Борис Олийник
Борис Илич Олийник (изписва се и като Олейник), украински съветски поет и публицист, e рoден на 22.10.1935 г. в село Зачепиловка, сега Новосанжарски район на Полтавска област. Публикува от 1950 г. Завършва факултета по журналистика на Киевския университет (1958). Член на КПСС от 1961 г. От 1962 г. до 1990 г. издава поетичните сборници: „Ковачите коват стоманата” (1962), „Ехо” (1970), „На линията на тишината” (1972), „Движение” (1973) „Стоя на земята” (1973), „Заклинанието на огъня” (1978), „В огледалото на словото” (1981), „Мяра” (1988). Автор на над 40 книги с поезия и публицистика издавани в Украйна и в другите републики на СССР. Лауреат на Държавната награда на Украинска ССР „Николай Островски” (1964), Държавната награда на СССР (1975), Националната награда на Украйна „Т. Г. Шевченко”, Международната награда „М. А. Шолохов” (2001), международната награда „Григорий Сковорода” (2005), и „Дружба”. Герой на Украйна (2005). Книгата, в която подлага на унищожителен анализ Горбачов „…И аз видях друг звяр, или две години в Кремъл” (1992) е преиздадена като „Князът на тъмнината” (1992) и „Неизвестният Горбачов. Князът на тъмнината” (2011). Автор на поемата „Тръби тръба” (2000), стихосбирките „Тайната вечеря” (2002), „В затворен кръг. Из окупационната тетрадка” (2008). Публикува във в. „Завтра”, „Роман -журнал ХХI век”, „Наш современник”. Известен политически и обществен деец. По време на „перестройката” е депутат във Върховния Съвет на СССР, заместник- председател на Палатата на Националностите на Върховния Съвет на СССР. Един от инициаторите на легализацията на Компартията на Украйна през 1993 г. Народен депутат от КПУ във Върховната Рада на Украйна от 1992 г. до 2006 г. Като депутат и писател посещава много страни, бил е в епицентъра на събитията в Чернобил, Сърбия, Ирак. Осъжда бомбардировките на Югославия от НАТО, инициатор на протестна кампания срещу агресията на НАТО в балканската страна. Есеистичната му книга „Кой и с каква цел демонизира сърбите?” е издадена в Югославия на украински и сръбски език. Изобличава политиката на САЩ към бивша Югославия и в книгата си „Кой е следващият?”. Признавайки заслугите му за мирното урегулиране на конфликта, бивша Федеративна република Югославия го удостоява с наградата „Рицарско перо”. Действителен член на Националната академия на науките на Украйна, председател на Украинския фонд за култура. Бивш ръководител на парламентарната делегация на Върховната Рада на Украйна в Парламентарната Асамблея към Съвета на Европа. Моралният му авторитет е безспорен за леви и десни, както и за гражданите на Украйна. Почетен гражданин на Киев (2002) и други градове. Поезията му е превеждана на руски, италиански, чешки, словашки, полски, сърбохърватски, румънски и други езици. Живее в Киев.На български е превеждан от Д. Стефанов, Кр. Станишев, Гр. Ленков, Захари Иванов, Андрей Манолов. У нас са издадени книгите му „Пратеникът на тъмнината” (проза), „Ехо от изгрева” (стихове” и „Взривено минало” (стихове, 2011, превод Захари Иванов). Участва и в антологиите на украинската поезия у нас „Усмивката на Днепър” и „Вечерен храм”. Умира на 30 април 2017 г. в Киев.
Публикации:
Поезия:
ТВОИТЕ ОЧИ…/ превод: Захари Иванов/ брой 30 юни 2011
ПЕСЕН ЗА МАЙКАТА/ превод: Найден Вълчев/ брой 39 април 2012
БАЛАДА ЗА ОГЪНЯ И ЗА ПРИНЦИПИТЕ/ превод: Найден Вълчев/ брой 44 октомври 2012
ПАМЕТ/ превод: Григор Ленков/ брой 64 юли 2014
ОТ НИЛСКИ БРЯГ…/ превод: Андрей Манолов/ брой 102 януари 2018
Публицистика:
