни поднася хубава, спретната книга „Морски песни”.