Иванка Павлова
Детето беше облечено в евтин, малко поокъсял и широк в кръста панталон. Може би затова изглеждаше така слабичко. Светлите коси, завързани с ластик, се виеха на златисти пръстенчета край челото и по дългото и тънко вратле.

Стефан Страшимиров
Радостина бе красиво, будно момиче, произхождащо от бедно селско семейство, която бе имала редкия шанс да специализира екология в Тулуза. Нейният професор си въобрази, че приличала на починалата му наскоро от коварна болест дъщеря и настояваше тя да остане във Франция като негова асистентка.

Димо Троянов
Търпеливо изчаквах автобус на спирка на обикновено нередовният столичен градски транспорт. Най-после тромаво се зададе. Бяхме се насъбрали доста чакащи.
Качихме се след продължителното чакане. Не беше препълнен, но имаше и правостоящи. Добре, че беше лятото, та поне нямаше как да е студено вътре.

Мима Христова
Валеше. Тихичко. Като шепот. Като заупокойна молитва за любовта. Не, не онази любов между мъж и жена, не. Любов свещена, чиста и единствена, такава каквато можеше да съществува само между майка и син.

Любомир Духлински
В девети клас на гимназията класен ми беше преподавателят ни по история - Константин Нинов. Когато си попълвахме бележниците в началото на година, винаги го питахме едно и също, макар да знаехме предварително отговора от по-големите класове.

Вероника Иванова
Колата се изкачваше трудно в летния ден по пътя към манастира. Марина гледаше през предния прозорец, но не виждаше пътя. Главата й се въртеше, ушите й шумяха, сякаш се намираше не на прашния родопски път, а на дъното на океана.

Вероника Иванова
Методи обичаше да си слага памук в ушите, едно за да не чува крясъците от съседната стая, когато родителите му се караха, друго, защото когато го направеше, те започваха да бучат и той си представяше, че е под вода.

Вероника Иванова
В малкото градче не се случваше нищо особено през повечето време, животът си течеше бавен, монотонен като водите на голямата река, която минаваше край него, и която лятото правеше невъзможно съществуването на хората, за сметка на това на комарите.

Йото Пацов
Никой не става такъв, какъвто иска.
Знам ли какво са мислили мама и тате, ама ето - нито ръцете ми са ръце, нито краката ми са крака, нито главата ми е глава. Недъгъв отвсякъде. Децата ги е гнус от мен, големите ми се подмазват, не виждат, демек, че съм сакат и нефелен, правят се, че [...]

Лъчезар Лазаров
Напредвам бавно по каменистия и здрав път към старото селище, наречено Завидовци… Отдавна този живописен южен склон се обитава от малцина наследници на старите местни родове.

Василий Воронов
превод: Дафинка Станева

1.
Всичко отминава.
На последното събрание на колхоз „Гривени” пийналият пазач Прошка каза, сочейки с пръст президиума:

Димитър Хаджитодоров
Няколко разказа на американската писателка Юдора Уелти, достигнали до нашите широти, съдържат повтарящ се елемент.

Елена Петрова
Вятърът заговаряше всички. Убеждаваше ги, че лятото е тръгнало с птиците на юг. Шепнеше на Есента как да подмами хората така, че всеки да се скрие като охлюв в черупката си. Но имаше и други, които така и не искаха да си тръгнат от морето.

Пламен Георгиев
Политиците, за да се обединят и подадат ръце, трябва да ги извадят от джобовете ни.
Дори да е глас в пустиня, пак ще го купят за изборите.

Валентин Димитров
***
Колкото и да кукуригат политическите петли, няма да съмне, ако сами не се пробудим!
***
При страшни сънища хората се събуждат, при страшна действителност ги приспиват още по-дълбоко.

Теодоси Антонов
Много е просто: щом и коридорът се оказва тъпкан от правостоящи, значи всички места са заети.
Късмет: в купето, до което се бях добрал след половин час блъскане, се усещаше раздвижване.

Лъчезар Лазаров
- Накъде така? - питат ме.
Как да отговоря на този сложен въпрос? Колко от нас знаят откъде идваме и накъде отиваме? Само си мисля, че съм тръгнал нанякъде…

Мая Цекова
*
Усмивката е цвете от градината на човешкото лице.
*
На кръглата маса кръчмарските сметки няма да стигнат, за да се яде от народната софра.

Лъчезар Лазаров
В най-високата част на Божица, в източния край на селото, се намира махала Клепало. Днес искречани наричат тази местност „кула”, заради изградения, в близкото минало, телевизионен ретранслатор.

Светлана Йонкова
Навън виелицата не се шегуваше. На две педи нищо не се виждаше, пътят се беше изравнил с преспите.

Илия Михайлов
Голямото куче тромаво се подаде през входната врата на блока. Спря се за миг и огледа с любопитство кварталния парк, окъпан от лъчите на плахото септемврийско слънце.

Стефан Страшимиров
Запознавайки се със сутрешната поща, професор Иванов обърна специално внимание на един плик, в който откри покана за предстояща изложба в известна галерия. Името на подателя му бе до болка познато - негова няколкогодишна пациентка, възпитаничка на Художествената академия.

Богдана Калъчева
- Просто не се набивай на очи и всичко ще бъде наред - казва ми мъжът ми.
- Притеснявам се - отговарям му, докато нагъвам дрехите на децата и ги прибирам в гардероба.

Антъни Бърджес
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Музата” (1968)
- Напълно ли си сигурен, че искаш да изживееш това до края? - попита Свенсън за стотен път.
Ръцете му докоснаха арматурното табло с пет клавиша, а краката му последователно натискаха педалите.

Виолета Станиславова
Понеже съм против Новия световен ред на глобалистите, против лъжите за въглеродния диоксид, който човечеството натрупвал в атмосферата и затоплял планетата; против красивата ми, любима Родина да се превърне в ядрена държава или боклукчийска кофа на държавите от всички континенти;

Иванка Павлова
Импресия
Животът в големия град е като зараза. Влезе ли веднъж в кръвта ти, лек няма. Ще си мечтаеш да зарежеш някой ден всичко, ще си представяш къщичка с дворче в планински градец със старинна българска подредба, но опре ли работата до това - да го направиш, все ще се намери някоя причина да отложиш [...]

Пенка Чернева
Първото обаждане ме свари неподготвена. Още бях зашеметена от случилото се. Силно се надявах да е вярно, че времето лекува. Още не знаех, че загубата е огромна и толкова опустошителна. И изведнъж:

Павлина Петкова
Из „Река многоцветна” (2021)
Хайбуни. Импресии. Фрагменти
АЛЕЯ В ПАРКА
Отново е октомври. Поемам по алеята в парка. Не с едно, а вече с две внучета. Как всичко е приказно! Чувствам се толкова щастлива! Какво повече да желая от живота?

Тотьо Нерезов
Седя на площада, до шадравана. Около десет сутринта. Петък е, пазарен ден. Свежи, добре облечени младежи са блокирали площада като жътварки на чакъм и просят помощи от опосканите граждани.

Тотьо Нерезов
Полицай на полицай да не вярва, не върви. Още повече - полицай да излъже или измисли. Милиционер ли, полицай ли…

Виолета Станиславова
Водата под душа бе хладна и приятна. Отмиваше лошите мисли, умората от напрегнатите разговори през деня. Спря поглед върху „спасителните пояси” около кръста. Бяха изчезнали благодарение на „коктейлите” за отслабване.

Виолета Станиславова
Нещо силно изпука и падна. В тъмнината на нощта някакво зарево внезапно просветна и в същия миг избухна в огнено кълбо. Някъде, в дълбините на съзнанието й, избуяха пламъци. Затанцуваха, понесени от невидима сила.

Тотьо Нерезов
С учителя Ангел Йовчев от ивайловградското село Камилски дол живяхме в една квартира като колеги в родопското село Железено. По специалност беше начален учител, а после завърши История в Софийския университет, прави дипломна работа за създаване и развитие на Ивайловград.

Тотьо Нерезов
Пием кафе сутрин рано в заведението на центъра. Компанията най-различна: един продава обувки, друг - цветя за радост, повече взимали за последно сбогом… Гълчим си приказки - какви хапчета пием, подхващаме и какво месо и салам ядяхме едно време.

Тотьо Нерезов
Първи май. Седнал съм до шадравана зад паметника. Две гугутки като гвардейци на парад крачат по плочките направо към мен. Кълват падналите слънчогледови черупки, подскачат от време на време, пляскат с криле - едната гърлено проручава и изпреварва другата.

Из сборника „Сезон с Ерос” (1971)
Стан Барстоу
превод: Любомир Духлински
Влизайки в бара „Пшеничения сноп” точно преди обяд в събота сутринта, изведнъж видях Сам Скелманторп да седи там с половин чаша бира, осветявайки стаята с аления блясък на униформата си.

Из сборника „Сезон с Ерос” (1971)
Стан Барстоу
превод: Любомир Духлински
Тогава двете стари моми, сестрите Норис, които бяха дошли при малката мисис Фосдайк по благотворителни дела, почукаха тихо на вратата на малката й къща на „Паркър стрийт” и завариха домакинята облечена с палто.

Павлина Павлова
Исторически роман - откъс

* * *
Събитията се развиваха мълниеносно.
Беше назрял моментът да се вдигнем на въстание и след като татко вече не можеше да ни поведе, а цар Петър беше мъртъв, начело застанахме ние, синовете на комит Никола - Давид, Мойсей, Аарон и аз.

Светлана Йонкова
- Стига! Тук няма живот!
Тръшна вратата и повече не се върна. Майка му не го пущаше на гурбет и повече не искаше да я чуе. Разделиха се скарани.

Георги Гривнев
На Христо Стайковски всичко му идеше отръки, защото го правеше от сърце. Завъдеше ли стадо, овцете му се познаваха отдалече - охранени, с чанове, с тюмбелеци, а той - с дълга и красива гега. И терзийството му се удаваше - ушиеше ли дреха, този, дето я носеше, не я сваляше, докато не се скъса.

Димитър Хаджитодоров
ИНЦИДЕНТ
Бе се отправил да пътешества призори, когато движението във вилната зона едва започваше. Не е ясно е преценявал посоката по-рано, защото четириногите не говорят, а хората не умеят да разбират помислите им.

Йордан Петров
- Златна ми е тя - напевно редеше баба Дечка за своята голяма, със златисто оперение поладка, която отгледа от малко пиленце. Сега, след като стана вече голяма кокошка и започна да снасяне едри яйца й стана още по-драга.

Пламен Георгиев
И добрите плувци се случва да давят мъката си в алкохол.
Инфлацията ни накара всички да туряме зимнина в буркан банки.
За да не тежим на мястото си, вината не е само в кантара.

Фернандо Сорентино
превод: Виолета Бончева
1. Извън закона
Когато се преместих от „Кралицата на среброто” в крайградската колония „Мартинес”, забелязах, че повечето от къщите имат градина или гараж отпред. Някои от собствениците оставяха свързан към крана маркуч, с който поливаха градината или миеха колите си.

Алистър Маклауд
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Изгубената сила на кръвта” (1976)
На 28 юни 1960 г., точно в шест часа сутринта аз се събудих вече на осемнадесет години, защото точно на този ден, точно навреме, се родих. Лежах и слушах камбаните на католическата църква, където трябваше да се влача почти всяка неделя и си мислех: „Е, утре [...]

Из сборника „Цветовете му са хубави” (1977)
Алън Спенс
превод: Любомир Духлински
Майстор Тош бързаше да се прибере, затова бригадата му си тръгна няколко минути по-рано, а когато фабричната сирена изсвири, Шаги вече седеше в тоалетната и пушеше, а очите му пълзяха по стените и вратата на кабината.

Димитрина Бояджиева
Макар хората от селото да казваха, че Дечо е скроен от самата природа да е лашкан в живота като бригадирска количка, той беше доволен от живота си. Имаше си магаренце, имаше си нивичка, имаше си пенсийка от двеста лева и най-важното - бабичката му беше добра.

Пенелопе Мортимър
превод: Любомир Духлински
Третото ми дете се появи на бял свят в частното отделение на огромен родилен дом в Южен Лондон. Прекарах първите два дни в една и съща стая с госпожа Айзъкс, но тя беше изписана на следващия ден след като родих.

Мима Христова
Умори се слънцето днес от толкова болка и неправда, дето видя по земята. Искаше само да се прибере вкъщи и да заспи. До следващата сутрин - месечината да му мисли. Но се поспря за миг в двора на Стоян - Мъдреца.

Мима Христова
Ако искаш да осъзнаеш колко е хубаво да живееш, трябва в един момент да поискаш да умреш. За цялото ни двугодишно съжителство с Иван не си спомням колко пъти отчаяно пожелавах смъртта.

Мима Христова
Намерих те, мамо! След толкова години те намерих. Истината обаче е, че никога не съм изпитвала желание или нужда да те търся. Не ми е липсвала майчина обич и ласка. Напротив, имах и продължавам да я имам в изобилие.

Виолета Бончева
Не помня по какъв повод се сетихме за големия кожен албума със снимки, който от години не беше разтварян, само от време - навреме избърсвах праха от кориците му.

Йото Пацов
Тъжно цвете е карамфилът, човече, кърваво цвете. Дойда тук, поръчам си вино, донесе ми го бай Иван, и няма значение по обяд или привечер - застлал е той още от сутринта белите покривки, наредил е вазичките, във всяка е втъкнал карамфилче алено - стара школа, уважение към човека,

Любомир Духлински
Лятно време нашето село е най-скучното място в света. Не че през другите сезони е по-весело и по-забавно, но през лятото е мъка. Денят край няма, работата на полето и в градината е малко. По цял ден и цяла вечер се чудиш какво да правиш. И изходите са два - в кръчмата или на [...]

Валентин Димитров
***
Връх на политическата проституция - продават любов към родината.
***
Родината ще бъде татковина за всички, ако не бъде бащиния за някои.

Отличен в конкурса „Дядо Йоцо гледа”, 2022 г.
Банко П. Банков
В годината 1393 от Христовото рождениe вятърът сироко духа през цялото лято, изгори просото, лена и гроэдето в Ломбардия, подприщи водата в лагуната, наводни площада пред църквата „Свети Марко” и венецианските домове.

Светозар Казанджиев
Четвъртъкът обикновено е дружелюбен към мен. Днес установих, че това не е даденост. 8 юни приличаше досущ на безбройните Марко Тотеви дни. „Тотевщината” му започна от сутринта.

Димитър Хаджитодоров
В памет на писателя-фантаст
Александър Карапанчев
Непознатият се появи преди слънцето да разсее сумрака. Забелязаха го косовете, които се разхождаха по пътеката. Докато се отдръпваха от пътя му, те видяха как той се спусна към реката. Крачеше уверено, като човек, който знае къде отива.

Лозан Такев
Бензинът гони четири лева на литър. Връщат ви все още 25 стотинки на литър…
Хлябът също гони четири лева… Надявате се да ви върнат 12 стотинки…

Албена Фурнаджиева
Тя е лека и ефирна като облак, който танцува пред луната по пълнолуние. Тя е тиха и безшумна, грациозна, нежна. Ненатрапчиво приижда в мислите като гледката от балкона през онази незабравима ваканция. И когато си мислиш за нея, се усмихваш.

Албена Фурнаджиева
Днес беше от онези дни, в които ти се иска да си невидим. Още от сутринта умората надделяваше, а мозъкът продължаваше да спи. С усилие се беше изхлузила от леглото и нямаше желание дори да си измие зъбите.

Албена Фурнаджиева
Една циганка крещеше на площада. Мъжът й - пияница и комарджия, беше източил цялата й заплата от картата. Не беше оставил дори лев, за да се прибере. Гърмеше с някакъв задъхан и насечен от жегата език - с писклив неразбираем дискант, безпътен и вкиснат.

Албена Фурнаджиева
Тя трябваше да навърши днес 50 години. Беше висока, усмихната, забавна, образована. Полусираче, отгледана от баба си. А после и баба й почина. И остана в обятията на студенстката си любов за повече от 25 години. Отначало нямаха деца.

Албена Фурнаджиева
Събудих се. Сред онова живописно поле, в което житните класове прегръщаха целуващите ги пеперуди. От другата страна имаше лилави цветя, чийто аромат се простираше до облаците. Като панделка, завързала подарък за любим.

Албена Фурнаджиева
Като изрязана от гланцово блокче, усмивката розовееше по иначе сериозното лице на гробаря. Беше приел работата си като нещо съвсем естествено и с усърдие въртеше търнокопа и лопатата в селското гробище.

Димо Троянов
Жената дръпна дантеленото перде и отвори вратата на хола към балкона. Пренесе в него стол с облегалка и подкани стария човек:

Борис Кольковски
След Европейската война една овца в Гърция правеше цяла жълтица. Минеш ли границата и тя ти е в джоба. Ама как тая пуста граница да се прерипне.

Любомир Духлински
Винаги ми се е искало да разкажа за дедо Цветан. Той беше колоритна личност и около него постоянно се заформяше някаква комична история. Не беше шегаджия, не пускаше майтапи, то те някак си сами се навъртаха около него.

Любомир Духлински
Всяка събота ходим с моя приятел Цонко за риба на един далечен вир. Тръгваме рано, докато не се е вдигнало слънцето и не е напекло както трябва. И тази събота потеглихме навреме. Вървим, дремем, спъваме се в камъчетата, но напредваме.

Любомир Духлински
Дядо ми Тодор беше голям рибар, но не можеше да плува! Рибарските му подвизи са щели да му костват живота. През 1943 г. по време на голямото наводнение от река Росица той бил отишъл за риба към местността „Червен бряг”.

Любомир Духлински
В първите години след “освобождението” през късната есен на 1989 година в страната плъзнаха какви ли не благодетели и съветници, най-вече от новата братска държава отвъд океана. И се заеха да ни учат на икономически ум и разум.

Любомир Духлински
- Жозе-еф, Жозе-еф! - провикна се напевно Галопа.
Отговор не последва. Галопа се опита да надникне през вратата, без да става от мястото си.

Любомир Духлински
Едно от най-странните неща в нравите български са погребенията. Тъжен ритуал - изпращаш в небитието родители, деца, близък човек, приятел. Всички плачат или поне се правят, че плачат, гледат в земята и дълбокомислено повтарят: „Защо е всичката човешка лудосия? Нали всички тук ще свършим…”

Любомир Духлински
Той беше забележителност в нашето село. Перко Винарката живееше наблизо до нас. Сам - нямаше жена, нямаше ни дете, ни коте. Жена му беше починала отдавна, децата му се бяха пръснали по градовете и той кукуваше сам в голямата си къща. Беше дребен, сух и рижав като шотландец.

Любомир Духлински
Следователят Минков гледаше минаващите хора втренчено, с полузатворени клепачи. Следобедното слънце грееше в очите му и му пречеше да вижда добре. Преминаващите се мяркаха пред него като някакви сенки. Изведнъж той като че ли се стресна и хвана седналият до него на пейката за ръката.

Денчо Владимиров
От месеци търся да купя пакет криви макарони.
- Защо, бе? Да не би науката да е открила, че кривият макарон е по- здравословен от правия? И дори, че бори вируси?

Денчо Владимиров
БАЩАТА: Митко, какво пишеш?
МИТКО, третокласник: Госпожа Джокондова ни даде за домашно да напишем свободно интерпретативно съчинение на тема „Хората, които са на уважение в нашия блок”.

Планимир Петров
В малко балканско селце се родило момче с невероятна съдба и с още по-невероятен край на  земната му пътечка…
Нарекли момчето Горан. Рано останал без родители, затова може би  и рано секнал интересът му към учението.

Димитрина Бояджиева
Помните ли битовия комбинат „Тракия”? Вече го няма. Няма ги и работниците. Демокрацията като хала помете всичко. За приватизиране е останала само сградата на бившата администрация с окъпаните от слънце кабинети на тогавашния директор Тенев, на партийния секретар Вълчев и на профпредседателката Васа Тошева.

Александър Колев
Баба Цветана се качваше по стълбите на подлеза на Софийския университет, дърпайки тежка, близо осемкилограмова, шарена пазарска количка. Беше около осемдесетгодишна, съсухрена, но жилава жена, която явно не се даваше лесно. В количката бе събрала куп промоционални стоки от повечето магазини в центъра на София.

Александър Колев
… надежда всяка тука оставете.
Из „Ад”, от „Божествена комедия”
Данте Алигиери

Александър Колев
Страхотен човек е този, който не е загубил детското си сърце!
Менций
Беше юлска нощ. Спокойствието, което цареше на Лъвов мост, беше рядкост, на която човек трябваше да се наслади. Единствената форма на живот, която отекваше в тишината, беше опитът на една измършавяла гарга да си открадне нещо за ядене от близкото кошче за боклук.

Александър Колев
Нашето магазинче, макар и в човековъртежа на столичния център, си има своите редовни клиенти. Разликата е, че на повечето места се радват на редовните си клиенти, а при нас е обратното.

Димо Троянов
Включи по навик телевизора, но като го обля от екрана помията на едно от просташките шоута на НОВА телевизия, с досада го изключи и пусна радио ,,Христо Ботев”, което изпълни хола с нежна класическа музика.

Димитрина Бояджиева
Ако се чудите къде е слънцето - тук е. И аз съм тук -  в Лисабон. Тук е и  художничката Оксана Родригеш. Рисува предимно кучета, котки и коне. Рисува и стъклени чаши. Рисува ги много майсторски.

Димитрина Бояджиева
На Магдалена
Преди да започна работа в „Лас Маринас”, работех при дон Хуан. Заведението беше старинно и много посещавано заради паелите, които две испанки приготвяха в кухнята. Влизаше се през порта непосредствено до кръчмата „Таска ел канто” посещавана от емигранти, предимно колумбийци.

Мюмюн Тахир
Безкрайно зелено безмълвие. Трева. Още не знае, че днес е нейният единствен ден.
И че утре винаги е късно.
Безшумни звуци от топлина и светлина.
Така звучи животът. Все още.

Димитър Данаилов
И поглед вечно устремен
напред, към утрешния ден…
П. К. Яворов

Тео Буковски
„Вие намерихте мен, защото
не потърсихте себе си.”
Фридрих Ницше

Пламен Георгиев
При това затлъстяване на хората, какви ти човешки слабости.
Романтиците, които летят в облаците, също кацат - на нечия мушка.
Разговарях със себе си, разочарован съм.

Алекс Цонков - Lostov
В този ранен юнски следобед столичният парк „Света Троица” кипеше от живот, детска глъчка, смях и родителски подвиквания. Дечурлигата тичаха по алеите, профучаваха с велосипеди, тротинетки и скейтбордове под приятно напичащото слънце.

Светлана Тушева
Райна седеше сред мърлявите превръзки и напоените с гной бинтове. Едната й ръка бе цялата лепкава от изсъхналата кръв. Пластът покафеняла смърт, която я обвиваше, бе толкова дебел, че трудно можеше да свие ръката си в юмрук.

Светлана Тушева
Звукът от вестника, който се удари в металната врата на къщата, прозвуча познато. Като онзи специфичен звук, който се чува, когато глава се удря в твърда повърхност. Отик си го спомняше още от времето, когато синът му беше малък.

Светлана Тушева
- Докладвай!
- Ще е наш след по малко от година. Днес се погрижих да подредя деня му. Направих го свидетел на някои случки, които скоро ще го накарат да се замисли върху приоритетите си и ще го наведат на мисълта за невъзможност на мечтата му и неизбежността на всичко останало.

Денчо Владимиров
Да ви го представя - това е съседът Христофор Христофоров, или както му викаме в етажната ни собственост за по-накратко - Христофор Колумб и още по-накратко -Колумба.
След някакъв грип преди години и дълго приемане на предписани му щедро от джипито антибиотици, той заболя от… хронична свръхсъстрадателност.

Йордан Донков
Всеки, който е бил войник, знае старата максима, че по желание се ходи само до тоалетната. Въпреки това правя тази грешка от време на време - да се намъквам в неприятни ситуации точно по свое желание.

Йордан Донков
Мразя вирусите, но този с короната направо го ненавиждам!
А отначало всичко започна толкова добре…
Ориентирах се навреме и извадих скритите финанси. Крия ги, разбира се, от съпругата. Тя се казва Ана, но когато не ме чува, я именувам Анка Картечарката, защото изстрелва банкнотите във всевъзможни посоки с невероятна скорост.

Цветелина Александрова
Из „Дървета за прегръщане” (2022)
Най-накрая си тръгва с последната торба, натъпкана догоре с чиниите от незнамколкогодишен дебел порцелан на майка му, с гравираните вилици, лъжици и ножове,

Цветелина Александрова
Из „Дървета за прегръщане” (2022)
Върви бързо, направо подтичва, обвита в гъстата мъгла. Има само няколко крачки до трамвайната спирка, но често точно в тия последни крачки трамваят тържествуващо я подминава.

Цветелина Александрова
Из „Дървета за прегръщане” (2022)
- Миличък, подай ми кърпата, ако обичаш!
Никаква реакция.
Изтръскваш ръцете си в мивката и се обръщаш учудено. Къде ли е отишъл - допреди минута чуваше врякането на оная глупава игра. Посягаш за кърпата за ръце, но тя не е на обичайното си място на закачалката. Офф, пак я е забутало някъде [...]

Боряна Богданова
Емил спря колата в една отбивка на пътя. Беше тихо и той чуваше само собствения си дъх, който все още не се виждаше във въздуха. Септември беше сложил хладна точка на лятото и от няколко дни нахлуваше в есента с огромни капки дъжд, които се сливаха и разделяха човека от заобикалящия го свят.

Боряна Богданова
- Чувствам се гол.
- Ти си гол, Людмиле.
- Знам, знам… Технически погледнато, е така, но се усещам и уязвим, сякаш са ми отнели нещо значимо. Разбираш ли?
- Преувеличаваш! Вероятно ни затварят и се изнасяме. Или поне така се надявам. Иначе наистина не знам… Рано ми е да се пенсионирам.

Боряна Богданова
Елена се качи в автобуса, погледна отново билета си и потърси номер петнайсет. Седна до прозореца, опря глава на стъклото и затвори очи. Беше дошла рано и вътре нямаше почти никого.

Наталия Недялкова
Из „Аз-ът, ер малък и безгласната буква” (2021)
АЗ-ЪТ, ЕР МАЛЪК И БЕЗГЛАСНАТА БУКВА
Тъжно е да бъдеш безгласна буква (макар, че и безгласието, понякога е право на глас), но хиляди пъти по-окаяно е да ти се падне амплоато на ер малък.
Хем те има, хем, обаче те няма, и нито една дума не започва с теб.

Иван Енчев
В слънчевата утрин на първи юни не се чуваше никаква детинска врява по старата детска площадка срещу жилищния блок, където живея. Аз седях в близката градинка на олющена пейка до ствола на висока кичеста липа.

Викас Пракаш Джоши
превод: Цветелина Александрова

- Миличък, отиваме в Колката. Побързай! - мама се усмихна весело на Рошан.
Рошан много се зарадва на думите на мама на вечеря. Той винаги чакаше с нетърпение пътуванията до Колката. Всяка година през ноември през зимните ваканции семейството на Парандзапе пътуваше затам от техния дом в Пуне.

Мартен Калеев
В ювелирно изработената махагонова кутийка имаше пръстен с брилянт, който можеше да спре дъха на всеки познавач на скъпи бижута. Кузман копнееше да го подари на Лилия тази точно вечер и да изпита тръпката - тя отваря внимателно капачето и прималява шокирана от гледката. Утре щеше да бъде късно за подобен жест.

Мартен Калеев
Бистрата хладина на реката галеше топлите речни камъни и се стаяваше в синята пазва на вирчето. Върбите надничаха в него и все не смееха да нагазят водата. На брега сред пясъка и купчините баластра мъж по къси панталони седеше върху брезентово сгъваемо столче, нахлупил ниско над очите си сламена шапка с голяма периферия.

Мартен Калеев
„Само тоя мръзгавец ми побарва от стоката!” - ядно отсече наум Радой Мирянов, докато гледаше тежко изпод вежди тънковатото ромче. То усети погледа му с гърба си и побърза да се стопи в края на улицата. Сякаш вятърът го духна, разтвори се във въздуха и изчезна като дъх на невестулка.

Теодоси Антонов
Припекло се на слънцето, селцето спускаше къщите си между два баира сигурно от памтивека.
Аз от дете още наблюдавах неговото спускане, къща по къща - бавно и постепенно; бавно и постепенно къщите се нанизваха - нови с по една, две или три на година, като се трупаха най-вече по южния склон на северния баир.

Янко Стефов
- Какво е чудо станало
във Войника, село голямооо!
Натиска певецът крачната хармоника, присвива очи и още веднъж повтаря, за да привлече вниманието на хората.

Любомир Пидов
Влакът от Бургас потегли. В купето бяхме четирима - трима мъже на различна възраст и една жена, възрастна, но не и старица.

Лъчезар Лазаров
Толкова години си мисля, че свраката е проклето пиле. Прелети пред колата и спукаш гума. Кацне до теб, каже два пъти „Кяа, Кяа!” и току виж - стане нещо лошо…
Веднъж, спомням си, бях решил да боядисвам някакви метални крака за пейки.

Лъчезар Лазаров
По-точно бивш полицейски началник. Своенравен, педантичен и трудолюбив. Побелял, със задължителния поддържан, дори и на тая възраст, мустак. С интелигентен и прям изказ; поглед, който чете в теб, като в отворена книга. По детски доверчив и интересен.

Иван Енчев
Вали. Ситен лъчезарен ръмеж се ръси в Балкана край Килифаревския манастир „Свето Рождество Богородично”.
Старата обител е основана през 1348 г. от видния български исихаст св. Теодосий Търновски и става център на православна книжовна школа с над 460 ученици.

Георги Гривнев
Момчила Кръстева беше хубава девойка - приятно позакръглена, с една бемка на дясната страна на брадичката, за която майка й все казваше, че трябва да я подчертава и че това е част от красотата, с която е наградена от природата.

Любомир Духлински
Представяш ли си какъв би бил животът,
ако чувстваш болката, която причиняваш?
Светът щеше да е съвсем друг.
Крикор Азарян

Никола Филипов
Из „Не сади лозе големо!” (2019)
ЧЕВЕРМЕ В ПАНИЧКОВО
Колко е хубаво лете в Паничково! Хладина, свеж горски въздух, тишина, спокойствие… Подскачат над езерната повърхност сребристи рибки - коя мушица да си улови, коя да се порадва на галещите слънчеви лъчи.

Серджо Туроне
превод: Любомир Духлински
Скъпи Дзандено!
Радвам се да Ви съобщя, че експедицията протича напълно успешно и след няколко месеца на базата на събраните материали ще мога да Ви представя обещания ръкопис.

Серджо Туроне
превод: Любомир Духлински
Изведнъж лекарят му зададе странен въпрос: „Цениш ли душата си?” Дотогава посещението протичаше както обикновено и Зигфрид Моргентойфел даде да се разбере, че силно се съмнява в успеха.

Венцислав Бойчев
ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ
Най-сетне създадоха така мечтания вечен двигател (перпетуум мобиле). Убедиха се, че работи на практика. Но усилията им продължават. Мъчат се да обосноват, че ще работи и на теория.

Красимир Симеонов
(Из записките на един рокер)
ЕСЕН НА БРЕГА
Умореното слънце все по-трудно се провира между хоризонта и надигащите се вълни.
Примижал съм, преглъщам бавно от черната горчилка в чашата и трепкам с отблясъците на водата.

Денчо Владимиров
малка едноактна комедия
Градски дом, къща на три етажа, над входната врата табела с надпис „Образцов дом”. В дъното двор с овощни дървета, ограден. Дванадесетгодишният Стефчо се покатерва през оградата и започва да си бере череши.

Илия Михайлов
Светлините от уличните лампи суетно се оглеждат в локвите, образуващи истински малък архипелаг върху горкия изтормозен асфалт.

Димитър Хаджитодоров
ЛОВ НА РАПАНИ
Приеха ме студент и през август, преди началото на семестъра, отидохме с братовчед ми Петър в Балчик. Два - три дни по-късно посетихме залива край Калиакра, където извадих първия си рапан. Попаднахме там с колата на бате Боби - наш роднина, който обикаляше къмпингите на север от Варна.

Лъчезар Лазаров
Какво по-хубаво от хубавите спомени!
Преживял си нещо и то е оставило трайна следа в теб, в душата, в съзнанието ти.
Не може да забравиш красивото, стойностното, важното. Казват, че човек помнел хубавото, а лошото пораждало травми. Ех, тези психолози!

Лъчезар Лазаров
Искърското дефиле!
Омайна прелест, скрита сред гънките на чутовния Балкан! Разсечената му от бурите на времето снага и днес впечатлява жадното човешко око, особено, когато то търси природни красоти.

Чрез г-н Денчо Владимиров
До Великата Фея от Н-ската гора
ВЪЗРАЖЕНИЕ
ОТ Г-ЦА ЗЛАТНОТО МОМИЧЕ
Уважаема госпожо,
Изразявам своето остро възражение и протест, защото при избора на цвета на водата, в която потапяте по сложилата се народна традиция девойчета като мен, Вие ме топнахте в златната вода.

Валентин Димитров
През годините бай Данчо имаше два прякора - Жълтата фланелка и Каплата. С първия той се обзаведе още в своята младост, когото паралелно с битността си на матрос от военния флот въртеше педалите в морския отбор по колоездене.

Димитрина Бояджиева
По гласа на мъжа си Зара разбра, че е загубила слуха си. Пиейки сутрешното си кафе в офиса, Дочо четеше анотациите от новия брой на Хоум шопинг, сумираха мнение и отбелязваха интересните продукти, както и предпочитаните стоки на изгодни цени.

Димитрина Бояджиева
Едва ли някой може да разгадае тайните на любовта. Едно е ясно - когато става дума за любов, евтиният хотел се превръща в рай. В горещото лято, от два дни, челистката Вероника и цигуларят Тихомир от камерния състав са на море.

Пенка Чернева
- Коя е тази жена, която се лута наоколо като муха без глава?
Сравнението щеше да бъде смешно, ако беше изречено на друго място и в различно време. Като повечето присъстващи, жената беше облечена в тъмни дрехи, в едната ръка стискаше китка, в другата се накланяше насам-натам запалената свещ и разтопеният восък капеше извън картоненото [...]

Лъчезар Лазаров
Есента, когато натежалото сиво небе полегне върху планинските склонове, а мъглата покрие върховете на близката борова гора, къщичките, наредени край селския път, притихват самотни.

Христина Комаревска
Имаше нещо странно в неговия характер. Сега си давам сметка, че той не беше типично селски персонаж. Дали защото пътуваше всеки ден на работа до жп гарата на близкия град, а в останалото време се занимаваше със земеделие? Не съм сигурна, не го помня като отявлен копач или сеяч в градината.

Планимир Петров
Да ви кажа още в самото начало, че тази селска история много прилича на оная, от българската литературна класика, но не е същата. Общото е може би името на главния герой, Николчо и оня типично матриархален български дух, който все още си живурка тук-там по селата на поддържащи системи.

Мария Филипова-Хаджи
Из „Завръщане от Луната” (2022)

ПОГЛЕД ОТ ЛУНАТА
Пътувах, общувах, живях, работих, преподавах - сред най-различни националности. Приемаме за нормално всеки народ да има своята национална гордост (макар че: кой знае, нали гордостта е един от седемте смъртни гряха).

Рада Добриянова
Има няколко дни през април, когато торлаците ококрват очи в Дунава, прилепят уши до транзисторните приемници и замечтано слушат гласа на информатора за нивото на реката в сантиметри: Комарно. Покачване - шест, Оряхово - седем…

Георги Гривнев
Мариета Мирева имаше рижава коса - неугаснал пламък на суха хвойна. В чужди стъпки не стъпваше, а своите разширяваше. Завърши икономика, но замина за по-големия град.

Мартен Калеев
Стана от масата, на която пишещата машина стискаше белия лист с валяка на шейната си. След доста умуване бе изписал само няколко фрази - според него почти безсмислени, и отиде да отвори, защото някой бе позвънял на входната врата.

Мартен Калеев
Искърът влачи лъскавите дрипи на смазката, гърчи се между Лакатнишките скали и отгърмява надолу по дефилето. Гледам мътната вода, после замятам коженото яке и тръгвам по асфалтираното шосе, което излъчваше суха топлина. Направих едва десетина крачки и някой подвикна от спрелия зад мен автомобил:

Мартен Калеев
Площадчето се е проснало почти в несвяст от летния пек. Улиците са се скупчили да прекосят реката, но мостът не ги пуска между прашните си каменни перила и те тръпнат в жегата. Под него реката скимти между камъните.

Стефан Страшимиров
Данчо Каракачанина от години живееше високо в планината, където от млякото на неголямото му овче стадо правеше най-вкусния кашкавал в областта. През лятото помагаха жена му и снахата, отбиваха се и внуците.

Стефан Страшимиров
Беше проклето бабе - от онези,които мислят, че светът се крепи върху прегърбените им рамене. Рано остана вдовица и единствената опора и радост беше синът й. Малко преди да премине в категорията „стар ерген”, той се ожени естествено „не за тази, която заслужаваше”.

Стефан Страшимиров
Бай Георги Мокрия от дълги години стопанисваше пивницата в селото и се славеше като най-добрия кръчмар в околността. От личен опит знаеше, че пиенето върви по-добре с хубаво мезе.

Иван Енчев
ВЪРХОВЕТЕ НА НЕБЕСАТА
Когато си в ниското, Планината има много върхове. Те издигат своите чела чак до дъното на небесата. Там, вместо риби и акули, плават подводници от облаци, натоварени докрай от добри намерения на безброй хора да бъдат честни и правдиви.

Олга Новикова
превод: Татяна Любенова
1.
Ирина се втурна в къщи и, захвърляйки чантата си на дивана, целуна майка си по бузата. Тя се притисна към топлото й рамо и погали безсилната й ръка, лежаща върху коленете, рязко очертаваща се под лекото наметало.

Мая Цекова
Гърмяният заек винаги знае как да накара ловеца, смятащ се за артист на живота, да си изгърми барута.

Янко Стефов
Тъкмо си бях легнал и чух как някой хлопа по входната врата. Наметнах балтона и излязох да видя какъв зор има тоя, дето така зверски  блъска. Отворих и  изведнъж някой ми тикна в ръцете автомат „Калашников”:

Илия Михайлов
Неделният следобед се разхожда с ръце в джобовете по прашните улици на града, който е задрямал върху възглавницата на собственото си блаженство. Разминава се с голямата мързелива гъсеница от автомобили, пъплеща по булеварда, връщайки се отнякъде.

Любен Панов
(попътна бележка)
Гръчко, дето са му викали дедите ни. Като застудее тука, тревата засъхне и наближи времето на агненето, овчарите подкарвали сюриите си и - оттатък Родопа. Под другите й склонове - някъде по-сиви и прошарени откъм зеленина, но пък по-топли.

Бойко Беленски
откъс от романа

В края на зимата спешно извикаха полковник Вазов в щаба на армията. Повишаваха го. Трябваше да напусне бригадата. Това беше неминуемо, иначе нямаше да има развитие. Така на 1 март 1917 г. той пое командването на 9-а Плевенска дивизия, чийто досегашен началник бе генерал Стефан Нерезов.

Димитър Хаджитодоров
ПАМЕТТА НА ВОДАТА
На най-ниското, край ж.п. насипа, се събират водите от разтопен сняг и от пороите. Наносът пясък и чакъл белее като бетонна площадка. Потоците издълбават алеята, защото страничните канавки са занемарени и непочистени.

Венцислав Бойчев
За благородството не е нужен благороден произход.
Посредствеността не понася превъзходството.
В основата на мокрите поръчки стои сухото.

Ейвин Болстад
превод: Любомир Духлински
Началникът на пощенския отдел Симон Хамър, стар служител на фирмата, навърши шестдесет години. Много се разказваше за неговите търговски способности!

Васил Венински
Кой не иска да има севда? Ама не каква да е севда, а бендисана (1) първом в най-свидната ти пазва. Севда, лумнала додето очите още не са сколасали да се нагалят както трябва, а сърцето вече е казало тежката си дума…

Пенка Иванова
Цяла нощ старецът не мигна. Може би защото бе изморен от дългия път.
„Защо ли предприехме това пътуване? Най-добре се чувствам у дома - в нашата Долина.” Не го свърташе - неспокойна личност е.

Евгения Динева
Слънцето грее високо в небето, а жарките му лъчи къпят в златна светлина всичко до което се докоснат. Онова време от годината е, когато пролетта отдавна си е отишла, изтъркулила се е в знойното лято на късния август.

Евгения Динева
„От всички изречени или написани някога думи, най-тъжните са тези: Можеше да бъде.” Джон Грийнлийф  Уитиър
Отхапвам от ябълката и подавам друга от кошницата на Стоян. Той стои до мен на пейката в двора и се взира в нещо невидимо за мен напред.

Евгения Динева
- Вие ли сте Ана-Мария Петрова?
Жената от другата страна на линията не ти дава време да отговориш преди да ти заяви със същия безразличен тон като на човек, който не прави такива обаждания за първи път:

Стефан Койчев
Навън се смрачаваше. Владо погледна към сервитьора. В чашите им имаше още недоизпито вино. Радо вдигна своята. Отпи голяма глътка.
„Нещата ще се подредят полека лека… ще отнеме малко време. Утре ще говорим със стачния комитет в комбината.”

Пенка Чернева
Динчо свива кутрето на лявата ръка: един. Дядо Костадин влиза запъхтян, дошъл съм, кай, от града до тука пеша, без душа останах. Безименният пръст: два.

Шерзод Артиков
превод: Мирослава Панайотова
Събудих се внезапно. Беше сутрин. Някой ме викаше с висок глас, който идваше от улицата.
„Чичо Нурмат”, поздравих, когато отворих портата и видях съседа ми, облечен странно.
“Аз… аз…” каза той припряно. “Викам те от доста време. Студено е. Да влезем вътре.”

Красимир Симеонов
(Из записките на един рокер)
СТОЯ И СЛУШАМ
Дядо ми - древен поет изпитател, с двигателно масло под ноктите и сърце голямо, колкото живота - ме зашлеви веднъж с думите:
- Не милвай горяща котка!

Пенчо Чернаев
Много даровити разказвачи има българската земя. Съжалявам, че не съм познавал от по-рано Иван Енчев, макар да ми е почти земляк. Неговите книги - лирика, повести, романи - са животът му и влогът му в българската литература.

Ейвин Болстад
превод: Любомир Духлински

- Ето, идва счетоводителят - каза Петeр, известен като Мълнията. - Ами ако сега го кажа вместо него? - попита той, като изкусно придаде на лицето си изражение на безпомощност.
Луничките плътно покриваха носа и челото му, достигайки почти до буйните червени къдрици.

Теодоси Антонов
Тук се колебая.
Не знам как да го започна този, дали можем да го наречем разказ, защото за мен са много съкровени произхождащите от заглавието… неща.
И едва ли последната току-що написана дума е най-точната за случая и ако не ми дойде на акъла друга, по-подходяща, ще я оставя.

Теодоси Антонов
Големите жеги отминаха. И слава богу. Отлетяха жегите още преди щъркелите, а щъркелите поизчакаха още няколко дена и се засъбираха на своите сборища. Казаха си по някоя приказка и на следващия ден офейкаха, без да ги усетим.

Разказ из народните поверия
Георги Смолянов
Край хубавото село Подгорец лъкатуши бистро едно изворче.
Тихо и прозрачно през летните дни, поточето пролет и есен дохождаше с гърди - и страшно биваше тогава. Ония ми талази, кални та мътни, онова ми ти бучене и биене о бреговете, онзи плясък и летеж на водите - страх да те съвземе.

Георги Смолянов
В Плевен шум се вдига. Недоволство, ропот, олелия, протести чуват се там. Сюрмашата протестира. Защо?
- Много широко й станало около врата - отговаря представителний мир.

Франк Р. Стоктън
превод: Георги Смолянов
Новела
Година време се беше минало от събитието в кралския цирк - и ето в двореца на монарха дойдоха петима пратеници из една чужда страна. Знатните гости бяха посрещнати от придворния сановник, комуто казаха следующето:

Борис Кольковски
Пролет към лято щом тръгне, Перелишкия балкан все го бури връхлитат, ама такива, че планината се гърчи, тресе. Сетне задълго всичко е друго. Нощем само тих ветрец шава в горите, напоен с дъха на смола и треви. Съмне ли, небето е синьо, дълбоко, а слънцето се усмихва като таман спряло да плаче дете.

Диана Димих
От доста години прекарвам дълго време на вилата. Сама. Баиресто, на три равнища, с трийсет и две каменни стъпала, няколко циментови и тревисти пътеки, ха нагоре, ха надолу, цял ден шетня.

Диана Димих
- Запознай ме с някоя твоя приятелка. Свободна жена. Да живеем заедно.
- Аха! По-точно - ти да живееш при нея, нали? - Отдавна се бях отървала от вродената ми притеснителност и деликатност, вече давах с рогата напред, без заобикалки, даже с леко ехидна усмивчица.

Владимир Георгиев
Няма смисъл човек да се буди по първи петли. И по втори петли няма смисъл да се буди.
Най-добре е да не се буди. В това състояние човекът е най-продуктивен: спи, не сънува нищо, не възнамерява да безпокои околните и е съвсем безвреден.

Лъчезар Лазаров
Малко селце. Разположило се е насред равна, живописна котловина, заградена от ниски възвишения и хълми с полегати склонове. По тях от памтивека растат черен бор, габър и дъб в братски сговор и есенно време прошарват гората.

Лъчезар Лазаров
Вървеше рехава погребална процесия. Хората, облечени в черни дрехи, с тъжни лица, отиваха към храма, за да изпратят своя близка в последния й път - до гроба.
Отворих широко вратите в очакване да внесат покойната. Тя беше възрастна, бледа, приживе набожна жена, каквито се срещаха все по-рядко.

Елена Петрова
Родило се някога момиченце. Едно такова беличко, като че ли кръвчица нямало във вените. Косите сребърни, очите мътни. Ден и нощ се молила неговата майчицата Бог да го изцери.

Тотьо Нерезов
Вървим с Марин Манолов от с. Спасово и го слушам да разказва къде учил, къде служил, къде работил… Служил граничар на застава. Разказва кои са били с него, кои зная, кои не…

Пенка Чернева
На Кольо Георгиев
- Здрасти, наборе! Как си?
На въпроса наборът от долния етаж най-често отговаряше:
- В общи линии преобладаващо. С някои нюанси.

Зоя Димова
Кириус Вангелис беше седнал удобно в дълбокото кресло, подпрян отвсякъде с пухени възглавници, които грижовните ръце на прислужницата бяха наредили около него, преди да я освободи.

Денчо Владимиров
Библиотекарките в този музикален вуз идваха на работа и си честитеха първа пролет.
Денят бе 22 март.

Хулио Кортасар
превод: Любомир Духлински
Имаше време, когато мислех много за аксолотлите*. Ходех в Аквариума на Ботаническата градина и ги гледах с часове, наблюдавайки неподвижността им, едва забележимите им движения. Сега аз самият съм аксолотъл.

Весела Люцканова
Той се прибра сравнително рано, но наистина скапан. Не беше сигурен, че са го разбрали. Множеството от жени и мъже го слушало притихнало. Когато свършил не последвали нито ръкопляскания, нито освиркване.

Артър Милър
превод: Любомир Духлински
Тази обява от половин ред той видя във вестника: „Кученца петнист булдог, по три долара”. За боядисване той беше получил десет долара и все още не беше имал време да ги похарчи. Никога не бяха имали куче в къщи.

Артър Милър
превод: Любомир Духлински
Той купи този буик от 1928 г. на безценица от фалирала фабрика за трикотажни изделия. Колата беше на малко повече от две години. От предната седалка му се струваше, че вишневата повърхност на предния капак сякаш се простираше на почти една миля. Хромираният радиатор приличаше на огънат лък.

Артър Милър
превод: Любомир Духлински
Когато мъжът се приближи, в езерцето, обикновено безмълвно като чаша вода, се разнесе плясък. Силен плясък, много по-силен от жаба или скачаща риба. После водата се успокои и отново стана гладка като огледало.

Димитър Хаджитодоров
В ОЧАКВАНЕ
Еднообразните сумрачни дни с нежелание се вглеждат в локвите. Безцветният шал на облаците попива тихите сълзи на раздялата.
Зъзнещи, дърветата потръпват без завивка.

Живка Аджеларова
Днес е първият ден от остатъка на моя живот.
И последният от вече преживяното.
А по средата между бъдещето и миналото се намират владенията на настоящето.

Георги Домусчиев
НАЙ-ОПАСНИТЕ ХОРА
Вие ги познавате, нали всеки ден ги срещате…
Те вървят из улицата смирени, мъдри и приветливи. Говорят винаги спокойно и сдържано. Но всичко това е тъй хитро и престорено…

Абдулох Абдумоминов
превод: Розалия Александрова

Абдула, който живее в съседство, и аз сме много близки приятели. Ние не само сме съседи, учим заедно. Една вечер не знаехме какво да правим и започнахме да правим нещо от голямо парче дърво. Баща ми се събуди от внезапен шум и, седнал с все още полуотворени очи, каза:

Атанас Славчев
Правех се на интелектуалец - веднъж месечно ходех на театър, на ресторант от ранг на новотел и дори на опера, която никога не съм обичал… Но затова пък с най-голямо удоволствие ходя на ресторант. Облека се колкото може по-екстравагантно и хоп - в Пловдив или в София на някой новотел.

Пламен Георгиев
Толкова се хвалят, че жънат успехи, а хлябът поскъпва.
Облечените във власт не обичат голите факти.

Мая Цекова
От лъжеца на дребно може да очакваш само беди на едро.
Бяла лястовица на нечисти ръце не каца.

Константин Константинов
мозайка
*
Когато мнозина се смеят, винаги има един, който плаче.
*
Има много жени, които скърбят, че не са се родили мъже. Но едва ли ще има някъде мъж, който да жали, че не е жена.

Илия Михайлов
Пред вратата на магазина за дрехи втора употреба една охранена оранжева котка се припича под лъчите на ниското ноемврийско слънце. Притворила е очи в лениво блаженство и само от време на време хвърля поглед към широката павирана улица, колкото да задоволи любопитството си, неспиращо да й напомня за себе си.

Хелън Симпсън
превод: Любомир Духлински
- И така, сложили са жив човек в ковчега - казах аз, гледайки към него над очилата си. -Небрежност ли е това или не? Там е въпросът.
Доколкото разбрах, моята задача беше да му покажа, че ученето за адвокат е интересно, че тази професия си заслужава да бъде избрана. Надявайки се да го [...]

Иван Митев
Парите, с които трябваше да изкарам седмицата, докато учех в Пловдив, получавах винаги в петък. Не знам защо баща ми беше избрал този ден, за да ми изпраща неизменните 25 лева. Може би в петък му е било по-лесно да събере тези пари. Или пък да се раздели с тях. Все тая.

Из „Случайни чеда” (2021)
Иванко Маринов
Едно от големите достойнства на човека е да живее живота на другите.
Независимо, дали е въплътен в картина или книга, в събитие и тъй-нататък, до великата любов.

Шерзод Артиков
превод: Мирослава Панайотова
Обичам октомври. През октомври има повече вятър и дъжд. Времето често е облачно. Под краката ти шумят жълти листа, а листата носят мир и утеха в сърцето ти.

Тео Буковски
Из „… А те прелитат нощем” (2022)
„Тя стискаше бокала в крехка длан
- а устните й се топяха в блян -
тъй леко, сигурно вървеше тя,
че даже капчица не се разля.”