МЛАДОСТ

Явгения Янишчиц

превод: Зоя Василева

МЛАДОСТ

Сред поляните неокосени,
до сеното в златния овраг,
младостта ми - жива и зелена -
не разбрах защо се върна пак.

Бях и пепеляшка, и кралица,
бях богата със любов и смях.
Ах, защо се върна тук, сестрице?
Знаеш ли, от тебе ме е страх?!

Раснах и пораснах с птичи песни.
Даде ми съдбата дял богат.
Но и колко плод изгни наесен,
колко цвят уби внезапен град!

Младост моя, твоя час изтече,
пътят ни със теб не е един.
Искам да живея тъй, че вечно
ведра да ме помни моя син.


…КАТО ЧЕ ЛИ В РЕКА СЕ КЪПЕШ ТИ

В съня - стихия, час преди да съмне.
Пасат в небето звездните стада.
Троши се лед о бреговете стръмни.
Зората пие ледена вода.

Под буйната роса расте тревата.
В цвета - температура на цъфтеж.
Залавя ме звукът на тишината
край родното селце. Дъхти на скреж.

Река и лес - деца на свободата,
нищожно мъничка стоя до тях.
Присъща на човек е слепотата,
макар че тя изобщо не е грах.

О, колко цвят потъпкаха нозете
и колко цвят невидимо цъфти!
Душа, гласът ти пак е многоцветен,
като че ли в река се къпеш ти.


***

Сънувах те като градина в цвят -
набъбват в него ябълките тежки.
А сякаш предизвиква снегопад
на устните ти скритата насмешка.

Нима, продали житото, след час
стопаните заспиват сън спокойно?
Дано избегнем розовата паст
на шипката, на сипкавата хвойна.

Сгъстява се пашкулът на нощта,
а лодката ни е с пробойни, мили.
Калината светлик ни обеща,
но скитаме изгубени, без сили.

Помни ме все така, каквато бях -
полунещастна и полущастлива.
В очите ясни - многострунен смях,
по устните ми - самота горчива.


***

Пред ивица от студ, мъгла и сняг,
надвесена над бездна - свободата,
аз търсех те от съмнало до мрак
и сякаш Бог ми прати свободата.

Безумно влюбени, наивни дни,
цъфтеж безумен, път благополучен.
Намерих те. И молех: Остани!
Подарък щедър бе. и го получих.

Подарък или бич? Прекръсти с грак
духа ми онзи гарван баладичен.
Живея само да науча как
да те забравя. И да те обичам.

Побутва ме във гръб ветрецът млад.
От хлад ли тялото ми потрепери?
И кой там шепне: Тя на този свят
изобщо място няма да намери…