Янчо Михайлов
Този ден имаше много записани панихиди в храма, една след друга, на всеки половин час. След всяка панихида опечалените близки се оттегляха в някой от страничните кораби на базиликата, където раздаваха храна и питие за „Бог да прости”.

Живко Сотиров
Децата правят снежен човек. Такъв - неугледен, смешен даже.
Но за тях той е най-хубавият Снежен човек.

легенда
Цонка Славкова Николова
- Хе, там горе на баира, където къдрави брястове от векове шушнат, там е Пашин кладенец. Спусни ръката си в него и виж - не ще изтраеш… Студената вода като че я откъсва от тялото ти.

Марк Твен
превод: Илия С. Бобчев
Преди няколко месеца на мене биде предложено да си дам кандидатурата за предстоящите избори на ню-йоркски губернатор. Аз приех това предложение. Моите съперници бяха Стюворд Вудфорт и Джон Хоффман.

Марк Твен
Ние пристигнахме в местенцето „Weiberteu” което значи „Женска вярност”, както аз мисля. Това е феодален замък от средните векове.

Валентин Димитров
***
Дворец може да се построи и от крайъгълни камъни.
***
Богати могат да бъдат само избрани хора. Точно за това са изборите.

Янчо Михайлов
- Трябва да освежим апартамента - каза на Дончо жена му. - Близо десет години не е боядисван. Напоследък голям мързел те е налегнал. Не пипаш нищо вкъщи. По цял ден си стоиш в ателието. И никакво внимание не ми обръщаш. Картините за теб май са по-важни от жена ти.

Бисера Дживодерова
Единственото свободно място за работа в Бюрото по труда беше в поддръжката на старинните улички на града. Бях финансово притеснен. Наскоро бях завършил университета и се бях оженил за бременната си приятелка.

Стефан Руневски
Из „Картини из Балканските войни”
- Ще го видиш най-после този много прочут завой - казваше най-сърдечният от ротата с един тон в гласа, който издаваше не любопитство, размесено със страх, а ирония.

Мюмюн Тахир
Тази история ми бе разказана през декември, когато суровата зима висеше неподвижно над селото и оставяше много хора гладни, а добитъка пред измиране.

Любомир Духлински
Неделна сутрин. Весела и слънчева. Семейство Бикови седят край масата и закусват. Таткото важно бели твърдо сварено яйце, мама си маже сандвич, а малкият Славчо не иска да яде каша.

Константин Петканов
Тази есен не паднаха дъждове. Селяните се замислиха за сеитбата. В полското селце Славейна няколко души излязоха на оран, но вечерта се върнаха загрижени.

Албена Фурнаджиева
(Сценарий за документален филм не по истински случай. Съвпаденията на лица и имена не са случайни)
В крайморското градче звучат тихите взривове на капещите зрели смокини. Меденият им сок потича на кехлибарени струйки и се смесва със солените ухания на прегоряло пладне, на пържена риба и пъплеща по калдъръмите туристическа глъч.

Еню Кювлиев
Исторически разказ
* Случката е станала в манастира „Св. Тодор” над с. Перущица, Пловдивско. бел. авт.
Когато слънцето клюмна на заход, отец Леонтий напусна своята килия, и подкованите му обуща глухо закънтяха по тревясалия калдъръм на манастирския двор.

Васил Венински

Тоя път ще ти разкажа една друга история, която е истинска отначало докрай. И макар че се случи бая подир робията и в нея няма забъркани турци, когато я чуеш, косите ти ще щръкнат като ежови бодли.

Георги Михалков
Шосето се простираше като самолетна писта, право и гладко. От двете му страни се зеленееха безкрайни полета. Тук-там се издигаше по някое дърво, окичено в цвят като невеста в бяла премяна.

Бисера Дживодерова
Неочаквано открих, че като наближих петдесетте, мъжете започнаха да ме харесват повече. Като млада никой не ми каза, че съм хубава жена, макар че бях доста апетитно парче.

Асен Ненов - Бдинец

По улица „Мария Луиза” се движеше погребално шествие. Обикновена история. Някакъв дефицит в касата на банков чиновник от сто хиляди лева и после един куршум в черепа.

Йордан Влайков
Скица
Среднощ.
Градът е похлупен в мрак.
Черни облаци са увиснали зловещо над града, смълчан и притихнал дъх, като че в очакване да срещне и отблъсне нечий удар, с всичката сила на вгърчените си мускули.

Аркадий Аверченко
Когато Раскатов влезе в кабинета на Кирилов, домакинът се изкашля и каза недоволно:

Красимир Симеонов
БУРЕНОСЕЦ
Ранна сутрин.
Дълго кафе с чашка вода. Стоя и си мълча.
От нас няма да остане нищо.

Мая Цекова
И словото става злато, когато стане слуга на мълчанието.
Ако имаш повече отколкото ти е необходимо, значи, че около теб някой няма това, което му е необходимо.

Златимир Коларов
Досега в Албания - Шиптерия, страната на орлите и непристъпните скалисти планини и родина на майка Тереза, съм бил два пъти - първия път ме возиха, втория път аз шофирах.

Златимир Коларов
Ако ми го разкажеха - нямаше да повярвам. Като го видях - продължавам да се учудвам. Но да вървя подред…

Виолета Станиславова
Ако някой го попита как е стигнал до тук, няма да може да му отговори. Самият той се учудваше кога е успял и откъде е намерил сили да превъзмогне умората и страха от падането по стръмните заострени зъбери.

Александър Фьодоров
Беше сезонът на жътвата, онова чудно време когато селата са глухи и безмълвни, а животът от тях е пренесен в полето.

Станислав Томич
превод: Валентин Димитров
***
В миналото хората са дарявали кръв за свободата. Днес - за почивен ден.
***
Снимките се правят за спомен. Затова нашите хора се снимат, когато ядат.

Туко Рамирез
НЕ НА НАС ТИЯ
Позвъниха ми от скрит номер.
Искаха да им кажа номера на банковата си сметка. Казаха, че са от Държавна сигурност и разследват крупна афера за пране на пари. Не им се хванах на номера. Казах, щото Държавна сигурност отдавна не съществува.

Тимур Зулфикаров
превод: Красимир Георгиев
…Дервишът казал:
- Буда, Мойсей, Христос и Мохамед откриха на човеците Тайната на любовта…
Но храмовете, но пагодите, но църквите, но дацаните, но джамиите - тези златни кутии, тези ковани сандъци - отново скриха, потулиха Тайната на любовта към Бог и към всички дишащи.

Здравка Владова-Момчева
На Галя и Владо
Планината е неподвижна в края на лятото. Някой е вързал горите и не им позволява движение. Бризът е във високото. Плъзга се по гърба ми през Нейните пръсти.

Румен Романов
Когато скъпоструващият, изработен от слонова кост и инкрустиран със златни орнаменти старинен телефон иззвъня и русокосият, който се бе унесъл в сладка сутрешна дрямка  се сепна. Отвори очи, изчака следващото позвъняване, пресегна се над главата на лежащият до рамото му мъж, и в бързината го перна с лакът лекичко по носа, при което другият [...]

Георги Михалков
Лек полумрак като прозрачен воал обгръщаше топлата и тиха стая. Леля Тина стоеше до прозореца, гледаше бавно падащия сняг и се опитваше да намери хубаво сравнение за красивия зимен пейзаж навън.

Туко Рамирез
Дълг на всеки е да не влиза в дългове.
Понеже законът е един за всички, нормално е за някои този закон да не стига.

Стефка Тотева
НЕУТОЛЕНАТА  ХАЗАРТНА  ДУША Е  ГОТОВА НА  ВСИЧКО…
Безспорно това е истината за двадесет и три годишния младеж, бивш спортист по борба /и то не лош/, свикнал да побеждава и печели. Прекъснал спортната си кариера по семейни причини, той продължил да задоволява жаждата си за силни усещания в хазарта. А там, както знаете, печалбите са  винаги [...]

(Незавършена повест)
Николай Гумильов
превод: Любомир Духлински
Беше сутрин и още не всички мъгли бяха напуснали земните блата. Прохладните морски ветрове все още духаха.

Георги Червенски
Тези дни отидох в съда и направих волеизявление, че искам да стана лидер на 155-ата у нас партия.
- На коя? - попита ме съдията.
- Ами, Партията на любовта - заявих тържествена аз.

Йоан Нечев
Още през първата ми година като студент се случи нещо, което промени моя живот, макар че тогава едва ли го съзнавах. Бях се върнал в Пловдив при майка ми след първия семестър, за да си почина и поохраня, пък и да се срещна с приятелите ми там…

Валентин Димитров
***
Ако продължаваме да газим през просото, ще ни прегази колелото на историята!
***
Ако имахме поне малко съзнание, нямаше да влачим това жалко битие.

Николай Ангелов
Някога на нашия учител по трудово в старата софийска прогимназия „И.Н.Денкоглу” му викахме Дуду, а днес, на моята пенсионерска възраст, вече не си спомням истинското му фамилно име.

Екатерина II Велика
превод: Любомир Духлински
Преди времето на киевския княз Кий живееше в Русия един добър човек, който обичаше истината и желаеше добро на всички хора: той често обикаляше своите области, за да види как живеят хората и сам да се убеди правят ли добро.

Светла Дамяновска
„О-о-о-о-о-о, пак ли?…” - стена на ум и се обръщам на другата страна, като опипом намирам втората възглавница и затискам главата си с нея. Сутринта на Коледа е, каква ти сутрин - нощ е още (тиха и свята по презумпция). Има още цели часове, преди гостите ми да дойдат и да изпълнят къщата с [...]

Албена Фурнаджиева
Запари чая и похлупи любимата си чаша с чинийката. Само няколко мига бяха нужни на топлия стипчив лавандулов аромат да изпълни стаята.

Христина Комаревска
В ученическите ми години беше много разпространено измислянето на прякори. От забавни и ласкаещи, до не дотам щадящи достойнството на човека. В родното ми село назоваваха прозвището със смешната думичка парамон. Има я даже и в тълковния речник, лично проверих.

Пенка Иванова
Езеро, естествено или изкуствено - е все езеро.
Това е изкуствено - т.е. язовир. Тази година водите на язовир „Копринка” строен през втората половина на четиридесетте години на двайсти век - поради жегата, високото ниво на изпарение, ниското количество валежи и продължителното засушаване - езерото на язовира се смали.

Тодор Харманджиев
Откъс

Димитър беше проучил разположението на френската батарея и по сведения на местното население, и по свои проверки от наблюдателния пункт.

Веселин Андреев
Из „Размисли” (1973; 1980)
Лесно му е било на Сократ - преди него не е имало Сократ…
Някои изживяват своето безсмъртие приживе. Те са абсолютно прави - кой после ще се сети за тях?

Съвременна приказка
Константин Петканов
Столицата се събуди в сняг. Комините пушеха и върху снежната покривка незабелязано се лепяха сажди от недогорели каменни въглища.

Черноморска легенда
Константин Петканов
Люта зима. Луди ветрове връхлитат върху тенекиените покриви на крайните цариградски къщурки, пищят из тесните улици, реват по бреговете на Босфора.

Мария Антонова
Из „Гласове на сърцето” (2024)
Когато автобусът спря в селото, за което пътувах минаваше икиндия. Не се виждаше никакво движение по улиците, а и какво ли движение може да има, когато по селата живеят само възрастни хора, които твърде рано се прибират в домовете си.

Мария Филипова-Хаджи
Чакам да отворят един магазин, отишла съм рано заради хладината и трябваше да почакам около половин час.

Ганчо Краев
фейлетон
Абе като си рекъл, най-сетне дай. Дай да запаля още една, че няма вече. Три дена удържах и не турих цигара в устата, ама питай ме как съм устискал.

Бисера Дживодерова
Пак сънува баща си. Той я обичаше много. Хаджи Георги Кисимов не я глезеше, но й даде много добро възпитание и образование. Първо учи в гръцкото училище, а след това в новооткритото българско.

Атанас Славчев
Бяха на маса трима - един отцеубиец, ерген, след година-две на петдесет, вторият - де бяха чували за него, че псувал майка си на майка и в гроба занесе тя белезите на сина си, и трети - той водеше списък на вече двайсет от селото, де са псували майките си на майка. Третият знаеше [...]

Милан Тодоров
превод: Валентин Димитров
*
На девойките обещаха да играят балет в чужбина, а после им казаха само да си вдигат краката - без музика.

приказка
Йоан Нечев
През един безоблачен следобед в края на късното лято на една от пейките в парка седеше млад мъж. Той беше облечен бедно, но с чисти дрехи. На главата му даже нямаше шапка, а на краката си носеше обути на голо чифт вехти обувки.

Николай Гумильов
превод: Любомир Духлински
Това беше по време на златните години на рицарството, когато веселият крал Ричард Лъвското сърце, придружен от четиристотин барони и безброй войници се отправи към Светите земи, за да освободи Божи гроб и да спечели благоразположението на красивите дами.

Виолета Бончева
Красиво име, от което лъха аромат на екзотика , на различни десерти, включително и грис халва, за която тази подправка е задължителна. За тиквеника - също…

Любомир Николов
Влязох в тази кръчма, защото нямаше друга наблизо. Бях минал доста път до това забутано градче, само да видя ще мога ли да се моткам по пътищата като едно време. Без цел и посока. С няколко банкноти в джоба, чифт бельо и чорапи в малкия сак.

Горан Ранчич
превод: Татяна Любенова
На Шефкет Арсланович
- О, Йеленко! Йеленкоо!
- Ой, кво се дереш, не съм глух, тъпанчетата ще ми спукаш!?
- Като не си глух, а, иди виж кой е пуснал пред вратата ни сирена на лимузина. Целият комшулък размири. Чуеш ли колко псета разлая, а ти си зяпнал в шишето и телевизора от сабаален. Не [...]

Маседонио Фернандес
превод: Николай Тодоров
* * *
Стихотворение, писано
под заплаха от смъртна присъда

Весна Денчич
превод: Валентин Димитров
***
Веригата на престъпността е прекъсната. Едната половина е в затвора, а другата - на власт.

Бальо Балев
Видин Сарийски отпи глътка от горчивото кафе, а погледът му не можа да се откъсне от Лина, която изчезваше сред гъмжилото на улицата. Тя се прибираше при своето семейство.
Всъщност нали и той щеше да стори същото. Мислите се блъскаха в главата му и сякаш преобърнаха нещо в душата му - защо бяха безсилни пред [...]

Денчо Владимиров
След безмозъчното влизане на САЩ и слугите им в Европа във война срещу Русия, слушам коментари на съседи, седнали на пейката пред блока ни:

Иван Стефанов
Рускиня беше!
И хубава, и от гилдията ни беше!
Та, като ни развеждаше и показваше, и разказваше…
Личеше, че разбира за какво говореше!

Бойко Беленски
Из романа под печат „Алюрът на генерал Колев”
След силния отпор на българските войски, през нощта срещу 3 октомври, противникът бе принуден да се оттегли от завоювания плацдарм. При Ряхово боят продължаваше с променлив успех. Времето се закучи. Ливна още по-силен студен есенен дъжд. Падна и мъгла. Условията бяха подходящи за залавяне на език.

Фантастичен хумор
Денчо Владимиров
Това несъмнено бе планета на благоденствието!
Когато звездолетът ни кацна там, видяхме навред натежали от плодове дървета, а на някои от тях - досущ като в земните приказки - кесии и кутии с бонбони, локуми, колбаси, луканки, сирена и кашкавали.

Константин Петканов
Паднаха есенните дъждове.
Всички селяни от селото Равна тръгнаха на оран. От това полско село само един човек не отиде да оре и той беше Илия Латунов, баща на четири невръстни деца.

Дмитрий Мережковски
превод: протойерей П. Г. Панчовски
- Старецът Памва, старецът Памва! - съобщавали с радост един на друг. - От пустинята дошъл народа да изобличи, великите да низвергне, малките да спаси!

Димитър Талев
Забравени бяха вече чудесните знамения през оная света нощ - и ярките звезди над Витлеем, и песните на ангелите, а даровете, що бяха донесли в пещерата тримата мъдреци, Мария бе скътала на дъното на една ракла.

Корней Чуковски
превод: Красимир Георгиев
* * *
Детският писател е длъжен да бъде щастлив.
* * *
Преводът - това е автопортрет на преводача.

Жан Ришпен
превод: Стефания Мирска
Приказка
Свежи и румени спят в люлките си другите пеленачета, капка мляко блести в гънката на засмените им устица, както роса на цветни листца: свежи, румени, сякаш небесни ангелчета спят другите пеленачета в своите люлки.

Иван Миглев
От сума време се върти пред огледалото: какво пък, все още хваща око. По погледите на мъжете разбира за какво си мислят, когато я наблюдават, а този младеж защо ли се залепи за нея?

Иван Миглев
Никой не оспорваше умението му да разказва интересно. Слушаш, слушаш и научаваш нещо, а друг път въобще не си спомняш за какво всъщност е ставало дума.

Антон Страшимиров
Години на мъки, години на възторг.
Очите на Велес - по двата бряга на Вардар - спираха заран и вечер на моста. По него жени превозват оръжието.

Николай Гумильов
превод: Любомир Духлински
Той беше мързелив, този цар на нашия век, мързелив и небрежен не по-малко от своите предци; и той не можеше да се накара да подпише оставката и приличната пожизнена пенсия на стария поет, който композираше оди за тържествените случаи на дворцовия живот. Но самият поет упорито не искаше да си тръгне.

Цонка Великова
Из „Търсачи на чудеса” (2023)
ПРОШКА
Възрастен мъж пиел кафе в кварталното кафене. На същата маса седял и млад мъж, който по някое време почти изплакал:
- Знаете ли каква беда ме сполетя?

Денчо Владимиров
Процесът на модернизация обхвана и нашата квартална бръснарница. При последното ми посещение в нея, настанявайки се на стола, мъжагата в бели манта ми подаде и някакво тесте от разноцветни картончета.

Боян Любенович
превод: Валентин Димитров
***
Да влезеш в изборната листа е като да влезеш в нудистки плаж. Срам те е само първия път.

Александър Карпаров
Около светналите електрически глобуси на улицата играеха снежинки.
Ана Михайлова и Николай Андреев вървяха един до друг, говореха весело и се смееха. Ана бързаше да се прибере по-рано вкъщи. Майка й била болна. Николай я изпращаше.

Христина Комаревска
Не знам защо при всяка случайна среща до гюмовете със смет или в междублоковите пространства, пред кварталните магазинчета или на тролейбусната спирка, неизменно ме заговаря. Не вярвам да ме припознава за своя „колежка”.

Дафинка Станева
В памет на жените-участнички
в селските бунтове през 1950-1956 г.
В тази ранна априлска утрин сякаш някаква незнайна сила беше нарушила отколешния спокоен ход на деня в селото. Не отекваше познатият мирен звън от хлопатарите на  кравите и овцете, които тръгваха на паша.

Крум Григоров
Живееше си чичо Гочо с домочадието, както всички бедни селяни. Пооре с кравките, събере по малко житце, глави по-голямото си момче, та изкара парици, и оттук-оттам скърпи неволите.

Виолета Станиславова
Напрежението  от очакването я събуди. Беше тъмно. Мира опипа с пръсти нощното шкафче и намери GSM-а. Таймерът показваше малко по-рано от часа, в който искаше да стане. Имаше среща на Централна автогара с Чочо. За първи път отиваха заедно на море. В Созопол. В станцията на художниците.

Джовани Папини
След няколко деня пристигнаха от Халдея трима вълхви и се поклониха на Иисуса. Те идеха, може би, от Екбатана, или от бреговете на Каспийското море.

Бальо Балев
Наближи хотела и забави крачка. Замисли се. После извади мобилния си телефон и нерешително набра номера.
- В коя стая си?

Ненчо Илиев
I.
По прашния път към града Н… бързо бяга кола, която вдига зад себе облаци прах и с еднообразния си шум безмилостно нарушава околната тишина.

Из „Сатира на края на търпението” (2024)
миниатюри, афоризми, епиграми
Валентин Димитров
I. МИНИАТЮРИ
ЦЕЛОГОДИШНО ЛЯТО
Плажът през лятото олицетворява обществото. На плажа хората са голи и боси. Така и обществото ни винаги е голо и босо.

Владислав Влахович
превод: Валентин Димитров
***
Паметниците на жертвите направиха палачите безсмъртни.
***
Страната е това, което кара много хора да не харесват родината си.

Николай Гумильов
превод: Любомир Духлински
На Наталия Сергеевна Гончарова
Честно казано, баща му беше търговец. Но никой не посмя да си спомни това, когато на връщане от Кембридж той беше приет от самия вицекрал.

Легенда
Юлия Хашдеу
превод: Н. Николаев
Един ангел летеше между звездите. Той се спираше на всяка от тях и откъсваше, каквото цвете му попаднеше.

Красимир Симеонов
МАЛКИЯТ ВАНКО И СВЕТЛИНАТА
Имахме в махалата такова дете, викахме му Малкият Ванко.
Беше с няколко години по-голям от нас, но беше с Даун и само мучеше и се хилеше, когато го питахме нещо. Често му се подигравахме, а лицето му все така грееше с най-чиста светлина…

Пътни мисли
Димитър Страшимиров
В началото на тази есен аз заминах случайно през София, и било, чо времето се случи да е страшно мразовито, или защото обстоятелствата се бяха стекли неприветни, аз гледах по-скоро да се простя със столицата и след малко дни тръгнах за Тракия.

Рабиндранат Тагор
1.
Моите желания са много и викът ми е жаловит, но Ти, Господи, винаги си ме спасявал със суровия Си отказ, и с тази мощна милост е проникнат целият ми живот.

Миладин Берич
превод: Валентин Димитров
***
Избрахме правителство на малцинството. Няма подкрепа на повечето чуждестранни посланици.

Пиер Лоти
превод: Константин Николов
Това е съвсем малка и проста история, която ми разказа веднъж Ив, когато се качваше на своята лодка, за да придружи до парахода затворниците, които се изпращаха в Нова Каледония.

Георги Балабанов
По пътя между двете големи села беше се проточил керван от каруци, натоварени с негасена вар, която се търгуваше добре в този край.

Игор Егоров
превод: Дафинка Станева

Мога да устоя на всичко - освен на изкушенията.
Оскар Уайлд
1.
Тихо влязох в стаята. Инга спеше. Спеше от силната доза обезболяващо. Тези  едва-едва потрепващи клепачи, устни, точно като реакции насън… Нима след няколко дни!… Това сякаш беше невъзможно и нереално…

Златка Чолакова
Из „Из Добруджа. Скици” (1933)
- Повика ме по телефона рано сутринта лелята на Здравка.
- Елате бързо, - каза ми тя, - детето е изчезнало някъде и аз се боя за него, да не са го отвлекли! - разказваше ми моят спътник от Добруджа. Оня същият, чийто баща все още говори български, а той е [...]

късчета от съботи за хора с чувство за самоирония
Христина Комаревска
Била съм какво ли не в професионален и личен план. Уредник /звучи малко двусмислено/ в редакция, после репортер, редактор и т.н. въобще - „дялан камък” в журналистическия бранш.

Кирил Христов
Привършил утринната си обиколка по стаите на болните, лекарят се отби да побеседва по-дълго със своя приятел от детинство, Богдан Томански, който от една седмица е в неговото отделение, не толкова на лекуване, колкото на почивка.

Димитър Хаджитодоров
В памет на учителите ми по стенография Воденичарова, Попов, Велчев и Джангозов
Бледите отблясъци на пламъчетата трептяха леко и слабата им светлина едва осветяваше неголемите плочки, покрити с восък. Приведен над тях, мъжът се вглеждаше съсредоточено в тайнствените знаци, които ги изпълваха.

Камен Калчев
Тогава аз бях много малък, за да не ми отказват всичко, което пожелаех. Мъчно се отстояваше на моите упорити детски сълзи. Дори и приказките на баба не струваха нищо в такива случаи.

Великденска легенда
Христо Казанджиев
А когато наближи Иисус Йерихон, някой си сляп от рождение седеше пред градските порти и се молеше за милостиня.

Йохан Волфганг Гьоте
превод: Панайот Чинков
*
Изкуството само по себе си е благородно; затова артистът не се страхува от обикновеното. Да, щом като той вземе обикновеното, то е вече облагородено, и така ние виждаме най-великите артисти да упражняват смело величественото си право.

Из книгата „Родопски легенди” (1931)
Камен Бралов
Когато обширната и могъща Османска империя се управляваше от султан Мустафа Втори, в днешното Хасковско се носеше от уста на уста името на българина Кральо, едър и висок на ръст, с мургаво лице и широко чело, над което падаха черни къдри, със сключени вежди, под конто ropяxа две черни орлови [...]

Атанас Кърлевски
превод: Валентин Димитров
***
Не всички политици са добри. Някои не знаят как да лъжат.
***
Ако спечелим изборите, няма да поставяме въпроса за законността им.

Димитър Хронев
фейлетон
Беше преди двадесетина години. В малката, ниска стаичка на читалището са събрани трупа мъже. Готвеха се да издават родопско списание.

Николай Гумильов
превод: Любомир Духлински
Был веселый малый Черный Дик,
Даже слишком может быть веселый…
Н. Г.
I
Бедно и малко е нашето село и вие, деца, не намирате нищо забележително в него, но тук навремето се случи нещо страшно, от което леденеят краищата на пръстите и ви настръхват косите на главата.

Драго Попов
Спомен
Наистина, аз не мога да си спомня точно годината, когато сторих този грях. Ала, макар да се изминаха от този ден вече няколко десетилетия, спомням си всички подробности, които предшествуваха и последваха моята срамна постъпка.

Светла Дамяновска
Беше края на жежкото и сухо лято на 2021 г. и дори в този сравнително ранен час (10.30 ч.) вече беше горещо и задушно. Бяхме приседнали в едно тихо и отдалечено от центъра на града кафене, масичките на което бяха под разперените клони на големи унили чинари. Кои сме ние ли?

Мария Антонова
Из „Гласове на сърцето” (2024)

Къщата на баба Райна се намираше на края на селото. Често в късния следобед тя излизаше и сядаше на малката пейка, която мъжът й Петър беше направил.

Пенка Иванова
194…. Четвъртък е. Петгодишното момиченце не можеше да заспи от разразилата се силна буря, придружена от стряскащи гръмотевици, отбляскващи мълнии и проливен дъжд. По едно време се поунесе от песента на чекръка, на който майка му седнала на трикракото столче преде.

Бончо Несторов
От два дена имаме нов другар. Младо голобрадо момче, с руси къдрици, които свободно падат над чистото му чело.

Цонка Славкова Николова
Старият овчар замахна с тоягата си и подсвирна. Стадото юрна надолу към урвата. Той бавно заслиза след него.
Стадото наляга долу при извора, който бълбочеше и се мяташе из камънаците.

Стоян Влахов
Късен януарски следобед, улица в средно голям български град, наименувана „Софийска”. Магазинът за плодове и зеленчуци на една българска госпожа Тенардие, в който сякаш се отразява европейски стандарт в български условия.

Арабска легенда
Цветан Парашкевов
Шейх Ибрахим, син на честита Арабия, караше свойте дванайсет камили, натоварени със скъпи товари, през пустинята. В отмерените стъпки на свойте добичета той четеше ритма на времето, а в мълчанието на пустинята чуеше гласа на собственото си сърце.

Провансалска легенда
Иван Бунин
Старият воин беше почти на сто години, Някога той бил неуморим и в походи и в битки, а сега, съкрушен от годините, и ден и нощ лежи неподвижен на леглото.

Пеко Лаличич
превод: Валентин Димитров
***
Обявихме война на престъпниците. Ще съкратим избирателните списъци.
***
Ръждата боядисахме с всички политически цветове.

Стан Барстоу
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Отчаяние” (1961)
В тази вечер Винс имаше спор с баща си и от там тръгна всичко. Той вече не помнеше как всъщност започна кавгата, но подобни кавги се случваха през цялото време: щом попаднеше пред очите на Стареца, той започваше да го нарича „ветрушка”, „мързелив безделник” и „безполезен суинг”.

Денчо Владимиров
В знак на признателност за добро сътрудничество в нашето учреждение пристигна награда от туристическа фирма - място в екскурзиантска група за Португалия, директорът ни обаче постави условне:

Анатол Франс
превод: Иван Г. Данчов
Когато младият княз Вемин наследи от баща си персийския трон, той повика всичките академици в царството и, като ги събра заедно, каза им:

Владимир Мусаков
Последните му думи бяха:
- Прати писмото на Ирина.

Легенда
Тома Попратилов

Не будете моя сън във вековете с гласа, който ме зове!
Аз съм мъртвата невяста, умряла девственица за този, който ме обичаше и моята сянка броди от вeкове в тъмните пориви на онези, конто се любят в нещастие.

Скица от столичния живот
Добри Ганчев
Пазарджик, Пазарджик, милий Пазарджик! Пиян те вдигат, пиян те слагат, ала аз се те обичам, родний Пазарджик! Обичам те не за твоите улици блата, не за сладкото ти руйно винце, нито пък за червените пояси на юнаците-чиксаланци!…

Светослав Минков
Седмици наред той вървеше из улиците със забит в земята поглед. Като човек, който търси нещо изгубено.

Стефан Цвайг

По цялата страна пропълзяха слухове и мълва за това, че се е явил Месия. Все по-често и по-често от Йерусалим пристигаха пришълци и разказваха за чудесата, станали пред техните очи.

Стоян Влахов
Месец ноември изтичаше, а Иван Максимов още не беше изпълнил обещанието си, което даде на свои бивши ученици и колеги в едни по-добри времена. Но животът често си прави шеги и не всяко обещание става истина.

Мая Цекова
Политиците мечтаят да направят народа коне с капаци, за да ударят кьоравото.
Животът е празник за тези, които с празни приказки си пълнят джобовете.

Легенда
Янтай Кавалов
…Маро ле, бяла българко,
ела се, Маро, потурчи.

Васил Парушев
Столичният адвокат Иванов се върна късно в хотела, съблече се бързо и легна на чистото, пружинено легло. Този беше най-добрият хотел в малкия провинциален град и в него гостуваха тия, чието присъствие беше събитие за скромните провинциалисти.

легенда
Георги Балабанов
Със силен устрем нахлула ордата на Вели паша в село Пъндаклий. Под копитата на конницата му излитал огнен прах и затулял залязващото слънце.
В селото се понесъл писък. Отново почервенели в алена кръв сабите на черкези и даалии, събирани и присъединили се от различни места към нея.

Дафинка Станева
Тая заран черковната камбана би на умряло. После в селото се разчу, че починала Стояновата Флорина. Намерили я вкочанена сутринта под навеса на фургона-кръчма. До нея лежало едно от селските кучета.

Георги К. Спасов
На 4 км от гара Варвара в посока Велинград имаше две минерални бани - Варварските (от лявата страна на течението на Чепинска река) и Ветрендолските (от другата страна на реката).  Около тях имаше и т.н. „гьолове”. И баните, и гьоловете имаха лечебни свойства и се ползваха от много хора.

Георги К. Спасов

Имам впечатлението, че през месец АВГУСТ  Пазарджик изглежда пуст, изоставен и унил. Все повече по време на епизодичните ми разходки в него срещам непознати, чужди лица, с които не ме свързват общи спомени и събития.

Антон Чехов
превод: Христо Калинов
Наталия Михайловна, младичка дама, дошла си сутринта от Ялта, обядваше и, като мляскаше непрестанно с език, разправяше на мъжа си за прелестите в Крим. Мъжът, зарадван, гледаше умилно възторженото й лице, слушаше и, сегиз-тогиз, задаваше въпроси…

Любомир Йорданов
Бай Иван беше последната забележителност на селцето, обрамчено с върби и тополи  до Дунав. Някога селцето било село - с пълно с деца училище, с пристанище, на което спирали кораби и с кайсиеви градини, хилядите слънца на които топлели даже сомовете в дунавските подмоли.

Любомир Йорданов
Двете събития, които белязаха живота и легендите на Предел за години наред, се стовариха в селото едновременно. Но в началото никой не направи връзка между тях. Кога и как   Михаил Дунин, известен като Мишо Горския,  изчезна, така и не стана ясно… Предишната  вечер  Мишо си беше налице - цял и ухилен като сцепена любеница, [...]

Любомир Йорданов
Фиу… фиу…фиу!   Птичите криле изсвистяха  над главата му като ножове и насякоха стегнатия студ… Коле Ранчин не успя дори да вдигне двуцевката преди ятото патици да изчезне в омотаното в мъгла утро.

Валентин Димитров
***
Най-важните крайъгълни камъни са жълтите павета.
***
Най-висок художествен критерий имат плагиаторите.

Цонка Великова
Из „Търсачи на чудеса” (2023)
ЧУДОТО
Един човек живеел прещастливо. Никога нищо не му липсвало. С каквото и да се захванел, все успявал. Имал хубаво семейство. Хората го почитали. Много пътувал и много свят видял.

Любомир Халачев
По времето за което разказвам Хари беше висок, строен брюнет с очила и възпитано чувство за хумор.

Из „Като печелим - какво губим” (1988)
Станислав Сивриев
Книгата вече е толкова достъпна и в такова изобилие, та застрашава вкусовите ни усещания за книга. Сега е трудно да внуша някому целомъдреното вълнение, с което преди четиридесетина години ме е опалвала една шарена корица. Още по-трудно е да се възкреси наивната вяра в печатното слово…

Бисера Дживодерова
Не можеше да живее без него. Той беше смисъла на живота й. Само той и никой друг. След днешния ден й оставаше само смъртта. Да, трябваше да си отиде от този свят, щом Валери не искаше да е повече с нея. Но как? Това беше въпросът.

Мария Филипова-Хаджи
- Дай ми вода! - промърмори старицата.
Росица машинално подаде чаша вода, без да прекъсва мислите си.
- Остави я тука! - наставнически нареждаше старата. Тя дори не знаеше дали е жадна, но трябваше да се каже нещо от време на време.

Бисера Дживодерова
Още като я видя и не я хареса. В нея всичко беше в повече - килограмите, боядисаната в червено дълга коса, гръмогласния й говор, боботещия й смях, непрекъснатото размахване на големите й ръце, ярките й дрехи.

Джордж Майкс
превод: Любомир Духлински
1.
Изминаха почти десет години, откакто работя в този завод. Затова бях ужасно изненадан, когато един журналист ми зададе въпрос: ако в съседно предприятие започнат да ви плащат с форинт на час повече, ще напуснете ли от тук?

Джордж Майкс
превод: Любомир Духлински
Два пъти гледах една и съща пиеса.
Първо в театъра, после у дома, по телевизията.
В театъра, честно казано, пиесата не ми хареса. Изобщо не ми хареса. Но по телевизията не беше толкова зле.

Мариана Еклесия
Една майка имала трима синове - Манол, Симеон и Златан. Когато най-малкият бил на две години, мъжът й починал. Затова жената учила синовете си да живеят в сговор, да си поделят всичко по братски и да си прощават.

Лозан Такев
Една сутрин кафето ти ще остане неизпито на масата в кухнята и ще изстине край киселото мляко и филията с лютеница и майонеза…
Защото утрото освен че е по-мъдро от вечерта, понякога е и по-мъртво от нея… Такава е истината, такава е биологията в живота…

Михаил Лермонтов
превод: Любомир Духлински
Първо, какво точно е кавказец и какви видове кавказци има?
Кавказецът е наполовина руснак, наполовина азиатец; склонността му към източните обичаи взема връх над него, но той се срамува от това пред непознати, тоест пред гости от Русия.

Иван Карановски
В една от ония тихи и мълчаливи нощи, когато обичам да правя сам разходката си отвън града, покрай гробищата, вървях полека, загърнат с дългото си палто, като се подпирах на бастона, който издаваше съвсем лек шум от докосването о мекия тревясал полски път.

Венцислав Бойчев
афоризми
За българина денят за размисъл е след изборите.
Който е броил бюлетините, ще реди пасианса.

Добрин Василев
Взра ли се в миналото и в дългата редица от печални дни на моето детинство, обгледам ли дългия изминат път от всичко онова, що някога е било и нивга не ще се върне, аз виждам винаги светлия, усмихнатия лик на брата ми Найдена.

Кирил Христов
*
Малкият пръст може да отмъсти на по-големите си горди събратя единствено върху струните на цигулката.

Георги Балабанов
Три часа земя и небе се бяха слели в едно. От надвисналите облаци, натежали като пълна пчелна пита, вилнеещият средиземноморски циклон изля пороен дъжд.

Росица Станева
Палката на прислужницата очерта мокри зигзагобразни следи след тройката - момиче и двама младежи. Замириса и на дезинфектант. Като разговаряше вървешком, групичката се вмъкна в кабинета на завеждащия отделението.

Живко Сотиров

*
Тръгна по „каналния ред”… И стигна до помийната яма.
*
Политици. Същества, на които и малкият мозък им е много.

Стефан Мокрев
Една нощ откъм плодородна Тракия се чу стон и вой. Горещи ветрове повяха към север, удариха се в здравите гърди на Родопа, преминаха над Странджа планина, свиха над Рила и попълзяха към Витоша и Стара планина. Топла Тракия плачеше:

Дафинка Станева
В ранното утро на последния мартенски ден Бела бързаше към автобусната спирка. Прибираше се на село, след като няколко дни беше престояла в града. В нея още пееше възторгът от общуването с внучетата й.

Константин Петканов
Лятото слезе откъм баирите, мина с жълти стъпки през лъките и се усмихна в слънчогледа на Мирчовата градина.

Ботьо Савов
Керван камили полека пъплеше през пустинята. Четирима въоръжени араби придружаваха жената на шейха, с четиригодишния й син. Младата й камила следеше камилата на водача Али Мрад.

Турска приказка*
Михаил Лермонтов
превод: Любомир Духлински
Много отдавна в град Тифлис живял един богат турчин; Аллах му дал много злато, но по-скъпа от златото му била единствената му дъщеря Магул-Мегери: както звездите на небето са добри, но зад звездите живеят ангели и те са още по-добри, така и Магул-Мегери била по-добра от всички момичета в Тифлис.

Горан Иванкович
превод: Валентин Димитров
***
Депутатът злоупотребяваше с парламентарната трибуна. Говореше истината.
***
След изборите се сменя не само правителството. Идват нови крадци.

Мая Цекова
Не се връзвай да се състезаваш там, където всичко става с връзки.
И в тихото пристанище на Морето на живота може да те повлече мъртво вълнение.

Джеймс Олдридж
превод: Любомир Духлински
Да загубиш ръка или крак означава да погледнеш смъртта в очите.
Представете си, че ръката, на която сте носили гривна с часовник, се превръща някъде в прах, а кракът ви с познатите и привични подутини изгаря напълно… Всичко, което остава от тялото ви - непоносимо да се примирите с това.

Денчо Владимиров
Веднъж ме запознаха с известен художник. Той се вгледа изпитателно в лицето ми, дръпна силно от лулата си и каза:

Из „Каменската махала” (1981)
Никола Маринов
На път за Испания през лятото на 1937 година с още един другар и водачът ни - добруджанец, прекосихме с влак Румъния и пристигнахме в Сатумаре, град в Трансилвания, намиращ се недалеко от тогавашната румъно-чехословашка граница.

Любомир Духлински
Защо си толкова бяла, дива череша?
Сладко, сладко ухаеш на пролет.
Нищо, че днес косата ми е обсипана
с твоите бели и нежни цветчета.

Лъчезар Лазаров
Ето ме, тук съм. Всред покоя на вечерта: топла вечер, майска, почти юнска. В далечината минава влак, тихо се чува. А до мен, из дърветата птици пеят вечерната си песен.

Из „Път към своите” (1969)
Станислав Сивриев
На Крум
Сегa тая гора я няма. А беше гора!
I.
Темето на Момински балкан през половината е поръбено с елак. На юг се диплят заоблени картъли, на север - тъмен борикаш. От три дни сме се потаили в ръба на гората - четиридесетина измършавели партизани.

Мима Христова
Чакащите в листата за трансплантации са като осъдените на смърт, поели към залата за омъртвяване. Надяват се на помилване до последния момент.

Из „Синята безкрайност” (2006)
Дойчо Бояджиев
От нос Калиакра на изток гордото Добруджанско плато е наранено само на две места. Високо около осемдесет метра, то е като отчайващо висока и безкрайно дълга крепостна стена и само на тези две места можеш да слезеш и да се изкъпеш в морето.

Антон Страшимиров
Над планини и поля се разстлала чудна нощ. Бялнал се Дунав из просторни низини и лъщи далеч зад дебелите стени на пазвантоглувата крепост. А отвъд, на по-височък бряг, се виши новият румънски градец, потънал в зеленина.

Николай Ангелов
Часът е 10 сутринта, неделя. Вървя по калдъръма на Славейковата улица, известна повече като улицата на занаятите, в Трявна.

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла „Щрихи към портретите”
Дълго, много дълго се колебах дали да напиша този разказ, посветен на х. Иванчо х. Пенчович от Русчук. Първоначално реших, че не трябва, защото един разказ за него му отрежда място в българската история.

Бисера Дживодерова
Оставаха три часа до началото на службата. Сърцето му биеше силно. Устата му беше пресъхнала. Вълнуваше се много. Започна да диша дълбоко. Навремето баба му така го учеше: “Като се притесняваш, Цочо, дишай дълбоко и ще видиш как всичко ще си дойде на мястото, чедо!” Много пъти беше използвал с успех съвета й.

Красимир Симеонов
ПРОСТИЧКА ИСТОРИЯ ЗА ДАДЕНАТА ДУМА
Пролет.
Втора година съм в казармата, командир съм на продоволствен взвод на запасния сбор в село Марково. Започваме последната седмица от запаса, справяме се добре и командира е обещал да ни пусне в отпуск за събота и неделя - гарнизон с приспиване.

Дафинка Станева
- Клас, стани! Клас, мирно! - с бодър глас посрещна дежурният ученик студентката-практикантка - днес отсъстващи няма.

Ангел Христов
Хълмът се издигаше стръмно, сякаш самата природа се е опитала да преодолее самата себе си. Нямаше пътеки, един склон избуяла рехава трева, която след седмици ще се сгъсти и ще превърне склона в килим, окачен в рамката на синьото небе.

Владимир Георгиев
Знаете ги тия тържества - питиета, мезета, куп хора, подаръци, смях, шеги и закачки, торта, свещи… Досадна работа, но неизбежна. Аз черпя, защото навършвам еди колко си години.

Иван Ченчев
От малък още Тихомир запомни кариерата за камъни. Там той беше роден. На онзи - високия хълм над града. Много камъни имаше там. А лете в жегата Тихомир гледаше отгоре града.

Живодар Душков
- Ванка, да не си болен! - взря се в него най-добрият му приятел Максим.
- Не, нищо ми няма! - отрече той и нито излъга, нито имаше защо да лъже.

Спомен за класната
Христина Комаревска
Откъдето и да го погледна това заглавие, звучи ми някак си ексцентрично, налудно, маниерно. Но си е точно така. И веднага давам пример, изровен от половинвековното ми минало.

Владимир Харизанов
Трупахме се пред дирекцията на металургическия завод, наредени един зад друг на дълга опашка. Вие сте виждали такава опашка пред театрите само, може би.

Милена Върбанова
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА
КАЛОЯН - цар на България и Влахия
БАЛДУИН - бивш император на Латинската империя, пленник на Калоян
ГЛАСЪТ НА МАНАСТЪР

Александър Гочев
Oктомври 1986
По разписание  трябваше да пътувам от Texas A&M University, College Station, до Purdue University, West Lafayette, Indiana,  със самолет - три полета с две смени. Тръгване в 12.30, както ми каза секретарката..

Живодар Душков
- Господин, учителю… Господин, учителю… - откъм северния край на руините се понесе мутиращият глас на момче. - Намерих шарен чиреп*!…

Добрина Симова
Днес се върнах много тъжен и доста разочарован от нещата в училище. Веднага потърсих първо мама и започнах да й разказвам развълнувано моята история, но тя беше страшно заета, както винаги, затова побърза да ме прекъсне с ръка:

Бончо Пенчев

На жеравненските гурбетчии
Иван Калугера излезе от гората. Пред него, като налягали патици в зелените води на Луда Камчия се белеят комините на Липово; сред тях звънарницата с посребрения кръст ги гледа мълчаливо и ломи златото на залез; едрите орехи, запели вечерна песен, разливат покой и тихият шепот, извил като лек гълъб, пълзи над покривите [...]

Бончо Пенчев
Сред нощ почука на прозореца ми и извика:
- Не ме ли познаваш?
Свири по стъклото, запя в клоните на вишната, полази над покривите и отмина. Дебелите, корубести орехи го посрещнаха и щом неговият весел глас залудува в кориите, млъкнаха.

Бончо Пенчев
Плахите погледи на жените поглъщаха думите му, малките заспали на топлия майчин скут му нашепваха грижи и разбуждаха спомена за минало време. Той дигна глава и спря сепнат:

Бисера Дживодерова
Беше любов от пръв поглед. Като в булеварден любовен роман се срещнаха една лятна вечер край морето в малка кръчмичка. Той беше млад рибар, който всеки ден излизаше с лодката си да лови риба, а след това я продаваше. Тя беше студентка трети курс по детска педагогика, дошла на почивка.

Тодор Драганов
В мъгливия есенен простор брезите се разгъват и шумят влажни щандарти.
Безнадеждие…
Безлика, мъртва и безкрайна гора.

Стефка Тотева
ЕДИНИЯТ ОБИЧАЛ ХИМИКАЛКИТЕ, ДРУГИЯТ СИ ПАДАЛ ПО ЛОСТОВЕТЕ, СЪБРАЛА  ГИ…КИЛИЯТА
„В затвора не може да съществува приятелство, създават се комбини…” -  ме осветли преди време  мой познат, който изтърпяваше наказание там. Сега е на свобода и, надявам се, вече има приятели.

Тодор Харманджиев
Откъс

Пивница „Одрин” бе стара, ниска, но широка постройка. Дебели, грубо издялани греди подпираха опушения таван, а по горните ъгли винаги имаше паяжини. Нерендосаните потъмнели маси бяха кой знае откога.

Борис Незорин
Есенен ден. Края на третата година и Гито все още го нямаше.
Цанка браздеше на голямата нива - „Белият камък”, зад малките табии.

Петър Димитров-Рудар

В ония години знаех, кажи го, всяко дърво, всяка скала в Сините камъни, но кракът ми не беше стъпвал в Централна Стара планина.

Джеймс Олдридж
превод: Любомир Духлински
Добре е, ако след като си прелетял за двадесет години хиляди мили, на четиридесет все още обичаш да летиш; добре е, ако все още можеш да се радваш на това колко артистично си приземил машината; натискаш леко лоста, вдигаш лек облак прах и плавно отвоюваш последния дюйм (1) над земята.

откъс от новия исторически роман на писателя
Бойко Беленски
Денят бе слънчев. Небесното светило грееше меко, приветливо и предразполагаше към хайлазуване. Алеко се бе разположил на хвърлей от двореца, в заведението за раздумка и разтуха Панах, на квадратна маса, с вестник в ръка.

Добрина Симова
Брат ми никак не обичаше да чете учебници и книги, да решава задачи, за разлика от мен. Той беше природно умен и средно добър ученик, но голям любител на различни спортове.