Григоре Виеру

превод от румънски: Огнян Стамболиев

ЖИВЕЯ

Живея
в края на любовта.
В следата й
е моята вяра.

Живея
в края на песента.
В средата й
е моята надежда.

Живея
в края на песента.
В средата й
е моята надежда.

Живея
в края на хляба.
В средата му
е моята любов
към вас.

ЧИСТА Е САМО МЪЛНИЯТА…

Дори росата не е чиста,
нито сълзата…
Любима моя,
чиста е само мълнията,
корен дълбок в небето
на песен,
нечута и от звездите.

Ти чуваш ли ме, скъпа?
Сърцето ми удари като гръм.
Сбогувахме се с теб,
любима -
моето тяло ме изостави.

Ти чуваш ли ме, скъпа?
Очаквам те в моите мисли.

Чиста е само мълнията,
пробляснала над гроба ми,
сред мокрите треви.

КАМЪК

Ето го камъка,
дето никого не е ударил.
Стои си той,
не помръдва
от мястото си -
от твой гроб,
мамо.

Смирено го прегръщам
като нещо свято.

Ще си отида скоро
и аз от този свят,
мамо.
Ще ме изпратят
насълзените букви
на твоето име,
върху камъка издялано,
мамо.

Камък,
дето никого
не е ударил.

С ТВОЕТО ИМЕ

Не ме викай
с моето име -
ще ти отвърнат
всички мъже на Земята.

Извикай ме
с твоята кръв,
дето пулсира във вените ти.

Извикай ме с името на:
морето,
планината,
гората,
звездния лъч.

Извикай ме -
със Слънцето,
сълзата,
ябълката златна.
Извикай ме -
с лунната тишина,
с бялото безмълвие на зимата.
И ако и тогава не те чуя -
извикай ме с твоето име.

РУМЪНСКИЯТ ЕЗИК

Страданията
на езика роден -
възпявам до Небето,
Господи.

Затуй
пред Силата Ти
се прекланям
всеки Божи ден.

На светлината утринна
изгрява
звездата
на моето страдание.

И само мама,
потънала в сълзи,
съзира всичко
и ме приласкава.

ЗА СВЕТЛИНАТА…

През тази нощ,
събуден от трелите
на славея,
ще излезеш на прага -
да погледаш
безкрайното звездно небе.
Пътьом ще свалиш
от масата хляба
и когато се върнеш,
да го потърсиш -
няма да запалиш лампата.
/Да не разбудиш любимата!/

Ще седнеш в мрака
и ще съчиниш
най- хубавото стихотворение
за Светлината….