Золтан Зелк

Золтан Зелк (Zelk Zoltan), унгарски поет от еврейски произход, е роден на 18.12.1906 г. в село Ермихайфалва (дн. Валя-луй-Михай, Румъния), Трансилвания. Рано изгубва баща си. До 1946 г. е работник. От 1921 г. участва в революционното движение в Румъния и Унгария. Няколко пъти е арестуван. През 1925 г. се премества в Будапеща. През 1927 г. е депортиран в Румъния, но скоро се връща в Унгария. След избухването на Втората световна война е изпратен на принудителен труд в Украйна (1942-1944). По времето на управлението на Сталин е негов привърженик, посвещава му стихове. Първата му стихосбирка „Кръв ще бликне от твоите китки” е публикувана през 1930 г. След нея издава около 30 сборника с поезия, сред които: „Разорен край” (1936), „Свидетел на сътворението” (1945), „Детска мъка” (1947), „Море в раковина” (1947), „В тази земя” (1948), „Песента на партиеца” (1950), „Привечерен риболов” (1965), „Спасената от огъня цигулка” (1963), „Небето закипя” (1957), „Оградена тишина” (1971) и др. Носител на наградите „Баумгартен” (1947), „Атила Йожеф” (1951, 1974) и „Кошут” (1949, 1954). Превеждан на 16 езика. Умира на 23.04.1981 г. в Будапеща.


Публикации:


Поезия:

ЧЕТИРИНАЙСЕТ РЕДА/ превод: Нино Николов/ брой 119 юли 2019

СПАСЕНАТА ОТ ОГЪНЯ ЦИГУЛКА/ превод: Иванка Павлова/ брой 141 октомври 2021