Станислав Куняев

превод: Георги Ангелов

През последните десет години Дмитрий Михайлович Балашов не публикува много в “Наш съвременник” - повестта “Похвала на Сергий”, забележителните пътеписи за плаването с платнохода “Седов” около Европа, няколко страстни публицистични статии. Но ние ценяхме високо всяка негова дума, защото знаехме цената на неговия талант, неговите прозрения и дори на заблужденията му.
Жанрът на историческия роман в руската художествена литература винаги се е приютявал в задния двор, считал се е за второстепенен жанр, не е имал писатели със световна слава. Загоскин или Лажечников или дори Алексей Константинович Толстой с приказния му “Сребърен княз” могат ли да се наредят до славата и дълбочините на Гогол, Достоевски, Толстой? Четива за невзискателни читатели…
А в ХХ век? Занимателните, но повърхностни Василий Ян и Сергей Бородин са писатели за юноши. Алексей Николаевич Толстой с блестящия му “Петър Първи” е добър, но идеологическата поръчка е повлияла върху съдбата на романа.
Големият успех на Пикул до голям степен се дължи на майсторската интрига, на авантюристичните сюжети, на свойството на автора умело да пише за забранени или полузабранени имена и събития.
Дмитрий Балашов е друго. Под перото му, като че ли изпод перото на легендарния Нестор или Пушкиновия Пимен, оживяват страници, събития и фигури от руската история в цялата им историческа пълнота, с постоянно растящата им през столетията държавна аскетична воля. Дмитрий Балашов е най-големият исторически романист в руската литература. Именно той в последната четвърт на века изведе историческия роман на прозаичния Олимп и името му се нареди до имената на Валентин Распутин и Василий Белов, Фьодор Абрамов и Владимир Личутин.
Да се поклоним пред подвига на този безкрайно талантлив, свободолюбив, образован, яростно синеок човек, със страстно и младо сърце, независимо от побелялата му глава и почтена възраст.

День литературы, 14(44), 08.08.2000 г.