Борис Олейник

превод: Андрей Манолов

***
От нилски бряг, където дремят вековете,
от джунглата, където тамарикс цъфти -
къде, о, птици мои, носят ви крилете?
Към студ летите и към сивите мъгли.

Първичен рай е тук, канелата ухае.
И медното лице на богът Ра гори -
а там басмено простичко небе сияе,
над езерото и горчивите треви.

Огромна мъка там ви чака насред пътя.
Разбрал ли е водачът ви, че не един
без сили ще остане и ще падне мъртъв,
в очите му ще гасне небосвода син?

Водачът стар на ятото мълчи вглъбено.
А тегне старата умора на крилете…
Но ето пак замахва силно, вдъхновено!
И ято - тъмен знак - явява се в небето.

Гадателите стари не разбрали знака,
жреци недоумявали, а там високо
ятата следвали са древния зодиак
със тайна скрита вляво под крилото.

Земята неведнъж позна промени хладни,
и в космоса угасна не една звезда.
Но се завръщаха вестителите странни
през векове, през мъка в своите гнезда.