Назъм Хикмет Ран (Nazim Hikmet Ran) (20.11. 1902-3.06.1963) е турски поет, писател, обществен деец, антифашист. Основоположник на турската революционна поезия. Роден в аристократично семейство на държавен служител и дъщеря на османски генерал. Завършва лицей в Галата сарай, образцово училище в Нишанташи, Военно-флотска академия на Принцовите острови (1918). Заминава за Съветска Русия, става комунист (1921). 17 години прекарва в турските затвори. Превежда зад решетките в Турция “Война и мир” на Толстой. Напуска родината си през 1950 г. От 1951 живее в СССР. Сборници със стихове “Песен на пиещия слънце” (1928), “835 реда” (1929), “Джокондата и Си Я-у” (1929), “Град, изгубил гласа” (1931); “Портрети” (1935), епопеята “Човешка панорама” (1941-1961, публикувана на турски език 1966-1967) - поетична история на 20 век. Пиеси “Забравен от всички” (1935), “Разказ за Турция” (1952), “Чудак” (1955) , “А бил ли е Иван Иванович?” (1956); киносценарии. Международна награда за мир (1950). Умира на 3.06. 1963 г., погребан в Москва на Новодевичето гробище.

Публикации:

Поезия:

ОПТИМИСТ/ превод от руски: Георги Ангелов/ брой 30 юни 2011

ТЪГА/ превод: Георги Ангелов/ брой 32 септември 2011

ПОЛЕМИКА/ превод: Михаил Берберов и Хасан Карахюсеинов/ брой 33 октомври 2011

ЗА ВАШИТЕ РЪЦЕ И ЗА ЛЪЖАТА/ превод: Елисавета Багряна/ брой 128 май 2020

КАТО КЕРЕМ/ превод: Кирил Делчев/ брой 152 ноември 2022

Публицистика:

ЗА ПОЕЗИЯТА НА ВЛАДИМИР БУРИЧ/ превод: Татяна Любенова/ брой 30 юни 2011