Назъм Хикмет

превод: Кирил Делчев

Оловен въздух ни гнети!
Крещи,
крещи,
крещи!
Зова ви и крещя:
„Насам елате!”
ви зова,
„Оловото ще разтопя!”

Попита:
„Хей, защо крещиш?
От своя зов възпламенен
като Керем
ще изгориш…”

Беди безчет,
в душите - лед.
В сърцата глухи мрат мечти.
Оловен въздух ни гнети…

Мълвя му:
„В прах изпепелен
ще изгоря като Керем.
Но ако аз не изгоря,
и ако ти не изгориш,
и ако ние не горим,
кой мрака ще превърне в ден?”

Във въздуха покълна
плам.
Оловен въздух ни гнети.
Крещи,
крещи,
крещи!
Зова ви и крещя:
„Насам!
Елате!”
ви зова,
„Оловото ще разтопя!”