Разговорът води Евгений Чьорних

превод: Георги Ангелов

Голямото се вижда от разстояние, твърди поетът в знаменитото си «Писмо до една жена». Как виждаме днес самия Есенин? Този въпрос зададох на главния редактор на списание «Наш съвременник» Станислав Куняев, който в съавторство със сина си Сергей публикува в поредицата “Животът на забележителните хора”( ЖЗЛ) биография на поета. Книгата се преиздава над десет пъти, което потвърждава, че интересът към певеца на брезите сред народа както и преди е огромен.

Куняев: - Есенин е не просто поет. Неговият народен, национален характер до голяма степен изяснява зигзагите в трагичната история на Русия през ХХ век. Той е човек на противоречията, на крайностите. Гражданската война - тази жажда за крайности, стремежът да се стигне до края - завладяла тогава бели и червени, болшевики и есери, терористи и държавници, деникинци, чапаевци… И в съдбата и творчеството на един от най-великите хора на Русия през ХХ век Сергей Александрович Есенин тези крайности се проявявали във всичко: в жаждата му за истина, в абсолютната откритост на характера. Диапазонът на волтовата дъга от селското дълго търпение до бунтарството.

- Спомням си веднага редовете му «Бяла роза и черна жаба аз венчавах на този свят». Или: «Онзи трюм беше руската кръчма, / и над чашата се наведох. / За да не страдам за никого, / се погубвам в пиянство»… Русия и досега погубва себе си в пиене. А какво убива самия Есенин, Станислав Юриевич? Версиите са различни. Самоубийство, убийство?

- Аз и моят съавтор Сергей сме абсолютно убедени, че Есенин е убит.

- За какво е бил убит поетът?

- Той се намесил, волно или неволно, в голямата политика. Което изглежда несвойствено за фината му лирична натура.

- Това не е Маяковски с неговите «сто тома партийни книжки».

- На 23 декември 1925 година няколко часа до фаталното пътуване до Ленинград поетът отишъл в московското издателство Гослит, за да получи хонорар за своя тритомник. Пари в касата нямало. Той вече се канел да иде на гарата, но случайно се натъкнал на прозаика Тарасов-Родионов. Бивш сътрудник на органите, автор на прочекистката повест «Шоколад». Онзи поканил Сергей в бирария. И на бира започнал да задава явно провокационни въпроси за отношението към Ленин, Троцки. Есенин дал политически грамотни отговори. Когато обаче станало дума за председателя на Моссъвета Каменев, пийналият Есенин не се сдържал, казал, че е продажник. След отричането на Николай Втори през 1917 г. престола предложили на брат му Михаил. Каменев от сибирското си заточение веднага изпратил телеграма с поздравления за новия цар. А Михаил се отказал от престола. Есенин се похвалил, че тази телеграма уж се пази у него: «Скрил съм я добре». И тръгнал за гарата. Прозаикът, изглежда, съобщил на някого от бившите си колеги. И Есенин го чакали в Ленинград.

- Откъде имате такива подробности?

- Тарасов-Родионов подробно е описал всичко в спомените си, които се пазят в секретния отдел на Централния държавен архив за литература и изкуство и в СССР не се давали на никого. Ние със сина ми бяхме може би едни от първите, които са ги държали в ръце.

На 28 декември поетът е намерен мъртъв в хотел «Англетер». Когато милицията влязла в стаята, всичко било разбито. От куфара били изхвърлени ръкописи, чернови. Макар че като че ли нищо не е изчезнало. Явно, търсели са злополучната телеграма: тя действително била взривоопасна. Сред болшевиките след смъртта на Ленин се разгоряла жестока борба за власт. Телеграмата можела да стане силен коз на Сталин срещу конкурентите му Каменев и Зиновиев. Има стенограма на едно от заседанията на Коминтерна, където Сталин направо обвинил Каменев, че е лош болшевик, поздравил несъстоялия се цар. Онзи отказвал. А Сталин не можел да покаже доказателства.

- А как телеграмата би могла да попадне у Есенин?

- Там е работата, че никак. Мисля, че пийналият поет е блъфирал. Преди революцията той служил в Царско Село като санитар при военната болница. Там модния поет бил нареден, за да го спасят от фронта. Негов покровител бил полковник Ломан, адютант на императрицата. Ломан организирал изява на Есенин пред императрицата, царските дъщери. Поетът се движел сред офицерите - ценители на изкуството. И би могъл да чуе от тях за злополучната телеграма. Или да я види. Но да я притежава - изключено.

- В края на краищата намерили ли я?

- Не. Самият Тарасов-Родионов бил разстрелян през 1938 г. Има нещо странно. Фьодор Разколников в знаменитото си писмо до Сталин сред неговите изтъкнати жертви - партийци, военачалници от типа на Тухачевски, Дибенко, Якир - споменава и един-единствен писател: Тарасов-Родионов, с нищо неизявил се в литературата. Значи, имал е други заслуги, за които не знаем. Възможно е, една от тях да е била доносът срещу Есенин - най-вероятно, съобщен на привърженици на Каменев и Зиновиев. Тарасов-Родионов го теглело към тях. Зиновиев тогава ръководел Ленинград, местните чекисти. И не можел да допусне опасният документ срещу Каменев, неговият съратник, да попадне в ръцете на Сталин.

Съвсем наскоро открихме спомените на поета Николай Клюев за последните дни на Есенин в Ленинград. Той дошъл в «Англетер» и заварил в стаята група непознати. «Къде е Есенин?» - попитал Клюев. Посочили му лежащия на пода човек, с глава скрита под палтото. С една дума, пиян. Клюев си тръгнал. Въпрос: бил ли е в онзи момент Есенин още жив? Мисля, че не са възнамерявали  да го убиват. На тези непознати, за които следствието не споменало, им трябвала само телеграмата. Но възникнал спор, поетът бил убит. После имитирали самоубийство. Тази версия устройвала ленинградските власти.

Скоро Зиновиев бил преместен и Киров дошъл да ръководи Ленинград. Той добре се отнасял към Есенин ( запознали се още в Кавказ), канел се да поеме шефство над него в града на Нева…

- Троцки също се канел да шефства над Есенин, а неговият помощник Блюмкин измъква поета след първия арест от ЧК.

- С Троцки поетът се разминава. В какво би се проявило шефството на Киров, е неизвестно. Но най-вероятно Есенин още дълго би живял и творил…

Комсомольская правда, 07.10.2010