Проза

ПОНЯКОГА…

Мартин Маринов
Из книгата „Лазурният бряг на болката” (2019)

ПОНЯКОГА допускам, че ще си тръгна оттук без да съм танцувал танго в Буенос Айрес, без да съм гледал корида в Севиля, без да съм се възхищавал на площад Сан Марко от гондола във Венеция и без да съм стъпвал в тревата на Ясна Поляна на Толстой. И [...]

{Още»}

 
СПАСОВДЕН

Тотьо Нерезов
Видяхме се в събота. Бях предупреден от снаха му, че ще дойдат. Повече от две години не сме се виждали. Чуваме се по телефона. Ще дойде със сина, снахата, внукът ще ги кара. Дошъл си от далечния Китай, там живее със семейството си, имал и три деца.

{Още»}

 
БАЛАБАН

Константин Канев
Сине, стига ти „ученката”, нема да ставаш даскал. Ще те правя овчар, ще пасем овцете, ще ги плодим, ще торим нивите да севаме ръж и овес…

{Още»}

 
ДОБРИЧКОВАТА КУКУВИЦА

Константин Канев
Прифоркало е пиленце
през Рожен, през планинона!
В лето господне 1813 един безимен монах от Влашко премина Дунава и през Родопите се упъти към беломорския бряг, за да отиде в Зографския манастир. Този монах беше предрешен с арнаутски дрехи.

{Още»}

 
ЖИТЕЙСКИ МИНИАТЮРИ - 2

Милена Обретенова
ІІ. ОТ РЕЦЕПЦИЯТА
1.
Две дами от Беларус: миловидни и симпатични, общителни, без да бъдат обаче нахални. Леко встрани от урагана на промените, тресящ бившия източен блок, видимо се изумяват от новокапиталистическото ми работно време на рецепцията на хотела - 12 часа.

{Още»}

 
ПЪТУВАЩИЯТ ЖУЛ ВЕРН

Йордан Петров
Ранният сутрешен експрес и днес бе точен. В ясното и студеното тракийско утро, това доказано редовно и много комфортно пътно превозно средство не закъсня. Богомил Ненов, като пътник, нито за миг не се съмняваше в тази точност и я определяше дори  като сигурен знак, че денят му се очартава да бъде добър и спорен.

{Още»}

 
ИЗ „БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ…” (2016)

Ружа Велчева
КЪСМЕТ
Днес Кривундела не усещаше земята под краката си. Раздрънканата детска количка, вече изпразнена в близкия пункт за вторични суровини, припяваше на припряните му крачки.
„Туп…туп-туп…” Оранжевата маратонка следваше поклащането на черната…

{Още»}

 
БЕЛИЯТ ГЪЛЪБ

Ангел Христов
Следях го от няколко минути - беше кацнал на перваза и кой знае защо се взираше в мътното стъкло, беше ранно утро и прозрачността на чистото стъкло не играеше никаква роля. Познавах гълъба, беше идвал безброй пъти, докато съпругата ми ги хранене.

{Още»}

 
ЗА ГЪЛЪБИТЕ И УМИРАНЕТО

Валентин Попов
Вървяха ръка за ръка - майка и петгодишното й момченце. Въпреки че времето не бе кой знае колко хубаво заради хладния северозападен вятър, Виктор бе пожелал да отидат до близката детска площадка.

{Още»}

 
НАЙ-СЛАДКИЯТ ЗАЛЪК

Георги Гривнев
Първият залък е най-сладък, последният е за насита.
Александър Костов или както още му казваха за по-кратко Сандю, взе първата си жена от село - Николина от Лещевите.

{Още»}

 
АРНАУТСКАТА КЮПРИЯ

Константин Канев
При извора на Хубча се мъдрят три моста, три кюприи - три сестри. Те напомнят за различни родопски времена, открояват три родопски строителни школи на майсторите „кюприжии”.

{Още»}

 
ШИМОВИЯТ ЩЪРКЕЛ

Константин Канев
Колю Чакора имаше трима сина: големият - Спиро, стана кехая, но връх не изви, защото галеше пустата ракия. Коста, средният, след скитане по света се върна в село като мъдрец и философ, знаеше седем езика, тълкуваше световните събития и накрая се пресели в Широка лъка.

{Още»}

 
РИБОГЛАВЕЦ

Валентин Попов
„Знаете ли, спокоен съм в последните си часове!”, каза ми болникът в “крилото на смъртниците”, както го наричахме помежду си. Вдигнах очи от картона му.

{Още»}

 
БОЯН И ЛЪВИЦАТА

Димитър Петров
Силен лъвски рев разцепва вечерта над градчето. Хората се спират за миг и после пак продължават разходката си. Лятото е в разгара си. Вечерта е прозрачна и загадъчна.

{Още»}

 
ЛЮБОВТА НА ЖЕНАТА

Йоан Нечев
- Жената, чедо, не е човек. Каквото може да понесе в себе си тя, никой жив човек не може. Жената е орисана да изкупи тоя свят, тоя проклет свят, в който никой не я е питал иска ли да дойде или не иска…

{Още»}

 
ШЕПА ЕСЕНЕН ДЪЖД

Иван Енчев
Всички в неговото родно градче го наричаха Вуйчото от Австралия. Никой не споменаваше името му: Станчо Станков. Приказваше се, че около 1950 година е избягал от България, когато бил войник.

{Още»}

 
ЗА ПЪТЯ НА КНИГАТА

Веселин Касчиев
Един клошар.
Един клошар незнаен… казвам ви… безимен и незнаен, един клошар, бездомник оглупял, с ум колкото мушица, рови в кофите за смет, рови в изобилието свое. И вижте… на върха на купчина боклуци той съзира книга.

{Още»}

 
ЕДНА ПЕСЕН СТИГА ЛИ

Драгни Драгнев
Моето, бащиното и дядовото село в Добруджа. Мъничко такова, сгушено между хълмове. Няма и сто къщи. Петдесет дори няма… Много дни от детството и юношеството ми останаха там.

{Още»}

 
ПАНИКА

Панчо Недев
Пред годишното приключване, от Централното управление на фирмата, изпратиха очаквания ревизор. Имало и сигнали за злоупотреби с власт и средства, конфликт на интереси и прочие. Целият работнически и чиновнически колектив мълчаливо се зарадва, а управленческото тяло изпадна в паника.

{Още»}

 
ИЗРЕЧЕНИЯ XI

Марко Марков
Нападне ли те, страхът е по-голям, отколкото е.
Човекът старее, а любовта му е все млада.
С едната ръка държи знаме, с другата краде.

{Още»}

 
ЖЕНЧОВЦИ НЕ НИ ТРЯБВАТ

Таньо Клисуров
Из „Мерено и немерено - в стих и проза” (2019)
Набивах крак по прашния площад на поделението. Строева подготовка. Шести час. Нарочно сложен в програмата последен, за да е в най-горещото време на деня. През едното рамо - калашников, през другото - противогаз. Механично обръщане наляво, надясно, кръгом.

{Още»}

 
ЗАПОЗНАВАНЕ С БЪЛГАРИЯ

Карол Николов
из „Спомени от България” (2003)
1. Запознаване с България
Любовта към Отечеството

{Още»}

 
ГЕЛА

Любен Панов
Горделиво гнездо в самата пазва на също тъй горделивата Родопа, дето беше я нарекъл Дядо Вазов.
Какво ширине, боже… каква хубост… Очите не смогват да се нагледат насреща и встрани, напред и нагоре към Перелиците, Малък и Голям, гушнали се в пенливите пелерини на небесната синева…

{Още»}

 
ЦАРСКИ ПЪТ

Йордан Петров
МЕЧТАТА НА СТАРИЯ РОДОПЧАНИН
първи разказ
Голяма и обширна е Родопа планина. Дядо Хвойньо много се гордееше с нея. Безчет са селата и махаличките, които е сгушила в пазвата си неговата планина.  Приютила ги е уютно в скута си.

{Още»}

 
УСМИВКАТА НА МОНА ЛИЗА

Йордан Петров
УЛУЦИТЕ
първи разказ
Дъждът плисна изведнъж.
Капчуците запяха. Изкуствоведът Мартинов неспокойно вдигна нагоре глава и се загледа към стрехата на покрива. По време нa дъжд улуците на къщата му течаха - много неприятно и силно.
Кап-кап-кап. Този шум напоследък го стряскаше.

{Още»}

 
ПЕРУН

Йордан Петров
Преди много години малката стара хижа “Студенец” бе единствената и самотна сграда на хребета под връх “Снежанка”. Долу - на половин час път по преките пътеки, бе разклонът за Широка лъка и Пампорово. Вдясно - на самия път имаше малка кръчма, а вляво от нея бе хранителният магазин.

{Още»}

 
МЕЧКИ

Йордан Петров
В селската кръчма през зимата необикновено е шумно. Особено вечер. Случи ли се на една маса да седят пастири - те неизменно говорят я за овце, я за кози.

{Още»}

 
НАЙ-ДЪЛГАТА СЪБОТА СРЕЩУ НЕДЕЛЯ

Йордан Петров
ИСТИНАТА
първи разказ
На българо-турската граница нощта на 21-ви  срещу 22-ри юни 1941 година бе тиха и спокойна. Всичко бе застинало в кротко безмълвие - ни полъх на вятър, ни трепване на клон или листо имаше под южния свод на звездите.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Пламен Георгиев
Единствено броят на пияните от щастие посетили днес изтрезвителя е намалял драстично.
Лошо е, когато понякога и еколозите бистрят политиката.

{Още»}

 
ОТКУПЕНИЯТ ГРАД

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
При започване на Балканската война през 1912 г. към гр. Солун е имало най-много апетити от страна на съюзниците. Българи, сърби и гърци са искали и са се надявали, че при дележа на плячката в края на войната, той ще се падне в техния дял.

{Още»}

 
ЖИТЕЙСКИ МИНИАТЮРИ

Милена Обретенова
8.
Ех, този открайвремешен препъникамък - математиката! А формулирана като обособена дисциплина „приложна математика” стряска филологическата ми душа повече, отколкото китайско или арабско писмо.

{Още»}

 
КЛЕТВА

Мильо Велчев
Тренът от Русе пристигна по разписание. В есенната вечер оживлението на гара Трапезица беше голямо: носачи и файтонджии предлагаха услуги, посрещачи викаха радостно, други разпалено разговаряха в движение, работници в омаслени дрехи почукваха с дълги чукове по спирачките…

{Още»}

 
НАВИГАТОРЪТ

Любен Панов
Из „Днес” (2018)
На връщане от работа компютърният специалист Иванов реши да купи за вечеря прясна речна риба. Набра на дисплея заявката си и и включи джипиеса.

{Още»}

 
ГЛАСОВЕ В ТЪМНОТО

Иван Воденичарски
КАФЕ “БЛЯН”
През зимата на 2009 година почина жена ми. Датата на смъртта й беше точно един месец след рождения й ден и един месец преди моя рожден ден. Не зная дали това означава нещо, но след като тя си отиде животът ми силно се промени.

{Още»}

 
КОГАТО ПОРАСНА

Мильо Велчев
На външен вид не приличаше на клошарка. Макар и скромно облечена - тъмносиньо манто, черен панталон - дрехите й бяха чисти, а белите коси, вързани на опашка, падаха на букли върху омотан около врата сив копринен шал. Синьозелени, малко тъжни, но живи очи, зад очила с тънка, черна рамка. Семпъл грим, червило, седефени обеци, [...]

{Още»}

 
ВРЕМЕ ЗА СЪН

Ники Комедвенска
Колко прости и ограничени хора има на тоя свят, Господи, колко ситни душици! Ето, навсякъде мизерстват хора, умират държави, измислят се държави, раждат се изроди, светът се дави със себе си, а бай Петко страда, че му избягала котката. Чудо голямо и трагедия! „Бай Петко, казвам му, зарежи я таз котка.

{Още»}

 
КРАЯТ НА ПРИКАЗКАТА

Димитър Хаджитодоров
Не стреляйте по белите лебеди!
Б. Василиев
Беше преди години в Несебър.
Децата бяха малки и още се държахме за ръце.

{Още»}

 
ОТДАВНА МИНАЛО

Георги Домусчиев
Из “Сенки от стария Плевен”
Често с такива подробности възкръсва у мене старото време със своя непринуден и прост живот. Отделни лица и събития, отдавна изчезнали и забравени, са тъй пресни в моите спомени - всичко като да е било вчера.

{Още»}

 
ЛЮБОВ

Георги Гривнев
Неделчо Канев не бе красив, не бе и грозен. Като малък бе нарамен или пущове, както викаха в Горно Дерекьой /Момчиловци/. Пуста младост - широко й е около врата, няма мостове и плетове, няма запиране за онова, което е свободно.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Тодор Бакърджиев
Тъпите по-лесно могат да бъдат тъпкани.
Дори на кръгла маса можеш да се почувстваш в ъгъла.
И вегетиращите полагат труд за това.

{Още»}

 
ДОКАЖИ ИСТИНАТА

Димитър Никленов
Адвокатът Демирев беше интересчия човек и подвластен на парите. Той стремглаво стъпи на почти изгнилия клон, поставен над вадата, и след като едва не изхлузи от рамото си кожената чанта, прескочи на отсрещната страна, където се простираше имотът на художничката Терзиева.

{Още»}

 
НА КУКАТА

Йордан Пеев
Кольо седна на брега на язовира и се загледа в спокойната вода. Не беше идвал тук от миналата пролет. На пръв поглед всичко изглеждаше както преди, но в същото време погледът му усещаше някаква промяна, която той въпреки взирането си не успяваше да разбере каква точно е.

{Още»}

 
ОТМАЛА

Иванка Павлова
Пристигнахме пред хижата почти на разсъмване. До вратата бяха изправени десетина чифта ски със заледен по тях сняг. Видяхме да влизат вътре две момичета и с надеждата, че най-сетне ще намерим подслон, им обяснихме, че цяла нощ обикаляме планината, премръзнали и неспали.

{Още»}

 
СЛЕДИТЕ

Диана Димих
Защо трябваше да й казва тия обидни думи. Филипе, Филипе, какво те прихвана! От четири месеца бяха заедно и никога не беше я нагрубявал. Е, надигаше тон чат-пат, но то си е от характера му.

{Още»}

 
С ПРИСКЪРБИЕ СЪОБЩАВАМЕ

Aнгел Христов
В осем без пет часовникът иззвъня пронизително. Беше от старите, с пружина, върху корпуса му имаше камбанка, а в нея чукче, което издаваше нетърпими звуци.

{Още»}

 
ЕВА.891

Валентин Попов
Новини в 19:00 ч. централно време:
„….населението на Земя падна под девет милиона земляни, затова пък се забелязва ръст в популацията на андроидите, които вече са малко над двадесет и седем милиона…..”
Съобщение от Централния медицински център в Минесота:

{Още»}

 
ПЕПЕРУДИТЕ И ЛAЙЛА

Валентин Попов
Лайла мразеше пеперуди от малка. Още на две годишна възраст бягаше от тях. Караха я да изпитва отвращение, страх и погнуса.

{Още»}

 
ПОУКИ

Ангел Христов
1.
Марто блъсна външната врата и гневно хвърли недопушената цигара, запрати я чак в съседния двор.

{Още»}

 
ВЯРНОСТ ЗА ВЯРНОСТ

Лъчезар Воденичаров
Вятърът усукваше с виене кръглите корони на липите, а подгонени от студения му дъх, едрите овални листа не можеха да си намерят място по тротоара и в малката градинка пред блока. Той вдигна инстинктивно яка и загръщайки се, притиснат от хапещите струи на северняка се упъти към колата.

{Още»}

 
МАРИЙКА

Лъчезар Воденичаров
Кръсти я Марийка… на бабата, дето го напусна преди няколко години и отнесе цялата му младост със себе си. Мислите, радостите, болките и несгодите, гордостта и всичко мъжко в него, та дори и свиркането дорде работи.

{Още»}

 
ОПАК ЧОВЕК

Димитър Никленов
Животът на Стойчо Мазния не беше никак лесен. Всеки ден старателно си подреждаше задачите за деня и затуй пенсионерското му ежедневието преминаваше по един и същ начин.

{Още»}

 
ИЗ СБОРНИКА „СВЕТЕНЕ”

Андрес Неуман
превод: Литературен свят
I
Без емоции няма разказ.
II
Краткостта не може да се измери с линийка, тя има свои собствени параметри.
III
В сградата на разказа детайлите са опорни стълбове, а сюжетът - керемиден покрив.

{Още»}

 
ИВА И ЦВЕТА

Марко Марков
Предговор
Винаги съм мислил, че човекът на перото „преписва” от живота това, което предлага на читателите си. Тази малка книжка е преписана от двете ми дъщери.

{Още»}

 
АПАРАТ ЗА ХИМИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА ПОСЛЕДНАТА ВЪЗДИШКА

Вилие дьо Лил Адам
превод: Евгения Динкова
Utile dulci.
Flaccus (1)
Най-сетне! - Победите ни над природата са неизброими. Осанна! Време не достига да се замислим за тях! Истински триумф!… Пък и за какво да се замисляме? - В името на какво? Какво означава да се замисли човек? Празни приказки!…

{Още»}

 
ЗА Г-Н РУДИЛ, ПОЛИЦЕЙСКИЯ ПО КОЛИТЕ

Алфонс Але
превод: Евгения Динкова
Разбира се, мразя доносничеството… (Ни най-малко не одобрявам постъпката, макар и напълно оправдана, на г-жа Обер, когато - в Семеен пансион, безумно забавната пиеса на нашия приятел Доне - тази дама възмутено уведомява г-н Асан, че са му сложили рога.)

{Още»}

 
ЗА ЦЕЗАРИТЕ

Ники Комедвенска
Странни същества сме хората. Толкова странни, че сами не се разбираме. А едно нещо, дето не го разбираш, колкото повече го мислиш, толкова повече те плаши…

{Още»}

 
НЕБЕТАТА НА ГЕРГАНА

Ники Комедвенска
Мълчи ми се. Така страшно ми се мълчи, че искам да съм се родил ням. За какво ми е тази уста, като никой не ме чува? Затова от два месеца дума не съм обелил - само клатя глава, а пък другите ако щат, нека ме разбират.

{Още»}

 
НЯМА ПОВЕЧЕ

Ники Комедвенска
Седем години! Седем години, откакто съм застанала между два свята и нито единият ме пуска да си тръгна, нито другият ме иска да се върна.

{Още»}

 
СЪПРОТИВЛЕНИЕТО НА НЕЗНАЙНАТА СЪПРОТИВА

Владимир Георгиев
Ето го фалшът, незнайнико: борим се с това, което създаваме. Като прасето, което се въргаля в изпражненията си. То не се бори с тях, харесва ги. На нас ни се струва нехигиенично и затова - отвратително. Нередно. За нас, човешките животни, това е лошо.

{Още»}

 
ШИРОКО АМПЛОА

Стефан Койчев
Обичах да се отбивам в крайпътните барове. Харесваха ми минутите на отдих, кафето или чашата бира след доста километри зад кормилото или напрегнатите бизнес разговори. Като представител на голяма фирма, пътувах много.

{Още»}

 
ТАЙНАТА

Георги Михалков
Всичко започна в началото на една далечна есен и внезапно преобърна живота ми. Бях на осемнадесет години, ученичка в единайсети клас.

{Още»}

 
ДА НАМЕРИШ ГУБИСЛАВ - II

Георги Зарчев
МЪЛЧАНИЕТО, КОЕТО ГОВОРИ
Имам сравнително точна представа за конкретния момент и начин, по който ме обсеби страстта ми към литературата, а после и към театъра. Нямам спомен обаче кога се породи интереса ми към изобразителното изкуство.

{Още»}

 
КНИЖНИЯТ ЧОВЕК

Херман Хесе
превод: Красимира Василева
Имало едно време един човек, който още в ранната си младост намерил убежище от плащещите го житейски бури в книгите. Стаите в неговия дом били препълнени с книги и освен с тях той не общувал с никого.

{Още»}

 
КРАЯТ НА СВЕТА

Димитър Петров
Беро Куриера и Мамеда Майната бяха клошари. Живееха в лозята на градчето, където все по-рядко ходеха бившите собственици на вилите, останали от времето на соца.

{Още»}

 
КЪЩАТА НА КАЛИОПА

Мариана Кирова
На брега на Дунав привечерта беше притихнало - нямаше ги колоездачите и шумните компании, нито градските туристи на Русе, които излизаха понякога в неделя край реката като на пикник. По крайречната улица обаче са накацали малки кафенета и ресторантчета - и да искаш, не може да ги подминеш.

{Още»}

 
ЗМЕЙОВА БУЛКА

Мариана Кирова
„Като сън, като приказка мина животът ми” - мислеше си Вангела една пролетна сутрин, докато гледаше врабците, прелитащи над двора. Вече деветдесет и четири годишна, тя срещаше с радост всеки изгрев и всяка заран си казваше: „Благодаря ти, Боже, за всичко, що ми дари!” Е, хората в малкото село под Средна гора страняха от [...]

{Още»}

 
ЕДИН ДЕН В ПАРИЖ

Никола Филипов
Случайно разбрах, че съм сеньор. Всеки, навършил 60 години в Англия ставал сеньор и придобивал редица привилегии и отстъпки.

{Още»}

 
ПАЯК В КОЛБА

Иван Митев
Пак трябвало да се местим.
Каза го майка ми малко след като се върнах от училище. Вече бях на тринайсет и тя все по-често споделяше с мен тревогите си.
- Ами добре - казах аз, макар че никак не ми се искаше да се разделям с тази квартира.

{Още»}

 
НАЙ-ДЪЛГИЯТ ДЕН

Димитър Хаджитодоров
НАЙ-ДЪЛГИЯТ ДЕН
Снежният човек тръгна към Ледовития океан през нощта, когато полъхна южният вятър и се показаха първите кокичета. Той ги посрещна усмихнат, като дядо, който вижда любими внучета, после измъкна ските, скрити под стрехата.

{Още»}

 
КОЛИБАРЧЕТО, КОЕТО СТАНА ФАБРИКАНТ

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
Да се чуди и мае човек, възможно ли е едно полуграмотно колибарче да стане мастит фабрикант? Възможно е, защото вече има такъв фрапантен случай! И той се казва Христо Рачов Бобчев от Габрово.

{Още»}

 
В ПРОХЛАДНОТО МАЙСКО УТРО

Иван Воденичарски
В прохладното майско утро бавно и мъчително умираше в леглото си Стефан Близнашки. Той се беше събудил, по-точно може би не беше и заспивал, но на разсъмване усети необикновена слабост и разбра, че нещо става с него.

{Още»}

 
СИРОМАШКОТО КОМАТЧЕ

Валентин Найденов
Разправят за извънредно беден човек от махалата, дето имал много деца и една сиромашка крава.
Така се нарича козата и в нашата махалата.

{Още»}

 
МРЪДНЕШ ЛИ, ЩЕ РАЗВАЛИШ МАГИЯТА

Илия Илиев
Понякога ти се иска да се отърсиш от тревожните мисли на ежедневието. И това го прави всеки. Но по различен начин. Сигурно вече се досещате какъв е нашият отговор. Да, природата! Зарееш се в нея, без път и пътека, и времето спира.

{Още»}

 
ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА АЗБУЧНИТЕ ХОРА

Георги Ганев
- Интересен човек си ти, Джордж - обажда се Аббас от неговата маса, - много интересен. Трябва да плачеш, а ти се усмихваш. Тереза току-що обяви предстояща оставка, щях да ти взема бира от съчувствие, защото това си е удар и за теб. А ти си се засмял, сякаш цяла Англия е твоя!

{Още»}

 
ОПИТ ЗА СЪБУЖДАНЕ

Владимир Георгиев
Сънувам, братче, сънувам. И тоя сън е хубав, жалко, че не му хванах началото, щото хърках и се чувах, че хъркам, обаче ми беше приятно да се презентирам така, музицирайки.

{Още»}

 
КАР БУТ СЕЙЛ

Надя Михайлова
Откъс от ръкописа „Лондонски ескизи”
Казват, Кралицата си купува дрехи от „Харотс”. Други заможни и знатни граждани в Кралството - от “Макс енд Спенсър”. А пък аз - от „корекомите”, тоест от втора ръка, наречени секъд ханд. За мен те бяха някогашните корекоми у нас, когато си петимен да си купиш долари, та да се [...]

{Още»}

 
ЧУДОТО

Васил Венински
От много време се чудя дали да ти разкажа тая история. Да си кажа правичката, още не съм се решил. И макар всичко да стана пред очите ми, все ми се струва, че е било сън.
А случката е от истинска по-истинска! Че как няма да е, когато…

{Още»}

 
РАЗВЕНЧАНА ТРАДИЦИЯ

Никола Филипов
От изпечените на фурна пТици най-вкусни ми са трътките (опашките) и вратлетата (шийките). Още от малък си ги заобичах тия две крайченца. А написах главно „Т”, за да не обърквате „птици” с „пици”.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Хорхе Луис Борхес
превод: Румен Стоянов
СЛУЧКА С ВРАГА
Толкова години да бягам и да се надявам, а сега врагът е у дома. От прозореца го видях да се качва мъчително по стръмния път на хълма. Помагаше си с бастон, тромав бастон, който в неговите стари ръце не можеше да бъде оръжие, а жезъл.

{Още»}

 
МИСЛИ И АФОРИЗМИ

Херман Хесе
подбор и превод: Красимира Василева
Сегашният свят е склонен да подценява книгите. Днес тези, които обичат повече книгата, отколкото живия живот, за много млади хора изглеждат смешни и недостойни; те вярват, че животът ни е твърде кратък за книги и е твърде ценен и прекарват много време с ресторантската музика и танците.

{Още»}

 
СТАРИЯТ БРЯСТ

Емил Енчев
На път за училище винаги минавах по улицата, където се намираше къщата на чичо Нестор. Насам оградата на двора растеше бряст, който в короната си имаше три разклонения, които се ширеха към небето.

{Още»}

 
ИЗ „СЛОВО ЗА ЗАКОНА И БЛАГОДАТТА”

Иларион Киевски
превод: Красимир Георгиев
Съвършен е човек след очовечаване, а не е призрак, и е съвършен Бог по божество, а не е обикновен човек, предявил на земята божественото и човешкото.

{Още»}

 
НЕ ЗАКЛЕЙМЯВАЙТЕ ХЕРОСТРАТ

Банко П. Банков
Из „Ръкописи от чекмеджето”
Херострат  подпалил преди хилядолетия храма на Артемида в Ефес, едно от седемте древни чудеса на света, за да обезсмърти името си. Затова го осъдили на вечна забрава - никой, никъде и никога да не го споменава.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Тодор Бакърджиев
“Какво да се прави?” - това по-често се казва не от загриженост, а вместо “Няма как”.
Напредъкът толкова бърза, че всяко бъдеще е за музея.
Доброто на дълбоката старост е, че страхът от смъртта става повърхностен.

{Още»}

 
СЛЕПЕЦЪТ, КОЙТО ПРОДАВАШЕ КАМЪЧЕТА ЗА ЗАПАЛКИ

Николай Ангелов
Мнозина от нас са го виждали в западната част на София, но са го подминавали, макар че този човек е висок, но ненатрапващ се, будещ по-скоро съжаление, като всеки сляп човек. Придвижваше се като сянка и малко трудно, привлачайки единият си крак.

{Още»}

 
ПРОЛЕТ

Димитър Хаджитодоров
ИДВАНЕТО НА ПРОЛЕТТА
Пролетта идва различно. Подобно на красавица, посрещана от приятели, тя грижливо променя облика си. Кой може да проследи безброя от костюмите й през столетията?
В някои години поройни дъждове предшестват появата й.

{Още»}

 
СВЕТЛИНА НАД МАДРИД

Лъчезар Георгиев
Да летиш с нискотарифна компания не всеки път означава неприятни изживявания. Когато персоналът си е на мястото и се старае да даде на пасажерите достатъчно удобства, усилието да пътуваш дори от единия към другия края на Европа си струва.

{Още»}

 
ДА НАМЕРИШ ГУБИСЛАВ - I

Георги Зарчев
О, ШАНЗ-ЕЛИЗЕ!
Наслаждавам се на тези моменти в живота си, когато по нощните пътища се прибирам към  неразтребената си квартира. Фаровете осветяват черния асфалт измит от дъжда, а аз слушам радиото в колата и оставям неочаквани спомени да ме връхлитат.

{Още»}

 
ГУЖОВИЯТ ДЮКЯН

Иван Д. Христов
Много дюкяни имаше в село едно време, ама Гужовият държеше първенство! Ще речеш дюкян като дюкян, ама не е така. Там се събираше вечер на раздумка младо и старо, пък и да се почерпят с половница вино или шишенце ракия. В него се уговаряха мандрите и спазаряваха аргатите от Димитровден до Гергьовден.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Пламен Георгиев
Днес бягащите от отговорност са повече от тези, които бягат за здраве.
Парите не миришели, а постоянно ги перат?!

{Още»}

 
SOS!

Надя Михайлова
Откъс от ръкописа „Лондонски ескизи”
От известно време кухненският неонов панел започна да се пали наново като го изключа на излизане. Връщам се и натискам пак електрическия ключ усмихната:

{Още»}

 
ПОДАРЪКЪТ ОТ БАЩА МИ

Георги Михалков
Спомням си деня, в който майка ми, брат ми и за си тръгнахме. Беше слънчев и топъл, а на мен ми се струваше - облачен и хладен. Куфарите ни бяха на перона и влакът всеки момент щеше да потегли. Татко ни помогна да внесем куфарите в купето.

{Още»}

 
ЧУДОТО НА ПРОМЯНАТА

Георги Михалков
Ясен го виждаше често. Обикновено Станко стоеше до павилиона на автобусната спирка с малко шише водка в ръка. Постоянно беше пиян.
Тридесет и седем годишен, не работеше нищо и Ясен се чудеше откъде намира пари, за да пие непрекъснато.

{Още»}

 
ЗАВРЪЩАНЕ

Георги Гривнев
Еничарят дойде в Тоз-борун /Могилица/ с една жена от Беломорието. Беше висок и силен - като борика, напоена със смола. Разкрачът - колкото да прерипне река. Бялото и черното на очите му се бореха кое да надвие - светлото или тъмното. Извити бяха мустаците му - два умалени ятагана.

{Още»}

 
ЗЛАТНА ЯБЪЛКА

Васил Венински
Eй тая стара преживелица ми я разказа дядо, който се пресели в Божиите селения на сто и четири. И аз закачих малко от робията, но той не сколаса да види казаците, а издъхна месец-два преди да се явят в селото.

{Още»}

 
ИЗРЕЧЕНИЯ X

Марко Марков
Ако искаш да имаш приятели, разчитай на себе си.
По-добре е да се счупиш, отколкото да се огънеш.

{Още»}

 
ИЗ „СПОМЕНИ ЗА БЪЛГАРИЯ” (2003)

Карол Николов
Този външен театър, който може да се види всяка година на Първи май в Копривщица, се нарича възпроизвеждане на моменти от обявяването на Априлското въстание в града.

{Още»}

 
ПУСТОТА

Рафал Вояшински
превод: Лъчезар Селяшки
Тръгнах за Ходжеж, за да се видя с моите родители. Преди да стигна град Влоцлавек, се отбих в един крайпътен бар близо до река Висла. Някога той е бил рибарски пристан. Паркирах леката си кола и най-напред се отправих към дървената платформа.

{Още»}

 
ЩЕ СЕ ВИДИМ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ

Весела Люцканова
Беше краят на юни, когато се видяхме случайно пред радиото и както винаги, когато се срещнехме, се зарадвахме един на друг. Предстоеше лятото, той току-що бе приключил последното си предаване, което спонсорираше сам и му предстояха два месеца почивка.

{Още»}

 
ТАЙНАТА

Иван Митев
Разрешавал съм много загадки в различни краища на света, но сегашната е забулена с непрогледна мъгла в буквалния смисъл на думата.
Отвъд облаците са ледените стени на страшния дори за гледане връх Чогори, а в тях - безкрайната долина, в която живее народът хунза.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Венцислав Бойчев
ДИВАЩИНА
Надраскани коли и влакове. Това и диваците няма да го направят. Даже и нашенци - ако нямат гвоздей или спрей.

{Още»}

 
ПТИЦА ВЪРХУ КУПОЛА НА ЧЕРКВА

Георги Михалков
Когато се запознаха, пролетта като вълшебна птица размахваше огромните си топли криле и всичко се къпеше в синева, зеленина и снежнобели цветове.

{Още»}

 
ЗАПОВЯДАЙТЕ, СКЪПИ ГОСТИ

Лидия Николова
Из „Есета за етикета” (2018)
„Колкото по-богата е мисълта, толкова
по-изискана ще е и храната.”
Петър Дънов

{Още»}

 
КЪСНИЯТ ГОСТ

Ангел Христов
Антония се престори, че не чува външният звънец. Този, който натискаше бутона, беше упорит. Нямаше намерение да се предаде и мелодията се повтаряше вече за пети път.

{Още»}

 
ФИТИЛЧЕТА

Драгомир Мирчев
Гладен политик еврофондове сънува.
Болен ЗДРАВна каса носи.

{Още»}

 
ДВЕ ДЪРВЕТА, ТРИ ДЪРВЕТА

Мария П. Георгиева
Засадиха ги преди десетина години. Сложиха ги зад новата пейка, за да гледат към реката и да пазят сянка на тези, които също щяха да гледат - как водата, или времето, изтича и отмива всичко.

{Още»}

 
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ

Михаил Ломоносов
превод: Красимир Георгиев
* * *
Малкият човек и върху планина е малък, исполинът е голям и в яма.
* * *
Който малкото не може, за него и голямото е невъзможно.

{Още»}

 
ПИРИН КАТО ЧАСТ ОТ МЕН

Първан Киров
Орисан съм да пътувам. Пътуването из най-различни кътчета на нашата красива родина винаги е било неизменна част от битието на моя живот.

{Още»}

 
КЪРВАВО СЪРЦЕ

Първан Киров
“Видиш ли плет от чалия*, там живее авджия”. Тази осмиваща ловеца фраза отдавна битува сред народа. Хората приемат човека с пушка за мързелив, който заради хобито си оставя всякаква работа и хуква нанякъде.

{Още»}

 
БОЖЕ, КОЛКО МЪКА ИМА ПО ТОЯ СВЯТ

Първан Киров
“Животът е жесток, но понякога за майките е особено жесток. Няма по-лошо нещо от това да погребеш децата си” - помисли си Любо, докато гледаше как леля Бонка бе коленичила до гроба на сина й Петьо и скубейки косите си, плачеше сърцераздирателно.

{Още»}

 
УРОКЪТ

Първан Киров
Жеко Тапата едва дочака да дойдат почивните дни. Доста му се беше насъбрало напоследък и много му се искаше поне за малко да се откъсне от ежедневните проблеми. След поредния скандал с жена си, породен от немотията и безработицата, той стана от стола и излезе от стаята, затръшвайки силно вратата след себе си.

{Още»}

 
ДИАНА

Първан Киров
Поливният канал, извил се като змия, с тихо ромолене провираше бистрите си води между редките дървета. От време на време от клоните на старите върби се откъсваше някое изсъхнало от слънцето листенце и приземявайки се върху водната повърхност, предизвикваше леки и ефирни трептения.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Tуко Рамирез
ПРОЗРАЧНОСТ
Правителството застави бизнеса да работи на светло.
Сутрин, когато отивам на работа вече е светло.
Работи правителството и това си е.

{Още»}

 
ПТИЦАТА НА СМЪРТТА

Панчо Михайлов
1.
Бяхме на позиция при завоя на река Черна. Който се е бил там, знае колко много кръв погълна тя и колко скоро стана тъмночервена. Следваха поред няколко жестоки настъпления и отстъпления под разрушителния дъжд от гранати, докато накрая се вкопахме в канарите и зачакахме.

{Още»}

 
ГОРЕЩА НЕДЕЛЯ

Стефан Койчев
Дон Арналдо се беше отпуснал спокойно в люлеещия се стол на остъклената веранда и мързеливо поглеждаше към ресторант-градината върху покрива на отсрещната сграда.

{Още»}

 
ЗАБРАВИХ ДА ПИТАМ

Делчо Синов
Из „Да се смееш или да плачеш” (2017)
ЗАБРАВИХ ДА ПИТАМ
Като погостува на леля си Донка, Павел реши да си ходи. Тя излезе до пътната врата, за да го изпрати. Павел се качи на колелото и си тръгна. Не изминал и 20 метра, той направи завой.
- Какво има, Павка? Страх ли те е? - тревожи [...]

{Още»}

 
ХРАБРОСТТА ДА ЖИВЕЕШ

Коста Странджев
(откъс от документална повест за миньора Спас Дочев)
Тази повест не можех да напиша с шепот. В нея има тенденция, но какво от това? Ден по ден, ред по ред възстановявах според силите си един документ - живота на Спас Дочев.

{Още»}

 
ТРУДНИЯТ ПЪТ КЪМ КОСМОСА

Димитър Хаджитодоров
Космосът ни заинтересува сериозно в дните, когато Юрий Гагарин полетя около Земята и вестниците тръбяха за постиженията на съветската наука.

{Още»}

 
ПРОШКА

Виолета Бончева
Както винаги, с приповдигнато настроение потеглих към Атина с автобуса и през онова поредно лято, когато се запознах с Веса. Съдбата ни беше избрала да пътуваме заедно и по време на дългия воаяж се разговорихме.

{Още»}

 
ИЗ „ОБИЧАМ ТЕ, ПРОСТИ МИ”

Георги Стоянов
1.
Герас Шумаров шета бос, по потник из широкия двор и с овощарска ножица кълца сухите гранки от короните на ябълковите овошки. В градината ухае лехата с цветя, мил спомен от Карамфила. Те се надигат нетърпеливи и свежи в своето ново раждане, оглеждат се, търсят стопанката.

{Още»}

 
ЧОВЕК И СМЪРТ

(Притча)
Александър Кръстников
Един богат човек подписал договор със смъртта, според който тя не трябвало да идва преди да го предупреди. Така той мислил, че ще има време да се приготви и да се покае за земните си грехове.
Малко след това човекът изгубил една малка сърна, но това не го засегнало много.

{Още»}

 
ОТМЪЩЕНИЕ

Васил Венински
Че не бе от най-силните ученици на даскал Ванчо, не бе, ала баща му Игнат - патил и препатил кираджия - не искаше от него да раздава ум и разум, а да вземе в ръцете си какъвто и да е занаят. И Петко - двадесетгодишен левент - се съгласи, щото виждаше как се мъчи [...]

{Още»}

 
ВЪЛЦИ

Константин Н. Петканов
През една зима отидох на гости в едно от странджанските села. Там имах много познати и затова се бях приготвил да прекарам десетина дни из букаците и преспите на хайдушката планина Странджа.

{Още»}

 
ИЗНЕНАДА

Добрин Василев

Дълги години наред ветроходът „Св. Иван” пренасяше само стоки покрай крайбрежието - от Бургас нагоре до Варна и от Царево до Бургас.

{Още»}

 
СТАРЕЦЪТ И МОМЧЕТО

Любомир Николов
Старецът напоследък сънуваше един и същи сън, вече половин година. Изкачваше се по стръмния и посипан с камънак път, нагоре към снежния връх на планината. Усилията да преодолее болките на старостта го задъхваха, стъпките му бяха бавни и неуверени.

{Още»}

 
ТОПЧИЯТА

Иван Д. Христов
Тодор Топчията беше едър човек, с мургаво лице, здравеняк и силен като хала - никаква работа не можеше да му се опре. Имаше дълги руси мустаци, виснала долна устна и мощен глас.

{Още»}

 
ДВА РАЗКАЗА

Ружа Велчева
АСАНСЬОР КЪМ НЕБЕТО
Катина се облегна по-удобно на пейката в беседката пред блока и притвори очи.
През листата на близкото цъфнало дръвче слънчевите лъчи галеха нежно лицето й. Тя не знаеше дали догодина ще види отново плодовете на дръвчето. Бог знае. Тя само се надяваше да не бърза толкова.

{Още»}

 
МОИТЕ РОДИТЕЛИ

Христо Черняев
БАЩА МИ
Баща ми - Иван Христов Бонев (както и майка ми) е роден в село Горна Манастирица, Русенско. Той е петото - предпоследно - дете на дядо Христови.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Ангел Хаджипопгеоргиев
ГРЕБЛАТА СА САМО МЪЖКИ
Някой разправяше, че моретата били седем. Може така да е, ама ако всичките са като това, множко ще да са и сериозни гребла в здрави ръце ще са нужни, за да се обходят. И колко ли време ще трябва за това мореплаване, дали някой знае?

{Още»}

 
ЛЮТО

Димитър Желев
Боряна гледаше потъващите в хоризонта на огледалото автомобили. Почувства облекчение, че с тях заглъхнаха и ужасните думи, които бяха долетели по време на поредицата изпреварвания. Последва ново ускорение и Боряна пое дълбоко въздух.

{Още»}

 
ПРЕДИЗБОРНА ОБЯВА

Иван Ненов
ПРЕДИЗБОРНА ОБЯВА
Изкупувам всякакъв цвят партийни парцали. След преработката им с получения материал ще бъдат запушвани пробоите на демократичните бъчви. Изкупуването ще стане през работно време от понеделник до петък пред всички контейнери в страната. Добро заплащане - в евро.

{Още»}

 
ПОЛИЦАЯТ ОТ ЛОНДОН

Валентин Найденов
Полицаят от Лондон искаше да разбере живота в нашата махала на велосипед. Той беше съвсем като истински чичо Боб. Въртеше с мерак педалите и поздравяваше учтиво ту на ляво, ту на дясно. Той събираше свежи впечатления от ежедневието.

{Още»}

 
ДЕН БЕЗ ЧЕХЪЛ

Драгомир Димитров
Курти Веселинков Паунков спря ядно алармата на телефона, който вечер държеше върху една ракла над главата си, и бавно започна да се изправя като Гробаря.

{Още»}

 
ЕДНА НОЩ ПРЕД ОПЕРАЦИОННАТА

Димитър Петров
(по истински случай)
Двете жени седяха на зеленото кожено диванче в коридора. Към тях се присъедини трета. Тя стоеше права и явно беше доста притеснена. Наляво и надясно из коридора сновяха медицински сестри и санитарки.

{Още»}

 
С ЦВЯТ НА ЕСЕН

Павлина Петкова
С ЦВЯТ НА ЕСЕН
В дланите - хербарий.
Спомен.
Години, години…
Старите албуми. Пожълтели от дъха на времето. Събрали в себе си спомени от детството и младостта. Вълнуващи срещи, загадъчни усмивки, раздели. Оживяват пред погледа ми виенски колела и шарени балони политат към небесата.

{Още»}

 
ПОВЕЧЕ ОТ КРАСИВ НАВИК

Лидия Николова
Из „Есета за етикета” (2018)
„Нищо не е така евтино и не се цени
толкова скъпо, колкото любезността.”
Мигел де Сервантес

{Още»}

 
ТРИ ЛИРИ ЗА ПОЛОГ

Георги Гривнев
Райковецът Георги Янков Долчинков беше снажен балканджия и напомняше родопски баир, по който се изкачваш задъхано, а слизаш бездъхано. Фамилията му идеше от „долчинка”, която придаваше гальовност на името. Той и по характер бе мек и смирен, неприказлив, но дълбок и чист като мълчана вода.

{Още»}

 
ОБИЧ

Васил Венински
Тодор Стаматюски бе по-голям и от върлина - боят му надхвърляше три аршина (1). По онова време в селото нямаше порта за него - речеше ли някъде да се провре, редовно свеждаше глава. Правеше ли обаче селям на турчин, като че ли гуглата му стоеше по на височко…

{Още»}

 
ЧЕРВИВА ЯБЪЛКА

Иван Енчев
Петър Банчев, който вече беше издал доста книги с лирика и проза, от младини обичаше есента повече от всички други годишни сезони, но сега, когато неусетно нагази в третата възраст, я обикна още повече.

{Още»}

 
СЪПРУГ И СЪПРУГА

Тагай Мурад
превод: Мария Филипова-Хаджи
Не, те не са се срещали в Анхор. Той не четеше, нито пък преписваше чужди стихове, за да ги показва на срещите им като свои. Не беше нужно да си казват един на друг баналните фрази: „О, как те обичам, не мога да живея без теб!” Момичето не се повдигаше на пръсти, [...]

{Още»}

 
ЗА МРАВКИТЕ И ХОРАТА

Любен Панов
Из „Днес” (2018)
ЗА МРАВКИТЕ И ХОРАТА
Мит е, че мравката /на руски „муравей”/ е безобидна и работлива, заради което добрият човек трябвало да й сторва път.
Няма друго животинче, което отдалече и безпогрешно да надушва къде се вари мармалад. Привиква другарчетата си, нарежда ги в тънка редичка и окупира като своя територия сладката тава. Ако мармаладът [...]

{Още»}

 
МАЛКАТА КОЗАРКА

Александър Карпаров
Бистра беше козарка в планината. Рано в зори подкарваше от село козичките си нагоре към сините камъни.
Цял ден тичаше по тях и все пееше.

{Още»}

 
НЕДОМИСЛИЦИ, БЕЗСМИСЛИЦИ И БЕЗХАБЕРИЕ

Филип Марински
Признавам, че подхождам към темата със смесени чувства. Едното е недоумение, а другото - гняв. Но - да се аргументирам:

{Още»}

 
ДУШЕВНО НАПРЕЖЕНИЕ

Коста Странджев
Тоско стиска в ръка телефонната слушалка. Прилепя я към ухото си и вика с продрано гърло:
- Алло! Алло…
Телефонистката върти припряно ръчката и въздиша притеснено:

{Още»}

 
КЛОШАРЯТ

Димитър Никленов
Шефът в института ми беше приятел. Уважавах го, защото обичаше гласно да споделя това, което мисли, с което и аз бях известен и между другите колеги. Но, когато смениха шефа и на негово място дойде друг, всичко се промени.

{Още»}

 
ИЗ „ДЕВШИРМЕ” (2014)

Иван Миланов
откъс от романа

Пленената чета
В яйлака на еничарите цареше обичайната сутрешна суетня. Току-що беше приключил сутрешният намаз, молитвените килимчета бяха навити и прибрани в шатрите. Мъжете се готвеха за закуска, когато от гората се зададе необичайна върволица.

{Още»}

 
ОВЦЕ, УИСКИ И СВЕТОВНОИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

Стефан Коларов
1.
Едва ли тези, които много добре познават връзките между Обединеното кралство и република Ирландия, не са били наясно, че BREXIT ще предизвика доста страсти и напрежение. Ирландците са много чувствителни за територията Северна Ирландия.

{Още»}

 
МНОЗИНА ЖИВЕЯТ НА ШЕГА, БЕЗ ДА РАЗБИРАТ ОТ ХУМОР

Тодор Бакърджиев
Най-демократичното нещо в живота е неговата незадължителност.
Кръговратът на глупостта е твърде праволинеен.
Реализмът не е мерило за истината, защото тя е по-голяма от него.

{Още»}

 
КАКТО НЯКОГА

Виолета Бончева
Нейна снимка видях в един от семейните албуми. Беше изумителна красавица, с коса, сресана на кок, с фини черти, изящно тяло и тънки глезени. На една от снимките на раменете й висеше дълъг шал, който откриваше едно дълбоко и нежно деколте.

{Още»}

 
СЪНЯТ НА КУХИТЕ

Димитър Желев
С премрежен от мръсотия мигач, автобусът се включи в хаоса от изгорели газове и клаксони. След себе си изпрати гъст черен облак към закъснелите пътници на спирката. Следващият беше чак след половин час.

{Още»}

 
РОЖДЕН ДЕН

Стефан Койчев
Светлините на преминаващите коли се плъзгаха по мокрите фасади на стъкленоалуминиевите бизнес сгради на Берлинералее. Като следваха отражението си, през пелената на сипещия се дъжд, те се сливаха с останалите светлини, докато блестящият асфалт погълнеше този пъстър и влажен коктейл.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Александър Баляк
превод: Валентин Димитров
Резултатите от изборите са известни предварително. Властите нищо не крият от народа.
Няма такива пари, за които бих се продал. За съжаление.

{Още»}

 
ГОРКИЯТ ЗЕТ

Алфонс Але
превод: Евгения Динкова
- Да, господине, ако президентът на републиката знаеше, как си патя благодарение на него, като нищо щеше да ми връчи орден.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Петър Димитров
ПОСЛЕДНИЯТ
Бягаше, не - тътреше се, едва влачеше крака, опитвайки се да догони другите. Беше изплезил език, потта се стичаше по челото му и надолу - ослепявайки очите, щипеше непоносимо. Обърса се с опакото на ръката си - и тя потна.

{Още»}

 
МУРГАВАТА ПРОДАВАЧКА

Николай Ангелов
На тротоара бяха подредени пластмасови касетки с плодове и зеленчуци. Тъкмо да зарадвам семейството си още от първия ден на отпуската. В тихата следобедна мараня на южното градче преминах през шумящата ласка на завесата срещу насекоми.

{Още»}

 
МАКЕДОНСКО ХОРО

Александър Кръстников
(Картина)
Илинден. Празник на македонците. Възпоменателно шествие. Кръшно хоро в градската градина.
Аз ги гледам как са заловени за ръце тия скръбни и прокудени чеда на една злочеста страна. Скръбни, те желаят да се усмихват; боси, те искат да носят по модата вехтите си дрехи.

{Още»}

 
НА ПАЗАР

Галя Карааргирова
- Гино, хайде мари! Окъсняхме… Пладне ще стане! Пазарът ще свърши докато се изтуткаш! - гърмеше припряно по двора мощният глас на бай Васил.

{Още»}

 
ЦВЕТОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА

Иван Воденичарски
ПАРТИ
Елена Дерменджиева, президент на фирма за висша мода, по случай рождения ден на сина си, покани близки семейства и приятелки на парти.

{Още»}

 
ДИНА

Константин Н. Петканов
Студентката Дина имаше безцветни очи, но стройна и гъвкава снага. Следваше литература, критикуваше безмилостно младите поети, но не пишеше стихове. Посещаваше най-редовно семинарните упражнения, вземаше думата по всички въпроси, но не обичаше да чете реферати.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Гълъб Ковачев
ТРИ СЛЕД ПОЛУНОЩ, НО НЕ ПО ГРИНУИЧ, А ПО АЛЯСКА
Чувам детски глас да ме пита: “Тате, защо бие камбаната на църквата?” Отговарям механично: “Защото е умрял някой стар човек…” “А когато детенце умре, камбаната бие ли?..”
В стаята сме само аз и мухата. Мухата, която в два след полунощ ми опъва нервите.

{Още»}

 
АФОРИСТИЧНИ АКСИОМИ

Валентин Димитров
***
Книгите са стоки за духовна храна от последна необходимост.
***
Който и да победи в изборната война, народът плаща контрибуциите.

{Още»}

 
ПРИКАЗКА ЗА ВАРНА

Емануил Мутафов
(фантазия)
- Добро вино пие тази риба - прекъсна мълчанието Герасим и ме погледна изхилен.
- Пие, затова ли си весел?…
Кога се случеше добър лов, той биваше тъй весел, че би му завидял човек. Пременен, празничен цял, той нощите превръщаше на ден.

{Още»}

 
ЗЕВСА

Златимир Коларов
Учехме древногръцка литература и го нарекохме Гръмовержеца - съученика ми от гимназията Николай: 190 см, 130 кг - внушителни за времето размери.

{Още»}

 
КАФЕ ЗА САРА

Миролюб Влахов
Жената зад бара бе едра и синеока - искрено синеока, каза си Сара и продължи да я наблюдава, докато тя зареждаше дозата за нейното кафе в машината. Не знаеше името й, но вече се познаваха.

{Още»}

 
ВСИЧКО Е ДОБРЕ, КОГАТО ЗАВЪРШВА ДОБРЕ…

Димитър Хаджитодоров
Първата световна война донесла за народа ни разруха, хиляди загинали, изгубени територии и контрибуции. Политиците се огъвали пред победителите, войската се бунтувала и трябвало да бъде усмирена с помощта на немските съюзници, а татко и неговите братя открили възможността за неповторими приключения, съпроводени с много риск, но и с късмет.

{Още»}

 
ИЗ „ЗАЛОГЪТ НА БЪЛГАРИНА”

Димитър Аджеларов
…Генерал Брокс назначи мен за преводач и Димо за разузнавач, защото аз бях ходил на гурбет по скелите в Молдова, а той познава ше тъмните ридове на Балкана…

{Още»}

 
СТАРАТА ТЕНДЖЕРА

Красимир Бачков
Баба Куна бе дребна, прегърбена женица, способна непрекъснато да върши нещо по двора или в къщи. Като една мравка тя не се спираше по цял ден къщната си работа.

{Още»}

 
ЖЪТВАРСКИТЕ ЛЕТА

Христо Черняев
Мисля си за някогашните жътварски лета… Още от дете помня, че в сушави години се правеха „пеперуди”.

{Още»}

 
ВАРНЕНСКО ДЕТСТВО

Христо Черняев
Роден съм през един северен февруари (Водолей), 1930 година във Варна.
Родителите ми живяха там петнайсет години.

{Още»}

 
НЕ СИ ТРЪГВАЙ, ОСТАНИ ЗА ОБЯД

Мюмюн Тахир
- Вижте само заглавията на тия вестници! - Фикрет не дочака съгласието на останалите и зачете: „Мъртво бебе, намерено в боклука”, „Четиригодишно момче, зарязано на автогара”, „Хлябът поскъпва. Гладът ударя децата”, „Отмъкнат е джипа на известен брокер”, „Обир за милиони гори финансова къща” - Искате ли още?

{Още»}

 
ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТ МИНУТИ

Горан Атанасов
Патицата излетя из камъшите, изсвистя в мъглицата и се изгуби в бялото було на здрача. Останах да чакам безмълвен, стиснал пушката в лявата си ръка, готов за изстрел. Нощта настъпваше много бързо.

{Още»}

 
ПОСЛЕДНИЯТ ЛОВ НА ТАТУНЧО

Илия Илиев
Беше преди време. Когато чакалите все още не бяха се навъдили толкова много и зайците изкачаха от всеки храст.

{Още»}

 
АЛБЕНА

Ангел Христов
По Й. Йовков
Висеше ниското небе над нея, тъмно и някак заплашително, същото това небе, което през онзи ден, на нейната сватба, искреше от радост и възхищение.

{Още»}

 
ГЛОГ

Мамадали Махмудов
превод: Мария Филипова-Хаджи
миниатюри
ГЛОГ
Високи и снежни планини … това са вечно студените ъгълчета на земята. Над тях винаги висят рошави, оловно-студени, бели, сини, лилави облаци…

{Още»}

 
КРАЖБА

Драгомир Димитров
- Ще крадем ли булката?
- Булката? Булката, ами…
- Ще крадем! Готов си! - прекъсна ме Тончо и ме заудря подканващо по гърба - Бат’ си Тончо слушай, грешка няма да имаш! Всичко е опечено!

{Още»}

 
ТАКАВА ЛЮБОВ

Коста Странджев
Тази вечер в ресторанта нямаше много хора. Музиката почиваше и единствено пианистът тръскаше русите си коси над белите клавиши. Свиреше неясна, но тъжна до сълзи мелодия.

{Още»}

 
ДВА РАЗКАЗА

Иван Стефанов
ЕПИЛОГ
Появяването му разбуди духовете в градчето.
Беше един от известните по онова време артисти.
Отдавна е излязъл от тук.

{Още»}

 
МОСТЪТ НА ЛЮБОВТА

Георги Михалков
Някои села, високо в планините, трудно се стигат. Никой не ги знае, никой не ги вижда. Закътани са в сенчести гористи пазви, спотаени са и притихнали под надвесени скали или са плъзнали като стадо бели овце към стръмни върхове. Виждат ги само орлите, които бавно и величествено кръжат над тях.

{Още»}

 
СТАРОМОДНИТЕ ОБУВКИ

Диана Димих
Затича и скочи в движение. Вратата на автобуса изсвистя и като не можа да се затвори, взе да мачка рамото й. Тя поби крака на стъпалото и напъна напред.

{Още»}

 
ВЪЛЧЕ ОТМЪЩЕНИЕ

Васил Венински
Бай Стойо имаше на Бранището ниска схлупена кошара, дето и поминуваше в окадена стаичка.
В Павелско го чакаха жена и три деца, ама бащинията му бе далечко, та не му уйдисваше да прескача начесто в селото и затуй през повечето време си спеше в кошарата, отдето ката ден изкарваше по околните баири стотина брава.

{Още»}

 
КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА

Емил Енчев
По-красиво нещо от това да видиш, че под стрехата на къщата ти гнездят лястовици и врабчета - няма.

{Още»}

 
ТАВАНЪТ

Георги Гривнев
Старата къща ме викаше!
Как да е стара, като няма и шестдесет години? Когато я строяхме, наоколо нямаше къщи - само градини, ливади и плетове. И един път, по който минаваше каруца в леко мочурливи коловози.

{Още»}

 
И ТЕМ ПОДОБНИ

Величка Настрадинова
Ноември е месец за сън. Вече спят костенурки, змии, самодиви, муминтролове и тем подобни. Да последвам техния пример? Свърших си работата. Да си ходя у нас? Не ми се ще откакто дъщеря ми ощастливи графството Хемпшир, като се омъжи там, а жена ми отиде да живее с един въглищар. Да. Какъв да е, щом [...]

{Още»}

 
ТЕЛЕФОННИЯТ УКАЗАТЕЛ

Алфонс Але
превод: Евгения Динкова
От дън душа мразя седенето по кафенетата, защото считам, че времето прекарано в тия заведения  е безвъзвратно загубено за учението и молитвата.

{Още»}

 
ПЪЛЕН НАПРЕД

Златимир Коларов
С Томата се запознах на кораба „Първи май”, бившия „Княгиня Евдокия”. Корабът бе придаден към една геоложка експедиция - вземаха проби от дъното на Несебърския залив за магнетит.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Петре Димовски
превод: Ваня Ангелова
СЪБУЖДАНЕТО НА УМЕНИЯТА
Овчарят седеше на високата скала на планината и наблюдаваше синевата на Охридското езеро, вперил поглед в далечината. Забеляза, че някакъв човек се изкачва по камънаците.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Антон Ашкерц
превод: Христо Цанков-Дерижан
СНЯГ ПАДА…
Сняг, бял сняг, тихо пада по пътя… Нима не е хубав тоя ден, моя млада съседко?
Ти гледаш през прозореца тоя снежен метеж. Замислено е твоето бледно и нежно лице.
Сняг, бял сняг, тихо пада между нас… Аз мисля само за тебе, млада девойко!

{Още»}

 
БАНКОМАТЪТ

Любен Панов
Из „Днес” (2018)
БАНКОМАТЪТ
На всяко седмо число от месеца пред един и същи банкомат, в едно и също време, се редим едни и същи хора. Може да се каже, че се и познаваме - като че ли да се отчете, всеки кротко си брои, обърнат с лице към опашката.

{Още»}

 
КОНЯТ СИ ЗНАЕ ПЪТЯ… - III

Галина Ганова
разкази
ХРАНИ КУЧЕ ДА ТЕ ЛАЕ…
Тревожната пулсираща светлина на буркана прогони мрака над провинциалния град. Линейката прелетя по задремалите улици и спря пред общинската болница. Докато шофьорът и дежурната д-р Петрова сваляха възрастната жена през задните врати, откъм Спешния център се появиха двама санитари с носилка.

{Още»}

 
ЛЕТЦИ

Христо Рудински
Вуйчо беше единственият летец от нашето градче. Само той и един инженер от наблюдателницата на планинския връх имаха мотоциклети. Докато инженерът го държеше в малката хижа на горското стопанство и слизаше с него за пощата и да натъпче раницата с провизии, вуйчо си идваше със своята машина още в петък.

{Още»}

 
ПОВТОРНОТО ИЗГАРЯНЕ

Марин Ботунски
Хубав е целият край по Поречието на Ботуня, да ти е драго да вървиш из него, ама днес вятърът много изостри шишовете си - пронизва… Я да свием тук, да се заслоним зад трафопоста, да поотморим.

{Още»}

 
ПЪРВИЯТ ГРАТИСЧИЯ

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”

Оставаше още една неделя до Никулден на 1865 г.*, а времето се подлюти и зимата настъпи. През деня валя спокойно и затрупа града, а привечер снежните парцали издребняха и задуха силен вятър от Влашко.

{Още»}

 
ЧИСТА КРЪВ

Димитър Желев
Блудкавата течност не вдъхваше доверие. Носещият се от чашата дим беше лишен от аромат. Врялото кафе раждаше бодли в устата и ограбваше вкусовите рецептори от сетивност.
Кефала рязко отдръпна картонената чаша и се изплези в неуспешен опит да намери хлад в следобедния мор.

{Още»}

 
В КЪСНА ЕСЕН

Георги Гривнев
- От мене фактите, от тебе - художеството! - рече Христо Бечев и се отправи към автогарата, за да иде в родната си Габрица.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Гълъб Ковачев
ЗАВРЪЩАНЕТО
Имало едно време едно детство, за което никой не знаел, че то е единствено в живота! Детството се занимавало с детските си работи - играело на криеница с други детства, замеряло със снежни топки накацалите по стоборите врабчета, разказвали му или самичко четяло приказки, от които някои го натъжавали за кратко, но повечето го [...]

{Още»}

 
СЪСТЕЗАНИЕТО

Динко Динков
Лодките трепереха от запалените си мотори, откъсваха се плавно от бетонната стена на пристанището в Созопол и с лек ход изчакваха своя ред, за да отплуват към средата на състезателната зона.

{Още»}

 
МОМЧЕТО ОТ УЛИЦАТА

Димитър Никленов
Ангелчо беше на шест години, когато реши да избяга от новите си мама и татко и отново да заживее на улицата. Искаше да си тръгне, защото не можеше да свикне с дневния режим, който се налагаше да спазва и навиците, които трябваше да придобива.

{Още»}

 
ЛОШОТО МОМЧЕ И СТАРЕЦЪТ

Йордан Атанасов
В частен пансион край планинското градче живееха и учеха около 60 ученици от горните класове на гимназията. Това бяха деца на бедни родители, разведени, напуснати, изнемогващи. Пансионът получаваше дарения и подкрепа от фондации, а децата - стипендии, в зависимост от успеха.

{Още»}

 
ЧЕРВЕНОТО ЗЛАТО

Горан Атанасов
Дядо Кирко обичаше шаренията. Искаше всичко около него да е натруфено и цветно. Работеше като бояджия и си даде труд да измаже вратницата във всевъзможни цветове. Заприлича на импресия от платното на вдъхновен художник.

{Още»}

 
БАЩИН ГРЯХ

Янко Стефов
Има едно място в Бакаджика край моето село, което ме изпълва с разкъсващи чувства - местността Убитите сърби, скътана в северните гънки на малката планина. Отдалече това място се познава по високите липи, пробили тук-там пътеки към небето през гъста растителност.

{Още»}