Проза

ДРАЗНИТЕЛЯТ

Фернандо Сорентино
превод: Виолета Бончева
На осми ноември бе рожденият ми ден. Реших, че един добър начин да го отпразнувам, е да започна диалог с някой непознат.

{Още»}

 
КУЛТУРИЗМИ

Валентин Димитров
Денят на буквите - един 24 май. Всички останали - дни на цифрите.
Всяка ода се пише в преднамерена реч.

{Още»}

 
НЕЗАГАСНАЛИ ВЪГЛЕНЧЕТА В МОЯ ЖИВОТ

Недялко Чалъков
БАБА ТАНА
Като спортист обичах да се въртя на лоста и да правя атракционни номера. Спомням си, беше ранна утрин. Изпълнявах на лоста няколко пъти слънчевия скок. Правех големи кръгове, изпънал цялото си тяло.

{Още»}

 
РЕКОНСТРУКЦИЯ

Станислав Марашки
Държавният кораб на република България потъваше.
Чудноватичък беше този кораб.

{Още»}

 
ДИЗИЯ ЧАНОВЕ

Георги Гривнев
Електрическият звънец дразнеше Чакора и една вечер го изкърти - на саръка в потона курдиса дизия чанове и тюмбелек. Познаваше от стаята кой с каква болка иде.

{Още»}

 
ВЕЛИКДЕНСКИ ГОСТИ

Цветана Цанева
Едва се е развиделило - времето, когато индигово-синьото плавно изсветлява до небесно, а денят се чуди дали да отвори очи или още малко да остане в топлата, съблазнителна прегръдка на нощта, и телефонът ми звънва нервно.

{Още»}

 
НОВ ПЪТ

Илия Мусаков
Беше дълга, люта зима, която като че ли нямаше край. Дошъл бе месец март, а премръзналите клони все така злокобно се удряха в стъклата, покрити с ледени цветя, и виелиците виеха и хвърляха върху града облаци сняг.

{Още»}

 
ЛОНЯ

Кирил Гривек
Тя беше седемнадесетгодишна. Стройна, хубава, с руси златисти коси, тя имаше една приятна и заразителна усмивка, която можеше да трогне и най-коравото сърце. Черните й като въглен очи бяха пълни с добродушие и наивност; те гледаха откровено и притежаваха една магическа сила, която приковаваше дори съвсем случайно срещнатия поглед.

{Още»}

 
СПАРТАК, ГЛАДИАТОРЪТ

откъс от романа
Павлина Павлова
Надали друг простосмъртен е видял през живота си толкова много кръв, колкото аз в своя. Реки от кръв. Но докато при кръвта на животните има някаква логика - ние ги убиваме обикновено за храна, то човешката кръв за забавление е най-големият позор, измислен от болни мозъци

{Още»}

 
ПЕТ МИНУТИ

Васил Иванов
- Здравей! - каза момичето. То седеше на ръба на покрива и леко поклащаше кръстосаните си боси крака. Ефирната му къса рокличка учудващо не помръдваше от фучащия вятър. Усмивката му, както и цялото му същество излъчваше някакво странно сияние.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Донка Колева
Имането ни убива веднъж, нямането - два пъти.
Колкото повече ти се кланят, толкова повече им се иска да те приземят.
Любовта е сърдечно Тото - печелиш или губиш!

{Още»}

 
ПРОСТ РАЗКАЗ ЗА ВЕРНОСТТА

Александър Карпаров
- Е, нима вече остана сам? Какво стана с голямата любов? И този път ли същия край, неизбежния? - питаше с явно любопитство приятелят, с когото се бяха срещнали на улица.
- Добре, че те срещнах.

{Още»}

 
МОСТ

Теодоси Антонов
Влакът изскърца, повлече колела и спря. Забърсах с длан изпотения прозорец, седнах и отново се сгуших върху неудобната седалка.

{Още»}

 
ПЕСНИ

Ценко Цветанов
Измъчен странник аз вървях из пътя стръмен на живота…
Отде си, сестро моя ти, защо си толкова добра?

{Още»}

 
ХУДОЖНИК

Йордан Сливополски - Пилигрим
В ранни зори художникът Н. Т. сяда на столче пред своя триножник, сложен на улица “Кн. Клементина”, за да рисува църквата Св. Неделя.

{Още»}

 
СЛУЧКА С АЛЕКСАНДЪР БАТЕНБЕРГ

Любомир Дойчев
Някога покойният Александър Батенберг излязъл да се разходи по един селски друм във Варненско. Той бил цивилен и сам.

{Още»}

 
МИСЛИ И ИЗРЕЧЕНИЯ

Пол Бурже
*
Ужасно е игото на престъплението: извърши ли го човек, той го приема. Колко дълбок смисъл има в грубата народна поговорка: наточи ли се виното, трябва да се пие.

{Още»}

 
ВЪЗХОД И РАЗРУХА

Димитър Хаджитодоров
Тролеят спря зад моста. От другата страна на пътя, срещу спирката, зеленееше обширният парк.
- Каква е тази съборетина край влаковата линия? - запита внукът, когато слязоха. - Сякаш е паднала бомба!

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Пламен Георгиев
Как няма да има глобално затопляне, когато ни управляват претоплени манджи?!
Да си жертвено агне между вегетарианци не е много престижно.

{Още»}

 
ДЪЖД

Милчо Томов
Из сборника “Любовта се завръща” (ВИ, 1977).
- Още една дума да кажеш, и ще те оставя в дъжда…
Натиснах педала ядосан. Чувствах се разсипан от това лудо каране, а дъждът, вместо да ме охлади, ми довея някакъв войник. Не стига, че седалката е мокра от дрехите му, а и тъпизми ще ми подхвърля. Да има [...]

{Още»}

 
СПОМЕНИ ОТ БИБЛИОТЕКАТА

Георги Михалков
Всяка сутрин, когато отива на работа, Теодор минава през малък парк. Върви по алеята между високите ели и след петдесетина метра излиза на асфалтова площадка, където се издига старата двуетажна сграда на читалище “Св. св. Кирил и Методий”.

{Още»}

 
ГЕ КЕ-ТО

Асен Асенов
Ге Ке-то /от Георги Кирилов/ вече минаваше 55. Но животът му не отиваше към добро. Той бе литератор в известния вестник „Литературен фокус”. Отговаряше за редакцията на текстовете и техническото оформление.

{Още»}

 
СЕНЗАЦИОННИЯТ РЕПОРТАЖ

Жорж Сименон
превод: Литературен свят
Из книгата със спомени „Аз диктувам” (1975-1981)
19 октомври 1976
Спомних си моя най-сензационен репортаж. Не знам разказвал ли съм за него. Ако да, толкова по-зле.

{Още»}

 
В СЯНКАТА НА ВРЕМЕТО

Цветан Северски
(Откъс)
С мощен грохот танкове се носят по земята. Там, накъдето бързат железните гъсеници, пътища няма. Все още небето тъмнее, макар часовниците - всички сверени по командирския - да сочат началото на утрото.

{Още»}

 
ЗЛОВЕЩИ СЕРЕНАДИ

Анатолий Петров
Бездомният цигулар Богомил, който всеки ден привечер свиреше в градинката пред блоковете, намери своя дом. Фармацевтката Юлия и съпругът й Михаил, учител по музика, предложиха на цигуларя да го настанят да живее в бащината й къща, в отдалечено село, на тишина и спокойствие. С радост прие поканата.

{Още»}

 
СТРАСТНО ОБИЧАМ

Ботьо Буков
Аз съм популист.
Искам пенсията ми да бъде по-голяма от сметката ми за ток.
Настоявам да отпадне от българския език словосъчетанието „лице с висящи дела, отдавна известно на полицията”, като бъде заменено с по-краткото „престъпник в затвора”.

{Още»}

 
СЛАФОРИЗМИ

Славимир Генчев
“Няма значение кой управлява, важното е да си сърдит!”, казал един сноб на друг.
Д-р Зоргенчев
Когато има твърде много въпросителни без отговор, всеки нов въпрос е добре дошъл.
Състрадамус

{Още»}

 
ИЗ „ТРИМА ДРУГАРИ ПОД ПАГОН” (1974)

Найден Илиев
Глава ХIV
ХРИСТО ЗАПОЧВА ДА СЕ ДЪРЖИ НЕОБИЧАЙНО. ПСИХИЧЕСКИ СМУЩЕНИЯ ИЛИ НЕЩО ДРУГО. ИМА ЛИ ПРЪСТ ЧУЖДОТО РАЗУЗНАВАНЕ. В ДЪНОТО НА ВСИЧКО СТОИ ТОНИ С НЕГОВИЯ НЕПРЕСЪХВАЩ ТВОРЧЕСТИ ГЕНИЙ. НЕОЧАКВАН ОБРАТ

{Още»}

 
НЕ ТЪГУВАЙ ПРИ ИЗГРЕВИ

Стефан Стефанов
Често го правеше, когато се почувстваше обградена от самотата.
Позастаряващата, леко приведена, в плещите жена, излизаше на терасата, и там доверчиво са отдаваше на спомените.

{Още»}

 
АНГЕЛСКО ОМАГЬОСВАНЕ ИЛИ ПРИКАЗКА ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ

Панчо Панчев
Имало едно време едно много красиво момиче. Ако то живееше сега, щеше за сложи в малкото си джобче всички млади дами, печелили конкурса „Мис Свят” през последните години.
И естествено цели глутници от богати ергени обикаляли това чудо на природата и я искали за жена. Но хубавицата им отговаряла кратко, ясно и категорично:

{Още»}

 
ЧЕРНИ МАРТЕНИЦИ

Светла Дамяновска
Тя държеше с два пръста мартеницата - червено и бяло пискюлче, свързани с черен конец, тук-там нацапан с нещо червено. Текстът на придружителното писмо, съставен от изрязани и залепени букви от вестникарски заглавия гласеше:

{Още»}

 
ПОРТРЕТ ЗА ВЕЧНИ ВРЕМЕНА

Дончо Цончев
Из сборника “Любовта се завръща”, Военно издателство, 1987 г.
Излизането - това е всичко от времето, прекарано в дисциплинарната рота. (Гледам думата “прекарано” и ме напушва смях, но мога ли да я сменя с “лежано” или даже с “прослужено”?) А самият миг на излизането после се оказа толкова дълъг и траен, че ето - и [...]

{Още»}

 
ИЗ „НЕБЕСЕН ОГЪН”

Георги Стоянов
1.
Една  дама и много кавалери
До  втори петли продължи веселието у Богдан Топала. Беше съботна вечер. прозорците на къщата, вилен тип, хвърляха дантелени отблясъци в полегатия двор.

{Още»}

 
МОМИЧЕТО ОТ ДЖИПА

Миролюб Влахов
Джипът се появи през една априлска привечер - доста стар, от годините след войната, а може би и от самата война.

{Още»}

 
ПЪРВЕНЕЦ

Христо Г. Казанджиев
Идилия
Тая вечер Йосиф седеше замислен в работилницата си. Тежкият дърводелски чук беше виснал в ръката му; острият млат се губеше из разхвърляния талаш по тезгяха.

{Още»}

 
РИБАРИ

Недялко Месечков
Луната спокойно грее над водната шир. Ликът й се разбива на хиляди частици и рефлексира със златни блясъци.
Морето е тихо: слаб вятър къдри хладната му повърхност. Каменистият бряг спокойно се оглежда в синкавото му огледало.

{Още»}

 
СВЕТЛИНА НА ПРОЗОРЕЦА

Стоян Загорчинов
В съседното здание няколко вечери забелязвам, че гори свещ на един прозорец. Винаги, когато виждам на прозорец да гори свещ, мене ми се струва, че това е знак, предварително уговорен.

{Още»}

 
СИЯНИЕ С ТРЪНЕН ВЕНЕЦ

Георги Гривнев
Илия Г. Бодуров държеше в ръката си парче руда и не разбираше, че отсега коренно ще се промени битието на павелчани… Тогава двадесетият век едва бе направил шест стъпки

{Още»}

 
СТОЧНА ГАРА

Владимир Георгиев
В закусвалнята имаше само един мъж. Пушеше и гледаше пепелника. Пепелникът беше пълен с угарки и той ги разместваше непрекъснато с цигарата си. Беше на около шестдесет.
Влязоха и поръчаха супа. Навън беше студено.

{Още»}

 
РАЗБИТИТЕ КРИСТАЛНИ ЧАШИ

Владимир Фесенко
Из сборника с разкази “Утре ще бъде ветровито” (ВИ, 1976)
- Чакаме ли някого, другарю майор?
- Повече никого! - отговори той.

{Още»}

 
СИАН И КИТАЙСКАТА ПРИЗРАЧНА АРМИЯ

Наталия Бояджиева
Из „Светлина от Изтока”(2016)

Двадесет и трета част
Седем вечерта е. Слизаме във фоайето на хотела - Аманда вече нетърпеливо е там. - Бързо, в осем започва шоуто на музикалните фонтани! Най-големите в Азия!

{Още»}

 
ТВОРЦИ

Славейко Чамурлийски
Писателят никога не може да достигне своя апогей. Той се стреми към него, докато умре.
Когато на един творец се пречи той помита всичко като придошла река, за да върви напред.

{Още»}

 
ФРАГМЕНТИ

Драгомир Шопов
Гледам тревичката, по която блести сребърна капка дъжд. Чувствам, че живея.
Вървим със стария поет. Небето е чисто, без нито едно облаче. А той:
- Почнаха дългите дъждове!

{Още»}

 
БЛАТО

Константин Н. Петканов
Планинското село Липа имаше за свой празник Свети Илия. На този ден всички липовчани отиваха на манастирчето, което се намираше над селото и там ядяха курбаните си. Пременени моми и булки, избръснати и стройни овчари шареха из гората и играеха луди хора на голямата поляна.

{Още»}

 
МИСЛИ

Алда Мерини
превод: Снежана Панова
Злобата е за глупавите, за тези, които още не са разбрали, че няма да живеем вечно.
Във всяка истинска радост има вътрешен страх.

{Още»}

 
МОЖЕ ДА ЖИВЕЕШ НА ШЕГА И БЕЗ ЧУВСТВО ЗА ХУМОР

Тодор Бакърджиев
Социалното равенство е равно на нула.
Нацията е родила национализма, но понякога го погребва.

{Още»}

 
ТЕНДЖЕРИТЕ

Йордан Сливополски - Пилигрим

Имам една хубава приятелка, която има особена слабост към тенджерите. Но като казвам това, да не си помислите, че беше добра готвачка?! Напротив!

{Още»}

 
НЕ СА ЗА ТОЗИ СВЯТ

Крум Григоров
Дядо Божил Бардето и баба Цона отдавна си живееха необезпокоявани от нищо. Трима синове имат - всички са в София на работа. За тях кахъри не берат. Бардето даже се хвалеше:

{Още»}

 
ПРЕД СВОЯ ГРОБ

Георги П. Стаматов
Отведоха подсъдимия!
Отведоха го.
Той тръгна машинално, без да сеща земя под краката си.

{Още»}

 
СЛЕД „КОЙ” ИДВА „ЗАЩО”…

Лозан Такев
Преди петдесет години станах член на БКП. Бях курсант. Предложи ми капитан Дафин Райков. А бай Панчо Иванов от квартала - антифашист, ми стана един от поръчителите… Бай Панчо отдавна е покойник. Живя бедно и достойно. Синът му по-късно стана активист на СДС, сега също е покойник…

{Още»}

 
ПРЕД СВЕТА БОГОРОДИЦА

Димитър Хаджитодоров
Г-жа Домна Тенева, стопанка на обширен имот в Банкя преди Първата световна война, научила за прадядо ми Драган от своята икономка Вела, сръчна и съобразителна мома.

{Още»}

 
ДИПЛОМАЦИЯ

Васил Иванов
Дипломацията. Какво всъщност представлява тя? Ами то си е цяло изкуство, ала трябва да си роден за това. Нужно е да си имаш заложби. Kолкото и да го изучаваш този занаят, няма ли го онова вътре в теб, не става.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Донка Колева
В лабиринта на чувствата не попадат тези, които я карат направо, през просото!
В семейните разправии, породени от беднотията, жената винаги е била между чука и наковалнята, между прихода и разхода.

{Още»}

 
ПОПОВИ ЛЪЖИЧКИ

Борис Казански
Из „Сатиричен миш-маш” (1992)
В едно блато, обрасло с камъш, ято попови лъжички плуваха безгрижно. Доближаваха брега и се гмуркаха уплашени от водните кончета.

{Още»}

 
ВРЕМЕТО БЕШЕ ТАКОВА

Владимир Суходеев
превод: Литературен свят
Из „Сталин умеел да се шегува” (2014)
ВРЕМЕТО БЕШЕ ТАКОВА
Разказват, че на един от приемите след войната Сталин попитал Рокосовски:
- Не сте ли обиден, че сте били репресиран и немалко време сте прекарал в затвора?
Константин Константинович спокойно и просто отговорил:

{Още»}

 
ИЗ „КАН ТЕРВЕЛ – СПАСИТЕЛЯТ”

Бойко Беленски
ХХVІІІ
Крепостите от Хелеспонта до Константинопол и от Протонтида до Родопите бяха превзети и оплячкосани от арабите, а християнското население безмилостно насилено и избито. Бастисани бяха и стотици селища, манастири, църкви.

{Още»}

 
СЕДЕМ

Стоянка Бoянова
СЕДЕМ
Хората се вълнуват и имат упования за себе си, близките, страната и човечеството. Очаквания за пари, успехи, правда, свобода, слава, благополучие, любов… Вуйчо върви през полето и се вглежда в далечината на хоризонта.

{Още»}

 
НА РАЗДУМКА

Георги Янев
Всеки сезон е хубав, но пролетта като че ли ги надминава по красота. Стремежът към живот, което кара всичко, от най-малката тревичка до голямото дърво, да се раззеленява. Ех, и зимата с нейната красива белота е хубава, ами цветовете на златистата есен или жарта на лятното слънце.

{Още»}

 
ПОСЛЕДНАТА ТАЙНА

Марат Шафиев
превод: Литературен свят
Тълпата не намирала особена разлика между работите на учениците на най-известния в Гърция скулптор Поликлет - той учел всички еднакво, получавайки за обучението на всеки калфа еднаква сума.

{Още»}

 
ДО ЛОНДОН И ОСОБЕНО… НАЗАД

Румяна Раднева
Кратката ваканция неусетно свърши. Стърчим в пътническия салон на знаменитото летище Хитроу и чакаме да ни чекират. Днес привършва петдневната ни екскурзия в столицата на Обединеното кралство.

{Още»}

 
ВЛАДЕТЕЛЯТ

Владимир Георгиев
Успехът го преследваше. Не че бягаше от него, напротив. Но просто му омръзна да е навсякъде с него, дори когато изобщо не му беше нужен. Ето например - това момиче изобщо не му харесваше. Обаче успехът реши друго.

{Още»}

 
МИКРОРАЗКАЗИ

Беатрис Джована Рамирес
превод: Виолета Бончева
Из „Куп счупени огледала”
ВДЪХНОВЕНИЕ
На художника вдъхновението влезе през носа
и излезе през ръцете,
превърнато в една благоуханна гора
от борове.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Елена Павлова
превод: Литературен свят
***
Огледай се наоколо и ще видиш себе си.
***
Децата растат толкова бързо, че родителите дори не успяват да остареят.

{Още»}

 
НЕДОГОРЯЛ ФАС

Иван Стефанов
Настанаха времена, кога уж нещо се променяло, уж била дошла някаква демокрация, уж сме живеели по-добре, а един народ едва свързваше двата края.

{Още»}

 
ОТКЛЮЧЕНИ УМОЗАКЛЮЧЕНИЯ

Тодор Бакърджиев
Най-хубавото на случайността е, че като частен случай не подлежи на приватизация.
С железни мерки можем да си върнем и златото.

{Още»}

 
РАЗМИСЛИ

ПИСАТЕЛЯТ МЮМЮН ТАХИР НА 60 ГОДИНИ
На 12 март 2007 г. той навършва 60 години
В преследване на мимолетните си миражи хората често забравят, че животът може да бъде прекъснат всеки миг, че е кратък и отминава като сън, колкото и дълго да живееш.

{Още»}

 
ЗАБРАВЕНА МЪКА

Иван Кирилов
Кой от къщните не го помъмрал, че не бива вечер да се закъснява на чардака.
Робията иска потайване и преклонена глава. Ако ти тежи нещо на душата - влез си вкъщи, чуждо око да те не вижда!

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Донка Колева
Ако не си вътрешен човек, все ще стоиш зад външната врата.
Ако желанието превъзхожда възможностите, язък за несбъднатото.

{Още»}

 
ГОРСКИ ТЕМЕНУЖКИ

Цветана Цанева
След вчерашния прекрасен слънчев ден, подарен ни великодушно от непостоянната Баба Марта по случай националния празник, днес е мрачно и студено. Бабата явно е решила да покаже кой командва и да ни припомни какво може.

{Още»}

 
КРАДЕЦЪТ В ГОРАТА

Константин Н. Петканов
Селото, в което живееше Стоил Козата, бе разположено в полите на Витоша. Камъни, вода и ливади изобилстваха в околността му. Поминъкът бе слаб, жителите му живееха много оскъдно. Но най-беден от всички бе Стоил Козата.

{Още»}

 
ПЕНДАРАТА

Мина Карагьозова
(песен за любов и смърт)
Лято беше, помня като сега. Житото се ронеше на полето и гаргите го кълвяха на ята, на ята. Слънчогледът и царевиците бяха полегнали от суховея на една страна и нямаше кой да ги прибере.

{Още»}

 
КРАТКИЯТ ПОЛЕТ НА ЧАЙКАТА

Любомир Николов
„Лошите неща не са най-лошото, което може да ни се случи.
Най-лошото е да не ни се случи нищо. ”
Джонатан Ливингстън Чайката

{Още»}

 
КОЛЕЛОТО НА СКЪПОТИЯТА

Тома Измирлиев
- Унче, защо така безобразно скъпо продаваш хляба?
- Не знам! Питай брашнаря!
- Г-н брашнар, не може ли някак да понамалите цената на брашното?

{Още»}

 
НИЩЕЛКИ

Тихомир Йорданов
СВЕНЛИВ ПИСАТЕЛ
Пишел за себе си. Излишно е. Защото други не толкова свенливи са записали сказания, предназначени и за него. Литературата не търпи срамежливци.

{Още»}

 
КНИЖЕН СЦЕНАРИЙ

Веселин Касчиев
Град - незнаен и безимен.
Център. Глъчка. Шареният свят минава …отминава. И оставя шарени следи. Сергия с книги. Най-различни. Шарени като света. Че и повече дори.

{Още»}

 
МОРСКО МОМИЧЕ

Весела Страшимирова
С нервно движение моят приятел захвърли недогорялата цигара в пепелника, облегна се на стола и поклащайки глава, като за да потвърди някоя своя мисъл, каза:
- Да… да… щастието идва и си отива съвсем неочаквано.

{Още»}

 
РАЗКОВНИЧЕТО НА СВЕТИЦАТА

Димитър Аджеларов
„Победи лошото с добро…”
Св. Аврелий Августин
Вечерният звън от камбаната на манастира „Св. Троица” се разля като въздишка над уморената планина, стигна до хайдушкото свърталище при Белия кайнак…

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Димитър Хаджитодоров
НЕБОСТЪРГАЧЪТ СЛЕД ЗИМАТА
Мравунякът е скрит в гората и не се забелязва лесно. Тъмният му конус се очертава в ранната пролет, когато снега се топи. Над него се издигат десетметрови елхи, но върха му е устремен към скрития свод и с нещо напомня небостъргач.

{Още»}

 
ЗА КНИГИТЕ И МОРЕТО

Инна Начарова
След месец с удоволствие се върнах в България. Вече на Черноморското крайбрежие. Тук, в страната България, пропита от море и слънце, се грижат за душите на своите съграждани. Тук има по пет библиотеки на всеки четиринадесет хиляди жители, а веднъж годишно се провежда национален фестивал “Четящият човек”.

{Още»}

 
КМЕТСКИ ИЗБОРИ

Иван Георгиев
- Стягай се, жено, кметица ще ставаш! - извика гръмко Генади и тръшна вратата зад себе си. Ухилен до уши, приближи до гледащата го с недоумение жена и повтори: - Кметица ще ставаш, не чу ли?

{Още»}

 
ДЪЖД В МЪГЛАТА

Радослав Цветков
Из сборника “Зимно слънце”
От стрехите на сеновала бавно се стича дъждът: кап-кап- кап… Иначе едва се вижда, че ръми - мъглата се е разпростряла наоколо като гъсто кисело мляко, с нож да го режеш!

{Още»}

 
ЧАДЪРЧЕТО

Тома Измирлиев
Улица.
Зимна привечер.
Парад на късополите пеперудки.
Смях и закачки.

{Още»}

 
ИЗ „ЛИТЕРАТУРА”

Пол Валери
превод: Николай Лилиев
*
Книгите имат едни и същи врагове с човека: огънят, влагата, животните, времето, и тяхното собствено съдържание.

{Още»}

 
МИСЛИ

Хенрик Ибсен
*
Болно е днешното човечество, то има нужда от лечение. Светските хора за игри и веселби мислят. Празници си правят. Искат да вярват малко, но без да се замислят, стоварят всичкото бреме върху Оногова, който се е нагърбил с общото спасение.

{Още»}

 
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ

Лев Толстой
превод: Александър Кръстников
Легенда
Увлечен от своите победи на изток, стигнал Александър в дивна страна, гдето всичко цъфтяло и се радвало.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Пламен Георгиев
Колко много хора загубиха почва под краката си, като хвърляха кал по другите.
Безгръбначните имат само едно предимство, никой не може да говори зад гърба им.

{Още»}

 
НЕРАЗДЕЛНИ

Крум Григоров
Работата вървеше усилено. От ранна утрин до късна вечер се разнасяха траканията на стоманените длета и гъргоренето на падащия от колата чакъл. Цялата долина ехтеше.

{Още»}

 
БАЛОНЪТ

Христо Миндов

Децата направиха книжен балон.
Вземаха един парцал, потопиха го в спирт, подпалиха го под балона и той хвръкна към небето.
- Ура! - викаха децата.

{Още»}

 
ПРОЙДОХА

Христо Цанков-Дерижан
Из „Малки разкази”
Вървях из една от централните улици. Из едно от кафенетата излезе един мой стар познайник - опитен пройдоха - и тръгна с мене.

{Още»}

 
ВЪЛЦИ ЕДИНАЦИ ВИЯТ В ДУШИТЕ НИ

Иван Енчев
Някога в семейството ни учеха, че човек за човека е брат. Все това ни втълпяваха и в училището. И в художествените книги. И в театъра. И в киното. И в черквата, /който прекрачеше нейния протъркан от времето праг/.

{Още»}

 
ИНДИАНСКИ ПРИКАЗКИ

превод: Литературен свят
Из „Приказки и легенди на североамериканските индианци” (2012)
ЧУЖДИ В СВОЯ ДОМ
Само преди триста години в Северна Америка са живели милиони индианци. Днешният списък от племена, чиито легенди и приказки са представени в този раздел на книгата, утре може да се превърне в мартиролог:

{Още»}

 
КЪДЕ Е ГРОБЪТ МУ?

Владимир Мусаков
Аз я срещнах самотна, прегърбена, подпряла грохналото си тяло на патерица, в онова безкрайно голямо изсъхнало поле, дето всичко бе покосено от оловната вихрушка и никъде не стърчеше ни дърво, ни цвете.

{Още»}

 
ЗАЙЧЕ ЗА КОЛЕДА

Милена Обретенова
Ама месечина ли е изгряла тази нощ!… Кръгла…, голяма, тежка. Аааха, и на главата ми ще се подпре. И свети, пущината, по-светло е от ден. То добре, виждам пътя, ама и мен могат да ме видят…

{Още»}

 
ИГРА НА СЪДБАТА

Георги Караиванов
Старата Христина от няколко деня започна по-често да се заглежда към морето.
Няма нищо по-приятно от това да получиш писмо от очакван човек. Писмо, което носи радостната вест, че той си иде. Но и нищо по-дотегливо от това, да не знаеш деня на пристигането.

{Още»}

 
МИСЛИ И ИЗРЕЧЕНИЯ

Аугуст Стринберг
*
Ний живеем само заради любовта и благодарение на нея…
*
С любовта не може да се играе и да се глуми безнаказано.

{Още»}

 
ТРИЙСЕТ И ЕДИН ЧИФТА ВОЛОВЕ

Кольо Георгиев
А сега се настройте сериозно, защото в моя разказ ще се говори за пари. Досещате се, че щом ще боравим с пари, не можем да отминем аритметичните действия. Ако не се лъжа, те бяха четири. Събирането и умножението обаче изпускаме - да си блъскат главите с тях тия, дето печелят парите.

{Още»}

 
КОЛКО ХУБАВО Е, ЧЕ СЪМ СЕ РОДИЛ

Кольо Георгиев
Изтръпвам от ужас само като си помисля, че е могло и да не се родя. В такъв случай никога не бих вкусил топъл хляб със сирене, не бих играл на прескочикобила и разглеждал книги с картинки… Без тия работи животът не би бил абсолютно никакъв живот.

{Още»}

 
ИЗ „КАН ТЕРВЕЛ – СПАСИТЕЛЯТ”

Бойко Беленски
ХVІІ
По време на горещниците, наричани от българите парлига или чурлига, кан Тервел обяви обща мобилизация и застяга войските си за поход към вътрешността на Византия и застрашената ромейска столица.

{Още»}

 
ПЪТНИЦИ В ПЪРВА КЛАСА

Анатолий Петров
В санаториума, разположен в живописна Подбалканска местност, поради малко пациенти, много от стаите бяха пусти и вечер прозорците им не светеха. Но в тези дни обстоятелствата се промениха.

{Още»}

 
ИЗ „ПЪТНИКЪТ”

Марко Марков
Откъс от романа „Пътникът” /Издателство „Хр. Г. Данов”, 1990 г./
Разказва Бай Иван Арабаджията
Не знаехме името на момчето. Но знаехме, че на всяка станция променя конете, за да дойде при нас. Значи организацията бе жива, жив бе апостолът й.

{Още»}

 
ДЪРПАНА БАНИЦА

Иван Енчев
Тази декемврийска вечер се вледени още с притъмняването. Севим се сгуши на своя диван в кухнята близо до печката и застина в тревогата си. Беше невисока трътлеста туркиня с бяло лице, сбръчкано чело и остър нос.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Асен Асенов
ХИЩНИКЪТ
Мико Мицев беше научен работник - философ и политолог. Напоследък доцент Мицев работеше върху обширен и претенциозен труд за аксиологията като самостоятелна философска дисциплина и утвърждаването й като обща теория на ценностите.

{Още»}

 
СПОМЕНИТЕ СА НАШАТА СЪЩНОСТ

Нанка Врачева
Всеки има своите спомени, стаени дълбоко в съзнанието. Неведнъж, останали насаме с тях, отсяваме най-цветните и мъдро извървени пътеки. Съхраняваме в душите си желани преживявания във времето, които доставят очарованието на живота, особено в тежки преходни години.

{Още»}

 
СТАРАТА КЪЩА

Печо Господинов
В онова време ние още не знаехме глагола обичам, нито подозирахме, нито разбирахме смисъла на думата любов. Но това не ни пречеше да обичаме нещата и хората с цялото си същество. Непринудено и естествено ние се сраствахме с любимите неща и те ставаха неразделна част от самите нас. И ги обиквахме, както обичахме себе [...]

{Още»}

 
ДОБРУДЖАНСКА ЛЕГЕНДА

Златка Чолакова
Открито море. Двама рибари в лодката и аз. По-старият рибар разказваше.
Сребристата му глава бе ниско наведена над лулата му.

{Още»}

 
НА ДРУГАРЯ

Юрий Жулавски
превод: Стоян Дринов
миниатюра
Спомняш ли си, другарю мой, ония години, когато живеехме заедно, оная общност на мисли и чувства, ония горди и безумни мечти, в които светът бе цял покрит с лъчезарна покривка, а в края на краищата не се сбъднаха?

{Още»}

 
ЦВЕТЪТ НА СИВОТО

Петре Димовски
превод: Милена Обретенова
Потъвам в дълбочината на безкрайното сиво. Море без дъно и небе без звезди. Плувам в празното и се страхувам, че всеки миг мога да объркам крачка и да пропадна в голямата черна дупка, която си представям като отвор в тялото на земята.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Донка Колева
Алчността минава през очите и стига до мозъка на костите.
Ако ти е голям залъкът, не значи, че си ” голямата” работа.

{Още»}

 
СПИ МИ СЕ

Цветан Розов
Как ще работя днес? Спи ми се. А главата ми тежи, като че ли има в нея олово. Все пак, както винаги, елегантен и обръснат отивам на работа. Отказвам кафето на колегите от съседната стая и влизам в кабинета.

{Още»}

 
ВИТРИНА ЗА МЪЖЕ

Диана Димих
На Ирина Александрова
Прибирам се от работа по главната улица, привечерният сумрак се стича от клоните на дърветата, а в небето още розовеят облаци и къдрави самолетни дири. Очите ми улавят вълшебния миг, но мисълта ми е другаде.

{Още»}

 
ОТ 2 ДО 5

Нина Кръстева
ПРИЯТЕЛСТВО
Нончо е петгодишен кротан и не знам защо майка му все му заръчва да не се бие с другите деца от детската градина. Баща му пък го учи, че истинските мъже не се оплакват и не клеветят приятелите си.

{Още»}

 
ДАРОВЕТЕ НА ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИТЕ

Димитър Хаджитодоров
миниатюри
ДАРОВЕТЕ НА ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИТЕ
Годишните времена са пътешественици, които всяка година ни поднасят дарове от далечни земи.
Пролетта идва с първите цветя, разцъфнали още в снега и скрива неизвестно къде пътническата си наметка.

{Още»}

 
СТРАШНОТО ОТМЪЩЕНИЕ НА НОНКАТА

Трифон Кунев
(Фейлетон, обнародван в 1910 година)

Това се случи в оная година, когато сръбските студенти бяха дохаждали на гости в София, бяхме вече гуляли в името на югославянската конфедерация три дена и бяхме ги изпратили по живо и по здраво с много целувки с обещание да им върнем посещението през май.

{Още»}

 
РАЗДАВИНКИ

Ина Крейн - Илияна Каракочева
Детството ми е пълно с шарени спомени, сладки и ароматни, усмихнати, ала и малко тъжни. Част от хората на онова светло време вече ги няма. Те живеят единствено в моята памет и обичта ми към тях.

{Още»}

 
ЛАЙКОБЕРАЧКА

Владимир Георгиев
Дъщеря му събираше лайка в градината. Беше весела и си тананикаше нещо. Гледаше я отдалече, тя не го забелязваше. Голяма беше тази градина, на младини и той играеше там под големия орех, а малкото сандъче с гребена отпред, с което беряха лайката, беше наследство от дядо му.

{Още»}

 
БОГАТСТВО

Константин Н. Петканов
Бях ученик в отделенията. Обичах учението, но да си призная, повече обичах да играя. И всяка вечер на софрата баща ми намираше повод да похвали трудолюбивите и да укори ленивите.

{Още»}

 
ИЗ СНЕЖНОТО ПОЛЕ

Константин Н. Петканов
По равния селски път бързаше каруца. Двата червени коня припкаха, ровеха с копита засъхналата земя и прухтяха. Малкият Иванчо седеше до баща си, загърнат с овчи кожух и се радваше на широкото поле.

{Още»}

 
ПОЖАР

Недялко Месечков
Падна бяла септемврийска нощ. Вятърът са впусна по земята, размаха крила и отмина. Селото почиваше спокоен сън.

{Още»}

 
НАЙ-СКЪПАТА ОБИЧ

Петър Ванчев
Не сърце, а кремък носеше в гърдите си Големия Таньо и оттам му дойде прякорът. Бащата на Кремъка падна от покрива на селската фурна, когато й пренареждаха керемидите, счупи си гръбнака и умря, а наоколо се разнасяше дъх на топъл хляб.

{Още»}

 
СРЕЩИ

Владимир Георгиев
Срещнах един добър познат - добър познат казвам, не приятел или приятен човек, и го поздравявам:
- Как си, бе друже?

{Още»}

 
ПО ПЪТЯ

Бончо Пенчев
Броди слънцето по заснежените вейки на орехите, а зад тях в далечината голото сребърно поле, равно като тепсия, разтопи златото на изгрева. Черният синор на старата кория бележи края на полето, извива и лъкатуши зад голия връх на Гръмовец, като дълга смолена змия.

{Още»}

 
МОЯТА ДУША

Димитър Максимов
Стига си чела! Ела при мене на верандата да изслушаш своята вечерна приказка. Какво стана с героя на зачетената книга? Жалко! Ти си дошла до мястото, където той се описва като най-щастлив човек, а аз ще ти разкажа нещо тъжно, тъжно…

{Още»}

 
АНГЕЛ НА СЛАВАТА

Тодор Николов
Наглед тежеше колкото Юла. Пет-шест кила отгоре, не повече, сметнах набързо. Тръшнат на плочките, свит като кламер, с ръка на бордюра и отнесен поглед - приличаше на лектор в мига преди сказката. Не, десантчик по-скоро - с тая сива торба на врата.

{Още»}

 
МАЛКО ОТЕЧЕСТВО

Йордан Радичков
Истина е, че България е отечество на всички ни, но си мисля, че наред с това всеки човек има и едно малко отечество: това е родното място, къщата, от чийто праг за първи път е погледнал света, дворът с чисто пране по телта, мама, която събира привечер прането, а моя милост се държи за [...]

{Още»}

 
УСМИВКАТА НА ПАТРИАРХА

Цветан Минков
Къдравата черна брада на великия логотет трепереше под дебелите устни, които изригваха псувни и проклятия.

{Още»}

 
ШЕПА ЖАР

Димитър Аджеларов
„Еничари ходят, мамо,
от село на село,
мъжки рожби вземат,
еничари правят…”
(народна песен)

{Още»}

 
ОТРАЖЕНИЯ

Александра Ивойлова
Из “Последната роза” (изд.”Фараго”, 2016)
ОТРАЖЕНИЯ
Отворен прозорец. Върху стъклото виждам тъмните корони на дърветата. Вятър полюшва отразените облаци, през които се стрелкат птици и се губят вън от рамката. От прозореца долитат гласове. Отеква смях на момиче, чертае разстояния през тишината…

{Още»}

 
ЦЯЛО ЩАСТИЕ Е ДА НЕ СИ НАПЪЛНО ОТЧАЯН

Тодор Бакърджиев
Мечтата на добичето - да не е впрегатно.
Често нещата стават неповторими едва на третия път.
Смъртните грехове са безсмъртни грешки.

{Още»}

 
НЕДОИЗКАЗАНОСТТА

Влад Ривлин
превод: Литературен свят
Недоизказаността.
Тя е във всичко.
В хоризонта, към който вървиш, но никога няма да стигнеш.

{Още»}

 
ВЯТЪРЪТ

Крум Кънчев
Бедните риболовци бдят. Ще ги споходи вятърът. Те трябва да знаят неговото име, да узнаят силата, трайността и посоката му. И да дочакат с трепет неговите изненадващи пристъпи.
Вятърът е къс от живота им.

{Още»}

 
КЪРВАВИ ЦВЕТЯ

Петър Завоев
Слънцето, величествено и светло, се надигна над рошавите върхове и поздрави китната природа, като размаха над нея златна грива.

{Още»}

 
МЪЛЧАЛИВО ОБЕЩАНИЕ

Георги Янев
Слънцето бавно се издигаше над хоризонта. Слабият вятър неусетно отлиташе над мъртвия чернозем, прескачаше над него и жадно отнасяше със себе си дълбоката земна влага. Марин се спря, пое дълбоко с гърдите си влажния въздух, задържа го там като някакво съкровище и силно въздъхна.

{Още»}

 
РОЖДЕН ДЕН

Бончо Хаджибонев
Стоя над скалите и гледам околовръст планински гребени, гори и полета. Шеметно високи, назъбени и стръмни - скалите са приковани като верен страж над дефилето, надвесена над буйната река, страхотно ревнала долу в низината.

{Още»}

 
СИЛАТА НА МОРЕТО

Петър Шишков
Оставаха три дена до Георгьовден. Варненските лозари копаеха, подрязваха, уравняваха, реголваха, садиха лозята си, а пролетното слънце трептеше през морето и увеличаваше светлината чрез отражението си.

{Още»}

 
ПИСМО НА НЕНЧО ИЛИЕВ ДО ЛУИДЖИ САЛВИНИ

Писмо на Ненчо Илиев до Луиджи Салвини
София, 24 юлий, 1937 година
Драги Салвини,
Понеже готвя за печат второ допълнено и разкошно издание на книгата „Царица Йоанна” безкрайно ще ти бъда благодарен, ако бъдеш така добър и ми доставиш по-скоро фотографически снимки, които илюстрират детинството на принцеса Джована в различни пози и възрасти до сватбата й.

{Още»}

 
СВАТБЕНА СНИМКА

Цветана Цанева
Модерни времена. Вместо с утринна гимнастика започвам деня с бърз преглед на поместеното във фейсбук.

{Още»}

 
ОТБРАНИ МИСЛИ

Мария Антонова
Никога не мисли, че си по-умен и по-хитър от приятелите си - ще останеш разочарован.
На доверието отговаряй с доверие, в противен случай оставаш сам.

{Още»}

 
ПЛЕНЯВАНЕТО НА КОРАБА „РАДЕЦКИ” ОТ БОТЙОВАТА ЧЕТА

Пелин Пелинов
Из „Щрихи към протретите”- 2
След провала на Старозагорското въстание през есента на 1875 г., настъпва тотално разочарование у Любен Каравелов - председател на БРЦК. Сега той разбира, че чрез въоръжена борба не може да се постигне бленуваното освобождение от турско иго.

{Още»}

 
НЕКА ОБИЧАМЕ ПОВЕЧЕ БЪЛГАРИЯ…

Илия С. Бобчев
Из книгата „Нека обичаме повече България” (1931)
През моето пребиваване в Скопие, по време на последната война, аз между другото, държах сказка на тема „Мнения на чужденци-пътешественици, учени и писатели за българския народ”.

{Още»}

 
БИРНИКЪТ ДОШЕЛ

Никифор п. Филипов
Наистина, това бе бирникът. Той бе пристигнал късно снощи и невидян от никого, вмъкнал се кръчмата „Дълбоки вир” през вратата откъм двора.

{Още»}

 
МИСЛИ ВЪРХУ МЪЖЕТЕ

Стефан Гендов
*
Мъжът е най-съвършеното животно на земята.
*
Мъжът държи отговорна жената за нейното падение.

{Още»}

 
МИСЛИ ВЪРХУ ЖЕНАТА

Стефан Гендов
*
Жената е трънен венец, с когото природата е увенчала мъжа.
*
Жената е книга, в която има най-много печатни грешки.

{Още»}

 
ЗИМЕН СПОМЕН

Христо Г. Казанджиев
Над моята родина сега вали хубав сняг. И дните са мрачни и къси, като погледи във вечността, а нощите са дълги, дълги - безкрайна преизподня. И всичко замира, губи се в снежната мрежа на вечна привечер, чезне в приказка.

{Още»}

 
ТРИ ЕТЮДА В БЯЛО

Мартин Маринов
ШИШЕ МЛЯКО
Не мога да не го спомена. На третия ден, след като нямаше ток, вода и хляб, едно момче рано сутринта заблъска по залостената от снега врата.

{Още»}

 
СЛЕД НАВОДНЕНИЕТО

Крум Григоров
Денят беше хубав, слънчев. Небето сякаш беше изплакало всичките си сълзи, та така беше чисто… От силната буря, обаче, която се изля преди три дни, бяха останали неизличими следи. Градушката беше смазала листата на дърветата, даже беше чупила и малките клонки.

{Още»}

 
СЧУПЕНИ КРИЛА

Яни Хаджиянев
Късното слънце клонеше на запад, когато рухна последният зид на старата къща. Една-единствена греда - дебела, грубо одялана, забравила годините си - страхотно стърчеше над развалината.

{Още»}

 
ИЗ „КНИГА ЗА СЪРЦЕТО”

Петър Петков (Петър Осоговец)
Сърцето е бездна безбрежна. В него всичко пропада. и радост, и мъки потъват в него и пак не може да се познае колко дълбоко е то и що се таи в него.

{Още»}

 
СЕЛОТО

Недялко Чалъков
Една ранна сутрин реших да отида до село. Отдавна не бях си ходил. И нещо все ме теглеше натам. Коренът ли, или спомените? Не зная. В микробусчето се качиха само няколко пътника. След час пристигнах.

{Още»}

 
ПОДОСТРЕН МОЛИВ

Тихомир Йорданов
РАЗГОВОР СЪС ЗВЕЗДОБРОЕЦ
- А знаете ли колко са звездите на небето?
- На чие небе?

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Донка Колева
Ако ти стяга яката, гледай да са ти широки обувките!
Ако светът ти се вижда наопаки, ходи на ръце!
Автобусният ни транспорт е като конен впряг - друса.

{Още»}

 
КАПКА

Тофик Агаев
превод: Литературен свят
миниатюри
КАПКА
Казват, че капката дълбае камъка. Но се намери капка, която не дълбае камъка.
Разбира се, това не можеше да отмине незабелязано. Дори за камъка. Той дълго преобръща каменния си мозък, мислейки как да се отблагодари на капката.

{Още»}

 
КИТАЙСКИ АФОРИЗМИ

*
Ако няма вятър от изток, не ще вали на запад.
*
Който вкъщи не бие, вън няма да бъде бит.

{Още»}

 
СПОМЕН ЗА БАЩА МИ

Селма Лагерльоф
превод от немски: д-р Живка Драгнева
Накарах да увият такъв хубав венец, какъвто въобще не може да се направи в Мербака и като го сложих пред себе си в колата, тръгнах за черквата. Аз самата бях празнично облечена, колата беше наново боядисана и лакирана и на конете бяха сложени най-хубави хамути.

{Още»}

 
АЛИ БАБА И 40-те РАЗБОЙНИКА

(нов вариант)
Панчо Недев
Живяло някога в голямото Персийско царство едно малко момче, наречено Али. Сираче било, с тежка житейска съдба. Без баща и майка, без братче и сестриче, без дом и покрив над главата си.

{Още»}

 
ИЗ „БРОЕНИЦА” (1924)

Васил Ненов
Д-р Васил Ив. Ненов. Броеница, мисъл и чувство.
Книгоиздателство „Акация”, 1924 г.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Пламен Георгиев
Повечето политици са за глобализма, защото алчността им няма граници.
Политическите чадъри станаха по-евтини дори от чадърите на морето.
На българина му е съдено да живее зле и той не обжалва това.

{Още»}

 
МАЛКИ РАЗКАЗИ

Панчо Михайлов
ДЕН НА МАКЕДОНИЯ
Дълга, безкрайно дълга колона от бежанци.
Отпред девойки носят ликовете на падналите - обкичени с полски цветя:
На Даме
Гоце
Пере
Тодор Александров

{Още»}

 
МАЛКАТА ПРИНЦЕСА

Йован Дучич
превод от сръбски: Милко Ралчев
Малката принцеса, чиито коси имат баграта на луната, чийто поглед е модър и чийто глас носи мириса на жълта ръж, - малката принцеса е уморена от живота и тъжна.

{Още»}

 
ДУЕТ „ЦИГУ - МИГУ!”

Димитър Хаджитодоров
След Новата година времето омеква и снегът се топи. Слънце, топло като през пролетта, огрява почернелите клони на дърветата. Метеоролозите предупреждават, че мечките са неспокойни.
Вървя между дърветата и се наслаждавам на бездънно синьо небе, по което едва се носят малки сивкави облачета.

{Още»}

 
ЕДНА И СТО…

Дан Маркович
превод: Георги Ангелов
миниатюри
ЕДНА И СТО…
Искреността е форма на безстрашие. Има и други форми, например, ярост неразумна, благородни пориви, самоотверженост… малко ли са… Искреността е форма на безстрашие, което има най-близко отношение към изкуството.

{Още»}

 
РЕВНОСТ

Фани Попова-Мутафова
Откакто се беше омъжила в началото на зимата, за пръв път сега Николина Милева се отделяше от мъжа си, за да прекара сама около двадесет дни във Варна, докато той получи отпуск.

{Още»}

 
КРАЙ ЧЕРНА

Тодор Дашков
Из „Отломки”
Подобно свирепа хала налетяха битки гръмовити, налетяха, пометоха и отминаха и днес е пак тъй тихо край Черна, както в първите дни на свободата.

{Още»}

 
НОЩ

Тодор Дашков
Чудна нощ припадна над Черна. Безбрежно светло небе се ширнало над нас, от край до край по него, подобно брилянти, блестят звездици, а всред тях, потънала в мълчание, следва своя път светлолика месечина и сипе се млечен зрак над околни чукари, разни поля и снежночелни и върхове, губещи се татък в далечината.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Асен Асенов
СЕНЧЕСТИЯТ СТАР ВХОД
За първи път видях СТАРИЯ ВХОД, когато бях на седем и половина години. Основният виновник за това бе баща ми.

{Още»}

 
„ДЕЛИКАТНО МУ СЪОБЩЕТЕ, ЧЕ БАЩА МУ Е МЪРТЪВ…”

Мина Карагьозова
Телефонът звънеше настойчиво. Съжалих задето не го изключих за през нощта. Но имах стари и болни родители и не смеех да направя това. Бавно идвах на себе си. Включих нощната лампа. Звънеше, не се отказваше.

{Още»}

 
САТИРИЧНИ ПРОТУБЕРАНСИ

Афоризми и миниатюри из ръкопис, подготвен за печат
Денчо Владимиров
Добрият водещ по телевизия или радио е този, който често напразно се опитва да вземе думата от поканените в студиото му събеседници. Понякога успява да вмъкне по някоя дума, сричка или възклицание на глас. Но платените реклами -винаги!

{Още»}

 
ДВА РАЗКАЗА

Атанас Янев
АЛЕКО НА БУЛЕВАРД „ВИТОША”
Слънцето едва догаряше и се готвеше да залезе. Идваше нощта. Един облак, пропуснал през себе си последните слънчеви лъчи, беше образувал формата на роза. Множеството крачеше по булевард „Витоша” без цел и без посока.

{Още»}

 
СУРВАКИ

Георги Домусчиев
Като си спомня само как посрещаха Сурваки нашите бащи… В съзнанието ми споменът за този празник изниква и очертава нещо тъй пленително и мило. Такива възторзи и вълнения съпровождаха неговото посрещане - всичко е озарено, сякаш с усмивката на зората в летен ден.

{Още»}

 
СВЕТАТА БЕДНОСТ

Коледен разказ
Людмил Стоянов
І.
Вървях машинално из пълните с народ улици, с ясното съзнание за своето фиаско. Бях изредил няколко магазина, дето при други случаи успявах да продам някой пейзаж или битова сцена, селяни връщащи се от пазар или молебен за дъжд, и дето сега ме изпъждаха най-безцеремонно. Треската на празника бе събудила всички инстинкти

{Още»}

 
РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Константин Победоносцев
превод: Литературен свят
Рождество Христово и светата Пасха са празници предимно за децата и в тях сякаш се изпълнява силата на думите Христови: «Ако не станете като децата, няма да влезете в царството Божие».

{Още»}

 
ЗАВИНАГИ ТВОЯ

Павлина Павлова
Докато прекосяваше тревната площ към паркинга пред офиса си, Богдан Соколов беше пресрещнат от мъж, приблизително на неговата възраст, който го заговори:
- Искам да ви покажа една снимка.

{Още»}

 
КЪСИ РАЗКАЗИ

Драгни Драгнев
СЪПРОТИВА
Мълча. Като риба мълча. От болка и мъка мълча. Денем и нощем мълча. Мълча от години… Сърцето ми не иска да говори. Не му е до хвалебствия и ласки. Не ще да слуша късни намеци и клетви. Не иска да чуе за любов, за любови.

{Още»}

 
БЕЛЕЖКИТЕ

Ясен Калйджиев
Лепяха ги с дъвка на предното стъкло, после се скриваха между останалите коли на паркинга и чакаха. Понякога чакането продължаваше с часове.

{Още»}

 
ПОДАРЪК БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ

Станислав Марашки
Тази мечта не ми бе давала мира откак се помня: исках да стана съпруг на Снежанка. Да, да, точно така: не на кого да е, а на самата Снежанка - фееричната спътница на Дядо Коледа в приказните му пътешествия из целия свят.

{Още»}

 
СРЕЩУ НОВА ГОДИНА

Александър Божинов
- Кой там?
- Аз.
- Кой си ти?
- Аз, новата година.

{Още»}

 
ЧАСОВНИК

Матвей Вълев

Безкрайно много пъти той отмерва своето глупаво „тик-так” и изпраща като че с еднообразния си поздрав времето.

{Още»}

 
ИЗ „ПОПЪТНОСТИ”

Тошо Лижев
ПОДСКАЗВАТ НА КАРАЛИЙЧЕВ
Читалищният салон на Стражица - препълнен с ученици от долните, средните и горните класове на двете основни училища и на гимназията. Чакаме поредната среща с Ангел Каралийчев. (Трябва да е било по седмицата на детската книга.)

{Още»}

 
КОГАТО КРАЧОЛОВ СТАНА ЯВОРОВ

Тодор Влайков
В началото на 1899 година д-р К. Кръстев образува един петочленен кабинет, който пое редактирането на неговото списание “Мисъл”. В тоя комитет, освен самия д-р Кръстев, влизаха още Ив. Ст. Андрейчин, Пенчо Славейков и Кирил Христов. Влизах в него и аз.

{Още»}

 
ХРИСТО БОТЙОВ

Константин Константинов
Не зная кога пръв път съм чул неговото име. Но лъчезарният му образ свети в паметта ми, сякаш отпреди живота. И помня още, че неговите думи са ми звучали в пръвната майчина песен: тия думи, които - единствени - бих желал да чуя, когато топлата пръст ще ме повика отново да се върна при [...]

{Още»}

 
СЪУЧЕНИЦИ

Георги П. Стаматов
- И тъй, Ваня - ти се ожени и си доволен?
- Блаженствувам, Митя!… И представи си - между нас - почна нисичко - в София, 27 годишна - уж - туй и онуй - дрънкаха врели-некипели - и както казва Марсел Прево - virginite in acte… Ние - мъжете, трябва да призная, големи [...]

{Още»}

 
ТЪРГОВЕЦ НА ДЪРВА

Петър Стъпов
Близо до пристанището на Гюргево, в един дунавски ръкав, дремеше стара гемия с високи мачти и извехтели от слънцето и дъжда платна. На палубата й лежеше нейния собственик - гъркът Димитрос. Той пушеше от дълго цигаре и разсеяно гледаше малките облачета, които плуваха по небето като бели ладии.

{Още»}

 
ОРИСИЯ

Георги Янев
Една след друга селските къщи се вторачваха в настъпващата нощ с жълтеникавите си очи на прозорците, зад които мъждукаха газените лампи. Селото бавно затихваше след изгасването на всяка светлинка.

{Още»}

 
ДЖУМЕРКАТА

Тотьо Нерезов
В неделя общинаря Стоян ми казва: „Стига си разказвал, стига! Виж колко хора удар получават - както мислиш, както говориш и знаеш ли какво ще ти се случи!”
Докато мога и това да ви разкажа, че и Стоянчо да го прочете.

{Още»}

 
ДЪЩЕРЯТА НА ОГЪНЯ

Николай Ношков

- Щерката на Цар Константин.
- Детето на Царица Елена.
- Бига със змийските очи… - така я наричаше селото.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Донка Колева
*
Ако имаш дървена глава, не търси да чукаш на дърво!
*
Ако се сърдиш на някого, вредиш единствено на себе си.

{Още»}

 
ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНОТО ВРЕМЕ ВСЕКИ СТАВА КРИМИНАЛИСТ

Тодор Бакърджиев
Животът е изтъкан от разкъсаности.
Това, че пламъкът се огъва, не компрометира огъня.

{Още»}

 
ИСТОРИЯ С КУЧЕ

Иван Джебаров
Дядо Васил, съседът ми по селска къща, открай време имаше куче. Отгледа го от малко и още когато го донесе, бяхме единодушни, че трябва да се наименува Шарко. Защото беше шарен - бялото в него се редуваше с черно, дори ушите му бяха такива.

{Още»}

 
ЕДИН ГЕРОИЧЕН СИН НА ГАБРОВО – ЦАНКО ДЮСТАБАНОВ

Змей Горянин
Заседателната зала на Търновския конак беше препълнена с хора. Граждани, облечени в нови европейски дрехи, важно сричаха френски вестници, намръщени турци разговаряха лениво върху политическите събития и смучеха дългите си чибуци, неколцина българи, селяни от Габровско, повикани като свидетели,

{Още»}

 
ДА ПОГЛЕДНЕШ ОТ ОБЛАКА

Красимир Бачков
Учителят по рисуване Ясен Чарски влезе в осми „в” клас и застана до катедрата. В дъното на стаята учениците подхвърляха някаква раница, крещяха и въобще не го забелязваха. Двама трима от учениците на първите чинове станаха, но останалите продължаваха веселбата си.

{Още»}

 
ЕХО ОТ ПЕЩЕРАТА

Константин Н. Петканов
Тя се казваше Елена.
Накрай село я посрещна учителят, но не я позна. Бяха му казали, че тя е болнава и че на лицето си има петна от сипаница. Сега тя стоеше пред него. Изпод широкополата сламена шапка се усмихваше ябълчев цвят, розов, прозрачен.

{Още»}

 
КОНТРАБАНДА

Райко Алексиев
Над морето е легнала една тъмна нощ. Една контрабандистка нощ, както се изразява за мъгливите беззвездни нощи старшият от полицейския участък, изпълняващ двойната длъжност: да пази реда в малкото градче и да лови

{Още»}

 
БОЖИЯТ ЧОВЕК МИТКО

Братислав Петрович - Браца
превод: Таня Попова
Писателите са хора, за които не знаеш как ще реагират. Накъде ще тръгнат и откъде ще дойдат. Не всички, но по-голямата част са такива.

{Още»}

 
КРЪСТОСЛОВИЦА

Владимир Георгиев
Стояха в хола. Навън беше зелено, напълно зелено. Този цвят е много интересен - заема пространството, изпълва го, достатъчен е, едва остава място за пчелите, които страхливо жужат, докато опрашват света.

{Още»}

 
ИЗ „ЕКЗИСТЕНЦИИ”

Стоян Лозински
По всяка вероятност, безкрайността на света не е в метричността на пространството, а в движението и превъплъщенията на квантовото му равнище, час от което е онова явление, което наричаме дух.

{Още»}

 
КРАЙ БРЕГА

Фани Попова-Мутафова
Тя отминаваше винаги с упорито вдигната нагоре глава, той отбягваше да проследи с взор фигурата й, макар и да го изгаряше желанието да види как изглежда тя след толкова време.

{Още»}

 
ЕЛИН ПЕЛИН

Биография
Димитър Иванов (Елин Пелин) е роден в с. Байлово, Софийско, на 1878 год., 18 юли, ст. стил. До дванадесетгодишната си възраст е прекарал в село в непрекъснати игри край селската река и в скитане по красивите околности на селото.

{Още»}

 
ЧЕРНО МОРЕ

Леонид Паспалеев
Някога, по цели часове стоях захласнат пред картините на Айвазовски, изобразил морето в неговата стихийност и красота. После, надлъж и шир го прекосих и обикнах безбрежната му шир, разноцветните му багри, стихийността му и вечната му загадка.

{Още»}

 
ВИТИЕВИЗМИ

Виктор Сумбатов
превод: Литературен свят
В човека всичко трябва да бъде… или да не бъде…
Ние не сме толкова бедни, за да не пием, но не сме толкова богати, за да замезваме.

{Още»}

 
ЗРЪНЦА

Герхарт Хауптман
*
Изкуството прави човека справедлив.
*
В изкуството има само едно необятно настояще за живия: то се простира от гробниците на Египет и Вавилон, та стига чак до нас.

{Още»}

 
ЕСЕННА СРЕЩА

Пенка Иванова
Слънчевите лъчи проблясваха по есенните листа, които като пъстроцветни пеперуди се рееха из простора. Мария ги наблюдаваше от прозореца до момента, в който се позвъни.

{Още»}