Емил Чоран

Емил Мишел Чоран /8 април 1911, Рашинари, окръг Сибиу, Румъния – 17 юни 1995, Париж, Франция/ или Сьоран, както го наричат французите, е един от блестящите представители на голямата румънска диаспора в Париж. От 1921 до 1924 година учи в елитния лицей “Георге Лазар” в Сибиу, където се преселва семейството му. От 1928 до 1932 следва литература и философия в Букурещ. От 1932 започва да пише за големите румънски литературни и философски списания /”Календар”, ”Време”, ”Мисъл”, ”Днес” и др./. През 1934, вече известен литератор в Букурещ, издава първата си книга – сборника със статии и есета “От върховете на отчаянието” – разсъждения върху лудостта и смъртта, абсурдността на съществуването и агонията на съзнанието. От тъмните глъбини на своите страхове младият Чоран се заклева да продължи да живее, съзирайки абсурдния комизъм и несъстоятелност на това свое решение. Тогава е само на двадесет и четири и първата му книга го представя изцяло, напълно. В нея има една утешителна съкровеност и известна доза цинизъм: налице е религиозната му страст, бореща се със самата себе си, както и неговите екстравагантни представи за достойнство и чест, неговата скрита чувственост и лиризъм…
През 1937 Чоран заминава за Париж с идеята да защити докторат по философия, но остава завинаги там – до смъртта си през 1995, покосен от страшната и нелечима болест Алцхаймер.
Във Франция започва да пише на френски – езика, който по всеобщо признание, владее до съвършенство; обявяват го за един от малцината големи стилисти на ХХ век. Французите го приемат дори в своята непристъпна академия. Но Чоран е преди всичко философ – един от големите моралисти и хуманисти на века.

Биографична справка: Огнян Стамболиев


Публикации:


Проза:

УСЕЩАНЕТО ЗА ТРАГИЧНОТО В РУМЪНИЯ/ превод: Огнян Стамболиев/ брой 3 ноември 2008

РУМЪНИЯ, ВИДЯНА ОТ ЧУЖДЕНЕЦА/ превод: Огнян Стамболиев/ брой 3 ноември 2008

ЗА ФЕРДИНАНД БРУКНЕР/ превод: Огнян Стамболиев/ брой 7 март 2009

ИЗ “ФРАКТУРИ”/ подбор и превод: Огнян Стамболиев/ брой 29 май 2011


За Емил Чоран:

ЧОРАН – ОТНОВО НА БЪЛГАРСКИ/ автор: Людмила Григорова/ брой 15 декември 2009