Дмитрий Михайлович Балашов, руски писател, фолклорист и историк, е роден на 7.12.1927 г. в село Козинево, Новгородска област, в семейство на актьор и художничка-декоратор. Прекарва страшната зима на блокадата в Ленинград през 1941-1942 г., по време на която загубва баща си. През 1942-1944 г. е евакуиран в Кемеровска област (Сибир). През 1944 г. постъпва в театроведския отдел на Театралния институт в Ленинград “Ал. Островски”. Завършва там висшето си образование, както и аспирантура в отдела по фолклор в Института по руска литература (Пушкиновият Дом) към АН на СССР. Работи в културно-просветна школа във Вологда. През 1950 г. се връща в Ленинград. През 1962 г. защитава дисертация на тема «Древната руска епическа балада». От 1961 до 1968 г. е научен сътрудник в Карелския филиал на АН на СССР в Петрозаводск. Резултат от научните изследвания и експедиции стават книгите му «Руски сватбени песни от Терския бряг», «Приказки от Терския бряг», «Руски народни балади», «Руската сватба» и др. Тези трудове донасят на Балашов известност на голям учен-фолклорист, познавач на северната руска култура. В началото на 60-те г. ярко се проявява активният му обществен темперамент, той се обявява срещу унищожаването на църквите в Руския Север. Сближава се с патриотичните сили, работещи за възраждането на руската национална култура и обединили се около сп. «Млада гвардия». В това списание се публикуват очерци на Балашов, посветени на традициите на руската архитектура, народните занаяти. Писателят е един от организаторите и активен член на Общоруското общество по опазване на паметниците на историята и културата. През 70-80-те г. в печата, на различни срещи и конференции излиза в защита на националната самобитност, възстановяване на традиционното стопанство, предупреждава за гибелта на индустриалния път на развитие, активно протестира срещу проекта за обръщането на северните реки на юг. Снима се в ролята на художника във филма «Господин Велики Новгород» (1984). От 1985 г. живее в Новгород, където през 1988 г. става един от организаторите на Празника на славянската писменост и култура, получил широк обществен резонанс. Един от създателите на Фонда за славянска писменост и култура. Започва да пише художествени произведения в зряла възраст. Първата му повест «Господин Велики Новгород» (сп. «Млада гвардия», 1967) е за живота на новгородското общество от XIII в. Продължава да пише, без да изоставя научната си работа. Романът му «Марфа-посадница» (1972) обхваща периода от 1470 до 1478 г. и е посветен на присъединяването на Новгород към Московското Велико княжество. Главният труд на Балашов е цикълът от романи «Московски владетели», включващ книгите: «По-младият син» (1975), «Великата маса» (1979), «Бремето на властта» (1981), «Симеон Горди» (1983), «Вятърът на времето» (1987), «Отречение» (1989), «Похвала на Сергий» (1992), «Святата Рус» (в 3 книги, 1991-1997), «Воля и власт» (2000), «Юрий» (романът остава незавършен). Цикълът представлява уникална историческа хроника-епопея от 1263 г. (кончината на св. княз Александър Невски) до 1425 г. Именно в «Московски владетели» за първи път в художествената литература е пресъздаден пълно, исторически достоверно и философски наситено светът на руското средновековие. Отразени са основните исторически събития, геополитическото положение на Русия, животът на главните княжества, битът и нравите на всички съсловия, обликът и характерът на стотици исторически дейци. Съединяването на епичността с напрегнати нравствено-психологически колизии, духовното съдържание на руската история от XIV в., високите художествени достойнства поставят романите на Балашов сред сериозните реалистични произведения на нашето време. На романите му са свойствени драматична напрегнатост, експресивност, кинематографичност, панорамност. Постоянно се сменят плановете на повествованията: любовни преживявания, монашески подвизи, завладяващи политически детективи, исторически екскурси. Лирическите описания на руския пейзаж, както и разгърнатите публицистични отстъпления са пропити от любов към родната земя. За цикъла «Московски владетели» Балашов е награден с Голямата Руска литературна награда (1997). През 1991-1993 г. излизат събраните му съчинения в 6 тома. Автор и на историческия роман “Балтазар Коса”. В 1998 г. публикува историческата си повест «Деметрий от Херсон» (за времената на Византийската империя), а в 1999 г. – пътеписни очерци-размисли «Със “Седов” около Европа», «Любов» (повести и разкази). През 90-те създава остро-социална публицистика. В статиите си защитава националното достойнство на руския народ, целостта на Русия. Рязко изобличава политиците, предали националните интереси в следперестроечните години, поставя редици въпроси по наболели теми като чеченската война, пазарната икономика и пр. Анализира причините, поставили Русия на границата на историческото й съществуване в навечерието на третото хилядолетие, предлага конструктивна програма за спасение на държавата в последната си, публикувана посмъртно творба «Бележки по полето на историята». Дмитрий Балашов е убит на 17.07.2000 г. в дома си в село Козинево, Новгородска област. Трупът му, загърнат в рогозка, е намерен пред дома на писателя. Открита е травма на главата и следи от удушаване. През 2004 г. съдът признава за виновни по-рано съден жител на Новгород и сина на писателя Арсений Балашов (за укривателство при убийството на баща му и кражба на автомобила му).

Публикации:

За Дмитрий Балашов:

ПОДВИЖНИК/ автор: Станислав Куняев/ брой 21 юни 2010

ЛЕТОПИСЕЦЪТ/ автор: Леонид Бородин/ брой 21 юни 2010

НА ВЕЛИКИТЕ НАЦИИ НЕ ПРОЩАВАТ…/ автор: Марина Струкова/ брой 22 юли 2010