Вячеслав Люти
  
превод: Татяна Любенова

За влиянието на Сергей Есенин върху съвременната поезия     
    
Вглеждайки се в поезията на Сергей Есенин, ясно виждаме с какво тя храни днешната поезия и с какво кардинално се отличава от нея.

Есенин е дал на всички поколения руски поети след себе си ненадминат пример на певец, като че ли разтворен в родната земя, в нейната традиция, природа, както и във времето, което безжалостно руши всичко вчерашно. Той изпитва в своята художествена работилница нови техники на поетическото творчество, неговите проникновени строфи не ни се струват архаични и днес, когато стиховете са оприличавани понякога на очевидна вербална смет.

Есенин по удивителен начин съчетава в себе си чертите на поет-традиционалист и поет-новатор. Той е имал творческата възможност да види родината в трагична епоха на исторически прелом и да въплъти видяното в ярки образи, проникнати с любов и горчивина, с жажда за живот и с печал от раздялата с него.

Но есенинският лирически песимизъм е несъпоставим със сегашните, съвременни “поетически ридания”, сякаш съпровождащи Русия в последния й път. Това различие е продиктувано преди всичко от неразривната връзка между поета и родната земя: той чувства нейната  мистична енергия, тайната съпротива  на пагубните заблуди, обхващащи познатите предели, той е жива част от родината - и затова не би могъл да присъства на нейното погребение, сякаш приведен над мъртвец и обливащ се в сълзи.

В Есенен няма да намерите разсъдъчност, която като дървояд изяжда дървото на съвременната поезия отвътре.

Това е още една причина, поради която неговият лирически герой не бива да се представя като стоящ редом до Русия и говорещ за нейната смърт.

В произведенията му е отразена руската история и руската беда, миналото, настоящето и бъдещето на бащиния край. Това свойство на есенинската поезия я е съхранило в безжалостния и жесток ХХ век. Строфите на поета са звучали по фронтовете на Отечествената война, проникнали са във всички времена на нашия живот. Като богоявленска капка, превръщаща в светена цялата вода, стиховете на Сергей Есенин проникват в душата, която още не разбира собственото си начало, и я правят руска.

Есенин има достатъчно много строфи, съвсем не приличащи на познатите образци от народната поезия, с нейната напевност, размерност на повествованието и прозрачност на сюжета. Има много смислови дисонанси, ритмическа неравномерност, гротескни образи и други подобни белези на урбанистичния, градски стих. Но интонацията на поетическия глас  в толкова различни произведения, по същество навсякъде е една и съща. Пред читателя се изправя образът на човек, който може да говори тихо и гръмко, да се признава в любов и да крещи от негодувание, да бъде вглъбен и безспорно рязък. Такава променлива и широка в своите брегове художествена реч е един от белезите на творческия гений, на когото са послушни словото и смисъла. За него вътрешната свобода е “човешката” сладост и, заедно с това - тежестта на мистичната отговорност.

Съвременната поезия е взела от съкровищницата на Есенин много важни свойства:

- любовта към руската природа;

- стремежът към детайлите на реалния живот, били те предмети или отношения между хората, живеещи на село;

- проникване в родовите корени - тайнственият зов на кръвта, която тече в нашите вени и е част от древната кръв на земята ни.

Всеки поет възпитава в себе си тези художествени качества, в които не му е тясно да пише и да живее. Иначе и не може да бъде, защото гласът на поета трябва да бъде свободен - достатъчно е да се заслушаме в пеещата птица. Есенинското пространство се запълва с нови стихове, в които съвременният автор естествено се слива със своя велик предшественик. И това не е подражание на стари правила, когато духът на днешния ден е откъснат от словото и багрите, от образа на човека и образа на света. Поетите от “есенинската школа” много често не си приличат и може да ни се стори, че заветите на Есенин в някаква степен се размиват и израждат - но това не е вярно. Тази река на вдъхновението, началото на което слага нашият национален поет, поема в себе си различни притоци и става пълноводна  като Волга. И в това е значението на Сергей Есенин и причината за непреходната любов на руския човек към неговия гений.