Золтан Зелк

превод: Иванка Павлова

Станал рано, в двора спрях.
Ах, че чудно беше!
Дрозд сред клоните съзрях -
той гнездо строеше.

Чак до здрач летя - бе сбрал,
откъдето свари,
сламки, мъх, трева и кал,
много клонки стари.

Дните имаха крила.
Седмица и ето
дроздът в тънките стъбла
кошничка оплете.

Птичко, гледах ден след ден
как гнездо строеше.
Твоят труд благословен
благодарност буди в мен.
Ах, че чудно беше!