Леонид Бородин

превод: Георги Ангелов

Той беше необикновен във всичко: в дрехи, походка, жестове, тембър на гласа. Необикновеността му беше до голяма степен умишлена, но не предизвикваше насмешка, не отблъскваше, не отчуждаваше - приемаше се. Поне от мен. Защото никога не виждах в него просто писател. Виждах самородния човек. Той несъмнено беше такъв.
Историческият пласт, разкрит от неговата литературна дарба, е неподвластен на никого от днешните живи писатели.
В ранната си младост четях при Николай Бердяев неговото деление на руската история по симпатии. Бердяев обичал Киевския и Петербургския период. Не обичал Москва. Много по-късно ми станаха ясни и несправедливостта, и дори неправилността на предпочитанията му. И не нашите велики историци (макар че, разбира се, в някаква степен и те), а именно Балашов ми даде дължимото отношение към Московския период от руската история. И за това съм му благодарен до гроб…
При последната ни среща в редакцията на списание “Москва” той изглеждаше развълнуван. Току-що се беше върнал от пътуване на Изток, където за първи път беше видял с очите си онова, което многократно беше описвал в романите си. Изглеждаше доволен, че не са го подвели източниците, по които бе възпроизвел чуждата среда.
Но на въпроса - какво по-нататък? Какви са плановете му? - наведе глава, погледна изпод вежди, после каза глухо и повтори няколко пъти: “Трябва да се мисли… Да се мисли трябва. Много да се мисли…”
И след пауза:
“Подозирам, че започвам да преписвам себе си…”
Ние, присъстващите на разговора, запротестирахме. Не обърна внимание.
“От набелязания си план, вероятно, няма да се откажа. Почивката е необходима. Чувствам го. Но паузи все едно няма да има. Свикнал съм да работя…”
Не ще и дума! Той именно така и изглеждаше - като работяга!
А се запознах с Дмитрий Балашов, колкото и странно да звучи, в лагера. Докараха филма “Господин Велики Новгород”. Надписите не гледах. Филма - горе-долу. Но запомних образа на пазителя на музея. И когато след няколко години на конгрес на писателите видях Балашов, бях поразен. Същите ботуши, риза…
Той наистина беше велик пазител.