Проза

КРАЯТ НА ЕДНО ПОДСЛУШВАНЕ

Марин Маринов
Мобилният ми телефон засвири песента „Вставай, страна огромная, вставай на смертный бой”. Звънеше ми художникът Тихомир.

{Още»}

 
БЯГСТВОТО

Марин Маринов
Най-сетне улучих сгодния момент да духна от пандиза. Впрочем с няколко съкилийници бяхме допуснати да бачкаме в една мандра, та по-точно фъснах оттам.

{Още»}

 
ОПЕРАЦИЯ „ТЕЛЕФОННИ ИЗМАМНИЦИ”

Марин Маринов
Тъкмо следобедната дрямка ме беше оборила на дивана, когато прозвъня телефонът. Стори ми се, че звучи някак делово, служебно. Побързах да вдигна слушалката.

{Още»}

 
ПОД МАСКАТА НА КОРОНАВИРУСА

Или как се справих с извънредното положение
Иван Джебаров
фейлетон
В една от ония отминали вече извънредни сутрини, малко след поредния брифинг на Националния оперативен щаб, телевизорът ми се разболя от коронавирус. Примига мъчително няколко пъти, изкашля се и… дотук.

{Още»}

 
ТРУДНАТА МИШЕНА

Йордан Петров
Треньорът в столичния Клуб по спортна стрелба днес беше недоволен. Погледна мишените след последната стрелба и остана много разочарован от своите възпитаници.

{Още»}

 
УХАНИЕ НА РОЗИ

Йордан Петров
Към административната сграда на предприятието се подхождаше лесно и удобно още от портала. Тези, които ползваха заводските услуги, без да се оглеждат, безпогрешно се ориентираха накъде да вървят.

{Още»}

 
ПЪРВАТА ЦЕЛУВКА

Йордан Петров
Дворът е пълен с деца. Малките групи са на пясъчниците. Малчуганите усърдно копаят дупки и правят тунели в пясъка. Те дълбаят несръчно с лопатки, местят сита и кофички. Ръцете им до лактите са изцапани със светли кварцови зрънца.

{Още»}

 
ЗАЩО ОСТАНАХ В РОДОПА ПЛАНИНА

Господин Господинов
Природата, хората, професията е най-краткият отговор. Роден и закърмен в равнината, още като малък познах хоризонта, стигах го и пак пред себе си виждах огледалното му повторение с едва забележими нюанси.

{Още»}

 
ДЯДО МИ

Господин Господинов
Аз съм Господинъ и дядо ми е Господинъ. Това според църковните ни кръщелни свидетелства от 1936 год. и 1893 год. Няма съмнение, че нося неговото име. До тук е приликата.

{Още»}

 
КИСЕЛКА И ЛИСИЧЕ

Господин Господинов
2014 година е, серпантината на пътя се вие надолу от вр. Киселка към с. Давидково. След един от завоите като в просъница се открива пъстрата панорама на селото, досущ както и преди 55 години.

{Още»}

 
ИСТОРИЯТА НА ЛУННОТО МОМИЧЕ

Минка Параскевова
Живяла някога една красива като морето жена. Тя била млада и много, ама ужасно много, любопитна. Като всяка жена.

{Още»}

 
ЗА ГРАФОМАНИТЕ

Антони Слонимски
превод: Евгения Динкова
Почти всеки пишещ се е сблъсквал в живота си с графомани. Това става по два начина: или самият пишещ е графоман и в такъв случай постоянно се сблъсква със себе си, без да знае че има взимане-даване не със себе си, а с графоман, или не е графоман и тогава е длъжен [...]

{Още»}

 
ЕСЕТА

Иван Антонов
Из неиздадената книга на автора “Словесна суета”
ЦЕЛУВКАТА НА ЮДА
Юда целува веднъж.
Последно. За сбогом.
И с тази целувка на мъж
всъщност човекът предаде и Бога.

{Още»}

 
ЗА ДА СИ ПОСЛУШНА

Весела Люцканова
- Седни! - и Джина покорна седна с поглед, вперен в нея.
Подаде й бучката захар, Джина я пое внимателно от пръстите й, справи се светкавично и близна ръката й.

{Още»}

 
ИЗ „ОХРАННА ГРАМОТА”

Борис Пастернак
превод: Иван Николов
… И съществува изкуството. Негов предмет е не човекът, а образът на човека. А образът на човека, както се оказва, е повече от човека. Той може да се зароди само в движение и при това не във всяко движение. Той може да се зароди само в прехода от мухата към слона.

{Още»}

 
ДИАМАНТЕНА СВАТБА

Видения по Видовден
Из „Капки мастило върху кожа”
Елена Петрова
- Ех, Елено! Елено! Къде го тоз ден да ме прибереш?
Изсипах по пода няколко капки ракия и отпих от слабостта си.
Небето като ехо избумтя в отговор на недоволството ми.

{Още»}

 
ИЗ „КАПКИ МАСТИЛО ВЪРХУ КОЖА”

Елена Петрова
Писателите могат да оцеляват само, ако вярват в чудеса. Затова създават герои, на които им се иска да приличат.
Баба ми казваше:

{Още»}

 
БЕЛИТЕ БРЯСТОВЕ

Тодор Еврев
От Угрен излиза шосе, върви право на юг и при чешмата Димановец се разклонява - единият път води към Микре и Ловеч, а другият минава покрай селското гробище и отива за София.

{Още»}

 
КАПЧУКЪТ

Тодор Еврев
Селото беше колибарско. Шумкарите имаха много ятаци. Местната полиция не можеше да се справи. През зимата на 1943 година в училището настаниха наказателна рота.

{Още»}

 
В ИМЕТО НА НАРОДА

Тодор Еврев
Когато Богдан поп Михалев се ожени за дъщерята на богатия търговец Делийски, това не учуди никого. Малцина остават верни на първата си любов. Но всички се изненадаха, когато той напусна учителството и стана кмет в родното си село Угрен.

{Още»}

 
ПРОЛЕТНО НАВОДНЕНИЕ

Тодор Еврев
Допреди час слънцето прежуряше, а мухите хапеха като колибарски кучки. Никой не сети кога над Голи рът се накамариха тъмни облаци.

{Още»}

 
ЗМИЕНАТА

Йордан Донков
Много неща от детството забравяме, но някои остават за цял живот и можеш да си ги спомниш, сякаш са се случили вчера. Бях в малките класове и за ваканцията ме заведоха на село при баба и дядо.

{Още»}

 
В СИТОВО – ПРЕДИ ПЪТЯ ЗА АЗИЯ

Мария Филипова-Хаджи
откъс от романа „Четвъртият стълб” - под печат
Какви бяха онези стълбове… които сънувах като малка… и защо точно тези приказки намерих в книжката с кафяви корици… Може би те сами са ме намерили, защото Някой ги е пратил…

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Диана Димих
Едни живеят кратко, други - дълго, трети уморяват всичко живо край себе си.
Приятел в нужда се… скатава.

{Още»}

 
ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО

Надя Михайлова
откъс от „Чужденци в чужбина”, второ издание, 2015 г.
Какво ще рече точно и аз не мога да знам. Може би се казва „отворено”, за да се разграничава от затвореното, каквото е например в затвора и някои по-специални общества като масонските и мафиотските.

{Още»}

 
ИЗ „АНТОЛОГИЯ НА ПОЛСКИЯ ХУМОР (1925-1940)”

откъси
Антони Слонимски и Юлиан Тувим
превод: Евгения Динкова
Предговор
Събраните тук нелепици сме ги писали двамата с Тувим дълго време. От първите първоаприлски приложения към Kurier Poranny до последното ни пътешествие в страната на абсурда минаха почти петнайсет години.

{Още»}

 
В ИМЕТО БОЖИЕ

Габриела Баси
Оная Агата, чийто уши правоверните баби на острова подпалваха, а примерните девойки - скришно ревнуваха, заради фигурата й - кипарис и пъстрото обримчено с тютюнево зелено в окото й, се надигна от тънкия сламен дюшек, обви мръсния Юсуфов врат с ръце и постави стиснати устните си на челото му.

{Още»}

 
ЯЙЧНИЦИ ЗА КОПЧЕТА

Габриела Баси
Онзи ден, след като се разчу за отварянето на нова нефтена платформа в Триполи, имах сън. Далеч е Диарбекира, рекох си, ама сякаш за мен бяха тия новини, защото Есен от Диарбекира сънища няма, освен ако не е пророчество.

{Още»}

 
ПУЛСЪТ НА ТОЗИ ГРАД

Галена Върбева
Когато отворих очи, в съзнанието ми все още блуждаеха фрагменти от съня. Явно неритмичното трополене на автобуса ми е подействало успокояващо. Сънувах новото момиче от класа Криси, както и тръгването ни за Пловдив преди около 3 часа.

{Още»}

 
МАЛКАТА ИГРАЧКА НА ГОЛЯМОТО ДЕТЕ

Галена Върбева
Голяма и разноцветна бе новата играчка, която малкият получи вчера като подарък от майка си. Беше събирала дълго време, за да зарадва своето малко момче и да утоли копнежа на сърцето му.

{Още»}

 
НАЙ-ХУБАВАТА…

Галена Върбева
И все още я виждам на онзи праг - подпряла длани на вратата, с помъдрял от бурите на живота си поглед; с посребрени коси, които обрамчват лицето й като ореол.

{Още»}

 
ПОДАРЪКЪТ

Иван Митев
Градината на крайпътния ресторант, в който седнах над халба пиво в края на един горещ август, напомняше средновековна крепост. Тя бе оградена с високи стени, а барът приличаше на кула с бойници.

{Още»}

 
БУДНО СЕЛО

Анатолий Петров
Важно събитие събра в двора на казанджията Петко старите приятели Стефан, Ташко и Халилко. Поводът беше, че Стефан свари ракия от сушени сливи без костилки, което рядко се случва.

{Още»}

 
РАЗКАЗ ЗА СНАХАТА НА ВЕЩИЦАТА

Мюмюн Тахир
Един падишах имал три дъщери, една от друга по-красиви. Понеже майка им се споминала, той ги отгледал сам, изпълнявал всичките им прищевки и нямало нищо на тоя свят, което да обича повече от тях.

{Още»}

 
РЪКАТА

Кирил Камбарев
1.
Подадох глава навън, за да преценя обстановката. Нямаше слънце, но денят изглеждаше спокоен. До мен долетяха до болка познатите звуци от плясък на криле и настървено кълване.

{Още»}

 
АРСЕНАЛ ОТ ДУМИ

Валентина Игнатова
Сирената спря да вие, но тропотът на ботуши и тракането на токчета го държаха свит в ъгъла със здраво стиснати очи и длани върху ушите. Всички бързаха да видят кои са новите. Властите бяха залепили списъци на стената на кметството.

{Още»}

 
ЗАВРЪЩАНЕ В НАВАРДЕН

Валентина Игнатова
Няма по-красив изгрев от този при Дашпорт в края на май.
Първо е сиянието, разстилащо се над океана. Погалена от първите лъчи, притихналата бездна грейва и променя цвета си в лилав, после в царствено син, докато се слее с небето в пожар от червено и златно.

{Още»}

 
СПОМЕН ЗА ДЯДО

Ангел Колев
Приличам на дядо си, на когото съм кръстен. Родом от с. Югово, дошъл с бригада от планината да строи къща на прадядо ми в с. Куза, сега Целина, Чирпанско, харесал се с дъщеря му и вече знаел, че това, което прави, ще е и негово.

{Още»}

 
НЕВЯРА

Георги Гривнев
Кръстан, като много планинци, беше сух, ала здрав като хвойна. Огъваше се, без да се чупи. В подножието на Перелик падаха мълнии, но не стигаха до него и стадото му.

{Още»}

 
ИЗ „КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

Павлина Павлова

КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ -
“Domine dirige nos” / “Господи, води ни”
Исторически роман - откъс
“Аве, Мария!… Изпълнена с благодат, Господ е с тебе; благословена си между жените и благословен е плодът на твоята утроба Иисус. Света Дево, Майко Божия, моли се за нас, грешниците, сега и в часа на нашата смърт. Амин!”…

{Още»}

 
ЮБИЛЕЙ

Танчо Илиев
Очите ми са отворени като на стая, на която са свалили двата прозореца. Ябълката пред мен е цъфнала. На короната й е кацнало малко облаче, като бял лебед. Стои неподвижно.

{Още»}

 
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Танчо Илиев
„На всички, работещи в областта на правото,
ако им провърви в живота, могат да бъдат и честни…”
Марти Ларни

{Още»}

 
НА ПАНАИР

Иван Нечев
Атанас Попа тъй и не успя да придума съименника си Мангелата да се качи на прочутия автобус на Дружество „Радецки”.

{Още»}

 
ИЗ „КРУШЕНЕЦЪТ ОТ „ТИТАНИК”

Новела
Георги Майоров
Глава първа
СЕДМОРКАТА
Почти висок мъж на средна възраст - винаги  обут с навуща и цървули, небрежно облечен, с рошава глава и небръснат - сега идеше като франт. Той опря възлестата си длан в касата на портата и поизтупа снега от лачените си обувки в единственото каменно стъпало пред прага.

{Още»}

 
ТАРАНА

Диана Димих
- Къде съм го зафучила тоя телефон!
Това е редовният й въпрос сутрин. Сама си го задава. Никога не държи смартфона в спалнята, да не й цъкат разни новини цяла нощ. Щом го няма на масичката в хола, има още десетки места, където може да го е забутала. Обикаля чорлава и щом го открие, нахлува [...]

{Още»}

 
ГЪЛЪБ ДА ТИ МИНЕ ПЪТ

Диана Димих
Яд го е Митко, та не се побира в кожата си, място не си намира. Цял ден напрежение в офиса - как да не е изнервен. И тая блъсканица по улиците, тикане по вратите на автобусите, навалица на светофарите и разминаване ребром с насрещно втурналите се пешеходци…

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Тодор Бакърджиев
По-добре Дон Кихот на сатирата, отколкото Санчо на хумора.
Много от неизхабените хора не са годни за никаква употреба.

{Още»}

 
СРЕДНОЩЕН ПОМЕН

Анатолий Петров
Селската кръчма-гостилница „При Теменуга” се разполагаше в бившия скотовъден дом, построен някога в живописна местност над селото.

{Още»}

 
НОСТАЛГИЧНО

Иван Апостолов
Понякога ме връхлитат ненадейни мисли, сигурно породени от отчетливи до реалност спомени, или с годините видения много живи и свързани с някакво трайно чувство.

{Още»}

 
ИЗ „ДЪЩЕРЯТА НА ОРАКУЛА”

Атанас Калинов
откъс от романа „Дъщерята на оракула” (2010)
Познай себе си.
Платон
Това шеметно и съдбовно събитие стана през четиристотната година от основаването на Филипополис от македонския цар Филип.

{Още»}

 
ИЗ „МЪЧИТЕЛНО РАЗСЪМВАНЕ”

Атанас Калинов
откъс от романа „Мъчително разсъмване”(2011)
1.
По Гергьовден през долината Ропката под Персенк планина като ято гарвани връхлетяха хайтите. Уж празник, а тукашните селца и махали Рахова, Фойне, Мала, Борово, Павлюска и Косова тънеха в глухота и безмълвие.

{Още»}

 
ИЗ „ЗАВЕЩАНИЯТА НА ОРАКУЛА”

Атанас Калинов
откъс от романа „Завещанията на оракула” (2008)
Ебелсурд - баща на вселената наша царувал,
а Дионис-Загрей бе приемникът…

{Още»}

 
„ГОСПОЖИЦЕ, ДА МУ ОТПУСНЕМ КРАЯ!”

Захарина Лалова
Из сборника “Женски очи” (1994)
Благословена интуиция! И този път ме спаси. От какво? Ами, от още един шамар върху самочувствието ми. “Не се превземай! - би казал вътрешния ми глас. - За какво ти е самочувствие?

{Още»}

 
ГАРАГАШКАТА

Тотьо Нерезов
Преди дни учителката Димитрова ме пита: кой ти беше учителят по литература в гимназията? Отговорих - учителят Званчев. А тя - затова разказите ти ни карат да ги четем пременени, чисти…

{Още»}

 
КЕЛ ХАСАН – СПОРЕД ЧОВЕКА И ПРИКАЗКАТА

Илия Еврев
Голяма грижа имал султанът, защото синът му, вече на сериозна възраст, не можел да си хареса мома за женене. Все намирал кусури на момите, които му посочвали и все отклонявал настойчивите подканяния на баща си. А той се вайкал и се чудел как да убеди сина си да се задоми, че да продължи рода [...]

{Още»}

 
ЛЮБОВНО БИЛЕ

Радка Атанасова- Топалова
Бяла мараня беше забулила полето. Житото, напращяло от сила, чакаше жътвата.
Цялото село тръпнеше в очакване на онези дни, в които полето се огласяше от песни, блестяха сърпове и бели ризи, прилепнали по кръшните момински тела.

{Още»}

 
ВСРЕД ЖИТАТА

Санда Йовчева
Тежко зашумяха нивята. Зрелите жита се залюляха на едри вълни и засъскаха. Бай Петър, драгоманът, усети мириса на тежкото зачервено зърно.

{Още»}

 
КИТКА ЦВЕТЕ

Санда Йовчева
Двете щъркелчета потракаха клюни и задрямаха. Черната олива издигна клони над кладенеца и провисна като мъртва във въздуха. А топлата вечер полека заслиза, потопи снага в прашната мъгла на селото и се спря до плета, и надникна:

{Още»}

 
СВАТБА В СТАРЧЕСКИЯ ДОМ

Марин Маринов
Пред двуетажния старчески дом в село Брягово спря таксиметрова кола, от която излезе миловидна жена. Шофьорът отвори багажника и започна да нарежда на тротоара куфари, чанти и пакети.

{Още»}

 
ПАПАРАКЪТ

Марин Маринов
Папаракът отби колата си от шосето и спря. Излезе от купето и за да не буди подозрение, вдигна предния капак.

{Още»}

 
ИЗБОРЪТ

Марин Маринов
Доротея се затвори в стаята си и седна пред тоалетката. Огледалото отрази бледото лице на шестдесет и пет годишна жена с големи сини очи и изрусена коса. Противно на уравновесената й натура, напоследък я мъчеше безсъница и още не й се лягаше.

{Още»}

 
КОГАТО ДУШАТА ВРИ И КИПИ

Продрум Димов

Такова впечатление оставят наелектризираните стихове на известния наш темпераментен поет, бард и журналист Ивайло Диманов.

{Още»}

 
ОРИСИЯ

Васил Венински
Вярно е, че когато се пръкна на белия свят, баща му го кръсти Сливчо, но заради едрия си ръст всички люде в Чукуркьой (1) му викаха Сливо. Животът на сега беловласия старец захвана от хубаво по-хубаво.

{Още»}

 
НАЙ-ДОБРИЯТ ЧОВЕК, КОГОТО ПОЗНАВАМ

Васил Венински
Може да не вярваш, но още не бе захванала славната му кариера и се навъдиха разни душмани, които взеха да го корят за щяло и нещяло.

{Още»}

 
АХМЕД АГА

Васил Венински
В тая история ще ти разкажа за един ага, от който се страхуваха не само християните и мохамеданите, ами даже и мютесарифинът (1) на Пловдивския санджак. Толкоз често чупеше хатъра му, че управникът бе вдигнал ръце от него…

{Още»}

 
МИЖУ ОСМАН

Васил Венински
В тая ужким смешна авелзаманска история се крие и много жал, и сума ти кахъри на един объркан от османската робия човечец, който уж вървеше към него си, а цял живот биеше път ту наляво, ту надясно, додето накрая като че ли намери верния…

{Още»}

 
ПОМОЩ

Мина Карагьозова
Днес се бях постарала да изглеждам добре - нова туника, медальон, дискретен грим, хубава шапка, модни тъмни очила, сребрист шал, който с двете си отвесни линии издължава силуета ми.

{Още»}

 
ЗА ВЪТРЕШНИЯ ГЛАС

Мина Карагьозова
Всеки ден Мона вървеше по един и същи маршрут - до училището, където работеше, и обратно. 10 години… И всеки ден на ъгъла на двете улици - „Поройна” и „Бадема” се спираше за да погледне градинката и красивата къща…

{Още»}

 
ЛОНА ОТ СЕНТРЪЛ ПАРК

Светослав Нахум
Всяка привечер Лона отиваше в своето ъгълче от нашия свят. Смирена и свенлива, замислена, някак тъжна, тя свиреше в Сентръл парк, а пред себе си оставяше разтворения калъф на цигулката - за слушателите, за минувачите, за туристите.

{Още»}

 
БРЮКСЕЛСКА САМОТА

Светослав Нахум
През дългите хладни нощи кленовете край катедралата се люлееха като верни негови стражи. Той, обръщайки се в тесничкото, незалюбено легло, се вслушваше във вятъра от Атлантика, благодареше на скъпите зеленооки приятели, поглеждаше към звездата, кацнала над панически бягащия каменен демон-чучур, и заспиваше на юг.

{Още»}

 
ФАКТОРИЗМИ

Мая Цекова
ФАКТОРИЗМИ
Властта спи най-спокойно, когато народът е заспал.
Когато няма истински играчи, победителят се определя от игрите в съблекалнята.

{Още»}

 
НЕПРОСТИМ ГРЯХ

Иван Д. Христов
Тогавашните времена не бяха като днешните. Да опазиш женската чест до венчилото бе най-важното за всяка мома.

{Още»}

 
ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА

Валя Василева
- Тук е пълно с боклуци! Уау, колко излишни и безполезни неща, как са живели тези хора - младата жена нацупи силиконови устни и махна пренебрежително с ръка, отрупана с масивни бижута.

{Още»}

 
СВЕЩЕНОТО СЕМЕЙСТВО

Ангел Иванов
Отецът отвори входната врата на сивата кооперация. Влязохме във входа и поехме по стълбите - той, двете момченца, презвитерата, гушнала на ръце малката Никол, и аз. Боята по стените беше олющена - като несръчна възстановка на съзвездия в отдавна отарашен планетариум.

{Още»}

 
ПИТОНЪТ ТОШКА, ПЕТЛЕТО ПАВЕЛЧО И КОСТЕНУРКАТА ФИЛКА

Любомир Николов
Високият блок е на четиринадесет етажа. Едроплощен кофраж, три входа по пет апартамента на плоча. Всякакви хора живеят в него, когато се разминават пред малката зелена алея встрани или покрай паркираните автомобили отзад, дори не се поздравяват.

{Още»}

 
НА ИСТИНАТА КРАКАТА СА ДЪЛГИ

Бела Бенова
действителен случай
Май 2008. Последен уикенд от 2-месечна командировка в Дъблин. Пореден уикенд, в който в последната минута преди 4 следобед съм на изхода на офиса в поза „летящ старт”, за да хвана рейс, влак, такси, фери в изпълнение на понякога невъзможни маршрути по морските фарове на Ирландия.

{Още»}

 
ЛИМОНОВА КОСА

Бела Бенова
Времето мърка в падащата нощ като мързелив тлъст котак. Опитвам се тази вечер да подмина любимия бар, но то гальовно се потърква о краката ми… Очите му проблясват дяволито със светналия в зелено светофар и краката ми сами ме завеждат… пак там.

{Още»}

 
ПОСЛАНИЯ

Мбизо Чираша
превод: Мирослава Панайотова

***
Ако брат ти е ловец и копието му не е остро, не тичаш до селото, за да кажеш на всички, че копието му е тъпо, подостряш копието с него и ловът продължава с добро копие. Ето защо сме предопределени да бъдем заедно и да бъдем хора.

{Още»}

 
КРЪСТЕЛНИКОСКИЯТ ДРАКОС

Васил Венински
Днес тази история сигурно ще накара някой да прихне да се смее, но през 1920-а, когато се случи, уплаши сума ти народ - от децата, които едва бяха почнали да се изправят, до грохналите старчета, дето не можеха вече да стоят на краката си.

{Още»}

 
ВЪЛЧЕ ВРЕМЕ

Васил Венински
Дали вярваш в Бог или не вярваш, си е твоя работа, по-важно е да си челяк. Щото може да си поп или ходжа, и пак да не струваш пукната пара, ако гледаш само от своята камбанария, а не погледнеш и от чуждата.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Пламен Георгиев
Добре е, че поне законът на джунглата не е писан от юристи.
Често играем по свирката на някой, който ни е отсвирил.
Някои работят на черно дори и през деня.

{Още»}

 
ТЕЖЪК ЖИВОТ

Мирослава Панайотова
приказки
ТЕЖЪК ЖИВОТ
Имало едно време и един човек,  който обичал да се катери по дърветата. Казвал, че това го разтоварва. Поне в началото говорел така. Живеел от милостта на ближните си, а вечер се оплаквал от силна умора.

{Още»}

 
ЧУДОТО С БЪЛГАРИНА

АНИКА
Йото Пацов
Първо е усещането за мирис - гъст мирис на морски водорасли, на гниещи миди, вплетени сред тях, на сол и вятър, на въздух - така пронизващо свеж и живителен, че само глътка от него кара сърцето отново да трепне.

{Още»}

 
ВЪРБАТА

Тотьо Нерезов
Дядо Таньо Барабоя беше единственият нашенец, който можеше да наплита дамаджани с върбови пръчки. От върба какво ли не правеха.

{Още»}

 
ВОЛОВАРОВ

Тотьо Нерезов
Шейсетте години на миналия век масово се изселиха хората от селата. Запустяха дворове, училища, къщята - с орязани жици, празни плевници, кладенците без кофи, изгнили пътни врати…

{Още»}

 
СПРАВЕДЛИВОСТ

Мина Карагьозова
Моето село не е Макондо. Моето село е Татарево. Но и тук легендите и колективната мъдрост на хората са не по-малко красиви и силни.

{Още»}

 
ЧИСТО

Мина Карагьозова
Магдалена беше красива жена. И голяма чистница. В дома й всичко светеше от чистота. И ухаеше на парфюми и ароматизатори. С нея, освен мъжа й и двамата й сина, живееха и два огромни котарака - баща и син. Но дори и присъствието на трима мъже и две животни не променяше реда и чистотата [...]

{Още»}

 
ЗЕМЯ

Добрин Василев
Щом се изкачихме над превала, пред нас, в дола, се разгърди цяото село, легнало като огромно животно, дишащо мъка, примесена с лъх от примляскано сено.

{Още»}

 
ИЗ „ЛЕГЕНДИ ОТ БЕЛИНТАШ” (2019)

Таня Мир
Трима туристи замръкват в близкото село в подножието на митичното тракийско светилище „Белинташ”. Приютява ги местен старец, който им разкрива мистериозни събития,  случили се около храма през годините.

{Още»}

 
В ДВОРА НА ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Йордан Петров
Персоналът на Детската градина в квартала е предимно от жени и в нея само бай Панчо е мъж. Затова или защото той много обича децата около него винаги има рояк от палавници. Наобикалят го и общуват с него кой както може. Където и да отиде, те го намират и понякога му пречат.

{Още»}

 
КАТЕРИЧКА РУНТАВЕЛКА – МАЛКА, ПЪРГАВА КЪДЕЛКА

Георги Андонов
посвещавам на внучката си Марина
Катеричето Кати и тази сутрин се събуди в бодро настроение. А и защо настроението й да бъде лошо?! Поогледа малката си уютна хралупа - в нея имаше всичко. Легълце като хамак, където се спеше добре, ама много добре.

{Още»}

 
ПОВОД

Владимир Георгиев
Вали като из ведро. По-нагоре небето, увиснало върху хребета на нещо като потрошен облачен гръбнак, трещи, чува се шум като от изплъзната река. Някъде шурти яко. Кучета лаят. Язовир се е скъсал - помислиха хората и си наляха по кана червено вино.

{Още»}

 
ПРИКАЗКА ЗА ДВЕТЕ КАМЪЧЕТА

Валентин Попов
Имало някога, всъщност не много отдавна, едно момиченце на име Мая. На Мая й предстояло да отиде в първи клас, което малко я притеснявало, но когато заминала на море същата година, почти забравила какво ново я чака на есен. Защото повече от всичко Мая обичала да ходи на море.

{Още»}

 
РАЗВЪРЗАНИ ЛУДИ

Манол Манолов
*
Чета на Георги Йочев произведенията на млада /29 г./ “поетеса”. Меко е да се каже, че стиховцете са слаби, те са направо безпомощни. На някои изрази Георги се смее най-чистосърдечно, но като чу и “сине, сине, / как искам двамата да полетим”, лицето му придоби сериозен израз.

{Още»}

 
НЕОСТАРЯВАЩА БОЛКА

Валерий Латинин
превод: Мина Карагьозова
Денят се смаляваше. На една от стените на болничната стая още танцуваха слънчеви зайчета, но на леглото и на нощното шкафче вече легнаха дълги, предвечерни сенки. И слънцето и сенките дразнеха еднакво.

{Още»}

 
ОМРАЗА

Мина Карагьозова
Казвам се Ристена. Трънският вариант на името Христина. Кръстена съм на Христос, но нищо християнско няма в мене… Освен стриктното спазване на разни обичаи и ритуали, уж свързани с Христа. Ако четете това, значи вече съм мъртва. Но, преди ракът да ме убие, исках да оставя това свидетелство за живота си….

{Още»}

 
РОЖБА

Бела Бенова
- Мами, качулката, миличък! Сложи я, че виж как силно задуха!
Малчуганът вдигна към майка си ярки сини очи. Разбиращи? Да, със сигурност! Но защо тогава не каже нещо?! Поне Мамо!… Вятърът се зарови в пясъчника и пръсна щедро, през пръсти, бляскавите кристалчета в огненото лице на залеза.

{Още»}

 
ГРАДЪТ И ПЛАНИНАТА

Бела Бенова
Билото на планината. Неясен контур отвъд прозореца на колата. Онова, което те чака, докато ти чакаш, в края на една касета време път. Четирите годишни времена - разбира се, това звучи по твоя път нагоре.

{Още»}

 
СЪНИЩА

Кирил Камбарев
Тони ме плашеше. След раждането му започнах често да сънувам, и то неща от личното ми минало, които ужасно исках да забравя. Отначало не успях да направя връзка между двете събития - раждането и сънищата - но постепенно у мен се оформи убеждението, че е вярно.

{Още»}

 
ИЗ „СТЪКЛА В ОЧИТЕ”

Ясен Калайджиев
откъс от романа
28.
Скоро след като броят със снимките й излезе, поканиха Мая за интервю в най-гледаното токшоу по телевизията. Мечтата й се сбъдваше. Популярността й щеше да се увеличи многократно, а с това и обожателите й. Сред тях нямаше начин да не е и нейният бъдещ любим.

{Още»}

 
ЙОЛИ

Виолета Бончева
Приятелството ми с Йоланта Аливие беше изключително. То се „случваше” на фона на звънливия шепот на сълзите от умиление или възторг, на драматични препирни и дребни спорове, на фона на бълбукащо, позитивно настроение, което винаги стоеше в ъглите на устните, разтегнато в широка усмивка.

{Още»}

 
НЕБЕСНАТА КОЛЕСНИЦА

Йордан Петров
Сред нощ е. Градът спи. Едни от малкото държавни служители, които тази вечер професионално не спят и по задължение бодърстват до сутринта са дежурните автопатрули на полицията. Те винаги са на своя пост.

{Още»}

 
ДУМИ ОТ ОНЗИ ДЕН…

Атанас Теодоров
Влакът за София щеше да спре на малката гара Гълъбник само заради мене. На мястото на машиниста аз бих отминал този прегърбен пътник с голям сак на гърба.

{Още»}

 
КОНСКИ ВЕЛИКДЕН

Петър Селяшки
От Заговезни останаха две топчета халва. Мама ги е прикътала в долапа. Най-сладка ми е бялата. С нея „лацкахме”.

{Още»}

 
ЕДНО ЛЯТО В РАЯ

Манол Манолов
Ти си, ти си - веднага те познах. Писано било да се срещнем пак, брей… Ама много си побелял бе, момче, главата ти като на дерменджия. Тогава беше на трийсе, сега си на трийсет и пет значи. Пък аз прехвърлих седемдесетака.

{Още»}

 
ПАСТИРКАТА

Мюмюн Тахир
Тази история ме копаеше отдавна. Все си мислех, че ще я забравя, но когато ставаше дума за стада, кошари, егреци, се сещах за нея, и тя продължаваше да ме дълбае. И тогава за сетен път разбирах, че не можеш да избягаш от водата на паметта или паметта на водата да избяга от тебе.

{Още»}

 
ГРЕХЪТ НА ОТЕЦ КАЛИН

Иван Енчев
В Балканската война през 1912-13 година отец Калин бил мобилизиран на фронта като свещеник. На свечеряване след всяка престрелка санитарите и свещеникът минавали с конски коли на оглед през превзетата територия.

{Още»}

 
В ЗАЩИТА НА НАПАДЕНИЕТО

Радослав Игнатов
Зимата бе дълга. От началото на ноември до март кажи го, валя. Селото потъна в снега като в перушина - погледнеш ли отдалече - бял облак само пред себе си виждаш, надупчен тук-там от комините, от които се носеше плътната струя на пушека.

{Още»}

 
БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ

Радослав Игнатов
… Слънцето се показа с цялото сияние на кървавия си огън.
Портата издаде късо пневматично изщракване и се затвори след него. Посрещнаха го двама души в бели ризи и черни костюми, и двамата имаха вид на бивши ченгета.

{Още»}

 
АКВАРЕЛЕН СЮЖЕТ

Атанас Радойнов
Горещият юлски ден притискаше като ютия скучния пейзаж на Петолъчката - безразборно спрени автомобили, омърлушени хора, миризлив пушек от скарите за кебапчета на открито… На юг се синееше хребетът на Бакаджика, а на север - разгънатата верига на Източния Балкан.

{Още»}

 
ТАЛАНТЪТ – ТЕРЗАНИЕ В БЯЛО

Атанас Радойнов
1.
Всички цветове във времето се сгърчват като обелена кора на ябълка. Единствено белият цвят буди всякога усещане за неотстъпчива жизнерадост и простор. Нещо повече - създава възприятие, че е самото пространство, в което живеят всички останали цветове и се подрежда цялата пъстрота на света.

{Още»}

 
ЖЪЛТЬО

Иван Д. Христов
Да знаеш, че и кучето е като човека - нагажда се според тоягата. Много кучета съм сменил през овчарлъка, ама още помня едно - Жълтьо му викахме, понеже косъмът му беше жълтеникав.

{Още»}

 
СМЕРТИЮ СМЕРТЬ ПОПРАВ

Йото Пацов
“Бог не е Бог на мъртвите, а на живите,
защото у Него всички са живи.” (Лука 20:38)
Гръм падна в къщата на Станчеви. Умря Васко.
Вяра не й се хващаше на Невена - нито когато го докараха с линейката на общинската болница, нито когато, отрупан с цветя и завит с одеялата, които тя беше скътала [...]

{Още»}

 
ЛОВ

Ив-Ана Драгомирова
- Докато се провирах през храсталаците да търся мундрумуняк си спомних мъдрите слова на дядо. Когато заговореше с ОНЗИ тон, започваше да гледа с едното око в тавана, другото вперваше в мен или в брат ми…

{Още»}

 
ПАРИЧКАТА ПЪТЕШЕСТВЕНИК ИЛИ КАК СТАНАХ ВЪЛШЕБНИК

Ив-Ана Драгомирова
Денят се втурваше към късния следобед. Слънцето се накланяше към залеза и удължаваше сенките. Дърветата размахваха свежата зеленина на пролетните си корони под милувката на вятъра. Беше чудесно време да излезеш с приятели. Време да се смееш, да целунеш момиче, да се влюбиш.

{Още»}

 
ПОСЛЕДНАТА ПРАТКА

Ив-Ана Драгомирова
Из „Кодекс на честта”:
„Ние, Посредниците, обещаваме, независимо от обстоятелствата и с цената на всичко да доставим пратката навреме.”

{Още»}

 
МЕЧТАТЕЛ

Здравка Владова-Момчева
Рашо Шемета избута настрани мазната хартия от недоядения хамбургер, избърса се в лъсналите от мръсотия дънки и с любовна нежност нагласи бинокъла пред очите си.

{Още»}

 
НЕЙДЕ ИЗ РЪПОЛЯКА…

Здравка Владова-Момчева
На Иван Димитров
Пресипналото звънурче на Дешка хрипоти в рядката, проскубана горица наблизо. Гичо се заслушва подире му и присяда на разядения от мъхове камък, незатоплен още от свидливото декемврийско слънце.

{Още»}

 
ВРАНЧО

Цветан Лалов
Зимата пристигна с дебел и бял като каймак на биволско мляко сняг. Къщичките в Средни рът потънаха, отгоре ги натисна снежният похлупак и те сякаш замряха. Само черният дим от комините им напомняше, че животът продължава.

{Още»}

 
ПРИТЧИ

Христина Комаревска
КОВАЧА И ЖЕЛЕЗНИТЕ ОБУЩА
Цял живот време имаше пред себе си ковачът Желязко да си изкове железни обуща. И го направи. Беше добър ковач. Той сам си избра този занаят - хем потребен, хем мъжки.
Желязко беше усърден ковач.

{Още»}

 
ПОСЛЕДНИЯТ АКТ

Рена Попова
120 години от рождението на писателката
Онази нощ, в театъра на един голям провинциален град, се беше разиграла една покъртителна трагедия.

{Още»}

 
ЧОВЕКЪТ С БОМБЕ

Петя Апостолова
Няма по-възвишено изживяване от пътуването с влак и по-тъжно място от гарата. Пълна с хора, чакащи да пристигне поредния локомотив, който да ги отведе незнайно къде.

{Още»}

 
ЧЕРВЕНАТА СКАЛА

Господин Господинов
Вървя в посока запад по пешеходната зона на на гр. Смолян. Вдигна ли глава, пред мен се изправя в цялата си красота Червената скала, огряна от сутрешното ярко слънце.

{Още»}

 
ЛУДИЯТ ДИНКО

Господин Господинов
„Лудият” - прозвище или истина? Във времето, за което иде дума, и на възрастта, на която бях тогава, едва ли съм могъл да отговоря.
Разказвам ви тази история така, както е останала в паметта ми на моите 10-14 години далеч, далеч в годините назад…

{Още»}

 
БАЩА НА БЪДЕЩЕТО

Лъчезар Воденичаров
Тя беше неговата вселена - всичко, което имаше…
Повече от светлината, водата, храната или спокойствието. Повече от въздуха и вятъра, от възраждащата сянка на смърчовете или уюта на кроткия завет във виелицата.

{Още»}

 
МОЛИТВА

Йото Пацов
Като внуче е прегърнал гайдата си дедо Тачо Рашовски, провесил ручилото отстрани, шава с възлести пръсти по гайданицата, примижал и свил уста, като че ли не от козия мях, а от гърдите му извира тази провлечена мелодия.

{Още»}

 
СЛУЧКИ ОТ МОЕТО ДИРЕКТОРСКО БИТИЕ В ДОМА ЗА ДЕЦА И ЮНОШИ

Иван Антонов
МОМЧЕТО ОТ ГАБРОВО
Децата от Дома за сираци са деца като всички останали. Имат своите мечти, своите лудории, безгрижие и стремежа да се докоснат до непознатото, да опитат от забраненото. Но имат и нещо повече.

{Още»}

 
ПОРУГАНА СВОБОДА

Златимир Коларов
Започвам по възможно най-неподходящия начин за начало не само на разказ, но и на белетристика, от който и да е жанр - с обяснение, а не с описание, или „с двата крака в действието”, но темата го налага: Малко са нещата, с които се гордея, че съм българин.

{Още»}

 
ТУП, ТРУП

Янислава Вълкова
Марина се опитваше да се надигне, но тялото й не я слушаше. Проснато на твърдата земя, сред бодливите храсталаци в парка, то не помръдваше. Тя гледаше неестествено разперените си крайници, странно изкривената си и абсолютно неподвижна глава, като недоумяваше защо не се подчиняват на волята й.

{Още»}

 
ЩЕ ПРИЛИЧА НА ДЕН

Роса Часел
превод: Николай Тодоров
Глоса на мита за спящите в Ефес (1). Дълго психологическо оплитане, изпълнено с занаятчийско търпение - както онзи, който плете кош… Това, което се плете и разплита, е по-скоро връв - две въженца, усукани от края до край, двама братя близнаци.

{Още»}

 
ЧУМА

Васил Венински
Слънцето едва-едва преполовяваше пътя си до Персенк, когато Радю подбра петдесетината си брава обратно към схлупения си агъл на Кълки, дето и поминуваше сам-самичък в окадена одая на втория кат.

{Още»}

 
МЪГЛА

Горан Атанасов
Тежка мъгла надвисна над градчето, сякаш тайнствен воал, спуснат от нечии невидими ръце. Може би за утеха, може би за тъга!

{Още»}

 
ПРАВО НА РИСК

Пенка Чернева
Симеон Миланов почна леко да обира скоростта. От този момент нататък можеше да преброи метър по метър оставащото разстояние, да разпознае всяко дърво вдясно от пътя и всеки храст от другата страна. Знаеше и колко удара в минута отброява сърцето му. Винаги беше така.

{Още»}

 
НЕ СЕ ВЛЮБВАЙ В МЕН

Весела Люцканова
Каза му го още в началото, докато не е хлътнал по нея съвсем, но той просто я погледна учудено.
- Не разбирам - и добави. - И вече е късно. Влюбих се в теб от пръв поглед.

{Още»}

 
КОЛЕДА В МЪГЛА

Йордан Донков
Много хора са кисели, когато работят на Коледа.
Максим не прави изключение: не можел да види радостта на щерките си, когато намерят подаръците под елхата… Затова мълчи намусено.

{Още»}

 
ЖИВА СМЪРТ

Йордан Донков
Не искам да пиша за тези неща. И вие не трябва да искате да ги четете. Когато си спомням подобни случки, губя вяра в хората.

{Още»}

 
СМЪРТТА НА ЗНАХАРЯ

Мюмюн Тахир
Няма доказателства, че е заради момиче, но за какво друго може да е, след като със сигурност не е за пари.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Михаил Михайлов
РОМЕО И ЖУЛИЕТА
Три дни обикаляхме безуспешно парка Ауаш в Централна Етиопия с разрешение да отстреляме воден козел. Бяхме посланикът Вълчо Найденов, Младен Мутафчийски, който единствен бе ловувал по тези места, доктор Колев и аз. Аз шофирах. Другите стискаха пушките.

{Още»}

 
ДЕТСКИ СПОМЕНИК

Никола Филипов
Из „Не сади лозе големо!” (2019)
КЪСМЕТ
Като малък, щом останех насаме с дядо ми, той започваше да разказва за неговите младини. Често ми омръзваше и настоявах да млъкне, но някои негови спомени сега ми се виждат интересни.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Иван Стефанов
АД
Преди време, оня, моя познат, дето не прокопса в занаята, ама му провървя на другаде, ми вика един ден.
- Ела да видиш каква вила съм си направил.
Отиваме!

{Още»}

 
РИБАРСКА ИСТОРИЯ

Стойчо Пенев
В този мрачен и ветровит есенен ден от последните дни на ноември, със съпругата ми се връщахме от Созопол,  където  гостувахме на един приятел, с когото някога завършихме  техникума по океански риболов, а след това се случи да направим няколко рейса с корабите на океански риболов.

{Още»}

 
АВТОБИОГРАФИЧЕН РАЗКАЗ ИЛИ “ИСТИНСКОТО ЛИЦЕ НА НЕБЕТО”

Иван Апостолов
С годините се променяше и отношението ми към морето. В началото то бе някакъв неопределен страх, то присъстваше в най-кошмарните ми детски сънища. След това остана само тайнственото, загадъчното, неведомото.

{Още»}

 
СТРАШИЛИЩЕ

Цветан Розов
В клас, заедно с учителката, влезе и… директорът. Ужас се изписа в очите на учениците. Пред тях стоеше човекът, с когото учителката ги плашеше постоянно.

{Още»}

 
КОТАРАК ВЪРХУ ПОЛИКАРБОНАТЕН ПОКРИВ ПО ВРЕМЕ НА ПАНДЕМИЯ

Николай Ангелов
не по Тенеси Уйлямс
Имам един принцип още от времето, когато бях ерген. Ожених се, деца направих, те своите, но аз не допуснах отклонение от този мой принцип:

{Още»}

 
АНТИВИРУСНА ПРИКАЗКА

Георги Константинов
Една принцеса тръгнала сутринта да си изхвърля боклука, ала дошъл отнякъде полицай и сложил ръка на рамото й:

{Още»}

 
ВМЕСТО АВТОБИОГРАФИЯ

Сона Ван
бележка и превод: Ваня Ангелова
На 24 април 2020 г. се навършват 105 години от арменския геноцид. По този повод публикувам автобиографичната изповед на изтъкнатата арменска поетеса, живееща в Ню Йорк, САЩ, Сона Ван, публикувана в книгата й „Либрето за пустинята”, която излезе в България през 2018 г. в мой превод.

{Още»}

 
СТОЯН И ДАМАТА С КАМЕЛИЯТА

Любен  Панов
Имаме една бакалия в квартала. Близо е и през ден-два съм там, пък и кило сирене ми  излиза  по-евтино, отколкото във „верижните”.

{Още»}

 
ТИ СИ БАЩА, ЩЕ РАЗБЕРЕШ

Невена Паскалева
Детето пищеше от болка в ръцете му. Усещаше жуленето на планинското слънце дори и през плътния памучен плат на белия каскет.

{Още»}

 
НЕЧУВАНА СВАТБА

Анатолий Петров
В селото, известно с трудолюбиви, миролюбиви и почтени жители, се случи неприятно събитие. След десетилетия съвместен живот съпругата на дядо Станко, баба Тота, го напусна и отиде да живее при племенницата си, на другия край на селото.

{Още»}

 
ЗИЛИВСТРА

Йордан Петров
Мандрата,  това толкова  посещавано от овчарите през лятото място, зиме стоеше край селото самотно и пусто. Тази  позната  на  всички  постройка, по това време на годината, беше пуста, празна и гола. В нея нямаше никакъв инвентар, нищо, но всички и казваха: Мандрата.

{Още»}

 
НИСЪК ЗАЛЕЗ

Йордан Петров
Пред малката зала на Общинския съвет в този ден се събра пъстро множество. Бяха учителки. Провеждаше се конкурс за директорки на детски градини. Предстоеше им интелектуално състезание от идеи за просперитета на две детски заведение в града. Кандидатките, като по неписано правило винаги бяха много.

{Още»}

 
ЗЕМЕТРЪС

Мюмюн Тахир
Лятото е към края си, ала горещината е изгаряща, задушаваща и димна мараня е обвила наоколо; въздухът - душен, нажежен. Поречията и склоновете са посърнали и пожълтели от сушата, поточетата в доловете - пресъхнали и водата едва сълзи между камъните.

{Още»}

 
ПИСМО В БУТИЛКА

Петя Апостолова
Беше късна есен, а може би едва предстоеше.
Рибарската ни лодка се откъсваше от стената на пристанището в Бургас, тежкият въздух се люлееше като завеса и беше адски задушно, напомняйки затишие пред буря. Лекото вълнение носеше мирис на водорасли, раци и остатъчен мазут от корабите.

{Още»}

 
КАФЕ

Петя Апостолова
Нека започнем така. Това не е една от онези емблематични любовни истории, на които, разнежени до болка, нарочно позволяваме да преобръщат представите ни.

{Още»}

 
СЪРЦЕ

Петя Апостолова
Вървях по шосето. Непринудени детски сълзи напираха в очите ми за сетен път. Буцата в гърлото ми като че ли се търкаляше по някакъв снежен склон, нарастваше и натежаваше с всяка крачка.

{Още»}

 
БОЖО

Боян Йорданов
Събуди ме неистовото дрънкане на камбаната. Посред нощ. Страшно чак. Като за природно бедствие или война. Когато ушите ти не са свикнали с такова нещо, тръпки те побиват. Жена ми скочи и почти чух как сърцето й бие в тъмното.

{Още»}

 
ПОСТИНДУСТРИАЛНИ ВЪЛНЕНИЯ

Боян Йорданов
Срещата по качеството в завода за електронни модули мина нормално. Отчетоха завишен брак и се разбра, че основният проблем идва от операторите, някои от които въобще не знаеха какво правят там.

{Още»}

 
ВЯТЪР И МЪГЛА

Бела Бенова
По модел на Джани Родари, вдъхновено от действителния герой на случай, описан в медиите
- Жива си! Спокойно… Дишай!
Тя отваря очи, поема въздух, кашля и плюе вода, всичко й е като в мъгла. Вижда напрегнатото лице на мокър, треперещ човек, а в очите му - радост, възторг, благодарност.

{Още»}

 
ВЕЛИКДЕНЧЕТО

Тотьо Нерезов
Бати Деко по телефона ми разправя как е проходил. Хвърлил проходилки, патерици, вървял само с бастун. Не спираше да хвали грижите, които полагат снаха и син за оздравяването му. Нещо рядко срещано днес. Снаха да гледа свекър!…

{Още»}

 
ЛАЦА

Цветан Лалов
Селото бе разположено в подножието на висока могила, която наподобавяше угаснал вулкан. Тя цялата бе обрасла с широколистни дървета и люляк.

{Още»}

 
ДОБРА РЪКА, ПОДАДЕНА В БЕДА

Георги Михалков
Слънцето като голяма лъскава монета изплуваше величествено от морето и вълните блестяха медено-червени. Утринният вятър, тих и лек, галеше като майчина милувка. Денят обещаваше да е слънчев, топъл и спокоен. Чичо Ради приготви въдиците си и тръгна към морето.

{Още»}

 
ТИНКА И СИЙКА

Ирена Георгиева
Заради коронавируса съвестните пенсионерки и отколешни приятелки Тинка и Сийка вече не се разхождаха в парка, а по примера на италианците  общуваха от балконите си. При слънчево време излизаха сутрин след 11, за да не будят момчето на Панчеви. Майка му все се оплакваше, че заспивал на компютъра в ранни зори.

{Още»}

 
МИСИС„П” В ЛОНДОН

Ирена Георгиева
Лизи и баба й Алис почистиха къщата усърдно като професионални хигиенистки. После претърсиха всяка повърхност, кьоше и чупка с настървение, на което и санитарни инспектори биха завидели.

{Още»}

 
СПЕЦИАЛНИ

Цветелина Александрова
„И радост в очите ще имате,
мънички мои.”
(„Не бойте се, деца”, Н. Вапцаров)

{Още»}

 
УЧИТЕЛКАТА

Димана Иванова
Елена Иванова беше учителка в най-елитната държавна гимназия в град Пезинок - словашко градче на 20 км. от Братислава. Преподаваше френски език и естетика. Беше трудно да се определи на пръв поглед от коя част на Словакия е родом, понеже акцентът й беше мек, нехарактерен за централната част на Словакия.

{Още»}

 
ПРОМЕНИ

Ангел Иванов
Вървим си с моя незрящ приятел Митко по разбитите улички на “Надежда”, между високите блокове и ниските къщи, и изведнъж той заковава на място, хваща ме напосоки за шушляковата поради якето ръка, източва врат напред, уголемява невиждащите си очи и ми казва:

{Още»}

 
ДА НАРИСУВАШ ТРЕВАТА

Светослав Нахум
Дали защото отново съм в Америка, дали защото около мен свисти самото време, дали защото тогава бях изпълнен с копнеж, болка, надежди и уязвима красота, или просто защото…

{Още»}

 
ПРИКАЗКИ НА КРЪСТОПЪТЯ

Даниел Меразчиев
Пътешественикът стигна до кръстопътя и приседна на голям объл камък. Стресна гущера, припичащ се на септемврийското слънце, свали раницата и извади от нея наденица и хляб. Дъвчейки, се зачуди накъде да потегли - на запад към залеза, на юг към горещите нощи или на север към заснежените гори.

{Още»}

 
ЦЕПНАТИНАТА

Даниел Меразчиев
Цепнатината се намира във високите скали току над родното ми село и съществува от незапомнени времена. Дядо я помни откогато е бил дете, неговият прадядо също, а е спомената и в аналите на древните траки.

{Още»}

 
СЪРЦЕТО НА КУКЛАТА

Даниел Меразчиев
На третия ден, след последната кръгла луна, Елфина спря да танцува. Тя пак си местеше дясното краче напред, лявото завърташе настрани, после отново дясното, но точно преди пируета спираше за секунда и всичко започваше отначало.

{Още»}

 
СЪРЦЕ НАЗАЕМ

Даниел Меразчиев
Отлично помня шестия си рожден ден по няколко причини.
Първата е, че наскоро се бях научил да разпознавам цифрите и с ентусиазъм четях къде-що видех такива. А през запотеното стъкло на скрибуцащия трамвай, преминаващ през центъра на заснежена София, най-често виждах надписа 1980.

{Още»}

 
РАТАЯТ

Иван Д. Христов
Сегашните люде, да знаеш, сме нищо - папрат! Малко нещо да видим зор и се огъваме. Няма ги едновремешните хора като Топчията. Много яки и здрави мъже имаше тогава в село, но той бе над всички.

{Още»}

 
ЛЪЖАТА

Васил Венински
Въпреки че още не беше свил собствено гнездо, думата на двадесет и петгодишния Величко Юрука тежеше и при ергените, и при мъжете.

{Още»}

 
ХИМН ЗА РОДНИЯ КРАЙ

Георги Стойков
1.
Да бродиш из този кър, когато цъфтят слънчогледите. С боси крака да газиш росния звездел на „Игина ливада”. Да се заслекваш от зашеметяващия дъх на дивата мента в „Райкова млака”.

{Още»}

 
СВЕТУЛКА

Славка Зашева
Двете, допрели глави една до друга, играеха на „Не се сърди, човече!”. Пионките, цветни и пъргави, се гонеха върху игрището от картон. Зарчето весело се премяташе през глава и мереше дължината на капака от кутията.

{Още»}

 
СБОГУВАНЕ

Лъчезар Георгиев
Вратата на гробищния парк зееше разтворена, клюмнала с двете си прекършени крилe. От някога зелената боя сега надничаше ръжда; по-нататък асфалтовата алея с дупките, като избодени по нея очи, свършваше и започваха дългите редици паметници; по-старите с високи, обрасли в зелени лишеи кръстове;

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Тодор Бакърджиев
Из новоизлязлата книга на автора “Непроспани прозрения” (2020)
Мания е да мислиш, че си абсолютен реалист.
Животът обича да ранява белезите ни, получени в борбата с него.

{Още»}

 
НАВИКЪТ НА ЧОВЕКА С ЧАДЪРА

Фернандо Сорентино
превод: Виолета Бончева
Съществува един човек, който има навика да ме удря с чадър по главата. Точно днес се навършват пет години от деня, в който започна да ме удря с чадъра си. Не можех да го понасям в началото, но после свикнах.

{Още»}

 
ЕДИН ЧАС ПРЕДИ КОЛЕДА

Валя Василева
В Генералната квартира на Дядо Коледа цареше пълна суматоха, а напрежението достигаше до 9-та степен по скалата на Рихтер. Оставаше по-малко от час до откриването на Коледното тържество.

{Още»}

 
СЛЕД ПРАЗНИКА

Мирослава Панайотова
Посрещнахме Нова година… Е, и?, би казал Румен Стоянов.
Опитвах се да задържа опорите, които ми бяха служили досега. Но всички покрай мен пробиваха защитната ми маска, въпреки моите усилия.

{Още»}

 
ПЛАЩАНЕ НА ПАРНО

Мирослава Панайотова
Цяло лято изпитвах неописуемо щастие от мисълта, че нямам задължения към Топлото и сие - получих две изравнителни скъпоценни хартийки, които ми гарантираха скорошно забогатяване.

{Още»}

 
КАРАНДАША

Емил Енчев
Когато беше дете, Карандаша мразеше котките и затова неведнъж майка му Люда намираше някое коте, обесено с лико на боядисаната в зелено ограда.

{Още»}

 
МУНЯ

Емил Енчев
За първи път кончето го видяхме в конезавода, чийто изолатор за неуспешни расови коне се намираше на триста метра от последната къща в квартала, където живееше сестра ми.

{Още»}

 
ИЗ „ДА КАЖЕ НЯВГА НАРОДЪТ…”

Бойко Беленски
XV
По предварителен замисъл няколко чети трябваше да преминат Дунава, едната от които да вземе направление към Враца, за да пренесе закупеното оръжие. Другите градове на прицел бяха Търново, Видин и Сливен. Но единствено привнесеният байрак на ботевци се развя на българска земя.

{Още»}

 
ИЗ „КЪРВАВО ПРЕОБРАЖЕНИЕ”

Катя Ванчева
75 години от рождението на писателката
откъс от романа
- Ааааууу! - неописуеми викове на ужас връхлетяха Кукера през съня му. - Аааууу.
- Господарю, господарю! - разтърсиха го здрави мъжки ръце и той стреснат отвори очи. Мина време преди да проумее що става.

{Още»}

 
ИГЛА ЗА ВРАТОВРЪЗКА

Захарина Лалова
90 години от рождението на писателката
Продава етажа на къщата. Тайно от дъщерята и зетя. В деня, когато внукът й се яви по никое време с набола брада (нещо невиждано в рода им), с разкривена вратовръзка (също белег на крайно неуважение),

{Още»}

 
РЕВНОСТ

Детелина Барутчиева
Сяда. Става. Отива пред огледалото. Поглажда лявата си буза. Все още изглежда добре. Спортува. Слава богу, има добър сън. Нещата му вървят. Фирмата не е на върха си, но не може да се оплаче. Може да си позволи известен лукс.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Атанас Славчев
144 000
Хубава, синеока, светъл тен. Години - осем, десет. Или дванайсет. Тършуваше в гюма с усмивка - найлонови пликчета, дори грижливо завързани, фини, големи и малки - все нещо е останало.

{Още»}

 
ПРОТОКОЛИЗМИ

Мая Цекова
ПРОТОКОЛИЗМИ
От политици с ледени сърца може да пламне чергата на цял народ.
Когато народът е заспал, властта си живее живот, какъвто не е и сънувала.

{Още»}

 
ВИРУСОВИЗМИ

Борис Цветанов
По света по време на чумата - пир, у нас - келепир.
По въпроса за маските на властта й падна маската.

{Още»}

 
МНОГОСТРАДАЛНИЯТ

Иван Нечев
Тако Черният излезе пред малката си къща на Трапето, сгушена на завет за късните пролетни ветрове. Огледа червените сияния на зората, просветляващия хребет на Стара планина и това му напомни, че на света има тутманици.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Иван Стефанов
СПЕЦ
- Ела! - вика ми Пецата, като ме изслуша да се оплаквам. - Ела, ще те заведа при един баш спец. Майката им ще разкатае на твоите опоненти.

{Още»}

 
ЖИВОТЪТ

Коледна приказка
Александър Куприн
превод: Георги Карадобрев
I.
В затънтения гъсталак на старата мрачна гора, току над сивите, обрасли с мъх буци на блатото, се издигаше бор. Слънцето почти никога не поглеждаше към това влажно място.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Иван Стефанов
ГОЛЕМИНАТА НА СВЕТА
Зави по улицата.
Отмина първата къща и спря пред една изкривена, провиснала дворна врата, от която преди години излезе, а на нея остана една плачеща жена.

{Още»}

 
НЕ ПЕЙ МИ, СЛАВЕЮ

Мильо Велчев
ПРЕДИСЛОВИЕ
Попитах живите - казаха ми, че не знаят. Потърсих в книгите - не пише. Отидох на старите гробища и попитах мъртвите. Написах - каквото „чух”.

{Още»}

 
ПРИКАЗКА ЗА СТАРИТЕ ХОРА

Янко Стефов
Имало едно време един цар. Той, когато се качил на трона, бил още млад и дошъл във властта с много обещания да подобри живота на народа си.

{Още»}

 
В УЧИЛИЩЕ

Никола Филипов
Из „Не сади лозе големо!” (2019)
ИЗЛОЖБА „ЗЛАТНА ЕСЕН”
Щедър сезон е есента - плодове и зеленчуци - колкото щеш! И хората се възползват от тях. Едни - като си ги произвеждат с много труд, други - като си ги купуват, трети - с кражби и т. н.

{Още»}

 
КОЯ Е ЖЕНАТА?

Стойчо Пенев
- Аз отивам на плажа!… - лениво каза операторът.
- Аз също! - допълни помощникът му

{Още»}

 
ЧЕРЕН ПИРОН В СИВОТО НЕБЕ

Петър Димитров
Една сутрин се събудих и го видях, на покрива на отсрещната сграда. Явно не му пречеше, че е толкова рано, че вали, и че е голям студ тази сутрин.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Пламен Георгиев
Бягането от отговорност някои го представят като джокинг.
Беше модерен - вече си намираше майстора с фоторобот.
Трудно ще намерите женски слабости в дебела жена.

{Още»}