Анатолий Владимирович Софронов (6[19].01.1911- 9. 09.1990), руски съветски писател и общественик, изтъкнат държавник -патриот, е роден в Минск. Работил в завода „Ростсельмаш”, бил е фрезист, шлосер, секретар на редакция в заводски вестник в Ростов на Дон (1929-1934). Публикува от 1929 г. Член на КПСС от 1940 г. Завършва литературния факултет на Ростовския педагогически институт (1937). В годините на Великата Отечествената война е специален военен кореспондент на в. „Известия”. Гл. редактор на сп. „Огоньок” (1953-1986). Автор на сборници със стихове: „Слънчеви дни” (1934), „Продължаваме песента” (1936), „Над Дон-река” (1938), „Страна донска” (1940), „Конни гвардейци” (1942), „Казашка слава” (1942), „Коило” (1944), „Степни войници” (1944), „Пред знамето” (1948), „Стихове и песни” (1950), „Мой Дон” (1954), „Обичам ви” (1962), „С теб сме от Ростов” (1964), „Всичко започва с теб” (1966), „Всичко това беше на война” (1972), „Време за сбогуване и срещи” (1977), „Посвещение на Дон” (1981). Основно място в тях заемат стиховете му за мира и войната, за родната на поета „страна Донска”. Поеми: „Нагайка” (1939), „Златният бряг” (1945), „Поема на сбогуване” (1968), „Поема за времето” (1970), „Безсмъртие” (1973), „В глъбината на времето” (роман в стихове, 1981), „Поема за живота и смъртта” (1984). Автор на текстове на известните песни „Шумеше сурово Брянската гора” (1942), „От Волга до Дон” (1951) и др. Автор на около 40 пиеси, сред които „В един град” (1946, Сталинска награда 1948, поставена за пръв път през 1948 г. в театъра „Моссъвет”), „Московски характер” (1948, Сталинска премия 1949, първа постановка през 1949 г. в Малый театър), „Кариерата на Бекетов” (1949; 2 редакция - 1972, насочена срещу космополитизма), „Сърцето не прощава” (1953), „Пари” (1954), „Човек в оставка” (1956), „Милион за усмивка” (1959), „Готвачка” (1959, поставена за първи път в 1959 г. в театъра „Евгений Вахтангов”), „Омъжената готвачка” (1961), „Пазете живите синове” (1963), „Съдбата е пуйка” (1963), „Демидови” (1964), „Паун” (1964), „Отиващи си сенки” (1965), „Емигранти” (1967), „Лабиринт” (1968), „Наследство” (1970), „Покой няма да има” (1971), „Ураган” (1972), „Готвачката баба” (1978), „Срок на давност” (1981), „Операция на сърце” (1981), „Земно привличане” (1982), „Катаракта” (1983). Сценарии на филми: „Сърцето не прощава” (1961), „Готвачка”(1965), „Разплата” (1970), „Летни сънища” (1972), „Операция на сърце” (1982), „Ураганът идва неочаквано” (1983), „Наследство” (1984), „Милион за усмивка” (1988). Издава Събрани съчинения в 5 тома (1971-1972) и Събрани съчинения в 6 тома (1983-1986). Носител на Сталинска награда (1948, 1949). Герой на социалистическия труд (1981), 3 ордена „Ленин”, орден „Октомврийска революция”, орден „Трудово червено знаме”, различни медали. Превеждан на чужди езици. Книги с очерци „Пътешествие, което ми се иска да повторя” (1964), „Наследство” (1973) и др. В периода 1948-1953 г. е секретар на СП на СССР. Заместник- председател на Съветския комитет за солидарност със страните от Азия и Африка (от 1958). На български е превеждан от Н. Антонов, Д. Методиев, Д. Василев, Ат. Звездинов, Илина Абаджиева, Станчо Костов, Й. Милев, А. Тодоров, В. Хинкова, Др. Шопов, Григор Ленков, Ана Александрова, Ангел Тодоров и др. У нас са издадени книгите му „Избрани стихотворения” (1972), „Тайната на саркофага” (1973), драмата „Ураган” (1974) и др. Живял в Москва.

Публикации:

Поезия:

БЕЗСМЪРТНИК/ превод: Димитър Методиев/ брой 46 декември 2012

И ПАК - НЕПИСАН ЛИСТ ХАРТИЯ/ превод: Ана Александрова/ брой 53 юли 2013

БИВОЛИ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 74 юни 2015

За Анатолий Софронов:

РЕЧ ЗА АНАТОЛИЙ СОФРОНОВ, ЗАПИСАНА ПО ПАМЕТ/ автор: Владимир Гусев/ брой 29 май 2011

ЛЕГЕНДА НА НАШЕТО ВРЕМЕ/ автор: Виктор Пронин/ брой 30 юни 2011