Андреас Грифиус (Andreas Gryphius, истинско име Андреас Грайф, нем. Andreas Greif;), немски поет и драматург от епохата на Барока, „силезийският Шекспир”, е роден на 11.10. 1616 г. в Глогау (Силезия; сега Глогув, Полша) в семейство на лутеранския пастор архидякон Паул Грифиус, ръководител на местната община. Рано изгубва баща си (5.01.1621), майка му се омъжва (1622) повторно за гимназиалния учител Михаел Едер. В 1628 г. до родния град на поета стига Тридесетгодишната война - в Глогау се появяват наемни войници и йезуити, голямата му бащина библиотека е разграбена от драгуните. В същата година - на 21.03. умира майката на Андреас. Убедените протестанти, към които се отнася и семейството на Грифиус, отказват препокръстване и са принудени да напуснат домовете си. Едер заедно с природените си и доведени деца се установява в пограничното полско село Дрибиц като пастор. През 1629 г. той се жени за 18-годишната дъщеря на кралския съдия в Глогау Мария Рисман, бракът им продължава 6 г., шестте им деца или умират веднага след раждането, или се раждат мъртви. Мария Рисман заменя за Андреас истинската му майка. Рисман умира едва на 25 г. и Грифиус посвещава на паметта й първите си истински сонети. Участва като актьор в училищния театър на гимназията във Фраущад, написва първата си пиеса - «Детеубиецът Ирод» (поема на латински). Преживява във Фраущад страшната 1632 г. (чума, тиф, война) като домашен учител в семейството на д-р Карл Ото. През 1634 г. 18-годишният Андреас напуска обхванатия от война и чума Фраущад и по р. Одер стига до гр. Данциг, който по онова време е един от най-големите търговски, културни и научни центрове на Европа. В Данциг той учи в класическата гимназия, там му преподава по поезия и математика прославеният астроном, астролог и поет Петер Крюгер. Крюгер разяснява на своите ученици учението на Коперник, Галилей и Кеплер, освен това бил последовател на поета Мартин Опиц и популяризатор на литературата на немски език. В Данциг Грифиус се запознава и с Опиц. През 1636 г. Грифиус по настояване на втория си баща се връща във Фраущад и няколко години служи в имението Шьонборн при пфалцграфа, юрист, магнат, имперски канцлер, поклонник на поезията Георг Шьонборнер, автор на неведнъж преиздавани трудове по история на правото и теория на държавата. Става наставник на децата на Шьонборнер, който обещал да плати образованието му, издал първата му книжка с 31 сонети и стихове на немски и латински в гр. Лиса (Лешно) през 1636 г. но скоро починал (1637). Всичките любовни сонети на Грифиус са посветени на дъщерята на Шьонборнер - Елизабет, наречена от поета Евгения. Пак през 1636 г. написва в Шьонборн край Фрайщат сонета „Сълзите на Отечеството” (конкретен повод е пожар във Фрайщат). Грифиус попада в Лайденския университет (Холандия) през 1638 г. Учи три години философия, право и медицина, на четвъртата започнал да чете там лекции по геометрия, логика, физиогномика, поетика, археология. В Холандия той се запознава с поета Християн Хофман фон Хофмансвалдау (1617-1679), бургмистър на Бреслау, общува с Рене Декарт и Хуго Гроций, запознава се с Рембранд и поета Паул Флеминг, превежда Данте, научава 11 езика. Междувременно умира брат му Паул, на когото Грифиус посвещава издадените в Лайден „Неделни и празнични сонети”, малко по-късно умира сестра му Ана-Мария. Самият той заболява тежко на 24 г. и оживява по чудо, което затвърждава вярата му в Бога. От Лайден заминава за половин година в Париж, където получава достъп до библиотеката на кардинал Ришельо. После посещава Италия (Флоренция и Рим) и се връща в Силезия (1647-1648) през Страсбург, където написва първата си драма „Лъв Арменеца” (Leo Armenius). Отклонява предложенията да стане професор по математика, направени му от университетите на Франкфурт, Хайделберг, Упсала. По пътя към дома си, към Глогау, спира за известно време на полска територия, във Фраущат, у своя втори баща, който бедства, скован от паралич, вече няколко години на легло. През 1649 г. поетът се жени за Розина Дойчландер, дъщеря на фраущадски съветник и заможен търговец. След женитбата си става синдик на княжество Глогау (1650). На тази длъжност Грифиус проявява голям дипломатически талант, защитавайки протестантския град и суверенните му права от посегателствата на австрийската корона - съставя сборник от законите на град Глогау, написва и пиесата „Папиниан”. В 1658 г. по покана на своя приятел Хофмансвалдау посещава Бреслау, където на главния площад прави две публични аутопсии на мумии, пазещи се в аптека. Има седем деца - 4 от тях умират съвсем малки. Обширното ръкописно наследство на Грифиус издава неговият син, ученият и поетът Христиан (1649-1706). Грифиус умира от апоплектичен удар на 47 г. - неочаквано, в разцвета на силите си, в Глогау на 16.07. 1664 г. по време на заседание на градския съвет. Най-добрите и пълни издания на съчиненията му се появяват през 1657, 1663 и 1698 г. в Бреслау (последното издание е дело на сина му). Забравен е за цели 150 години - името му се появява отново едва през 1806 г. в учебната програма на една от гимназиите на град Глогау, след още 80 години излиза първият сборник с всички негови стихотворения. Едва в началото 20 в. се възражда славата на Грифиус като лирик. Автор е на “Неделни и празнични сонети” (1639), “Немски римувани стихове” (1650) и “Немски стихотворения - първа част” (1657). Написва и публикува приживе пет трагедии, считани за връх в немската барокова драматургия, няколко книги със сонети, оди, епиграми и духовни песни. Наричан “баща на новата немска драма”. Оставя три комедии: „Господин Петер Сквенц” (Herr Peter Squentz) (издадена 1657); „Хорибилис Крибрифакс” (Horribilicribrifax) (1659, издадена 1663) и „Възлюбената Роза” (Die geliebte Dornrose) (1660), на силезийски диалект. Исторически трагедии: «Лъв Арменеца» (”Leo Arminius”, 1646, издадена 1650), „Екатерина Грузинска” („Katharina von Georgien”) (1646-1648, издадена 1657), „Щастие” (Felicitas), „Карл Стюарт” (Carolus Stuardus) (1649, издадена 1657), «Карденио и Целинда» (”Cardenio und Celinde”, 1649, издадена 1657), «Папиниан» (”Papinianus”, 1659). В трагедиите му е показано преклонението му пред християнските мъченици. Трагедиите, комедиите и лирическите му произведения са издадени от Палм (1879-85), избрани пиеси и стихотворения - от Титман (в “Deutsche Dichter des XVII Jahrh.” 1871), Тик (в “Deutsches Theater” 1817) и др. Ср. Herrmann, “Ueber A. G.” (1851); Klopp, “A. G. als Dramatiker” (1852).

Публикации:

Поезия:

СОНЕТИ/ превод: Иван Николов/ брой 25 януари 2011

СОНЕТИ/ превод: Кръстьо Станишев/ брой 25 януари 2011

СЪЗЕРЦАНИЕ НА ВРЕМЕТО/ превод: Боян Ангелов/ брой 111 ноември 2018