Тодор Бакърджиев
Из новоизлязлата книга на автора “Непроспани прозрения” (2020)
Мания е да мислиш, че си абсолютен реалист.
Животът обича да ранява белезите ни, получени в борбата с него.

Фернандо Сорентино
превод: Виолета Бончева
Съществува един човек, който има навика да ме удря с чадър по главата. Точно днес се навършват пет години от деня, в който започна да ме удря с чадъра си. Не можех да го понасям в началото, но после свикнах.

Валя Василева
В Генералната квартира на Дядо Коледа цареше пълна суматоха, а напрежението достигаше до 9-та степен по скалата на Рихтер. Оставаше по-малко от час до откриването на Коледното тържество.

Мирослава Панайотова
Посрещнахме Нова година… Е, и?, би казал Румен Стоянов.
Опитвах се да задържа опорите, които ми бяха служили досега. Но всички покрай мен пробиваха защитната ми маска, въпреки моите усилия.

Мирослава Панайотова
Цяло лято изпитвах неописуемо щастие от мисълта, че нямам задължения към Топлото и сие - получих две изравнителни скъпоценни хартийки, които ми гарантираха скорошно забогатяване.

Емил Енчев
Когато беше дете, Карандаша мразеше котките и затова неведнъж майка му Люда намираше някое коте, обесено с лико на боядисаната в зелено ограда.

Емил Енчев
За първи път кончето го видяхме в конезавода, чийто изолатор за неуспешни расови коне се намираше на триста метра от последната къща в квартала, където живееше сестра ми.

Бойко Беленски
XV
По предварителен замисъл няколко чети трябваше да преминат Дунава, едната от които да вземе направление към Враца, за да пренесе закупеното оръжие. Другите градове на прицел бяха Търново, Видин и Сливен. Но единствено привнесеният байрак на ботевци се развя на българска земя.

Катя Ванчева
75 години от рождението на писателката
откъс от романа
- Ааааууу! - неописуеми викове на ужас връхлетяха Кукера през съня му. - Аааууу.
- Господарю, господарю! - разтърсиха го здрави мъжки ръце и той стреснат отвори очи. Мина време преди да проумее що става.

Захарина Лалова
90 години от рождението на писателката
Продава етажа на къщата. Тайно от дъщерята и зетя. В деня, когато внукът й се яви по никое време с набола брада (нещо невиждано в рода им), с разкривена вратовръзка (също белег на крайно неуважение),

Детелина Барутчиева
Сяда. Става. Отива пред огледалото. Поглажда лявата си буза. Все още изглежда добре. Спортува. Слава богу, има добър сън. Нещата му вървят. Фирмата не е на върха си, но не може да се оплаче. Може да си позволи известен лукс.

Атанас Славчев
144 000
Хубава, синеока, светъл тен. Години - осем, десет. Или дванайсет. Тършуваше в гюма с усмивка - найлонови пликчета, дори грижливо завързани, фини, големи и малки - все нещо е останало.

Мая Цекова
ПРОТОКОЛИЗМИ
От политици с ледени сърца може да пламне чергата на цял народ.
Когато народът е заспал, властта си живее живот, какъвто не е и сънувала.

Борис Цветанов
По света по време на чумата - пир, у нас - келепир.
По въпроса за маските на властта й падна маската.

Иван Нечев
Тако Черният излезе пред малката си къща на Трапето, сгушена на завет за късните пролетни ветрове. Огледа червените сияния на зората, просветляващия хребет на Стара планина и това му напомни, че на света има тутманици.

Иван Стефанов
СПЕЦ
- Ела! - вика ми Пецата, като ме изслуша да се оплаквам. - Ела, ще те заведа при един баш спец. Майката им ще разкатае на твоите опоненти.

Коледна приказка
Александър Куприн
превод: Георги Карадобрев
I.
В затънтения гъсталак на старата мрачна гора, току над сивите, обрасли с мъх буци на блатото, се издигаше бор. Слънцето почти никога не поглеждаше към това влажно място.

Иван Стефанов
ГОЛЕМИНАТА НА СВЕТА
Зави по улицата.
Отмина първата къща и спря пред една изкривена, провиснала дворна врата, от която преди години излезе, а на нея остана една плачеща жена.

Мильо Велчев
ПРЕДИСЛОВИЕ
Попитах живите - казаха ми, че не знаят. Потърсих в книгите - не пише. Отидох на старите гробища и попитах мъртвите. Написах - каквото „чух”.

Янко Стефов
Имало едно време един цар. Той, когато се качил на трона, бил още млад и дошъл във властта с много обещания да подобри живота на народа си.

Никола Филипов
Из „Не сади лозе големо!” (2019)
ИЗЛОЖБА „ЗЛАТНА ЕСЕН”
Щедър сезон е есента - плодове и зеленчуци - колкото щеш! И хората се възползват от тях. Едни - като си ги произвеждат с много труд, други - като си ги купуват, трети - с кражби и т. н.

Стойчо Пенев
- Аз отивам на плажа!… - лениво каза операторът.
- Аз също! - допълни помощникът му

Петър Димитров
Една сутрин се събудих и го видях, на покрива на отсрещната сграда. Явно не му пречеше, че е толкова рано, че вали, и че е голям студ тази сутрин.

Пламен Георгиев
Бягането от отговорност някои го представят като джокинг.
Беше модерен - вече си намираше майстора с фоторобот.
Трудно ще намерите женски слабости в дебела жена.

Тотьо Нерезов
Паскин Кольо умрял! Намерили го вкочанясал в изоставена къща. Отскоро беше се върнал в града. Лежеше гол по улиците, надсмиваха се, търсеха властта да го прибере.

Емил Енчев
новела
Голямата селска печка бумтеше напълнена с дърва, а вятърът от комина изпращаше своите послания с искрометни звуци. Тези треперещи тресения караха баба ми Дена да си мисли, че хората не ни изваждат от устите си. Някога нейната майка й била казала така и затова баба ми сега ги повтаряше.

Илко Минев
превод: Румен Стоянов
Из „В сянката на изгубения свят. Записки на един българин в Амазония” (2018)

ЕЗЕРОТО КАРАКАРАНА
В последните километри  трафикът се засили. Най-после с Алис наближихме крайната си цел  - езерото Каракарaна, любимо място за жителите на  Рорайма в горещите уикенди на тропическото лято.
Не беше лесно да паркираме, над сто пикапа, предпочитаното возило за [...]

Хайме Бейли
превод: Гергана Владимирова
Джими Барклис влезе церемониално в ослепителната и величествена сграда в Буенос Айрес, бивш театър, превърнат в книжарница.

Триунфо Арсиниегас
превод: Гергана Владимирова
Този ден в гората намерих най-красивото цвете в живота ми. Аз, който винаги съм бил чувствителен и ужасен почитател на красотата, ми се стори, че не съм достоен за него и потърсих някого за да му го подаря.

Здравка Владова-Момчева
Лицето на мистър Нелсън гаснеше с примирение. Приличаше на парче пергамент, изоставено върху анонимната страница на болничната калъфка, изгубила броя на човешките страдания след стотиците заличаващи пранета с дезинфектант.

Детелина Барутчиева
„Немската овчарка е подходяща за собственик, който може да отдели време, енергия и усилия за развиването на потенциала й. Тя се привързва силно и е много предана към членовете на семейството. „

Георги Зарчев
Има роман на  Ремарк с подобно заглавие. „Време да се живее, време да се мре”. Винаги съм се възхищавал на таланта на този невероятен австрийски писател, разказващ увлекателно за прости и същевременно необясними неща като любовта, изкуството, войната и смисъла на живота.

Иван Д. Христов
Какво да се прави? - такава ми е орисията. Цял живот да вървя подир овцете. Млад бях, хубав бях, ама сиромах. Пък и сирак бях. Майка ми умряла кога ме раждала, а баща ми го утрепали англичаните през Европейската война.

Александър Гочев
Един предиобед през есента на 1963 година пред 130 аудитория на Химическия факултет на СУ разглеждах със смесени чувства на интерес и изненада много икономично произведен сандвич от бюфетчията Сашо.

Мюмюн Тахир
(постмодерен роман в две части, пролог и епилог)
В памет на художника Джемал Емурлов
Пролог
Седим с Джимито на чардака на бащината му къща в Чифлик и гледаме бостана, където дините и пъпешите се надпреварват да зреят.

Ангел Христов
На дъщеря ни Ванча, загинала нелепо на 46 г., -
с вечната ни любов!
- Видя ли?
- Не, какво да видя?

Златимир Коларов
За първи път дойде на преглед, когато беше на 92 години - боляха го коленете. За същите оплаквания след това го лекувах още 10 години. Приемах го в клиниката често.

Пенка Чернева
В сестринската стая отекна остър звън. Тревогата идваше откъм 34-та стая и сестрата забърза натам. С мимика пациентката показваше, че моли за повече въздух, погледът и ръката й сочеха прозореца.

Светослав Нахум
Навремето, като млад репортер на Southern Illinoisan Review, ме натовариха със задачата да дойда тук при вас, нюйоркчани, за да взема интервю от великия Theodor Maier.

Светослав Нахум
Посвещава се на великия Волфганф Амадеус Моцарт (1756 - 1791).
Поклон и вечна светлина!

/антивируси/
Любен Панов
Дочуват се вече информации за предполагаемия икономически срив в световен мащаб, причинен от коронавируса. Неизчислим, разбира се.
Наред с това правителствата на засегнатите държави започнаха да разкриват средствата, които отделят за борба с болестта.

Йордан Петров
Сутрин е. В занималните на детската градина е тихо. Още е много рано и са доведени по едно, две деца в група.

Анатолий Петров
В слънчевите и топли дни на настъпващата пролет санаториумът с минерални бани бе пълен с пациенти. Сред тях беше и осемдесет и пет годишният Пело Пудрийски. Бе радостен, в чудесно настроение.

Емил Енчев
Баба Керана все триеше сол на главата на сина си Манол, защото не искаше от селскостопанските бройлери, а от онези каматни кокошки с качулати гребени и гладки бели или червени пера.

Владимир Георгиев
Беше малко след девет часа сутринта, когато обух чехлите и тръгнах с абоката на ръката към будката за вестници. Утрото беше слънчево, но хладно.

Таня Капинчева
Аника бързаше от работа към квартирата си, за да се приготви за срещата си с Вероника. Напоследък все по-рядко имаха време да се видят. Но днес приятелката й беше звъннала и настоя да се срещнат вечерта, че имала да й казва нещо важно.

Валя Василева
Имаше един период от моя живот, в който изобщо не ми вървеше. Някои го наричат Сатурнова дупка, а други просто казват: Ами, такъв е Животът, низ от върхове и спадове. Да, но при мене спадовете доста се позадържаха. По принцип не се отчайвам лесно, но този път търпението ми се изчерпа.

Валя Василева
Шкафът за обувки беше разположен, както повечето шкафове за обувки, в антрето зад вратата. Вътре винаги беше тъмно, мрачно и въздухът все не достигаше.
Обувките обикновено си мълчаха, някои бяха потънали в дълбок летаргичен сън, а други тихичко се прозяваха. Отдавна нямаше какво да си кажат помежду си.

Михаил Михайлов - Мишо
Беше жестока битка - на живот и на смърт. Биеха се двата най-силни хипопотама от стадото. Старият водач и поредният претендент. Замбези кипеше. Грохотът от битката отекваше надалече и вдигаше над реката тревожни ята пеликани и розово фламинго.

Динко Динков
Из сборника с разкази „Уморен” (2015)
И тази нощ Иван се прибра пиян. Отчаян и озлобен, не намираше утеха в нищо, трудно се измъкна и от тълпата в кръчмата, която вече му беше дотегнала.

Стана Апостолова
Не беше стъпвал на лекции, а на упражнения ходи само веднъж, но не остана до края. Състудентите му също не посещаваха занятията, но на двете контролни в часовете за упражнения се явяваха масово, за да си опитат късмета с текуща оценка.

откъс
Михаил Михайлов - Мишо
Сергей усети, че го наляга отчаяние. Втори ден се изнизваше, а той всуе обикаляше гарата в търсене на удобна възможност да се сприятели с някой. Някой, на който да даде кода, за да отвори гардероба и да му донесе сака с парите.

Горан Атанасов
Ще продаваме къщата на село, съобщи майка ми. Качих Сияна на колата и отидохме една привечер да огледам. Разрухата е завладяла старата дядова къща, дворът е потънал в бурени, сайвантът е грохнал. Стопанските постройки са рухнали, тревата е избуяла и по тях.

Горан Атанасов
ВЕЧНОСТ
на прадядо Атанас
Когато прадядо ми Атанас беше на 83 г., всяка сутрин правеше коремното на един лост под асмите и декламираше “Хаджи Димитър”. Сякаш винаги е бил на 83 г… Ни по-млад, ни по-стар. Така съм го запомнил.

Горан Атанасов
Отскоро двойка гарвани сви гнездо около изсъхналите кестени отвъд. Всяка заран точно в 7 ч. прелитат над блоковете и грачат звънко, силно, бодро: „коррк…коррк”.

Бойко Беленски
откъс от новия роман на автора, посветен на Христо Ботев
ХIV
- Христо, спиш ли? - попита Венета.
- Вече не - отвърна той със задрямал глас.
- Иванка пак повърна.

Златимир Коларов
Бе в края на осемдесетте години на миналия век, в разгара на Горбачовите промени. Нещо се случваше, светът бързо се променяше.

Кирил Камбарев
- Получавате задоволителен, г-н Петров - изхили се Дончо и ми намигна. - И не се цупете, можеше да е по-зле.

Свежа Дачева
Кавала
Как да не се прекръстиш
Шведският творчески дом е построен на високото и от почти всички прозорци се вижда морето. Още с пристигането ми останалите стипендианти ме ориентираха за близките хранителни магазини.

Тео Буковски
Бял. Целият простор от заоблените върхове на ботушите ми та чак до тухления зид в далечината на двора искри в памучно бяло. Толкова е чисто, че чак заслепява погледа ми. Дори двете млади иглолистни дръвчета вляво от пътеката стоят леко приведени, облечени в пълно бяло оперение.

Тео Буковски
Животът всъщност е различен.
Защото е лято. И мирише на морски залези. Рано сутрин.
И на ванилов сладолед. Когато вали градушка.

Мартин Ралчевски
Вратата на кантората на адвокат Николов се отвори бавно и зад нея застана мъж на средна възраст, облечен в дълго черно расо.

Весела Люцканова
Деница бе чула тази история от баба си, тя от своята баба, а нейната баба я знаеше от прабаба си и така от баба или прабаба на внуци историята бе пропътувала през времето, стотици години обогатявана, разкрасявана, все по-убедителна и все по-красива.

Лъчезар Георгиев
Наближава четири. Между жилищните блокове виси все същият къс небе, голяма синя панделка, вързана за антените. Откъсва най-сетне Евгения очи от нея и на пръсти стъпва край малкото легло.

Ненад Йолдески
превод: Таня Попова
Из сборника „Всеки със своето езеро” (изд. „Персей”)
На баща ми и
на всички, които ще повярват

Добри Карабонев
Протягам ръка и спирам нахалния алармен шум на водопада. Избрах си го от програмата за събуждане, защото ми се стори най-безобидно стряскащ. Няколко сутрини подред обаче разбирам, че всичко, което прекъсва сладкия ти сън не е никак безобидно.

Повест
Василий Воронов
превод: Дафинка Станева
- Шурка! Господи Иисусе, одрал е кожата на дядо Шурка!
Леля Даря с тежка чанта се спъна и едва не падна на прага, когато видя осемнайсетгодишния си племенник Тимка, когото не беше виждала десет години. Пред нея стоеше богатир с рошава къдрава глава и срамежлива глуповата усмивка на пълните си детски устни.

Ружа Велчева
Кмета подпря количката на бараката и приседна на каменното стъпало пред вратата. Притвори очи и се предаде на прегръдката на пролетното слънце. Пролетта неудържимо напираше след дългата зима.

Никола Филипов
Из „Не сади лозе големо!” (2019)
ВЕЛИКОДУШИЕ
- Ще те удуша! - извика и ме хвана за гърлото.
В същия момент обаче успях да го хвана и аз. Колкото по-силно ме стискаше, толкова по-силно се стремях да го душа.

Йордан Петров
Беше лято. Птиците летяха високо в небето и подскачаха като малки топчици в синевата. Стрелваха се жизнерадостно, смело и ловко в пространството. Сенките им на фона на ярко синьото небе, те постоянно се променяха.

Цветелина Александрова
Черната лепкава мъгла изпиваше едва мъждукащите светлинки на уличните лампи около булеварда. Шофьорът беше пуснал аварийките - клиентката се забави, а му се наложи да спре на втори ред, вляво до плътно паркиралите коли отстрани на булеварда пред блока. „Мамка му, тая няма ли да излезе най-накрая!” - удари той ядно клаксона.

Димитър Хаджитодоров
ДЪРВОТО НА БЕЖАНЦИТЕ
Дъждовете наводняват поляните и правят локви между дърветата. От листата се стича вода, дори когато валежите спират. Малките обитатели бързо излизат от убежищата си. Мишки, бръмбари, мушици се разпръскват на по-високо и по-сухо. Дори къртиците се отдалечават от терените, пропити с влага.

Светла Андреева
Стоян Велев седеше пред телевизора онемял. Не че не бе свикнал да мълчи, тук, в затънтеното планинско село, през есента и зимата нямаше никой. То и през лятото селото пустееше, идваха си едва десетина души, но все пак…

Светла Андреева
В началото на март мъглите над Балкана се разкъсаха и слънцето напече безцветните покриви на къщите и кооперациите. Излинялата река затече сякаш по-бързо край укрепения със зидария бряг, край старите къщи с покриви, покрити с плочи, под двата нови бетоновоциментови моста.

Елеонора Велева
В стаята на общежитието беше задушно, а лятното слънце се опитваше да пробие с лъчите си пердетата на прозореца, за да покаже силата си. Юлия му помогна, отваряйки със замах прозореца, с надеждата, че ще усети свежестта на утрото.

Виолета Бончева
Един ден реших да сложа край на спора между мен и Марко за това, колко крачки е разстоянието от пътната ни врата на вилата в Крен - до гората. Оказа се, че е точно петдесет…

Марин Маринов
Събуди ги оглушителен писък на дърворезачка. Кирил скочи от леглото и надникна от прозореца на първия етаж. Машината беше паркирана пред входа на жилищния блок, а Стоян, съсед на Кирил, подаваше на пъргавия майстор еднометрови букови дърва, които бяха струпани там преди седмица.

Марин Маринов
Черната лимузина наближаваше острия завой на главната улица на селото, когато ненадейно кон се блъсна в дясната й страна. Шофьорът натисна спирачката, гумите изсвистяха, колата зави рязко вляво, удари се в бордюра и спря.

Марин Маринов
Изпълнителният директор на завода беше в командировка в чужбина, затова ми се стори странно повикването от секретарката му да се явя лично при нея.

Руси Маринополски
Умря старият Малак и остави на Димчо, единствения си син, порутената къщица, тревясалия двор, дългата дрянова тояга, с която цял живот паса селските свине, и пиринчената хлопка, помагала му всяка сутрин да събира хорските прасета.

Ангел Иванов
Докато колата ни подскачаше по селския път, разсъждавахме на ум и споделяхме на глас един с друг: как така всеки ден в продължение на години е извървявал пеш това разстояние София-Байлово и обратно, общо около 90 км?!?

Георги Стойков
Тази нощ сънувах татко.
За първи път от толкова години. Дори напоследък се упреквах, че съм го забравил.
Смътно си спомням вече очите му. Изчезна от слуха ми гласът му. А каква беше походката му? Ах, колко дългове тежат на съвестта ми пред паметта му!

Георги Стойков
Тя се ражда в един мразовит ден на 16 януари 1912 г. Трета дъщеря в семейството на Мита и Христо Ботьови. Другите й две сестри, каките, са Пенка на осем и Станка на четири години.

Иван Енчев
Лирично есе
Как да не се радваш на този плодороден ден сега - в сезона на Третата възраст на годината!..

Лъчезар Георгиев
В общинския парк „Енрике Eрерос”, едно от многобройните зелени и цветни места за отдих на жителите на испанската столица, обичаме да се отбиваме с Ели, моята красива спътница в живота, с която вече прелетяхме почти над цяла Европа

Светозар Казанджиев
И малките деца са способни на големи добрини, стига някой да им покаже. Затова Ася и Михаил Белоризови живееха така, че трите им деца, син и две дъщери, да виждат всеки ден в делата им потвърждение на тази максима. Освен трудолюбиви, те ги насърчаваха да растат и като добри граждани.

Георги Стойков
От ранното си детство единствено баба си Ненка помня. Отраснах в скута й. От нея исках хляб, от нея исках вода.

Петър Селяшки
Няколко деца от махалата сме се събрали и играем на челик сред мегданчето пред нашата къща. Мартенското слънце е вече на заход. Оягнени овце се завръщат от паша и протяжно блеят. От дворища и асъли им се обаждат агънца с тънки и умолителни гласчета.

Стойчо Пенев
По действителен случай
Трийсет и три метровият кораб гордо стоеше на стапела на хелинга, извисил могъщия си корпус и трите си мачти, над останалите чинно подредени около него по-малки морски съдове: чакащи за ремонт стари гемии и лодки и други новостроящи се рибарски корабчета и мауни, излегнали се на гръбнак, които като скелет [...]

Стойчо Пенев
Нощта бе гореща, знойна и влажна. От най-ранни зори слънцето кротко изплува над заспалото в морната утринна тишина гладко море, но все още нямаше никаква надежда отнякъде да се появи кратък, прохладен и свеж полъх, който поне за миг да набръчка огледалната му повърхност и да го събуди от [...]

Венцислав Бойчев
Животът е шахматен турнир, но никой не бърза да приключи играта.
Политическите рокади са много по-чести от шахматните.
Никой не си хаби връзките, за да е на топа на устата.

Лъчезар Георгиев
Както се бяхме разположили удобно в залата за заминаващи от летище Малпенса за София, сред нас се появи един от редакторите на авторитетно миланско издателство.

Светозар Казанджиев
Зима - зъбата и скучна, загърната в опетнен сняг. Командирован съм в София и ще нощувам в хотел „Славянска беседа”, разположен в центъра на града. Стая триста и петнайста, е овехтяла, мирише на спарено, на тютюн и какво ли не. Тънка, деликатна, едва доловима миризма, но постоянна.

Тодор Бакърджиев
Дори играта на живот е въпрос на хитроватост.
Тежестта на живота не може да се отмести.

Георги Гривнев
Никой не знае защо реката, която извира под Карлък, е кръстена Черна. Помня, преди много години, при поройни дъждове реката преля, подкопа бреговете и отнесе половината ливада на дядо Георги.

Надя Михайлова
Хакери шетат, мила мамо,
от интер’ на интер’.
Имейл-адреси сбират,
далавери правят…*
(*По народната песен „Еничари ходя, мамо”)

Надя Михайлова
Застаряващите жени на Острова, ако не притежават все още видими бръчки и не са се отказали да подържат външността си, се разпознават по умилението, с което гледат на малките „беззъби” или „зъбати” същественца; закачат ги, казват по някоя мила дума на майката от рода на: „О, само на шест месеца, а колко умно [...]

Христо Рудински
Някои хора забогатяха отведнъж. Други като бакалина от нашата улица постепенно. Преди казваха “не мами съседите”. На останалите продаваше по няколко тона лед в годината. Как ще го разбереш.

Христо Рудински
През студентските години имаше есенни и летни бригади - най-често за бране и сортиране на домати. И се събирахме по няколко стотици филолози.

Цветан Розов
Четиримата алпинисти изкачиха с последни сили високия и стръмен връх. Тяхното немощно “ура” от победата бе заглушено от бодрите гласове на множеството техни колеги и приятели, появили се изневиделица.

Иван Нечев
Чета заявлението и едва сдържам смеха си.
Павел Зъбера иска ново име.
Мотивите са категорични: „….Някои злонамерени и силно клюкарски уста изричат вместо Павел позорното име Патю. Това ще рече, че ме имат в ума си за гламав и патарок.

Иван Нечев
С трепет се очакваха Сирни заговезни - след гладорията през велики пости, оставила неизлечим белег по лицето на дядо Вачо Булгура.

Иван Нечев
Едрото магаре уморено пристъпваше под огромния товар, задянат на самара. Край него крачеше тежко най-големият син на Кочо Цолев. Загрижен беше. Чудеше се как да съобщи лошата вест на баща си.

Йордан Петров
Стъпките на подпоручик Петър Делчев отчетливо избарабаниха по перона на дедеагачката гара, напрегнато и бързо отглъхнаха над релсите и влаковото пространство, през което тичаше.

/Или как полетях и аз/
Йоан Нечев
І.
Бях изпаднал в леко състояние на дискомфорт, напомнящо транс, когато момичето тикна в ръцете ми една книжна тарелка с кебапче и парче франзела върху нея. Кебапчето изглеждаше много вкусно.

Светослав Нахум
Край нас, върху високите скали на Доувър, се стеле прословутата английска мъгла. Едвам виждаме долу плажа, хората, лодките, яхтите, сърфовете с причудливи платна. Чува се шумът на мотор-джетове, музика, глъч.

Лъчезар Воденичаров
Нощта теглеше бавно плътното си индигово наметало и призрачната мозайка от мастиленосини петна, изпъстрила короните на дърветата, ставаше все по-контрастна.

Георги Гривнев
Куче пролайва и разнищва тишината на родопското село Виево. После заскимтява с надежда, че стопанката ще му даде закуска.

Георги Гривнев
Рачо и Станчо с фамилия Бойкови бяха първи братовчеди. Наследеният имот във формата на буква „г”, се простираше в дълги, до безкрай, ивици. Тъй го наследиха и тъй щяха да го предадат и на своите деца.

Йордан Петров
Кое нещо е най-далече на този свят? За Димитър Сирака това бяха звездите. Те блестяха високо-високо - хиляди пъти по-високо от върховете на крайречните тополи, не - милион пъти по-високо и по-далече от тях!

Йордан Петров
Какво нещо е Животът?
Само в Тебе ли е Животът, Господи?
В сатаната ли е?
В мене ли  е Животът?

Димитър Златев
Зимата на 1945 година се изнизваше влажна и тъжна. Студените дъждове като вдовишки сълзи се стичаха по стъклата и стрехите.

Златимир Коларов
Зърнах я през отблясъците на свещта - тридесет и няколко годишна, кестенява, уморена. Бе привела глава към мъжа до нея, гледаше го в очите и мълчеше. Косите й се спускаха на широки вълни по раменете и закриваха лицето й наполовина.

Георги Стойков
Животът на нашия род бе свързан изцяло с това дърво. То влезе и в мен още в годините на детството и ще остане в спомените ми дорде очите гледат белия свят.

Лъчезар Георгиев
На миланското летище Малпенса към групата на изчакващите в терминала се присъедини висок мъж с прошарени коси. Изглежда, минаваше петдесетте, но все пак изглеждаше доста запазен за годините си.

Ацо Гогов
превод: Наталия Недялкова

Винаги е там. Мога да видя неговата приведена фигура през прозореца. Постоянно в същата стая на втория етаж, надвесен над книгите и хартиите. Напразно е да му се вика отвън, защото той или не чува, или се прави, че нищо не чува.

Гергина Давидова
Есента си беше тръгнала, но старите хора се радваха на циганското лято и се събираха по пейките в парка или пред дворовете на сладки приказки.

(избрани откъси)
Силвен Тесон
превод: Евгения Динкова
Бях си дал обет, преди да навърша четирийсет да поживея като отшелник вдън горите.
Настаних се шест месеца в дървена сибирска хижа на брега на езерото Байкал, на крайчеца на нос северен Кедров.

Ружа Велчева

Из „Блажени нищите…” (2016)
ДРУГАТА В ОГЛЕДАЛОТО
Стисках в ръката си малкото речно камъче, заоблено и пъстро - същинско пъдпъдъчи яйчице. Преди дни на улицата ме спря странна циганка. “Това е твоят камък! - каза тя. - Дай ми 5 лева и скоро ще разбереш силата му!…” Прибра бързо банкнотата и се стопи в тълпата.

Цветан Розов
Сутринта младият експерт Мартин Канарчев бе посрещнат необичайно сърдечно от своите колеги. Още щом го зърнаха в рамката на вратата, те се втурнаха към него.

Илия Еврев
Снопето отдавна е прибрано от нивите. Стърнищата са отъпкани от добитъка, обгорели от палещото слънце. Тук там се мяркат зелени оазиси от вълча ябълка и капини, които добитъкът не яде.

Христо Рудински
Когато започнахме да завършваме един по един, защото бяхме в различни курсове, поехме по разпределение. В София остана само Николай Шенков. Фамилията му е Шенков, затова за всички беше Шенков.

Христо Рудински
Писмото дойде в обикновен плик с някакъв странен щемпъл “Проверено”. А отдолу под името на подателя адреса на затвора и “Трети отряд”.

Никола Филипов
Из „Не сади лозе големо!” (2019)
ТОТАЛИТАРЕН ЩРИХ
Две-три години след женитбата, съпругата ми нямаше постоянна работа и заместваше ту тук, ту там. И ето, че се оваканти учителско място в гимназия „Ленин”. Подадохме надлежно изискуемите документи в Окръжния отдел „Просвета” в Пловдив, откъдето се извършваха назначенията.

Мюмюн Тахир
В утрото на един августовски ден слязох от автобуса на спирката на Уисча, която е на няколко километра от селото.

Димитър Хаджитодоров
На Иван
Не съм сядал на шейна петнадесет години, но когато пада сняг, аз си спомням как водех за ръка децата и търсех място за пързаляне. Един мразовит следобед изравям от мазето стара шейна, потънала в прах.

Иванка Павлова
Сълзите са суетни - обичат да ги гледат.
Невинаги доброто е добронамерено.

Елисавета Шапкарева
хайбуни
СЯНКА НА ДЪЖД
Вали. Дъжд. Зима е, но кой знае защо от небето не падат снежинки. Сякаш природата на нещата се променя пред очите ми.

Анатолий Петров
В гробищния парк, ден преди Голямата Архангелова задушница, протойерей Йоан отслужваше панихида - четиридесет дни от кончината на Светослав Попчев.

Любен Панов
…Приседнал съм на капрата, в едната ми ръка гемовете, в другата камшикът.
Каручката трополи по стръмния калдъръм от Калето, надолу към Голямата чешма, мъчи се да догони галопа на горкото магаре.

Банко П. Банков
Когато бях малък първите четири училищни класа се наричаха отделения, единствен учител ни преподаваше четене, смятане, пеехме под акомпанимент на хрипливата му цигулка и режехме с трионче картинки, подлепени с брашняна каша върху шперплат.

Тотьо Нерезов
Дядови пладняха овцете под големия бряст, лятоска правеха колиба, ограждаха пладнището с тръни. Там дояха стадото, там спяха. С баба им носехме храна, а с чичо - добитото мляко. Още топло, даваха ми да пия от ведрото. Гледаха ме за коч, родът да не свършва…

Тотьо Нерезов
От военния летец Банов съм слушал за ветеринарния лекар Методи. Най-добрият лекар работил по нашите села.

Борис Василев
Биеха двете камбани, крещяха коледарите, виеха псетата и над цялото село трептеше голяма, светла радост.

Тотьо Нерезов
В четвъртия ден на месец юни се ражда поетът Неделчо Ганев в чирпанското село Изворово. Мъдрецът на селото Златан Танков изрича, тъй че да се чуе и запомни от всички: Роди се теменужка в храсталак…

Денчо Владимиров
ОБЪРНАЛИ ВНИМАНИЕ
Къде ли не сигнализира гражданинът.
- Докога ще пием в нашия град такава ужасна вода?! - питаше в писмата и телефонните си обаждания той. - Вече намирам и камъни във водата от чешмата. Едни такива -жълти и обли камъни, намирам и пясък, и той жълт.

Йордан Петров
Натоварените на гърба на магарето чували се поклащаха на тласъци - ритмично и бавно. Колкото и да се опитваше да промени този тромав ход, Иван все не успяваше. Много беше товарът от сол, който караше за овцете.

Йордан Петров
Влакът “Диана-експрес” стремително отминаваше километрите и с лекота отхвърляше дългите разстояния. До София оставаше малко. Вече бе много близо до крайната цел на своя пробег.

Виолета Бончева
Струва ми се, сякаш беше вчера времето, когато коледният празник донасяше тонове траен сняг и вихрушки, и те дълго ваеха зимата, по-вълшебна от всеки друг сезон.

Мариан Желев
Сигурно шест месеца престоях в автомобила на обикновен богаташ. Не точно под седалката, ама до нея - така че да се виждам. И той (със сигурност) ме виждаше, но не ми обръщаше внимание. Не му трябвах. Изтъркулих се от джобовете му и се намерих там.

Лъчезар Георгиев
Още на втори терминал на софийското летище се заприказвах с мъж и трудно подвижна жена в опит да им помогна за подготвянето на багажа. После се оказа, че ще летим заедно и дори местата ни са едно до друго в отдела „икономичен клас”.

Лъчезар Георгиев
Още с пристигането си в морската столица Стилиян Йорданов си каза, че някак неволно, неусетно животът се повтаря и няма нищо ново под слънцето, както е речено в онзи библейски текст.

Карол Николов
Из „Спомени от България” (2003)
Най-хубавият ден
„Не е направено достатъчно за Отечеството,
ако не е направено всичко. “

Мая Цекова
ИЗРЕЧЕНИЯ ЗА ДОМАШНО ЧЕТЕНЕ
Да обичаш не е задължение. Да обичаш задължава.
Пред лекичка женичка всеки мъж се тежкари.

Марко Марков
Новаторството, което не е основано на предишен опит е безцелно и безплодно.
Поетът е странна птица: той пее най-добре, когато е в клетка.

Руси Маринополски
Втора седмица лежеше болен старият Мерджан. Бяха му нагласили нар в най-закътаната част на сайваната. Накара жена си да го застелят с нещавени овчи кожи. Заръча никой да не идва при него.

Златимир Коларов
От сборника „Отблясъци от далечни светкавици” - „следвоенни” разкази, провокирани от войната в Югославия през 1999 г., посветени „на загиналите в Косово християни и мюсюлмани”.

Цветелина Александрова
„Ний спориме с дама на тема…”
(Песен за човека, Н. Вапцаров)
Минава един през нощта.
Младата жена зиморничаво се свива в палтото си. Уж е отоплено таксито, а зъбите й тракат от студ.

Никола Филипов
Из „Не сади лозе големо!” (2019)
ХАЛВА ЗА ДОЛАРИ
Това заглавие в някогашния вестник „Работническо дело” привлече вниманието ми. От статията разбрах как нашенци ходели на пазара в Ниш и Пирот и се връщали с доста припечелена валута.

Тодор Бакърджиев
Мания е да мислиш, че си абсолютен реалист.
Животът обича да ранява белезите ни, получени в борбата с него.

Мильо Велчев
- Казвай, гяур, на кои комити си ковал сабите?!
Дели Неджиб ага - плевенският каймакамин - гледаше към падналия на колене в прахта българин и пошляпваше дългия си нож в едната длан.

Христо Красин
откъс от книгата „Вълчан войвода и диамантите на султана” (2019)
Една сутрин аз, Стоян Алтън и Добрил се вдигнахме още преди зората да е пукнала! С дванадесет четници бяхме подготвили тридесет и пет коня от предната вечер… Заредени с каквото ще ни трябва за из път, яхахме ги и поехме…

Илия Еврев
Цял ден с бай Стефан скитаме по лов из дебрите на Коджа Балкан и чак по икиндия се спускаме право надолу по стръмния горист северен склон на Малкия Сакар, който ни посреща с прохладната си сянка.

Пеньо Йовчев
Той се измъкна от сламената колиба като от някаква дупка, в която бе пренощувал по принуда, огледа се с тъп поглед на недоспал човек, поглед, който възприема околната среда съвсем вяло и безучастно,

Борис Цветанов
Всички в отдела наричахме леля Добринка „българската мис Марпъл”. Пред очите ни разплете няколко объркани криминални случая ей така, както си плетеше терлички за внучетата. Самата тя пък, станеше ли дума за Агата Кристи все си я наричаше „адашката” - агата значи добра.

Веселин Касчиев
ЗА ГРАФОМАНИТЕ
Защо на графоманите им представлява интерес да пишат? Защо се наслаждават на езиковата си немощ и на словесната си плява? Баналното и скучното е явно в кръвта им и им доставя върховна наслада.

Алфонс Але
превод: Евгения Динкова
Нея година - спомням си, сякаш беше вчера - макар че толкова неща се случиха оттогава, Войната, Комуната, откъсването на Източните ни сестри (1), а по-късно и подаването на оставка (оттеглена за щастие) на г-н Фероди (2) и т. н., и т. н., … нея година както казах по една случайност 31 [...]

Златимир Коларов
От миозита краката му бяха изтънели, от кортизона бе напълнял в ханша, от болестта изглеждаше уморен, отпаднал. Влезе в кабинета да ми благодари за грижите. Носеше найлонова торбичка. Поканих го да седне. Той се отпусна тежко на стола и въздъхна. Разприказвахме се.

Янко Стефов
Събудих се лек като перушина. Ужасното главоболие най-после беше престанало и очите ми гледаха бистро. На пода като огромен кръст лежеше сянката на прозореца. Яркото балонче на слънцето трептеше над тополката, която надничаше в стаята ми.

/ИЛИ КАК ПОЛЕТЯ ЖЕНА МИ/
Йоан Нечев
Миналата година имаше един литературен конкурс под надслов: „Състояние на полет”. Жена ми настоя да участвам. Тъй като по това време все още я слушах, аз изпратих в последния възможен ден и последния възможен час две стихотворения. Нагласата ми беше, както се досещате, да бъда на последното възможно място.

Димитър Хаджитодоров
ИЗЛОЖБЕНА ЗАЛА
Кой изпъстри с ярки багри листата?! Кога невидим художник изля щедро палитрата си върху дърветата?! И как успя да подреди неповторими пана по пътеките и под стволовете?!
Гората мълчи като изложбена зала, разтворила широко порти.

Цветан Розов
Георги Парушев и жена му Паунка поканиха най-близките си роднини, приятели и съседи на рожден ден.

Преди години случайно открих в архива на баща ми Петър Селяшки две малки, извехтели от времето тефтерчета. Зарадвах се - това бе неговият фронтови дневник.

Георги Стойков
Изкача ли се на Рудината - отмалял и задъхан - земята под краката ми заповядва: седни! Рухвам на колене, с премрежени очи поемам дъх да успокоя сърцето, защото то - клетото - вече се е сгърчило болезнено. Но това е моментна слабост.

Георги Стойков
Книгата, която предлагам на вниманието ви е пряко свързана с 65-та годишнина от победата на социалистическата революция в България. За мнозина от вас не е неизвестно, че ето, вече в продължение на 65 години, аз съм един от неотклонните последователи на тези, които сътвориха Девети септември и той влезе във вечния календар на българската [...]

Георги Михалков
Шестгодишният Петърчо имаше една голяма мечта. Искаше Дядо Коледа да му донесе колело, но незнайно по какви причини Дядо Коледа не му донасяше желаното колело, а други подаръци, на които Петърчо не се радваше много. Най-напред му донесе шейна.

Пламен Георгиев
У нас само тъмното минало не е в резултат на спирането на тока.
Облечените с власт обикновено мразят нудистките плажове.

Мирко Маркович
превод: Наталия Недялкова
***
И на глупавия му растат мъдреци.
***
Днес Хичкок би снимал документални филми.

Атанас Славчев
Няколко весели младежи в кръг… Подават си топка с форма, големина и цвят на портокал. Много са щастливи, ама много, ах, колко много… Високи, стройни, хармонично развити. Културисти или почти културисти. Не. Не. Не. И не. Точно обратното са. Наистина, високи са някои - прегърбени обаче. Скелети, почти скелети.

Атанас Славчев
С дървете - борове-хора. С фотоклетки - с образите на тия, де са ги засадили. Гледат - стотици очи. Хиляди. Като духове. Като живи. Говорят - на боров език. Боровете-хора на боровата гора.

Ангел Иванов
My heart leaps up when I behold
A rainbow in the sky:
So was it when my life began;
So is it now I am a man;

Ангел Иванов
Легнах да поспя. Някакви 2-3 часа. Рядко ми се случва. Обърнах се на една страна. И ето, заспал съм. После, като се разбуждам и разтягам, посягам към телефона на 2-3 метра от мен на земята. Поглеждам го и виждам.

Вилие дьо Лил Адам
превод: Евгения Динкова
На г-н Анри дьо Борние (1)

В какво ли стрелкат все
очите си безстрастни? (2)
Шарл Бодлер

Светозар Казанджиев
Запознанството ми с този смел мъж, с този герой от Съпротивата започна, когато бях ученик в Райковската гимназия „Васил Левски”.

Йордан Петров
Денят бе тих и спокоен, когато изведнъж кучетата залаяха силно и злобно като на вълк.
“Какъв вълк посред бял ден?”- запита се Никола и се изправи.

Йордан Петров
Необходимостта от дидактичните разкази не е в това
да се покаже колко е лош героят, а как той разбира, че е лош.
Авторът

Йордан Петров
В  затвора бе абсолютно забранено внасянето и употребата на алкохол. За нарушение се предвиждаше карцер. А той бе влажен, студен и тъмен като истинска преизподня. Никой нямаше желание да се “усамоти” там, заради няколко чашки алкохол, ако ще да е отлежало шотладнско уиски.

Ружа Велчева
Къртичето лакомо поглъщаше аромата на пресните закуски, подредени на тезгяха. Всички бяха толкова примамливи, но очите му все се спираха на питката в края на редичката. Напомняше му за питките, които някога баба му печеше на старата печка в кухнята.

Цветелина Александрова
На Донна
Трамваят проскърцва равномерно по релсите. Малко след десет е. Пътниците са се отпуснали на седалките, втренчени в телефоните си. Едно момиче слуша толкова силна музика, че възрастната жена пред нея вече няколко пъти се обръща и й хвърля продължителни строги погледи.

Павлина Павлова
първа глава от новия исторически роман на авторката

Аз съм Вениамин, най-малкият син на цар Симеон. Аз съм онзи, комуто той искаше да повери трона.

Руси Маринополски
Тая нощ нямаше луна, но звездите бяха толкова нагъсто и големи, че старите бухлати черници хвърляха сянка под себе си и по старите каменни зидове. Не бяха пели първи петли.

Руси Маринополски
Много години аргатува Злати по чужди имоти. Хорски добитък гледа, на свой не се порадва. Само десетина кокошки и магарето пълнеха сиромашкия му двор - сиво, рошаво, с едно отрязано ухо, но търпеливо на глад и неволи като него.

Тотьо Нерезов
През 1854 г. на 28 юни е роден Иван Андонов поп Андонов в село Мурсалково, днешно Спасово, Чирпанско. Майка му го ражда след обяд по време на жътва на нива в местността „Малките Брестчета”.

Тотьо Нерезов
Талигов Христо, помня, казваше, че в нашия край курбан се прави само при починал човек. С курбан се гощават дошлите да се простят с покойника…
Дирлиецът Таню твърди, че от сбората на Спасовден по-голяма няма. Откакто са въвели да пекат кюфтета и наденици, развалили празника.

Тотьо Нерезов
Боналов Марин преди десетина дни навърши осемдесет години…
На бонал чолаковци казват дълбок кладенец. Баба му е от Яворово и е от Боналовия род. Дядо му е убит на фронта и родът се води на името на бабата. Бонал - дълбок кладенец, чиста вода…

Борис Василев
Два дни всички се питаха къде щукна кучката. На третия ден тя замаха опашка на пруста. Очите й светеха радостно, но беше много отслабнала. Дядо Костадин засмяно заклати глава:

Борис Василев
Всички знаеха чудната дружба между Марка и Дорча. Яхнеше ли бай Тодор магарето, Дорчо непремнно вървеше след него. Но яхнеше ли коня, Марко в никой случай не се унижаваше да върви отзад.

Историята на котарака
Василий Воронов
превод: Дафинка Станева
Черната лакирана лимузина леко се плъзгаше по широкото шосе, залято с жълтите ивици на майския залез. Забавила малко ход, тя свърна по тесните павета покрай тъмна борова гора. Забави ход покрай бордюра.

Иванка Павлова
***
Трамваят е полупразен. По средата между двете редици с насядали пътници стои мъж - нисък, набит, с късо подстригана бяла коса, леко разкрачен. Излъчва самочувствие и твърдост. Някой го търси по телефона.

Йордан Калайков
НЕПУКИСТ
Човекът е одрипавял. Тика допотопно колело - „Балканче”, останало по чудо от соцвремето. Собственикът му крачи до двуколесната си собственост срещу тълпата заляла тротоара.

Димитър Никленов
От най-високото място на моста плажната ивица изглеждаше като нагърчена жълта тюлена покривка. Преди да стъпи на нея, Мия мина покрай яхтеното пристанище, хвърли бегъл поглед към неголямата яхта, сякаш добре познаваше собственика й, и се устреми към вилата, която беше буквално до скалистия бряг.

Марко Марков
Вероятно ще работя до последния си дъх. И затова работата ми ще остане недовършена.
Само богатите знаят колко скъпо струва честността.

Мая Цекова
Гърди със силикон си накичи, та бързо път си проправи.
Отвод: не ставам, хора, за крал: малко съм крал.

Туко Рамирез
Най-употребяваната дума у нас е думата „няма”.
В здравеопазването няма заплати, няма направления и лекарства, няма лекари, а някъде няма изобщо болници.

Димитър Хаджитодоров
КРАЯТ НА ЛЯТОТО
Призори, в здрача косовете тихо се съвещават на пътеките. Ранните минувачи ги разпръскват из храстите.

Кристина Димитрова
- Какво те подтикна да пропишеш?
Въпросът долетя от последните редици. Беше го задало нахакано на вид момче, което още с влизането й в стаята бе започнало ехидно да шушука на съседа си.

Драгни Драгнев
САМОТА И УСАМОТЕНОСТ
Едно и също е, казват. Различно е, смятам аз. Самотата е съдба, участ. Нежелана… Принуда… Оставаш сам, когато близките и приятелите си отидат. Когато хората, които си обичал, те изоставят.

Иван Воденичарски
Негово величество Цар Борис ІІІ се завърна от извънредно важното си посещение в Германия на 31 март 1943 година. София го посрещна с ураганни ветрове, които вещаеха бърза промяна на времето.

Борис Василев
Чичо Джанковата Марушка беше дребна кравичка, но в хомота напрягаше наравно с Белча и блажеше цялата къща. Вимето й висеше като на породиста коза. На нея се учеха да доят дори децата.

Борис Василев
случка
Като всяко куче и котка, маца и хрътката на чичо Павел не живееха добре. Често зъбите на Тина оскубваха Мациното кожухче, но и мацините нокти не прощаваха на Тинината муцуна.