Владимир Гусев

превод: Георги Ангелов

Днес е празник, но ще кажа две думи не за празничното.
При името на Анатолий Софронов веднага се сещаме за думата “руснак”.
По-нататък се появява словосъчетанието “руска идея”.
Включва се анализът.
Какво е “руската идея”?
Това, както знаем, е обсъждано много през XIX - XX век. Струва ми се, че най-добре формулирал същността на въпроса Достоевски в края на знаменитата си реч за Пушкин. Няма да си припомням всички пунктове, ще посоча само един, който сега ме занимава повече от всичко:
“… Нима говоря за икономическата сила, за силата на меча или науката? Говоря само за братството между хората и за това, че към това братство руското сърце е най-предразположено…..”
Братството влиза в понятието руска идея.
На това се държеше империята от 150 народа - не само съветската, но и хилядолетната; на това се държеше Евразия, а и целият свят.
А сега искат да унищожат руснаците.
Софронов е един от първите, ако не и първият, който го почувства.
Почувства тази трагедия.
Да, неговият “Огоньок”.
Според мен, това е трагедия за най-талантливия и интересен народ в историята на човечеството. Народа, който през тези 200 години даде най-добрата наука, техника и култура в света.
Сега надават вой: пияници, това-онова…..
Аз съм родом от Воронеж; сега ме питат: “А какво е твоят Воронеж?”
Отговарям:
- Воронеж не се нуждае от доказателства.
Воронеж е не по-малко от 30 имена от най-значимите - във всички сфери на живота и културата…..
Но добре. А аз ето за какво.
За тази най-”руска идея” и, значи, за идеята за братство.
За трагичния спор: Твардовски - Софронов.
Твардовски е велик поет, много от стиховете му знам наизуст.
И в този спор (”Огоньок” - “Новый Мир”) ние, младите, бяхме на страната на Твардовски.
Но сега се налага да призная, че в този спор беше прав Софронов.
Идеята за братство!
Кой ще я осъществи без руснаците: които загиват, които биват унищожавани?
Унищожават ги физически (Чечня, Афган, и т.н., демографията, здравословните проблеми на децата и младежите, “заплатите” на бюджетниците, “ЖКХ”, и т.н. и т.н.), желаят да ги унищожат и морално (”роби, пияници, прав им път” и пр.)…
Каква ще бъде съдбата на огромното пространство и света, наречен Русия?
Съдбата на Европа?
Най-сетне, съдбата на целия свят, тъй като едното без другото е немислимо?
“Готвачка”, “Брянската гора”, впрочем, и великолепните спортни рими на Софронов, неспоменати тук, са чудесни.
Но главното, струва ми се, е онова, което казах.
Да го помним и значи, да помним и Софронов, - мисля, че сега е наш свещен дълг.
Защото светът няма да мине без руснаците, без тяхната идея за братство.

1- 8.02.2006

Московский литератор, № 04 (148).02. 2006