Марин Маринов
Действащи лица
ЩЕФО - 33-годишен ерген, бъчвар
ДЯДО НИКОЛА - 100-годишен ерген

Банко П. Банков
Бяха младо семейство, провинциалисти от два противоположни края на България. Съпругът-архитект  бе постъпил с конкурс на работа в София, така се сдобиха със столично жителство.

Банко П. Банков
Три поколения жени бяха насочвали мъжови ръце да тъкмят живота в просторен двор със стар дом, две баджанашки къщи на калкан, общи пристройки и навеси. Беше ред на Цветана Дочева, гимназиална директорка, знаеха я от Горни до Долни край, по Живково време на два пъти я издигаха за народна представителка.

Тодор Харманджиев
Откъс

Сенчестият двор на поп Антония се простираше на ъгъла между две улици. До него отляво, чак до другата пресечка, бе дворът на зет му Мито Пецов - търговец на жито, царевица, брашно и на всичко, от което бързо се печелеше.

Димитрина Бояджиева
Да ти кажа, ний с кларнетиста Атанас свирехме в различни състави, но където и да се видехме все за много години си викахме. За много години, за много години, пожелавахме си с Атанас и то на - годините станаха много - стигнахме пенсия.

Николай Николов
От кабинета в края на коридора се донася боботене, сравняващо със земята стени и нечие самочувствие. Слава говори по телефона. Обикновено не е така, или поне трае по-кратко…

Зоя Димова
Дядо Милко се събуди още по тъмно, както бе свикнал от младини. Неговата Станойка спеше свита на кълбо под дебелото одеяло. Той я потупа нежно по рамото и внимателно я загърна със завивката още по-добре.
- Спи си, спи си! Така е най-добре за тебе.

Людмила Стоянова
- Време е за презареждане на обвивките! - каза накъсано и с лека електронна вибрация един малък дрон, прелитайки през стаята на 1990.

Николай Николов
Вчера изпратихме сина на един приятел във Воронеж. Ранили го в ръката. Дрон. Пуснал граната, но момчето успяло да се укрие. Онзи пак налетял. Не улучил. На третия път нашият опитал да отскочи настрани… Залитнал… Уловил осколки.

Валентин Димитров
***
Преди избори ни лъжат, че ще цъфнем, за да им се вържем.
***
Изборите са тайни, за да не ни е срам после за кого сме гласували.

Марин Ботунски
параболи
Из „Тръпка и ехо” - параболи, ИК „Будилник”, 1993
Думата не само прави дупка, но и заравя човека в нея.
Само при думите безделието не е по тяхна вина. Ние дълго оставяме голям процент безработни думи, но няма бюро, където да почукат за работа.

Димитрина Бояджиева
В бюрото за частни квартири на улица „Парчевич” беше заета единствено стаята с камината. В горещия летен следобед мъжът и жената уморени лежаха срещуположно на леглата си. Прозорецът на север беше отворен и в стаята навлизаше малко хлад. Не бяха се виждали дълго време, но си говореха като хора, които не са се [...]

Людмила Стоянова
В моята стая съм, онази детската, първата, мястото където лепях ваденки на “Ариел”-малката русалка на врата си. Всичко е толкова прашно и хаотично, че усещаш как потъваш в книгите.

Любомир Духлински
Да оставим настрана всичко друго и да започнем от началото - усвояването на трудния и отговорен занаят на пушача. Нека поясня - бил съм огромно бебе, над пет килограма. Горката ми майчица се е мъчила два дни, докато ме изкара на бял свят.

Денчо Владимиров
Загадки
Седмици наред през предишното лято цареше загадка.
В сградата на българския парламент се появиха тайнствени вибрации, които никой не можеше да обясни.

Иванка Павлова
Той седи, подпрян на стената, парцалив, окаян, изпосталял. С чорлава, втвърдила се от мръсотия коса, понякога затисната от избеляла до сиво филцова шапка с увиснала над ушите периферия.

Георги Ганев
Цялата случка, която авторът разказва в тази новела, е изцяло измислена. Рамката обаче е автентична и в детайлите: да, той наистина е бил преводач в завода на Mondi в Стамболийски, България, в периода от 2007-а до 2009-а година.

Петър Едрев
пиеса
Пиесата е написана от Петър Денев Едрев от гр. Шипка. Поставена е в читалище „Светлина-1861″ през сезона 1952/53 г. Театралният колектив при читалището участва с нея на Републиканския фестивал на художествената самодейност в градовете Казанлък и Стара Загора. Подновявана e отново при честване на 100-годишнината на читалището (1961). Постановчик е Тотьо Тотев Попов.

Лъчезар Лазаров
По ръбатата снага на Понора често се срещат причудливи скални форми в най-различни цветове, има и много големи сипеи. Между тях събират водите си буйни и немирни потоци, скачат от стотици метри, а после се крият  в земните недра.

Васил Венински
Безброй пъти съм ти казвал, че по време на турския пашалък се живееше непосилно. Не веднъж и дваж ти разправях за какви ли не зулуми, дето се вършеха в Павелско и в околните села и паланки.

Костадин Филипов
На Елин връх притъмня. Небето над Чепинското корито пулсираше в несвяст. Бурята надничаше злокобно зад планината. Една майка тръпнеше в тихо очакване до прозореца на кухнята. „Кога ще се върнеш? Кога ще си дойдеш?” - мислите й пълзяха като змии към ъглите на каратавана.

Стефка Тотева

ЗАРАДИ НЕЯ БИЛ ГОТОВ ДА ВЛЕЗЕ В ОГЪНЯ, ВЛЯЗЪЛ В ЗАТВОРА
При посещенията ми в затвора съм чувала какви ли не истории за причините, довели „невинния” зад решетките… Но има случаи, които са достойни за Шекспир - влязъл в затвора от… любов! Никаква ирония и умисъл не влагам във формулировката - потърпевшият млад мъж наистина [...]

На народен гръб и сто избори са малко
Денчо Владимиров
Нашенец, който е бил на екскурзия от спечелен щастлив номер в томбола на фирма за мамалига в страната на царевицата Мексико, е изкопал скришом в тъмното от един археологически резерват за сувенири древни индиански плочки.

Владимир Георгиев
Отидох до фин-тех парка да го видя. Всички говореха за него. Беше интересно: думата е нова, смисълът неясен, но обещаващ, модерен. А и денят бе един такъв: светъл, дружелюбен и досаден като остаряла любовница.

Иванко Маринов
Ти винаги идваш - пристигаш,
щом ни трябват присъда и химн.
Ние републики триста да вдигнем -
пак към твоята ще вървим.
Ив. Маринов

Зоя Димова
Вяра не можеше да повярва, че всичко това се случва с нея. Чудото се беше сбъднало. Най-сетне беше срещнала човека, който искаше да я приеме като част от съдбата си, не я намираше за странна, виждаше бъдещето си с нея и не му трябваше много време, за да я разбере и да я заобича [...]

Тихомир Йорданов
Трима старци излъскват дъските на пейката в Морската градина.
Пред тях е морето, а над тях e сянката на кестена, под който е закотвена тази пейка.
- Ако не искаш да се излагаш пред хората, казваше баща ми, сутрин като обуваш панталона си, ще започнеш закопчаването отдолу нагоре, а не обратно. Така няма да забравиш дюкяна [...]

Йордан Стоев
Случи се така, че той беше първият „жив поет”, когото срещнах в живота си през зимата на 1954 година. Бях ученик в гимназията в село Стралджа. Един ден през междучасието директорът окачи съобщение, че след часовете ще има беседа за съветските писатели Джамбул Джабаев и Сюлейман Сталски, изнесена от поета Димитър Данаилов.

Георги Гривнев
Христо Райчев Милковски е тринадесетото дете в семейството. Но не беше суеверен, когато порасна. Не вярваше, че това ще му донесе премеждия и нещастие.
Дори смяташе, че не всекиму се удава да бъде тринадесети поред, дори напротив - вярваше, че късметът му ще е двоен.

Валентин Найденов
Първобитният човек страдаше за жената и детето. Аз го уверих, че ако срещна някъде по света неговата жена, непременно ще му се обадя.

Мюмюн Тахир
В една гореща юлска вечер, търсейки прохлада, взех няколко бири и седнах на беседката пред жилищния блок. Седя, пия бира и наблюдавам бавния слънчев залез над Люлин планина.

Живко Сотиров
АФОРИЗМИ
*
Хумористът е като пишещата машина - колкото повече го удрят, толкова повече пише.
*
„Човечеството се прощава с миналото си, смеейки се”…

Валентин Димитров
***
Разпуснаха парламента, депутатите са на свободна практика. Практика нямат, но поне са на свобода.
***
Депутатите се провалиха, засрамиха се и си посипаха главите с пепел… от бащиното огнище.

Теодоси Антонов
Още една случка, свързана с влак. Симо пак се връща от свирня на сватба със същия този влак. Флигорната лъщи повече от зъбите му. Усмихва се начесто, защото е решил въпроса веднъж завинаги.

Добрин Денев
Като чуя за бариера - настръхвам. Направо настръхвам, от само себе си някак…
Целият ми трудов стаж мина на тая бариера. На смени ми изтече тука пълният трудов стаж - като на филмова лента се извъртя. Само влакове и влакове - експресни, бързи, пътнически, тежкотоварни… всякакви.

Бърнард Меламъд
превод: Любомир Духлински
Пенсионираният слуга в синагогата Гласър, мъж с малка брадичка и възпалени очи, живееше с най-малката си дъщеря на последния етаж на тясна тухлена къща на ъгъла на Второ авеню и Шеста улица.

Бърнард Меламъд
превод: Любомир Духлински
Теди стоеше на вратата и държеше писмо в ръката си.
Всяка седмица в неделя Нюмън седеше с баща си на бяла пейка в болничната стая пред отворената врата. Синът донесе ананасова торта, но старецът не я докосна.

Бърнард Меламъд
превод: Любомир Духлински
Главата на скулптора Рубин беше увенчана с лекомислен бял ленен накит - нещо като шапка, нещо като мека барета без козирка; Рубин се запъти нагоре по стълбите, погълнат от неизразителни - или може би неизразими - мисли; той се изкачи от ателието си, от мазето на училището по изкуства в Ню Йорк, [...]

Иванка Павлова
Пътят, широк и равен, се виеше стремително напред, отхвръкваха крайпътните дървета, а от японския транзистор се разсипваше дрезгавият глас на Рита Павоне. Бяхме само двама в колата.

Лъчезар Лазаров
По всички краища на Отечеството ни се носеше славата на крайпътното заведение „Пещерата”.
Известно е от десетилетия онова магнетично място в подножието на Милановските скали, където бистрите води, извирайки от своето врело, веднага започват да скачат по скалите надолу, минават под пътя и се успокояват чак при срещата си с Искъра. Точно там, до самия [...]

Лъчезар Лазаров
Не зная, дали заключението на Чудомир е вярно, и дали винаги в делничен ден попът трябва да ходи за риба?! На мен ми се случва понякога. И понеже столът ми е червен на цвят - не че съм го избирал, такъв имаше в магазина - виждам се отдалеч. Сигурно и преминаващите край Искъра си [...]

Денчо Владимиров
Аз все така съм състрадателен човек.
Моята състрадателност е и към съдбите на хора преминали през властта.
Както по света, така и в нашенско.

Янчо Михайлов
Щерю Сербезов бе заумирал още от четиридесетгодишен. Може би, защото наруши поверието и отпразнува четиридесетгодишния си рожден ден. Оттогава по повод и без повод напомняше на своите близки, че като умре иска да погребат в родното му село, „там до мама и тате”.

Димитрина Бояджиева
Миналата пролет на Кунчо му откраднали куфарчето. Някакъв проклетник отмъкнал куфарчето направо от ръката му посред бял ден. Откраднал го проклетникът и беж да го няма - няма го и куфарчето.

Васил Венински
Хаджи Асан беше като всички люде. С него си носеше и кусурите и адамлъка, заради който хората вкупом го почитаха и думата му тежеше повече от воденичен камък. Затуй по време на робията, а и след нея го избираха да държи юздите на селските дела.

Любомир Духлински
В първи курс на института учех френски. Преподавателка ни беше една младичка французойка - мадам Мария Спаски, която едва-едва поназнайваше някоя българска дума. Беше красива и лъчезарна жена, с прекрасен мелодичен глас.

Христо Цанков-Дерижан
От третия етаж на една къща аз гледах по многолюдната улица, когато валеше дъждът.
Там, някъде между два шестетажни магазина, в един празен повален сандък, незабелязан от никого се свиваше беден, парцалив човек, чувствайки се щастлив във временния подслон, който случайно бе намерил и го запазваше от дъжда.

Пенка Чернева
Приятелката ми Ната е нечут характер. Разказвала съм ви и друг път за нея. Ще я познаете, ако я срещнете - черен бретон, бели зъби, тънко шалче около шията. А проявлението на характера й се събира в краткото: сякаш й е широко около врата.

Зоя Димова
Задушаващият летен следобед бе изпразнил улиците на дремещото провинциално градче. Под здравата сянка на плътната тента от кафе-терасата четири посетителки допиваха разхладителните си напитки.

Алън Силитоу
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Самотата на бегача на дълго разстояние” (1959)
Веднъж видях един младеж, който искаше да се самоубие. Никога няма да забравя този ден, защото тогава, в онази събота, останах сам в къщи. Всички отидоха на кино, но по някаква причина не ме взеха, така че бях в най-мрачно настроение.

Алън Силитоу
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Мъже, жени и деца” (1973)
- Когато ви видях за последен път преди година, - каза Мейвис възмутено и с по-голямо разочарование, отколкото би й се искало, - вие ми казахте, че ви остават само три месеца живот.

Алън Силитоу
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Мъже, жени и деца” (1973)
Този Великден навърших петнадесет. Сядам да вечерям, а мама ми казва:
- Добре е, че напусна училище. Сега можеш да тръгнеш на работа.

Васил Венински
Стъпка до стъпка. Мъка връз мъка.
Рана връз рана… Комитско хоро.
Песни се пеят - сърцата се пукат.
Злото не свършва, а няма добро…
Борислав Владиков

Хулио Кортасар
превод: Любомир Духлински
Не знаем как нещо, което дори не е започнало, се е случило наполовина, прекъснало се е, без да бъде ясно идентифицирано по никакъв начин и се е превърнало в дим на ръба на поредната мъгла, но както и да е, ще започна с факта,

Хулио Кортасар
превод: Любомир Духлински
Не се вълнувай, прости ми този нетърпелив жест. Съвсем естествено е, че споменах за Лусио, спомних си за него в пристъп на носталгия по миналото; разяжда душите ни пустотата, която наричаме спомени, и всяка такава бездънна дупка трябва да бъде запълнена, закърпена с думи и образи.

Хулио Кортасар
превод: Любомир Духлински
Нещо подобно, например, може да се случи в провинция Ла Риоха, по-скоро късно вечерта, въпреки че започна по-рано в двора на имението, когато съпругът каза, че маршрутът е доста труден, но затова пък той ще почива там, той отива там заради почивката - посъветваха го и ето, че ще си почине спокойно [...]

Златимир Коларов
Автентични лекарски разкази…
Всичко разказано е преживяно.
Златимир Коларов
В БЯЛА СЛАТИНА

ПРОХОЖДАНЕ - Адрес: ул. Асен 72, Бяла Слатина, България
Преравям куфара с подаръци, пощенски картички и сувенири и намирам писмо на моя приятелка от Англия. Надписът на плика е:

Васил Венински
По действителен случай
Вече стана дума как след Освобождението се изселиха мюсюлманите от Павелско и Хвойна. Тоя път ще ти разкажа как стана това в близко до тях село. Открай време в Орехово е имало най-много иноверци в Ропката и въпреки туй в това село българи и турци се погаждаха най-добре и си имаха [...]

Ирина Кирилова
Цяла нощ не спах. Заспивах, унасях се, но чувствах всяко свое движение. На сутринта чух гласове от улицата. Обърнах се надясно и реших поне един час да поспя. Заспала съм и тогава сънувах един толкова ярко изразен сън, че все едно се случи в действителността.

Вероника Иванова
Всичко започна в онази декемврийска сутрин, на малкия балкон към детската стая имаше стар шкаф, там се гушеше моят приятел - сивото врабче. Зимата беше толкова студена, че дрехите замръзваха като музейни експонати от древни епохи, и майка ги прибираше, облечена със старата военна шуба на баща ми и ръкавици.

Иванка Павлова
Около десетина момченца в светлосини престилки, с каквито обличат децата в детските градини, играеха до оградата в празния училищен двор.

Лъчезар Лазаров
Отдавна не е сред нас. Беше типичен клошар, поне на външен вид. А иначе притежаваше архаична и объркана душевност, на която по презумпция почти всички се подиграваха, защото се водеха по външния му вид.

Зоя Димова
Старият търговец на дървен материал Матей Андреев беше подкосен като столетен дънер от инсулт. Близките му умело прикриваха радостта от сбъднатите им мечти. Дискретните им молитви към Всевишния най-сетне бяха дали резултат. Наследниците почувстваха като сладък гъдел в слуха си думите на домашния лекар доктор Попов:

Любомир Духлински
„Паша ефенди, ако аз не направя моста при Бяла по теркя си за 700 хиляди гроша - вземете ми главата!”
Уста Кольо Фичето
Каква гордост лъха от думите на великия майстор. Каква увереност в собствените сили. Тази си качества, заедно с техническите умения Фичето предава в пълна мяра на любимите си ученици - Генчо [...]

Ема Пенчева
1. ВЪЛКЪТ
Огледалният свят се тресе и копира отраженията на човек и вълк. Вълчите лапи се движат машинално и оставят диря от разкъсани нокти и прясна кръв. Ехти гръмовен тътен и на тласъци се носи в каменното гърло на каньона.Угоен язовец спира,  в недоумение върти  жълти, обли очи,  после предпазливо се отдалечава.

Пламен Георгиев
Някои не могат да съберат дори часове, за да са еднодневки.
Оскубаха ни до шушка и го минаха като козметична процедура.

Денчо Владимиров
Легнал съм си и в просъница слушам през прозореца съседите да говорят на висок глас възмутени от пейката пред блока: евроатлантическото мнозинство в парламента гласувало българите да изпратят на добрите украинци оръжие, за да трепят с него лошите руснаци.

Янчо Михайлов
Отец Христо служеше в малко градче, отдалечено на двеста километра от София. Имаше навремето възможност да остане да свещенодейства в столицата, в храма, който огласяше на певницата със звънкия си глас, докато следваше в Богословския факултет.

Банко П. Банков
Зимно време дебел сняг затрупваше стръмната улица пред нашата къща, превръщаше я  в бъкаща от народ пързалка, огласяна от писъци, смях и викове „Варда!” Пепелчукът се спускаше по корем върху плоски дървени баджи или възседнал железни шейни.

Банко П. Банков
Перачката баба Нена идваше веднъж седмично, във вторник. Зимно време денувахме в кухнята. От към  нашарения с ледени цветя прозорец сутрин подвяваше студ, дъхът ни се пресичаше на прозирна пара.

Мая Цекова
В морето на живота попадат всякакви боклуци, но само големите си остават на дъното.
Дума дупка не прави, но променя отношенията между хората.
Ако не искаш да те изпързалят, внимавай с ласкателите около теб.

Теодоси Антонов
Какво ли не ми е минало пред очите при тия мои пътувания. Та колко години са това. То стрелби, то любовни сцени и побоища, бивалици и небивалици…
Случката, за която ще стане дума, е от първите години на така наречената промяна: вагонът е рехав откъм пътници, но отънал в тютюнев дим.

Димитър Хаджитодоров
МОЗАЙКАТА НА ФРАГМЕНТИТЕ
Минаваме край дърветата, забързани подир ежедневни  грижи, и за нас те са обичаен детайл от пейзажа. Нямаме време да помислим как биха изглеждали улиците и парковете без зелените им стволове.

Валентин Димитров
Аз съм непоправим битов традиционалист. В едно кафене се срещам с приятели, в един сервиз ми поддържат колата, от един банкомат дърпам купюрите, в един фризьорски салон ме подстригват. Та в салона се трудят две дами.

Васил Венински
Сигурно ще си кажеш избори като избори, какво чак толкоз? Като гледаш днешните мераклии за Народното събрание как се умилкват около тебе по време на избори, а сетне като влязат вътре се правят, че никога не са те виждали.

Васил Венински
Когато захвана Балканската, Игнат въобще не чака да го калесват, а още първия ден на мобилизацията отиде на мегдана и се записа. И въпреки че годините му не бяха много, се би като лъв срещу турците.

Лъчезар Лазаров
Някъде към края на деветдесетте години на миналия век, в центъра на столицата вървеше група ученици от малките класове, които, с широко-отворени очи и по детски учудени физиономии, разглеждаха всичко наоколо.

(ЕДИН ДЕН НА АНЕТА)
Пиеса
Виолета Бончева
Сюжетът на тази пиеса е вдъхновен от моята голяма приятелка и поетеса, Мира Дочева, с чието съгласие изписвам името й!

Васил Венински
По действителен случай
Тая история, дето съм почнал да ти казвам, е истинска от край до край, щото се случи пред очите ми. Тя захвана долу в полето, сетне се позастоя повечко в Рупчос, а накрая приключи нейде из Анадола, но за свършека й ще разбереш в една друга история…

Васил Венински
Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж…
Робърт Бърнс
Сигурно си чувал, че по време на робията в Панагюрище живееха бая богати люде, но   хаджи Филип беше от малкото панагюрци, дето още на млади години ходи до Божи гроб и стана рано-рано хаджия.

Иван Давидков
…Гергьовден дойде неусетно.
Още отсред нощ в къщи замириса на гергевка и на други цветя, чиито аромат ме разбуди. Повдигнал с лакът одеялото, аз гледах как мама грееше восък на въглените, лепеше го на една конопена връвчица, разтриваше го между дланите си и към скута й, като се виеше и потрепваше, се спускаше дълга кафява [...]

Йото Пацов
На дедо
Когато излезеше от къщата и дъждът спираше - толкова бе хубава.
Ние с Тути Кванти и с другите американци от плевенските села държахме малко земя в края на нейното имение, а аз всяка заран бързах да ида да я погледна как излизаше от портата, яхнала бял кон, цялата в бяло, в розово, в червено.

Артуро Ернандес Гонзалес
ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА
Забравихме да кажем, че след щастливия край бабата продължила да тъне в самота. Лишена от всякаква компания, дори от стражар, бедната жена живеела без нищо. Негативната хитрост на хората я беше превърнала в пленница в някоя далечна гора.

Пламен Георгиев
Изглежда само при добро зрение всички си гледаме перфектно работата.
Думата на някои тежи повече, когато ни удря и в кантара.

Вероника Иванова
Христина беше опряла челото си в хладния прозорец, седеше така, не забелязваше нищо около себе си. Беше още твърде рано, градът се пробуждаше, пристигнала с нощния влак, влезе в първото кафе, което намери, когато слезе от автобуса.

Вероника Иванова
Снегът валеше вече от два дни над почти разрушения град. Декемврийският мрак, в който просветваха останалите от минали години коледни лампички, създаваше призрачна атмосфера, в празния град.

Атанас Славчев
- Пламена, не искам в старчески дом, оттук няма да мръдна, ти си едно нахално същество, неблагодарно…
- Няма, майче, няма, в събота ще дойдем.
- Не искам в старчески дом…

Мишел Фейбър
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Дъждът трябва да завали” (1998)
Маргарет беше израснала във ферма, която вече не е ферма, и от малка знаеше, че животът е труден. Още на тригодишна възраст тя научи, че парите не растат по дърветата. Бащата, без да се затруднява много-много с подбора на изрази, разказа на момичето за други аспекти [...]

Мишел Фейбър
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Дъждът трябва да завали” (1998)
Пристигайки у дома, Франсис Стратърн видя, че приятелят й е приготвил вечеря.
- Първи ден на новата работа - каза той. - Помислих, че ще се върнеш уморена.
Връзката ни е в задънена улица, напомни си Франсис, докато го целуваше по устните. Няма съмнение.

Денчо Владимиров
Из записки на редактора
В редакцията влезе разярен масивен мъж в костюм и вратовръзка и като ми препречи пътя към вратата, тежко каза:
- Ти си редакторчето, нали?

Хулио Кортасар
превод: Любомир Духлински
Забелязах това преди много години и не му придавам голямо значение, дори никога не ми е хрумвало да пиша за това, защото идиотизмът е много непривлекателна тема сама по себе си, а още повече когато този, който разсъждава по темата, сам е идиот.

Янчо Михайлов
- Да, дядо владика! Както кажеш, владико! - така отец Евдоким подкрепяше винаги архиерея си. В редките случаи, когато се налагаше да изкаже свое мнение, усетеше ли, че то се разминава с виждането на владиката, той тутакси нагаждаше мнението си към това на митрополита:

Иванка Павлова
От надвисналото ноемврийско небе се изцеждаше дребен противен дъжд. Влагата проникваше до костите.

Иванка Павлова
Детето беше облечено в евтин, малко поокъсял и широк в кръста панталон. Може би затова изглеждаше така слабичко. Светлите коси, завързани с ластик, се виеха на златисти пръстенчета край челото и по дългото и тънко вратле.

Стефан Страшимиров
Радостина бе красиво, будно момиче, произхождащо от бедно селско семейство, която бе имала редкия шанс да специализира екология в Тулуза. Нейният професор си въобрази, че приличала на починалата му наскоро от коварна болест дъщеря и настояваше тя да остане във Франция като негова асистентка.

Димо Троянов
Търпеливо изчаквах автобус на спирка на обикновено нередовният столичен градски транспорт. Най-после тромаво се зададе. Бяхме се насъбрали доста чакащи.
Качихме се след продължителното чакане. Не беше препълнен, но имаше и правостоящи. Добре, че беше лятото, та поне нямаше как да е студено вътре.

Мима Христова
Валеше. Тихичко. Като шепот. Като заупокойна молитва за любовта. Не, не онази любов между мъж и жена, не. Любов свещена, чиста и единствена, такава каквато можеше да съществува само между майка и син.

Любомир Духлински
В девети клас на гимназията класен ми беше преподавателят ни по история - Константин Нинов. Когато си попълвахме бележниците в началото на година, винаги го питахме едно и също, макар да знаехме предварително отговора от по-големите класове.

Вероника Иванова
Колата се изкачваше трудно в летния ден по пътя към манастира. Марина гледаше през предния прозорец, но не виждаше пътя. Главата й се въртеше, ушите й шумяха, сякаш се намираше не на прашния родопски път, а на дъното на океана.

Вероника Иванова
Методи обичаше да си слага памук в ушите, едно за да не чува крясъците от съседната стая, когато родителите му се караха, друго, защото когато го направеше, те започваха да бучат и той си представяше, че е под вода.

Вероника Иванова
В малкото градче не се случваше нищо особено през повечето време, животът си течеше бавен, монотонен като водите на голямата река, която минаваше край него, и която лятото правеше невъзможно съществуването на хората, за сметка на това на комарите.

Йото Пацов
Никой не става такъв, какъвто иска.
Знам ли какво са мислили мама и тате, ама ето - нито ръцете ми са ръце, нито краката ми са крака, нито главата ми е глава. Недъгъв отвсякъде. Децата ги е гнус от мен, големите ми се подмазват, не виждат, демек, че съм сакат и нефелен, правят се, че [...]

Лъчезар Лазаров
Напредвам бавно по каменистия и здрав път към старото селище, наречено Завидовци… Отдавна този живописен южен склон се обитава от малцина наследници на старите местни родове.

Василий Воронов
превод: Дафинка Станева

1.
Всичко отминава.
На последното събрание на колхоз „Гривени” пийналият пазач Прошка каза, сочейки с пръст президиума:

Димитър Хаджитодоров
Няколко разказа на американската писателка Юдора Уелти, достигнали до нашите широти, съдържат повтарящ се елемент.

Елена Петрова
Вятърът заговаряше всички. Убеждаваше ги, че лятото е тръгнало с птиците на юг. Шепнеше на Есента как да подмами хората така, че всеки да се скрие като охлюв в черупката си. Но имаше и други, които така и не искаха да си тръгнат от морето.

Пламен Георгиев
Политиците, за да се обединят и подадат ръце, трябва да ги извадят от джобовете ни.
Дори да е глас в пустиня, пак ще го купят за изборите.

Валентин Димитров
***
Колкото и да кукуригат политическите петли, няма да съмне, ако сами не се пробудим!
***
При страшни сънища хората се събуждат, при страшна действителност ги приспиват още по-дълбоко.

Теодоси Антонов
Много е просто: щом и коридорът се оказва тъпкан от правостоящи, значи всички места са заети.
Късмет: в купето, до което се бях добрал след половин час блъскане, се усещаше раздвижване.

Лъчезар Лазаров
- Накъде така? - питат ме.
Как да отговоря на този сложен въпрос? Колко от нас знаят откъде идваме и накъде отиваме? Само си мисля, че съм тръгнал нанякъде…

Мая Цекова
*
Усмивката е цвете от градината на човешкото лице.
*
На кръглата маса кръчмарските сметки няма да стигнат, за да се яде от народната софра.

Лъчезар Лазаров
В най-високата част на Божица, в източния край на селото, се намира махала Клепало. Днес искречани наричат тази местност „кула”, заради изградения, в близкото минало, телевизионен ретранслатор.

Светлана Йонкова
Навън виелицата не се шегуваше. На две педи нищо не се виждаше, пътят се беше изравнил с преспите.

Илия Михайлов
Голямото куче тромаво се подаде през входната врата на блока. Спря се за миг и огледа с любопитство кварталния парк, окъпан от лъчите на плахото септемврийско слънце.

Стефан Страшимиров
Запознавайки се със сутрешната поща, професор Иванов обърна специално внимание на един плик, в който откри покана за предстояща изложба в известна галерия. Името на подателя му бе до болка познато - негова няколкогодишна пациентка, възпитаничка на Художествената академия.

Богдана Калъчева
- Просто не се набивай на очи и всичко ще бъде наред - казва ми мъжът ми.
- Притеснявам се - отговарям му, докато нагъвам дрехите на децата и ги прибирам в гардероба.

Антъни Бърджес
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Музата” (1968)
- Напълно ли си сигурен, че искаш да изживееш това до края? - попита Свенсън за стотен път.
Ръцете му докоснаха арматурното табло с пет клавиша, а краката му последователно натискаха педалите.

Виолета Станиславова
Понеже съм против Новия световен ред на глобалистите, против лъжите за въглеродния диоксид, който човечеството натрупвал в атмосферата и затоплял планетата; против красивата ми, любима Родина да се превърне в ядрена държава или боклукчийска кофа на държавите от всички континенти;

Иванка Павлова
Импресия
Животът в големия град е като зараза. Влезе ли веднъж в кръвта ти, лек няма. Ще си мечтаеш да зарежеш някой ден всичко, ще си представяш къщичка с дворче в планински градец със старинна българска подредба, но опре ли работата до това - да го направиш, все ще се намери някоя причина да отложиш [...]

Пенка Чернева
Първото обаждане ме свари неподготвена. Още бях зашеметена от случилото се. Силно се надявах да е вярно, че времето лекува. Още не знаех, че загубата е огромна и толкова опустошителна. И изведнъж:

Павлина Петкова
Из „Река многоцветна” (2021)
Хайбуни. Импресии. Фрагменти
АЛЕЯ В ПАРКА
Отново е октомври. Поемам по алеята в парка. Не с едно, а вече с две внучета. Как всичко е приказно! Чувствам се толкова щастлива! Какво повече да желая от живота?

Тотьо Нерезов
Седя на площада, до шадравана. Около десет сутринта. Петък е, пазарен ден. Свежи, добре облечени младежи са блокирали площада като жътварки на чакъм и просят помощи от опосканите граждани.

Тотьо Нерезов
Полицай на полицай да не вярва, не върви. Още повече - полицай да излъже или измисли. Милиционер ли, полицай ли…

Виолета Станиславова
Водата под душа бе хладна и приятна. Отмиваше лошите мисли, умората от напрегнатите разговори през деня. Спря поглед върху „спасителните пояси” около кръста. Бяха изчезнали благодарение на „коктейлите” за отслабване.

Виолета Станиславова
Нещо силно изпука и падна. В тъмнината на нощта някакво зарево внезапно просветна и в същия миг избухна в огнено кълбо. Някъде, в дълбините на съзнанието й, избуяха пламъци. Затанцуваха, понесени от невидима сила.

Тотьо Нерезов
С учителя Ангел Йовчев от ивайловградското село Камилски дол живяхме в една квартира като колеги в родопското село Железено. По специалност беше начален учител, а после завърши История в Софийския университет, прави дипломна работа за създаване и развитие на Ивайловград.

Тотьо Нерезов
Пием кафе сутрин рано в заведението на центъра. Компанията най-различна: един продава обувки, друг - цветя за радост, повече взимали за последно сбогом… Гълчим си приказки - какви хапчета пием, подхващаме и какво месо и салам ядяхме едно време.

Тотьо Нерезов
Първи май. Седнал съм до шадравана зад паметника. Две гугутки като гвардейци на парад крачат по плочките направо към мен. Кълват падналите слънчогледови черупки, подскачат от време на време, пляскат с криле - едната гърлено проручава и изпреварва другата.

Из сборника „Сезон с Ерос” (1971)
Стан Барстоу
превод: Любомир Духлински
Влизайки в бара „Пшеничения сноп” точно преди обяд в събота сутринта, изведнъж видях Сам Скелманторп да седи там с половин чаша бира, осветявайки стаята с аления блясък на униформата си.

Из сборника „Сезон с Ерос” (1971)
Стан Барстоу
превод: Любомир Духлински
Тогава двете стари моми, сестрите Норис, които бяха дошли при малката мисис Фосдайк по благотворителни дела, почукаха тихо на вратата на малката й къща на „Паркър стрийт” и завариха домакинята облечена с палто.

Павлина Павлова
Исторически роман - откъс

* * *
Събитията се развиваха мълниеносно.
Беше назрял моментът да се вдигнем на въстание и след като татко вече не можеше да ни поведе, а цар Петър беше мъртъв, начело застанахме ние, синовете на комит Никола - Давид, Мойсей, Аарон и аз.

Светлана Йонкова
- Стига! Тук няма живот!
Тръшна вратата и повече не се върна. Майка му не го пущаше на гурбет и повече не искаше да я чуе. Разделиха се скарани.

Георги Гривнев
На Христо Стайковски всичко му идеше отръки, защото го правеше от сърце. Завъдеше ли стадо, овцете му се познаваха отдалече - охранени, с чанове, с тюмбелеци, а той - с дълга и красива гега. И терзийството му се удаваше - ушиеше ли дреха, този, дето я носеше, не я сваляше, докато не се скъса.

Димитър Хаджитодоров
ИНЦИДЕНТ
Бе се отправил да пътешества призори, когато движението във вилната зона едва започваше. Не е ясно е преценявал посоката по-рано, защото четириногите не говорят, а хората не умеят да разбират помислите им.

Йордан Петров
- Златна ми е тя - напевно редеше баба Дечка за своята голяма, със златисто оперение поладка, която отгледа от малко пиленце. Сега, след като стана вече голяма кокошка и започна да снасяне едри яйца й стана още по-драга.

Пламен Георгиев
И добрите плувци се случва да давят мъката си в алкохол.
Инфлацията ни накара всички да туряме зимнина в буркан банки.
За да не тежим на мястото си, вината не е само в кантара.

Фернандо Сорентино
превод: Виолета Бончева
1. Извън закона
Когато се преместих от „Кралицата на среброто” в крайградската колония „Мартинес”, забелязах, че повечето от къщите имат градина или гараж отпред. Някои от собствениците оставяха свързан към крана маркуч, с който поливаха градината или миеха колите си.

Алистър Маклауд
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Изгубената сила на кръвта” (1976)
На 28 юни 1960 г., точно в шест часа сутринта аз се събудих вече на осемнадесет години, защото точно на този ден, точно навреме, се родих. Лежах и слушах камбаните на католическата църква, където трябваше да се влача почти всяка неделя и си мислех: „Е, утре [...]

Из сборника „Цветовете му са хубави” (1977)
Алън Спенс
превод: Любомир Духлински
Майстор Тош бързаше да се прибере, затова бригадата му си тръгна няколко минути по-рано, а когато фабричната сирена изсвири, Шаги вече седеше в тоалетната и пушеше, а очите му пълзяха по стените и вратата на кабината.

Димитрина Бояджиева
Макар хората от селото да казваха, че Дечо е скроен от самата природа да е лашкан в живота като бригадирска количка, той беше доволен от живота си. Имаше си магаренце, имаше си нивичка, имаше си пенсийка от двеста лева и най-важното - бабичката му беше добра.

Пенелопе Мортимър
превод: Любомир Духлински
Третото ми дете се появи на бял свят в частното отделение на огромен родилен дом в Южен Лондон. Прекарах първите два дни в една и съща стая с госпожа Айзъкс, но тя беше изписана на следващия ден след като родих.

Мима Христова
Умори се слънцето днес от толкова болка и неправда, дето видя по земята. Искаше само да се прибере вкъщи и да заспи. До следващата сутрин - месечината да му мисли. Но се поспря за миг в двора на Стоян - Мъдреца.

Мима Христова
Ако искаш да осъзнаеш колко е хубаво да живееш, трябва в един момент да поискаш да умреш. За цялото ни двугодишно съжителство с Иван не си спомням колко пъти отчаяно пожелавах смъртта.

Мима Христова
Намерих те, мамо! След толкова години те намерих. Истината обаче е, че никога не съм изпитвала желание или нужда да те търся. Не ми е липсвала майчина обич и ласка. Напротив, имах и продължавам да я имам в изобилие.

Виолета Бончева
Не помня по какъв повод се сетихме за големия кожен албума със снимки, който от години не беше разтварян, само от време - навреме избърсвах праха от кориците му.

Йото Пацов
Тъжно цвете е карамфилът, човече, кърваво цвете. Дойда тук, поръчам си вино, донесе ми го бай Иван, и няма значение по обяд или привечер - застлал е той още от сутринта белите покривки, наредил е вазичките, във всяка е втъкнал карамфилче алено - стара школа, уважение към човека,

Любомир Духлински
Лятно време нашето село е най-скучното място в света. Не че през другите сезони е по-весело и по-забавно, но през лятото е мъка. Денят край няма, работата на полето и в градината е малко. По цял ден и цяла вечер се чудиш какво да правиш. И изходите са два - в кръчмата или на [...]

Валентин Димитров
***
Връх на политическата проституция - продават любов към родината.
***
Родината ще бъде татковина за всички, ако не бъде бащиния за някои.

Отличен в конкурса „Дядо Йоцо гледа”, 2022 г.
Банко П. Банков
В годината 1393 от Христовото рождениe вятърът сироко духа през цялото лято, изгори просото, лена и гроэдето в Ломбардия, подприщи водата в лагуната, наводни площада пред църквата „Свети Марко” и венецианските домове.

Светозар Казанджиев
Четвъртъкът обикновено е дружелюбен към мен. Днес установих, че това не е даденост. 8 юни приличаше досущ на безбройните Марко Тотеви дни. „Тотевщината” му започна от сутринта.

Димитър Хаджитодоров
В памет на писателя-фантаст
Александър Карапанчев
Непознатият се появи преди слънцето да разсее сумрака. Забелязаха го косовете, които се разхождаха по пътеката. Докато се отдръпваха от пътя му, те видяха как той се спусна към реката. Крачеше уверено, като човек, който знае къде отива.

Лозан Такев
Бензинът гони четири лева на литър. Връщат ви все още 25 стотинки на литър…
Хлябът също гони четири лева… Надявате се да ви върнат 12 стотинки…

Албена Фурнаджиева
Тя е лека и ефирна като облак, който танцува пред луната по пълнолуние. Тя е тиха и безшумна, грациозна, нежна. Ненатрапчиво приижда в мислите като гледката от балкона през онази незабравима ваканция. И когато си мислиш за нея, се усмихваш.

Албена Фурнаджиева
Днес беше от онези дни, в които ти се иска да си невидим. Още от сутринта умората надделяваше, а мозъкът продължаваше да спи. С усилие се беше изхлузила от леглото и нямаше желание дори да си измие зъбите.

Албена Фурнаджиева
Една циганка крещеше на площада. Мъжът й - пияница и комарджия, беше източил цялата й заплата от картата. Не беше оставил дори лев, за да се прибере. Гърмеше с някакъв задъхан и насечен от жегата език - с писклив неразбираем дискант, безпътен и вкиснат.

Албена Фурнаджиева
Тя трябваше да навърши днес 50 години. Беше висока, усмихната, забавна, образована. Полусираче, отгледана от баба си. А после и баба й почина. И остана в обятията на студенстката си любов за повече от 25 години. Отначало нямаха деца.

Албена Фурнаджиева
Събудих се. Сред онова живописно поле, в което житните класове прегръщаха целуващите ги пеперуди. От другата страна имаше лилави цветя, чийто аромат се простираше до облаците. Като панделка, завързала подарък за любим.

Албена Фурнаджиева
Като изрязана от гланцово блокче, усмивката розовееше по иначе сериозното лице на гробаря. Беше приел работата си като нещо съвсем естествено и с усърдие въртеше търнокопа и лопатата в селското гробище.

Димо Троянов
Жената дръпна дантеленото перде и отвори вратата на хола към балкона. Пренесе в него стол с облегалка и подкани стария човек:

Борис Кольковски
След Европейската война една овца в Гърция правеше цяла жълтица. Минеш ли границата и тя ти е в джоба. Ама как тая пуста граница да се прерипне.

Любомир Духлински
Винаги ми се е искало да разкажа за дедо Цветан. Той беше колоритна личност и около него постоянно се заформяше някаква комична история. Не беше шегаджия, не пускаше майтапи, то те някак си сами се навъртаха около него.

Любомир Духлински
Всяка събота ходим с моя приятел Цонко за риба на един далечен вир. Тръгваме рано, докато не се е вдигнало слънцето и не е напекло както трябва. И тази събота потеглихме навреме. Вървим, дремем, спъваме се в камъчетата, но напредваме.

Любомир Духлински
Дядо ми Тодор беше голям рибар, но не можеше да плува! Рибарските му подвизи са щели да му костват живота. През 1943 г. по време на голямото наводнение от река Росица той бил отишъл за риба към местността „Червен бряг”.

Любомир Духлински
В първите години след “освобождението” през късната есен на 1989 година в страната плъзнаха какви ли не благодетели и съветници, най-вече от новата братска държава отвъд океана. И се заеха да ни учат на икономически ум и разум.

Любомир Духлински
- Жозе-еф, Жозе-еф! - провикна се напевно Галопа.
Отговор не последва. Галопа се опита да надникне през вратата, без да става от мястото си.

Любомир Духлински
Едно от най-странните неща в нравите български са погребенията. Тъжен ритуал - изпращаш в небитието родители, деца, близък човек, приятел. Всички плачат или поне се правят, че плачат, гледат в земята и дълбокомислено повтарят: „Защо е всичката човешка лудосия? Нали всички тук ще свършим…”

Любомир Духлински
Той беше забележителност в нашето село. Перко Винарката живееше наблизо до нас. Сам - нямаше жена, нямаше ни дете, ни коте. Жена му беше починала отдавна, децата му се бяха пръснали по градовете и той кукуваше сам в голямата си къща. Беше дребен, сух и рижав като шотландец.

Любомир Духлински
Следователят Минков гледаше минаващите хора втренчено, с полузатворени клепачи. Следобедното слънце грееше в очите му и му пречеше да вижда добре. Преминаващите се мяркаха пред него като някакви сенки. Изведнъж той като че ли се стресна и хвана седналият до него на пейката за ръката.

Денчо Владимиров
От месеци търся да купя пакет криви макарони.
- Защо, бе? Да не би науката да е открила, че кривият макарон е по- здравословен от правия? И дори, че бори вируси?

Денчо Владимиров
БАЩАТА: Митко, какво пишеш?
МИТКО, третокласник: Госпожа Джокондова ни даде за домашно да напишем свободно интерпретативно съчинение на тема „Хората, които са на уважение в нашия блок”.

Планимир Петров
В малко балканско селце се родило момче с невероятна съдба и с още по-невероятен край на  земната му пътечка…
Нарекли момчето Горан. Рано останал без родители, затова може би  и рано секнал интересът му към учението.

Димитрина Бояджиева
Помните ли битовия комбинат „Тракия”? Вече го няма. Няма ги и работниците. Демокрацията като хала помете всичко. За приватизиране е останала само сградата на бившата администрация с окъпаните от слънце кабинети на тогавашния директор Тенев, на партийния секретар Вълчев и на профпредседателката Васа Тошева.

Александър Колев
Баба Цветана се качваше по стълбите на подлеза на Софийския университет, дърпайки тежка, близо осемкилограмова, шарена пазарска количка. Беше около осемдесетгодишна, съсухрена, но жилава жена, която явно не се даваше лесно. В количката бе събрала куп промоционални стоки от повечето магазини в центъра на София.

Александър Колев
… надежда всяка тука оставете.
Из „Ад”, от „Божествена комедия”
Данте Алигиери

Александър Колев
Страхотен човек е този, който не е загубил детското си сърце!
Менций
Беше юлска нощ. Спокойствието, което цареше на Лъвов мост, беше рядкост, на която човек трябваше да се наслади. Единствената форма на живот, която отекваше в тишината, беше опитът на една измършавяла гарга да си открадне нещо за ядене от близкото кошче за боклук.

Александър Колев
Нашето магазинче, макар и в човековъртежа на столичния център, си има своите редовни клиенти. Разликата е, че на повечето места се радват на редовните си клиенти, а при нас е обратното.

Димо Троянов
Включи по навик телевизора, но като го обля от екрана помията на едно от просташките шоута на НОВА телевизия, с досада го изключи и пусна радио ,,Христо Ботев”, което изпълни хола с нежна класическа музика.

Димитрина Бояджиева
Ако се чудите къде е слънцето - тук е. И аз съм тук -  в Лисабон. Тук е и  художничката Оксана Родригеш. Рисува предимно кучета, котки и коне. Рисува и стъклени чаши. Рисува ги много майсторски.

Димитрина Бояджиева
На Магдалена
Преди да започна работа в „Лас Маринас”, работех при дон Хуан. Заведението беше старинно и много посещавано заради паелите, които две испанки приготвяха в кухнята. Влизаше се през порта непосредствено до кръчмата „Таска ел канто” посещавана от емигранти, предимно колумбийци.

Мюмюн Тахир
Безкрайно зелено безмълвие. Трева. Още не знае, че днес е нейният единствен ден.
И че утре винаги е късно.
Безшумни звуци от топлина и светлина.
Така звучи животът. Все още.

Димитър Данаилов
И поглед вечно устремен
напред, към утрешния ден…
П. К. Яворов

Тео Буковски
„Вие намерихте мен, защото
не потърсихте себе си.”
Фридрих Ницше

Пламен Георгиев
При това затлъстяване на хората, какви ти човешки слабости.
Романтиците, които летят в облаците, също кацат - на нечия мушка.
Разговарях със себе си, разочарован съм.

Алекс Цонков - Lostov
В този ранен юнски следобед столичният парк „Света Троица” кипеше от живот, детска глъчка, смях и родителски подвиквания. Дечурлигата тичаха по алеите, профучаваха с велосипеди, тротинетки и скейтбордове под приятно напичащото слънце.

Светлана Тушева
Райна седеше сред мърлявите превръзки и напоените с гной бинтове. Едната й ръка бе цялата лепкава от изсъхналата кръв. Пластът покафеняла смърт, която я обвиваше, бе толкова дебел, че трудно можеше да свие ръката си в юмрук.

Светлана Тушева
Звукът от вестника, който се удари в металната врата на къщата, прозвуча познато. Като онзи специфичен звук, който се чува, когато глава се удря в твърда повърхност. Отик си го спомняше още от времето, когато синът му беше малък.

Светлана Тушева
- Докладвай!
- Ще е наш след по малко от година. Днес се погрижих да подредя деня му. Направих го свидетел на някои случки, които скоро ще го накарат да се замисли върху приоритетите си и ще го наведат на мисълта за невъзможност на мечтата му и неизбежността на всичко останало.

Денчо Владимиров
Да ви го представя - това е съседът Христофор Христофоров, или както му викаме в етажната ни собственост за по-накратко - Христофор Колумб и още по-накратко -Колумба.
След някакъв грип преди години и дълго приемане на предписани му щедро от джипито антибиотици, той заболя от… хронична свръхсъстрадателност.

Йордан Донков
Всеки, който е бил войник, знае старата максима, че по желание се ходи само до тоалетната. Въпреки това правя тази грешка от време на време - да се намъквам в неприятни ситуации точно по свое желание.

Йордан Донков
Мразя вирусите, но този с короната направо го ненавиждам!
А отначало всичко започна толкова добре…
Ориентирах се навреме и извадих скритите финанси. Крия ги, разбира се, от съпругата. Тя се казва Ана, но когато не ме чува, я именувам Анка Картечарката, защото изстрелва банкнотите във всевъзможни посоки с невероятна скорост.

Цветелина Александрова
Из „Дървета за прегръщане” (2022)
Най-накрая си тръгва с последната торба, натъпкана догоре с чиниите от незнамколкогодишен дебел порцелан на майка му, с гравираните вилици, лъжици и ножове,

Цветелина Александрова
Из „Дървета за прегръщане” (2022)
Върви бързо, направо подтичва, обвита в гъстата мъгла. Има само няколко крачки до трамвайната спирка, но често точно в тия последни крачки трамваят тържествуващо я подминава.

Цветелина Александрова
Из „Дървета за прегръщане” (2022)
- Миличък, подай ми кърпата, ако обичаш!
Никаква реакция.
Изтръскваш ръцете си в мивката и се обръщаш учудено. Къде ли е отишъл - допреди минута чуваше врякането на оная глупава игра. Посягаш за кърпата за ръце, но тя не е на обичайното си място на закачалката. Офф, пак я е забутало някъде [...]

Боряна Богданова
Емил спря колата в една отбивка на пътя. Беше тихо и той чуваше само собствения си дъх, който все още не се виждаше във въздуха. Септември беше сложил хладна точка на лятото и от няколко дни нахлуваше в есента с огромни капки дъжд, които се сливаха и разделяха човека от заобикалящия го свят.

Боряна Богданова
- Чувствам се гол.
- Ти си гол, Людмиле.
- Знам, знам… Технически погледнато, е така, но се усещам и уязвим, сякаш са ми отнели нещо значимо. Разбираш ли?
- Преувеличаваш! Вероятно ни затварят и се изнасяме. Или поне така се надявам. Иначе наистина не знам… Рано ми е да се пенсионирам.

Боряна Богданова
Елена се качи в автобуса, погледна отново билета си и потърси номер петнайсет. Седна до прозореца, опря глава на стъклото и затвори очи. Беше дошла рано и вътре нямаше почти никого.

Наталия Недялкова
Из „Аз-ът, ер малък и безгласната буква” (2021)
АЗ-ЪТ, ЕР МАЛЪК И БЕЗГЛАСНАТА БУКВА
Тъжно е да бъдеш безгласна буква (макар, че и безгласието, понякога е право на глас), но хиляди пъти по-окаяно е да ти се падне амплоато на ер малък.
Хем те има, хем, обаче те няма, и нито една дума не започва с теб.

Иван Енчев
В слънчевата утрин на първи юни не се чуваше никаква детинска врява по старата детска площадка срещу жилищния блок, където живея. Аз седях в близката градинка на олющена пейка до ствола на висока кичеста липа.

Викас Пракаш Джоши
превод: Цветелина Александрова

- Миличък, отиваме в Колката. Побързай! - мама се усмихна весело на Рошан.
Рошан много се зарадва на думите на мама на вечеря. Той винаги чакаше с нетърпение пътуванията до Колката. Всяка година през ноември през зимните ваканции семейството на Парандзапе пътуваше затам от техния дом в Пуне.

Мартен Калеев
В ювелирно изработената махагонова кутийка имаше пръстен с брилянт, който можеше да спре дъха на всеки познавач на скъпи бижута. Кузман копнееше да го подари на Лилия тази точно вечер и да изпита тръпката - тя отваря внимателно капачето и прималява шокирана от гледката. Утре щеше да бъде късно за подобен жест.