Артюр Юло

превод от френски: Огнян Стамболиев

НОВИ НАДЕЖДИ

Днешна Белгия стана свидетелка на парадоксална ситуация. Може би никога досега обединените усилия на хората в защита на поезията не са били толкова ефикасни. Непрестанният възход на “Журнал дьо поет” - единственият алманах за световна поезия у нас - е един от многото фактори. Но тук трябва да отбележим и други прекрасни идеи: цикъла програми “Поетично пладне”, откритите вече в няколко града домове на поезията, успеха на Международния ден на поезията за деца, Биеналето в Лиеж и накрая нашия Международен дом на поезията, на който сега възлагаме толкова надежди.

ОМРЪЗНАЛАТА ПОЕЗИЯ

Да, невинаги са признавали поезия както сега.
В училище изучавахме най- значителните произведения на нашите велики поети: Метерлинк, Верхарн, Ван Лерберг - те заемаха особено място в задължителната програма в сравнение с френските си събратя и останалите световни автори.
През войната поезията беше истинско национално богатство. В потискащата атмосфера на нацистката окупация в Белгия за утеха към нея се обръщаха мнозина. А и първите следвоенни години минаха под знака на Лявата идея и на Поезията на Съпротивата - на гласовете на Елюар и Арагон и още десетки други големи автори.
А сега? Интересът към поезията постоянно гасне… Настъпи един процес на американизация и естрадизация на опошляване на културата…

ПОЕЗИЯ И ОБЩУВАНЕ

Изглежда, доживяхме деня, в който поезията стана бедна роднина, Пепеляшка на изящните изкуства!
Колко малко място отделят на поезията днес средствата за масова информация. За останалите изкуства се прави доста повече. За музиката, театъра, живописта, киното архитектурата се организират фестивали, прегледи, конкурси, хвърлят се огромни средства. Например за фестивалите в Кан, Венеция, Екс ан Прованс, Единбург, Сау Паулу, Струга … Белетристите и особено онези, които пишат романи, също се ползват от постоянна подкрепа и реклама от масмедиите. Литературните награди, както винаги, възбуждат интереса на публиката към всеки нов роман независимо от качествата му. Бестселърите винаги се продават по всички правила на маркетинга. Като шлагерите!… А от шлагерите в крайна сметка се затъпява, както и от американските филми… Що се отнася до поезията, за нея остава второстепенната роля, особено ако с известна ирония не я приемат като ” духовна храна за интелектуалния елит”, тоест за тесен кръг “избранници”.
Издателите знаят това. Книгите на най- знаменитите - това не означава, че в тази категория влизат и най- популярните! - наши поети се публикуват в тираж от няколкостотин екземпляра. Както се казва за “съвсем избран / ограничен / кръг читатели”.
А печатът просто се скъпи да ги отбележи. От стотина поетични книги и антологии колко могат да се надяват на рецензии или поне на кратки отзиви?
Учителите в нашите училища отделят съвсем малко време за поезията, а понякога дори я забравят. Да, те все още четат Превер, цитират Рьоне Шар и Морис Карем, от време на време споменават дори Анри Мишо, Норж и Марсел Тири. Но останалите? Те сякаш не съществуват. И така е от доста години.
През 1951 година организирахме в Белгия първата Европейска среща на поетите . Тогава искахме да определим мястото на този жанр в освободилата се от фашизма следвоенна Европа. И направихме същото заключение - за равнодушието на читателите и медиите…

В ЗАЩИТА НА ПОЕЗИЯТА

От началото на петдесетте години се стараем да събираме у нас, в Белгия, поети от всички краища на света. Това ни дава възможност да обсъждаме всички въпроси, които ни вълнуват. А и установяваме приятелски контакти помежду си. Така се появиха много публикации, визити, преводи и нови поетически срещи и фестивали - в Струга, Югославия, в Корфу, Гърция, в Мексико, Тайван… И още нещо - не бива да го пропускаме - широк отзвук в печата, радиото, телевизията. по този начин поезията се вижда, чува, възприема от доста хора. Излиза от затворените си рамки, събира големи, многобройни аудитории.
По време на поетичните биеналета ние се стремим преди всичко да разширим границите на общуването на самите поети. Те се срещат и с творци от другите изкуства, с хора на науката, с които обсъждат общи теми.

КОИ СА ВИНОВНИТЕ?

Кои са виновните за намаляването на интереса към поезията? Това е един доста дълъг разговор. Но вместо да обвиняват другите, поетите трябва да потърсят преди всичко вината у себе си. Отказът от традиционната лирическа реч, замяната й с повече или по- малко езотерични “хватки” отблъснаха читателите, свикнали да търсят в поезията не сложност на изказа, а израз на обикновените човешки чувства.
Поезията потъна в атмосферата на тайнствата, които се вършат в затворените литературни общества. Стана езотерична. Тя отдавна не привлича широката публика, по-скоро предизвиква презрението на тази публика.
Не бих искал сега да ме разберете неправилно: нямам намерение да зачерквам модерната поезия. Дръзките експерименти винаги са били необходими в изкуството, независимо от почвата, върху която израстват. Иначе то не би могло да върви напред. И все пак, не бива за сметка на интелектуалното да се жертва емоционалното, както често постъпват така наречените експериментатори.
Истината тук трябва да е някъде по средата. Да има търпимост, взаимно разбиране, многообразие на типовете. Богатството на поезията е в нейното многообразие, нали?!
Онези, които искат подобно на нас да върнат поезията в орбитата на днешното човешко битие, би трябвало да направят всичко възможно наред с неестественото да намерят “чувствата на душата” - тези вечни субстанции, които дори окарикатурен, си остават автентични. И това съвсем не е единственият залог за успеха. Но без съмнение е най- необходимият…

списание “Л’ Йороп”