СОНЕТИ
превод от немски: Кръстьо Станишев
СЪЛЗИТЕ НА ОТЕЧЕСТВОТО, ГОДИНА 1684
Сега сме вече ний съвсем опустошени,
жестоки племена и меч, потънал в кръв,
и тежък, тътнещ топ погълнаха със страх
потта ни и плода на всяко въжделение.
Задушен зной тежи над черкви разрушени
и кметството лежи във ужас - знакът пръв,
пред огън, чума, смърт, позор и мазна връв
сърцето и дъхът замлъкват поразени.
Навред се плиска кръв и рухнал е градът,
трикратно шест лета реките в кръв текат
и мили мъртъвци отвличат надалече.
Все още аз мълча пред този странен ад,
по-зъл и див от смърт, от чума, зной и глад.
Душите ни сега ограбени са вече.
ЗА ОБРАЗА НА НИКОЛАЙ КОПЕРНИК
О, трижди мъдър дух! Велик мъж, ти, комуто
на времето нощта, която всичко срути,
и завистта не са покрили сетивата,
открили в дързък миг, че се върти земята.
Обори ти съня на мрачните стареи,
посочи ни какво се движи и живее.
О, свойта слава виж: със колесница в блясък
как земното кълбо край слънцето разнася!
Щом тленните неща угаснат с времената,
възхвалата за теб ще грее със слънцата.
КАРТИНАТА НА НАШИЯ ЖИВОТ
Човекът е игра на времето, уви,
и сцена е светът, където той се скита.
Въздига се един, друг пада и дворците
един владее, друг - без дом в нощта върви.
Изчезна Вчера, Днес в забрава се обви,
зелените листа са сгърчени и свити.
днес - радост, утре - смърт, ний -
без меч и с остър меч ще легнем под треви.
Еднакви сме по плът, но не по ранг и блясък,
едни - в копринен плащ, а други - ринат пясък,
съблича ни смъртта и равни сме тогаз.
В сериозната игра участвувай, защото
напуснеш ли веднъж ти пира на живота,
брилянт назаем взет са мъдрост, сила, власт!
АХ, СВОЙТО ВРЕМЕ В СТРАХ И УЖАС ПРЕЖИВЯХ
Ах, свойто време в страх и ужас преживях,
животът се изтръгва,
отлита като сън,
нощта, когато тръгва
с луната бледа вън.
Не ще съзре смъртта високия ми сан.
Аз пиша - празно бреме,
ще го стопи в нощта
забързаното време.
Човек! О, Суета!
Какво си ти, поток, от нищо невъзпрян!
Оплаквам се на теб. А скръбното тежнение
ти по-добре го знаеш,
изпитал си го ти.
Но болка ме терзае
и мъка ме гнети,
че аз към свойта цел все тичах със скимтене.
СЪЛЗИ ПРЕЗ ТЕЖКА БОЛЕСТ
Какво ми е не знам, въздишам угнетен,
във мъки плача аз, неумолимо страдам,
от мъки се боя, сърцето ми отпада,
плътта ми се топи, духът ми е сломен.
Лицето побледня, във погледа смрачен
не свети лъч, досущ в угаснала лампада.
Като море през март кипи душата млада.
Какво сме аз и ти? Какво е този ден?
С какви мечти вървим и за какво копнеем?
Днес - горди големци, а утре - в гроб немеем,
цветя сме днес, а тор - по-късно, глъхнещ звън,
мъгла и сянка, скреж, поток и пяна, вятър.
Днес - нещо, утре пък сме нищо, а делата
изпълва ги страхът, примесен с тъмен сън.
