ЗИМНА КАЛИНА
превод: Зоя Василева
ЗИМНА КАЛИНА
Пламък прозрачен през мене премина,
в рая запрати ме - ален и бял.
…Кипнала, сипнала зимна калина,
клонка надежда и грозд натежал.
Късна съблазън на зрънцето късно.
Дипли се, вие се тънък воал.
Смеят се ведро червените устни -
сипе се скреж и прозвънва кристал.
Път напосоки в гората ще хвана,
да угодя на душата. Дано!
Зрее в калината моята рана -
болка до болка, зърно до зърно.
Бели, едва приповдигнати вежди.
Час на замиране. Скреж талантлив.
Нашта съдба е любов и надежда -
клонка чуплива в живота горчив.
* * *
Не съм се въплътила в цвят,
ни в тихо
горско шумолене.
Студът, от сняг искрящ и млад,
плете дантелен шал за мене.
В очакване живея аз
да се вселя
в трева зелена.
Това е хляб, това е глас,
това е следваща вселена.
Не съм ни цвят,
ни стрък зелен,
но виж, художникът унесен
рисува мен и гледа мен,
а на платното грейва есен.
* * *
В мечтателност се нижат ден след ден.
Напред - неясна, лепкава тревога,
назад оставих не каквото мога.
Дълбока, мъдра тишина - след мен.
Сами сме - дъх до дъх и глас до глас.
Дано е все така от днес нататък!
Постой!
Със всеки отминаващ час
остава пътят все по-глух и кратък.
Не си отивай!
Свързва ни със теб
един нестроен,
но прекрасен полет.
…За първи път не стопля мойта кръв
зеленото на идващата пролет.
ПО ПЪТЯ
Засипани поляни
със рой звезди и сняг.
А кончето ти врано
препуска в равен бяг.
Тревога и надежда
с гората мерят ръст.
Мелодия процежда
дори самата пръст.
Ти нещо ми говориш.
Отвръщам тихо аз.
Звезди и сняг - в простора -
последен сняг за нас.
СРЕЩА
Няма съмнения, грешки,
нито горчилка в мен.
Ти, като вятър насрещен,
спираш ме устремен.
Ах, вероломен вятър!
В мойте очи - роса.
Спуска се като шатър
светлата ми коса.
Злите езици, клетви
сипят със черна злост.
А между нас - ръцете -
като железен мост.
* * *
Не облаци, а облаче сребристо
преплува небосвода озарен.
Разсмивам се -
дете, с очи лъчисти,
върви по мост от светъл чам
пред мен…
Къде ли бърза? Викам го - не чува.
Ни зимен мраз, ни пек ще го смути…
Отдавна мостчето
не съществува,
а то по него все така лети.
* * *
С теб не бях нито миг, нито век.
Тъй и трябва! Върви и не спира
моят път, нито кратък, ни лек.
Моят път в небесата опира.
Но се взирам, тъй както преди…
А не срещам, не чакам, не питам…
По снега - само стари следи
и във мене - следи от копита.
* * *
Прегърни ме силно пак,
както само ти умееш.
Във зеления овраг
нашата поляна зрее.
Още не познава тя,
ни обида, ни измяна,
още в топлите ни длани
нежно ронят се цветя.
Стихналата синева
бризна ято многозвучно.
Аз самата съм трева
в рехава поляна тучна.
Със криле прикрий ме ти -
миг единствен под крилото…
Тази нощ ме приюти
и… до края на живота.
* * *
Във смутен ден - внезапна катастрофа
на образи от крехкия ми сън.
Ще стана, докато диктува строфи
животът в мен и другият - извън.
Ще стана. Ще въстана. Губи онзи -
безсилният и слабият, а аз
надежда нося бяла като роза,
с неподражаем аромат и глас.
Все още ведро кукувица кука
над малкото притихнало село,
ледът в реката се троши със пукот,
щом се постопли речното легло.
А като свърши циганското лято
и аз оттук си тръгна някой ден,
дали ще хукне да ме спре вълната
или пък огънят опитомен?
Но зная, че когато дойде време
да се превърна в падаща звезда,
от детството си сила пак ще взема
да преживея радост и беда.
И може би съвсем не е случайно
това, че в някой нереален час
едно дете изрича думи тайни,
които, всъщност, зная само аз.
* * *
Ден ходих пеша и нозете ми тръпнат.
А залезът слиза над мен несравним.
Усмихва се дядо - той знае, че пътят
невинаги води в измамния Рим.
Тогава и аз се усмихвам неволно.
Това не е всичко. Ти, дядо, потрай.
Дори да поемах по път обиколен,
той пак ме отвеждаше в родния край.
За миг от очи ако снема ръцете,
ще видя дъбравите, родната шир,
ще видя как тичат на воля конете,
ще чуя как песни се леят безспир.
Тогава ще зная - била съм за малко,
живяла съм кратко в зеления кът.
Изгубвах се често, задълго. А жалко!
Все другаде водеше дългият път.
Съдбата, признавам, немалко ми даде -
подаръци, щедри и все - от сърце:
брезичките, тези зелени ливади
и пътя към родното мое селце.
