Владимир Георгиев
И АЗ СЪМ ЧОВЕК
Когато всичко се успокои и в офиса настана тишина, аз включих компютъра и започнах да работя. Беше към седем вечерта. Когато съм сам, работя най-добре. Изнизаха се един по един моите колеги, знаят, че оставам до късно, трудя се бавно, но съдържателно, упорито, внимателно.

Иван Стефанов
ЕЛЕНО МОМЕ, ЕЛЕНО…
Хлапе си бях, кога студент станах.
Тежки години бяха, ама акъл ли загубих, изобщо ли го нямах, та тръгнах! Тук квартира, там квартира и все няма, та ща-не ща, чат-пат преспивах в едно евтино хотелче, ама стотинките свършиха и се преместих в една градинка, към края на града. Там, на една поизкривена пейка [...]

Коста Странджев
1.
Тролейбусът се е откачил от електрическия си гердан, килнал се е и запречил улицата. Подире му ръмжи и потръпва моторна колона. Пред мен е олющен „Форд”, който високомерно намига с възпалените очи на стоповете си. Отсреща е павилионът на „Здрава храна” и макар че съм ужасно гладен, не мърдам от седалката.

Истинска случка
Иван Павлов (Вуйчо Ваньо)
Антон Пинтата и Колю Левтеров бяxa добри приятели. Един ден привечер се срещнаха и отбиха в кафенето „Свободна България” да се почерпят и си поприказват.
От дума на дума, бай Колю попита приятеля си за син му Георги, който тая година свършваше последния клас от гимназията.

Георги Майоров
Моето не е живот - страдам и търпя, търпя и страдам. Тъкмо сега!? Светът се засмя, а аз плача. Едни се радват на дом, други - на деца, трети - на хубава жена. Аз изстинах - едни очи ми останаха. Нещо да ми липсва, не! Къща палат, деца - много. Разжених ги, задомих ги, [...]

Диана Димих
Звъни брат ми изневиделица на вратата още в тъмни зори. Какво толкоз го е скорнало, че изскача като заек из храстите, без да се обади! Друг път поне през петнайсет минути дрънчи по мобилния да уточнява и променя часа на срещата.

Виолета Бончева
Със Светла се засякохме се в чата късно през нощта, както обикновено. Пусна ми съобщение, че иска спешно да говорим и само след минути позвъни на вратата. Докато пиехме чай ми каза, че от известно време наглеждала дядо Антон, който живее два етажа под нейния.

Драгни Драгнев
Кратка проза
НЕТЪРПЕНИЕ
Дълга зима. Питам кога ще дойде пролетта. Искам да чуя вятъра, разпален в пшениците. Да видя слънцето, разлято по снагата им. Да се усмихнат листенцата, от радост да кимат… Виж, студът се разпорежда с вихрушките си.

Драгни Драгнев
ВСИЧКО на тоя свят говори - водата, огънят, тревата, вятърът, всяка прашинка от природата…Едното говори на другото, взаимно допълват и разширяват представата си за света, нарастват знанията им…

Драго Попов
На една Нова година малкото ми братче донесе у дома неизвестно за мен списание. Беше „Светулка”, година първа, книжка първа.

Лидия Николова
Из „Есета за етикета” (2018)
„В творчеството и в живота усмивката и
комичното ни отдалечават от нашите
претенции и ни връщат към смирението.”
Ромен Гари

Тодор Бакърджиев
До гуша ни дойде от дебеловрати.
Атаката на бъдещето става все по-паническа.
Всичко е изписано, а не знаем какво ни се пише.

Иван Антонов
УМОРИХ СЕ
В тази хубава утрин
от света тъй далече
и самотен до там,
че в действителност вече
не бе истински сам:

Димитър Хаджитодоров
Дядо Петър празнуваше на Петровден, но почиташе и деня на Свети Георги Победоносец, закрилника на войниците. Той бе служил седем години по фронтовете - от Балканската до края на Първата световна война.

Весела Люцканова
Когато Иво й каза, че от всички, защитили магистратурата си, само на него са му предложили да преподава на студентите, тя скочи от стола си, прегърна го и го поздрави за успеха, зарадвана до немай къде.

Донка Колева
разкази
КАНДИДАТКА
Защо ли прочетох оная обява във вестник „Позвънете”, която гласеше, че търсят секретарка за шефа на текстилният комбинат! Но после си казах: „Защо пък не? Отивам!”
Дълго умувах, като каква да се представя на интервюто с евентуалния ми бъдещ шеф:

Денис Олегов
По дългия път към дома често се отбивах там. В годините на емиграция нямаше нищо по-хубаво от усещането като стъпя на родна земя да отхапя от прекрасната баница и да отпия глътка айрян.

Денис Олегов
Джон все още търсеше как да се измъкне. Имаше чувството, че се върти в кръг от часове. Едни и същи морави, едни и същи дъбове наоколо. Кого беше послушал да тръгне рано сутрин на лов, и то когато беше изпратен да преговаря за важна сделка?

Легенда
Еню Кювлиев
Това се случило в еврейския град Назарет преди много, много години. По онова време и Иисус Христос бил деветгодишно дете. Кротък и послушен, той всякога се навъртал около своите родители - помагал им.

Марко Марков
Парите не миришеха, защото бяха старателно изпрани.
Всяка дупка на кавала му беше девета.
Когато те мрази народ, омразата е заслужена.

Легенда
Селма Лагерльоф
I.
Това се случи, когато един ден в рая Господ боядисваше птиците.
Целия ден той работи, а надвечер му дойде на ум да направи една малка сива птичка.
- Запомни, че името ти е червеношийка! - каза Господ на птичката, когато беше свършена. После я сложи на разтворената си ръка и я остави да хвръкне.

превод: Валентин Димитров
Гарун Агацарски
Афоризъм - шлифован брилянт на мъдростта.
Дмитрий Андреев
Афоризми - мисловни стафиди.

Йордан Петров
Късният есенен следобед на 1890 година заварил съпрузите Иван и Неделя далеч от дома им. Младото семейство се връщало от пазар. По нивите на лозенградското село Горна Канара не растял памук и Иван и Неделя слезнали чак до Свиленградско, в тогавашното Мустафа паша, да сменят вълна за памук.

Веселин Касчиев
Вървим по платото и наблюдаваме ерозията на скалите. Огромна канара се е свлякла някъде в подножието. Изпод нея се показва връхчето на премазана клонка. Тя, изглежда, се чувства виновно - толкова млада, а вече погубена.

Стоян Загорчинов
Миниатюри
ХЛЯБ ЗА ГЛЕДАНЕ
Седнах при него, защото на масата му имаше свободно място. Отпред беше отворена книга - някаква английска книга. Едновременно той се хранеше и четеше. Познавахме се и разменихме две-три думи. Когато свърши яденето, забелязах, че не бе хапнал хляб. „Вие не ядете ли никак хляб?” - запитах го.

Константин Н. Петканов
Из бележника на писателя
Седя и гледам далечината през един чужд прозорец.
Не зная кога съм излетял като птица, но изведнъж спирам пред дворната врата на родния ми дом. Тежките крила са поломени, трите градинки са разградени, овощните дървета - насечени, а каменната настилка пред къщната врата е обрасла с трева.

Добрин Василев
На Е. Б.
Голямата група от рибарски лодки бе навлязла далеч навътре в морето и се разпръскваше все повече в широк кръг, подобно на подгонено ято врабци.
Изведнъж на изток небосклонът потъмня, издигна се тъмният призрак на нечакана, приближаваща буря.

Красимира Кацарска
Идваше най-страшното - събуждането в реанимацията след страха от прогнозите за изхода от операцията.

Елена Пеева-Никифоридис
Нели прескачаше калните локви, а вятърът се заиграваше с чадъра й, като упорито се мъчеше да го обърне наопаки, или да го счупи. Уличката се осветяваше от една единствена мъждукаща лампа, случайно останала да виси на килнал се дървен стълб.

Светозар Казанджиев
Бяло лебедово перце играе с вятъра вън и само от време на време наднича през прозореца на моята стая. То ту пикира надолу, ту се издига нагоре във въздуха, без да пада върху земята. Чака ме да му прошепна три съкровени желания.

Марин Ботунски
Качо Бараката е известен мързел от съседната епархия Кутловица. И може би е единственият, който с мързел си извоюва такава широка популярност, каквато нямат и най-талантливите провинциални творци.

Лидия Николова
Из „Есета за етикета” (2018)
„Живей с хората така, сякаш Бог
те наблюдава. Говори с Бог така,
сякаш хората те слушат.”
Луций Сенека, I в. от н.е.

Кристина Димитрова
Юни дойде и си отиде, а от него останаха само дири от изгорели треви и попарени цветя. Беше необичайно горещо дори за хълмистия град, изложен на безпощадните слънчеви лъчи.

Александър Чотрич
превод: Валентин Димитров

По-добре да се правя, че нищо не виждам, отколкото да гледам смъртта в очите.
Нетърпеливо чакам резултатите от изборите, за да ви кажа за кого съм гласувал.

Ангел Христов
В този край на света, сред безбройните хълмове и тополови гори, израсли покрай някогашната пълноводна река, на иначе сухите брегове от пясъчник и жълта глина, имаше само една къща, издигната на най-високия хълм.

Ангел Христов
Поне девет от десетте мъже, които седяха около четвъртитите маси в малкия бар, познаваха тялото на Вършачката. Тя беше местната жрица на любовта, вземаше каквото и дадат и никога не отказваше покана, започваща с „би ли отделила час-два за такъв несретник като мен?”

Пиер Лоти
превод: Панайот Чинков
*
Как изглежда на мен самия това, което добри хора наричат „моя известност”. Една грамадна, гръмко биеща камбана, която лоши шегобийци са окачили на гърба ми и която, щом се помръдна, започва да бие, за да накара глупците и кучетата да вият.

Панчо Недев
*
- Виждам, сине, че активно се готвиш за гурбета в чужбина. Мингиши си сложил, верига на врата, елегантна брадичка си пуснал…
- Ами, да готвя се. Нещо против ли имаш?

Донка Колева
разкази
ЗАКУСКА С ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ
Всички мои приятелки ме уверяват в добрите си чувства.
Съвети, колкото щеш… Да ям по-малко хляб, да наблягам на плодовете и зеленчуците - за добра линия. Да нося маркови тоалети, а не втора употреба.

Михаил Задорнов
превод: Валентин Димитров
Демокрацията е мироглед, а мирогледът не е повод за получаване на заплата.
Ние по-лесно ще изобретим всъдехода, отколкото ще ремонтираме пътищата.

Димитър Христодоров
БАБА
Тя ни казваше да не оставяме по трапезата залци, че другите деца щели да ни надвиват. Но при все това случваше се понякога, на някой обед или вечеря, да изоставяме по някое парченце хляб.

Димитър Хаджитодоров
Кольо бе две-три години по-голям и ни гледаше с известно превъзходство, но наблизо нямаше негови връстници и той понякога се съгласяваше да играем заедно. Най-често се целехме с топчета или се надбягвахме с летни кънки в двора на училището.

Драгни Драгнев
МНОЗИНА ЗНАЯТ, че във френската белетристика, например, има неколцина литературни фанатици, между които на първо място стои Балзак, да кажем. Това са писатели, хвърлили живота си в жаравата на творчеството.

Валентин Димитров
РАЗКАЗЪТ НА МУЗАТА
Беше бездарен. На всичко отгоре - и мухльо. Но най-после и при него дойде една муза. Грозна, тъпа, нахална. Но все пак - муза. Яде, пи, взе пари назаем и изчезна. И телефон не остави. С една дума - разказа му играта. Това го вдъхнови истински.

Банко П. Банков
Из неиздадения сборник разкази „Двоен живот”, [...]

Рисолат Хайдарова
превод: Мария Филипова-Хаджи
Жегата в саратана* на Маверанхар* стана непоносима. Утринната прохлада бързо се сменяше с истински пек. Сякаш слънцето за пореден път се опитваше да докаже на хората и на целия растителен и животински свят своето могъщество. Всичко беше замряло, даже и самия ветрец.
Само вътре, в триетажното огромно съоръжение, бе прохладно.

Борис Замятин
превод: Валентин Димитров
Справедливостта има толкова неотложна работа, че не й остава време да тържествува.
Човек, въоръжен със знания е непобедим… и много опасен.

Христо Рудински
До началната спирка на трамвая има пазар. Вдясно са еднакви дървени будки и в тях се продава какво ли не - от боя за обувки и кафе до платове и месо. В средата е зеленчукът, а вляво стоки, които трудно могат да се нарекат с обобщаваща дума.

Георги Стоянов

I
Каквото ни събира, то ни и разделя
Моторът припука откъм ливадите, забави ход и затихна до отворената вратница. Облеченият в кожено яке мъж спусна крак от стъпенката на балканчето и  хвърли поглед на старата къща. Тя се нишеше смълчана между овощни дървета, потънала в зеленина и слънце.

Стоян Загорчинов
Миниатюри
ПЛУТАРХ
(Приблизително.) Когато четеш Цицерон, казваш си: „Каква красота на словото! Какви умни мисли!”

Денчо Владимиров
За новогодишното тържество в детската градина “Демократично дете” започна подготовка на драматизация на приказката за Златното момиче.

Валентин Димитров
Животът е театър, по-скоро - моноспектакъл, по-скоро - на една марионетка.
Нищо друго не им остава на бедните, освен да са богати духом.

Надя Михайлова
„Аз търся тебе, ти търсиш друг… Той пък търси друга, тя пък търси друг…” се пееше преди години в една любовна естрадна песничка, но трябва веднага да отбележа, че не само в любовта е този „дисонанс”. Така е изобщо в живота.

Тоня Трайкова
откъс от романа

2.
Близначките бяха пристигнали с майка си във вилата им в Ница около месец преди злополучното парти. Предстоеше им едно безметежно лято с морски вълни, палми и залези, които можеха да наблюдават през отворения прозорец на стаята си.

Виолета Бончева
Нямаше нищо странно в това, че го наричаха Тромба, защото беше дебел и подпухнал от ракиените гълтоци, които ден се след ден се превръщаха в смисъл на живота му. Отскоро започна да се налива веднага след сутрешното кафе.

Танасис Пану
превод: Мария Филипова-Хаджи
Небето изгуби всичките си цветове и придоби гарванов цвят. Започна да вали черен дъжд.
Отначало пороят образува потоци, които после се събраха в реки и тръгнаха да търсят морето. Огромни вълни погълнаха всички животни и хора и те потънаха безсилни и безпомощни.

Зулфия Куролбой-кизи
превод: Мария Филипова-Хаджи
Стая със снежнобели стени.
Слънчевите лъчи проникваха през прозореца и падаха нежно върху лицето на жената, като позлатяваха веждите й, отразяваха се върху скулите й като бисерни капки и святкаха в ръбчетата на диамантения пръстен върху ръката й.

Делчо Синов
Из „Да се смееш или да плачеш” (2017)
ИМА ЛИ МЪЖЕ?
Синът на дядо Георги Арабаджиевия се ожени в Полша. На следващата година пристигнаха сватанаците на гости. Щом видяха зелената люцерна пред къщата в двора на дядо Георги, опънаха палатките, съблякоха се по бански и легнаха върху хавлиените кърпи под жаркото слънце.

Диана Димих
Преди време той се събираше на почерпка с приятели, такива като него - без семейства. Разведени, вдовци, стари ергени, подминали петдесетака.

Свежа Дачева
***
Дори и само защото всеки, освен живот, носи в себе си и смърт, ние сме отговорни пред вечността.

Станко Нацев
Казват, че имало смисъл човек да бъде плашен. Защото, първо: вдигал ти се адреналинът и се мобилизирали съпротивителните ти сили; и второ: когато страхът отмине или се окаже, че е бил „фалшива новина”, поводът за радост е голям.

Веселин Касчиев
Случайно попаднах на френска мисъл, записана очевидно от майка ми в две интерпретации на малко листче. Тя гласи следното: „Страна без скитници се казва Забрава.” Или: „Страна без скитници е като страна без памет.” Цитирана е от „Пътни записки”, за мен съчинение от непознат автор.

Панчо Недев
ДА СЕ КАЧИШ НА БЕЛИЯ КОН…
Да се кача на чичовия Бял кон беше моя голяма детска мечта. Той служеше в кавалерията и често си идваше със служебния си кон. Наперен, горд, добре гледан, внушителен. От близките си зная, че в ония години съм бил много палав, буен, своенравен и непослушен, каквото съм си наумял [...]

Денчо Владимиров
Приказка от Прехода
Имало по едно време в една страна голяма разбойническо -мениджърска приватизация.
Един завод е бил разграбен до шушка от тамошни демократични управници и родата им. За работниците останали дреболиите.

Петър Шишков
Седмокласникът от варненската гимназия Иван Хлебаров, като беглец от училищната скамейка и с жаркото намерение да плавне като моряк в който и да е кораб и на каквато и да е длъжност, най-после след дълга, мъчителна одисея един зимен ден успя да стъпи в Александрия, гдето отседна в един моряшки дом-пансион.

Владимир Георгиев
Ще строим басейн.
Качих се с шефа до последния етаж на хотела, за да огледаме празното място.
- Ще стане с олипмийски размери! - съобщи шефът. Беше доволен.

Любен Панов
1978 година, 1 март. С малък филипс в едната ръка и мартеничка в другата причаквам маршал Руденко в дома на културата на Московския университет.

Горан Атанасов
СЪН
За първи път, откакто е починала прабаба ми Люба, я сънувах. Все така тиха, малка и достолепна. Беше приседнала мълчаливо на бордюра и гледашe света с кротките си, благи, топли и широко отворени за доброто очи.

Мартин Ралчевски
Здравей, прекрасна моя, но… тъжна. Здравей красива моя, но… похабена.
Здравей, моя любов.
Пиша ти, защото не мога да продължа да живея така.

Елена Пеева-Никифоридис
Във вълшебствата на приказките винаги е скрита и частица истина. В тази моя приказна Коледа всичко е истина, а вълшебството е само едно - Уйлям Сароян*. Да, същият този, който казва за себе си: „…роден съм в Америка, пиша на английски, но съм писател, защото по душа съм арменец.”

Иван Доброгледски
15 April,98
Wednesday
At Sea
Вчера, в 08.00 часа местно време напуснахме Jakarta. Ще я запомня с ниските цени, грозните проститутки (нашите циганки са неземни красавици в сравнение с тях) и с това, че бях отново тежко болен.

Иван Доброгледски
1990 е годината в която на мен, офицера от специалните части на ВМФ, ми се случиха няколко нещастия. А може би щастливи бедствия ?

Здравка Владова-Момчева
На мен, Габриела Дивитлийска и прекрасната ми, умна дъщеря Пламена, по случай двадесет и петия й рожден ден

Лъчезар Георгиев
1.
Свистящият вятър е притихнал, чайките мълчат и грохотът на вълните долу под скалите се спотайва. Светлина с големината на точка играе по дрехата на Ештрела. Откъм от кулата, види се,  някой от дежурните има оптични уреди, с които следи цялата територия на Кабо да Рока и далеч навътре, в океана.

Ангел Христов
- Не е за приказка, момче, не е, ама като си дошъл, ще ти кажа!
Старецът е едър, все още изглежда силен, макар че асмата го измъчва и гърдите му свирят.

Панчо Недев
* „И класиците си имат класически недостатъци”, е писал някъде Мопасан. Успокоително, нали?
* Осъзнатата глупост е етап от развитието на човешката мъдрост.

Ото Вайс
превод: Александър Балабанов
Афоризми
*
Жалко: повечето певци казват, че повечето от певците нищо не струват. И още по-жалко: повечето певци имат право.

Емил Енчев
САМОДИВИ
Но не от онези самодиви, дето на росните ливади играят хоро по бели роби и чак при здрач изчезват като видение и след тяхното хоро росната трева е полегнала, все едно няколко военни роти са преминали през там. На възвишението, до зелената ливада, има саморасли дървета, някои от които бяха на повече от сто [...]

Тихомир Йорданов
Слава не се яде, но тя засища глада да си прочут, да си зачитан при всички обстоятелства. Слава на сергия не се продава, но тя се залага в заложна къща (приятелски кръг, партия, държавна служба).

Владимир Стоянов
БЪЛГАРСКОТО ДУМАНЕ
За българското думане може да се говори без начало и без край, както за песъчинките, целунали морето и потънали в него. И социологично и нелогично! И дипломатично, и разпалено! И с усмивка, и без усмивка! Както дойде!

Денчо Владимиров
От няколко дни в блока изпаднахме в пълно недоумение.
Причината бе във внезапната промяна в поведението на съседа Пастърмаджиев.

Марко Марков
Властник може да бъде само този, който някога е бил слуга.
Всяка дума трябва да се обгражда от мълчание, за да бъде чута по-добре.
Той има само едно бъдеще: своето минало.

Людмила Андровска
Детството ми премина в малък прекрасен град с река, два парка и добри хора. Дядо е отишъл там случайно. Бил е министър на транспорта по времето на цар Борис Трети. В една люта зима цялото правителство придружавало царя във влака по трасето Левски -Ловеч, което се строяло в момента.

Весела Люцканова
Работеше на летището вече няколко години, получаваше добри пари, за които приятелите му завиждаха, а Влади не се чувстваше щастлив. Прибереше ли се вкъщи вечерта Ани поглеждаше с тревога загриженото му лице, изчакваше тежката въздишка да се откъсне от гърдите му и едва тогава питаше:

Рихард Каталинич Еретов
превод: Иван П. Йончев

Марица пееше с всичкия си глас. Бързо се спусна тя по каменистия път към морския бряг. Последните слънчеви лучи тържествено целуваха красивото й румяно лице.

Тома Попратилов
Ситалец, в недрата на твойто величие, син на твойта утроба, аз се връщам в пазвата на твойта красота, да вдишам упойката на великото и вечното, родени от твоя сън на вековете.

Пелин Пелинов
Из “Щрихи към портретите”-2
Понякога в живота на човек настъпва някакъв съдбоносен момент и от този момент зависи дали името му ще се покрие със слава или с вечен позор.

Свежа Дачева
***
Добротата на хората е толкова различна. Има доброта, която се възприема като лошотия. Има доброта, която се счита за жестокост. А има и злина, която прилича на доброта.

Владимир Георгиев
СТЪПКА
Свали раницата от гърба си, седна на освободеното място и се загледа в пода. Там имаше нещо. Беше влажна малка животинска стъпка; това му се стори важно. Спомни си, че един слепец с куче беше минал покрай него преди малко.

Елена Пеева-Никифоридис
Това лято Рудолф не дойде. По няколко пъти на ден Катина поглеждаше към къщата му, но кепенците оставаха затворени. И смокинята в двора окапа без да гларусите отмарят по керамидите, умислено загледани в морето като статуи.

Александър Сергеевич Пушкин
превод: Васил Павурджиев
*
Ке намира някакво съчинение за глупаво. - С какво ще го докажете? - Извинете, - простодушно уверява той, - ами, че аз мога да го напиша.

Димитър Хаджитодоров
Патиците обитаваха крайното езеро, скрито сред насаждения камъш. Останалите водоеми бяха безжизнени, с голи брегове.

Панчо Недев
Заведох шестгодишната си внучка да гледа кушията в Константиново. В това варненско селище надбягването с коне през февруари имат стогодишна традиция. Голямо шоу, голяма атракция на открито! Пъстра публика.

Иван Георгиев
В памет на баща ми
Юлският ден настъпи рязко - с огненожълтото голямо слънце, което се показа на хоризонта, и обичайната топла наситеност на въздуха. Високите дървета едва трепваха от появилата се сутринна мараня, а птиците с гърлени звуци огласяха околността, гушеха се и прелитаха наоколо.

Евелина Ламбрева Йекер
(откъс)
Казвам се Марчело-Джино. Още докато майка ми била бременна с мен, постоянно спорели с баща ми какво име да ми дадат, като се родя. Баща ми настоявал да се казвам Марчело, а майка ми искала да ме нарекат Джино. Малко преди да се появя на бял свят, двамата така се скарали заради името, [...]

Иван Доброгледски
Мисли, родени в океана
продължение
01 April, 98
Wednesday
Indian Ocean
Новият месец започна тихо, мирно, незабележимо някак. Дори без лъжа, така характерна за ежедневието на българина в последните години.
На около 10-15 мили сме от островите Nicobar.

Донка Колева
разкази
ЗА ЛИЧНО ПОЛЗВАНЕ
- Здравей! - бута ме някой по лявото рамо и се скрива зад дясното. Светла. Като я видя, тъмно ми става и в най-ясния ден.
- Къде си ходила? Как си? - изстрелва първите си въпроси.

Гергана Егова-Динева
16 юни, 2016 г, София, 21:30 - един ден преди да отлетим за Канада.
„Емиграцията не е като екскурзията.” - казвам на мъжа ми, докато хвърлям поредната блуза в куфара.
„Ахам” - поклаща глава той в знак на съгласие, без да ме поглежда.

Денис Олегов
Не си е лесен студентският живот! Да, голямо спокойствие е никой да не ти мърмори поучителни тиради на главата всеки ден, но сам си си виновен в абсурдните ситуации, които нерядко се случват в живота на един млад човек.

Веселин Касчиев
В сладостна антикомунистическа дрямка шуменската опозиция продължава да предъвква старите си политически словоблудства.
В сладостна комунистическа дрямка шуменските властници продължават да се кичат със старите плебейски навици на местното население.

Игор Карпов
превод: Валентин Димитров
Свобода - ти не пречиш на другите да крадат, те не ти пречат да живееш честно.
Практиката на живота показа, че теорията може да се пренебрегне.

Денчо Владимиров
Отиде си великият физик космолог Стивън Хокинг, завещавайки на земляните от препускащия във Вселената с бясна скорост кораб-планета повече разум и доброта, повече еволюция със знак плюс, повече съвършенство.

Светозар Казанджиев
Според статистиката, Серафимови са под чертата на бедността. Глупости! Над тях няма никаква черта. Те са в блатото. По-бедни и от клетниците на Юго, Серафимови съществуват, за да опровергават статистиката. Глад, студ, мрак, безпаричие - това е чертата на техния минимум. Някакъв ангел-хранител бди над семейството и го помирява с глада.

Любен Панов
Като гледам разваленото време днес, което заснежи и после заледи полета на запролетилите птици, та се замислям в какви времена живеехме едно време…
Пролетта винаги идваше навреме и щъркелите не пристигаха в днешното безвремие.

Йордан Стоев
Най-сетне дойде дълго чаканият ден - нанесоха се в новия апартамент, на втория етаж. Той веднага реши, че събитието заслужава да бъде запомнено и му хрумна да посади отпред една лозичка. Почвата обаче беше лоша - само камъни и тухлени отломъци, едва ли щеше да се прихване. Такова беше мнението и на новите съседи, [...]

Атанас Славчев
БИВОЛЪТ
От малък сирак - майка му откраднали и заклали цигани. Уж бивол, ама с още път - не бе изпитал биволско щастие, наполовина бивол, наполовина дете.

Георги Майоров
ПОБЕДНИЯТ БОЙ
Към пет и половина часа вечерта Серафимов бе вкарал в боя всичките си резерви. Разполагаше единствено със знаменния взвод и полковата музика. От височината на турския център се сипеха куршуми и му трябваше поне още една свежа дружина, та с пресни сили да сломи невероятната съпротива на неприятеля, да си разчисти пътя към [...]

Владимир Георгиев
КРАЙ ФОНТАНА
Група цигани се мотаеха около фонтана; найлони, кашони и вестници се въргаляха един върху друг навсякъде. Единият циганин имаше чук и го размахваше без причина. Другият притежаваше длето, третият - шлайфмашина, около която се суетеше.

Христо Черняев
(Странички от дневник)
С. Огняново
Гоцеделчевско
4 април (четв.) 1996
В Огняново се отбих в сладкарницата, стопанисвана от учителите Мария и Георги. Мария преподава в града математика, а мъжът й - биология.

Ахмад Якуб
превод: Литературен свят
Най-тежката смърт е смъртта в Газа, когато ти звъни израелската телефонна компания, за да ти каже: „Трябва да се евакуираш от дома си, той ще бъде подложен на бомбардировка в продължение на няколко минути”.

Марин Ботунски
Моят свят е едно продължение на тая голяма война. Някой може да позабрави, нечии спомени може да избледнеят, но за нас, синовете, които търсят бащите си, войната не отшумява. Ти казваш, че не си виждал Черно море, сега за пръв път го виждаш, но не откъм българската страна, откъм Новорусийск.

Иван Доброгледски
откъс
ЧАСТ I
THE OCEAN IS BREATING
(Океанът диша )
28 October, 96
Monday
ТРАВЕРЗ НА “SUCOTRA”

Юлия Дивизиева
I. ИЛИН
От малък искаше да лети и затова често в унес наблюдаваше птиците. През зимата беше лесно. Не му пречеха листата на дърветата. Залепваше носле за стъклото и ги гледаше. Бяха само врабчета и свраки, но и те му стигаха.

Марин Ботунски
Мама обича да разказва за баща си, дядо Марин, на когото са ме кръстили.
Дядо бил човек с широко сърце, работлив, изкарвал добри пари, но не треперел над тях, харчел ги без да му мигне окото. И другите учел да не ламтят за имане.

Здравка Владова-Момчева
На Димитри
Понякога забравяме, че истинският живот е всичко онова, което не можем да си представим, а чувството за преситеност и умората са само маски на предстоящите чудеса.
Лятото на 2017-та се стоварва върху мен като парен чук. Жега и километри, през които душата ми пищи за оазис.

Денчо Владимиров
ВЕЗИР И ГЕРГАНА
Нощ в многозвездния хотел “Рамадан”.
На разкошен златист диван се е излегнал Кебапоглу, баш бизнесмен, известен в “алъш вериша” като Везирът.

Анатолий Петров
Столичанинът Александър Фенерджиев реши и това лято да направи пътуване с велосипеда си из страната. Миналата година стигна до Видин. Оттам обиколи крайдунавските градове до Свищов. Тази година реши да промени маршрута.

Весела Страшимирова
В една ноемврийска вечер закъснял пътник бързаше към кея. Край него тичаше кучето му Балкан. То ту го изпреварваше и като го посрещаше, жално скимтеше, ту оставаше назад, разтваряйки широко ноздри, душейки въздуха,

Весела Люцканова
Ваня Илчева за втори път скочи в безвремието. Беше й се случило за първи път преди години, когато преживя внезапно и болезнено загубата на голямата си любов, Мишо излезе да разходи кучето, а то се върна виейки и само, за да я повлече за полата към мястото, където бе получил инфаркта.

Пламен Георгиев
Лъчите на метрото, колкото искаш и нито един лъч на надежда.
Жени, които не могат да мислят, не са никакви миски.

Горан Атанасов
Репортерът пристигна от София в малко селце из пущинаците на Северозападна България. Беше късен ноември и улиците потъваха в кал. Изпратиха го от голям ежедневник да опише живота в едно обикновено селце.

Горан Атанасов
От двете страни на входа на жълтата църква като стражи стоят два високи бора, а в купола на кръста има щъркелово гнездо. На прага е изписано „Св. Николай Чудотворец”.

Бойка Николас
Имало едно момиченце със светла къдрава коса, бяла кожа и светли очи. То било много объркано като малко и често правило пакости, лутало се и търсело обич, не че не го обичали, просто то си мислело така…

Денчо Владимиров
ОБЯСНЕНИЕТО
Останалите все още живи десетина старци в отмиращо българско село са се събрали заради икономии на топло в селската кръчма и гледат телевизия. - посрещането в София на чуждестранните гости от Брюксел, дошли за откриване на председателството на България.

Илия Йовчев
Глава I.
Аз, х. Златку х. Сребров Бояров, съм роден в Бесарабския Български град, Болград, в 1872. „Какво”, ще извика читателя, „в 1872 ли? Писателя тряба да е убъркал конците. На вярно той тряба да значи 1972.”

Драгни Драгнев
В деня, когато баща му тръгна за Персия, а това беше няколко месеца преди игрите с бикове и мига, в който видя очите на Армала отблизо, Арнан плака неудържимо, опрял глава на гърдите му. Усещаше тежката му длан на тила си като нежна милувка, но и като знак за дълга и отчаяна раздяла.

Денис Олегов
Часовникът показваше 12 часа. На крайградската гара са се струпали тълпи от чакащи хора. Идваха си! Най-накрая майките щяха да видят синовете си, съпругите - съпрузите, сестрите - братята си, децата - бащите си.

Невена Борисова
Влакът раздвижи летния въздух на градския център, намиращ се в близост до гарата в Своге. С неголямата си пътна чанта Анна се измъкна от купето, измина няколко крачки и се озова на огромния централен площад.

Атанас Звездинов
Откъси  от книгата „Хоро венеца му вие”- поема в проза
Аз, Дико Илиев написах „Дунавското хоро” без да знам, че ще бъде шедьовър. Без да знам, че в първите минути на всяка Нова година в България след Химна ще свирят него. Че с него ще изпратят в Космоса първият български космонавт, че ще го [...]

Свежа Дачева
***
Добре, че освен думите има и дела.
***
Дали е по-вярно това, че обикновените хора системата ги прави лоши, или е по-вярно, че лошите хора системата им позволява да бъдат такива, каквито са?

Гергана Егова-Динева
„Какво ще кажеш да поканим нашите на гости, а?” - подхвърля мъж ми, докато сглобява новото легло на щерката . „Ми… що пък не? - кимам одобрително с глава аз. Таман да видят къде сме, как живеем… да не хабят нерви излишно.

Александър Куприн
превод: Георги Карадобрев
Тази история се случила много отдавна, в онези далечни, почти митични времена.
Ярко греела Луната в стаята на инфанта през мъничкия, притворен, тесен и продълговат готически прозорец с чудновата чугунена решетка и завеси прибрани в краищата. Лъчите на месеца оставяли след себе си ефирни фосфорициращи петна из цялата стая.

Рихард Каталинич Еретов
превод: Иван П. Йончев

Облаци се гонят по небето. Морето се вълнува. Ще бъде буря…
- Завържи здраво въжята - дума един моряк.

Гергана Егова-Динева
Странно нещо ми изглежда образователната система в Канада. Може би, защото още я чета на кирилица. Всичко, с което се сблъсквам ми изглежда нелогично, различно и объркващо… извън рамките на всички закодирани в мен български стандарти.

Александър Кръстников
(Басня)
Веднъж 19-те камили в двора на Ковцан бей се скарали и почнали да се оплакват, че товарът им бил много, а храната, що им давал щастливият господар, била слаба и недостатъчна. Решили камилите да направят мирен протест, а не стачка (както в доброто старо време). Отишли при слугата Ахмед.

Лев Николаевич Толстой
превод: Георги Карадобрев
Царят на Асирия Асархадон завладял страната на цар Лаилие, опустошил и изгорил всичките й градове, жителите заробил, войните убил, а самия Лаилие затворил в клетка.
Една нощ, докато си лежал в спалнята и си мислил с каква смърт да погуби Лаилие, Асархадон чул тихо шумолене, отворил очи и видял старец с дълга [...]

Динко Динков
Откакто Жеката, овчарят, се обеси на дебелия орех, животът в селото се промени. Пътищата опустяха. Рядко се случваше някоя раздрънкана циганска каруца да разлае изгладнелите кучета.

Делчо Синов

Из „Да се смееш или да плачеш” (2017)
НЕ МОЖЕ
Тодор Стоянов от с. Горно Белево разказва:
- Дядо Петър имаше някоя и друга овца, колкото за мляко. Сиромах беше. Фуражът, който бе приготвил за зимата, бързо свърши.

Александър Куприн
превод: Георги Карадобрев
Дълбока зимна нощ. Снежна виелица. Вкъщи - пълен мрак. Вятърът вие в комина, клати покрива и блъска по прозорците. Грозно бучи разлюляната от вихрушката близка гора.
Никой не спи. И детето е будно, но лежи и не се обажда.

Стоян Загорчинов
Веднъж три жени ми дадоха три рози.
Първата роза бе бяла като първия сняг. Втората имаше жълт цвят като цвета на лимона, а третата роза беше червена, кървавочервена.

П. К. Чинков
В подножието на една планина, която криела в себе си много желязна руда, растяла една обширна гора от стари дървета с дебели стъбла и широки клони.

Динко Динков
Тази есен паламуд не се яви. Някои стари рибари твърдяха, че това се дължи на дълго продължилото сухо време, обхванало страната. Други следваха древното поверие за плодовитостта на орехите или преданието, че тези пасажи се появяват през седем години, като не спираха да търсят нови знаци от природата.

Свежа Дачева
Мрачен ден в края на юли. Чувам как поне половината от населението на земното кълбо извиква: „Какво-о-о?!” Но аз чувствам, че е по-добре да кажа истината. Изпитала съм, че истината се наказва, но едновременно с това само истината докосва душата.
И така. Мрачен ден в края на юли.

Димитър Христодоров
Из „Една нощ в Средна гора”
Настъпваше чудно красиво утро, както в оня ден, когато повярвах, че ти не ще останеш блян, за да не понеса разочарованията си тъй отрано…
Другарите ми бяха весели и аз се радвах на тяхната още свежа жизнерадост.

Никола Костов (Червен Лиляк)
(Между поети)
- Ужасно, приятелю мой!… Ограбиха ме…
- Съжалявам те… Но как?

Любомир Пенев
Някога съветската граница не беше просто граница, тя беше ритуал! С приближаването към граничнoто градче Унгени внушителният влак Москва-София и всичко около него се напрягаше сякаш под пръчката на невидим диригент.

Марко Марков
Пази се от куче, което не лае и от враг, който мълчи.
Цената на всяка постъпка е висока.

Марко Марков
Съгласието е знак за мълчание.
Ако чуждите пари горяха пръстите, нямаше да можем да се разминем от безръки.
Ходи жаден, защото гази водата.

Любомир Пенев
Някой беше казал - ако човек се провикне насред мегдана, че обича майка си навярно ще го сметнат за луд. Че кой не обича майка си? Така си е, но нека все пак ви разкажа за моята майка.

Любомир Пенев
Горкият наш народ! Колко пъти през последното столетие му се случвало да види как построеното с усилен труд се срутва в небитието, и след това да гради отново, от нищото! А на баща ми това се случило два пъти!

Георги Михалков
Паркът спеше тих и бял със заснежените алеи, дървета, пейки… Клоните сребрееха, малките ледени кристали върху тях отразяваха ранното януарско слънце.

Надя Хаджийовкова
Рибното тържище е обикновено най-оживената част от града. Кошовете с наловената риба, смеховете и ругатните на окъсаните рибари, цяло

Надя Хаджийовкова
Апостолът скочи леко в малката синя лодка и пое греблата. Младо момиче с разпилени руси букли и стройни, загорели боси нозе стои при тясната желязна стълба на малкия пристан и го гледа настойчиво.

Валентин Димитров
Връх на политическата проституция - продават любов към родината.
Всички следи водят към парламента. И се губят в имунитета…

Кънчо Великов
Този празник е един от най-българските празници. От боговдъхновената вечна книга на човечеството нека си припомним думите на Иисус, че хлябът е Неговото тяло, а кръвта Му - виното.

Емил Енчев
ОПУСТЯЛАТА КЪЩА
Когато съм ядосан от някой неблагодарник, се изнасям срещу течението на реката, посядам на някой голям крайречен камък и я наблюдавам. Сега, в ранната пролет, реката е забързана и пълноводна, забързана в средата и много бавна в двата си бряга - там реката се влачи едва-едва…

Благой Ранов

Чувствата са хигроскопични, пазете ги от влага.
Усмивката краси човека, стига да не е кисела!
Против глупостта няма имунитет.

Панчо Недев
* Мълчаливите са също съмишленици.
* Празният портфейл не вярва на щедри обещания.
* Лошите чувства „изяждат” добрите намерения в душата на човека.

Бойка Николас
откъс от „Проклятие или Господ има други планове за теб” (2017)
В една друга безлунна нощ, Бяна щяла да разбере, че Намерението било нещо като бутона за достъп към паралелните светове. Тайната или вълшебната пръчица, която превръщала желанията в реалност.

Свежа Дачева
Слънчев ден - идеален за чистене. Усмихвам се неволно, защото веднага се сещам как като студентка се превивах от смях когато Снежина имитираше майка си, лека й пръст:

Любомир Пенев
Ох, Попина не е лесна за разказване. Попина е преживяване!
Някога голямо дунавско село с около четири-пет хиляди жители, две училища, пристанище и четиринадесет кръчми (да, да, драги читателю, правилно си прочел!), сега Попина е обиталище на 300-400 души, от тях десетина семейства английски пенсионери.

Любомир Пенев
Пред очите ми, в стилна кафява рамка, поизмачкан и поизбелял, виси жълтокафяв лист с герба на Царството. Отдясно се вижда фигура на млада българка с хубаво, но тъжно лице, с венец в едната ръка и меч в другата. На листа пише:

Любомир Пенев
Дядо ми Ангел или стар татко, както го наричахме ние, внуците му, беше човек трудолюбив, мераклия, майстор и политикан, но най-вече беше човек свободен по дух. Най-силното свидетелство за това си остава един надпис с големи букви на най-видната стена на къщата ни, към улицата:

Пенка Иванова
Знаците на съдбата са много. Един от тях е знакът на хармония с природата, с времето, с хората.
Преди много, много години с появата на първите кокичета - знак на надеждата, в едно китно подбалканско селце, на този свят се появява и едно момченце, на име - Тодор.

Тодор Дашков

Драматическа легенда в 4 картини
ЛИЦА:
Вълкашин - деспот на Македония
Радостина - негова жена
Марко - техен син

Станислав Ничай
превод от полски: Лъчезар Селяшки
Множество хора. Бяха се стекли, за да ме посрещнат. Това ме изненада. Много години не бях идвал тук и очаквах, че градът вече ме е забравил, че ще реагира хладно, дори враждебно на моето завръщане.

Янко Стефов
Нашата улица в село беше едно сухо малко дере, от чиито брегове надничаха трънените плетища на околните дворове. Само напролет, когато падаха обилни дъждове, дерето се оживяваше и бълваше в Селската река бучаща и мътна вода.

Ружа Велчева
Обедната жега подгони стадото юници към навеса в края на пасището и скоро из въздуха се носеше само сладкият звън на преживящи мокри муцуни….

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
В България, за разлика от Русия и Франция например, дуелите не са популярни. Макар българите да са честолюбиви, когато се постави въпроса “на живот и смърт”, те предпочитат да останат живи.

Коста Странджев
На Иван Николов
Здравей, сине, получихме хубавата вест и само да знаеш колко се радваме, а баща ти все държи писмото в джоба си и де когото срещне, му го показва и вика, че душата ти била жилава и че целият ни корен бил все с такива, с жилави души, а началникът на строежа, щом [...]

Григор Джаникян
превод: Елизабет Кечян
Така беше в Дейр ез-Зор, в Рес ул-Айн, в Ракка. Клаха, мъчиха до смърт преселниците, но оцелелите продължаваха да вървят.

Емануил Консулов
В края на махалата Заевите бе къщата на Сирактилу. Тя бе като другите - двукатна и с малки прозорци. По-различен бе дворът. По него все имаше цепеници и къси трупчета от диви сливи, горчива круша, усойна череша и от какво ли не още.

Денис Олегов
“Кажи ми, американецо, в какво се състои силата? В парите ли? И брат ми казва, че в парите. Ти имаш много пари. И какво? Аз мисля, че силата е в истината! На чиято страна е истината, той е по-силен!” - из филма „Брат 2″

Богдан Овесянин
Някога в читанките ни имаше един хубав разказ. Ние го четяхме и се радвахме, защото това, за което се разказваше, се беше случило в нашия град.

Весела Страшимирова
Параходът е на открито море. Горе на моста стои младият офицер Игликов. Той извръща глава назад. Брегът е останал в далечината, като една тъмно-виолетова ивица, дето трептят жълти светлинки. Но Игликов не спира очи върху тях.

Тома Измирлиев
Дядо Тръпко беше най-хрисимият старец в цялата махала. Живееше си мирно и тихо в малката си къщичка и по цял ден прекарваше между дърветата на своята градинка.

Константин Стефанов

ЕСЕН
Днес утрото затвори очи и гъст воал замъгли лазура.
Сенки паднаха на земята, къщните врати се затвориха - и вечерният въздух милва някаква печална музика.

Йордан Калайков
Това не беше вълнуващо признание в любов. Нито пък беше потвърждение за любов. Не беше и изтъркано от употреба обръщение в уверение на топли чувства към някого от постоянното обкръжение.

Мехмед Нешри
превод от османотурски: Мария Калицин
Разказ за случките с Дракула, син на Ефляк
( Дракул дава синовете си Влад и Раду за заложници)
Говорят, че по времето, когато султан Мурад Хан отишъл в Изник, за да се срещне с брат си Кючюк Мустафа, Ефлякоглу Дракула ходил в Силистре (1.) и донесъл много беди.

Добрин Василев
Една велика кралица живееше на морския бряг. Още когато за пръв път тя дойде в малкото крайбрежно градче, което по щастлива случайност и съвсем неочаквано приспадна в нейното царство, тя реши да направи от него завинаги свое любимо и постоянно летовище.

Димитър Хаджитодоров
Някой припряно се катери по стръмната пътека. Краката, в изтъркани опинци, подскачат от камък на камък.
- Дядо, дядо! - вика задъхано момчешки глас. - Ивайло се е завърнал!

Йордан Петров
През размирната 1876 година турците по българските земи съвсем освирепели. Те потопили в море от огън и кръв Априлското въстание. Подложили на жестока сеч и поругаване много села и градове.

Виктория Забуковец
(откъс)
На 5 септември 1949 г. отношението на австралийците към имигрантите се промени. Отначало пресата наричаше новодошлите „чужденци”.

Крум Кънчев
Първа нощ на обратния път. Как е изминала? - Не знам. Виждам: необикновено вълнение - море осем бала, вятър - също. Бурно море.
Да се храня? - Една супа - нищо друго. В кают-компанията - двама, трима. Останалите - „гепала ги Тунджата” - както се изразяват моряците.

Емануил Мутафов
- На носа! - изкомандува капитанът, стар опитен моряк, свикнал веч с бурите на открито море. Блед, но спокоен, с твърд глас издава той команди. Моряците едва се крепят на борда, но бързат заняти в работата, мълчаливи и уверени.

Жорж Сименон
превод: Литературен свят
Из книгата със спомени „Аз диктувам” (1975-1981)
28 ноември 1976
Отдавна, може да се каже от дете, придавам огромно значение на така наречените ключови думи.

Донка Колева
За любовта няма подходяща среда - вирее навсякъде.
За да станеш звезда, трябва първо да си нажежен до червено.
Не се моли на Бога, ако веднъж си рекъл: ,,Не мога!”

Добрин Василев
(Импресия)
Когато сутрин потърся извора на живота светлите лъчи на слънцето ме водят на изток, откъдето се ражда вечната жажда да бъдем.

Рихарт Каталинич Еретов
превод: Иван П. Йончев

- Ей, че сме отбор юнаци!… - И високо летеше веселата песен над заспалия град.
- Де сега, Иво? - нечакано запита единът от тях, и нечакано песента утихна.
- Де? Ти, Пиеро, добре познаваш Триест - води ни.

Ружа Велчева
Огромният самосвал с мъка се провираше през клоните, надвиснали над тясната селска уличка „Латинка”. Локвите, останали след първия есенен дъжд снощи, с писък отскачаха към дуварите от двете страни.

Тодор Бакърджиев
Практиците дърпат към себе си черга, а романтиците - летящо килимче.
Лудост би било всички да са нормални.

Красимир Бачков
Навярно животът отдавна би си отишъл от изсветлелите му очи, както силата би напуснала широките все още рамене, ако бе като другите хора. Вероятно сърцето му преди много време би спряло, ако тая невероятна, направо невъзможна дързост, не го караше да гледа на всичко отвисоко и да не се предава.

Георги Гривнев
Зимна вечер. Печката в стаята бумти, а навън се сипе сняг. Разлиствам албума и погледът ми спира на твоята снимка, Ле Дон.

Георги Гълъбов
Ревността е като бурен, който се загнездва в сърцето на човек със силно развито чувство за собственост и неосъзната склонност към мазохизъм.

Веселин Касчиев
Има дни, в които театрото на живота не ме занимава. Напълно съм безразличен към душевните екскременти на разните му там драскачи на низостта, с голяма слабост към житейската поквара, която за вечна спътница от тях е май избрана.

Пол Валери
превод от френски: Гочо Гочев
Извадка от една вариация върху една мисъл на Паскал

Опитвал съм понякога да наблюдавам в себе си и да проследя чак до самите идеи, как една чиста нощ със своите звезди влияе тайнствено върху хората.

Вадим Зверев
превод: Валентин Димитров
Трябва да губим достойно, може да печелим както и да е.
Трудно е да разпознаем чуждата лъжа, като всеки има своята истина.

Кирил Камбарев
откъс от романа
…Времето беше писин читем, според календара на българите. Или индиктион тринадесети, съгласно изчисленията на ромеите.
Беше буреносен ден. Дъждът се лееше като из ведро, сякаш Тангра нарочно беше разтворил небето. Вятърът бучеше страховито.

Здравка Владова-Момчева
Да бъдеш английско куче е привилегия, достъпна за отбрани породи. Никой средностатистически помияр не би посмял да се вреди в стройните, нанизани на кадифени каишки, киноложки редици. Защото, от време оно, плебеите не разбират колко е важно да бъдеш от сой, за да те забележат.

Здравка Владова-Момчева
Малките градове са егоисти. В тях има място само за онези, които са се примирили с този факт. И с ъглите заострена недостатъчност на пространството. И с миниатюрните площадчета, захапали шадраваните си, през които изплюват илюзиите на минувачите, забързани към теснотията на следобедните кафенета.