Иван Франко

превод: Иван Давидков

***

Когато къс метал със сила жива
привлечен е от друг, такава сила
се казва магнетизъм. Мълчалива,
но властна, в него тя се е стаила.

А щом ръжда желязото покрива -
душата на метала е унила.
Така сърцето без копнеж се свива,
когато жал там жило е забила.

Трудът единствен води бой с ръждата,
той прави нашата душа крилата,
за всички нейни рани знае лек.

Трудът ни прави силни, вдъхновени
и с труд изгражда цялата вселена
роденият за щастие човек.

1880

***

Макар че няма като нежен цвят
да грееш ти - уханна и златиста, -
макар че в делника така познат
ще плаваш като в океан без пристан,
за мен ще си останеш образ свят,
за мен ще бъдеш ти мечта пречиста
подобно цвят - ни зной, ни мраз познала,
като далечното сияние на идеала.

В сърцето си ще те прикътам аз
и ще те омагьосам с любовта си,
за красотата ти в най-нежен час
аз ще откривам думи звънкогласи,
за погледа ти с непозната власт…
И както бучка кехлибар пренася
през времето мушицата пленена,
до вечността ти ще достигнеш с мене.