Йордан Тодоров Хаджиев е роден на 23.08.1933 г. в село Бяла Черква, Великотърновско. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” и дълги години се посвещава на юриспруденцията. Автор на книгите: “Характерни особености на габровския хумор” /1972, монография, в съавторство/, “Апартамент “Мона Лиза” /1975, разкази/, “Небето на дядо” /1981, разкази/, “Наивна любов” /1985, разкази/, “Семеен портрет” /1989, роман/, “Почивка на море” /повест/, “Съдът на брадвата” /1992/, “Смей се, Нушо!” /пиеса/, “Нататък” /2008/, “Из моя век” /2008/ и др. Последните две са говорящи книги за незрящи. През годините на социализма общува със “заточените” в село Боженци писатели и поети Станислав Сивриев, Орлин Василев, Андрей Германов. Носител е на годишната награда за проза на СБП /2004/ и на Априловата награда за цялостно литературно творчество /2005/. Член на СБП. Умира на 31 януари 2019 г.

Публикации:

Проза:

КЛАСИФИЦИРАНИ СПОМЕНИ ЗА ЕДНА КНИГА/ брой 4 декември 2008

НА ПОПРИЩЕТО ЖИЗНЕНО В КРАЯ/ брой 19 април 2010

Критика за Йордан Хаджиев:

ПО СЛЕДИТЕ НА БЛИЗКОТО МИНАЛО/ автор: Благовеста Касабова/ брой 18 март 2010

ЗА ДАРБАТА И КЪСМЕТА НА ПИСАТЕЛЯ/ автор: Павел Боржуков/ брой 113 януари 2019