Ярослав Смеляков

Ярослав Василиевич Смеляков, руски съветски поет, е роден на 26.12. 1912 (8.01.1913) в град Луцк в семейство на железопътен работник. Завършва полиграфическо училище в Москва (1931). Участва в литературните кръжоци на в. „Комсомолска правда” и „Огоньок”. Първа стихосбирка „Работа и любов” (1932). Участва във Великата Отечествена война като редник в Карелия, попада в обкръжение. До 1941 г. е във финландски плен. Следващи книги: „Кремълските ели” (1948), повестта в стихове „Строга любов” (1956), сборниците със стихове „Разговор за главното” (1959), „Денят на Русия” (1967, Държавна награда на СССР). Превежда стихове от украински, белоруски и др. езици на народите на СССР. Награден с три ордена. Умира през 1972 г. в Москва. След смъртта на поета излизат книгите му «Моето поколение» (1973) и «В служба на времето» (1975).


Публикации:


Поезия:

ЗАБОЛЕЯ ЛИ АЗ…/ превод: Никола Инджов/ брой 26 февруари 2011

КАЛМИК/ превод: Димитър Василев/ брой 47 януари 2013

РУСКИ ПОЕТИ/ превод от руски: Красимир Георгиев/ брой 53 юли 2013

ДО МЕНЕ ТУКА Е ЖЕНАТА…/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 70 февруари 2015

КРАДЕЦ/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 85 юни 2016

ДЕВОЙКАТА ХУБАВА ЛИДА/ превод: Иван Антонов/ брой 112 декември 2018