Йоан Нечев
Писателят Тишо Перото всъщност не беше писател. Както е известно, училища и университети за това никъде няма. Обикновено бъдещите писатели учеха филология или журналистика, ако предпочитаха да тръгнат по пътя на Хемингуей. Но нашият герой дори не бе помислял да изучава нещо подобно.

Валентин Димитров
***
Преди висшето образование беше безплатно! И днес е така - направо нищо не струва.
***
Информационните технологии позволяват на лекции да спят не само студентите, но и техните преподаватели.

Димитрина Бояджиева
Надул гайдата в подлеза на Уолстрийт, Деян Бонев вижда през полупритворените си клепачи скупчените хора от неделните тълпи. Той надува гайдата, песента избликва, а хората го слушат като омагьосани - ненадминат майстор, бреййй!!! и… дзън-дзън, падат центове в черното куфарче.

Албена Фурнаджиева
Нямаше да отиде на изложбата. Първо - защото той със сигурност щеше да е там.
Второ…
Но как може втори месец да не се обади?!

Мюмюн Тахир
На приятеля и поета Тенко Тенев
Невижданата лятна суша изгори зеленото още на пъпка и корен, а суровата зима докара глада. Малкото събрано сено и връшниците свършиха  бързо и по добитъка тръгна мор. Селцето е застинало в тишина между високите покрити с хвойни и камънаци хълмове Токаджък, откъдето изгряваше слънцето и Бакаджък, където то си [...]

Николай Ангелов
Зимните ни махленски игри бяха изцяло свързани със снега. През 50-те години на миналия 20-тия век, а и след това, през 60-те, падаше много сняг, не като сега. Запомнил съм, че през онези години около първи ноември падаха първите снежинки, които, разбира се, се топяха бързо.

Георги Балабанов
Автобусът от областния град до най-отдалеченото село пристигна. Шофьорът нощуваше тук в специално отредена за него стаичка. Огледа седалките да не би някой нещо да е забравил и като се увери, че всичко е наред, слезе с малката си чантичка в ръка.

Жозе Сарамагo
превод: Десислава Венева
откъс от „Пътуване из Португалия”
Заваля. Следобед, по някое време, небесата се разтвориха. Но този пътешественик не е от хората, които се отказват при първия пороен дъжд, защото той продължи по пътя си, напук и на втория, и третия порой.

Хулио Кортасар
превод: Любомир Духлински
Вчера той стана на осем години, празнувахме страхотно рождения му ден, а Боби се зарадва на виещото се влакче, футболната топка и тортата със свещички.

Рюноске Акутагава
превод: Литературен свят
ОКОВИ
Той и жена му се заселиха в една къща заедно с приемните му родители. Това стана, защото реши да постъпи на служба в редакцията на един вестник. Разчиташе на договора, написан на лист жълта хартия. Но впоследствие се оказа, че този договор, с нищо незадължаващ издателството, задължава само него самия.

Красимир Симеонов
СЪН С МАМА
- Няма такова нещо като “светът става по-лош”! Просто с годините ти се пресели някъде далеч - на едно по-мрачно и по-тъжно място…
- Ама защо?

Милан Р. Симич
превод: Валентин Димитров
***
Мислите си, че ми е лесно, щом съм мафиот? Не ви е грижа, че не ми върви трудовият стаж!

Сид Чаплин
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Скачащото момче” (1946)
В края на Градинската улица момчето се обърна и хукна по пътеката към оградата. Отначало то забеляза едва различима пътека, достигаща другия край на широката поляна до живия плет, после прехвърли поглед към бика, мирно пощипващ гъстата сочна трева край езерото.

Мариана Еклесия
Млад мъж, който искаше да се омъжи за богата вдовица с три деца в село отвъд планината, спря на билото в малкия параклис и попита отшелника дали е намислил добро за себе си.

Херман Хесе
превод: Красимира Василева
Никога не бе имало толкова жестоко студена и дълга зима във френските планини. От седмици въздухът беше чист, свеж и студен.

Хулио Кортасар
превод: Любомир Духлински
Гомес е тих и невзрачен човек, всичко, което му трябва от живота, е парче земя под слънцето, вестник с вълнуващи новини и варен кочан царевица, леко осолен, но щедро овкусен с масло.

Йоан Нечев
Писателят Тихомир Петрашков с псевдоним Тишо Перото не споделяше мнението на колегата си Богомил Райнов, че няма нищо по-хубаво от лошото време.

Алфредо Брайс Еченике
превод: Десислава Венева
Виждам го наистина, сякаш наистина го виждам, седнал там - в големия летен ресторант, с гръб към онова море, в което имаше калкани, а вероятно и акули. Седях срещу него, на същата маса, но имах чувството, че сякаш го наблюдавах от вратата на ресторанта, от който вече всички си бяха тръгнали.

Тодор Бакърджиев
Като венец на природата човекът винаги е и надгробен.
Повечето от нещата в живота са точни и точно каквито не трябва да бъдат.

Любомир Халачев
Много пъти съм чувал от хора, които нищо не разбират от тази работа да казват: „Вие, ловците, не пазите животните и не ги обичате! Вие само ги избивате!” Понякога се ядосвам и започвам да споря. Друг път просто махвам с ръка и се връщам в спомените, които всеки ловец има, щом отива на лов [...]

Мая Цекова
*
Казват, че времето лекува - само повърхностните рани.
*
И мъртвите души възкръсват в изборните списъци, когато политиците са се съюзили с дявола.

Зоран Раонич
превод: Валентин Димитров
***
Тези, които си останаха бедни, наистина не знаят какво е демокрация.
***
Хвали се с медала, който му даде държавата, за да я разрушава!

Шейла Дилейни
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Сладко пее магарето” (1963)
В моето детство, ако някой умреше, това беше не само скръб (а понякога и радост), но и зрелище. По онова време, а и сега, е било обичай приятели, роднини и всички наоколо да посещават скъпия покойник, преди тялото му да бъде балсамирано, изгорено или заровено в земята.

Любомир Халачев
Питаш ме за предателството, защо все за това пиша? Не съм го казвал, ще ти призная - Фани Люцканова! Да, тя същата. Ех, какво момиче беше. Русо, със сини очи. Сега кой знае как изглежда.

Любомир Халачев
В края на март се обади домоуправителят и доста обстоятелствено ми обясни, че във връзка с условията на карантината трябва да се съобщава за всеки новопристигнал от чужбина.

Любомир Халачев
Не съм геният на бизнеса, но обикновено си опичам работата. В смисъл, правя си план, първо проучвам нещата, подготвям така да се каже артилерията - и тогава започвам атаката.

Марин Кадиев

Професор Любомир Халачев е интегрална творческа личност: той е сценарист, оператор, режисьор, изкуствовед, киновед, има повече от 100 късометражни филма и е режисьор на множество пълнометражни филми, изследовател на документалното кино.

Златимир Коларов
- Зарко! Зарко! - тревожен глас разкъса тишината.
Сепнах се и се ослушах. Гласът отново прозвуча - напрегнат, истеричен:
- Зарко…

Тотко Найденов
МЕНЕ ГОСПОД МЕ ПАЗИ!
“Не очаквай благодарност от пациента”, предупреждава ни с горчивина Татко Хипократ в едно от есетата си, писани преди 2500 години.

Добрина Симова
- Клас, стани! Тревога! Бързо, бързо крийте картите! Госпожа Пиронкова се носи като народна песен - предупреждава дежурният вестоносец.

Валентин Димитров
***
Изборите бяха битка за кокала като фаза от войната за мръвката през мандата.
***
Ако изборите не бяха тайни, щеше да ни е срам за кого сме гласували.

Мая Вапцарова
- Пари…Пари…Пари….. - викаше Кир Михалаки.
- Пари да те парят по дроба… - отвръщаха му хората.
„Мани…Мани… Мани….” -  пееше Лайза Минели и нюйоркските небостъргачи й се покланяха учтиво.

Виолета Станиславова
Облечена в анцуг и тениска, Христина тичаше по плажа. Покрай брега се виждаха огромни хангари за лодки. Малко по-навътре започваха редици дървени бунгала. Видя няколко стъпалца и слезе на плажа.

Янчо Михайлов
- Как си, бабо Стефче? - попита отец Петко над осемдесетгодишната прегърбена старица, която често идваше в храма.

Рамела Бохосян
Из „Памет” (2023)
ВИШНАТА
В средата на двора, където съм се родила, имаше вишна. По дебеляновски напролет цъфтеше. Белоцветна надежда в подножието на Стария град. Разкошна принцеса в градината на душата ми. Брошка от рубин на ревера на детството. Върви си времето. Нехае за нас.

Венцислав Бойчев
*
По време на избори прозрачна е само урната.
*
И кръглите нули стават електорални единици, за да изберат такива, дето се правят на три и половина след изборите.

Янчо Михайлов
Соня Керкелова бе почти постоянно усмихната. Нейната усмивка озаряваше и одухотворяваше лицето й и разпръскваше сякаш светлина. Тази усмивка подлъга и бъдещия й съпруг. Той си помисли, че се усмихва специално на него, а после разбра, че тя се усмихва на всички, с които я среща животът.

Атанас Славчев
Крещеше, дереше, пенеше се. На жена си. На нея й дошло (м. цикъл), но и на него му дошло (сексуална възбуда). Така че нещата не се стиковали. И понеже той щял да я убие като куче (така се заканва), тя го пращаше да иде при майка си (самоубила се) и при баща си (отишъл [...]

Мая Вапцарова
Представяте ли си днес в нашето не екологично, гъсто населено и  гъсто застроено време,  къща с малко язовирче, пълно с шарани, жаби розови и бели лилии и никакъв, ама никакъв комар наоколо.

Драма в две части и няколко действия
Любомир Духлински
Който има туристическа газова бутилка, може би ще намери известна прилика с действителни събития и хора.

Христина Комаревска
На малкото й пръстче - кутрето, по-точно, на възглавничката му, неизбежно имаше следи от червило, следствие на размазването му за по-равномерен слой на яркото багрило или някакъв стремеж за съвършено оформяне на женските устни.

Тильо Тилев
Из „Човешки импресии” (2022)
МОЯТ КОРЕН
Селцето ми бе малко и бедно. Родната ми къща бе кирпичена, а покривът й - от слама. Отгоре, на сламата, имаше върви и пръти, а върху тях камъни. Стените отвънка бяха замазани с волски лайна, отвътре - с бяла пръст, а пода - с червена.

Иван Д. Христов
Да знаеш, че човешкото око е ненаситно, все към чуждото гледа и богатство търси, но докато го намери и животът му си е отишъл.

(пътеводител от 1989 година)
Красимир Симеонов
Слънцето топеше разчорлената ми коса и я втечняваше върху челото.
Целият вир вода от пот, махах на стоп по един от възможно най-дългите за автостоп маршрути в България Варна - Роженския манастир.

Добрина Симова
РАЗМИНАВАНЕ
Някога са давали мило и драго да изучат добре децата си. Днес едни теглят кредит да им купят по-модерен телефон.

Красимир Симеонов
МАЛКИТЕ НЕЩА, КОИТО НИ КРЕПЯТ
Мирисът на изпрана и изгладена кърпа; мирисът на нова книга;
лекотата на битието около водопад, скрит дълбоко в боровата гора;
уханията, докато се издигаш с мотора някъде из планините;

Георги Майоров
Официална статистика за населението в България имаме едва след освобождението ни от турско владичество. Сведения от османски документи има и за предишното време, в повечето случаи са за по-известните селища и фактите се черпят от данъчните книжа.

Милена Върбанова
В самия център на Вселената, в ядката на безкрайния Космос, който за смъртните очи е черна пустош, а за нетленните зеници се открива като симфония от преливащи багри и звуци, Господ призова своите ангели на Тайна вечеря.

Мариана Еклесия
разкази
ОРЕХЧЕТА
Един човек брулеше ореха си, чиито клони се разстилаха над уличния тротоар и който минеше, събираше си да опита пресни орехи. Докато беше на дървото, откъм реката се зададоха три момчета на велосипеди.

Горан Радосавлевич
превод: Валентин Димитров
***
Аз съм сърбин. Каква е вашата диагноза?
***
Щастливите хора не знаят кой е техният президент. Всички ние знаем.

Алфредо Брайс Еченике
превод: Десислава Венева

(Всичко сякаш показва, че не ще понесе тази зима)
На Елен и Жан-Мари Сен Лю
Когато се запознах с Флоранс, веднага си помислих, че животът не може да бъде такъв. Но това не беше единственият път, когато я видях. Отдаде ми се възможност да разбера името й и че ще бъде моя [...]

Триунфо Арсиниегас
превод: Гергана Владимирова
из „Кратка луна”
Въпреки че бяха прекарали цял живот заедно, повече от петдесет години, не проля нито една сълза на погребението на баба си. После започна да рисува човечета по стените и да излиза на улицата без гащи. Вдигаше си роклята и момчетата умираха от смях.

Живко Тачев
ДА РАЗБЕРА ДАЛИ СА ПОЗНАЛИ
Между Тръстеник и съседното село Славовица отколе върви безобидна, добронамерена закачка. Славовица е разположено по поречието на р. Искър и до него свършваше пътят. Затова нашенци казват, че жителите на Славовица са изолирани, живеят на края на света. Срещнали се в ремонтната работилница на ТКЗС двама механизатори и тръстеничанинът [...]

Любомир Духлински
Бях я виждал и по-рано тази женица. Смачкана една такава, с бледо повехнало лице, над което хвърляше сянка избеляла синя барета. Може би щях да отминавам покрай нея, както и покрай много други стари хора, защото младостта и силата рядко забелязват приведените плещи на идващото бъдеще, ако не ми беше направило впечатление, че я [...]

Димитрина Бояджиева
На Жеко Джелеба „Капризите на Лола” му коствало тирантите, зелената карта на зета и дървения кръст на баба Веска. Тя самата баба Веска настоявала: Открий го, открий го, сине тоз магазин, ще тежи като камък на мястото си. Пък то, какъв ти камък! Оказaло се сапунен балон.

Мима Христова
Всяка нова академична година посрещам моите студенти с тези или подобни на тях думи, за да ги провокирам да мислят, че това в което им предстои да се потопят, не е никак лесна материя. Затова пък много интересна!

Йоан Нечев
Валеше…
Небето беше сиво, покрита с черни облаци. Дори силуетът на Балкана беше изчезнал от север и на тънката ивица под ниските облаци едва се забелязваше бялата лента, която би трябвало да представлява неголямото градче Карлово.

Златимир Коларов
новела
Гърдите му се свиха, сепна се и се събуди. Огледа се - пред очите му се стелеше гъст, непрогледен мрак. Не знаеше кой е, къде е, на едно място ли стои или върви. И, ако върви, откъде идва и накъде отива…

Христина Комаревска
ХВЪРЛИ Я НА КОКОШКИТЕ
Ставаше дума за хартисалата храна, независимо дали бе нещо сготвено в тенджера, или диня, която след разрязване имаше рехава сърцевина - презряла и с влошен вкус. И с хляба се случваше нещо подобно, обаче го навлажнявахме с вода или манджа и го давахме на кучето или котките.

Томислав Супек
превод: Валентин Димитров
***
Не е срамно да си беден, освен ако си бил политик два мандата.
***
Всичките големи престъпници признават своята невинност в съда.

Туко Рамирез
БЕДНИ И БОГАТИ
Както в целия свят, и у нас има бедни и богати.
Бедните в България си гледат прасе. Богатите гледат кучета.
Живеещите бедно събират гъби и билки в гората. Богатите си поръчват гъби и билки в скъпи ресторанти.

Златимир Коларов
новела
Бедната душа пристигна в София да следва право няколко години след войната. Носеше един вързоп с книги и дрехи и шепа пари, пришити от майка му за хастара на сакото. Преправеният панталон на баща му висеше на кръста му и го жулеше по коленете, коравите му туристически обуща хлопаха с налчетата си по тротоара [...]

Златимир Коларов
новела
Това е история от времето, когато имаше киносалони, зрители и филмите бяха черно-бели…
Всяка седмица в един и същ ден, без да пропуска филм в последните десетина години, по средата на последния ред в киното сядаше един мъж, чиято възраст беше трудно да се определи.

Валентин Димитров
Из „Сатирични краткословия” (2023)

СИНЕВА
Да ви кажа ли защо прякорът му е Стоян Синия? Защото синьото го съпровожда още от детството. На село баба му переше прането на ръка със синка. На двора дядо му събираше сини сливи за казана. Пръскаше асмата със син камък.

Албена Фурнаджиева
Притичва лятото или ние подтичваме след неговите жарки устни, увлечени от игрите на жадните сетива. И все не изтича времето на онова очакване, с което се втурваме във вечността, понесени от вихъра на любимата песен или прозрачните криле на някой внезапен стих.

Златимир Коларов

Това са ПЪРВИТЕ СТРАНИЦИ на романа „По тънката повърхност на леда” за жената през погледа и душата на мъжа, колеги и приятели, които актьорът Руси Чанев прочете на премиерата в Музея земята и хората на 18.05.2023 г. Книгата може да бъде поръчана по интернет или закупена в книжарниците на Хеликон.

Албена Фурнаджиева
Сценката й напомни филма „Хубава жена”  и не можа да сдържи усмивката си. Бързо извади пакетчето носни кърпички, но той я беше забелязал.

Мима Христова
От баща си знаеше, че ако ще говори с Бог, то най-добре е да се усамоти. Този път разговорът обещаваше да е труден, тежък. От онези, които те оставят без дъх. Онези, в които не държиш на всяка цена да си прав, а търсиш единствено обяснение. А Бог трябваше да знае! Надяваше се да [...]

Росен Марков
*
Джендърлъкът е като османлъка! Задължително минава през Истанбул…
*
На куклите конците обикновено ги дърпат парите…

Екрем Мацич
превод: Валентин Димитров
***
Спирам да се занимавам с политика. Хванах се на работа.
***
Реформата на правосъдната система успя. Съдиите са много по-евтини.

Банко П. Банков
Повечето провинциалисти, следвали в София, помним първата семестриална седмица с глождещата тревога за подслон. Нощуваш временно в преходно холче у далечни роднини; кандидатстваш за общежитие, но местата са кът и списъците се бавят; градски от горен випуск търсел съквартирант за таванска стая.

Христина Комаревска
Глинени бърдучета - има ги в изобилие, във всякакъв цвят и размер на сергиите, по всякакъв повод и празник. На ракията, сланината, на изложения с изделия на различните занаяти, на аранжирани витрини със сувенири, на селски мегдани и курорти. Наистина изобилие с повод и без повод.

Цветан Розов
*
Хубаво момиче се хвали пред приятелките си:
- Напоследък се отдадох изцяло на изкуството!
- И какво по-точно правиш?
- Позирам на няколко художника, когато рисуват голо тяло.

Продрум Димов
Под навъсеното ноемврийско небе на Лондон
Никога не съм очаквал, че през късната есен на 2022 г. ще се озова в огромната и шумна британска столица. Но тази ненадейна визита, да си призная, дължа на внук ми - Стоянчо, който завърши под английско небе висшето си образование и остана на работа там.

Валерий Латинин
превод: Мина Карагьозова
Полкан тревожно виеше през нощта. Леля Марфа няколко пъти ставаше от леглото и, като отвори прозоречното крило в малкото полусляпо прозорче, злобно съскаше към кучето. Като дрънчеше с веригата, кучето влизаше в къщичката си, но след известно време отново се раздаваше жален, смразяващ душата вой.

Любомир Духлински
„…нима не са тичали устремени, хванати за нашата ръка,
докато ние мислим, че тичаме, защото те ни сочат пътя?”
Хулио Кортасар, „Лотарията”

Владимир Карамишев
Когато преди пет години, по време на работа, внезапно почина сондьорката Валентина Волошина, началникът на обекта веднага се обади на нейния син да дойде, за да се погрижи за нейното погребение.

Жарко Петан
превод: Валентин Димитров
***
Избори с един добър кандидат са по-демократични от избори с трима лоши.
***
Революциите са локомотиви на историята, но често спират на грешни гари.

Йоан Нечев
Вече пети ден семейството на писателя Тишо Перото, състоящо се от самият него и жена му Флора Зелениковска, береше рози.
Това приятно на пръв поглед занимание оказа твърде противоречиво въздействие върху крехката психика на писателя, но най-вече на не дотам тренираната му физика.

Джойс Кери
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Пролетна песен” (1960)
Робърт Куик, връщайки се от командировка, намери бележка от жена си у дома. Тя ще се върне в четири, но децата са в градината. Той хвърли шапката си на масата и без да сваля тъмното си яке, което не можеше да търпи, веднага отиде в градината.

Мария Филипова-Хаджи
Да си вървиш по дългата плажна ивица само с една кърпа на рамо, да шляпаш по пясъка, а вълните да те близват - няма по-голямо лятно удоволствие! “Нека да е лятно!”
Малкото чантенце направо пречи, но без телефон не може, та ще се изтърпи. Търся си камънаците. Не понасям да се въргалям в пясъка, нито [...]

Денчо Владимиров
Фейлетон
Още в самото начало на нежната революция в България бе задействан план за спасяване на паразитния соцактив и възпроизводството му в нов образ в условията на възкръсналия като вампир с генно инженерство отвън Капитализъм.

Туко Рамирез
Родното мляко е най-бяло, мезетата - най-тънки, а политиците - най-корумпирани.
Как ли щеше да се нарича Атлантическия океан, ако нямаше евроатлантици?

Мария Антонова
Лери, така галено наричаме моята малка внучка. Тя се казва Валериа (не, не съм сбъркала името й: записана е така, защото е родена в чужбина, а там нямат буквата  „я”). Малката принцеса няма още три години, но понякога слага всички ни „в джоба си”, както се казва.

Любомир Духлински
Не бих ви съветвал да идвате в нашето градче през август. Не, определено не бих ви съветвал. Такава жега е, че дори котките гледат замаяно и гледат да се сврат на сянка.

Цонка Великова
ГОСТУВАНЕ ПРИ ГОСПОД
Един човек често се вглеждал в небето и все се питал колко ли трябва да е хубаво там, та който и да отидел, никога не се връщал.

Виктор Билибин
превод: Любомир Духлински

СЪНЯТ НА ГОСПОЖИЦАТА
Някаква пещера. Много дървета с красиви, широки листа. Всичко е розово, розово, розово. Розова светлина, мека, леко трептяща, като електрическа, само розова. Топло е, ухаят аромати…

Йоан Нечев
Белият бус се клатушкаше като пиян по изровения асфалт, където преобладаваха дупките. Някои от тях си бяха направо ями, но имаше тук-таме и нескопосани кръпки.

Морейра Кампош
превод: Румен Стоянов

Дона Бианка не приема, че дъщеря й приключи връзката с Педро. Връзка, вече ставаща годеничество, задължение.

Джойс Кери
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Пролетна песен” (1960)
Панаирът беше в разгара си - беше петият час от горещия септемврийски следобед, а печеше все по-силно. Над пазарния площад като двадесет въртележки, разкъсани на парчета, се виеше високо във въздуха гъст облак от жълт прах - струваше ти се, че пуши разгорещената, възбудена тълпа.

Никола Филипов
Из „Не сади лозе големо!” (2019)
Групата бе интернационална. От хотел „Клеопатра” в южния район Лас Америкас на остров Тенерифе всяка сутрин тръгва автобус с туристи накъм заснежения връх Тейде - най-високия връх на Испания, 3718 метра. Почти винаги в групата има и англичани, и германци, и по някой източноевропеец.

Денчо Владимиров
Залата беше притихнала. От сцената се носеше нежна мелодия на кавал. Тя се лееше волно и широко. Сякаш наоколо бе простор, а не декорирана зала с балкони, ложи и плюшове.

Димитрина Бояджиева
Ради беше работлив, едър мъж, добряк и без съмнение обичащ познанието. Той много добре съзнаваше това. За него познанието бе пътешествието и то не обикновеното, не какво да е. Само невероятното пътешествие имаше стойност за него.

Милена Върбанова
драма
Написах пиесата за 10 дни в периода от 27 юни до 12 юли 2022 година.
Всяка прилика с познати лица и събития е случайна.

Янчо Михайлов
- По цяла нощ се разхождаш като караконджул, тропаш, хлопаш, не ни оставяш да спим с Ани! - скара се сутринта на мъжа си Руска.

Стефка Тотева
„АЗ СЪМ СЛЪНЦЕТО!” - МОНОЛОГ НА ЕДИН ДЖЕБЧИЯ
„В затвора съм попаднал на 14-годишна възраст…По каква причина? Баща ми е бил в затворите, немали сме какво да ядем, бедни сме били… Тежко семейство сме били - към 12 деца, и аз сега имам шест и също смятам, че ще станат като мене, щото [...]

Александър Чотрич
превод: Валентин Димитров
***
Не мога да бъда надежден свидетел на епохата. Гледам и не вярвам.
***
Хора, ако искате да спите спокойно, трябва да се събудите!

Милена Върбанова
драма
На баща ми
Написах тази пиеса само за осем дни, затова е толкова искрена. Колкото по-малко време има авторът за написване на творбата си, толкова повече истини споделя в нея.

Елена Петрова
Чуваш ли ме, тате? Искам да ти кажа… Ех, тате… Стани да видиш как мама не спира да ме отхвърля? Години вече водя битки, от които ни цяла излизам, ни разбирам - що кому сторих, този кръст да нося.

Николай Николов
…Тлъсти доматища и весели краставичоци. Гюрлюк всякакъв за аромат и цвят… Люти чушлета няма… Тук те не са уважавани… Какво още? Може би череши? Я какви са големи - досущ орехи! Хайде, на бате хубавелките, скачайте в торбата!

Николай Николов
Кален окоп, водата шурти. Лактите са прогизнали… Опрях колене о борда. И потече надолу, по краката… И петата точка е мокра. Такава е тя романтиката военна… Пясък в зъбите и жвакащи кубинки. А дори да бъде наобратно - от трън та на глог.

Откъс от новоизлязлата книга „В подножието на хълмовете” (2023)
Любен Панов
Заглеждал съм се много пъти в старите вестникарски снимки.
Ония първите. Не тия от вечерта, когато събаряха Берлинската стена. Те се появиха доста по-късно /един носи парче бетон във влака, друг помъкнал цяла кирка, увита във вестник, с която да удостовери участието си в историческото събитие/.

Любомир Духлински
Когато наближи времето да се уволнявам от казармата, майка ми дойде в Сливен да ми донесе цивилните дрехи и да вземе китарата. От страдалческия си живот в казармата китарата изглеждаше доста поочукана, на едно място дори беше се разлепила.

Димитрина Бояджиева
Тоня беше нежно създание и си имаше Симо да я закриля: млад, напет, с риза на карета и широкопола шапка на главата - един такъв като учен - биолог, дето лови пеперуди, набожда ги на карфички, нафталира и класифицира.

Банко П. Банков
Венелин е строителен работник, с ръка похватна за всичко. Като почнеш от изкоп за канал, суха каменна зидария и тухли на разтвор. Крои кофраж, бърка бетон, заварява с поялник; нищо, че няма тапия.

Добрина Симова
Един ден внукът ме извади от моята летаргия и ми връчи светкавичен ултиматум:
- Бабо, искам вече и ти да си супер баба като тези на моите съученици!

откъс от романа
Иван Митев
Най-голямата, десета аудитория, бе почти пълна заради сладкодумието на преподавателя по съвременна литература. Докато чаках появата му, драсках върху листа пред себе си с едничката цел да привлека вниманието на съседката ми отдясно - чаровната Виктория.

Любомир Духлински
В памет на баща ми,
с цялата ми обич
- Руси, колко пъти ти казвам бе, момче? Като дойдеш, първата ти работа е да полееш пред дюкяна и да преметеш! А, колко пъти ти казвам? А ти от вратата и за книжката… Слушай, синко, не съм те взел тука книжки да ми четеш. Както си дошъл, [...]

Вероника Иванова
Пак този сън и отново чувам в главата си думите на Кадир:
- Каквото си убил, в това ще се превърнеш.

Вероника Иванова
В края на августовския следобед, на една слънчева  терасата към вътрешен двор, Ана си позволи да се отпусне  и да се попече по бански. но мислите й, пречеха  да се наслади на топлината и да не мисли за всичко, което се случи последно време.

Николай Николов
Моята война приключи за неопределено време. Десният крак е в гипс, външният фиксатор опъва лявата ръка. Същински киборг съм, дялан - дялан и недодялан.

Николай Николов
„Аз съм триста. Кървя. Дайте огън. От моята точка петдесет на запад”.
Все едно слушам гласа си отстрани - равен и безстрастен. Не чувствам болка - сигурно заради промедола.

Денчо Владимиров
Софиянци отпразнуваха „Книжен Великден”
Фейлетон
На най-българския празник 24 май тази година още от тъмни зори БНР, ДАРИК, „България он еър”, „Фокус” започнаха да надуват главите на слушателите си с новина за  историческа литературна награда на нашенец.

Денчо Владимиров
фейлетон
…Преди демокрацията какво беше - легнеш си вечер, нахранен добре, и сънищата едни ограничени, тоталитарни.

Лъчезар Лазаров
Топло юнско утро. От изток през прозореца нахлува бялата, чиста и силна светлина на лятното слънце. То бързо тръгва нагоре, към зенита си. Втори юни е.
В домашния уют на светлата стая, по навик поглеждам календара: празнуват се светците Никифор и Еразъм Охридски. Минават няколко часа.

Драгомир Мирчев

Орелът подмина мухата, но на агнето не прости.
Ветропоказателят издуха вятъра на промяната…

Денчо Владимиров
- Ох, ако знаете, дами и господа, и аз какво съм изтърпял преди да ни доставят демокрацията и на нас, българите! Какво тегло съм изтърпял през тия 45 години на социализма!

Ангел Бакърджиев
Столетните дървета
Бяха две огромни дървета. Направих си труда да изчисля възрастта им по стандартни методи - този интернет - и се оказа, че са засадени преди около сто и петдесет, сто и шестдесет години. Сигурно има грешка в непрофесионалните ми изчисления, но разлика от десет-двадесет години не би могла да повлияе на разказа ми.

Ангел Бакърджиев
Разказ-пътепис
В памет на майка ми
Въведение
Майка ми, вечна и памет, беше вярваща. Библейските истории разказваше като истински приказки.

Милена Върбанова
На Елена
Мила рожбо, едничко дете мое, изминаха година и пет месеца от оная страшна вечер в хотел “Веста” в Монтана. Тук на Земята отново наближава Коледа, а навярно и вие на Небето я празнувате, защото това е Рожденият ден на Исус и на Слънцето.

Бойко Беленски

След няколко месеца се получиха нови още по-тревожни известия за масираното навлизане на татарите по нашите земи и най-вече към сърцето на България - Търновград. Съгледвачи донасяха, че там, откъдето минеха ордите, опустошаваха всичко. Мълвата изплаши людете.

Пенка Чернева
В краката й тупна резедава таралежова топка. От удара се разпукна и отвътре блесна гладка кафява корица. Заесеняваше по всички писани и неписани закони. А на нея й пролетееше, нещо невидимо и неуловимо я караше да се усмихва.

Йоан Нечев
Писателят Тишо Перото четеше онлайн книгата на Джеймс Ролинс „Амазония”. Нещо повече, той беше погълнат от нея. Светът на Амазонка едновременно го очароваше и плашеше.

Веселинa Бaшовa
Всеки ден се разхождам сред езера, реки, бистри ручеи и малки водопади.
Аз съм ресурсен учител. Затова ми плащат.
Нарочно се бавя в кабинета. Не ми ми се тръгва.

Димитрина Бояджиева
Петък е - щастливият априлски вятър налита зад прозореца като обещание за лято, а мъжът от календара усмихнат ни приканва да влагаме спестяванията си в Райфайзен банк.

Виолета Станиславова
Тежки капки дъжд заудряха по стъклото на колата. Нели включи чистачките. В отминаващия ден по международен път Е80 нямаше голямо движение. Над Стара планина бяха надвиснали страховити облаци. Бавно, застрашително пълзяха и притискаха равното Софийско поле.

Денчо Владимиров
Вече толкова години тоталитарното наследство около мен ми пречи  ужасно да се сдобия с ново демократично битие, а оттам и с ново демократично мислене.
Ето, например, жилището, в което, така да се каже, живея.

Банко П. Банков
Колегата Дочо Калчев беше типичен случай на обгрижване, как се отглежда интелигенция, която да обслужва политиката на управляваща работническа класа. Беше приет без конкурс в инженерна специалност, след година обучение в работнически факултет. Не ще да е бил без данни, старал се бе според възможностите си.

Веселинa Бaшовa
Трудноподвижна е баба Пенка. Наша съседка е .Отказала се е да вади камъчета от мечтите си. Изгрее ли слънцето, заема се да чисти дома си. Докрай усилва звука на телевизора. Викам я да пием чай на оградата. Не чува. Чак следобяд идва и хапваме кекс.

Йоан Нечев
Другарят Тишо Перото изсипа последната захар в кафето си и се намръщи. Предпочиташе да го пие сладко, но с половин лъжичка захар едва ли щеше да го огрее. Той си намаза една препечена филийка с маргарин и я поръси с шарена сол. Сол поне имаше. За разлика от хляб. В разкъсаната опаковка бяха останали [...]

Йоан Нечев
Лесно е да се създаде нещо. Няма значение дали то е безполезно, значимо или уникално. Всеки от нас създава стотици неща всеки ден. Друг е въпросът, че в повечето случай не го осъзнаваме.

Момчил Драганов
Появи се рано. Никой не помни точно кога. Разказват, че тъкмо слънцето целунало хълмовете и онова кокалесто тяло се претърколило по каменния мост, за да се озове при нас. От всички села в околността, избра точно нашето.

Момчил Драганов
Появи се рано. М. - това беше първата буква. Не я видях първи. Мисля си, че никой не можеше да твърди, че я е забелязал първи, освен нейният автор. Знаехме кой е, макар и да не го издадохме. Целият град се струпа да види тоя отпечатък на човешкото сърце.

Момчил Драганов
Появи се рано. Не можех да го позная. Това детско тяло, дето все си търсеше белята вече не ходеше с изправена напред глава. Очите му, насълзени, трепереха от сладката вода в тях, аха-аха да паднат. Че май и по-добре да бяха паднали, вместо да гледат земята.

Ина Крейн
Дочу музиката откъм площада. Празненството започваше. Нима за първи път от почти осемдесет години щеше да се завърти без него комитското хоро?

Мюмюн Тахир
Елма бавно надигна чашата и отпи на малки глътки:
- Освен че се усложнява състоянието на щитовидната ми жлеза, развивам и пролапс на митралната клапа.

Валентин Димитров
***
Най-добра е поезията, написана за един читател или за целия народ.
***
Има мъртви езици, както и език, който умъртвява литературата.

Туко Рамирез
СЪВРЕМИЕ
Днес преди да си отвориш устата трябва да се съобразиш с мнението на феминистките, веганите, сексуалните и национални малцинства, джендърите, религиозните братства, бездомните кучета и котки. В противен случай цялата тази оскърбена маса, с присъщата си човечност ще те разкъса на парчета. В името на човечността.

Димо Троянов
През живота си биваме свидетели на много случки, които не ни засягат пряко и може би затова ги изтрива времето от паметта ни. Но защо ли една такава съзнанието я изравя от време на време от дълбините на забравата?

Мая Цекова
На калпавия човек все майсторът му е виновен.
Пиян от гняв народ лесно хваща гората, че там има здрави тояги, колкото щеш за изправяне на грешки.

Николай Николов
Вечерта моята отиде на някакво женско събиране. А аз какво да правя - влязох си в положението… Господарят е у дома! Пльоснах се по гащи и тениска на канапето. Тишина и тотален релакс.

Йоан Нечев
Не знаех с какво да започна своите преживявания и затова дълго време не се решавах на това. Онова, което накрая ме накара да направя тази необмислена крачка, беше, че сега, когато се пенсионирах, често разправях на чашка на моите набори за могобройните си случаи в криминалната си практика, но никой от тях не ми [...]

Васил Венински
Дойде ред да ти разкажа още една военна история, която се случи през онази дивна есен на 1912-а, когато всичко живо вкупом се юрна да мести границата на Рожен.

Джойс Кери
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Пролетна песен” (1960)
Тютин, баща на три деца, след шестнадесет години брак се събра със секретарката си, осемнадесетгодишната Филис, и поиска развод. Съпругата му, Клеър, разумна жена, веднага се покори на съдбата.

Любомир Духлински
Наскоро срещнах призрак. По-точно не го срещнах, а той ме навести в една мъглива утрин на късната есен, когато все още се излежавах и умувах над въпроса: да стана или да не стана.

Димитрина Бояджиева
Дъждът го застигна точно до павилиона с книги. За да не се намокри, иконописецът влезе под навеса. Покривах  книгите и той погледна към мен сякаш за извинение, или разрешение да остане,  но не ме позна.

Вероника Иванова
Часовникарят понякога сънуваше странен сън…В ранната пролетна утрин отекваха тежките стъпки на стария часовникар. Всеки петък той напускаше бедната си квартира и тръгваше полека към кулата на градския часовник. Беше най-младият и единствен часовникар в малкия град, а вече наближаваше седемдесет.

откъс от исторически роман
Павлина Павлова
Макар краят на Войната да настъпи, във въздуха се усещаше, че нещо недобро ни предстои. Слуховете гласяха, че румънски, сръбски и гръцки делегати подготвяли за Парижката конференция на страните-победителки условията за мирния договор с България, като България щяла да загуби не само придобивките си от Балканската война, но дори ще ни [...]

Веселинa Бaшовa
Баба Мартина не беше от милите възрастни жени. И най-самоувереното дете се чувстваше недостатъчно добро в нейната компания. Тя се гордееше с това свое качество.

Мария Филипова-Хаджи
Къде тръгнах пак, да ме пита някой. По главната най-много се сещам за самотата си, няма да ходя там. Особено в неделя. Но имах чувството, че някой ме води към центъра на града, а аз се дърпам.

Вероника Иванова
Антоан се беше мушнал в листата на двора в училище, така добре се беше покрил в старателно прибраната сутринта купчинка от пазача.

откъс от романа „Бунтът на Белгуните”, изд. „Персей”, 2023
Слав Хр. Караславов
Още едно разочарование очакваше василевса.
Когато прие в покоите си Алексий Врана, папагалите мълчаха, с нищо не показваха, че не му мисли доброто, а сега работите бяха придобили съвсем трагична насока. Врана не беше нито чичо му Йоан, нито слепият Кантакузин.

Христо Цанков-Дерижан

Вървя из полусъборена крайна улица. разкривени, повиснали дъсчени стобори, счупени и лепени с пожълтяла вече книга прозорци, наведени комини, полусъборени стари зидове и ниски съсчени стобори - ето пълната й картина. Вървя замислен.

Янчо Михайлов
Наскоро бе починал един от двамата свещеници в градчето - сравнително млад, ненавършил шестдесет. Още докато беше в болницата дойдоха двама ревизори от митрополията и запечатаха касите за дарения.

Димитрина Бояджиева
Откакто напусна училище, по-голямата част от деня момчето прекарваше по пейките в парка или се шляеше из града. Тръгнал по влажни омагьосани пътища момчето търсеше жертвите си с онази чудна наслада да си присвоява неща, които не му принадлежат.

Банко П. Банков
В първия учебен ден мургав асистент-красавец запозна новоприетите студенти за инженери - конструктори с предметите, които ще им преподават в първата година и с дисциплини, които ще слушат в по-горни курсове.

Банко П. Банков
Петрана, коренячка-софиянка, израсна заедно със семейства на лели и чичовци под покрив на родова къща, в тежкарски квартал отвъд докторската градина. До войната го водеха за дипломатически.

Георги Михалков
Преди години често минавах през пазара и там, най-накрая, където бяха последните сергии, имаше едно малко магазинче, в което един старец продаваше щастие. Чудех се как така продава щастие и на кого го продава, но винаги пред магазинчето виждах хора, които положително имаха нужда от щастие.

Николай Николов
Шосето към гробищата е задръстено. В квартала сергиите по тротоара са отрупани с пъстри пластмасови цветя. А колегите от сутринта носят в кантората бонбони.

Олга Новикова
превод: Татяна Любенова
Всичко ще ми простят, ще бъде забравено,
само ти пей, мамо, само ти пей,
нека сънувам улица „Садовая”,
нека да чувам гласът твой…

Иван Георгиев
Никога не им даваше пари. Нито на мнимите, нито на очевидно нуждаещите се, включително и на тези с физически недъзи. Не че беше стиснат, просто изпитваше органическа непоносимост към тях.

Красимир Власев
СЕЛСКИ ЖЕНИ
Рядко се срещат но все още ги има
Живеят зад всекидневието си скрити
На ръцете им селският бит се крепи

Виолета Станиславова
Нощната тишина спеше в стаята. Само стрелките неуморно отброяваха секундите на живота. Вратата на асансьора изтрещя. Пламен се събуди. Светна лампата. Часът бе 4,35. Кой ли от съседите се прибира по това време?

Виолета Станиславова
Кученцето лакомо преглъщаше топлото мляко. Този път цицката беше пълна. Без да я пуска, отмести забитото в майчиния корем носле и малкото му меко телце се отпусна. Внезапно нещо го повдигна и го обърна по гръб.

Веселинa Бaшовa
Когато съм в колебанието на завихрящи ме мисли си представям една много хубава картина. Разхождам се сред лалетата в съседство с трафика на главен път.

Георги Ганев
откъс от подготвяната мемоарна книга на автора “Дълги вълчи дъждове”
Това, разбира се, можеше да ми се случи и в България, защото съм футболен запалянко от детството си, защото къщата ни в Стара Загора беше над градския стадион, защото през 1999 г. по своя инициатива възстанових и оглавих вестника на футболен клуб „Берое”, по онова [...]

Лъчезар Лазаров
Гората винаги се раззеленяваше по Великден. За великия ден тя се преобразяваше в своята нова премяна. Възкръсваше за нов живот. По цели дни времето беше топло.

Атанас Славчев
- Да ви кажа - рекла, след като няколко дена я писали за мъртва, баба Пена. - Да ви кажа.
Около й - баби и млади, държат по запалена свещ - чакат.
- Вий мъ мислехте за умряла? - прошепнала от слабост, не яла няколко дена, докато била в кома. - Не мъ щът там мене, [...]

Веселинa Бaшовa
Обичам да влизам  в градинката от детството си и да плевя лука, цветята или каквото там има за плевене.
От време на време поглеждам към грейналите прозорци на къщата ни. Гробна тишина засяда от раз в гърлото на комина.

Любомир Духлински
Това интервю, първото в кариерата ми на начеващ журналист, завинаги се е запечатало в паметта ми.

Васил Венински
Чух, че си разказвал за Тосун бейовото имане, ама дали от кумова срама или от незнание, не си открил името на крадеца. Затуй реших да ти кажа всичко, дето знам за него, а и някои други неща, свързани с тия жълтици.

Венцислав Бойчев
ПРАВО НА ИЗБОР
И у нас еволюцията продължава, само че наопаки.
Сами избираме тия, дето ни правят на маймуни.

Николай Николов
Момчето на моя приятел се върна. Разказвах ви за него - то опитало да отблъсне пуснатата граната. Вчера дойдоха на гости. Аз съм му кръстник.

Ангел Христов
Не бяха разговаряли последните седмици, понякога се случваше, живееха заедно, закусваха и вечеряха без дори да разменят и по дума, дори не се поглеждаха, макар всеки от тях да съществуваше в полезрението на другия, сянка, която се движи безшумно, домашен дух, без който светът вероятно щеше да им изглежда различен.

Съдебна хроника
Денчо Владимиров
Колкото и да ми е писнало вече, пак ми се налага да летя до Щатите.
Поводът - ще съдя Форд.

Николай Николов
От сутринта Льоха ходи навъсен, по-черен от брадата си. Когато за пореден път той благослови писмото в компютъра и неговия автор, чашата на нашето любопитство преля… Каква муха го е ухапала? На терсене ли е седнал?

Йоан Нечев
В една гъста и зелена гора живееше един добър вълк. Той беше толкова добър, ама толкова добър, че ако не се налагаше да е вълк в приказката, направо бих казал, че е същинско агънце.

Джойс Кери
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Пролетна песен” (1960)

Обедното слънце пронизваше праха с бял лъч като прожектор и лежеше в кос четириъгълник върху пода на детската стая. Муха, заседнала между рамките на прозореца, бръмчеше като трион;

Димитрина Бояджиева
В сияйното септемврийско утро, автобусът за Италия пристигна на централна автогара с такава скорост, че госпожа Дора едва успя да отстъпи. Вратата изтрещя рязко, шофьорът се подаде, слезе по стъпалата, вряза се в припряната тълпа и вдигна капака на багажното.

Николай Николов
За броени минути утрото помрачня. Март е. На прага понечих да се върна за палтото, но карай да върви - за една цигара време няма да замръзна. А навън точно в този момент клинът на ято диви патици пресичаше въздушното пространство над квартала. Леки и бързи… Красота…

Пламен Георгиев
Както винаги най-малка е лихвата на белите пари за черни дни.
И грипните ваканции не попречиха на историята да учи.
За улеснение пуснаха и купените дипломи с гаранционен срок.

Иван Коларов
Големият брой Нови години донася на човека една единствена новост - старостта.
Свири първа цигулка, но друг го дирижира.

Константин Константинов
мозайка
Всем скучающим!
*
Който се смее сам - смее се най-горчиво.
*
За да опознаеш жените - достатъчно е да познаваш една жена.
*
Женските сълзи са като септемврийски дъжд: колкото повече вали, по-кално става.

Михаил Задорнов
превод: Красимир Георгиев
* * *
За да бъдеш приятел, не е задължително да си куче.
* * *
Не копай гроб за съседа, че той ще го използва като окоп.

Марин Маринов
Действащи лица
ЩЕФО - 33-годишен ерген, бъчвар
ДЯДО НИКОЛА - 100-годишен ерген

Банко П. Банков
Бяха младо семейство, провинциалисти от два противоположни края на България. Съпругът-архитект  бе постъпил с конкурс на работа в София, така се сдобиха със столично жителство.

Банко П. Банков
Три поколения жени бяха насочвали мъжови ръце да тъкмят живота в просторен двор със стар дом, две баджанашки къщи на калкан, общи пристройки и навеси. Беше ред на Цветана Дочева, гимназиална директорка, знаеха я от Горни до Долни край, по Живково време на два пъти я издигаха за народна представителка.

Тодор Харманджиев
Откъс

Сенчестият двор на поп Антония се простираше на ъгъла между две улици. До него отляво, чак до другата пресечка, бе дворът на зет му Мито Пецов - търговец на жито, царевица, брашно и на всичко, от което бързо се печелеше.

Димитрина Бояджиева
Да ти кажа, ний с кларнетиста Атанас свирехме в различни състави, но където и да се видехме все за много години си викахме. За много години, за много години, пожелавахме си с Атанас и то на - годините станаха много - стигнахме пенсия.

Николай Николов
От кабинета в края на коридора се донася боботене, сравняващо със земята стени и нечие самочувствие. Слава говори по телефона. Обикновено не е така, или поне трае по-кратко…

Зоя Димова
Дядо Милко се събуди още по тъмно, както бе свикнал от младини. Неговата Станойка спеше свита на кълбо под дебелото одеяло. Той я потупа нежно по рамото и внимателно я загърна със завивката още по-добре.
- Спи си, спи си! Така е най-добре за тебе.

Людмила Стоянова
- Време е за презареждане на обвивките! - каза накъсано и с лека електронна вибрация един малък дрон, прелитайки през стаята на 1990.

Николай Николов
Вчера изпратихме сина на един приятел във Воронеж. Ранили го в ръката. Дрон. Пуснал граната, но момчето успяло да се укрие. Онзи пак налетял. Не улучил. На третия път нашият опитал да отскочи настрани… Залитнал… Уловил осколки.

Валентин Димитров
***
Преди избори ни лъжат, че ще цъфнем, за да им се вържем.
***
Изборите са тайни, за да не ни е срам после за кого сме гласували.

Марин Ботунски
параболи
Из „Тръпка и ехо” - параболи, ИК „Будилник”, 1993
Думата не само прави дупка, но и заравя човека в нея.
Само при думите безделието не е по тяхна вина. Ние дълго оставяме голям процент безработни думи, но няма бюро, където да почукат за работа.

Димитрина Бояджиева
В бюрото за частни квартири на улица „Парчевич” беше заета единствено стаята с камината. В горещия летен следобед мъжът и жената уморени лежаха срещуположно на леглата си. Прозорецът на север беше отворен и в стаята навлизаше малко хлад. Не бяха се виждали дълго време, но си говореха като хора, които не са се [...]

Людмила Стоянова
В моята стая съм, онази детската, първата, мястото където лепях ваденки на “Ариел”-малката русалка на врата си. Всичко е толкова прашно и хаотично, че усещаш как потъваш в книгите.

Любомир Духлински
Да оставим настрана всичко друго и да започнем от началото - усвояването на трудния и отговорен занаят на пушача. Нека поясня - бил съм огромно бебе, над пет килограма. Горката ми майчица се е мъчила два дни, докато ме изкара на бял свят.

Денчо Владимиров
Загадки
Седмици наред през предишното лято цареше загадка.
В сградата на българския парламент се появиха тайнствени вибрации, които никой не можеше да обясни.

Иванка Павлова
Той седи, подпрян на стената, парцалив, окаян, изпосталял. С чорлава, втвърдила се от мръсотия коса, понякога затисната от избеляла до сиво филцова шапка с увиснала над ушите периферия.