Людмила Григорова

Често съм си мислила: защо Румъния има днес онова, което нам толкова време не достига? Както в случая: философия и философска есеистика с подчертано моралистичен акцент, поднесени като високо художествена проза. Ето и тук – тази антология на Емил Чоран, издадена от „Авангардпринт”, Русе и „Захарий Стоянов”, София, съдържа афоризми, есета и други текстове, изваяни в свободната форма на фрагмента. На пръв поглед те се възприемат леко – написани са сякаш на шега, ала това е само „сякаш”. Защото тази лекота е измамна. Това е игра, задявка с философията, политиката, етиката /морала/, пък ако щете – с най-обикновеното и ежедневното. Емил Мишел Чоран е един от онези, които днес дават лице на съвременната философия, есеистика и моралистика, наред с други брилянтни представители на румънската диаспора във Франция /Елиаде, Йонеско, Цара, Бранкузи, Анна дьо Ноай – да спрем дотук!/. След преводаческия бум на негови произведения през последното десетилетие у нас, наскоро той без представен със „Сълзи и светци” от критика и преводача Огнян Стамболиев, отличен наскоро от Румънската академия за превод – съставител и преводач на този сборник, озаглавен по една от книгите на философа-писател. Освен фрагментите от тази книга Огнян Стамболиев е включил и други текстове на автора, както и две от предсмъртните му интервюта. Отличен превод от румънски и френски, тази забележителна книга заживява на гъвкав, богат и пластичен български език.
В краткия си предговор в духа на предлагания авторов текст Огнян Стамболиев нарича Чоран „потаен и циничен моралист”. И може би има право, защото присъствието на Ницше в духовното му потекло и особено във формата като изказ е очевидно. Макар че едва ли е възможно той да бъде „побран” в една дефиниция, колкото и находчива да е тя.
В прочутото си есе „Фрагментът” Гео Милев пише, че докато „античната литература познава фрагмента само като моралистичен афоризъм: „Епиктет и други”, а „романтизмът притежава философско-критичния фрагмент на Новалис и Фридрих Шлегел”, то „съвременната епоха обаче познава фрагмента във всички изкуства: поезия, живопис, музика, театър. Гео Милев е категоричен: „Фрагментът е рожба на новото изкуство. Новото изкуство е фрагментарно”.
Фрагментът дава възможност да се изразят кратко мисли, чувства, идеи, понякога взаимоизключващи се като семантика, но често обединени от фигурата на скрит парадокс, който по силата на своята природа е в състояние да свърже противопоставящи се на „здравата логика” съждения. От парадокси, всъщност, се състои и целият човешки живот. Повлияно в известна степен и от екзистенциализма на Хайдегер, нима философстването на Чоран върху човешкото битие и съзнание, върху живота и смъртта – въобще върху същността на човека, изразяваща се в целокупната му дейност на Homo sapiens, не е парадоксално, почиващо върху логиката на абсурда! Затова и фрагментите на Чоран ни провокират със своята странност и неочакваност. И тук именно е целият Чоран – като мислител и писател! Казвайки това, ще ми се отново да се върна в началото на своя отзив, мъчейки се да си отговоря на въпроса: защо у нас, въпреки отделни сполучливи изяви в областта на есеистиката – литературна и философска, все пак няма мислители-писатели от неговия ранг? Вероятно този въпрос крие много отговори, но един, според мен, е безспорен: тяхното отсъствие идва от отсъствието на една по-близка традиция, родена от трайно общуване със световната философска мисъл, литература и култура, особено, както е в случая, със страни като Германия и Франция, където този тип писане има дълбоки корени в изящната й философска и моралистична проза.