Алфред Петрович Хейдок, руски писател, е роден в Латвия през 1892 г. в семейството на майстор по ремонта на машини и селскостопански сечива. От малък показва любознателност и любов към книгите. Започва трудовата си дейност в дъскорезните заводи на чичо си, на ниска длъжност, и стига до ръководител на завод. По време на Първата световна война служи на фронта във военно-санитарната организация на великата княгиня Мария Павловна, после в Червения Кръст на Западния фронт. През 1920 г. се заселва в Харбин (Китай), където преподава руски език на китайците, а впоследствие в Харбинския медицински колеж и Гиринския университет. Първият му разказ “Човекът с кучето” излиза в декемврийския брой на сп. “Граница” (Рубеж) през 1929 г. и веднага привлича вниманието на читателите, а авторът става постоянен сътрудник на списанието. През 1934 г. се среща с Николай Рьорих и става негов последовател и сътрудник. През есента на 1940 г. заедно с жена си Евгения Сергеевна се преселва в Шанхай. Там участва в създаването на Обществото на съветските журналисти и белетристи, което получава лиценз от ТАСС за издаването на сп. “Днес”. В Шанхай Хейдок живее седем години. Получавайки съветски паспорт, заедно със семейството си през 1947 г. доброволно се връща в СССР. Живее и работи в град Североуралск като пожарникар, преподавател по английски език и дори като юрисконсулт. Кореспондира с Рьорих и затова семейството му е репресирано: арестуван е по-малкият му син Валентин. Умира жена му Евгения Сергеевна, с която са заедно от 1917 г. След половин година, през октомври 1950 г. Хейдок е арестуван, изпратен е в затвора на гр. Свердловск, където прекарва една зима. Осъден е на 10 години затвор с пълна конфискация на имуществото. През 1951 г. го изпращат в лагер на станция Абез (Коми АСР), където прекарва почти 6 години. Освободен предсрочно по смекчаващи вината обстоятелства: за незначителност на извършеното престъпление и преклонната възраст. Освободен в началото на май 1956 г., той прекарва лятото в Латвия при вдовицата на по-големия си брат. През есента на същата година пристига в град Балхаш, Казахстан, при по-големия си син. След освобождаването му Свердловският окръжен съд преразглежда делото на Хейдок, реабилитира писателя и дори му заплаща конфискуваното имущество. Конфискуваният архив не е върнат, на Хейдок е обяснено, че той е унищожен веднага след ареста му. Така са изгубени всичките му дотогавашни разкази, очерци, статии. В Балхаш работи като библиотекар, а последните шест години от живота си в КАЗНИИРХ (Казахски научно-изследователски институт по рибно стопанство) като преводач от английски на научна литература. Освен това превежда Блаватска, Д. Нийл и др. През юли 1981 г., вече пенсионер, Хейдок се преселва в град Змеиногорск, Алтайския край. Ослепял напълно, той продължава да диктува на сътрудницата си Людмила Вертоградская повести, разкази и есета. През 1989 г. извършва пътуване в Новосибирск, за да участва в конференция, посветена на 110-годишнината от рождението на Елена Рьорих и чете свой доклад. Умира на 20.06.1990 г. в гр. Змеиногорск. От 90-те години книгите му стават достояние на читателите.

Сайт за Алфред Хейдок

Публикации:

За Алфред Хейдок:

ХАРБИНСКИЯТ МИСТИК/ автор: Владимир Бондаренко/ брой 21 юни 2010