Генадий Иванов

превод: Зоя Василева

Душата, разтерзаната, боли те
от мерзостите, от позора срамен.
„Руснак бъди - зове митрополитът, -
върни се пак към вярата, към храма!”

Но ние, заблудени синове,
сме вкусили от чашата с отрова
и помрачняха много умове…
Как да се върнем в себе си отново
и във молитвен жест да скръстим пръсти?

А казва Бог: Русия прегърни
и целуни с горещи устни кръста!

——————————

В АЛЕКСАНДРОНЕВСКОЙ ЛАВРЕ

Душа сегодня мечется, болит:
Что делать среди мерзости и срама?
«Быть русским! - говорит митрополит. -
Не отступать от веры и от храма».

Мы отошли, мы заблудились, мы,
Безумные, испили чашу яда -
И помрачились многие умы…
К себе самим
Теперь вернуться надо.

Опять народом православным стать.
Господь зовет уныние отринуть
И о Руси Святой
Возревновать.

4.10.1993