РАЗЛЮБЕНИТЕ ДУМИ
превод от португалски: Златка Тименова-Вълчева
РАЗЛЮБЕНИТЕ ДУМИ
Разлюбените думи
се изхабяват
като стари филмови ленти
поради безразличието на времето
Разлюбените думи
стават бледи свидетели
на някакъв отхвърлен блясък
блуждаят без смисъл
като самотни риби
в аквариума на времето
Следата от преживяното
се заличава сама
когато не вярваме вече
РЕКА ОТ СВЕТЛИНИ
Река от спотаени светлини
пресича творението на гласа:
тече бавно
но изведнъж
се втурва пламенно
извън устата
В удивителния миг
на изричането
тя е огромен поток
море което се разлива
в гърлото
Сред тази река
думите прелитат над
стръмните брегове на смисъла
МИСЛЕНЕТО ИЗПЪЛВА С ТЪГА
„To think is to be full of sorrow”
J. Keats, Ode to a nightingale
Мисленето изпълва с тъга
и когато мисля
не за теб
а за всичко друго
страдам
Някога живеех сама
сега живея заобиколена от думи
които отглеждам
в градината на писането
Аз ги следвам
и те ме следват:
те са строг кортеж
който ме преследва
Навсякъде
чувам оглушителната му реч
ДУМИТЕ СБЛИЖАВАТ
Думите сближават:
хващат- пускат
те са планини от пяна
която се образува-преобразува
на пясъка на речта
Пускат юздите
отварят пролуки в страха
дават отдих сред тревогата
Или, обратно:
убиват
повличат към дъното
разделят окончателно
Обичайки силно, силно…
оставаме без думи
КАКВО Е ПРОСТРАНСТВОТО?
Какво е пространството
ако не процеп
през който
мисълта се промъква
измисляйки образи?
Ритуалният параван на въображението
скрива междинното пространство
пролуката
където възприятието се пречупва
Чрез образите
влизаме в разговор
с неизразимото
Черният паун. Лисабон: Асириу и Алвим, 2003.
