Борис Олейник

превод: Найден Вълчев

И му шушне коварно коварната мисъл:
- Огледай се отгоре, размисли, Джордано.
Виж папата - каква е зловеща птица,
кардиналите виж какви са черни врани.

Кажи! Една думичка твоя се чака!
Смъртта чука на вратата на ада.
След миг Ватиканът с горещия факел
ще спре срещу теб до сухата клада.

Разреши иначе тази трудна задача.
За какво ти е всичко това, Джордано Бруно?
Утре заран пияните градски метачи
ще сметат праха ти в глинената урна.

За теб никой никъде не ще се помоли.
Димът ще се разсее в утрото бяло.
Ще тръгнат влюбените с леки гондоли
на щастието към веселия залив.

Било, каквото било. Такъв млад и хубав
в лотарията живот да се пропилееш…
Истината нищичко няма да загуби,
дори и да се отречеш за миг от нея…

Ах, чудак! Защо не се покая? Мнимо!
Отгоре от кладата, като от трибуна.

И щеше слънце и смях за него да има.
Но нямаше да го има Джордано Бруно.