Проза

БЕЗКРАЙНИ ОРИЗОВИ ПОЛЯ

Пеньо Йовчев
Той се измъкна от сламената колиба като от някаква дупка, в която бе пренощувал по принуда, огледа се с тъп поглед на недоспал човек, поглед, който възприема околната среда съвсем вяло и безучастно,

{Още»}

 
МЪРТВАТА ХВАТКА НА ЛЕЛЯ ДОБРИНКА

Борис Цветанов
Всички в отдела наричахме леля Добринка „българската мис Марпъл”. Пред очите ни разплете няколко объркани криминални случая ей така, както си плетеше терлички за внучетата. Самата тя пък, станеше ли дума за Агата Кристи все си я наричаше „адашката” - агата значи добра.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Веселин Касчиев
ЗА ГРАФОМАНИТЕ
Защо на графоманите им представлява интерес да пишат? Защо се наслаждават на езиковата си немощ и на словесната си плява? Баналното и скучното е явно в кръвта им и им доставя върховна наслада.

{Още»}

 
РИБЕШКА ИСТОРИЯ

Алфонс Але
превод: Евгения Динкова
Нея година - спомням си, сякаш беше вчера - макар че толкова неща се случиха оттогава, Войната, Комуната, откъсването на Източните ни сестри (1), а по-късно и подаването на оставка (оттеглена за щастие) на г-н Фероди (2) и т. н., и т. н., … нея година както казах по една случайност 31 [...]

{Още»}

 
БУТИЛКА РАЗТОПЕНО ЗЛАТО

Златимир Коларов
От миозита краката му бяха изтънели, от кортизона бе напълнял в ханша, от болестта изглеждаше уморен, отпаднал. Влезе в кабинета да ми благодари за грижите. Носеше найлонова торбичка. Поканих го да седне. Той се отпусна тежко на стола и въздъхна. Разприказвахме се.

{Още»}

 
КРЪСТЪТ

Янко Стефов
Събудих се лек като перушина. Ужасното главоболие най-после беше престанало и очите ми гледаха бистро. На пода като огромен кръст лежеше сянката на прозореца. Яркото балонче на слънцето трептеше над тополката, която надничаше в стаята ми.

{Още»}

 
СЪСТОЯНИЕ НА ПОЛЕТ

/ИЛИ КАК ПОЛЕТЯ ЖЕНА МИ/
Йоан Нечев
Миналата година имаше един литературен конкурс под надслов: „Състояние на полет”. Жена ми настоя да участвам. Тъй като по това време все още я слушах, аз изпратих в последния възможен ден и последния възможен час две стихотворения. Нагласата ми беше, както се досещате, да бъда на последното възможно място.

{Още»}

 
ЕСЕН

Димитър Хаджитодоров
ИЗЛОЖБЕНА ЗАЛА
Кой изпъстри с ярки багри листата?! Кога невидим художник изля щедро палитрата си върху дърветата?! И как успя да подреди неповторими пана по пътеките и под стволовете?!
Гората мълчи като изложбена зала, разтворила широко порти.

{Още»}

 
РОЖДЕН ДЕН

Цветан Розов
Георги Парушев и жена му Паунка поканиха най-близките си роднини, приятели и съседи на рожден ден.

{Още»}

 
ИЗ ФРОНТОВИЯ ДНЕВНИК НА ПЕТЪР СЕЛЯШКИ

Преди години случайно открих в архива на баща ми Петър Селяшки две малки, извехтели от времето тефтерчета. Зарадвах се - това бе неговият фронтови дневник.

{Още»}

 
ГЛАСОВЕТЕ, ДЕТО НИ ВИКАТ

Георги Стойков
Изкача ли се на Рудината - отмалял и задъхан - земята под краката ми заповядва: седни! Рухвам на колене, с премрежени очи поемам дъх да успокоя сърцето, защото то - клетото - вече се е сгърчило болезнено. Но това е моментна слабост.

{Още»}

 
АЗ СЪМ ПЪТНИК, НАПРАВИХ КАКВОТО МОЖАХ

Георги Стойков
Книгата, която предлагам на вниманието ви е пряко свързана с 65-та годишнина от победата на социалистическата революция в България. За мнозина от вас не е неизвестно, че ето, вече в продължение на 65 години, аз съм един от неотклонните последователи на тези, които сътвориха Девети септември и той влезе във вечния календар на българската [...]

{Още»}

 
В ТЪРСЕНЕ НА ДЯДО КОЛЕДА

Георги Михалков
Шестгодишният Петърчо имаше една голяма мечта. Искаше Дядо Коледа да му донесе колело, но незнайно по какви причини Дядо Коледа не му донасяше желаното колело, а други подаръци, на които Петърчо не се радваше много. Най-напред му донесе шейна.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Пламен Георгиев
У нас само тъмното минало не е в резултат на спирането на тока.
Облечените с власт обикновено мразят нудистките плажове.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Мирко Маркович
превод: Наталия Недялкова
***
И на глупавия му растат мъдреци.
***
Днес Хичкок би снимал документални филми.

{Още»}

 
НАРКОЕТЮД

Атанас Славчев
Няколко весели младежи в кръг… Подават си топка с форма, големина и цвят на портокал. Много са щастливи, ама много, ах, колко много… Високи, стройни, хармонично развити. Културисти или почти културисти. Не. Не. Не. И не. Точно обратното са. Наистина, високи са някои - прегърбени обаче. Скелети, почти скелети.

{Още»}

 
РАДИШЕВСКАТА ГОРА

Атанас Славчев
С дървете - борове-хора. С фотоклетки - с образите на тия, де са ги засадили. Гледат - стотици очи. Хиляди. Като духове. Като живи. Говорят - на боров език. Боровете-хора на боровата гора.

{Още»}

 
МЪДРЕЦЪТ СЕ ПОКЛОНИ НА ДЕТЕТО

Ангел Иванов
My heart leaps up when I behold
A rainbow in the sky:
So was it when my life began;
So is it now I am a man;

{Още»}

 
ЛЕГНАХ ДА ПОСПЯ

Ангел Иванов
Легнах да поспя. Някакви 2-3 часа. Рядко ми се случва. Обърнах се на една страна. И ето, заспал съм. После, като се разбуждам и разтягам, посягам към телефона на 2-3 метра от мен на земята. Поглеждам го и виждам.

{Още»}

 
ПРИВИДЕНИЕ

Вилие дьо Лил Адам
превод: Евгения Динкова
На г-н Анри дьо Борние (1)

В какво ли стрелкат все
очите си безстрастни? (2)
Шарл Бодлер

{Още»}

 
КИРИЛ МАДЖАРОВ

Светозар Казанджиев
Запознанството ми с този смел мъж, с този герой от Съпротивата започна, когато бях ученик в Райковската гимназия „Васил Левски”.

{Още»}

 
КУЧЕТАТА

Йордан Петров
Денят бе тих и спокоен, когато изведнъж кучетата залаяха силно и злобно като на вълк.
“Какъв вълк посред бял ден?”- запита се Никола и се изправи.

{Още»}

 
СТРАШНИЯТ ЧЕРЕН ДОГ

Йордан Петров
Необходимостта от дидактичните разкази не е в това
да се покаже колко е лош героят, а как той разбира, че е лош.
Авторът

{Още»}

 
ЧЕРВЕНИТЕ ЧЕРЕШИ

Йордан Петров
В  затвора бе абсолютно забранено внасянето и употребата на алкохол. За нарушение се предвиждаше карцер. А той бе влажен, студен и тъмен като истинска преизподня. Никой нямаше желание да се “усамоти” там, заради няколко чашки алкохол, ако ще да е отлежало шотладнско уиски.

{Още»}

 
КЪРТИЧЕТО И ЖИТЕНАТА ПИТКА

Ружа Велчева
Къртичето лакомо поглъщаше аромата на пресните закуски, подредени на тезгяха. Всички бяха толкова примамливи, но очите му все се спираха на питката в края на редичката. Напомняше му за питките, които някога баба му печеше на старата печка в кухнята.

{Още»}

 
ТРАМВАЙ СТРАХ

Цветелина Александрова
На Донна
Трамваят проскърцва равномерно по релсите. Малко след десет е. Пътниците са се отпуснали на седалките, втренчени в телефоните си. Едно момиче слуша толкова силна музика, че възрастната жена пред нея вече няколко пъти се обръща и й хвърля продължителни строги погледи.

{Още»}

 
ИЗ „БОЯН МАГА – СИНЪТ НА СИМЕОН” (2019)

Павлина Павлова
първа глава от новия исторически роман на авторката

Аз съм Вениамин, най-малкият син на цар Симеон. Аз съм онзи, комуто той искаше да повери трона.

{Още»}

 
ЗМЕЙОВА НЕВЯСТА

Руси Маринополски
Тая нощ нямаше луна, но звездите бяха толкова нагъсто и големи, че старите бухлати черници хвърляха сянка под себе си и по старите каменни зидове. Не бяха пели първи петли.

{Още»}

 
ПЕСЕНТА НА ДОНКА

Руси Маринополски
Много години аргатува Злати по чужди имоти. Хорски добитък гледа, на свой не се порадва. Само десетина кокошки и магарето пълнеха сиромашкия му двор - сиво, рошаво, с едно отрязано ухо, но търпеливо на глад и неволи като него.

{Още»}

 
ЕЛКА

Тотьо Нерезов
През 1854 г. на 28 юни е роден Иван Андонов поп Андонов в село Мурсалково, днешно Спасово, Чирпанско. Майка му го ражда след обяд по време на жътва на нива в местността „Малките Брестчета”.

{Още»}

 
БЕЛАТА

Тотьо Нерезов
Талигов Христо, помня, казваше, че в нашия край курбан се прави само при починал човек. С курбан се гощават дошлите да се простят с покойника…
Дирлиецът Таню твърди, че от сбората на Спасовден по-голяма няма. Откакто са въвели да пекат кюфтета и наденици, развалили празника.

{Още»}

 
ДРЪВНИКА

Тотьо Нерезов
Боналов Марин преди десетина дни навърши осемдесет години…
На бонал чолаковци казват дълбок кладенец. Баба му е от Яворово и е от Боналовия род. Дядо му е убит на фронта и родът се води на името на бабата. Бонал - дълбок кладенец, чиста вода…

{Още»}

 
МЪДРИЯТ ИЗБОР

Борис Василев
Два дни всички се питаха къде щукна кучката. На третия ден тя замаха опашка на пруста. Очите й светеха радостно, но беше много отслабнала. Дядо Костадин засмяно заклати глава:

{Още»}

 
ЧУДНА ДРУЖБА

Борис Василев
Всички знаеха чудната дружба между Марка и Дорча. Яхнеше ли бай Тодор магарето, Дорчо непремнно вървеше след него. Но яхнеше ли коня, Марко в никой случай не се унижаваше да върви отзад.

{Още»}

 
СВОБОДОЛЮБИВИЯТ ТИТ

Историята на котарака
Василий Воронов
превод: Дафинка Станева
Черната лакирана лимузина леко се плъзгаше по широкото шосе, залято с жълтите ивици на майския залез. Забавила малко ход, тя свърна по тесните павета покрай тъмна борова гора. Забави ход покрай бордюра.

{Още»}

 
СИТНЕЖИ

Иванка Павлова
***
Трамваят е полупразен. По средата между двете редици с насядали пътници стои мъж - нисък, набит, с късо подстригана бяла коса, леко разкрачен. Излъчва самочувствие и твърдост. Някой го търси по телефона.

{Още»}

 
МАЛКИ ИСТОРИИ

Йордан Калайков
НЕПУКИСТ
Човекът е одрипавял. Тика допотопно колело - „Балканче”, останало по чудо от соцвремето. Собственикът му крачи до двуколесната си собственост срещу тълпата заляла тротоара.

{Още»}

 
НЕЗАСЛУЖЕНА ВИНА

Димитър Никленов
От най-високото място на моста плажната ивица изглеждаше като нагърчена жълта тюлена покривка. Преди да стъпи на нея, Мия мина покрай яхтеното пристанище, хвърли бегъл поглед към неголямата яхта, сякаш добре познаваше собственика й, и се устреми към вилата, която беше буквално до скалистия бряг.

{Още»}

 
ИЗРЕЧЕНИЯ XIII

Марко Марков
Вероятно ще работя до последния си дъх. И затова работата ми ще остане недовършена.
Само богатите знаят колко скъпо струва честността.

{Още»}

 
ПОЕТИЧНИ АФОРИЗМИ

Мая Цекова
Гърди със силикон си накичи, та бързо път си проправи.
Отвод: не ставам, хора, за крал: малко съм крал.

{Още»}

 
НЯМА

Туко Рамирез
Най-употребяваната дума у нас е думата „няма”.
В здравеопазването няма заплати, няма направления и лекарства, няма лекари, а някъде няма изобщо болници.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Димитър Хаджитодоров
КРАЯТ НА ЛЯТОТО
Призори, в здрача косовете тихо се съвещават на пътеките. Ранните минувачи ги разпръскват из храстите.

{Още»}

 
ВДЪХНОВЕНИЕТО ИМА МНОГО ЛИЦА

Кристина Димитрова
- Какво те подтикна да пропишеш?
Въпросът долетя от последните редици. Беше го задало нахакано на вид момче, което още с влизането й в стаята бе започнало ехидно да шушука на съседа си.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Драгни Драгнев
САМОТА И УСАМОТЕНОСТ
Едно и също е, казват. Различно е, смятам аз. Самотата е съдба, участ. Нежелана… Принуда… Оставаш сам, когато близките и приятелите си отидат. Когато хората, които си обичал, те изоставят.

{Още»}

 
НЕВЪЗМОЖНА СРЕЩА

Иван Воденичарски
Негово величество Цар Борис ІІІ се завърна от извънредно важното си посещение в Германия на 31 март 1943 година. София го посрещна с ураганни ветрове, които вещаеха бърза промяна на времето.

{Още»}

 
МАЙКА

Борис Василев
Чичо Джанковата Марушка беше дребна кравичка, но в хомота напрягаше наравно с Белча и блажеше цялата къща. Вимето й висеше като на породиста коза. На нея се учеха да доят дори децата.

{Още»}

 
МАЙЧИНСКА ЖАЖДА

Борис Василев
случка
Като всяко куче и котка, маца и хрътката на чичо Павел не живееха добре. Често зъбите на Тина оскубваха Мациното кожухче, но и мацините нокти не прощаваха на Тинината муцуна.

{Още»}

 
ТРЕВАТА Е НАЙ-ЗЕЛЕНА ПРЕЗ МАЙ

Мюмюн Тахир
Малък разказ за любовта
Не съм мигнала.
От всичко, което си казахме, помня само думите кантарион и мащерка. Не можех да остана повече, щях да се разплача. Толкова се зарадвах, че дойдох да се видим - нали си бяхме обещали, че ще бъдем заедно, докато усетим, че чувствата си отиват.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Слободан Р. Мартинович
превод: Иван Д. Топалски
Сърбия ще влезе в Европейския съюз през задната вратичка. Затова ще трябва още да се посмали.
Беше засвидетелстван патриот: ограбваше предимно своето отечество.

{Още»}

 
РИБОЛОВ

Иван Нечев
Неумолимостта на живота отнесе големия веселяк дядо Вельо в земята - тази земя, по която той скромно, но уверено крачеше, сигурен, че не може за изчезне от нея.

{Още»}

 
ОНАКОВАТА

Иван Нечев
Отшумяха многобройните януарски празници и се забравиха като изсъхналата трева на Садината. Изниза се и шумният Трифон Зарезан като вино от буре, което не е без дъно.

{Още»}

 
ДОН ПЕДРО

Иван Нечев
Буйната пролет разсея по земята пъстри цветя и коварни бодли, засмя се по тъжните клони на сливите, ябълките, вишните и другите дърволаци, които най-първо занемяха в почуда, сетне се поддадоха на ласките и цъфнаха.

{Още»}

 
КАРАКОНДЖУЛИ

Иван Нечев
Леля Мендевица дотича запъхтяна и възбудена при Стефана Комурката. Почти крещеше на пресекулки, като се кръстеше за достоверност.

{Още»}

 
ВСИЧКО, КОЕТО НЕ СВЪРШВА…

Йоан Нечев
Лодката беше полузаровена в пясъка и две ребра от кърмата й стърчаха като празнични пера от короната на индианец. Боята по страните й бе излющена, а мачта почти липсваше, счупена от бурята до основата.

{Още»}

 
РАЙКО АЛЕКСИЕВ

Дамян Бърняков
Из „Оптимизмът на творците” (1988)
ПРОТИВОДЪРЖАВНА КАРИКАТУРА
Като ученик във Врачанската гимназия карикатуристът Райко Николов Алексиев нарисувал сполучлива карикатура на директора на гимназията.

{Още»}

 
БАЛКАНЪТ

Иван Кирилов
Повлекат ли се тъмни мъгли из пролома и хладният Дунавец запищи из усои - опустяват кърища и градини, за да грейне бащиното огнище…

{Още»}

 
КАМЕНЕН КРЪСТ

Иван Кирилов
Легенда
И днес, кога мине странник през Старо село, първото нещо, което спира погледа му, е големият „Каменен кръст”, издигнал се връз стръмна чука зад село.

{Още»}

 
ДЯДОВАТА СЛАВЧОВА ВОДЕНИЦА

Илия Еврев
Отдавна са запустели всички воденици по Герила и Камчията. Буйни повети, бъз, лугочки, бучениш, куковича прежда и диви лози покриват техните леговища.

{Още»}

 
ГНЕЗДОТО НА ГЕРАИТЕ

Илия Еврев
Подтикнат от моя постоянен интерес към миналото, ето ме след четвърт век в най-хубавите дни на есента отново във Върбица, гост в сарая на Гераите. Колко е приятно да гостуваш на добър стар приятел след толкова дълга раздяла.

{Още»}

 
КЪДЕ СИ, ТАТЕ НА ГЪЛИВЕР

Иванко Маринов

Из „Родопският Вавилон” (2019)
КЪДЕ СИ, ТАТЕ НА ГЪЛИВЕР
Изборите си минават-заминават.
Остават предизборните афиши, да удрят плесници на вятъра.
С мустаци а ла Салвадор Дали, с пиратски бради и черни превръзки през око…
С малайски ножове в зъбите.

{Още»}

 
ПРЕДИЗБОРЕН МИТИНГ

Боян Йорданов
Всичко беше готово за последния предизборен митинг в градчето. В центъра, върху голяма естрада се бяха наредили много съпартийци на кандидат-депутата Станко Величков. И вечерното есенно слънцето щедро отпускаше своите последни лъчи за този ден.

{Още»}

 
КЛАДЕНЕЦЪТ НА ДРУГОСЕЛЕЦА

Йордан Петров
Беше много, много отдавна. Малкото курортно селце още нямаше свой хан. Топлите лековити извори, известни още от римско време, бяха разнесли славата му надалече. Тук имаше две бани с минерална вода.

{Още»}

 
РОСНОТО ИЗВОРЧЕ

Йордан Петров
Лятото беше дъждовно. При всеки проливен дъжд реката прииждаше. Пороите влачеха коренища и клони. Разбеснелите се води дълго ги носеха надолу по течението, преобръщаха и блъскаха от бряг в бряг.

{Още»}

 
С ДЪХ НА ДЪБОВИ ЛИСТА

Йордан Петров
Пролетта тази година се случи добра  -  топла и влажна. Планината бързо се раззелени и тревата пръкна изведнъж, израстна много бързо и изненадващо обилно. Ранното лято едва преваляше, a по горските поляни и ливадите вече имаше щедра зеленина, която видимо избуя и животните пасяха на воля, до насита.

{Още»}

 
СИЛАТА НА ПРИМЕРА

Гергина Давидова
Като се сейна златоструйно слънце, та доведе лято пребогато. Житата зрееха в полята. Балканът разтвори листните чадъри, за да пази споменът за сърцати българи и люти битки. Животинките хранеха своите рожби, а поляните се препълниха с омайни цветя и благоуханни билки.

{Още»}

 
АЗБУКИТЕ НА ВЕЧНОСТТА

Мюмюн Тахир
Какво е и каква е
едва ли ще узнаем.
Начало или край е?
Сух клон, поток безкраен?

{Още»}

 
ПАРАДОКСИ

Мая Цекова
Отнесохме се към Природата като с футболна топка, сега й е реда да ни бие дузпата.
Ако Салонният лъв не се вижда никакъв, търси го в миша дупка.

{Още»}

 
САМОЖЕРТВЕНИЯТ ОГЪН

Георги Михалков
Разказът е награден с първа награда в раздела за проза от Международния литературен конкурс, посветен на Анна Ахматова. Обявяването на наградите се състоя на 18. 10. 2019 г., петък, в Руския културен институт.

{Още»}

 
ЗАРЕЖДАНЕТО

Ангел Иванов
“Цариградско” шосе, лъснало като самолетна писта. Огромният мол като Трети терминал. Околните офис сгради от стомана и стъкло - банкови институции, консорциуми и фондове за рисков капитал - с фасади-прозорци, светещи тук-там като шантава електронна игра от 90-те.

{Още»}

 
ДЕТСКАТА СТАЯ

Ангел Иванов
Подмина паркиран камион пред стълбите на храма. Отецът и възрастните клисарки тъкмо изваждаха вързопи с върбови клонки от каросерията за утрешния празник. Помисли си да се върне и да им помогне, но реши по-скоро да се прибере у дома.

{Още»}

 
БОГОРОДИЦА ОТ ОЛТАРА НА ПРОТАТА

Ангел Иванов
Слязохме на пристанището “Дафни”. Валеше обилно. Вече знаехме, че заради  неспирния дъжд - заваля още на ферибота - ще обърнем програмата. Това пътуване до Света Гора беше организирано около намерението ни да изкачим връх Атон (2033 м.).

{Още»}

 
ТЕХНИЧЕСКА ПРОВЕРКА

Ангел Иванов
Трескаво влезе в кабината и затвори нервно, но тихо металната врата зад гърба си. Остави откраднатия ключ на масата, до пулта. Обърна прашния стол и седна в него. Беше прекарал тук 12 години, преди да го съкратят.

{Още»}

 
И НЕКА БЪДЕ СПОРЕД НЕЙНАТА ВЯРА…

Борис Василев
Легенда
В стаята на вдовицата Симон беше светло и тихо. От леглото се виждаше Голгота, почерняла от хора. майката току-що беше приседнала до главата на болната си дъщеря и тихо говореше…
Нощес Юда от Кариот беше предал своя Божествен учител.

{Още»}

 
ПЪРВОТО ЧУДО

Борис Василев
Легенда
По онова време цезар Август заповяда всеки да се запише в града, от който е родът му, та да се преброи населението. И настана небивало оживление по цялата Римска империя.

{Още»}

 
ИЗРЕЧЕНИЯ XII

Марко Марков
Най-важният свидетел на това, което вършим, е съвестта ни.
Някой живее. Някой живее в тревата, в цветето, в дървото. Помнете: някой живее в тях.
Страхът и жестокостта са родни братя, които се допълват взаимно.

{Още»}

 
ИЗ „АНА ОТ ОСТРОВА” (2019)

Юлия Дивизиева

1.
Фериботът разсичаше мастилените води. След него оставаше широка пенлива диря, над която кръжаха гларуси. Свечеряваше се.

{Още»}

 
МАЛКИ ИСТОРИИ

Йордан Калайков
ЕДНА РАЗХОДКА
Попадам в градче, за което биха казали, че е от селски тип. Малки улички, разбити тротоари, от двете страни се редуват бакалници, баничарници, кинкалерия, железария и какво ли още не. Навсякъде щъкат хора, бързат за някъде, говорят си нещо, но отстрани прилича на надвикване. Никой никого не изслушва, приказват си едновременно, но се [...]

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Драгни Драгнев
КУЛТУРА
За един, за друг казват, че е толерантен човек. Човек, който проявява търпимост към чуждото мнение. Либерал. Голяма душа. Покровител… Има сърце да помага на изпадналия в беда. Дружелюбен. Благ. Ласкав…

{Още»}

 
ОГРИЗКИ ЗА БЕДНИТЕ

Валентин Найденов
Футболистът Осман ме срещна на моста. Отдавна не бяхме се виждали. И този забравен вече футболист беше пообиколил планетата. Той ми разказа за бедните иракчани. В Киркук му бяха ръкопляскали на името.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Пламен Георгиев
Най-трудно се прикриват с ядене човешките слабости.
Тези с тъмно минало нямат никога загар.
Понякога при заобикалянето на законите стават страхотни задръствания.

{Още»}

 
ДЪЖД

Мария В. Николова
Едри капки дъжд се отцеждат с цвят на охра. Закъсняла роза разцъфна. Слънцето се скри под чадъра на облаците, изгубило сламената си шапка. Бягат по небето едри парцали раздърпан памук, сякаш плуват лодки наобратно.

{Още»}

 
БЛАГОСЛОВИЯТА

Цветелина Александрова
Облегната на студената стена на малката църква, бабата отдалеч притегля погледите на минувачите. Като раково образувание се е сраснала за камъка. През зимата, обвита в шалове и одеяла, е огромен пашкул, от който стърчат два кървавочервени израстъка, протегнати напред. Главата й е опакована във вълнен шал чак до очите - сълзящи, избледнели почти до [...]

{Още»}

 
ТРИНАДЕСЕТ ВДОВИЦИ

Анатолий Петров
Важно събитие се случи на стария ерген Васил Гологанов в навечерието на седемдесетгодишния му юбилей. В тотото улучи петица и получи над хиляда лева. В селската кръчма на съселяните си той даде разкошен банкет, на който чу пожелания, хвалебствия, приветствия, както да си намери и булка.

{Още»}

 
ХЛЯБЪТ

Динко Динков
Стоя и Никола изведоха децата на полето, разпрегнаха воловете, започнаха да жънат пшеницата и да връзват класове в ръкойки. Денят преди Яневден местните хора излизаха по нивите и изправяха по традиция направените снопове. За панаира към Обзор се стичаше народ от близките села да празнува с роднините си.

{Още»}

 
НАПАДЕНИЕ

Никифор Попфилипов
Овците отдавна се бяха прибрали и лежаха на открито търло в нивата. В единия й край, до височък слог, пращаше голям овчрски огън. Пламъците му осветляваха близките овци и припламваха в очите им, както и на сивия пръч. Той се бе излегнал на слога срещу огъня и спокойно преживяше.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Вера Найденова
СЕЛО
Пътят за село минава през плантация от рози и ухае зашеметяващо, опияняващо.
Трабантчето се подрусва унесено.
Бели облаци плуват ожаднели от изгарящо слънце в синевата.
Първите къщи заприиждат бавно.

{Още»}

 
ЗАПОЗНАВАНЕ СЪС СЕБЕ СИ

Карол Николов
Из „Спомени от България” (2003)
* * *
Търново.
Този град трябва да се разглежда с жена. Той е чуден и невероятен като любовта.
… Още от рано папските пратеници са готови за коронацията. По дървения мост на Царевец към двореца се стичат хиляди хора. Самият дворец е изпълнен до краен предел като кошер.

{Още»}

 
ПАМУЧНИ СЪРЦА

Борис Василев
Сиромах Данчо пак върна Сивушка и теленцето й. Хората не искаха да ги хранят без полза през зимата и даваха цена вече за смях. Реши да опита и другия пазар.

{Още»}

 
КАКИЧКО, НОСИШ ЛИ?

Борис Василев
Тая година безплатната ученическа трапезария се откри късно. Нямаше достаъчно средства, пък и бедните деца бяха много.

{Още»}

 
МЕЧО

Борис Василев
Той се роди в края на зимата и израсна един на майка.
Дядо казваше, че другите кученца завлякъл някой пор. Не знам дали беше вярно, но малкият смучеше млякото и на братчетата си, въртеше къса опашка, която едвам се отделяше от тялото му, пълнееше и се лъскаше къдрав и кафяв, като същинско мече…

{Още»}

 
ЧУДНАТА СРЕЩА

Борис Василев
Това лято, през една лунна нощ, по забулената планинска пътека за връх Ком се чу дрезгава кашлица. Изпод клоните изскочиха двама космати мъже с лули в устата, кожени чанти и дълги ками на поясите.

{Още»}

 
ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ РЕАЛНОСТТА

Димитър Никленов
От три дена пролетта надничаше с цялата си прелест и подканяше църневци да излязат на припек край дуварите на белосаните си къщи и да поизтупат студа от дългата зима.

{Още»}

 
РЕДНИК СПИ-СПИ

Боян Йорданов
Видях го още щом започна да пресича по пешеходната пътека. Познавах го от казармата. Спи-спи, така му викаха. Фамилията му беше Спиридонов. Беше нисичък на ръст, но вървеше някак бавно и замислено.

{Още»}

 
МЕЧКАТА

Боян Йорданов
Докторът точно се загащваше, когато сърната изскочи. Пушката се намираше в краката му и нямаше време за реакция. Освен това позицията му не беше много чиста.

{Още»}

 
СРЕБЪРНОТО ДЪРВО

Димитър Хаджитодоров
Бунгалото се намираше под черничево дърво, на трийсетина метра от морето. Няколко крачки бяха достатъчни, за да излезем на черния поморийски пясък, недалеч от Калното езеро. Насреща, в лека мъгла, се виждаше старият Несебър.

{Още»}

 
МОСТЪТ НА НЕСБЪДНАТАТА ЛЮБОВ

Илия Еврев

Заваляха дъждовете,
дъждовете през май месец.
Та валяха два дни, три дни,
два дни, три дни, три недели.

Че придойде голям Осъм,

{Още»}

 
ЧОВЕКЪТ ФИГУРА

Димитър Никленов
На моя внук Даниел
Разстоянието между Човека фигура и Изображението, което преследваше в мрачината на съня си, не беше далече, но и да искаше, не можеше да го докосне. Това видимо разделение го плашеше, той негодуваше и страданието продължаваше, докато се съмнеше.

{Още»}

 
ПАЛИ ИВАНОВАТА МОГИЛА

Борис Василев
Легенда
Живял някога Пали Иван. Хорската омраза сушела дори жената и децата му, зарад подпалените от него къщи и плевни.

{Още»}

 
НАРУШИТЕЛИ НА ЗАКОНА

Иванка Павлова
- Каква ли е тази птица? - пита Васко и сочи с глава към площада. Проследявам погледа му. Пред павилиона за закуски нервно пристъпва от крак на крак висок мъж с куфарче, по сако в юлската жега. В малкия град всеки новодошъл привлича вниманието.

{Още»}

 
В СЯНКАТА НА БОРОВЕТЕ

Златимир Коларов
- На двадесет и една се върнах от казармата - млад, буен, ненаживял се - заразказва той. - С жените не ми вървеше - слаб съм, нисък, леко кривоглед. Първата, която ме погледна ми взе акъла. За месец се ожених, след година се роди синът.

{Още»}

 
ЖЕНАТА СЪС СТЪКЛЕНИ ОЧИ

Златимир Коларов
На жените, които са ме обичали и които съм обичал
Вратата се отвори с трясък и в кръчмата влезе продавачът на стъклените статуетки. Познах го по черните очила и широката лента на челото. Държеше сгънати брезентовата маса и брезентовия стол. На гърба си носеше раница с цвета на масата и стола.

{Още»}

 
ЛЪЧИТЕ, КОИТО НИКОГА НЕ ЧЕЗНАТ

Ангел Христов
Беше ги видял в очите й, лъчите, които никога не чезнат. Въпреки болестта и притъпените от лекарствата болки, те сияеха дълбоко в нея, съхранявайки някакъв неясен за него спомен.

{Още»}

 
ТРИ ЛИПИ

Херман Хесе
превод: Красимира Василева
Преди повече от три века на зеленото гробище на приюта “Свети Дух” в Берлин имало три великолепни стари липи. Те били толкова големи, че покрили гробището с преплетените клони на огромните си корони като гигантска арка.

{Още»}

 
ЛЮБОВНИЦИТЕ ОТ ТОЛЕДО

Вилие дьо Лил Адам
превод: Евгения Динкова
На г-н Емил Пиер

Нима щеше да е справедливо Господ да осъди човека на щастие?
(Отговор на римските богослови на възражението за Първородния грях)
Източна зора къпеше в червено гранитните скулптури на фронтона на Официала (1) в Толедо и открояваше сред тях  Кучето-стиснало-със-зъби-горящ-факел, герба на Светата Инквизиция.

{Още»}

 
КРАЖБА

Лъчезар Георгиев
Христан разтвори широко прозорците и стаята се изпълни с прохладния дъх на чукарите, замириса на бор и гнила шума, на прясна боя и цветя. Това са те, Радините зюмбюли, кремове, лалета, зад тях като в шпалир наредени саксиите с мушкато, бегония, циклама, да е жива Милица да види…
Приготви леглото и се зави.

{Още»}

 
ЛОЗНИЦИТЕ

Емил Енчев
Северняшката ни къща беше чужда - там живеехме под наем, докато един ден от стопанството, където работеше баща ми, решиха да продадат къщята на техните работници.

{Още»}

 
ЕСЕННИ ЛИСТА

Йордан Петров
Първите слани, в средата на есента, попариха листата на дърветата и рано ги обагриха в огненочервено. Те бързо окапаха и сега вятърът леко ги стелеше по тротоарите на курортното градче. Работниците по чистотата с големи, дълги метли всеки ден ги смитаха, купчеха ги по алеите и ги извозваха с камиони.

{Още»}

 
ПОСЛЕДНАТА ЦИГАРА

Йордан Петров
Всеки ден, в късния  следобед, от Централната гара София тръгват много влакове.  Шумно е. Перонът е пълен с хора щъкащи насам-натам в различни посоки. Едни заминават за провинцията, други пристигат.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Тодор Бакърджиев
Малкото щастие не значи дребнаво.
Не е честно толкова малко хора да имат съвест.

{Още»}

 
АНГЕЛСКИ КРИЛЕ

Мариана Бусарова
Усещаше как накрайникът на ехографа се движи по изпъкналия й корем, спуска се наляво, а после надясно. Гелът, който улесняваше движението, бе неприятно лепкав и студен. Велина едва успя да овладее потръпването, което полази по кожата й.

{Още»}

 
РУСИ ПЛИТКИ

Мариана Бусарова
повест
1.
Слънцето прежуляше безмилостно. По синьото небе нямаше дори един милостив облак, който да даде надежда за поне малка прохлада. Диньо чуваше собственото си хрипливо дишане, наедно с това на другарите си.

{Още»}

 
ВЛАСТТА НА КОКАЛА Е БЕЗСМЪРТНА

Планимир Петров
Тази история, като „царска” легенда, тема, сюжет и поука, бях я чел някъде. Как някакъв ексцентричен персийски цар, останал кожа и кости от коварна болест, пожелал на смъртния си одър да му донесат варен и препечен агнешки бут.

{Още»}

 
ДУША

Ружа Велчева
Един странен образ съм съхранила в паметта си през годините от времето, когато тичах безгрижна и очарована из чистите спокойни улички на родното Павликени.

{Още»}

 
ДВЕТЕ ЧЕРНИ МАСЛИНИ…

Планимир Петров
Преди няколко години, в една късна есен, замръкнах аварийно в подбалканското градче К. Фирменият автобус, с който пътувах за Варна се повреди, и лека-полека на първа скорост пропълзяхме до центъра.

{Още»}

 
ДА ВЕЧЕРЯШ САМ

Елена Городецка
превод: Дафинка Станева
Да се опиташ да обясниш какво е самота, то е все едно човек без крака да ти обясни какво му е.
Може да имаш много приятели, прекрасни колеги, роднини… Но живееш ли сам, не можеш да избегнеш самотата.

{Още»}

 
МАЙКА

Радка Атанасова-Топалова
Селото замръкна в очакване. Утре Герана щеше да вдига сватба на дъщеря си. Той бе един от най-личните хора в селото и околията - работлив, умен и сладкодумен. Богата зестра беше приготвил на щерка си, а момчето и то беше от сой.

{Още»}

 
ГОРАТА НА ЛУДИЯ

Георги Михалков
Къщата беше стара, в края на селото, до шосето, което водеше за Пчелиново, и в нея, преди да почине, живееше дядо Симо. Наблизо нямаше други къщи и тя приличаше на сираче, на изоставено малко дете.

{Още»}

 
НЕ ЯБЪЛКА, А КЕСТЕН!

Никола Филипов
Довтаса пак кестенското време и аз, както и в предишния октомври отидох в Гринуич да събирам кестени. В парка и горичките около Обсерваторията и лабораториите растат все ядливи кестени, от вкусни по-вкусни.

{Още»}

 
ЕХ, ДА БЕШЕ ЖИВА БАБА

Ники Комедвенска
Баба ми беше мъдра жена. Казваше, че може всичко да ти откраднат, само това, дето ти е в главата, никой не може да го вземе. А в главата на една жена много работи може да има. И други работи казваше: че всичко трябва да се прави с чалъм.

{Още»}

 
ПО ПЪТЕКАТА

Димитър Никленов
Денят беше слънчев. Преполовеното лято напомняше за себе си с усилена полска работа и топъл задух от сутрин до вечер. По улиците на малкото подбалканско село имаше дървени рамки за сушене на тютюна, чийто мирис се усещаше навсякъде.

{Още»}

 
УЧИТЕЛЯТ ПО ГЕОГРАФИЯ

Димитър Хаджитодоров
Тодор Соколов, учител по география, ръководеше пролетно време кандидат-студентски курсове и изнасяше своите богати по материал лекции два пъти в седмицата в едно от столичните училища.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Туко Рамирез
ПО ДОСТОЕВСКИ
Най-много идиоти шофират по нашите пътища.
Всеки втори сваля прозореца на колата и крещи:
- Къде караш бе, идиот?

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Георги Бербенков
Ако искаш да забравиш някого, не го споменавай дори за лошо.
Не ми обръщайте гръб, защото ще се покатеря на него!
Мълчаливият човек, ако го предизвикаш, може да ти говори с часове.

{Още»}

 
ЛЮБОВ

Николай Петков
- Не, любовта само ви губи времето! - обединиха се организаторите.
- Не, любовта не е научно доказана! - смръщено постановиха лекарите.
- Любовта само ви разсейва от важното! - троснато каза учителят по пиано, което твърдение иронично противоречеше на собствената му “възвишена” професия.

{Още»}

 
ЗАПИСКИ

Мая Цекова
Късата памет има дълга история.
Високите цени съвсем ни смалиха.
Времето лекува, но не и болни амбиции.

{Още»}

 
ПОНЯКОГА…

Мартин Маринов
Из книгата „Лазурният бряг на болката” (2019)

ПОНЯКОГА допускам, че ще си тръгна оттук без да съм танцувал танго в Буенос Айрес, без да съм гледал корида в Севиля, без да съм се възхищавал на площад Сан Марко от гондола във Венеция и без да съм стъпвал в тревата на Ясна Поляна на Толстой. И [...]

{Още»}

 
СПАСОВДЕН

Тотьо Нерезов
Видяхме се в събота. Бях предупреден от снаха му, че ще дойдат. Повече от две години не сме се виждали. Чуваме се по телефона. Ще дойде със сина, снахата, внукът ще ги кара. Дошъл си от далечния Китай, там живее със семейството си, имал и три деца.

{Още»}

 
БАЛАБАН

Константин Канев
Сине, стига ти „ученката”, нема да ставаш даскал. Ще те правя овчар, ще пасем овцете, ще ги плодим, ще торим нивите да севаме ръж и овес…

{Още»}

 
ДОБРИЧКОВАТА КУКУВИЦА

Константин Канев
Прифоркало е пиленце
през Рожен, през планинона!
В лето господне 1813 един безимен монах от Влашко премина Дунава и през Родопите се упъти към беломорския бряг, за да отиде в Зографския манастир. Този монах беше предрешен с арнаутски дрехи.

{Още»}

 
ЖИТЕЙСКИ МИНИАТЮРИ - 2

Милена Обретенова
ІІ. ОТ РЕЦЕПЦИЯТА
1.
Две дами от Беларус: миловидни и симпатични, общителни, без да бъдат обаче нахални. Леко встрани от урагана на промените, тресящ бившия източен блок, видимо се изумяват от новокапиталистическото ми работно време на рецепцията на хотела - 12 часа.

{Още»}

 
ПЪТУВАЩИЯТ ЖУЛ ВЕРН

Йордан Петров
Ранният сутрешен експрес и днес бе точен. В ясното и студеното тракийско утро, това доказано редовно и много комфортно пътно превозно средство не закъсня. Богомил Ненов, като пътник, нито за миг не се съмняваше в тази точност и я определяше дори  като сигурен знак, че денят му се очартава да бъде добър и спорен.

{Още»}

 
ИЗ „БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ…” (2016)

Ружа Велчева
КЪСМЕТ
Днес Кривундела не усещаше земята под краката си. Раздрънканата детска количка, вече изпразнена в близкия пункт за вторични суровини, припяваше на припряните му крачки.
„Туп…туп-туп…” Оранжевата маратонка следваше поклащането на черната…

{Още»}

 
БЕЛИЯТ ГЪЛЪБ

Ангел Христов
Следях го от няколко минути - беше кацнал на перваза и кой знае защо се взираше в мътното стъкло, беше ранно утро и прозрачността на чистото стъкло не играеше никаква роля. Познавах гълъба, беше идвал безброй пъти, докато съпругата ми ги хранене.

{Още»}

 
ЗА ГЪЛЪБИТЕ И УМИРАНЕТО

Валентин Попов
Вървяха ръка за ръка - майка и петгодишното й момченце. Въпреки че времето не бе кой знае колко хубаво заради хладния северозападен вятър, Виктор бе пожелал да отидат до близката детска площадка.

{Още»}

 
НАЙ-СЛАДКИЯТ ЗАЛЪК

Георги Гривнев
Първият залък е най-сладък, последният е за насита.
Александър Костов или както още му казваха за по-кратко Сандю, взе първата си жена от село - Николина от Лещевите.

{Още»}

 
АРНАУТСКАТА КЮПРИЯ

Константин Канев
При извора на Хубча се мъдрят три моста, три кюприи - три сестри. Те напомнят за различни родопски времена, открояват три родопски строителни школи на майсторите „кюприжии”.

{Още»}

 
ШИМОВИЯТ ЩЪРКЕЛ

Константин Канев
Колю Чакора имаше трима сина: големият - Спиро, стана кехая, но връх не изви, защото галеше пустата ракия. Коста, средният, след скитане по света се върна в село като мъдрец и философ, знаеше седем езика, тълкуваше световните събития и накрая се пресели в Широка лъка.

{Още»}

 
РИБОГЛАВЕЦ

Валентин Попов
„Знаете ли, спокоен съм в последните си часове!”, каза ми болникът в “крилото на смъртниците”, както го наричахме помежду си. Вдигнах очи от картона му.

{Още»}

 
БОЯН И ЛЪВИЦАТА

Димитър Петров
Силен лъвски рев разцепва вечерта над градчето. Хората се спират за миг и после пак продължават разходката си. Лятото е в разгара си. Вечерта е прозрачна и загадъчна.

{Още»}

 
ЛЮБОВТА НА ЖЕНАТА

Йоан Нечев
- Жената, чедо, не е човек. Каквото може да понесе в себе си тя, никой жив човек не може. Жената е орисана да изкупи тоя свят, тоя проклет свят, в който никой не я е питал иска ли да дойде или не иска…

{Още»}

 
ШЕПА ЕСЕНЕН ДЪЖД

Иван Енчев
Всички в неговото родно градче го наричаха Вуйчото от Австралия. Никой не споменаваше името му: Станчо Станков. Приказваше се, че около 1950 година е избягал от България, когато бил войник.

{Още»}

 
ЗА ПЪТЯ НА КНИГАТА

Веселин Касчиев
Един клошар.
Един клошар незнаен… казвам ви… безимен и незнаен, един клошар, бездомник оглупял, с ум колкото мушица, рови в кофите за смет, рови в изобилието свое. И вижте… на върха на купчина боклуци той съзира книга.

{Още»}

 
ЕДНА ПЕСЕН СТИГА ЛИ

Драгни Драгнев
Моето, бащиното и дядовото село в Добруджа. Мъничко такова, сгушено между хълмове. Няма и сто къщи. Петдесет дори няма… Много дни от детството и юношеството ми останаха там.

{Още»}

 
ПАНИКА

Панчо Недев
Пред годишното приключване, от Централното управление на фирмата, изпратиха очаквания ревизор. Имало и сигнали за злоупотреби с власт и средства, конфликт на интереси и прочие. Целият работнически и чиновнически колектив мълчаливо се зарадва, а управленческото тяло изпадна в паника.

{Още»}

 
ИЗРЕЧЕНИЯ XI

Марко Марков
Нападне ли те, страхът е по-голям, отколкото е.
Човекът старее, а любовта му е все млада.
С едната ръка държи знаме, с другата краде.

{Още»}

 
ЖЕНЧОВЦИ НЕ НИ ТРЯБВАТ

Таньо Клисуров
Из „Мерено и немерено - в стих и проза” (2019)
Набивах крак по прашния площад на поделението. Строева подготовка. Шести час. Нарочно сложен в програмата последен, за да е в най-горещото време на деня. През едното рамо - калашников, през другото - противогаз. Механично обръщане наляво, надясно, кръгом.

{Още»}

 
ЗАПОЗНАВАНЕ С БЪЛГАРИЯ

Карол Николов
из „Спомени от България” (2003)
1. Запознаване с България
Любовта към Отечеството

{Още»}

 
ГЕЛА

Любен Панов
Горделиво гнездо в самата пазва на също тъй горделивата Родопа, дето беше я нарекъл Дядо Вазов.
Какво ширине, боже… каква хубост… Очите не смогват да се нагледат насреща и встрани, напред и нагоре към Перелиците, Малък и Голям, гушнали се в пенливите пелерини на небесната синева…

{Още»}

 
ЦАРСКИ ПЪТ

Йордан Петров
МЕЧТАТА НА СТАРИЯ РОДОПЧАНИН
първи разказ
Голяма и обширна е Родопа планина. Дядо Хвойньо много се гордееше с нея. Безчет са селата и махаличките, които е сгушила в пазвата си неговата планина.  Приютила ги е уютно в скута си.

{Още»}

 
УСМИВКАТА НА МОНА ЛИЗА

Йордан Петров
УЛУЦИТЕ
първи разказ
Дъждът плисна изведнъж.
Капчуците запяха. Изкуствоведът Мартинов неспокойно вдигна нагоре глава и се загледа към стрехата на покрива. По време нa дъжд улуците на къщата му течаха - много неприятно и силно.
Кап-кап-кап. Този шум напоследък го стряскаше.

{Още»}

 
ПЕРУН

Йордан Петров
Преди много години малката стара хижа “Студенец” бе единствената и самотна сграда на хребета под връх “Снежанка”. Долу - на половин час път по преките пътеки, бе разклонът за Широка лъка и Пампорово. Вдясно - на самия път имаше малка кръчма, а вляво от нея бе хранителният магазин.

{Още»}

 
МЕЧКИ

Йордан Петров
В селската кръчма през зимата необикновено е шумно. Особено вечер. Случи ли се на една маса да седят пастири - те неизменно говорят я за овце, я за кози.

{Още»}

 
НАЙ-ДЪЛГАТА СЪБОТА СРЕЩУ НЕДЕЛЯ

Йордан Петров
ИСТИНАТА
първи разказ
На българо-турската граница нощта на 21-ви  срещу 22-ри юни 1941 година бе тиха и спокойна. Всичко бе застинало в кротко безмълвие - ни полъх на вятър, ни трепване на клон или листо имаше под южния свод на звездите.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Пламен Георгиев
Единствено броят на пияните от щастие посетили днес изтрезвителя е намалял драстично.
Лошо е, когато понякога и еколозите бистрят политиката.

{Още»}

 
ОТКУПЕНИЯТ ГРАД

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
При започване на Балканската война през 1912 г. към гр. Солун е имало най-много апетити от страна на съюзниците. Българи, сърби и гърци са искали и са се надявали, че при дележа на плячката в края на войната, той ще се падне в техния дял.

{Още»}

 
ЖИТЕЙСКИ МИНИАТЮРИ

Милена Обретенова
8.
Ех, този открайвремешен препъникамък - математиката! А формулирана като обособена дисциплина „приложна математика” стряска филологическата ми душа повече, отколкото китайско или арабско писмо.

{Още»}

 
КЛЕТВА

Мильо Велчев
Тренът от Русе пристигна по разписание. В есенната вечер оживлението на гара Трапезица беше голямо: носачи и файтонджии предлагаха услуги, посрещачи викаха радостно, други разпалено разговаряха в движение, работници в омаслени дрехи почукваха с дълги чукове по спирачките…

{Още»}

 
НАВИГАТОРЪТ

Любен Панов
Из „Днес” (2018)
На връщане от работа компютърният специалист Иванов реши да купи за вечеря прясна речна риба. Набра на дисплея заявката си и и включи джипиеса.

{Още»}

 
ГЛАСОВЕ В ТЪМНОТО

Иван Воденичарски
КАФЕ “БЛЯН”
През зимата на 2009 година почина жена ми. Датата на смъртта й беше точно един месец след рождения й ден и един месец преди моя рожден ден. Не зная дали това означава нещо, но след като тя си отиде животът ми силно се промени.

{Още»}

 
КОГАТО ПОРАСНА

Мильо Велчев
На външен вид не приличаше на клошарка. Макар и скромно облечена - тъмносиньо манто, черен панталон - дрехите й бяха чисти, а белите коси, вързани на опашка, падаха на букли върху омотан около врата сив копринен шал. Синьозелени, малко тъжни, но живи очи, зад очила с тънка, черна рамка. Семпъл грим, червило, седефени обеци, [...]

{Още»}

 
ВРЕМЕ ЗА СЪН

Ники Комедвенска
Колко прости и ограничени хора има на тоя свят, Господи, колко ситни душици! Ето, навсякъде мизерстват хора, умират държави, измислят се държави, раждат се изроди, светът се дави със себе си, а бай Петко страда, че му избягала котката. Чудо голямо и трагедия! „Бай Петко, казвам му, зарежи я таз котка.

{Още»}

 
КРАЯТ НА ПРИКАЗКАТА

Димитър Хаджитодоров
Не стреляйте по белите лебеди!
Б. Василиев
Беше преди години в Несебър.
Децата бяха малки и още се държахме за ръце.

{Още»}

 
ОТДАВНА МИНАЛО

Георги Домусчиев
Из “Сенки от стария Плевен”
Често с такива подробности възкръсва у мене старото време със своя непринуден и прост живот. Отделни лица и събития, отдавна изчезнали и забравени, са тъй пресни в моите спомени - всичко като да е било вчера.

{Още»}

 
ЛЮБОВ

Георги Гривнев
Неделчо Канев не бе красив, не бе и грозен. Като малък бе нарамен или пущове, както викаха в Горно Дерекьой /Момчиловци/. Пуста младост - широко й е около врата, няма мостове и плетове, няма запиране за онова, което е свободно.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Тодор Бакърджиев
Тъпите по-лесно могат да бъдат тъпкани.
Дори на кръгла маса можеш да се почувстваш в ъгъла.
И вегетиращите полагат труд за това.

{Още»}

 
ДОКАЖИ ИСТИНАТА

Димитър Никленов
Адвокатът Демирев беше интересчия човек и подвластен на парите. Той стремглаво стъпи на почти изгнилия клон, поставен над вадата, и след като едва не изхлузи от рамото си кожената чанта, прескочи на отсрещната страна, където се простираше имотът на художничката Терзиева.

{Още»}

 
НА КУКАТА

Йордан Пеев
Кольо седна на брега на язовира и се загледа в спокойната вода. Не беше идвал тук от миналата пролет. На пръв поглед всичко изглеждаше както преди, но в същото време погледът му усещаше някаква промяна, която той въпреки взирането си не успяваше да разбере каква точно е.

{Още»}

 
ОТМАЛА

Иванка Павлова
Пристигнахме пред хижата почти на разсъмване. До вратата бяха изправени десетина чифта ски със заледен по тях сняг. Видяхме да влизат вътре две момичета и с надеждата, че най-сетне ще намерим подслон, им обяснихме, че цяла нощ обикаляме планината, премръзнали и неспали.

{Още»}

 
СЛЕДИТЕ

Диана Димих
Защо трябваше да й казва тия обидни думи. Филипе, Филипе, какво те прихвана! От четири месеца бяха заедно и никога не беше я нагрубявал. Е, надигаше тон чат-пат, но то си е от характера му.

{Още»}

 
С ПРИСКЪРБИЕ СЪОБЩАВАМЕ

Aнгел Христов
В осем без пет часовникът иззвъня пронизително. Беше от старите, с пружина, върху корпуса му имаше камбанка, а в нея чукче, което издаваше нетърпими звуци.

{Още»}

 
ЕВА.891

Валентин Попов
Новини в 19:00 ч. централно време:
„….населението на Земя падна под девет милиона земляни, затова пък се забелязва ръст в популацията на андроидите, които вече са малко над двадесет и седем милиона…..”
Съобщение от Централния медицински център в Минесота:

{Още»}

 
ПЕПЕРУДИТЕ И ЛAЙЛА

Валентин Попов
Лайла мразеше пеперуди от малка. Още на две годишна възраст бягаше от тях. Караха я да изпитва отвращение, страх и погнуса.

{Още»}

 
ПОУКИ

Ангел Христов
1.
Марто блъсна външната врата и гневно хвърли недопушената цигара, запрати я чак в съседния двор.

{Още»}

 
ВЯРНОСТ ЗА ВЯРНОСТ

Лъчезар Воденичаров
Вятърът усукваше с виене кръглите корони на липите, а подгонени от студения му дъх, едрите овални листа не можеха да си намерят място по тротоара и в малката градинка пред блока. Той вдигна инстинктивно яка и загръщайки се, притиснат от хапещите струи на северняка се упъти към колата.

{Още»}

 
МАРИЙКА

Лъчезар Воденичаров
Кръсти я Марийка… на бабата, дето го напусна преди няколко години и отнесе цялата му младост със себе си. Мислите, радостите, болките и несгодите, гордостта и всичко мъжко в него, та дори и свиркането дорде работи.

{Още»}

 
ОПАК ЧОВЕК

Димитър Никленов
Животът на Стойчо Мазния не беше никак лесен. Всеки ден старателно си подреждаше задачите за деня и затуй пенсионерското му ежедневието преминаваше по един и същ начин.

{Още»}

 
ИЗ СБОРНИКА „СВЕТЕНЕ”

Андрес Неуман
превод: Литературен свят
I
Без емоции няма разказ.
II
Краткостта не може да се измери с линийка, тя има свои собствени параметри.
III
В сградата на разказа детайлите са опорни стълбове, а сюжетът - керемиден покрив.

{Още»}

 
ИВА И ЦВЕТА

Марко Марков
Предговор
Винаги съм мислил, че човекът на перото „преписва” от живота това, което предлага на читателите си. Тази малка книжка е преписана от двете ми дъщери.

{Още»}

 
АПАРАТ ЗА ХИМИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА ПОСЛЕДНАТА ВЪЗДИШКА

Вилие дьо Лил Адам
превод: Евгения Динкова
Utile dulci.
Flaccus (1)
Най-сетне! - Победите ни над природата са неизброими. Осанна! Време не достига да се замислим за тях! Истински триумф!… Пък и за какво да се замисляме? - В името на какво? Какво означава да се замисли човек? Празни приказки!…

{Още»}

 
ЗА Г-Н РУДИЛ, ПОЛИЦЕЙСКИЯ ПО КОЛИТЕ

Алфонс Але
превод: Евгения Динкова
Разбира се, мразя доносничеството… (Ни най-малко не одобрявам постъпката, макар и напълно оправдана, на г-жа Обер, когато - в Семеен пансион, безумно забавната пиеса на нашия приятел Доне - тази дама възмутено уведомява г-н Асан, че са му сложили рога.)

{Още»}

 
ЗА ЦЕЗАРИТЕ

Ники Комедвенска
Странни същества сме хората. Толкова странни, че сами не се разбираме. А едно нещо, дето не го разбираш, колкото повече го мислиш, толкова повече те плаши…

{Още»}

 
НЕБЕТАТА НА ГЕРГАНА

Ники Комедвенска
Мълчи ми се. Така страшно ми се мълчи, че искам да съм се родил ням. За какво ми е тази уста, като никой не ме чува? Затова от два месеца дума не съм обелил - само клатя глава, а пък другите ако щат, нека ме разбират.

{Още»}

 
НЯМА ПОВЕЧЕ

Ники Комедвенска
Седем години! Седем години, откакто съм застанала между два свята и нито единият ме пуска да си тръгна, нито другият ме иска да се върна.

{Още»}

 
СЪПРОТИВЛЕНИЕТО НА НЕЗНАЙНАТА СЪПРОТИВА

Владимир Георгиев
Ето го фалшът, незнайнико: борим се с това, което създаваме. Като прасето, което се въргаля в изпражненията си. То не се бори с тях, харесва ги. На нас ни се струва нехигиенично и затова - отвратително. Нередно. За нас, човешките животни, това е лошо.

{Още»}

 
ШИРОКО АМПЛОА

Стефан Койчев
Обичах да се отбивам в крайпътните барове. Харесваха ми минутите на отдих, кафето или чашата бира след доста километри зад кормилото или напрегнатите бизнес разговори. Като представител на голяма фирма, пътувах много.

{Още»}

 
ТАЙНАТА

Георги Михалков
Всичко започна в началото на една далечна есен и внезапно преобърна живота ми. Бях на осемнадесет години, ученичка в единайсети клас.

{Още»}

 
ДА НАМЕРИШ ГУБИСЛАВ - II

Георги Зарчев
МЪЛЧАНИЕТО, КОЕТО ГОВОРИ
Имам сравнително точна представа за конкретния момент и начин, по който ме обсеби страстта ми към литературата, а после и към театъра. Нямам спомен обаче кога се породи интереса ми към изобразителното изкуство.

{Още»}

 
КНИЖНИЯТ ЧОВЕК

Херман Хесе
превод: Красимира Василева
Имало едно време един човек, който още в ранната си младост намерил убежище от плащещите го житейски бури в книгите. Стаите в неговия дом били препълнени с книги и освен с тях той не общувал с никого.

{Още»}

 
КРАЯТ НА СВЕТА

Димитър Петров
Беро Куриера и Мамеда Майната бяха клошари. Живееха в лозята на градчето, където все по-рядко ходеха бившите собственици на вилите, останали от времето на соца.

{Още»}

 
КЪЩАТА НА КАЛИОПА

Мариана Кирова
На брега на Дунав привечерта беше притихнало - нямаше ги колоездачите и шумните компании, нито градските туристи на Русе, които излизаха понякога в неделя край реката като на пикник. По крайречната улица обаче са накацали малки кафенета и ресторантчета - и да искаш, не може да ги подминеш.

{Още»}

 
ЗМЕЙОВА БУЛКА

Мариана Кирова
„Като сън, като приказка мина животът ми” - мислеше си Вангела една пролетна сутрин, докато гледаше врабците, прелитащи над двора. Вече деветдесет и четири годишна, тя срещаше с радост всеки изгрев и всяка заран си казваше: „Благодаря ти, Боже, за всичко, що ми дари!” Е, хората в малкото село под Средна гора страняха от [...]

{Още»}

 
ЕДИН ДЕН В ПАРИЖ

Никола Филипов
Случайно разбрах, че съм сеньор. Всеки, навършил 60 години в Англия ставал сеньор и придобивал редица привилегии и отстъпки.

{Още»}

 
ПАЯК В КОЛБА

Иван Митев
Пак трябвало да се местим.
Каза го майка ми малко след като се върнах от училище. Вече бях на тринайсет и тя все по-често споделяше с мен тревогите си.
- Ами добре - казах аз, макар че никак не ми се искаше да се разделям с тази квартира.

{Още»}

 
НАЙ-ДЪЛГИЯТ ДЕН

Димитър Хаджитодоров
НАЙ-ДЪЛГИЯТ ДЕН
Снежният човек тръгна към Ледовития океан през нощта, когато полъхна южният вятър и се показаха първите кокичета. Той ги посрещна усмихнат, като дядо, който вижда любими внучета, после измъкна ските, скрити под стрехата.

{Още»}

 
КОЛИБАРЧЕТО, КОЕТО СТАНА ФАБРИКАНТ

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
Да се чуди и мае човек, възможно ли е едно полуграмотно колибарче да стане мастит фабрикант? Възможно е, защото вече има такъв фрапантен случай! И той се казва Христо Рачов Бобчев от Габрово.

{Още»}

 
В ПРОХЛАДНОТО МАЙСКО УТРО

Иван Воденичарски
В прохладното майско утро бавно и мъчително умираше в леглото си Стефан Близнашки. Той се беше събудил, по-точно може би не беше и заспивал, но на разсъмване усети необикновена слабост и разбра, че нещо става с него.

{Още»}

 
СИРОМАШКОТО КОМАТЧЕ

Валентин Найденов
Разправят за извънредно беден човек от махалата, дето имал много деца и една сиромашка крава.
Така се нарича козата и в нашата махалата.

{Още»}

 
МРЪДНЕШ ЛИ, ЩЕ РАЗВАЛИШ МАГИЯТА

Илия Илиев
Понякога ти се иска да се отърсиш от тревожните мисли на ежедневието. И това го прави всеки. Но по различен начин. Сигурно вече се досещате какъв е нашият отговор. Да, природата! Зарееш се в нея, без път и пътека, и времето спира.

{Още»}

 
ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА АЗБУЧНИТЕ ХОРА

Георги Ганев
- Интересен човек си ти, Джордж - обажда се Аббас от неговата маса, - много интересен. Трябва да плачеш, а ти се усмихваш. Тереза току-що обяви предстояща оставка, щях да ти взема бира от съчувствие, защото това си е удар и за теб. А ти си се засмял, сякаш цяла Англия е твоя!

{Още»}

 
ОПИТ ЗА СЪБУЖДАНЕ

Владимир Георгиев
Сънувам, братче, сънувам. И тоя сън е хубав, жалко, че не му хванах началото, щото хърках и се чувах, че хъркам, обаче ми беше приятно да се презентирам така, музицирайки.

{Още»}