Литература за деца
Стефан Страшимиров
След тежката зима, която бе сковала тези земи от месеци, чаканата пролет се бавеше. Царят отдавна вече не напускаше покоите си, сломен от коварна болест. Никой не бе в състояние да му помогне - нито местните знахари, нито чуждоземни лечители.
Дафинка Станева
стихове за деца
ПРИНЦЕСАТА И ГРАХОВОТО ЗЪРНО
Рожденото ми име е Иглика
и „цвете мило” ме нарича мама.
А братчето ми „како” ще ми вика,
то днес ръчички ми протяга само.
Елена Петрова
Високо, високо в небето върху пух от облаци се носело Снежното кралство. В него живеела Снежинка с добрия си приятел Арион - прекрасният бял пегас.
Трайко Симеонов
По случай 100 години от рождението му
Писател, драматург, книжовник,
борец народен с дух крилат,
деец, строител, пръв сановник,
пастир духовен, вожд и брат.
Трайко Симеонов
По случай 100 години от рождението му
Против робски гнет - в борбата
и ти вложи своя дял.
На Паисия делата
продължи ги с устрем смел.
Трайко Симеонов
Беше време, време тежко
на робия и на гнет,
но яви се ти - Каблешков -
ти с подвига си свет.
Тодор Харманджиев
Ореше на нивата си орач. Едната от кравите му беше бяла, а другата - шарена. Дойде при орача мечок.
- Защо ти е шарена едната кравичка? - попитал мечокът.
Димитър Милов
Стихотворения за деца
МАЛКОТО ЮНАЧЕ
Тръгнали на лов юнаци.
Тръгнали са седем раци.
разказчета за най-малките
Борис Борисов
КОРАБ В ЛОКВА
Колко корабчета вече направих. Вестници не останаха. А морето все ги изхвърля на брега. Намокря ги и с първата вълна ги просва на пясъка. Повече за нищо не стават…
Димитър Хаджитодоров
От всички играчки Стефчо обича най-много автомобилите. По-малките той паркира в гараж, сглобен на масата. По-голям камион превозва кубчета и плочки от домино от отсрещния ъгъл, за да разшири строежа. Майсторите, които ще се трудят по конструкцията и водачите на колите пристигат в зелен автобус, за да се захванат за работа.
превод и съставителство: Марко Марков
Включени са гатанки на:
Я. Дорофеев, В. Ланцети, К. Александрова, В. Бур,
Е. Авдиенко, Е. Бергер, Ал. Степанов, Св. Пшеничних,
Вл. Степанов, Г. Аванесова, П. Кожевников, А. Стариков,
А. Вдовенко, Е. Невски, А. Хромиенков, Л. Уляницка,
Ю. Ларионова, Вл. Нестеренко, Ек. Александрова,
Л. Александрова, В. Кремнев и В. Мусатов.
Георги Струмски
Из „Сърце като слънце” (1978)
ЮНОША
Свети слънце над тъмен въртоп -
златен камък от детската прашка.
Вие кръг над юнашкия гроб
лекокрил сокол, птица юнашка.
Димитър Стойчев
Из „Хитрушки” (1980)
ПЕПЕРУДА
Кацна пъстра пеперуда
върху цвете с аромат.
Да се хване, не е трудно:
тя сега сама е цвят.
обработка и съставителство: Марко Марков
превод: Марко Марков, Агоп Гилигян
*
У нас пристигна за ден
гост един пременен.
А си отиде след
триста шейсет и пет дни.
Димитър Стойчев
Из „Хитрушки” (1980)
На моя син Благомир
КРАЙ МОРЕТО
Днес за пръв път бях на плажа,
мога всичко да разкажа.
Да разкажа, ама няма
на кого, понеже мама
Мария Маринова
СВЕТУЛКО ТРЪГВА НА ПЪТ
Появило се някога на бял свят едно мъничко, мъничко същество в горичката. Още преди да започне да гука, то имало дарбата да блещука.
Затова го нарекли Светулко.
Тодор Згуров
стихове за деца
СПАНАК
Искаш ли да си юнак -
яж, и яж, и яж Спанак:
спанак, който не обича,
все след другите ще тича…
Веса Паспалеева
БАЩИНА ЗЕМЯ
Привличаш ме като магия,
прекрасна бащина земя!
От твойта чудна ведрина
аз утринното слънце пия.
Стилиян Чилингиров
Книга за бебета
***
Люлю, люлю, Люляне,
нека дядо да стане
тоя, що го люлея,
хем люлея, хем пея:
Борислав Ганчев
ЛЪВСКИТЕ БЪЛХИ
Грохнал съвсем старият лъв, залежал се ден-два и предал богу дух, а многобройните бълхи в лъвската козина, скок-подскок, тръгнали да си търсят ново местообитание.
Стилиян Чилингиров
Люлчени песни
ЕЛА, СЪНЧО
Ела, Сънчо, от горица,
хвани Мирча за ръчица,
че му сипи сън торбица,
със торбица, мир окица:
Мария Маринова
ТРУДНИТЕ БУКВИЧКИ
Откакто стана ученик -
със мене батко не играе.
Изплезил ей така език -
в тетрадката си нещо вае.
Димитър Костадинов
ГАТАНКИ - ОТГАТАНКИ
Седнали на сянка
край билкова полянка
ще ни хване дрямка.
Александър Михайлов
Из „Жерави” (1971)
стихове за средна училищна възраст
ХУБАВО Е В НОЩ ТАКАВА…
Леко леките снежинки
с нас пътуват… Пада мрак.
Зад дъбрави и градинки,
скри се хукналия влак.
Иванка Павлова
КАК ЩУРЧЕТО СЕ ОЖЕНИ
Живееше насред полето
в къщурка спретната щурчето.
Сърцата с песни веселеше
и вредом гост очакван беше.
Стилиян Чилингиров
Стихотворения за деца
ПОД СНЕГА
- Толкоз малко, толкоз мило,
где в снега си се укрило?
- Где ли? Бях си досега
аз на топло под снега.
Кръстьо Станишев
Из „Синьото море” (1961)
ПРИЗИВ
Морето се люлее,
вдигни платното ти!
Чуй! Бризът вече вее,
водата, виж, блести!
Симеон Андреев
Сгушените клончета мълчаха и слушаха, а елхата-майка разказваше:
- Кой знай кога било - шушнеше елхата-майка и тънката й, та висока снага потръпваше от радост. - Кой знай кога било! Защото никой го не помни. Трябва да се е случило, когато гората е била без път и когато родът ни е стигал долу до селата.
Кръстьо Станишев
Из „Синьото море” (1961)
ХВЪРЧИЛО
Лети, лети нагоре,
със птиците лети!
Свободен е простора,
без мрак и без звезди.
Димитър Пантелеев
Из „Гостът с червения нос” (1979)
ГАТАНКИ
ЛЕТЕЦЪТ БЕЗ КРИЛА
Той ден и нощ като река извира
от дългата циментова лула.
Лети високо, а е без крила,
чер облак е, но не оставя диря.
Атанас Душков
Събраха се трите приятелчета: бързоногото зайче-байче, пъргавата катеричка и кривото пате. Заговориха:
Александър Михайлов
Из „Жерави” (1971)
стихове за средна училищна възраст
ОТЕЧЕСТВО
Отечество мое -
на рози богато,
на дълги шосета
и чист кръгозор!
Надя Кехлибарева
——————————
КЪДЕТО СВЕТИ ВОДАТА
——————————
НА МОИТЕ СЪСЕДЧЕТА
Мои плачливи съседчета, вчера родени -
утре на радостен поход ще тръгнете вие,
утре небето, брега и водите зелени
всеки от вас ще открие.
Димитър Пантелеев
Из „Гостът с червения нос” (1979)
ГАТАНКИ
В памет на Асен Разцветников -
майстора на българската гатанка
Радой Киров
Из „Летяща тетрадка” (1976)
ПРИКАЗКА ЗА ПРЪСТИТЕ
Веднъж Палецът
казал на Показалеца:
- Вземи ведреница
да донесеш водица!
Иван Арнаудов
ПРИКАЗКА
Чудна приказка една
ми разказа снощи баба
за една голяма жаба
в чужда някоя страна.
Константин Величков
ВДОВИЦА
От заран до вечер, клета
вкъщи труди се беспир:
готви, треби, шие, шета
и не знай почивка, мир.
Васил Ив. Стоянов
ПРОЛЕТ
Слънце пекна; веч пресекна
мраз да иде;
и ей птичка-ластовичка
пак се виде.
Васил Попович
РЕКА
Ей да шетам аз обичам
покрай бистрата река,
от брега й да надничам
над сребристата струя.
Маргарита Лапева
Из „Слънце с чадърче” (1982)
——————————
СВЕТУЛЧИЦА
——————————
ДОМАШНОТО НА КОМИНА
Лист хартия е небето…
Там домашното си - ето
Стоян Дринов
МАЙКА МИ
Аз знам, че тя за мене пита
из друма всеки минувач
с душа от скръб убита,
готова всеки миг за плач.
Обработка и съставителство: Марко Марков
превод: Марко Марков, Румяна Теофилакту
*
Обичате ме всички,
и хора, и птички,
но мълчите,
когато запитам
Димитър Пантелеев
КАТЕРИЧКА
Гората, моя гора любима,
бял гост си има - люта зима.
Под нейното студено покривало
тревички и мушички са заспали.
Цоньо Калчев
ДЯДО И ВНУЧЕ
Я, кажи ми, мили дядо,
ти си вече стар човек:
що лице не ти е бледо
и защо си толкоз як?
Любомир Бобевски
МАЙКА
Кой, деца, ви силно люби,
кой за вас съня си губи,
с будни очи кой седи
цяла нощ над вас да бди?
Иванка Павлова
По народна приказка
Тази приказка е стара -
зная я от баба аз.
Моят син сега ме кара
да му я чета на глас.
Борислав Ганчев / Борко Бърборко
Из книгата за деца „Пъстра пътечка”, издадена в Република Северна Македония, наградена на конкурса „Златно перо” - 2020 г., организиран и проведен в гр. Битоля
ПЪСТРА ПЪТЕЧКА
Една пътечка пъстра
през цялата година
бележи мойте стъпки…
Отпърво е пъртина.
Стилиян Чилингиров
РОДИНА
Тамо, дето първом зърна
слънце в ясен ден огряло,
и небето модро-синьо
с рой звездички възсияло;
Стилиян Чилингиров
КОНЧЕ
Конче мило, златогриво,
конче пъргаво, игриво,
на, зобни от таз торбица
ситна, дребничка зобчица,
Цани Гинчев
Ставай рано, синко,
времето лети,
да не мине празно -
чуй, труди се ти!
превод: Марко Марков
*
Може да се сравнява
с мака червен:
за миг разцъфтява,
увяхва за ден.
Димитър Пантелеев
В гората живееше сива хубава гълъбица. Всяко лято тя имаше малки гълъбчета. И всяко лято идваше лисицата и чакаше бедната гълъбица да й хвърли една от нейните рожби.
Тодор Харманджиев
Спусна се Мецана в полята. Отдавна не беше слизала тя от планината. Всичко сега й изглеждаше чудно хубаво. Сред полето ореше орач. Наближи го Мецана.
Димитър Костадинов
ЯНУАРИ
Първи месец - Януари!
И деца, и хора стари,
здрави щом са, те умеят
да се веселят и пеят!…
Димитър Пантелеев
Татунчо, който бе избягал от училище, понеже не бе си приготвил уроците по математика, седеше под клоните на крайпътния бряст, припомваше си безкрайните летни дни, прекарани край Созопол, жаркото слънце, пясъка и топлата морска вода, но и всички нерешени задачи по събиране, делене и умножение на проклетите числа, които го преследваха дори в съня [...]
Стихотворения за най-малките
Иванка Павлова
ВАЖНА СЛУЖБА
“Трака-трака!” - трака в мрака,
бърза влакът - път го чака.
Ту се мерне, ту се скрие,
като черен змей се вие.
Радой Киров
Из „Летяща тетрадка” (1976)
КАК ПОЛУЧИ ДВОЙКА
ВАНКАТА
ЗАРАДИ ЧИТАНКАТА
Ванката получи книги,
нови-новинички.
обработка и съставителство: Марко Марков
превод: Марко Марков, Борислав Драгийски
*
Един от друг са отдалечени,
виждат се, но работят на смени,
по-малкият от по-големия взема
това, с което на път поема.
Димитър Дублев
Ти ще дойдеш, бяла зимо,
в сивите ни равнини,
сняг в полята, знам, ще има,
ще настъпят чудни дни.
Николай Мизийски
Кой тази сутрин ясна,
безоблачна, прекрасна,
по уличката тясна
забързал е така?
Веселин Чернялски
Из „Чакат знак” (2019)
***
Между хората навярно
верен като него няма.
Чака не медал за вярност то,
а мръвка по-голяма.
Радой Киров
Из „Летяща тетрадка” (1976)
ЗВЕЗДА И САМОЛЕТ
Отидох
в татковия нов завод
и гледам - до самия небосвод
една червена
Веселин Чернялски
Из „Чакат знак” (2019)
***
Срещнат ли се две дечица -
те са винаги при тях.
Идват още. В две редици -
два отбора бият крак.
превод и обработка: Марко Марков
*
Жълтото цветче в небето
не увяхва ни за ден,
то в горите и в полето
гали всички, даже мен.
Борис Василев
На сухата Коледа привечер пратениците за трети път се върнаха замислени. Добри Калъпчето отказал да води коледарската чета. Срам го било да ходи вече с малки. Не искал да се гуши зад тях и скришно да посяга за орехи.
игри за малчугани
Марко Марков
кока-кола, фанта, лимонада, таратор, цитронада
/таратор/
шапка, таке, омбрела, мокасина, капела
/мокасина/
Борис Василев
Иван Добрев беше едничък син на най-богатия селянин от Брягово. В цялото училище нямаше по-разгалено момче. Лъжеше, измисляше на децата лоши прякори и всяка игра завършваше с бой.
Лиана Даскалова
Кой там в подмолите речни е сврян?
Там си живее Рицар-Шаран.
Има си крепост от пясък и глина,
зали покрити с атлазена тиня.
Цветан Ангелов
Притихва родното море,
светлеят кротките лагуни,
та корабчето „Мир” да спре
на своя пристан „Първи юни”.
Димитър Хаджитодоров
Жребчето се разхождаше с майка си в парка.
- Какви са тези храсти, които растат край алеята? - запита то.
Димитър Костадинов
ВЕСЕЛА ЕКСКУРЗИЯ
Пей, човече! Пей, че вече
Пейчо вече пее.
Пей, човече! Пей, че вече
с Пейчо лесно се живее.
Марко Марков
Малък читателю,
предлагам ти не съвсем обикновени гатанки. Но щом си решил „Кръстословичните”, тези тук ще ти се сторят по-лесни. Ето ти пример, за да се убедиш в това:
Юлия Момчилова
Обичахме да стоим с моя приятел Чик скрити в клоните на дърветата и да наблюдаваме какво правят огромните великани, на които викат „човеци”.
Юлия Момчилова
* * *
Сред снега се показват мъничета -
белоснежни красиви момичета.
Те лицата си милички, бели
Юлия Момчилова
ФЕЯТА ФЛОРА
Под снежна пряспа на двора
спи сладко феята Флора.
Сънува сънища цветни
и чува думи приветни:
Мария Маринова
КАК Е БАБА МИ ИГРАЛА
Аз тренирам фитнес във модерни зали.
Баба ми разказва как са те играли.
Правели от клечки и парцали кукли -
от памук лицата, от конците - букли.
Веселин Чернялски
Из “Чакат знак” (2019)
ТРУДНА ЗАДАЧА
Пита дядо отзарана:
- Остарявам и не знам
дали Шаро по-голям
вече и от мен е станал?
Симеон Маринов
Пеят днес децата,
пеят стари, млади,
днес цъфти земята,
май ни праща радост.
Неделчо Тинчев
Запейте радостно, камбани,
сред слънчевите небеса
и нека ваший звън се носи
над кичестите дървеса!
Витка Витанова
Витка Витанова на 80 години
Из „Вълшеният чадър” (2020)
МЕЧО-ПАЗИТЕЛ
Броди Мечо из гората,
къса радостен цветята.
Цяло снопче незабравки
носи в пухкавите лапки.
Съставител: Марко Марков
*
Железен му езика,
железни му устата,
започне ли да вика,
събират се децата.
Борис Василев
След привечерната закуска децата и ръководителите на летовището се запътиха към сечището, гдето отдавна не бяха ходили.
Григор Угаров
Вятърът лудува
в сънената шума.
Млад овчар надува
свирката по друма.
Мария Маринова
НА КОГО СЪМ СЪРДИТ
Цял ден съм намусен и не ми минава.
Вкъщи ми се смеят и ме подиграват.
Дума не отронвам с мама и със татко.
И защо? За тая пуста торта сладка.
Крум Вълков
Свежият пролетен вятър
слязъл е гост на гората;
тя го посреща засмяна,
в нова заелена премяна.
Славе Езеров
Мирчо бе голямо момче. Чак до колана на татко си стигаше. Но не слушаше. Все обещаваше, че ще слуша, а на другия ден - не слушаше.
Славе Езеров
Вчера татко ми донесе
пълна кошница с яйца,
а пък мамичка омеси
козунак, за нас деца.
Любомир Дойчев
През Великден батко Слави
много, много се прослави,
че с яйцето си кораво
като камък яко, здраво,
Марко Марков
КОЙ КАКВО СЪНУВА
Тъмно вече е навън.
Всеки си измисля сън.
Татко - някаква машина,
той я прави от година.
Продрум Димов
Из „Най-скъпото звънче” (2019)
МОЯТА БЪЛГАРИЯ
Там, където гребени вълни
дългопола Стара планина
и с небето се в захлас сини,
там е мойта обична страна.
Георги Атанасов
ЕЛЕНОВО ИЗВОРЧЕ
Във гъстата гора на място скрито
красив елен снега разри с копита.
Все стръкчета трева и стара шума
от зимен глад привиждаше ума му.
Стоян Тарапуза
превод: Наталия Недялкова
ПЕЙЗАЖ
Бор, смърч и елха
край нивата ромон-река,
тревички, камък, пясък
слънчево сияние и блясък,
Стефана Цанкова-Стоянова
Баба Марта днес фучи,
тя сърдита е, личи:
погна малките играчи,
сбра ги в стаите да плачат.
Марко Марков
ХУДОЖНИК
Радостен съм аз, не крия -
вкъщи дойде бояджия.
Изпомаца, изпоцапа
всичко в хола. А-у!
Борис Василев
Чичо Петър се върна малко пиян и още от вратата:
- Къде е Венко? Още сега да дойде при мене, магарето такова!
Венко остави тетрадката и молива и отиде при баща си.
Богдан Овесянин
Снегът се топи,
и капчуците весели
говорят си още в зори,
Джани Родари
превод: Христо Черняев
В космичната станция носи се глас:
- Влакът експресен потегля за Марс!
Ние ще бъдем - според диспечера -
чак на Венера в десет довечера.
Борис Василев
Последният час преди коледната ваканция учителят каза:
- В края на тази година ще направим екскурзия. Искам да видите море, пристанище, да се повозите на параход.
Стоян Тарапуза
превод: Наталия Недялкова
АРЕНА
Аз съм, деца, вселенски салон,
небесно гнездо, звезден балон,
заградено пространство, заключено време,
най-хубав кораб с котва към него!
Стефан Станчев
Преди покана да дочака,
за гроздобер помисли сврака.
Излъска си добре перата
и се понесе над лозята.
Марко Марков
КАЗАНЛЪК
Щом в учебника четеш
името му, щеш не щеш,
ще откриеш меден съд
край един вековен път
Георги Райчев
Обичам слънцето, простора,
обичам всички волни хора
и цветица, и Божи твари,
Борис Василев
Сред нощ. Земята спокойно спи под дебелия сняг, който свети чак до безкрайни далечини. Никъде не пее петел, не лае куче. Селските къщурки се протягат като разхвърлени, бели къделки.
Борис Василев
Полегнал в канапето, Илковият татко четеше вестника си. Илко седеше на масата пред отворения прозорец, тананикаше песничка и решаваше задачите си. Изведнъж той удари молива в масата, сгъна тетрадката и викна:
Борис Василев
Биволите едвам пристъпяха. От устата им се спускаха нишки светла плюнка. Плугът пукаше и превръщаше едри чимове.
Димитър Костадинов
Дядо Коледа пристига,
тропа с дрянова тояга…
Лунен Снежко му намига:
ей го - вече е на прага!
Борис Василев
Гочо Картофчето отвори вратата и помъкна един дълъг прът, окичен с ледени висулки.
Майка му слисано разпери ръце:
Борис Василев
Разсъмна се. Над белите покриви се извиха стълбове дим. Петлите запяха в превара и селото се залюля от лай и викове:
- Сурва! Сурваа! Сурвааа!
Стефан Станчев
Песен пеят, Бога славят
и сърдечно благославят:
„Станенине, господине,
стани, порти отвори ни.
Тодор Харманджиев
Наш Марко беше храбър мъж,
ала като дочу веднъж,
че господарят му се кани
да иде зад гори, балкани,
Александър Сергеевич Пушкин
превод: Тодор Харманджиев
Вечер… в стаята седят
три девици и предат.
„Ако бих била царица -
казва първата девица, -
Александър Земни
Жесток не бивай, дядо Мраз,
не бивай зъл към нас!
В презнощ до наший дом не спирай,
в прозорци не припирай!
Йордан Богдар
Тръгнали сме отдалече
в непрогледна зимна вечер
триста бодри коледара.
Марко Марков
зимни стихове за деца
ДОЙДЕ
Виж, облекли са кожуси
къщи, хора, автобуси,
разлюлените дървета
Гергина Давидова
Вятър дяволито
златен лист надува,
песен гласовита
през балкан се чува.
Стоян Тарапуза
превод: Наталия Недялкова
ЛЮБЕНИЦА
От бостана край воденицата
откъснах кърска любеница.
Гергина Давидова
- Хей, детенце златокосо,
стига тича вънка босо!
Влизай, палаво човече!
Лятото отмина вече.
Мария Маринова
Из „А кога да си играя?” (2019)
КОЙТО ЛЪЖЕ
От мама знам, че който лъже,
носленцето му дълго става,
затуй сега съм много тъжен -
следя, опипвам, наблюдавам.
Симеон Маринов
ПАКОСТНИЦИ
Пада тиха вечер
есенна, студена,
а звездите вече
трепкат - изморени.
Чичо Стоян
ВРАТА-ИЗМЕННИЦА
На сам деня - Великдена
кръчмата бе затворена,
на прага й пияница
стои с глава оборена.
Славчо Красински
Падай, падай, златна шума,
падай в гъстите мъгли,
и полекичка по друма
мека черга постели.
Асен Разцветников
Някога, в далечния Багдат,
имаше един Али Мурад.
Мразеше той всеки труд и мъка,
но обичаше рахатлъка.
Пелин Велков
ЕДИН ОВЧАР - ХИТРЕЦ СТАР
Пасе си бай Иван овцете,
а мъка му е на сърцето,
че в близката гора Вълчан
крои му кръвожаден план:
Илия Желев
От оловни небосклони
дребен сняг се рони, рони.
Тихо пада с нежен шум
и засипва кални друм.
Атанас Душков
Едно ранно утро дядо Благой стъкми колата и метна ралото в нея. Взе пръстеното гърне с мялко, сложи го в торбичката и я окачи на ритлите. После впрегна воловете и подкара напред. Стигна дядо Благой нивата. Стъкми ралото. Зажегли воловете, прекръсти се и пое копралята.
Атанас Душков
Из книгата „Горски ягоди” (1938)
Катеричка скача
в дъбовата шума,
пее и си дума:
Васил Дунавски
басня
Пеел славей в дървесата през една вълшебна нощ, но му викнала луната:
- Глас ти имаш много лош! Нямаш нищо ценно в тебе… Чуждо всичко ми звучи…
Мкртич Корюн
превод: Марко Марков
За целия свят
дрехи тя шие,
а винаги гола
я виждате вие.
Георгий Граубин
превод: Марко Марков
Сестра ми, моята сестра,
в подреждането е добра.
Настъпва утро и настава
в дома ни страшна врява.
Алън Александър Милн
превод: Марко Марков
НА ЛЮЛКАТА
На люлката леко
излитам нагоре.
От мен са далеко
врата и прозорец.
Чарлз Дикенс
превод: Марко Марков
БЛАГОДАРСТВЕНА ПЕСЕН ПРЕДИ ОБЕДА,
изпълнена от диваците от людоедското племе
чум-чум по време на ритуалния танц край учителя
по латинска граматика, седнал в плетена кошница
и посипан с маисово брашно, преди да бъде изпечен
на огъня.
Иван Даренски
превод: Марко Марков
В ГРАДИНАТА
С нас ела в градината и ти.
Ще полеем всяко цвете,
ще му кажеме: расти!
Мария Грубешлиева
Тръгнали Лиса и Меца,
срещнали Вълчо - кумеца.
Меца се кротко поспряла,
Лиса се хитро засмяла,
Кирил Маджаров
Снощи Снежко е затрупал
къщи, улици, дървета,
под стрехата той прогони
пак немирните врабчета.
Берта Йофе
превод: Марко Марков
ПРОИЗШЕСТВИЕ
Мисли Боря що да прави:
жабчето ще се удави.
Във водата хладна падна,
цопна, квакна и пропадна.
Калина Малина
Аз виждам моята майка -
пчелица работлива,
царица в свойта къща,
домовница щастлива.
Атанас Бакърджиев
Ако посеем ябълкова семка, какво ще поникне? - Ябълково дърво.
Ако посеем житно зърно, какво ще поникне? - Житен клас.
Ако посеем семе от тръни, какво ще поникнат? - Тръни.
Димитър Гундов
Зелени чудни ниви,
безкрайни равнини.
В средата път се вие,
изчезва в далнини.
Любомир Дойчев
В джунглите - далечни, чужди
без лишения и нужди,
си живееше щастливо,
Лев Николаевич Толстой
басня
Задавил се вълкът с една кост и не можал да я изкашли. Повикал той щъркела и му казал:
- Я виж, щърко, твоята шия е дълга, пъхни главата в гърлото ми и извади костта, пък аз ще те наградя.
Васил Ив. Стоянов
Извинете, няма време,
аз отивам надалек,
трябва житце да сбереме,
че ще дойде зима, сняг.
Марко Марков
есенни стихове за деца
СЕПТЕМВРИ
В небесата, чистите,
ще се ронят листите
трепетно, без звук.
Кой ще дойде тук?
Стефан Станчев
ЧАЙКИ
От морските мъгли
излитат бели птици -
на бързите вълни
далечните сестрици.
Симеон Маринов
ПЪРВИ ЗВЪН
Кукуригу! Съмна веч!
Ставайте, сънливци вие,
че школото е далеч,
а звънчето бие, бие.
Никола Фурнаджиев
Отиде си пак лятото, но грее
все още ясно синьото небе,
все още топъл вятър леко вее,
и зеленее родното небе.
Шел Силвърстийн
превод: Марко Марков
***
Всеки ден посипвайте главата си с пипер,
непременно посипвайте главата си с пипер.
Защото когато Злият Барбазъб
Георги Караславов
Минчо тичаше из ливадата като изтървано конче. Колко много трева! Колко много цветя! Иска му се да се търкулне като на зелена черга, да се разрита. Баща му крачи бавно, като щъркел, и оглежда ливадата.
Богдан Овесянин
Пролет сякаш е навън,
тъй е свежо и лъчисто.
С две очи като мъниста
ластовичката лети.
Александър Земни
И ето: пак на юг летят
и щъркели, и лястовици;
на жеравите, как трептят,
аз виждам чудните редици.
Мира Алечкович
превод: Марко Марков
С нея само е богато
нашето градче.
Разцъфти ли, чисто злато
по пръстта тече.
Александър Кушнер
превод: Марко Марков
Шашнах се от новината -
кръгла е била Земята!
Драго Попов
Пълни постави - гроздове!
Пълна стряха - кукуруз!
Гонят се деца кирливи
по изкъртения пруст…
Марий Ягодов
ЕСЕН
Наближава, наближава
есен златолиста,
ниви, двори оглушава
песента й чиста.
Борис Василев
Безсмъртният халиф - Харун Ал Рашид - се разхождаше предрешен из шумната чаршия на Багдад. Размесени из тълпата, сановнци и телохранители дебнеха след своя господар.
Борис Василев
Един до друг живели двама големи богаташи. Единият бил добър, а другият - лош. Добрият помагал на всички, Мнозина му се отплащали, но повечето си казвали:
- Е-е, той е богат. Няма защо да му връщаме даденото.
Борис Василев
Само до столицата на едно царство имало планина. В планината живеел един козар. Той се хранел с див мед и мляко, пиел най-бистрите води, приказвал с веселите птички, четял по звездите и бил най-мъдрият човек по онова време.
Борис Василев
Някога живял страшният цар Вълкадин. Очите му били винаги злобно притворени. От това почнали да го болят.
Отначало царят ги избърсвал леко с кърпичка, но скоро почнал гневно да търка с ръце. Очите подпухнали и той едвам проглеждал от сълзи.
Марко Марков
летни стихове за деца
ВЕЧЕРНО НЕБЕ
Хората са интересни -
питат все въпроси лесни.
Марко Марков
пролетни стихове за деца
МАРТ
Накой цвете нарисува сякаш с тебешир
върху листа, който няма край надлъж и шир.
Екатерина Серова
превод: Марко Марков
откъс
Не пречете, в този час
имаме пране у нас.
Аз и мама, двете ние -
и пералнята ни вие.
Елена Илина
превод: Марко Марков
Работливи са, не крия!
Мие първото чиния,
трий я второто дете
Мария Маринова
ДЕТСКО ЩАСТИЕ
Всичко край мен е красиво.
Всичко във къщи си имам.
В кошчето дреме щастливо,
моето братче любимо.
Сергей Михалков
превод: Атанас Звездинов
ЗА МОМИЧЕНЦЕТО,
КОЕТО НЕ ИСКАШЕ ДА ЯДЕ
Юля не се храни,
яростно се брани.
- Юленце, яйцето яж!
- Как да събера кураж?
Атуквеи Окаи
превод: Марко Марков
ЩУРЧЕТО
Звъни и зове, тъмнината пилее
като моряк, заблуден в океана.
На мен ми е страшно, когато пее
и съм спокоен, когато престане.
Юлиу Къркелан
превод: Марко Марков
- Ти защо пристигна, птичко?
- Долетях при теб, водичко,
Марко Марков
Предговор
Винаги съм мислил, че човекът на перото „преписва” от живота това, което предлага на читателите си. Тази малка книжка е преписана от двете ми дъщери.
Агния Барто
превод: Марко Марков
БРЪМБАР
Бръмбарче намерих аз
на голяма маргаритка.
Постоя в ръцете час -
нека в джоб сега поритка.
Хенрих Сапгир
превод: Марко Марков
Един малък, беден непалец
веднъж настъпил своя палец.
Борис Заходер
превод: Марко Марков
ПАЗИ КНИЖКИТЕ
Книжката ми силно плаче -
днес я скъса мойто братче.
Миличката, ще умре,
ако не лепя добре.
Трайко Симеонов
По случай 75 години
от смъртта му
С ум и воля, с труд неспирен,
в непрекъсната борба -
ти събра, о, дух немирен,
цял народ в една съдба.
Марко Марков
БРОИЛКА
Едно червейче клето
лови със страх в сърчицето
две пъстърви, пристигнали първи,
три кротушки с издути гушки,
Борис Борисов
МОМИЧЕ С ИМЕТО ДАРИНА
Във слънчев ден и вечер синя
по улицата щом минава
момиче с името Дарина,
по-светла улицата става.
Димитър Костадинов
ИГРА
Раз -два - три:
играем от зори!
Раз - два - три:
при нас се поспри!
Самуил Маршак
превод: Марко Марков
Приятел ми е Федя, гдето
измисля страшни боеве.
Веднъж делихме си мечето
и разделихме го на две.
Морис Карем
превод: Марко Марков
В Монмеди, виж,
мъничък пес
из градината, виж,
играе днес.
Григоре Виеру
превод: Марко Марков
ДЪЖД
Дъжд червен аз искам
да вали над мене,
дъжд червен и жълт и
дъжд зелен и син.
Йосиф Бродски
превод: Марко Марков
ария на птиците
Ние сме певци, певици
и наричаме се птици.
Вдигаме се над земята
върху песента крилата.
Робер Деснос
превод: Марко Марков
ПЕЛИКАН
Капитан Джонатан
плуваше в океана.
Там един пеликан
капитанът си хвана.
Мария Маринова
Вятърчето Духльо видя черните облачета в небето и се затича към тях.
- Хайде да си играем на гоненица! - предложи им той. - Ще ви хвана! Ще ви хвана!
Тичаше Духльо ту след едно, ту след друго облаче и в един момент видя, че около него не беше останало нито едно.
Асен Разцветников
СЛЯПОТО ГЪДУЛАРЧЕ
Отново тъжна есен
в просторите витай,
и глъхне мойта песен
из тоя чужди край.
Димитър Никленов
В една далечна планета, на стотици светлинни години от Земята съществувал странен град - с прави улици, красиви заоблени бели къщи, ухаещи липи и паркове с фонтани, от които бликала прозрачно чиста вода.
Борис Борисов
ДОДЕТО ПОРАСНЕШ
Додето в деретата пя сладкогласна,
реката порасна, реката порасна,
додето в деретата пя сладкогласна.
Емануил Мутафов
Под тополите на Трака
Митко, Клея се събраха
с татка, с мама - песен слушат
и се двама мило гушкат.
Стефан Мокрев
Басня
Ковачницата онемя. Мрак изпълни кътищата и посипа изморените инструменти. Духалото изпъшка за последен път и заспа. Огнището спотайваше последна искрица.
Трайко Симеонов
По случай 70-годишнината
от обесването му
Борци, борци - верига цяла -
един от други по-велик,
но святост чудна е огряла,
о, Левски, твоя светъл лик!
Асен Разцветников
ЗИМНА ПЕСЕН
Вятърът шушне в горите,
лед в планината трещи,
спи ми ти, малко момиче,
с ведри зелени очи.
Стефан Мокрев
Басня
Стадото подрънкваше хлопка. Малките подскачаха запленени от пролетното слънце и хрупаха росна трева.
Отстрани, край дола, се дръгнеше келяво магаре. Другите - изгладнели, с отскочили от глад кости и охлузени кожи - не вдигаха глави.
