Ярослав Смеляков

превод: Никола Инджов

Ярослав Смеляков бе олицетворение на ранното признание и на ранното страдание. Четири пъти въдворяван в Архипелаг ГУЛАГ, преминал през две войни, той бе “заложник на своята искреност” и изповядваше идеите на оня свят, тъй враждебен към него. Н. И.

***

Заболея ли аз,
не ми трябват ни лекар, ни врач - чудотворец!
Вие, верни другари,
(не мислете, че говоря в несвяст!),
постелете ми степ и с мъгла
затъмнете моя прозорец,
полунощна звезда ми сложете
за възглаве над целия свят!

Аз направо вървях и надменен
аз не бях в участта си нелека
ако утре ранят ме и мене
в справедливия яростен бой,
превържете тогава главата ми
с оснежена планинска пътека,
наметнете ми покривало
от макове и шибой!

Със сиропи горчиви и хапове
куршумена рана не стине,
нека буйно в кръвта ми най-сетне
вселената проискри!
Водопади сребристи и звънки,
вихровития вятър пустинен -
ето, те са целебни за мене
денем, нощем и в ранни зори!

От моретата и планините
вечно време трепти и светлее,
погледнете, почувствайте: няма,
да, наистина няма смърт!
И не в болнични бели одежди
сърцето ми ще изтлее,
не по болничен коридор си отивам,
а по Млечния път!

1935

——————————

***

Если я заболею,
к врачам обращаться не стану,
Обращаюсь к друзьям
(не сочтите, что это в бреду):
постелите мне степь,
занавесьте мне окна туманом,
в изголовье поставьте
ночную звезду.

Я ходил напролом.
Я не слыл недотрогой.
Если ранят меня в справедливых боях,
забинтуйте мне голову
горной дорогой
и укройте меня
одеялом
в осенних цветах.

Порошков или капель - не надо.
Пусть в стакане сияют лучи.
Жаркий ветер пустынь, серебро водопада -
Вот чем стоит лечить.
От морей и от гор
так и веет веками,
как посмотришь, почувствуешь:
вечно живем.

Не облатками белыми
путь мой усеян, а облаками.
Не больничным от вас ухожу коридором,
а Млечным Путем.