Леонид Иванович Бородин, руски писател, е роден на 14.04.1939 г. в гр. Иркутск (Сибир) в семейство на селски учители. Детството му минава по железопътните селища до Байкал. Учи в специално училище на МВД (школа на милицията в Елабуга), което напуска след 20 конгрес на партията (1956), после в историческия факултет на Иркутския държавен университет. Включва се в студентската група “Свободно слово”, която си поставя за задача самостоятелното осмисляне на руската история. Излизането на свободен печатен орган и появата в него на “Басня за Хрушчов” водят до изключването на Бородин от комсомола и университета през 1957 г. От 1958 г. работи в строителството на Братската Хидроелектрическа централа, в рудник в Норилск. През 1962 г. завършва задочно педагогическия институт “Банзаров” в Улан-Уде. Преподава история на жп станция на Байкал. След завършването на института е директор на училище в Бурятия на гара Гусиное Озеро. В 1964 г. създава Демократическа партия. През 1965 г. пристига в Ленинград и постъпва като аспирант във философския факултет. Работи до ареста си като директор и преподавател по история в средно училище в село Серебрянка, Лужки район на Ленинградска област. На 19.11.1965 г. влиза в нелегалната организация “Общоруски социал-християнски съюз за освобождение на народа” (ВСХСОН), създател и ръководител на която е Ив. Огурцов. В нея влизат преподаватели и студенти от ленинградските вузове, техническа интелигенция от градските предприятия. В основата на дейността й е идеята за построяване на християнска социална държава, както била изложена в трудовете на Алексей Хомяков, Владимир Соловьов, Вячеслав Иванов и Николай Бердяев. За участието си в нея Бородин през 1967 г. е осъден на 6 години лагер със строг режим (1967-1973). На подсъдимата скамейка заедно с него се озовават още 29 души. В очакване на присъдата, в следствения затвор, Бородин пише първите си зрели произведения: “Пред съда”, “Повест за странното време” и “Вариант”. “Повест за странното време”, удостоена с премия на френския ПЕН-клуб “Свобода” (1969) е последвана от “Среща” (1970) и “Голата планина” (1974). В затвора взема активно участие в различни протестни акции. Лагерния срок от 1968 до 1973 Бородин прекарва в мордовски лагер за политзатворници. Впечатленията си от лагера отразява в разказа “Полюс на верността” (1975) и повестта “Правилата на играта” (1985). Освободен през февруари 1973, забранено му е установяването в големите градове на Русия. Живее в село Волково, Шебекински район, Белгородска област, после в Калужка област, бил е работник. През 1974-1975 е помощник на съставител на разписания на влакове на станцията Очаково в Москва, през 1976-1978 - заместник директор на медицински пункт в Петушки (Владимирска обл.). Сближава се с В. Осипов - издател на първото легално машинописно списание “Вече”, където Бородин публикува няколко свои статии. След ареста на В. Осипов едноименното издание със същото идеологическо направление (руската национална идея) е продължено от руски емигранти в Мюнхен; в Москва продължение на линията на московското “Вече” става ръкописният “Московски сборник”, чийто редактор е Бородин. Освен заниманията с журналистическа дейност, Бородин по това време активно работи над художествена проза, която се отличава с емоционална сдържаност и е обърната към дълбините на народното съзнание. Главно действащо лице на произведенията му е селският труженик, предан от цялото си сърце на родната земя, на своята особена “трета истина” за живота, която е готов да отстоява по всички възможни начини. Нямайки възможност да публикува на страниците на руската преса, Бородин печата в западни издания като “Грани”, “Посев” и “Вече” (Мюнхен). През 1978 г. излиза сборникът му с разкази “Повест за странното време”, получил положителен отклик в западната литературна критика. В края на 70-те - началото на 80-те г. Бородин публикува на Запад в издателство “Посев” повестта “Голата планина”, “Трета истина” (1979), “Година на чудо и тъга”, романа “Раздяла” (писан 1981-1982 г., публикуван 1987). В този роман Бородин подлага на рязка критика цялата политическа опозиция в страната като й противопоставя патриархалния начин на живот в руската провинция, в която е изразена непреходната същност на Русия. Независимо от всички трудности, Бородин отказва да напусне родината, а главен мотив на публицистиката му на страниците на мюнхенското списание на емиграцията “Вече” е отстояването на руската държавност през призмата на многовековната й православна история. Арестуван отново на 13 май 1982 г. за сътрудничество със западни издания и осъден на 10 години лагер със специален режим и заточение за 5 години. В този период излизат над 20 книги на Бородин, преведени на различни световни езици. Сред тези книги е и “Жена в морето” (1988), където е показана появата на ново поколение руски хора, за които понятията вяра, чест, достойнство нямат никакво значение и чиято единствена цел е материалното забогатяване. През 1988 г. делото му е преразгледано и той е освободен предсрочно. Започват да го публикуват в страната. В 1990 в московското издателство “Съвременник” излиза книгата му “Повест за странното време”, където влизат най-добрите произведения на Бородин. От 1990 г. ръководи отдела за проза на православно-патриотичното списание “Москва”, а от 1992 г. става негов главен редактор. Получава руски (сп. “Юность”, “Наш современник”, “Роман-газета”) и международни награди, сред които италианската награда “Гринзане кавур” (1989), наградата на Москва (1992), наградата Солженицин (2002). Пише активно публицистика през 80-90-те години. В творчеството си и в дейността си като редактор е привърженик на национално-държавническото и православно направление в литературата. След разрушаването на СССР публикува книгите: “Завои” (сборник с лирика, 1992), “Божеполие” (1993), философската повест-притча “Капан за Адам” (1994), историческата повест “Царица на смутовете” (1996), “Без избор” (2003), преиздава лиричната си повест “Година на чудо и тъги” (2008). Член на Обществената палата на РФ. Семеен, има деца и внуци. Книга на Бородин не е превеждана на български език. Умира на 24. 11. 2011г.

Сп. “Москва”

Публикации:

Публицистика:

ЛЕТОПИСЕЦЪТ/ превод: Георги Ангелов/ брой 21 юни 2010

Общество:

В ПАМЕТ НА ЛЕОНИД ИВАНОВИЧ БОРОДИН/ брой 35 декември 2011

За Леонид Бородин:

ТРЕТАТА ПРАВДА НА ЛЕОНИД БОРОДИН/ автор: Пьотр Краснов/ брой 58 януари 2014