ОПТИМИСТ
превод от руски: Георги Ангелов
ОПТИМИСТ
Като дете не късаше крилата на мухите.
Не връзваше консервни кутии на котешките опашки.
Не затваряше бръмбари в кибритени кутийки.
Не разрушаваше мравуняци.
Порасна.
И всичко това направиха с него.
Когато умираше, бях до възглавницата му.
Почети ми стихове, - помоли, -
за слънцето, за морето,
за изкуствените луни,
за величието на човечеството.
АВТОБИОГРАФИЯ
Написана на 11 септември 1961 година в Източен Берлин
родих се през 1902
не съм се връщал там където съм роден
не обичам да се връщам
на три години научих че съм внук на паша от Халеб
на деветнадесет в Москва бях студент в Комуниверситета
на четиридесет и девет - пак в Москва гост на ЦК
в поезията съм от четиринайсетгодишен
едни познават видовете треви
други видовете риби
а аз видовете раздели
едни знаят наизуст имена на звезди
аз имена на раздели
спал съм в големи затвори и големи хотели
опитал съм вероятно всички блюда на света
и знам вкуса на глада
впрочем и вкуса на гладната стачка
на тридесет искаха да ме обесят
на четирийсет и осем
искаха да ме наградят с награда за мир
и я получих
на тридесет и шест
за половин година изминах четири метра
по бетонния под на килията
на петдесет и девет
за осемнадесет часа
прелетях от Прага до Хавана
не видях жив Ленин
през двадесет и четвърта стоях на почетен караул пред саркофага му
а в шестдесет и първа продължих да ходя при Ленин
в мавзолея на неговите книги
опитваха се да ме откъснат от партията ми
не стана
събориха идолите но парчетата
не ме премазаха
1951
в морето двама с млад другар
вървях срещу смъртта
1952
с разкъсано сърце
четири месеца
я чаках
безумно ревнувах
любимите
не съм завиждал на никого
дори на Чаплин
понякога мамех жените
приятелите никога
пих но не станах пияница
слава богу хляба си
вадех само на свой гръб
лъгах защото ме беше срам за другия
лъгах за да не обидя другия
а понякога лъгах и без причина
пътувах с влак летях на самолет
повечето хора нямат пари за това
ходих на опера
повечето не са чували тази дума
но пък от двайсет и първа година
не ходя по местата
където ходят повечето хора
в джамия в църква в синагога при врачки
макар че се е случвало да ми гледат на кафе
печатат ме на трийсет-четирийсет езика
в трийсет-четирийсет страни
в моята Турция
на турски
съм забранен
не съм болен от рак
впрочем това не е задължително
министър няма да стана
а и не искам
на война не съм бил
не съм слизал в бомбоубежище
никога не съм бягал
от пикиращ самолет
но се влюбих на шестдесет
накратко приятели
даже днес да умра като куче след раздяла
живях като човек
и още ще поживея
а кой знае
какво ще прекарам
какво ме чака
***
Най-хубавото море:
в което още не си плавал.
Най-хубавото дете:
непорасналото.
Най-хубавите дни от живота ни:
неизживените.
И най-прекрасната от думите:
онази, която бих искал да ти кажа,
но не съм…
***
Родино, родино,
не остана върху мен даже шапка,
в теб изработена,
нито обувки,
носили твоите пътища.
Твоето последно сако, произведено в Бурса,
се износи отдавна на гърба ми…
Сега си по мен
само в тези бръчки по челото,
в новия белег на сърцето.
Родино, родино.
МОЯТ ЦАЙТНОТ
Бих снел главата си от раменете,
за седмица бих я затворил
в тъмнината на празния шкаф,
бих сложил на раменете си чинар
и в сянката му
седмица бих спал.
ИЗ „ПИСМА НА ЗАТВОРНИКА ОТ ЗОНАТА”
ТРЕТО ПИСМО
Неделя е.
Днес за първи път ми разрешиха
час за разходка.
Бях поразен за първи път в живота си
колко е далеч от мен небето,
колко е синьо,
колко необятно е.
Бях поразен, сърцето ми замря.
После приседнах меко на земята
и облегнах гръб в стената.
Забравих
какво е да дадеш отпор
на бедата свирепа,
забравих какво е борба,
свобода,
какво е жена.
Само земята, слънцето и аз…
Бях щастлив …
1938
