Ярослав Смеляков

превод: Тихомир Йорданов

***
До мене тука е жената,
която в оня светъл ден
взе горестите ми, когато
аз бях от тях освободен.
Виж, трепетен ветрец обвива
стан строен. И пристъпва тя
усмихната, дори щастлива
във проста рокля на цветя.
Небрежно кичура прибира.
Красив е този жест. Уви,
едничка само тя разбира:
че като песен с мен върви.
Прости ми ти. Живяхме редом,
Дълбаех бръчките-бразди.
Слепецът аз, не те съгледах
преди и много по-преди.
Прости ми хитрините малки
и упреците без вина,
и стиховете мои жалки,
далечна, вярна ми жена.