КАЛМИК
На 08.01.2013 г. се навършиха 100 г. от рождението на поета Ярослав Смеляков.
превод: Димитър Василев
Аз свикнах вече с тоя миг,
но пак сърцето ми замира,
благоговейно щом калмик
пред мене Пушкин рецитира.
Незабравимите слова,
като звука и светлината,
не губят своите права
от тази дързост непозната.
И вярва храбрият джигит
във гордостта си упорита,
че Пушкин им принадлежи
както степта, като горите.
Че той живял е ден поне
с тях и е срещал светлината,
живял, препускал на коне,
с орлите в дружба непозната.
И непокорната глава
е милвал вятър сред полето,
след шатъра си е вървял,
между априлските лалета…
С такова вслушвах се старание
и тъй гласът ми победи,
че сякаш пълното издание
на лавицата не седи.
И всичко туй така ме стряска -
в Тригорск тъй сякаш и не бях,
във Кишинев не пих фетяска,
в Одеса с раци не гулях.
И с предпазливост съдбоносна
за чакащите векове,
докато спеше - не докоснах
надрасканите редове.
Нима от храма безпредметен
не носих го на рамена?
Ковчегът груб с праха му светъл
не слагах в руската шейна?
Чети, овчарю вдъхновен,
поета гордо рецитирай.
Живея днеска с твоя ден -
дъхът в гърдите ми замира.
Сърцето как да укротя?
По-скоро пушкиновска властност
да го подготви за света
или напълно да угасне.
Звучат сред бор и снегове
почти до пълно безсъзнание -
изпълнените стихове
като изпълнено гадание.
