Банко П. Банков
Къщите им се вдигаха недалеч една от друга, на улица с овехтели богатски домове, криволичеща край реката. Неговата - с горделив еркерен етаж, стъпващ върху каменен цокъл и с лоджия като чардак под широка стряха.

Фани Попова-Мутафова
Целият скелет на старата, разнебитена воденица се люлее и скърца под напора на виелицата. Сякаш и стихиите не искат да пощадят лекия сън на двамата мъже, които са се сгушили в един сандък пълен със слама и се мъчат да забравят в дрямка, че вече от петнадесет часа не са слагали троха в уста.

Иван Пауновски

*
Най-сигурното лекарство против пушенето и косопада е да не пушиш и да не оплешивяваш.

Александър Грин
превод: Любомир Духлински
1.
Забележително е, че при цялата си откровеност Ели Стар нито веднъж не ме запозна със странното си откритие; и това, разбира се, го погуби.

Милен Спасов
Ще дойде време, когато хората ще играят игри, в които няма да има победители и победени, улиците няма да имат имена, а палтата, въздухът и водата ще са безплатни…

Яни Хаджиянев
Мълчат те.
Ранна площ, губеща в далечна дрезгавина вълнее в трепет приятна омара. Ни шум, ни глъч, ни песни, ни весел смях. Всичко се свило в скута на мълчанието.

Яни Хаджиянев
Гасне светъл ден в тъмна нощ.
Черни облаци като мрачни легиони бродят по небесната шир, а сегиз-тогиз някоя свенлива звездица засмяна просветва из облаците и мигновено се скрива. Студен вятър остро бушува в крайбрежните пущинаци и цвили между тъмните скали.

Васил Каратеодоров
Из романа „Стефан Караджа” (1935)
Човек пътуваше в планината и пееше. Песента на широки вълни се разливаше, прекъсваше се от шума на гората, глъхнеше в смълчания дол и отново се подемаше - безгрижна и кръшна.

Васил Каратеодоров
Из романа „Неофит Бозвели” (1936)
Неофит Бозвели изведнъж зави край ъгъла на Хамбара - сърдит, навъсен, настръхнал, със стиснати устни и издигнат високо юмрук. Както си беше червендалест, сега лицето му покриваше такава руменина, сякаш цялата му кръв беше нахлула в главата.

Павлина Михайлова
И днес баба ми Ванка ме почерпи с орехи. Както всеки път, когато отивам при нея. Орехите й са кръглички, малко по-големи от онези стъклени топчета, скамбаловите, с които момчетата играеха преди много години, и твърди като камък.

Антония Сеизова
Първото, което чу, когато се събуди, беше шепотът на родителите й в съседната стая. От него разбра само собственото си име - Мина - и думата „утре”.

Красимир Бачков
Живко Чироза реши да се жени. Догодина ставаше на петдесет, а още не бе свъртял ни жена, ни дете, ни коте. Ловеше риба със старата лодка на баща си и каквото изкарваше, го пропиваше на момента.

Слободан Симич
превод: Валентин Димитров
***
Не е лесно да предадеш страната си. Трябва да имаш парламентарно мнозинство.

Еню Кювлиев
Беше след Великден. Вървях с добитъка нагоре към Харизанов камък. Ала когато стигнах Меткьовата круша, отбих се под крушата и започнах да оглеждам клоните й.

Никола Ракитин
След вечерята бяхме наклякали около огнището, топлехме се и приказвахме.
Стринка дигаше софрата, разтребваше, шеташе. Чичо отвън донесе цепеници и ги наслага в огъня.

Звезделин Цонев

…И когато росна утрин, знойно пладне, или късна прохладна вечер, когато повее в здрача зефира, примесен с мирис от сухо сено, пътник ли се отправи татък из дола на Ралица край Панега, намери-ще младо конярче, което ще замаха с калпаче в ръка и ще го плаши и моли да заобиколи запустелия ручей.

Змей Горянин
Мъглата беше много гъста, но на Дончо му се стори още по гъста, когато видя из нея да изплуват охранените черни коне на чорбаджи Димовия син, запретнати в новата изписана талига.

Илия Волен
Все още има хора, които тичат по врачки; пък суеверието понякога и в нашите души показва страхливата си миша муцуна.

Илия Волен
Богати семейства се срещат често по света, но щастливи - рядко.
Вуйчо Божко имаше две дъщери - задоми ги. Има двама сина - благослови ги и ги изпроводи да ловят занаяти. И сега са остали вкъщи само той и леля Блага.

Златимир Коларов
В качеството на председател на „Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза” бях поканен от проф. Секиб Соколович да изнеса лекция на Първата национална конференция на Босна и Херцеговина по остеопороза през март 2013 г.

Борис Каменов
Труден е животът на горските жители. Мъжете работят в гората по сечищата, ломят камъни от кариерите и пасат стадата по чаловете, а жените кърпят скъсаните селски дрипи на децата, скърцат по старите дървени разбои и живеят плахо и самотно в Хремово.

Димитър Аджемов
То имаше голяма глава, която винаги се клатеше като махало на часовник над дребните му рамена. Тялото му беше слабо, мършаво.

Бончо Хаджибонев

Пред нас е широко, шумящо море, озарено от първите лъчи на събуденото слънце, а там далеч, като мираж се крие мечтаният, обетован бряг на щастието.

Бончо Xаджибонев
Из „Миньорни напеви”
Летният ден прибира морния си поглед. Безбрежният шир на запада трепти в пурпур и злато. Стройните снаги на тополи и брези се възвишават към небето като безмълвно протегнати ръце и техните фигури се очертават ярко на златно-пурпурния фон.

Янчо Михайлов
- Отец Антоний, как си? - попита след неделната служба своя енорийски свещеник писателят Росен Стоилов

Ячо Кабаивански
Есен. Топла бургаска есен. Слънчицето все още свети и топли. През един такъв есенен ден внезапно, „светкавично” както се казва, трябваше да тръгнем от Бургас за Ямбол.

Любомир Николов
С брат ми израснахме от малки с дивите плодове на Витоша и Стара планина. Нямаше друго семейство около нас с такова хоби, граничещо до лудост. И то не само баща ми, то и дядо ми беше същият.

Красимир Бачков
Към средата на всеки рейс третият помощник капитан Александър Чупринов изпадаше в състояние на пълна зависимост от алкохола.

Иван Кирилов
Чайките изпищяха и се разхвъркаха над кипналото море, когато се мярна тъмната сянка на висок монах, изправен на скалистия бряг. Не можеха да свикнат белокрилите птици на тоя всекидневен гост.

Александър Жендов
Стига вече политика, стига вече класова борба, стига вече московска кръвожадна пропаганда. За пролетта, за любовта на тварите земни, водни и небесни искам да пиша сега, другари! За красотата!

Дражен Йергович
превод: Валентин Димитров
***
Излезте на избори! Другите ще крадат по-малко.
***
Контрабандата е основният ни икономически отрасъл.

Разказ по истински случай
Денчо Владимиров
Владимир бе запомнил от детството си как дядо му, на чието име бе кръстен, по време на манифестации излизаше с костюм, на който бяха окачени около десетина медали и ордени.

Мюмюн Тахир
Седнал на един висок бял камък, останка от крепостта Шахтане, със сини дочени панталони, бял потник и платненки, обути на бос крак, и пуснал стадото да пашува на моравата край Дрангос дере, Зафер наблюдаваше селото,

Светослав Димитров

И тази нощ Юри напусна къщата на тета Сафи, в която беше отседнал с момичетата, и отиде да спи в Баня, при коларите.

Ячо Кабаивански
Синьо небе, синьо море, тих плаж, тих град, тихо пристанище.
Кървавочервени, разжарени облаци на слънчевия залез.

Симеон Дановски
Карл Финкбайнер, светлият блондин от долината на Рейн, не притежаваше склонностите на авантюрист и положението което заемаше от пет години при клона на Фирмата Брокхаус &

Любомир Духлински
Исках да направя справка в една стара книга. Разгърнах я на вентилатор и от нея изпадна снимка. Вдигнах я от пода и я разгледах. Не повярвах на очите си - старата снимка беше пожълтяла, с откъснат ъгъл там, където момичето стискаше розата.

Денчо Владимиров
България. Януари 1997 г. В нощта на десети бе погромен парламентът.
По улиците вакханалия.
Счупени стъклени витрини на магазини и блъснати в тях полицаи.

Драска от страшната пролет
Моско Москов
Това се случи през най-ужасната пролет на 1876 год., когато българинът беше изложен на изпитни, на страшни и нечувани мъки.

Моско Москов
Драска
На нещастно загиналите ми баща и майка
Дълбока меланхолна есен грохнала върху безмълвни поля и тъжно задрямали гори, а мрачното небе, свъсило вежди като сърдит старец, намусено диша студенина.

Димитър Христодоров

Морният ден бавно си отхождаше, сякаш размахваше криле като птица, която отлетява и се изгубва в ширния простор. От далечините на балкана пропълзяха дрезгавините на нощта.

Павел Телчаров
На една уединена маса в ресторант „Батенберг” седеше Бързинов, млад поет, потънал в синкавия дим на своята цигара. От околните маси долиташе шум, тракане на чаши и смехове.

Марко Марчевски

Той бавно слезе по каменните стъпала, зави по тъмния коридор в сутерена и пипнешком хвана бравата. Вратата остро изскърца и се отвори.

Янчо Михайлов
- Искам да се венчая с мъжа, с който живея - заяви влязлата в свещеническата канцелария млада жена. - Какво се изисква от нас?

Иван Енчев
Родословна ода
Беше нощ по сеитбата на житото в полята. Из висините самият Бог с две шепи сееше звездите като златен посев!
Колкото светещи семена в небесата - толкова очи по Земята, изпълнени с надежда за по-светли бъднини!

Веселин Тачев
*
Всеки гьол да си знае жабите.
*
Дай му акъл, а той ще те научи на работа.

Ботьо Савов
коледен разказ
Горе на хълма Микаел стоеше под старата маслина и гледаше Витлеем. Стадото му спеше.

Стоян Георгиев
Пронизан рухва на земята
и чува как шумят крилата
на жерави, които в хор
крещят в небесния простор:

Бертран де Сен Венсан
превод: Евгения Динкова
Сериозното изражение на лицето ми може би ви е познато. Може да сте срещали снимката ми из пожълтелите страници на някое списание от ХХ век, в качеството на литературен критик, понякога хроникьор, на човек умеещ да говори на дамите за пролетта и за други ценени от буржоата неща.

Тома Попратилов
- Слушай, синко! Слушай, майци. Дошла е новата година. Погледни! Св. Василий е отворил сребърно прозорче на небето, гътнал е старата година вдън земя…

Валентин Пламенов
- Подадох молба за развод! - радостно кънна гласът на Люси в гарсониерата. - Намерих лозов лист, ще ти приготвя сарми! Искаш ли кафе?

Върбан Стаматов
- Цветанке-е-е… Цветанке, ма!
И този път не се обади никой.
Леля Сузка отметна завивката и се ослуша да чуе познатото бумтене на примуса в кухнята, но оттам не идваше никакъв шум.

Димитър Начев
Малко са тия, които знаят къде живея! Квартирата ми е хе, най-горе!… Почти на върха на стръмния склон. Къщи има и отляво и отдясно, отдолу пък е струпан целият град, но нагоре няма никой.

Янчо Михайлов
Отец Павел бе енорийски свещеник в село на двадесетина километра от областния град. Служеше литургия само в неделя и на по-големи празници.
Обикновено на църква идваха около десет-двадесет предимно възрастни жени и мъже.

Любомир Духлински
Случи се така, че на кооперативния пазар попаднах на клошар, който продаваше славей в клетка.

Асен Калоянов
Малкото балканско село, в което аз бях за първа година учител, отстоеше на около 20 километра разстояние от най-близката железопътна станция.
Когато решихме да заминем за града, беше вече на мръкване.

Александър Кипров
На многоуважаемия мой приятел,
стария български книжовник C. С. Бобчев
Дядо Стамен беше задрямал оня бъдни вечер край огнището, на което догоряваше големият пън, когато лавнаха кучетата, коледари изпълниха двора, затропаха вито хоро и оглушително песен запяха:

Борис Василев
Ваньо и Георги седяха на столчета до огнището, хвърляха съчки и, огрети от пламъка, дяволито си смигаха.

Антония Сеизова
Високо над уличните лампи прелетя гълъб. Гърдите и долната част на крилете му ту се бялваха, ту помръкваха в сянката на сградите. Може би бързаше да се приюти някъде, понеже се задаваше студена зимна нощ.

Борис Василев
В южните склонове на Средна гора е скрито едно турско селце. По неговите краища се настаниха шест български семейства, бежанци от Тракия. Заловиха се за земята, ала тия голи камънаци и безводни сипеи бяха безплодни.

Мирон Иванов
Не е лесно да се критикува чрез печата.
Хиляди пъти по-лесно е да се начете магазинер, отколкото да са напише конкретен фейлетон за грешките и слабостите на даден гражданин.

Васил Ченков
Този откъс от живота протече в ресторанта. Седяхме ние с другаря Калчо Кондаков - референт по културните въпроси и важна клечка по назначаването на учителите - сами и разговаряхме.

Пенка Иванова
В един слънчев майски ден малката Маги се спущаше от хълма към селцето с двете си козички.

Димитър Хаджитодоров
Преди Втората световна война татко бе служил като войник на летището в Божурище. Когато ме водеше из пазара, той често вдигаше глава към небето и проследяваше с поглед самолетите, прелитащи високо над нас.

Константин Н. Петканов
Снегът вали и натрупва. В овчарската колиба седят двама мъже. Единият е дядо Моне, а другият е двадесет и пет годишният му внук Монката.
Овцете са прибрани в заветите и дремят. Дядо Моне побутва с дряновицата си дъбовата жар и казва:

Змей Горянин
Бурята спря една привечер и каймакаминът на Ловеч беше много доволен. Сега вече не го плашеше известието, че двама опасни бунтовници се канели да дойдат в града.

Хелиана Стоичкова
Бъдеще, минало, настояще. В малката си чантичка съм събрал всичко, което човек може да поиска и не би искал да загуби. Събирам ги старателно.

Хелиана Стоичкова
Илия Духлев се събуди и първото нещо, което докосна беше дистанционното на телевизора. На екрана се появи ведра и усмихната жена, която остави листове хартия пред себе си и заговори:

Матвей Вълев
Винаги, когато наближи Коледа, си спомням една случка, за която навремето се говори между българските градинари в Бразилия.

Петър Славински
Радостина (при все, че такова беше името й) плачеше. Горко, покъртително, неутешимо плачеше!
А всички в канцеларията на ловно-рибарското дружество се смееха. И то гръмко, с пълни гласове, до припадък!

Пламен Георгиев
Ходещите по облаците не обичат ясното време.
Само стрелите на Амур печелят, ако попаднат в сърцето, а не в десетката.
Борбата за кокала често се превръща в бокс за кокала.

Динко Османчевич
превод: Валентин Димитров
***
От всички кражби, най-лошата е, когато ти откраднат бъдещето.
***
Каква ти мръсна политика, това е чиста престъпност.

Гочо Гочев
Станкети имаше шест пръста чело, щръкнали уши и всички останали атрибути на интелигентния човек. Лицевата му кожа бе с оттенък на абанос и отдалеч лъщеше като мокър асфалт.

Гочо Гочев
Краката му шляпаха из водата и хвърляха пръски.
Бягаше по морския бряг: върху укротената злоба на вълните - върху тяхната измислена пясъчна улица.

Асен Димитров - Феликс
фейлетон
С наближаването на коледните празници отново се заговориха врели-некипели за достолепния и щедър старик, известен на всички като Дядо Коледа.

Александър Грин
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Мистериозни истории” (1915)
Превръща скъпоценности във въглени.
Агрипа
I
Фул изпълзя от колибата на слънце. Треската го беше напуснала за известно време, но той беше затъпял от слабост. Очите му сълзяха от слънцето, скитникът се чувстваше по-безпомощен от тревната бълха, паднала на повърхността на езерото.

Десислава Грамадникова
Старият, раздрънкан автобус пъплеше лениво по прашния път. Мъжът седеше на последната седалка, въртеше неспокойно глава и често поглеждаше назад. Вече му се искаше да се върне.

Иван Мартинов

В гората живееха много зверове. Зиме те вършеха големи пакости: нападаха селата, отвличаха добитъка, а понякога се престрашаваха - спущаха се и върху хора.

Васил Ченков
Тази вечер стопанският съвет се събра на важно заседание. Въпросът с птицевъдството от дълго време чакаше своето разрешение. Напоследък излезе и постановление по животновъдството. Изобщо, повече нямаше накъде. Трябваше да се решава.

Бойко Беленски

На 17 май, когато овошките бяха прецъфтели и вече ухаеше на цветя, Борис Дрангов пристигна в родното Скопие. Това беше стар град, дръзнал още в древността да подири своя облик.

Скица
Георги П. Стаматов
Големият коридор на университета е празен. Тук-там само минава някой студент, спира се пред прозореца за писма и пак изчезва.

Ваня Колева
Влажно и мрачно е навън. Небето се е вплътнило - сиво и ниско, надвиснало над земята, като да я погълне. Въздухът сякаш ридае. Влагата е така наситена, така обилна, че хората някак плуват из нея.

Тодор Генов
Из „Париж - неизменният ден” (1936)
Ф-ю-ю! - пищи още свирката на стражаря.
- Полиция! Полиция! - чуват се отнякъде крясъци.

Туко Рамирез
Единственото, което крепи държавата ни, това са над 2 000 000 пенсионери.
Единственото, което крепи икономиката, това са здравите пенсионери.

Ристо Филчевски
превод: Валентин Димитров
***
Комитите някога са целували кама и револвер. Днешните целуват ръка на лидера.

Валентин Пламенов
Те живеят сами - мама, момичето и големият фикус, който стои важно в средата на хола.
Момичето е кръстило фикуса Иван Стефанов Иванов. Когато той слуша, момичето го нарича добричкият ми Ванчо.

Елиас Канети
бележка и превод: Евгения Динкова
През 1954 г. Елиас Канети пътува до Маракеш. Скитайки из арабските и еврейските квартали на града, записва гласове, звуци, жестове и образи, които редактира веднага след завръщането си в Лондон в дневника си „Гласовете на Маракеш”.

ЧОВЕКЪТ И ОРЪЖИЯТА
Павел Боржуков - Боржи
(Титулна инверсия по дописките на един вестникар от Албиона)
Сертови ли? Познаваха ги всички от селата и махалите, пръснати по северните склонове на Централния Балкан, макар че самите те бяха от котловинното Врабчево.

Янчо Михайлов
- Бай Сашо, ела тук! Казаха по телевизията, че днес бил ден на прошката. Ела да ти простя, дето отне един метър от двора ми - викна към съседа си Тошко Мастиката.

Янчо Михайлов
Всеки петък, в десет часа, съученици, завършили преди повече от петдесет години основното училище, се срещаха в кварталното кафене.

Димитър Хаджиилиев
Когато обвинителят прочете „тайния доклад”, бившият министър-председател се обърка. Само преди минутка той отричаше съществуването на какъвто и да било таен доклад.

Разсъждение при чаша кафе
Димитър Чавдаров-Челкаш
Помнете ми думата, хора божи. Ще дойдат дни и дошли са вече, когато човек не ще може с кеф на софрата си да седне или булчето си, да речем, през кръста да прихване.

Владимир Зеленгоров
Друга година чичо Гане не се бъркаше в къщната работа на жена си, ала тая есен, щом тя забоде хурката, той както си седеше до огъня, извърна глава, погледа как вретеното играе в ръцете й, помълча като че пресметна нещо, па стана:

Георги Караславов
Една нощ Ботев избяга от райския арест, дето небесните архангели го тикнаха за декламиране на собствените си стихове, и се спусна над София.
- Да видя как се празнува моят ден - рече си той.

Орлин Василев
Агентите от дирекцията бяха едни от най-преданите и най-ревностни наши поклонници. Случваше се по цели седмици да следват очаровани своите любими писатели - комунисти.

Славе Македонски
Вратата боязливо се открехна. Влезе неповратлив висок момък с голям белег на лицето. Белегът имаше формата на малка луна.
- Търся другарката Сийка Стоянова.

Коста Андреев
ПО УЛИЦИТЕ НА…
Хората навсякъде се раждат еднакви и всички имат еднакво право да живеят щастливо. Но там, където господства капиталът, първа жертва са най-беззащитните - децата.

Ирина Кирилова
Из „Къщата на хармонията” (2017)
Дядо ми Кольо беше баща на мама. След като умряла майката на мама и на леля Елена, дядо ми Кольо се оженил за една жена от село Момино, която носела същото име като на първата му жена. Наричахме я баба Тана. Дядо ми и баба Тана живееха при вуйчо Тодор [...]

Ангел Христов
Той лежеше завързан с вериги към леглото и се взираше в тавана. Странен таван, имаше толкова много сякаш плаващи образи, приличаше на екран, или на някакво ново чудо, което той, в своя деветдесет годишен живот, не беше виждал.

Светла Караянева
„Тук е най-добре!” - каза той, като слязоха в сепарето на самия плаж. „Няма комари, до морето сме, а и музиката…” В този момент гръмна Мамбо № 5 на Лу Бега и нестройният, сладострастен латиноритъм сякаш се сля и запулсира с вълните: One. two, three, four, five.

Живко Сотиров
По водата пътека не може да се отъпка.
На бързеите водата най-много шуми, но е най-плитка.

Димитър Аджемов
Откакто се въведе новото работно време, нещо ново цъфна и върху старата сърдечна почва на дьлгогодишния архивар-регистратор бай Лимонков.

Димитър Аджемов
Студена зимна нощ. Вятърът здраво стегнал юздите на ледената си колесница в див бяг препуска из улиците, блъска се в стъклата, провира се през комините, дращи по вратите и пее своята страховита песен.

Исторически разказ
Змей Горянин
- Трябва да побързаме. Виждам те, че капна от умора, но няма какво да се прави. Още един час и ще стигнем воденицата на дядо Ефтима. От там може да има кола до колибите.

Димитър Гимиджийски

Богдански летеше с апарата си на две хиляди метра височина. Моторът бучеше оглушително - двеста и двадесет коня галопираха скрити зад могъщата стоманена гръд, а витлото с пронизваща бързина разбиваше празнината и бележеше лека сянка, върху която блестеше счупен обръч.

Борис Марзоханов
Някои хора, още от рождение, са си дали клетва да вървят косо с тоя свят. Такъв е и Горан. Срещаш го и питаш:

Александър Кипров
На милата ми майка
Палави деца бяхме, когато се гаврехме с покойната баба Яна. Рано в зори, още слънцето не изгряло, рояк деца, неумити, несресани, със сух хляб в ръце, тичахме, надпреварвахме се кой по-рано ще отиде пред портите на добрата бабичка.

Мирон Иванов
Написах с кръвта и сърцето си една дописка - дописка остра и зъбата, насочена срещу злоупотребите на нашия закупчик. Населих го като паламуд и си рекох:

Панчо Михайлов
Бяха вече довели мащехата, но детето не знаеше това. То беше на три години и спокойно подреждаше цветните играчки по килима.
Така израсна то - при мисълта, че тя е истинската му рождена майка. Нали и тя му носеше картинки и шоколад!…

Пиер Лоти
превод: Стоян Коледаров
Те живееха в една скромна квартира навътре в двора.
Бяха троица: майка, дъщеря и бабичка-роднина, леля на едната и баба на другата. Дъщерята не бе сторила осемнайсет години, когато бяха принудени, по каприза на злата съдба, да се преместят тук, в най-тъжното кътче на тяхната къща, като дадоха под наем всичкото си останало [...]

Светослав Камбуров-Фурен
Чакам на една гара бързия влак за София.
Говорят около мене, четат вестници и пушат.

Стоян Георгиев
Морето само живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега.
Христо Фотев
Днес морето беше тихо и ласкаво като Марина: тя носеше неговото име, то - нейната красота. Издълженото й тяло, с лек кафеникав тен, бе лениво изтегнато на черния пясък и Боян я съзерцаваше с нескрито задоволство, защото от няколко дни се чувстваше щастлив.

Богдан Митов
С Иван Станойчев се познавах от няколко години. Бях ходил в неговото село и когато попитах кой е най-добрият кооператор, всички ми посочиха него.

Ганчо К. Петров
Слънцето остави жълто-кървави следи над хоризонта и забърза по пътя си.
Сива, непроницаема тъма забули земята.

Тодор Дашков
Туй равно поле, равно като тепсия и над него надвиснали сиви облаци сипят дъжд, студен, тежък дъжд, от оловни капки, сякаш, дъжд.
И все вали, - ех, как вали!

Хенрик Сенкевич
Бях в една многобройна компания. Разправяха за чудесни случаи, за предчувствия, за явяване на духове на умрели хора и други подобни неща, които сега все повече интересуват и тия, които разбират. и ония, които не ги разбират.

Хенрик Сенкевич
Отдалеч се виждаше дъбрава, пред дъбравата поляна, па нива, всред която се издигаше колиба, покрита със сламена покривка и мъх.

Златимир Коларов
В Прага съм за пореден път - на „среща на върха” на ревматолози от Европа и света - summit, както са го нарекли организаторите от известна фармацевтична фирма.

Георги Михалков
- Тази нощ е станал голям обир - каза инспектор Петър Миланов на колегата си Васил Димитров, който влезе в кабинета му.

Пламен Трайков
Познавах нюансите в лъчението на тези изразителни очи - чрез маската на хладнокръвие Таня опитваше да ме предпази от лабилността си. Гушнала Мария в ръце, не продума докато ме изпращаше до асансьора.

Митко Горчивкин

Откак се беше разболяло детето на Гроздана, Гено Маждрака и денем и нощем дебнеше край дядовата Радулова плевня. Не искаше да изпусне петдесетте хиляди за главата на партизана.

Ботьо Савов
Над лозята в зашумените дървеса невидими жетвари пееха песента на лятото. Кърищата светеха в тая звучна тишина. В жегата на чистия въздух зрееха плодовете.

Владимир Манасиев
- Не си ми вече на сърцето. Искам, но не мога да те обичам. Крив ли съм? Не ми се сърди. Може магия да е, може от Бога да е, може от човеци и да е… Гледам те стоиш насреща ми и мълчиш и ми е мъчно. Много ми е мъчно. Вярвай ми! Що [...]

Легенда
Лев Толстой
Асаргадон, цар асирийски, победил цар Лалия, покорил царството му, всички градове изгорил и разрушил, всичките жители откарал пленници в своята земя, войниците всички до един изтрепал, а самия цар Лалия затворил в кафез.

Петър Стъпов
Начупеният гръб на Балкана сега беше ослепително бял. Дълбок сняг покриваше върхове, долини, чукари и усойни места. Студеният въздух беше чист като кристал. Никакъв шум не нарушаваше мълчанието на планината.

Кръстьо Белев
- То било в турско време, Коля…
Дотегнало им да разорават черната угар и сухите стърнишки, житото на които други прибирали, без да са жънали и вършали, овошките, из които други обирали, обирали без да са се качвали по клоновете им дори.

Асен Каваев
Раниха подпоручика. Не стигаха големите фугаси, които противникът сееше сред окопаващата се рота, но и тия проклети шрапнели започнаха със страшна сила да се пукат съвсем ниско над главите на войниците.

Тодор Влайков
- Какво прави кака Лисавета? - питам един ден сестра си, когато, дошъл да прекарам лятото в родния си градец, бях на гости у нея.

Никола Статков
Радко се върна от казармата с остригана глава и тесте карти в джоба. На другия ден, беше неделя, отидоха с майка си на площада. Момчето води хорото, игра, наигра се.

Недялка Каралиева

Запознаха се във фоайето на кино „Балкан”. Кети го забеляза, защото той й се хареса с безупречно изгладения си костюм, велурена светлокафява шапка и стройна, силна фигура.

Фани Попова-Мутафова
По време на Ренесанса изкуствата процъфтяха в пищни и непостигнати размери, благодарение на щедрите меценати, които покровителствуваха одарените люде.

Станимир Лилянов
Малкият Любо тихо отвори вратата, промъкна се на пръсти, и влезе. - Завесите на прозорците спуснати. Тайнствени сенки и тишина забулят нещата. - Той се изкачи върху седалището на един стол и впи поглед в пъстрите редици от книги на библиотеката - до отрупаната с книги и вестници маса.

Любомир Духлински
В памет на Аничка,
Божие създание
То изникна отникъде - рижаво, рошаво клепоухо кутре. Промъкна се страхливо в празното кафене, повъртя се насам натам и легна в краката ми.

Любомир Духлински
Не бях я виждал почти тридесет години, макар да живеехме в един град и в един и същи квартал. Така се случваше. Моята съученичка Маргарита, Мичето.

Владимир Георгиев
Баба Ене имаше перде на очите. Цял живот беше шила с очите си и пердетата, и какво ли не, и сега ушитото се беше лепнало върху ретината й.

Йордан Вълчев
Ние се сриваме в Бабоча като порой - хиляди хора, трясък на безброй каруци и оръдия, тропот на също така безброй коне.

Анри Барбюс

На брега на голямата навъсена равнина, малката бедна къщица, с цвят на стара оръфана дреха, изгасваше във вечерта.

Анри Барбюс

- Всички жени сa подобни - каза Симеон.
- Това нищо не значи - отговори Бенедикт, - защото ние не можем да ги разбираме. Защото ние не можем да разбираме никого и никога.

Златимир Коларов
Тази година, при поредното ми пребиваване в Испания, три пъти се сблъсках с шедьовъра „Осъдени души” на Димитър Димов, претворен във филма на Въло Радев със същото заглавие…

Златимир Коларов
Не ми се беше случвало от юношеството - две битки за три дни. И то не в България, а в чужбина - в Барселона. Първата завърши с победа, втората с поражение…

Златимир Коларов
И две случки, съхранени в родовата памет на рода на майка ми. Чул съм ги няколко пъти от различни хора по различно време: баба ми, майка ми, вуйчовците ми - достойни хора, уважаващи рода и почитащи честта, за да измислят несъществуващи неща.

Димо Сяров
Гледано от близкия хълм, селото представляваше езеро от разбунена, ослепително бяла пяна. Всички овощни дървета из обширните дворове се бяха буйно разцъфтели.

Избори
Тома Попратилов
И през миналото столетие (19 век - бел. ред.) ставаха избори по нашите села - за кметове, за пъдари, даскали, епитропи и пр. - т. е. хорица, на които селяните трябва да плащат годишно.

Фейлетон
Денчо Владимиров
Дорогой Серьожа, мы уже хептен го забравихме руския язъйк и всички вокруг плещают на английский.

Тодор Коларов
Животът е, казвам ти, безкраен нелек път през непознати земи, брат ми, страшно е целият да го извървиш сам самичък.

Любомир Николов
Двамата пътуваха вече месец заедно, всяка ранна сутрин. Той се качваше на спирката до парка, държеше вестник в ръка, който никога не прочиташе до края.

Десислава Грамадникова
Светкавици раздираха небето, а грохотът на гръмотевиците отекваше надалеч. Нола погледна часовника си. 5:15.

Десислава Грамадникова
В Пловдив има квартал, който се нарича „Капана”. Намира се в самото сърце на града и гостите казват, че времето в него тече различно.

Десислава Грамадникова
Спомням си площада. Тъжният площад в още по-тъжния град. Малък град, живеещ в сянката на света. Тук всички бяха меланхолични - децата, улиците, дърветата. Мрачна, безмълвна камбанария се издигаше вдясно и сочеше небето.

Кирил Гривек
Всяка сутрин, когато тръгвам за работа, в автобуса срещам една млада жена. Тя води момиченце на около три години.

Янчо Михайлов
Тъкмо в навечерието на седмицата, в която Църквата възпоменаваше през тази година страданията на Спасителя, отец Христо се озова в болница.

Кристина Тотева
С върбата започна всичко, детството й, юношеските й трепети, зрелостта. С върбата започна животът й. С нея ще завърши всичко…..

Виолета Станиславова
Стефан мина по тъмния коридор. На първия етаж бяха адвокатските кантори. Този път дойде в края на приемния час. След четири години съдебни бракоразводни и имуществени дела нещата за него не отидоха на добре.

Борис Каменов
Това беше първото ми и последно пътуване из страните на крайния Изток. Цялото китайско крайбрежие от Шанхай до Хонг-Конг ми беше познато, познавах и крайбрежието на Английска и Французка Западна Индия,

Бончо Пенчев
Откак се върна от Липово, хайдутите не бяха чули думата на Страхила. Друг път не е бивало тъй. Гледаха го цял ден да се щура сам с наведена глава, почернял и тъжен, да въздиша и с угаснал поглед да ги изглежда като чужди.

Стоян Георгиев
Аз влязох сам
сред лабиринт, от който изхода не знам!
Франческо Петрарка

Евгения Марс
Седяхме двама в единия ъгъл на голямото кафене. Златан - моят добър приятел, внезапно прекъсна разговора и се вгледа в една от масите. По лицето му мина сянка от тъга.

Матвей Вълев

Къщата, в която съм отрасъл, е в Пловдив. Живяхме в нея десет години, после я дадохме под наем и се изселихме оттам. Преди няколко години ни заплатиха една сума и ни я отнеха, за да направят на нейното място площад.

Петър Незнакомов
В почивната станция прекарвахме доста скучничко. Мъжете от сутрин до вечер тракаха пуловете на таблата и излизаха на чист въздух само когато отиваха да обядват или да вечерят.

Георги Кирков
Става вече цял месец как се търкалям из софийските улици в печалното качество на безплатен инженер - и все още не мога да уловя късметя за опашката.

Из „Един прокурор разказва” (1969)
Петко Здравелин

Тези незаслужено измъчени скромни жени! Те работят, раждат деца, създават семейната уютност и търпеливо понасят прищевките на лекомислените си мъже, които след десетина години започват да се отегчават от тяхната обич и грижи.

Христо К. Пунев
Манифестът на „Оборище” - „Свобода или смърт!” - извика на бойна линия и мало, и голямо, мъже и жени. Четвъртият революционен окръг, възглавяван от Георги Бенковски, е готов за борба и жертви - готова е и Хвърковатата чета.

Кольо Георгиев
…Задължаваш ме, сине, да ти разказвам във всяко писмо новини от село, ама какви ли новини има по нас - тоз старец или бабичка умрели, онзи се оженил… все таквиз прости работи.
…Какво друго да ти разкажа, я? То което и да захвана, все таквоз ще излезе, ама като ме караш! Бях си наумила да [...]

Стефан Руневски
В тревожните дни през войните внезапно се разнесе ново име. На някое дребно чиновнишко съществувание, довършило последните си левчета за кафета в евтините кафенета в очакване спасителната служба, като последна утеха ще кажат:

Асен Димитров-Феликс
*
По това време България беше банкрутирала, по-точно я бяха банкрутирали чрез изваждане на валутния резерв (над 2 милиарда валутни лева) от сметките на Министерството на финансите.

Джовани Папини
Малх беше най-довереният слуга на първосвещеника Каиафа. Той бе на около тридесет години, мъж красив, висок и строен, с мургаво лице и тъмни очи, повече суетен, отколкото смел и повече горделив, отколкото енергичен.

Наталия Гинзбург
превод: Евгения Динкова
За възпитанието на децата ще кажа, че по-добре е да ги учим на големите добродетели, а не на малките. Не на пестеливост, а на щедрост и равнодушие към парите; не на предпазливост, а на смелост и презрение към опасностите;

Георги Михалков
Много от жителите на квартала, когато рано сутринта погледнаха през прозорците, с ужас видяха, че по улиците се разхождат лисици.

Любомир Николов
Една вечер, когато се прибираше от работа, Страхил Страшимиров почувства, че с тялото му става нещо странно. Беше сякаш набъбнало, кръгло, виолетово на цвят и някак си гладко.

Ивлин Уо
превод: Любомир Духлински
Бракът на Том Уоч и Анджела Тренч-Трубридж беше може би също толкова незначително събитие, колкото много други, случили се в паметта ни.

Ивлин Уо
превод: Любомир Духлински
Тази история ми беше разказана в Париж една много ранна утрин от собственика на известен нощен клуб и аз съм склонен да й повярвам.

Габриел Гарсия Маркес
превод: Любомир Духлински
На кубинската пианистка Есперанса Мачадо
Хименес беше оставен веднага щом се стъмни, знаейки, че рискът е много голям; заливът беше почти до пристанището.

Габриел Гарсиа Маркес
превод: Любомир Духлински
Тя ме погледна внимателно, а аз все още не можех да разбера къде бях виждал това момиче преди. Влажният й, тревожен поглед блестеше в неравномерната светлина на керосиновата лампа и си спомних - всяка нощ сънувам тази стая и лампата, и всяка нощ срещам тук момичето с тревожните очи.

Габриел Гарсия Маркес
превод: Любомир Духлински
Клетката беше готова и Балтазар, както обикновено правеше с клетките, я окачи под стряхата на покрива. И преди да е приключил със закуската, всички наоколо говореха, че това е най-красивата клетка на света.

Габриел Гарсия Маркес
превод: Любомир Духлински
В предутринния здрач Мина опипа роклята без ръкави, която беше окачила до леглото си онази вечер, облече я и се разрови в куфара си, търсейки фалшивите ръкави.

Габриел Гарсия Маркес
превод: Любомир Духлински
Вратата се отвори със скърцане. В този час ресторантът на Хосе беше празен. Удряше шест, а Хосе знаеше, че редовните клиенти не започват да пристигат преди шест и половина.

Габриел Гарсия Маркес
превод: Любомир Духлински
Към края на януари морето стана неспокойно, носейки купчини боклуци в селото и след няколко седмици всички щяха да хванат лошото му настроение.

Габриел Гарсия Маркес
превод: Любомир Духлински
Тъй като беше неделя и дъждът беше спрял, реших, че би било добра идея да занеса букет рози на гроба си. Букет от бели и червени рози, същите, които тя отглежда, за да украси олтара и за венци.

Габриел Гарсия Маркес
превод: Любомир Духлински
Беше понеделник, топъл и без дъжд. Аурелио Есковар, ранобуден зъболекар без диплома, отвори кабинета си в шест часа сутринта.

Ваня Колева
- Алоо, Пете, ти ли си ба, момиче? Добре ли си? Здрава ли си? Ами какво правиш, работиш ли? - на един дъх изговори дядо ми Петко.

Харалан Русев
Приятелят ми Спиро Чехларов беше чудесен човек. Такива хора се срещат рядко. Може би го надценявам поради болката, която ми причини приятелството ми с него,

Ангел Стоилов
Мария знаеше, че един ден това ще се случи. Не го очакваше, не се надяваше, живееше с твърда увереност, че един ден то ще дойде, неизбежно като влюбването или смъртта.

Стойчо Пенев
Изнервен от негодника, който старшината преди малко изведе от кабинета, се изправих се до  прозореца и разсеяно се загледах минувачите преминаващи край полицейското управление.

Димитър Яръмов
Беше облачно и далечни гръмотевици се давеха в гърмела на тъпаните. Оттам идеха сватовете - булкиният род. Вече изкачиха Белия баир и през ека на тъпаните се чуха и каруците им. Те идеха в селото на зетя. И ето, като превалиха баира, спуснаха се към селото.

Христина Комаревска
*
Мъжът изглеждаше толкова абсурдно, че в първия миг си помислих, че е избягал от психиатрична клиника и всеки момент ще го въдворят отново там. Кой влиза в дискотека с книга под ръка?

Петър Завоев
На 1775 година руската победоносна войска наново прегази Дунава и чрез краткотрайна обсада превзе градовете Русе, Силистра и Варна. Тази руско-турска война не продължи дълго.

Иван Д. Христов
Много добри ловци имаше в село едно време, ама като Петър нямаше друг. Той бе ненадминат ловец на мечки - стръвници. Никой не можеше да се мери с него по смелост и точна стрелба.

Еню Кювлиев
Те, приказките за мечки, край нямат. Ама аз ще ви разкажа една, дето с ушите съм си чул и с очите - видял.

Кристина Тотева
Милчо нарами пушкалото си и се запъти към дола. Ранната снежна утрин го зашемети със своята мъглява хладина. Той подсмръкна шумно и затегна по - здраво копчетата на якето си.

Кристина Тотева
Двете остриета се срещнаха случайно в едно укритие, което ползваха Ботев и неговите четници. Тази скрита обител представляваше една изоставена мелница в околностите на Букурещ.

Владимир Полянов
Русата жена стоеше цяла потресена. С усилие овладяваше мислите си. Искаше да разбере какво стана.

Ивлин Уо
превод: Любомир Духлински
- Ще видите, че татко не се е променил много - каза лейди Мъпинг, когато колата зави към портите на окръжната психиатрична болница.
- Ще бъде ли с болнични дрехи? - попита Анджела.

Ивлин Уо
превод: Любомир Духлински
Кръгло, приветливо лице, не толкова загоряло, колкото зачервено от тропическото слънце; кръгли, донякъде озадачени очи; къса червеникава коса; голяма усмихната уста;

Ивлин Уо
превод: Любомир Духлински
Пристигнах във Ванбърг в един без пет. Дъждът се лееше като из ведро, а пространството пред скапаната гара беше празно, с изключение на едно брулено от вятъра такси. Можеха поне да изпратят кола за мен.

Стоян Георгиев
Велико Бълбуков вече няколко дни работеше над новия си роман. Сюжетът се разплиташе и нижеше по всички закони на жанра и, против всички закони на здравия човешки разум, довеждаше героя до трагична главоблъсканица.

Мистерия
Стоян Георгиев
Хирургът Веселин Кръвопусков, отпуснат и все още замаян от снощното напиване, гледаше стената и чоплеше гърбавия си нос, заел нахално солидна част от лицето му и обязден от очила с полуразложени дръжки.

Албена Фурнаджиева
Нямаше да разгледа изложбата. Г-жа фон Майер беше звъняла поне седем пъти. И продължаваше да звъни. Настоятелността й граничеше с агресивен инат, който тласкаше непременното й желание да надделее волята, която още крепеше изпосталялото тяло на г-н Дитер.

Оливер Фриджиери
превод: Евгения Динкова
Не можах да мигна тази нощ,
събуди ме лош сън.
Уплаших се от тъмното, спомените
изплуваха и накрая се надигнах.

Георги Червенски
СКРИТАТА РАКИЯ
Жената на Станко „Ми”-то все му криела ракията, за- щото той обичал да си попийва. Така тя скрила и една 5-ли- трова дамаджана, за да се запази за Събора на 14 юни.

Георги Червенски
В една юлска нощ на 1944 година група партизани напуснаха своето скривалище в дома на лиданците в село Липен и се отправиха в неизвестна посока, водени от младия ятак Трендафил Георгиев Лидански.