ТВОИТЕ ОЧИ…
превод: Захари Иванов
***
- Твоите очи защо са
толкоз ясносини?
- На Полтава аз съм расъл
в цветните градини.
- Твоите коси защо са
като снопи златни?
- Аз косил съм и съм носил
снопи всяко лято.
- И защо със песни звучни
по земята крачиш?
- От детинство съм научен,
че мъжът не плаче.
ВЕЧНО
И малката тайна под було блести,
спасявай я от голотата.
В душата си имай съдбовни врати
и тайна зад всяка врата.
Ракетният рев ме изпълва с печал -
без зло, без добро - без проблеми.
Но аз съм със шесто чувство разбрал,
което ти не, IBM!
Във формули яростни ти ме вгради,
Но чуй ме, машина-мечта:
поезията
е с едни гърди
над разума, начало е тя!
И тайната в словото нека звъни!
Ръцете си вдигнал е жрец:
„Предрича му бухал години и дни,
а той е отдавна мъртвец.”
Поезийо, други са твоите била,
високо над власт и покой:
„Отдавна погреба го бухал, ала
воскресе във словото той!”
КЪМ ЗАЛА „Б”
На литературните сноби
Велика зала!
Твоят рентген страшен
пронизва мойте кости и слова.
Като на длан пред теб стоя изплашен
и няма сянка… даже от трева.
Безсмъртна ти си. Аз съм простосмъртен.
Способна си дори от суета
да ме въртиш, въздигаш и превърташ
и да ме бутнеш от Олимп в калта.
О, многолика! Аз съм ти забава,
а ти - погубващ, но и сладък плен.
От твоите гърла ехти пред мен
в един и същи час „позор!” и „слава!”.
Горко на тези, дето се нагаждат
на всеки твой каприз да угодят.
Присъдите над тях висят -
ти ги убиваш, щом сама ги раждаш.
Понеже, зала, истини раздаваш,
понеже е неверен твоят глас,
запазвам своето свещено право
да съм
самият аз!
