Артюр Юло (Arthur Haulot), белгийски писател и журналист, е роден на 15.11.1913 г. в град Лиеж, Белгия. Представител на белгийската френскоезична литература. Ляв интелектуалец, член на белгийската социалистическа партия. Баща му е дърводелец, социалистически активист. На 16-годишна възраст Юло напуска училище, за да работи. Преди войната е журналист и туристически деец. По време на Втората световна война е активен участник на въоръжената съпротива срещу германската окупация. На 22.12.1941 г. е арестуван от Гестапо и хвърлен в затвора в Брюксел, първоначално е депортиран в концентрационния лагер Маутхаузен, през ноември 1942 г. е преместен в Дахау, прекарва в тези лагери повече от три години, там си води дневник, озаглавен „Исках да живея”. След освобождението си на 29 април 1945 г., работи в Международния комитет за Дахау. След войната организира международни писателски срещи в Белгия, Франция и други европейски страни. В зряла възраст завършва Университета в Бордо докторска степен по проблемите на туризма. Изявява се като поет, романист, есеист. Доктор хонорис кауза на Университета в Париж. Почетен доктор на университетите в Брюксел и Орадеа (Румъния). Президент на Световната федерация по туризъм; президент на Международния съюз за туризъм. През 1994 г., като бивш политически затворник, председателства Комитета за координация по повод 50-годишнината от освобождението от нацизма. Командир на Ордена на Леополд II. Масон, член на Ложа № 1 на „Великия Изток на Белгия”. Умира от тромбоза на 24.05.2005 г. в Брюксел на 91 г. Удостоен посмъртно с титлата барон.

Публикации:

Поезия:

КАРТИНА/ превод: Елисавета Багряна/ брой 132 ноември 2020

Публицистика:

ВЕЛИЧИЕ И ПАДЕНИЕ НА ПОЕЗИЯТА/ превод от френски: Огнян Стамболиев/ брой 26 февруари 2011