Емил Чоран

превод от румънски: Огнян Стамболиев

Изключителният успех, на който се радва драматургията на Фердинанд Брукнер бих обяснил сега не толкова с революционната му техника, колкото с духа и атмосферата на неговите опуси, тъй съзвучни с нашето време. Имам предвид преди всичко драмата му “Болестта на младежта” /1924/, където духът на днешното младо поколение – измъчено, раздвоено и склонно към перверзии – е намерил своя истински драматичен изказ. Онова, което ни представя и философията на Мартин Хайдегер, с прозренията за Живота, Небитието и Смъртта /в метафизичен план/, с не по-малка интензивност, можем да открием и у Фердинанд Брукнер.
Но защо в Париж успехът на този тъй интересен и силен австрийски драматург бе по-скромен, отколкото в Берлин? Мисля, че онези, които познават добре атмосферата в днешна интелектуална Франция ще разберат защо. Сравнена с немската младеж, френската не е така неспокойна и отчаяна. Лично аз ненавиждам атмосферата на лекомисления и повърхностен Париж – един склерозирал, неадекватен град. Наистина, какво би могъл да разбере един французин за категории като “страдание” и “отчаяние”?
За него те са нещо изключително скучно.
Трябва да се подчертае – по доста категоричен начин! – че немската младеж все пак не стигна до ирационализма, декадентството и халюцинирането, въпреки влиянието на някои “естети”, които, изчерпили идеите си в нормалния живот, се обръщат към девиантното, перверзното…
Фердинанд Брукнер ни показа гнилото в своята епоха, в поколението, неуспяло да заживее щастливо и хармонично. Песимизмът на този автор е разрушителен и оставя една празнина, която ни носи единствено отчаяние. Неговата ирония, тъй отчетлива /особено в прочутата му драма “Елизабет, кралицата на Англия”/ няма нищо общо с лекотата и спонтанността на модните салонни пиеси, които заливат днес театрите на Европа. Тя е по-скоро една горчива усмивка. Тук се налага сравнението с Франк Ведекинд. Преди няколко десетилетия този немски драматург ни порази със своите драми, в които хиперболата стигаше до гротеска, а напрежението беше като в криминален филм. Но при авторът на “Пробуждането на пролетта” трагичното е преди всичко в сексуалността, докато при Фердинанд Брукнер е в чувството за живота. Но и двамата, разбира се, по свой, дълбоко индивидуален начин, са изразили несигурността на времето.
В творчеството на Брукнер има и друг интересен момент. Имам предвид женските типажи в “Болестта на младежта”. Те са измъчени, лишени от всякаква наивност, дори перверзни. Според този автор модерната жена на Запад днес преживява сексуална криза, докато мъжът – социална. И всичко е въпрос на сексуалност и култура – две основни категории, които са в центъра на Брукнеровото творчество.

10.ХII.1932
Букурещ