Литература за деца
Борис Василев
Последният час преди коледната ваканция учителят каза:
- В края на тази година ще направим екскурзия. Искам да видите море, пристанище, да се повозите на параход.
Стоян Тарапуза
превод: Наталия Недялкова
АРЕНА
Аз съм, деца, вселенски салон,
небесно гнездо, звезден балон,
заградено пространство, заключено време,
най-хубав кораб с котва към него!
Стефан Станчев
Преди покана да дочака,
за гроздобер помисли сврака.
Излъска си добре перата
и се понесе над лозята.
Марко Марков
КАЗАНЛЪК
Щом в учебника четеш
името му, щеш не щеш,
ще откриеш меден съд
край един вековен път
Георги Райчев
Обичам слънцето, простора,
обичам всички волни хора
и цветица, и Божи твари,
Борис Василев
Сред нощ. Земята спокойно спи под дебелия сняг, който свети чак до безкрайни далечини. Никъде не пее петел, не лае куче. Селските къщурки се протягат като разхвърлени, бели къделки.
Борис Василев
Полегнал в канапето, Илковият татко четеше вестника си. Илко седеше на масата пред отворения прозорец, тананикаше песничка и решаваше задачите си. Изведнъж той удари молива в масата, сгъна тетрадката и викна:
Борис Василев
Биволите едвам пристъпяха. От устата им се спускаха нишки светла плюнка. Плугът пукаше и превръщаше едри чимове.
Димитър Костадинов
Дядо Коледа пристига,
тропа с дрянова тояга…
Лунен Снежко му намига:
ей го - вече е на прага!
Борис Василев
Гочо Картофчето отвори вратата и помъкна един дълъг прът, окичен с ледени висулки.
Майка му слисано разпери ръце:
Борис Василев
Разсъмна се. Над белите покриви се извиха стълбове дим. Петлите запяха в превара и селото се залюля от лай и викове:
- Сурва! Сурваа! Сурвааа!
Стефан Станчев
Песен пеят, Бога славят
и сърдечно благославят:
„Станенине, господине,
стани, порти отвори ни.
Тодор Харманджиев
Наш Марко беше храбър мъж,
ала като дочу веднъж,
че господарят му се кани
да иде зад гори, балкани,
Александър Сергеевич Пушкин
превод: Тодор Харманджиев
Вечер… в стаята седят
три девици и предат.
„Ако бих била царица -
казва първата девица, -
Александър Земни
Жесток не бивай, дядо Мраз,
не бивай зъл към нас!
В презнощ до наший дом не спирай,
в прозорци не припирай!
Йордан Богдар
Тръгнали сме отдалече
в непрогледна зимна вечер
триста бодри коледара.
Марко Марков
зимни стихове за деца
ДОЙДЕ
Виж, облекли са кожуси
къщи, хора, автобуси,
разлюлените дървета
Гергина Давидова
Вятър дяволито
златен лист надува,
песен гласовита
през балкан се чува.
Стоян Тарапуза
превод: Наталия Недялкова
ЛЮБЕНИЦА
От бостана край воденицата
откъснах кърска любеница.
Гергина Давидова
- Хей, детенце златокосо,
стига тича вънка босо!
Влизай, палаво човече!
Лятото отмина вече.
Мария Маринова
Из „А кога да си играя?” (2019)
КОЙТО ЛЪЖЕ
От мама знам, че който лъже,
носленцето му дълго става,
затуй сега съм много тъжен -
следя, опипвам, наблюдавам.
Симеон Маринов
ПАКОСТНИЦИ
Пада тиха вечер
есенна, студена,
а звездите вече
трепкат - изморени.
Чичо Стоян
ВРАТА-ИЗМЕННИЦА
На сам деня - Великдена
кръчмата бе затворена,
на прага й пияница
стои с глава оборена.
Славчо Красински
Падай, падай, златна шума,
падай в гъстите мъгли,
и полекичка по друма
мека черга постели.
Асен Разцветников
Някога, в далечния Багдат,
имаше един Али Мурад.
Мразеше той всеки труд и мъка,
но обичаше рахатлъка.
Пелин Велков
ЕДИН ОВЧАР - ХИТРЕЦ СТАР
Пасе си бай Иван овцете,
а мъка му е на сърцето,
че в близката гора Вълчан
крои му кръвожаден план:
Илия Желев
От оловни небосклони
дребен сняг се рони, рони.
Тихо пада с нежен шум
и засипва кални друм.
Атанас Душков
Едно ранно утро дядо Благой стъкми колата и метна ралото в нея. Взе пръстеното гърне с мялко, сложи го в торбичката и я окачи на ритлите. После впрегна воловете и подкара напред. Стигна дядо Благой нивата. Стъкми ралото. Зажегли воловете, прекръсти се и пое копралята.
Атанас Душков
Из книгата „Горски ягоди” (1938)
Катеричка скача
в дъбовата шума,
пее и си дума:
Васил Дунавски
басня
Пеел славей в дървесата през една вълшебна нощ, но му викнала луната:
- Глас ти имаш много лош! Нямаш нищо ценно в тебе… Чуждо всичко ми звучи…
Мкртич Корюн
превод: Марко Марков
За целия свят
дрехи тя шие,
а винаги гола
я виждате вие.
Георгий Граубин
превод: Марко Марков
Сестра ми, моята сестра,
в подреждането е добра.
Настъпва утро и настава
в дома ни страшна врява.
Алън Александър Милн
превод: Марко Марков
НА ЛЮЛКАТА
На люлката леко
излитам нагоре.
От мен са далеко
врата и прозорец.
Чарлз Дикенс
превод: Марко Марков
БЛАГОДАРСТВЕНА ПЕСЕН ПРЕДИ ОБЕДА,
изпълнена от диваците от людоедското племе
чум-чум по време на ритуалния танц край учителя
по латинска граматика, седнал в плетена кошница
и посипан с маисово брашно, преди да бъде изпечен
на огъня.
Иван Даренски
превод: Марко Марков
В ГРАДИНАТА
С нас ела в градината и ти.
Ще полеем всяко цвете,
ще му кажеме: расти!
Мария Грубешлиева
Тръгнали Лиса и Меца,
срещнали Вълчо - кумеца.
Меца се кротко поспряла,
Лиса се хитро засмяла,
Кирил Маджаров
Снощи Снежко е затрупал
къщи, улици, дървета,
под стрехата той прогони
пак немирните врабчета.
Берта Йофе
превод: Марко Марков
ПРОИЗШЕСТВИЕ
Мисли Боря що да прави:
жабчето ще се удави.
Във водата хладна падна,
цопна, квакна и пропадна.
Калина Малина
Аз виждам моята майка -
пчелица работлива,
царица в свойта къща,
домовница щастлива.
Атанас Бакърджиев
Ако посеем ябълкова семка, какво ще поникне? - Ябълково дърво.
Ако посеем житно зърно, какво ще поникне? - Житен клас.
Ако посеем семе от тръни, какво ще поникнат? - Тръни.
Димитър Гундов
Зелени чудни ниви,
безкрайни равнини.
В средата път се вие,
изчезва в далнини.
Любомир Дойчев
В джунглите - далечни, чужди
без лишения и нужди,
си живееше щастливо,
Лев Николаевич Толстой
басня
Задавил се вълкът с една кост и не можал да я изкашли. Повикал той щъркела и му казал:
- Я виж, щърко, твоята шия е дълга, пъхни главата в гърлото ми и извади костта, пък аз ще те наградя.
Васил Ив. Стоянов
Извинете, няма време,
аз отивам надалек,
трябва житце да сбереме,
че ще дойде зима, сняг.
Марко Марков
есенни стихове за деца
СЕПТЕМВРИ
В небесата, чистите,
ще се ронят листите
трепетно, без звук.
Кой ще дойде тук?
Стефан Станчев
ЧАЙКИ
От морските мъгли
излитат бели птици -
на бързите вълни
далечните сестрици.
Симеон Маринов
ПЪРВИ ЗВЪН
Кукуригу! Съмна веч!
Ставайте, сънливци вие,
че школото е далеч,
а звънчето бие, бие.
Никола Фурнаджиев
Отиде си пак лятото, но грее
все още ясно синьото небе,
все още топъл вятър леко вее,
и зеленее родното небе.
Шел Силвърстийн
превод: Марко Марков
***
Всеки ден посипвайте главата си с пипер,
непременно посипвайте главата си с пипер.
Защото когато Злият Барбазъб
Георги Караславов
Минчо тичаше из ливадата като изтървано конче. Колко много трева! Колко много цветя! Иска му се да се търкулне като на зелена черга, да се разрита. Баща му крачи бавно, като щъркел, и оглежда ливадата.
Богдан Овесянин
Пролет сякаш е навън,
тъй е свежо и лъчисто.
С две очи като мъниста
ластовичката лети.
Александър Земни
И ето: пак на юг летят
и щъркели, и лястовици;
на жеравите, как трептят,
аз виждам чудните редици.
Мира Алечкович
превод: Марко Марков
С нея само е богато
нашето градче.
Разцъфти ли, чисто злато
по пръстта тече.
Александър Кушнер
превод: Марко Марков
Шашнах се от новината -
кръгла е била Земята!
Драго Попов
Пълни постави - гроздове!
Пълна стряха - кукуруз!
Гонят се деца кирливи
по изкъртения пруст…
Марий Ягодов
ЕСЕН
Наближава, наближава
есен златолиста,
ниви, двори оглушава
песента й чиста.
Борис Василев
Безсмъртният халиф - Харун Ал Рашид - се разхождаше предрешен из шумната чаршия на Багдад. Размесени из тълпата, сановнци и телохранители дебнеха след своя господар.
Борис Василев
Един до друг живели двама големи богаташи. Единият бил добър, а другият - лош. Добрият помагал на всички, Мнозина му се отплащали, но повечето си казвали:
- Е-е, той е богат. Няма защо да му връщаме даденото.
Борис Василев
Само до столицата на едно царство имало планина. В планината живеел един козар. Той се хранел с див мед и мляко, пиел най-бистрите води, приказвал с веселите птички, четял по звездите и бил най-мъдрият човек по онова време.
Борис Василев
Някога живял страшният цар Вълкадин. Очите му били винаги злобно притворени. От това почнали да го болят.
Отначало царят ги избърсвал леко с кърпичка, но скоро почнал гневно да търка с ръце. Очите подпухнали и той едвам проглеждал от сълзи.
Марко Марков
летни стихове за деца
ВЕЧЕРНО НЕБЕ
Хората са интересни -
питат все въпроси лесни.
Марко Марков
пролетни стихове за деца
МАРТ
Накой цвете нарисува сякаш с тебешир
върху листа, който няма край надлъж и шир.
Екатерина Серова
превод: Марко Марков
откъс
Не пречете, в този час
имаме пране у нас.
Аз и мама, двете ние -
и пералнята ни вие.
Елена Илина
превод: Марко Марков
Работливи са, не крия!
Мие първото чиния,
трий я второто дете
Мария Маринова
ДЕТСКО ЩАСТИЕ
Всичко край мен е красиво.
Всичко във къщи си имам.
В кошчето дреме щастливо,
моето братче любимо.
Сергей Михалков
превод: Атанас Звездинов
ЗА МОМИЧЕНЦЕТО,
КОЕТО НЕ ИСКАШЕ ДА ЯДЕ
Юля не се храни,
яростно се брани.
- Юленце, яйцето яж!
- Как да събера кураж?
Атуквеи Окаи
превод: Марко Марков
ЩУРЧЕТО
Звъни и зове, тъмнината пилее
като моряк, заблуден в океана.
На мен ми е страшно, когато пее
и съм спокоен, когато престане.
Юлиу Къркелан
превод: Марко Марков
- Ти защо пристигна, птичко?
- Долетях при теб, водичко,
Марко Марков
Предговор
Винаги съм мислил, че човекът на перото „преписва” от живота това, което предлага на читателите си. Тази малка книжка е преписана от двете ми дъщери.
Агния Барто
превод: Марко Марков
БРЪМБАР
Бръмбарче намерих аз
на голяма маргаритка.
Постоя в ръцете час -
нека в джоб сега поритка.
Хенрих Сапгир
превод: Марко Марков
Един малък, беден непалец
веднъж настъпил своя палец.
Борис Заходер
превод: Марко Марков
ПАЗИ КНИЖКИТЕ
Книжката ми силно плаче -
днес я скъса мойто братче.
Миличката, ще умре,
ако не лепя добре.
Трайко Симеонов
По случай 75 години
от смъртта му
С ум и воля, с труд неспирен,
в непрекъсната борба -
ти събра, о, дух немирен,
цял народ в една съдба.
Марко Марков
БРОИЛКА
Едно червейче клето
лови със страх в сърчицето
две пъстърви, пристигнали първи,
три кротушки с издути гушки,
Борис Борисов
МОМИЧЕ С ИМЕТО ДАРИНА
Във слънчев ден и вечер синя
по улицата щом минава
момиче с името Дарина,
по-светла улицата става.
Димитър Костадинов
ИГРА
Раз -два - три:
играем от зори!
Раз - два - три:
при нас се поспри!
Самуил Маршак
превод: Марко Марков
Приятел ми е Федя, гдето
измисля страшни боеве.
Веднъж делихме си мечето
и разделихме го на две.
Морис Карем
превод: Марко Марков
В Монмеди, виж,
мъничък пес
из градината, виж,
играе днес.
Григоре Виеру
превод: Марко Марков
ДЪЖД
Дъжд червен аз искам
да вали над мене,
дъжд червен и жълт и
дъжд зелен и син.
Йосиф Бродски
превод: Марко Марков
ария на птиците
Ние сме певци, певици
и наричаме се птици.
Вдигаме се над земята
върху песента крилата.
Робер Деснос
превод: Марко Марков
ПЕЛИКАН
Капитан Джонатан
плуваше в океана.
Там един пеликан
капитанът си хвана.
Мария Маринова
Вятърчето Духльо видя черните облачета в небето и се затича към тях.
- Хайде да си играем на гоненица! - предложи им той. - Ще ви хвана! Ще ви хвана!
Тичаше Духльо ту след едно, ту след друго облаче и в един момент видя, че около него не беше останало нито едно.
Асен Разцветников
СЛЯПОТО ГЪДУЛАРЧЕ
Отново тъжна есен
в просторите витай,
и глъхне мойта песен
из тоя чужди край.
Димитър Никленов
В една далечна планета, на стотици светлинни години от Земята съществувал странен град - с прави улици, красиви заоблени бели къщи, ухаещи липи и паркове с фонтани, от които бликала прозрачно чиста вода.
Борис Борисов
ДОДЕТО ПОРАСНЕШ
Додето в деретата пя сладкогласна,
реката порасна, реката порасна,
додето в деретата пя сладкогласна.
Емануил Мутафов
Под тополите на Трака
Митко, Клея се събраха
с татка, с мама - песен слушат
и се двама мило гушкат.
Стефан Мокрев
Басня
Ковачницата онемя. Мрак изпълни кътищата и посипа изморените инструменти. Духалото изпъшка за последен път и заспа. Огнището спотайваше последна искрица.
Трайко Симеонов
По случай 70-годишнината
от обесването му
Борци, борци - верига цяла -
един от други по-велик,
но святост чудна е огряла,
о, Левски, твоя светъл лик!
Асен Разцветников
ЗИМНА ПЕСЕН
Вятърът шушне в горите,
лед в планината трещи,
спи ми ти, малко момиче,
с ведри зелени очи.
Стефан Мокрев
Басня
Стадото подрънкваше хлопка. Малките подскачаха запленени от пролетното слънце и хрупаха росна трева.
Отстрани, край дола, се дръгнеше келяво магаре. Другите - изгладнели, с отскочили от глад кости и охлузени кожи - не вдигаха глави.
Димитър Никленов
АЛЧНИЯТ СЕЛЯНИН И МАГАРЕТО
Живял някога един човек. Той бил алчен и себелюбив, но освен магаре друго нищо нямал.
Хората от селото се чудели каква душа носи това магаре, та хем да яде малко, хем да носи товар чак до ушите си.
Гергина Давидова
ЗИМА
Сякаш сито мразовито
станало небето.
Всичко живо е покрито.
Кротко спи полето.
Георги Караиванов
ГЛУХАТА БАБА
- Докога ще трябва като луда
да ти викам: бабо, искам круши.
Баба гледа, гледа и се чуди:
- Де? Не виждам никъде да пуши.
Любомир Дойчев
КОЛЕДНА ЕЛХА
На елхите рой свещици
в коледната нощ блестят…
Сякаш ангелски очици
от небето ни следят…
Васил Павурджиев
СУРВА, СУРВА ГОДИНА
Сурва, сурва година -
старата се измина,
отиде си с доброто,
отиде си със злото.
Трайко Симеонов
Бенковски - ураган и сприя,
едно сърце с пламтяща жар,
горящ вулкан, вулкан - стихия,
апостол буен и бунтар!…
поемка за деца
Борис Борисов
- Зайо-байо, чух, че купил си кожухче с лъскав черен цвят - по поръчка правено и с колет доставено. Вярно ли е, брат?
- Вярно - Зайко рече. - Искам отдалече всеки да ме вижда и да ми завижда.
Аполон Коринтски
превод: Стоян Дринов
Казват, че имала
и нощта дечица -
те били звездите,
цяла върволица.
Янаки Петров
СЕЛЯНИ И ЗАЕК
Цяла група зеле трупа.
Заекът от купа хрупа..
- Дайте още два-три купа
за зимъс да сложа в кюпа?
Мария Маринова
СНЕГЪТ
Снегът внезапно е притичал
и цяла вечер е валял,
сега домът ни заприлича
на весел старец побелял.
Борис Борисов
ГРАДСКО КУЧЕ
Тук живея от година,
но не съм го виждал още.
Татко казва, че съседът
го разхожда късно нощем.
Йован Йованович Змай
превод: Стоян Дринов
СВЯТ
Как е хубав тоя свят,
тук поточе, тамо цвят;
Васил Ив. Стоянов
Вчера в нашата градина
птица чудна видях аз:
светлата й перушина
грей като атлаз.
Драгни Драгнев
Веднъж купиха на Боян книжка с картинки.
Тя беше много шарена и красива, защото художникът я беше нарисувал с най-различни боички.
В книжката имаше едно магаренце, една котка, един петел, три патенца и едно мишле.
Марко Марков
Гатанки
*
Както весело играя,
влита нещо в мойта стая
през измитото стъкло
също като НЛО.
Борис Борисов
ДЪВКИ ЗА „МЕРЦЕДЕС”
Ден не мине, татко пак се вайка:
- Докога ще карам таратайка?
Този е с „Фиат”, друг с нова „Лада”,
„Опел”, „Беемве” - да не броим.
Марко Марков
гатанки
*
Дом без прозорче
и без вратичка,
в него живее
пухкава птичка.
Чичо Стоян
(басня)
Важен разговор завели
в локвата дълбока
помежду си кекерани -
жаба и жабока:
Драго Попов
ПРИКАЗКА
Бяла зима се извила,
с бяло платно свят покрила,
бяло платно копринено,
дваж белено, триж синено.
Никола Монев
ЕСЕННА ПЕСЕН
Веч птички, мамо, ще бягат
през море синьо, дълбоко,
ще бягат, бързат, ей стягат,
ще литнат горе високо.
Теодора Вълева
Вятърко, Вятърко, силно вдигни ме
и отнеси ме на родна земя,
знаеш ли, Вятърко, нейното име,
че се нарича България тя?
Георги Костакев
МАЛЪК СЕЧКО
Малък Сечко се разшета
по балкани, по полета.
Снежни облаци размята,
с губер бял покри земята.
Марко Марков
Гатанки
*
Да е орел - не е орел,
а е горд, красив и смел.
Над гори и над поле
не лети, а е с криле.
Стефан Станчев
(приказка)
Плашилото-Страшилото
в лозето стърчало.
Загърнато
в чергилото,
ден и нощ мълчало.
Любомир Дойчев
Купил беше бай Григори
от пазара жив шаран.
Вдигна нож да го разпори
и - го пържи във тиган.
Ботьо Савов
Чувай, птицата в полята
пей: дали-дали-дали!
От дола до небесата
чуй се ек: дали-дали.
Славчо Красински
ЕСЕНЕН ДЪЖД
Облачето, нежно бяло
тая сутрин бе
като гълъб полетяло
в ясното небе.
Асен Босев
НЯМА ДА ГОВОРЯТ В ЧАС
Започна нов учебен час.
Сотир пред Спас
отрони глас:
- В часа не ще говоря аз.
Стефан Ив. Стоянов
ПРЕДВЕСТНИЦА
Щъркелите си отиват,
жеравите подир тях,
всеки ден веч не се чува
из полето кръшен смях.
Владимир Русалиев
НАЙ-СТРАШНИЯТ
Събрали се под един храст в полето мишката, врабчето и заекът и почнали разговор:
- Най-страшен на този свят е соколът - казало врабчето и се озърнало на всички страни. - Щом ни хване, разкъсва ни и ни изяжда…
Мария Маринова
ЗАЩО ТАКА СЕ ПОЛУЧАВА
Не знам защо така се получава,
но почна ли домашни да решавам,
играчките ми - до една, желаят,
тогава точно с мен да си играят.
Владимир Русалиев
Двама души вървели сред тъмна вековна гора. Те били приятели от детинство и си живеели като братя. Вървели те и приказвали за децата си. Колко много ще се зарадват като видят хубавите подаръци, които им носят.
Марко Марков
Заплаче ли, радост на нивите праща
/сибирска река + течност блестяща/
облак
Юлия Момчилова
СЛЪНЧЕВА ГАТАНКА
Слънцето напече.
Тъмничко човече,
проснато в краката,
шава по земята.
Богдана Зидарова
Пада капка от небето,
пада втора, пада трета…
Крият се деца и хора.
Велина Петкова
НА МАМА
През моите очи
едничка ти си само
най-хубава от всички,
безценна
Георги Костакев
ЛЯТНО УТРО
Нощ вълшебна тихо вдига
свойта здрачна пелена.
Над полята и горите
вред царува тишина.
Асен Разцветников
ОКТОМВРИЙ
С наметка и гугла от сива мъгла
Октомврий препуска низ черни поля.
Октомврий е гневен. Октомврий снове
с дружина студени и зли ветрове.
Младен Исаев
МЪРЗЕЛИВАТА КАТЕРИЧКА
Вредом по гората,
вредом по полята
мравчици и мечки,
разни буболечки,
Никола Фурнаджиев
ЩЪРКЕЛЪТ ЗАМИНАВА…
Откакто есента дойде,
за път се птиците събират;
ей щъркът махнал е криле -
ще тръгва пак, иди го спирай!
Асен Калоянов
Днес е празник, ден тържествен,
ден на Кирил и Методий!
Пратеници с глас божествен
за славянските народи!
Славчо Красински
МАЙЧИНА ПЕСЕН
Из гората свири вихър,
бурята расте,
тук е топло, тук е тихо,
спи ми ти, дете!
Стефан Мокрев
Бяхме почнали да закусваме. Изведнъж чуваме странен писък. Чичо Венко, стопанинът на чифлика, на когото бяхме гости, трепна. Ослуша се и скочи.
Змей Горянин
КОТАРАКЪТ ПАНЧО СИ НАПРАВИ СКИ
Панчо си направи ски
от две лъскави дъски,
на краката си ги върза
и на двора с тях забърза.
Трайко Симеонов
ВОДОПАДЧЕ
Из балканските усои
криволичи там поточе,
и от радост то обзето
бистро, тихо си клокочи.
Васил Ив. Стоянов
Българчета - ние рожби
сме на българи бащи;
те родината обичат,
в тях добро сърце тупти.
Чичо Стоян
СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ
Българинът вечно
в мрак е щял да ходи
да не бяха братя
Кирил и Методий.
Марко Марков
гатанки
Идва то с походка смела,
щом повика го петела
с песента си неумела -
тя заменя го веднага,
Змей Горянин
Кой би си помислил и вяра да хване,
че котакът Панчо художник ще стане!
Никола Монев
БУЕН ВЯТЪР ВЕЕ
Буен вятър вее,
тъжна песен пее
на шир по поляни,
горе по балкани.
Стилиян Чилингиров
ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ!
Навред - в полета и в балкани -
проекна звънът на камбани.
И тоя звън далеч разнесе:
Христос възкресе!
Драго Попов
Камбани бият - в небесата
чаровна ражда се зората -
далек се екота понесе: -
Христос възкресе!
Любомир Дойчев
Тържествено камбаните звучат,
а слънцето наднича светлолико.
Със нова вяра в утрото велико
„Христос възкресе” - устните шептят.
Таня Танасова-Тодорова
Из „Чудни хора” (2017)
ЛЕКА НОЩ!
Потъва в тъмнина гората.
Лека нощ!
Замират строги дървесата.
Георги Веселинов
Когато утрото настане
и с батко се събудим двама,
над нас изгряват две усмивки -
и слънчевата, и на мама.
Дора Габе
МОЛИТВА
Мили Боже, светли Боже,
Ти, що гледаш от небето,
направи да бъде светло
и на мене във сърцето.
/разказчета за най-малките/
Борис Борисов
АМА ЗАЩО
Сийка се втурна весела в стаята:
- Мамо! Да знаеш какъв чуден сън сънувах! Бяхме с татко в една висооока гора. А на полянката хиляди зайчета…
Марко Марков
Гатанки
*
С буква „Г” е мил и драг
той на всеки ласкав праг,
с буква „М”от бряг до бряг
труди се дори и в мрак.
Иван Кирилов
Разгневи се баба зима,
сипи, сипи сняг, не спира:
бой човешки ще да има -
мен ме вкъщи не побира.
Тодор Христов
ПЕСНИ ЗА ВОЙНАТА
1.
Окичен с китки и букети,
замина татко на война -
ведно със хиляди другари
да брани родната страна.
Христина Стоянова
ПОТОЧЕ
Отвисоко в планината
лей се бисерно поточе,
бърза то към долината -
скача, плиска и клокочи.
Трайко Симеонов
С жар и огън във душата
и с разпален дух велик -
във разгара на борбата
ти загина мъченик.
Александър Спасов
Веднъж царят на животните, лъвът, събрал силна войска. Той я наредил и поканил мечката да я прегледа.
{Още»}Борислав Ганчев (Борко Бърборко)
С огъня да си играе
че не трябва, ужким знае,
но Асен все пали нещо -
книжки, клечки… И горещо
Димитър Пантелеев
КУКУРЯК
Росен китен кукуряк
с накривен зелен калпак,
много рано те изпрати
баба Марта на земята.
Атанас Душков
Баба Марта днес избърза,
мартеничките развърза:
сини, морави, червени,
със ресници посребрени.
Ненчо Савов
Като корона златогрейна
сияеш, Пловдив, отдалек,
а над лика ти чародеен
синей небето с поглед мек.
Георги Стоянов Пейчовски
НА ЧУЖБИНА
Гълъбички сиви, бели,
я кажете ми, сестрички,
като сте ми днес летели
Стефана Цанкова-Стоянова
СНЕЖНА ГРАДИНА
Погледнете, погледнете ни еличката,
колко й тежи снега, горкичката!
Клончетата й като ръчички,
мушнати във бели ръкавички.
Георги Стоянов Пейчовски
ДЕТЕ И ЗВЕЗДА
Едно дете видяло на небето ясна звездица.
- Ах, как ми се иска да си хвана тази звездица! - извикало то.- Тя е тъй красива, тъй блестяща!
Вера Бояджиева-Фол
НАДУТАТА КОКОШКА
Едно време и кокошката била гласовита като петела. Надувала се тя пред другите птици и цял ден пеела.
Веднъж петелът й рекъл:
Владимир Зеленгоров
Ваньо и Личко се наговориха да ловят риба в реката. Към обед двете момчета се събраха при върбите. Ваньо донесе голяма ленена торба, а Личко - дълъг прът.
{Още»}Димитър Горсов
ПРЕДИ ЗИМАТА
Вече падат мъгли над полето.
Кленът рони ръждиви листа.
Сухи тръни, от вятър подети,
се кълбят и шумят в пустошта.
Стефан Мокрев
Ясен слънчев ден. Тръгвам към Витоша. Изкачвам се по пътеките за върха. От двете ми страни, огрени от слънцето, се полюшват многоцветните вълни на гората. Из въздуха се носят сребърни паяжини, лепят се по лицето ми. Влизам в гората. Краката ми потъват във вода от скорошния дъжд. Потоците са буйни и бъбриви.
Славчо Красински
Викна сред поляна
жаба кикерана:
„Няма тука птица
като мен певица.
стихове за най-малките
Борис Борисов
СНЯГ ДО ГУША
На татко едва ли
му скрива ботуша,
а Владко се хвали:
Снегът е до гуша!
Борис Маковски
ЗИМЕН ПЕЙЗАЖ
Жал ми е за тия
посребрени клони,
над които бавно
късен сняг се рони.
Дядо Благо
Топъл ветрец олюлява
смръзналите клони.
Ето Сечко наближава
студът да прогони.
Вера Бояджиева-Фол
ДЕТЕ И СЛЪНЦЕ
Детето: Мило слънчице, какво е това от тебе, та си отиваш вече? Остани още малко! Колко е хубаво тук! Аз искам още да си поиграя. Какво правиш там зад планината? Щом се скриеш ти и аз трябва да си лягам.
Санда Йовчева
ПЕПЕРУДА
Милке, Радке, погледнете:
чудно живо цвете,
над цветята що лети!
Емил Коралов
Сложил си е Любо скришом
бабините очила.
През тях буквите се виждат
като бобени зърна.
Владимир Зеленгоров
Добре дошла, Годино Нова,
добре дошла у нас,
но в таз минута съм готова
да те попитам нещо аз.
Георги Костакев
ВЕДРА УТРИН В ТИШИНЕТО
Ведра утрин. В тишинето
в хор камбаните звънят.
Сякаш ангели в небето
с химн възторжен ни зоват.
Йордан Стубел
ГОЛЯМОТО КАТЕ
Виждате ли вече
колко съм голяма!
Вчера пак се мерих -
стигнала съм мама.
Никола Монев
Наредили сме се около софрата всички: тате, мама, дядо, баба, кака Ленка и аз. Мама е сготвила много вкусно ястие от разни зеленчуци. Дядо, извадил ножчето си, ни режеше тънки порязници хляб.
{Още»}Чичо Стоян
Септемврий започва тъй:
„На Октомврий, братя,
чудни са делата:
погледнете само
малко по лозята,
Атанас Душков
Гори земята в кървави пожари,
бучат гори, балкани и поля,
а в шумата укрити, разговарят
хайдути от околните села.
Драго Попов
ПРИВЕЧЕРИЕ
Тих привечер. С леки стъпки
спусна се от тъмний чал
Сънчо, раничко пробуден -
цял ден в пещерите спал.
Славе Езеров
МАЛКИЯТ МАШИНИСТ
Татко, татко, ето виж
и аз станах машинист.
Лесно карам моя влак -
без връвчица и без крак,
Любомир Дойчев
Баба Меца спря пред круша,
встрани се ослуша
и нагоре взе да души
към жълтите круши.
Емил Коралов
ДЯДО КОЛЕДА
Кольо, Милке, Гошо, Ваньо,
бързайте на двора всички!
Нищо, че е вън студено,
нищо, че не пеят птички!
Марко Марков
Гатанки
*
Ти, каквото и да правиш,
няма начин да забравиш
тези пролетни и летни,
сини, бели, многоцветни
Мария Маринова
ЗИМНО ЧУДО
Вижте! Чудо рано, рано!
Идвайте, другари, тук!
Някой нашата поляна
е покрил със бял памук.
