Валентин Попов
Новини в 19:00 ч. централно време:
„….населението на Земя падна под девет милиона земляни, затова пък се забелязва ръст в популацията на андроидите, които вече са малко над двадесет и седем милиона…..”
Съобщение от Централния медицински център в Минесота:

Валентин Попов
Лайла мразеше пеперуди от малка. Още на две годишна възраст бягаше от тях. Караха я да изпитва отвращение, страх и погнуса.

Ангел Христов
1.
Марто блъсна външната врата и гневно хвърли недопушената цигара, запрати я чак в съседния двор.

Лъчезар Воденичаров
Вятърът усукваше с виене кръглите корони на липите, а подгонени от студения му дъх, едрите овални листа не можеха да си намерят място по тротоара и в малката градинка пред блока. Той вдигна инстинктивно яка и загръщайки се, притиснат от хапещите струи на северняка се упъти към колата.

Лъчезар Воденичаров
Кръсти я Марийка… на бабата, дето го напусна преди няколко години и отнесе цялата му младост със себе си. Мислите, радостите, болките и несгодите, гордостта и всичко мъжко в него, та дори и свиркането дорде работи.

Димитър Никленов
Животът на Стойчо Мазния не беше никак лесен. Всеки ден старателно си подреждаше задачите за деня и затуй пенсионерското му ежедневието преминаваше по един и същ начин.

Андрес Неуман
превод: Литературен свят
I
Без емоции няма разказ.
II
Краткостта не може да се измери с линийка, тя има свои собствени параметри.
III
В сградата на разказа детайлите са опорни стълбове, а сюжетът - керемиден покрив.

Марко Марков
Предговор
Винаги съм мислил, че човекът на перото „преписва” от живота това, което предлага на читателите си. Тази малка книжка е преписана от двете ми дъщери.

Вилие дьо Лил Адам
превод: Евгения Динкова
Utile dulci.
Flaccus (1)
Най-сетне! - Победите ни над природата са неизброими. Осанна! Време не достига да се замислим за тях! Истински триумф!… Пък и за какво да се замисляме? - В името на какво? Какво означава да се замисли човек? Празни приказки!…

Алфонс Але
превод: Евгения Динкова
Разбира се, мразя доносничеството… (Ни най-малко не одобрявам постъпката, макар и напълно оправдана, на г-жа Обер, когато - в Семеен пансион, безумно забавната пиеса на нашия приятел Доне - тази дама възмутено уведомява г-н Асан, че са му сложили рога.)

Ники Комедвенска
Странни същества сме хората. Толкова странни, че сами не се разбираме. А едно нещо, дето не го разбираш, колкото повече го мислиш, толкова повече те плаши…

Ники Комедвенска
Мълчи ми се. Така страшно ми се мълчи, че искам да съм се родил ням. За какво ми е тази уста, като никой не ме чува? Затова от два месеца дума не съм обелил - само клатя глава, а пък другите ако щат, нека ме разбират.

Ники Комедвенска
Седем години! Седем години, откакто съм застанала между два свята и нито единият ме пуска да си тръгна, нито другият ме иска да се върна.

Владимир Георгиев
Ето го фалшът, незнайнико: борим се с това, което създаваме. Като прасето, което се въргаля в изпражненията си. То не се бори с тях, харесва ги. На нас ни се струва нехигиенично и затова - отвратително. Нередно. За нас, човешките животни, това е лошо.

Стефан Койчев
Обичах да се отбивам в крайпътните барове. Харесваха ми минутите на отдих, кафето или чашата бира след доста километри зад кормилото или напрегнатите бизнес разговори. Като представител на голяма фирма, пътувах много.

Георги Михалков
Всичко започна в началото на една далечна есен и внезапно преобърна живота ми. Бях на осемнадесет години, ученичка в единайсети клас.

Георги Зарчев
МЪЛЧАНИЕТО, КОЕТО ГОВОРИ
Имам сравнително точна представа за конкретния момент и начин, по който ме обсеби страстта ми към литературата, а после и към театъра. Нямам спомен обаче кога се породи интереса ми към изобразителното изкуство.

Херман Хесе
превод: Красимира Василева
Имало едно време един човек, който още в ранната си младост намерил убежище от плащещите го житейски бури в книгите. Стаите в неговия дом били препълнени с книги и освен с тях той не общувал с никого.

Димитър Петров
Беро Куриера и Мамеда Майната бяха клошари. Живееха в лозята на градчето, където все по-рядко ходеха бившите собственици на вилите, останали от времето на соца.

Мариана Кирова
На брега на Дунав привечерта беше притихнало - нямаше ги колоездачите и шумните компании, нито градските туристи на Русе, които излизаха понякога в неделя край реката като на пикник. По крайречната улица обаче са накацали малки кафенета и ресторантчета - и да искаш, не може да ги подминеш.

Мариана Кирова
„Като сън, като приказка мина животът ми” - мислеше си Вангела една пролетна сутрин, докато гледаше врабците, прелитащи над двора. Вече деветдесет и четири годишна, тя срещаше с радост всеки изгрев и всяка заран си казваше: „Благодаря ти, Боже, за всичко, що ми дари!” Е, хората в малкото село под Средна гора страняха от [...]

Никола Филипов
Случайно разбрах, че съм сеньор. Всеки, навършил 60 години в Англия ставал сеньор и придобивал редица привилегии и отстъпки.

Иван Митев
Пак трябвало да се местим.
Каза го майка ми малко след като се върнах от училище. Вече бях на тринайсет и тя все по-често споделяше с мен тревогите си.
- Ами добре - казах аз, макар че никак не ми се искаше да се разделям с тази квартира.

Димитър Хаджитодоров
НАЙ-ДЪЛГИЯТ ДЕН
Снежният човек тръгна към Ледовития океан през нощта, когато полъхна южният вятър и се показаха първите кокичета. Той ги посрещна усмихнат, като дядо, който вижда любими внучета, после измъкна ските, скрити под стрехата.

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
Да се чуди и мае човек, възможно ли е едно полуграмотно колибарче да стане мастит фабрикант? Възможно е, защото вече има такъв фрапантен случай! И той се казва Христо Рачов Бобчев от Габрово.

Иван Воденичарски
В прохладното майско утро бавно и мъчително умираше в леглото си Стефан Близнашки. Той се беше събудил, по-точно може би не беше и заспивал, но на разсъмване усети необикновена слабост и разбра, че нещо става с него.

Валентин Найденов
Разправят за извънредно беден човек от махалата, дето имал много деца и една сиромашка крава.
Така се нарича козата и в нашата махалата.

Илия Илиев
Понякога ти се иска да се отърсиш от тревожните мисли на ежедневието. И това го прави всеки. Но по различен начин. Сигурно вече се досещате какъв е нашият отговор. Да, природата! Зарееш се в нея, без път и пътека, и времето спира.

Георги Ганев
- Интересен човек си ти, Джордж - обажда се Аббас от неговата маса, - много интересен. Трябва да плачеш, а ти се усмихваш. Тереза току-що обяви предстояща оставка, щях да ти взема бира от съчувствие, защото това си е удар и за теб. А ти си се засмял, сякаш цяла Англия е твоя!

Владимир Георгиев
Сънувам, братче, сънувам. И тоя сън е хубав, жалко, че не му хванах началото, щото хърках и се чувах, че хъркам, обаче ми беше приятно да се презентирам така, музицирайки.

Надя Михайлова
Откъс от ръкописа „Лондонски ескизи”
Казват, Кралицата си купува дрехи от „Харотс”. Други заможни и знатни граждани в Кралството - от “Макс енд Спенсър”. А пък аз - от „корекомите”, тоест от втора ръка, наречени секъд ханд. За мен те бяха някогашните корекоми у нас, когато си петимен да си купиш долари, та да се [...]

Васил Венински
От много време се чудя дали да ти разкажа тая история. Да си кажа правичката, още не съм се решил. И макар всичко да стана пред очите ми, все ми се струва, че е било сън.
А случката е от истинска по-истинска! Че как няма да е, когато…

Никола Филипов
От изпечените на фурна пТици най-вкусни ми са трътките (опашките) и вратлетата (шийките). Още от малък си ги заобичах тия две крайченца. А написах главно „Т”, за да не обърквате „птици” с „пици”.

Хорхе Луис Борхес
превод: Румен Стоянов
СЛУЧКА С ВРАГА
Толкова години да бягам и да се надявам, а сега врагът е у дома. От прозореца го видях да се качва мъчително по стръмния път на хълма. Помагаше си с бастон, тромав бастон, който в неговите стари ръце не можеше да бъде оръжие, а жезъл.

Херман Хесе
подбор и превод: Красимира Василева
Сегашният свят е склонен да подценява книгите. Днес тези, които обичат повече книгата, отколкото живия живот, за много млади хора изглеждат смешни и недостойни; те вярват, че животът ни е твърде кратък за книги и е твърде ценен и прекарват много време с ресторантската музика и танците.

Емил Енчев
На път за училище винаги минавах по улицата, където се намираше къщата на чичо Нестор. Насам оградата на двора растеше бряст, който в короната си имаше три разклонения, които се ширеха към небето.

Иларион Киевски
превод: Красимир Георгиев
Съвършен е човек след очовечаване, а не е призрак, и е съвършен Бог по божество, а не е обикновен човек, предявил на земята божественото и човешкото.

Банко П. Банков
Из „Ръкописи от чекмеджето”
Херострат  подпалил преди хилядолетия храма на Артемида в Ефес, едно от седемте древни чудеса на света, за да обезсмърти името си. Затова го осъдили на вечна забрава - никой, никъде и никога да не го споменава.

Тодор Бакърджиев
“Какво да се прави?” - това по-често се казва не от загриженост, а вместо “Няма как”.
Напредъкът толкова бърза, че всяко бъдеще е за музея.
Доброто на дълбоката старост е, че страхът от смъртта става повърхностен.

Николай Ангелов
Мнозина от нас са го виждали в западната част на София, но са го подминавали, макар че този човек е висок, но ненатрапващ се, будещ по-скоро съжаление, като всеки сляп човек. Придвижваше се като сянка и малко трудно, привлачайки единият си крак.

Димитър Хаджитодоров
ИДВАНЕТО НА ПРОЛЕТТА
Пролетта идва различно. Подобно на красавица, посрещана от приятели, тя грижливо променя облика си. Кой може да проследи безброя от костюмите й през столетията?
В някои години поройни дъждове предшестват появата й.

Лъчезар Георгиев
Да летиш с нискотарифна компания не всеки път означава неприятни изживявания. Когато персоналът си е на мястото и се старае да даде на пасажерите достатъчно удобства, усилието да пътуваш дори от единия към другия края на Европа си струва.

Георги Зарчев
О, ШАНЗ-ЕЛИЗЕ!
Наслаждавам се на тези моменти в живота си, когато по нощните пътища се прибирам към  неразтребената си квартира. Фаровете осветяват черния асфалт измит от дъжда, а аз слушам радиото в колата и оставям неочаквани спомени да ме връхлитат.

Иван Д. Христов
Много дюкяни имаше в село едно време, ама Гужовият държеше първенство! Ще речеш дюкян като дюкян, ама не е така. Там се събираше вечер на раздумка младо и старо, пък и да се почерпят с половница вино или шишенце ракия. В него се уговаряха мандрите и спазаряваха аргатите от Димитровден до Гергьовден.

Пламен Георгиев
Днес бягащите от отговорност са повече от тези, които бягат за здраве.
Парите не миришели, а постоянно ги перат?!

Надя Михайлова
Откъс от ръкописа „Лондонски ескизи”
От известно време кухненският неонов панел започна да се пали наново като го изключа на излизане. Връщам се и натискам пак електрическия ключ усмихната:

Георги Михалков
Спомням си деня, в който майка ми, брат ми и за си тръгнахме. Беше слънчев и топъл, а на мен ми се струваше - облачен и хладен. Куфарите ни бяха на перона и влакът всеки момент щеше да потегли. Татко ни помогна да внесем куфарите в купето.

Георги Михалков
Ясен го виждаше често. Обикновено Станко стоеше до павилиона на автобусната спирка с малко шише водка в ръка. Постоянно беше пиян.
Тридесет и седем годишен, не работеше нищо и Ясен се чудеше откъде намира пари, за да пие непрекъснато.

Георги Гривнев
Еничарят дойде в Тоз-борун /Могилица/ с една жена от Беломорието. Беше висок и силен - като борика, напоена със смола. Разкрачът - колкото да прерипне река. Бялото и черното на очите му се бореха кое да надвие - светлото или тъмното. Извити бяха мустаците му - два умалени ятагана.

Васил Венински
Eй тая стара преживелица ми я разказа дядо, който се пресели в Божиите селения на сто и четири. И аз закачих малко от робията, но той не сколаса да види казаците, а издъхна месец-два преди да се явят в селото.

Марко Марков
Ако искаш да имаш приятели, разчитай на себе си.
По-добре е да се счупиш, отколкото да се огънеш.

Карол Николов
Този външен театър, който може да се види всяка година на Първи май в Копривщица, се нарича възпроизвеждане на моменти от обявяването на Априлското въстание в града.

Рафал Вояшински
превод: Лъчезар Селяшки
Тръгнах за Ходжеж, за да се видя с моите родители. Преди да стигна град Влоцлавек, се отбих в един крайпътен бар близо до река Висла. Някога той е бил рибарски пристан. Паркирах леката си кола и най-напред се отправих към дървената платформа.

Весела Люцканова
Беше краят на юни, когато се видяхме случайно пред радиото и както винаги, когато се срещнехме, се зарадвахме един на друг. Предстоеше лятото, той току-що бе приключил последното си предаване, което спонсорираше сам и му предстояха два месеца почивка.

Иван Митев
Разрешавал съм много загадки в различни краища на света, но сегашната е забулена с непрогледна мъгла в буквалния смисъл на думата.
Отвъд облаците са ледените стени на страшния дори за гледане връх Чогори, а в тях - безкрайната долина, в която живее народът хунза.

Венцислав Бойчев
ДИВАЩИНА
Надраскани коли и влакове. Това и диваците няма да го направят. Даже и нашенци - ако нямат гвоздей или спрей.

Георги Михалков
Когато се запознаха, пролетта като вълшебна птица размахваше огромните си топли криле и всичко се къпеше в синева, зеленина и снежнобели цветове.

Лидия Николова
Из „Есета за етикета” (2018)
„Колкото по-богата е мисълта, толкова
по-изискана ще е и храната.”
Петър Дънов

Ангел Христов
Антония се престори, че не чува външният звънец. Този, който натискаше бутона, беше упорит. Нямаше намерение да се предаде и мелодията се повтаряше вече за пети път.

Драгомир Мирчев
Гладен политик еврофондове сънува.
Болен ЗДРАВна каса носи.

Мария П. Георгиева
Засадиха ги преди десетина години. Сложиха ги зад новата пейка, за да гледат към реката и да пазят сянка на тези, които също щяха да гледат - как водата, или времето, изтича и отмива всичко.

Михаил Ломоносов
превод: Красимир Георгиев
* * *
Малкият човек и върху планина е малък, исполинът е голям и в яма.
* * *
Който малкото не може, за него и голямото е невъзможно.

Първан Киров
Орисан съм да пътувам. Пътуването из най-различни кътчета на нашата красива родина винаги е било неизменна част от битието на моя живот.

Първан Киров
“Видиш ли плет от чалия*, там живее авджия”. Тази осмиваща ловеца фраза отдавна битува сред народа. Хората приемат човека с пушка за мързелив, който заради хобито си оставя всякаква работа и хуква нанякъде.

Първан Киров
“Животът е жесток, но понякога за майките е особено жесток. Няма по-лошо нещо от това да погребеш децата си” - помисли си Любо, докато гледаше как леля Бонка бе коленичила до гроба на сина й Петьо и скубейки косите си, плачеше сърцераздирателно.

Първан Киров
Жеко Тапата едва дочака да дойдат почивните дни. Доста му се беше насъбрало напоследък и много му се искаше поне за малко да се откъсне от ежедневните проблеми. След поредния скандал с жена си, породен от немотията и безработицата, той стана от стола и излезе от стаята, затръшвайки силно вратата след себе си.

Първан Киров
Поливният канал, извил се като змия, с тихо ромолене провираше бистрите си води между редките дървета. От време на време от клоните на старите върби се откъсваше някое изсъхнало от слънцето листенце и приземявайки се върху водната повърхност, предизвикваше леки и ефирни трептения.

Tуко Рамирез
ПРОЗРАЧНОСТ
Правителството застави бизнеса да работи на светло.
Сутрин, когато отивам на работа вече е светло.
Работи правителството и това си е.

Панчо Михайлов
1.
Бяхме на позиция при завоя на река Черна. Който се е бил там, знае колко много кръв погълна тя и колко скоро стана тъмночервена. Следваха поред няколко жестоки настъпления и отстъпления под разрушителния дъжд от гранати, докато накрая се вкопахме в канарите и зачакахме.

Стефан Койчев
Дон Арналдо се беше отпуснал спокойно в люлеещия се стол на остъклената веранда и мързеливо поглеждаше към ресторант-градината върху покрива на отсрещната сграда.

Делчо Синов
Из „Да се смееш или да плачеш” (2017)
ЗАБРАВИХ ДА ПИТАМ
Като погостува на леля си Донка, Павел реши да си ходи. Тя излезе до пътната врата, за да го изпрати. Павел се качи на колелото и си тръгна. Не изминал и 20 метра, той направи завой.
- Какво има, Павка? Страх ли те е? - тревожи [...]

Коста Странджев
(откъс от документална повест за миньора Спас Дочев)
Тази повест не можех да напиша с шепот. В нея има тенденция, но какво от това? Ден по ден, ред по ред възстановявах според силите си един документ - живота на Спас Дочев.

Димитър Хаджитодоров
Космосът ни заинтересува сериозно в дните, когато Юрий Гагарин полетя около Земята и вестниците тръбяха за постиженията на съветската наука.

Виолета Бончева
Както винаги, с приповдигнато настроение потеглих към Атина с автобуса и през онова поредно лято, когато се запознах с Веса. Съдбата ни беше избрала да пътуваме заедно и по време на дългия воаяж се разговорихме.

Георги Стоянов
1.
Герас Шумаров шета бос, по потник из широкия двор и с овощарска ножица кълца сухите гранки от короните на ябълковите овошки. В градината ухае лехата с цветя, мил спомен от Карамфила. Те се надигат нетърпеливи и свежи в своето ново раждане, оглеждат се, търсят стопанката.

(Притча)
Александър Кръстников
Един богат човек подписал договор със смъртта, според който тя не трябвало да идва преди да го предупреди. Така той мислил, че ще има време да се приготви и да се покае за земните си грехове.
Малко след това човекът изгубил една малка сърна, но това не го засегнало много.

Васил Венински
Че не бе от най-силните ученици на даскал Ванчо, не бе, ала баща му Игнат - патил и препатил кираджия - не искаше от него да раздава ум и разум, а да вземе в ръцете си какъвто и да е занаят. И Петко - двадесетгодишен левент - се съгласи, щото виждаше как се мъчи [...]

Константин Н. Петканов
През една зима отидох на гости в едно от странджанските села. Там имах много познати и затова се бях приготвил да прекарам десетина дни из букаците и преспите на хайдушката планина Странджа.

Добрин Василев

Дълги години наред ветроходът „Св. Иван” пренасяше само стоки покрай крайбрежието - от Бургас нагоре до Варна и от Царево до Бургас.

Любомир Николов
Старецът напоследък сънуваше един и същи сън, вече половин година. Изкачваше се по стръмния и посипан с камънак път, нагоре към снежния връх на планината. Усилията да преодолее болките на старостта го задъхваха, стъпките му бяха бавни и неуверени.

Иван Д. Христов
Тодор Топчията беше едър човек, с мургаво лице, здравеняк и силен като хала - никаква работа не можеше да му се опре. Имаше дълги руси мустаци, виснала долна устна и мощен глас.

Ружа Велчева
АСАНСЬОР КЪМ НЕБЕТО
Катина се облегна по-удобно на пейката в беседката пред блока и притвори очи.
През листата на близкото цъфнало дръвче слънчевите лъчи галеха нежно лицето й. Тя не знаеше дали догодина ще види отново плодовете на дръвчето. Бог знае. Тя само се надяваше да не бърза толкова.

Христо Черняев
БАЩА МИ
Баща ми - Иван Христов Бонев (както и майка ми) е роден в село Горна Манастирица, Русенско. Той е петото - предпоследно - дете на дядо Христови.

Ангел Хаджипопгеоргиев
ГРЕБЛАТА СА САМО МЪЖКИ
Някой разправяше, че моретата били седем. Може така да е, ама ако всичките са като това, множко ще да са и сериозни гребла в здрави ръце ще са нужни, за да се обходят. И колко ли време ще трябва за това мореплаване, дали някой знае?

Димитър Желев
Боряна гледаше потъващите в хоризонта на огледалото автомобили. Почувства облекчение, че с тях заглъхнаха и ужасните думи, които бяха долетели по време на поредицата изпреварвания. Последва ново ускорение и Боряна пое дълбоко въздух.

Иван Ненов
ПРЕДИЗБОРНА ОБЯВА
Изкупувам всякакъв цвят партийни парцали. След преработката им с получения материал ще бъдат запушвани пробоите на демократичните бъчви. Изкупуването ще стане през работно време от понеделник до петък пред всички контейнери в страната. Добро заплащане - в евро.

Валентин Найденов
Полицаят от Лондон искаше да разбере живота в нашата махала на велосипед. Той беше съвсем като истински чичо Боб. Въртеше с мерак педалите и поздравяваше учтиво ту на ляво, ту на дясно. Той събираше свежи впечатления от ежедневието.

Драгомир Димитров
Курти Веселинков Паунков спря ядно алармата на телефона, който вечер държеше върху една ракла над главата си, и бавно започна да се изправя като Гробаря.

Димитър Петров
(по истински случай)
Двете жени седяха на зеленото кожено диванче в коридора. Към тях се присъедини трета. Тя стоеше права и явно беше доста притеснена. Наляво и надясно из коридора сновяха медицински сестри и санитарки.

Павлина Петкова
С ЦВЯТ НА ЕСЕН
В дланите - хербарий.
Спомен.
Години, години…
Старите албуми. Пожълтели от дъха на времето. Събрали в себе си спомени от детството и младостта. Вълнуващи срещи, загадъчни усмивки, раздели. Оживяват пред погледа ми виенски колела и шарени балони политат към небесата.

Лидия Николова
Из „Есета за етикета” (2018)
„Нищо не е така евтино и не се цени
толкова скъпо, колкото любезността.”
Мигел де Сервантес

Георги Гривнев
Райковецът Георги Янков Долчинков беше снажен балканджия и напомняше родопски баир, по който се изкачваш задъхано, а слизаш бездъхано. Фамилията му идеше от „долчинка”, която придаваше гальовност на името. Той и по характер бе мек и смирен, неприказлив, но дълбок и чист като мълчана вода.

Васил Венински
Тодор Стаматюски бе по-голям и от върлина - боят му надхвърляше три аршина (1). По онова време в селото нямаше порта за него - речеше ли някъде да се провре, редовно свеждаше глава. Правеше ли обаче селям на турчин, като че ли гуглата му стоеше по на височко…

Иван Енчев
Петър Банчев, който вече беше издал доста книги с лирика и проза, от младини обичаше есента повече от всички други годишни сезони, но сега, когато неусетно нагази в третата възраст, я обикна още повече.

Тагай Мурад
превод: Мария Филипова-Хаджи
Не, те не са се срещали в Анхор. Той не четеше, нито пък преписваше чужди стихове, за да ги показва на срещите им като свои. Не беше нужно да си казват един на друг баналните фрази: „О, как те обичам, не мога да живея без теб!” Момичето не се повдигаше на пръсти, [...]

Любен Панов
Из „Днес” (2018)
ЗА МРАВКИТЕ И ХОРАТА
Мит е, че мравката /на руски „муравей”/ е безобидна и работлива, заради което добрият човек трябвало да й сторва път.
Няма друго животинче, което отдалече и безпогрешно да надушва къде се вари мармалад. Привиква другарчетата си, нарежда ги в тънка редичка и окупира като своя територия сладката тава. Ако мармаладът [...]

Александър Карпаров
Бистра беше козарка в планината. Рано в зори подкарваше от село козичките си нагоре към сините камъни.
Цял ден тичаше по тях и все пееше.

Филип Марински
Признавам, че подхождам към темата със смесени чувства. Едното е недоумение, а другото - гняв. Но - да се аргументирам:

Коста Странджев
Тоско стиска в ръка телефонната слушалка. Прилепя я към ухото си и вика с продрано гърло:
- Алло! Алло…
Телефонистката върти припряно ръчката и въздиша притеснено:

Димитър Никленов
Шефът в института ми беше приятел. Уважавах го, защото обичаше гласно да споделя това, което мисли, с което и аз бях известен и между другите колеги. Но, когато смениха шефа и на негово място дойде друг, всичко се промени.

Иван Миланов
откъс от романа

Пленената чета
В яйлака на еничарите цареше обичайната сутрешна суетня. Току-що беше приключил сутрешният намаз, молитвените килимчета бяха навити и прибрани в шатрите. Мъжете се готвеха за закуска, когато от гората се зададе необичайна върволица.

Стефан Коларов
1.
Едва ли тези, които много добре познават връзките между Обединеното кралство и република Ирландия, не са били наясно, че BREXIT ще предизвика доста страсти и напрежение. Ирландците са много чувствителни за територията Северна Ирландия.

Тодор Бакърджиев
Най-демократичното нещо в живота е неговата незадължителност.
Кръговратът на глупостта е твърде праволинеен.
Реализмът не е мерило за истината, защото тя е по-голяма от него.

Виолета Бончева
Нейна снимка видях в един от семейните албуми. Беше изумителна красавица, с коса, сресана на кок, с фини черти, изящно тяло и тънки глезени. На една от снимките на раменете й висеше дълъг шал, който откриваше едно дълбоко и нежно деколте.

Димитър Желев
С премрежен от мръсотия мигач, автобусът се включи в хаоса от изгорели газове и клаксони. След себе си изпрати гъст черен облак към закъснелите пътници на спирката. Следващият беше чак след половин час.

Стефан Койчев
Светлините на преминаващите коли се плъзгаха по мокрите фасади на стъкленоалуминиевите бизнес сгради на Берлинералее. Като следваха отражението си, през пелената на сипещия се дъжд, те се сливаха с останалите светлини, докато блестящият асфалт погълнеше този пъстър и влажен коктейл.

Александър Баляк
превод: Валентин Димитров
Резултатите от изборите са известни предварително. Властите нищо не крият от народа.
Няма такива пари, за които бих се продал. За съжаление.

Алфонс Але
превод: Евгения Динкова
- Да, господине, ако президентът на републиката знаеше, как си патя благодарение на него, като нищо щеше да ми връчи орден.

Петър Димитров
ПОСЛЕДНИЯТ
Бягаше, не - тътреше се, едва влачеше крака, опитвайки се да догони другите. Беше изплезил език, потта се стичаше по челото му и надолу - ослепявайки очите, щипеше непоносимо. Обърса се с опакото на ръката си - и тя потна.

Николай Ангелов
На тротоара бяха подредени пластмасови касетки с плодове и зеленчуци. Тъкмо да зарадвам семейството си още от първия ден на отпуската. В тихата следобедна мараня на южното градче преминах през шумящата ласка на завесата срещу насекоми.

Александър Кръстников
(Картина)
Илинден. Празник на македонците. Възпоменателно шествие. Кръшно хоро в градската градина.
Аз ги гледам как са заловени за ръце тия скръбни и прокудени чеда на една злочеста страна. Скръбни, те желаят да се усмихват; боси, те искат да носят по модата вехтите си дрехи.

Галя Карааргирова
- Гино, хайде мари! Окъсняхме… Пладне ще стане! Пазарът ще свърши докато се изтуткаш! - гърмеше припряно по двора мощният глас на бай Васил.

Иван Воденичарски
ПАРТИ
Елена Дерменджиева, президент на фирма за висша мода, по случай рождения ден на сина си, покани близки семейства и приятелки на парти.

Константин Н. Петканов
Студентката Дина имаше безцветни очи, но стройна и гъвкава снага. Следваше литература, критикуваше безмилостно младите поети, но не пишеше стихове. Посещаваше най-редовно семинарните упражнения, вземаше думата по всички въпроси, но не обичаше да чете реферати.

Гълъб Ковачев
ТРИ СЛЕД ПОЛУНОЩ, НО НЕ ПО ГРИНУИЧ, А ПО АЛЯСКА
Чувам детски глас да ме пита: “Тате, защо бие камбаната на църквата?” Отговарям механично: “Защото е умрял някой стар човек…” “А когато детенце умре, камбаната бие ли?..”
В стаята сме само аз и мухата. Мухата, която в два след полунощ ми опъва нервите.

Валентин Димитров
***
Книгите са стоки за духовна храна от последна необходимост.
***
Който и да победи в изборната война, народът плаща контрибуциите.

Емануил Мутафов
(фантазия)
- Добро вино пие тази риба - прекъсна мълчанието Герасим и ме погледна изхилен.
- Пие, затова ли си весел?…
Кога се случеше добър лов, той биваше тъй весел, че би му завидял човек. Пременен, празничен цял, той нощите превръщаше на ден.

Златимир Коларов
Учехме древногръцка литература и го нарекохме Гръмовержеца - съученика ми от гимназията Николай: 190 см, 130 кг - внушителни за времето размери.

Миролюб Влахов
Жената зад бара бе едра и синеока - искрено синеока, каза си Сара и продължи да я наблюдава, докато тя зареждаше дозата за нейното кафе в машината. Не знаеше името й, но вече се познаваха.

Димитър Хаджитодоров
Първата световна война донесла за народа ни разруха, хиляди загинали, изгубени територии и контрибуции. Политиците се огъвали пред победителите, войската се бунтувала и трябвало да бъде усмирена с помощта на немските съюзници, а татко и неговите братя открили възможността за неповторими приключения, съпроводени с много риск, но и с късмет.

Димитър Аджеларов
…Генерал Брокс назначи мен за преводач и Димо за разузнавач, защото аз бях ходил на гурбет по скелите в Молдова, а той познава ше тъмните ридове на Балкана…

Красимир Бачков
Баба Куна бе дребна, прегърбена женица, способна непрекъснато да върши нещо по двора или в къщи. Като една мравка тя не се спираше по цял ден къщната си работа.

Христо Черняев
Мисля си за някогашните жътварски лета… Още от дете помня, че в сушави години се правеха „пеперуди”.

Христо Черняев
Роден съм през един северен февруари (Водолей), 1930 година във Варна.
Родителите ми живяха там петнайсет години.

Мюмюн Тахир
- Вижте само заглавията на тия вестници! - Фикрет не дочака съгласието на останалите и зачете: „Мъртво бебе, намерено в боклука”, „Четиригодишно момче, зарязано на автогара”, „Хлябът поскъпва. Гладът ударя децата”, „Отмъкнат е джипа на известен брокер”, „Обир за милиони гори финансова къща” - Искате ли още?

Горан Атанасов
Патицата излетя из камъшите, изсвистя в мъглицата и се изгуби в бялото було на здрача. Останах да чакам безмълвен, стиснал пушката в лявата си ръка, готов за изстрел. Нощта настъпваше много бързо.

Илия Илиев
Беше преди време. Когато чакалите все още не бяха се навъдили толкова много и зайците изкачаха от всеки храст.

Ангел Христов
По Й. Йовков
Висеше ниското небе над нея, тъмно и някак заплашително, същото това небе, което през онзи ден, на нейната сватба, искреше от радост и възхищение.

Мамадали Махмудов
превод: Мария Филипова-Хаджи
миниатюри
ГЛОГ
Високи и снежни планини … това са вечно студените ъгълчета на земята. Над тях винаги висят рошави, оловно-студени, бели, сини, лилави облаци…

Драгомир Димитров
- Ще крадем ли булката?
- Булката? Булката, ами…
- Ще крадем! Готов си! - прекъсна ме Тончо и ме заудря подканващо по гърба - Бат’ си Тончо слушай, грешка няма да имаш! Всичко е опечено!

Коста Странджев
Тази вечер в ресторанта нямаше много хора. Музиката почиваше и единствено пианистът тръскаше русите си коси над белите клавиши. Свиреше неясна, но тъжна до сълзи мелодия.

Иван Стефанов
ЕПИЛОГ
Появяването му разбуди духовете в градчето.
Беше един от известните по онова време артисти.
Отдавна е излязъл от тук.

Георги Михалков
Някои села, високо в планините, трудно се стигат. Никой не ги знае, никой не ги вижда. Закътани са в сенчести гористи пазви, спотаени са и притихнали под надвесени скали или са плъзнали като стадо бели овце към стръмни върхове. Виждат ги само орлите, които бавно и величествено кръжат над тях.

Диана Димих
Затича и скочи в движение. Вратата на автобуса изсвистя и като не можа да се затвори, взе да мачка рамото й. Тя поби крака на стъпалото и напъна напред.

Васил Венински
Бай Стойо имаше на Бранището ниска схлупена кошара, дето и поминуваше в окадена стаичка.
В Павелско го чакаха жена и три деца, ама бащинията му бе далечко, та не му уйдисваше да прескача начесто в селото и затуй през повечето време си спеше в кошарата, отдето ката ден изкарваше по околните баири стотина брава.

Емил Енчев
По-красиво нещо от това да видиш, че под стрехата на къщата ти гнездят лястовици и врабчета - няма.

Георги Гривнев
Старата къща ме викаше!
Как да е стара, като няма и шестдесет години? Когато я строяхме, наоколо нямаше къщи - само градини, ливади и плетове. И един път, по който минаваше каруца в леко мочурливи коловози.

Величка Настрадинова
Ноември е месец за сън. Вече спят костенурки, змии, самодиви, муминтролове и тем подобни. Да последвам техния пример? Свърших си работата. Да си ходя у нас? Не ми се ще откакто дъщеря ми ощастливи графството Хемпшир, като се омъжи там, а жена ми отиде да живее с един въглищар. Да. Какъв да е, щом [...]

Алфонс Але
превод: Евгения Динкова
От дън душа мразя седенето по кафенетата, защото считам, че времето прекарано в тия заведения  е безвъзвратно загубено за учението и молитвата.

Златимир Коларов
С Томата се запознах на кораба „Първи май”, бившия „Княгиня Евдокия”. Корабът бе придаден към една геоложка експедиция - вземаха проби от дъното на Несебърския залив за магнетит.

Петре Димовски
превод: Ваня Ангелова
СЪБУЖДАНЕТО НА УМЕНИЯТА
Овчарят седеше на високата скала на планината и наблюдаваше синевата на Охридското езеро, вперил поглед в далечината. Забеляза, че някакъв човек се изкачва по камънаците.

Антон Ашкерц
превод: Христо Цанков-Дерижан
СНЯГ ПАДА…
Сняг, бял сняг, тихо пада по пътя… Нима не е хубав тоя ден, моя млада съседко?
Ти гледаш през прозореца тоя снежен метеж. Замислено е твоето бледно и нежно лице.
Сняг, бял сняг, тихо пада между нас… Аз мисля само за тебе, млада девойко!

Любен Панов
Из „Днес” (2018)
БАНКОМАТЪТ
На всяко седмо число от месеца пред един и същи банкомат, в едно и също време, се редим едни и същи хора. Може да се каже, че се и познаваме - като че ли да се отчете, всеки кротко си брои, обърнат с лице към опашката.

Галина Ганова
разкази
ХРАНИ КУЧЕ ДА ТЕ ЛАЕ…
Тревожната пулсираща светлина на буркана прогони мрака над провинциалния град. Линейката прелетя по задремалите улици и спря пред общинската болница. Докато шофьорът и дежурната д-р Петрова сваляха възрастната жена през задните врати, откъм Спешния център се появиха двама санитари с носилка.

Христо Рудински
Вуйчо беше единственият летец от нашето градче. Само той и един инженер от наблюдателницата на планинския връх имаха мотоциклети. Докато инженерът го държеше в малката хижа на горското стопанство и слизаше с него за пощата и да натъпче раницата с провизии, вуйчо си идваше със своята машина още в петък.

Марин Ботунски
Хубав е целият край по Поречието на Ботуня, да ти е драго да вървиш из него, ама днес вятърът много изостри шишовете си - пронизва… Я да свием тук, да се заслоним зад трафопоста, да поотморим.

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”

Оставаше още една неделя до Никулден на 1865 г.*, а времето се подлюти и зимата настъпи. През деня валя спокойно и затрупа града, а привечер снежните парцали издребняха и задуха силен вятър от Влашко.

Димитър Желев
Блудкавата течност не вдъхваше доверие. Носещият се от чашата дим беше лишен от аромат. Врялото кафе раждаше бодли в устата и ограбваше вкусовите рецептори от сетивност.
Кефала рязко отдръпна картонената чаша и се изплези в неуспешен опит да намери хлад в следобедния мор.

Георги Гривнев
- От мене фактите, от тебе - художеството! - рече Христо Бечев и се отправи към автогарата, за да иде в родната си Габрица.

Гълъб Ковачев
ЗАВРЪЩАНЕТО
Имало едно време едно детство, за което никой не знаел, че то е единствено в живота! Детството се занимавало с детските си работи - играело на криеница с други детства, замеряло със снежни топки накацалите по стоборите врабчета, разказвали му или самичко четяло приказки, от които някои го натъжавали за кратко, но повечето го [...]

Динко Динков
Лодките трепереха от запалените си мотори, откъсваха се плавно от бетонната стена на пристанището в Созопол и с лек ход изчакваха своя ред, за да отплуват към средата на състезателната зона.

Димитър Никленов
Ангелчо беше на шест години, когато реши да избяга от новите си мама и татко и отново да заживее на улицата. Искаше да си тръгне, защото не можеше да свикне с дневния режим, който се налагаше да спазва и навиците, които трябваше да придобива.

Йордан Атанасов
В частен пансион край планинското градче живееха и учеха около 60 ученици от горните класове на гимназията. Това бяха деца на бедни родители, разведени, напуснати, изнемогващи. Пансионът получаваше дарения и подкрепа от фондации, а децата - стипендии, в зависимост от успеха.

Горан Атанасов
Дядо Кирко обичаше шаренията. Искаше всичко около него да е натруфено и цветно. Работеше като бояджия и си даде труд да измаже вратницата във всевъзможни цветове. Заприлича на импресия от платното на вдъхновен художник.

Янко Стефов
Има едно място в Бакаджика край моето село, което ме изпълва с разкъсващи чувства - местността Убитите сърби, скътана в северните гънки на малката планина. Отдалече това място се познава по високите липи, пробили тук-там пътеки към небето през гъста растителност.

Стефан Койчев
“Манолоооо, …. Манолооо, не чуваш ли, бе? Манолооо !…” Глас женски, писклив и дрезгав, но настойчив и властен едновременно, с нюанс на гърмяща тенекия. В него имаше някаквa перманентна паника и дори известна агресия. Дори лека лудост, би казал някой.

Петър Ванчев
Из „Приказки за едно евро”
Г-н Келепир Градинаров едновременно бе предприемчив земеделец и отличен математик. На всички е известно, че „две плюс две” винаги е равно на четири. Но градинарят-математик можеше да направи така, че „две плюс две” да е равно на… пет!

Румен Балабанов
Откакто Денят на последното сбогом стана официален празник, няколко пъти бях идвал на тази гара.
Купувах си кафе, излизах на перона и гледах как множеството от хора с официални костюми и рокли се прощава със своето детство.

Димитър Хаджитодоров
Татко закупи романа „Война и мир” от книжарницата, притисната между бакалията и плод - зеленчука. Продавачката го посрещна на улицата, за да му съобщи за изданието.

Васил Толевски
превод: Валентин Димитров
***
Човек с един чифт гащи не може да се бори за власт. Той се страхува и тях да не загуби.
***
Неграмотните са нашето бъдеще! Грамотните ни върнаха в миналото.

Анте Дукич
***
На златния телец се кланят само телците.
***
Бъди малък пред себе си, за да бъдеш по-голям пред другите.

Янко Стефов
Автобусът изрева като посечено добиче, преметна задница и се бухна в най-дълбоката пряспа сняг. Прохъхра задавено, стъклата издрънчаха уплашено и в следващия миг тишината запищя в ушите на пътниците. Никой не смееше да мръдне от мястото си.

Павел Боржуков - Боржи
„Лудите, лудите - те да са живи!…”
(„Под игото”, Иван Вазов)
Експериментът, който трябваше да се проведе във Врабчево под ръководството на доц. Колев, се пазеше ако не в тайна, то поне от разгласа. Нямаше друга причина за това освен опасението от любопитството на хората.

Денчо Владимиров
Вървя си аз из гората, тук-таме все още незастроена с небостъргачи и двуетажни вили, и хоп - насреща ми къщичка.
Познатата ми къщичка от приказките за Маша и Мечокът.

Васил Венински
Тая история захвана по време на Танзимата (1), когато падишахът вече бе натаманил прословутото си “Честито писмо” (2), дето уж равнеше правдините на българи и турци.
Да, ама тапията излезе най-обикновена султанска уйдурма, стъкмена за парлама на ингилизи и френци…

Иван Воденичарски
Мария Петрова седна на фотьойла срещу телевизора, включи го и се опита да гледа някакво предаване по руската телевизия. Беше мелодрама под рубриката “Давай поженимся”. Бързо я овладя досадата и смени предаването с някакъв филм.

Светозар Казанджиев
Смърт почерни бялата къща в горния край на Медино. Студена, страшна смърт. Не заради времето - 24 февруари 1995-а, а заради онова, което дойде с нея. И не би била толкова страшна, ако тя беше просто смърт, а не похитителка на хубост.

Стефан Койчев
Денят не предвещаваше нищо. Никакво особено оживление на ул. Сарторио… Обичайното всекидневно суетене и глъч. Баба Еулалия от отсрещния партер, вече вдигнала щорите бърбореше весело с познати, съседи и с ранобудни минувачи, като сканираше с поглед останалата част от улицата, намираща се в полезрението й.

Горан Атанасов
За Коледа Мариана няма да работи - банката затваря и ще си остане вкъщи. Ще извади омачканата изкуствена елха от платнената торба, която прибра януари в гардероба.

Гергина Давидова
По спомени на баба Мина
Дните на циганското лято свършиха и този ден тъмни облаци се сърдеха и плачеха от яд. Вечерта се спусна студ и зъл вятър. Прочисти небето и доведе снега, който разкраси земята.

Бойка Николас
Из „Обичам се!” (2018)
„Да кажеш сбогом и да погледнеш другия в очите,
освобождава и пречиства Душата…”
Баяна, дъщеря на Александър и Константина щеше да обиколи много страни и места, докато се научи да се чувства добре в собствената си кожа.

Филип Марински
Мария, жената на Дарчо Фъстъка, склопи очи ей тъй, изведнъж. То по-право е да се рече, че не ги отвори, щото работата стана тъй: след като се изсули рано сутринта от завивките, Дарчо посумтя, докато се облече и тръгна да излиза.

Димитър Петров
Иван качи дългогодишиния семеен любимец в колата. Бобо клекна доверчиво и леко помаха с опашка. Беше остарял и едвам се движеше. Гледаше стопанина си с огромни приятелски очи и му вярваше безпределно.

Тодор Бакърджиев
Най-демократичното нещо в живота е неговата незадължителност.
Кръговратът на глупостта е твърде праволинеен.
Изпечените мошеници трудно изгарят.

Павел Боржуков - Боржи
Никоя друга селска работа през цялата година не насища мъжете с такова усещане за благополучие и празник, както църцоренето на струйката от казаните на ракиджийницата. И никое друго място във Врабец не е толкова мъжкарско. Викаха му “При бай Васо Змеят”.

Марина Димитрова
Октомврийското слънце щедро сипеше последните си лъчи, да стопли бедните душици, преди ноември да ги захапе с ледените си зъби.

Цветелина Александрова
Беше се изпънала върху лявата си страна в самия край на леглото. На тясната рамка на леглото, за да заема минимално място. Ама че легла - от старите пружини. Тялото й бе опънато като струна, мускулите - напрегнати.

Надя Попова
Из „Дух над водите” (2016)
В начало Бог сътвори небето и земята.
А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.
Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.

Георги Зарчев
ТРИМА МЪЖЕ ЗА УБИВАНЕ
В залата на Свиленградския съд бе топло и приятно. Току-що бях прочел обвинителния акт и гледах през прозореца как навън се сипе януарският сняг. Двамата обвиняеми бяха някъде около четиридесетте.

Нинус Несторович
превод: Валентин Димитров
*
Както досега, животът е кучешки, но в крайна сметка поне ни разрешиха да лаем.
*
Държавите са като апартаментите. Който има два, винаги може да продаде единия.

Панчо Недев
ГОЛЯМОТО ЧОРБАДЖИЙСКО ХОРО
(притча)
Рейтингът на поредното Общо горско събрание на животинския свят в Горите тилилейски катастрофално падал - дебати с гръмогласни обиди за стари и нови грешки, корупция, компромати, безбожно високи заплати… какво ли не.

Антонина Димитрова
Ники не понасяше учителката си. Как можа да му се падне точно Тя?! Не можаха ли да го запишат в съседната паралелка? Всички купонясваха на Хелоуин, само в класа на Ники и помен нямаше от празник.

Иван Воденичарски
Напоследък отношенията ни с Люба се поразвалиха. Тя продължаваше да идва вкъщи, да работи на компютъра своите си работи, но обикновено мълчеше мрачно или пък се дразнеше при най-малкия повод.

Иван Воденичарски
От тъмното до слуха му достигна гласът на млад мъж. Стори му се, че има лек чуждестранен акцент и го попита:
- Българин ли сте?

Константин Н. Петканов
Новогодишен разказ
Младоженците решиха да заминат за София веднага след венчавката и там да дочакат Новата година, да прекарат коледните празници и да се върнат в новото си гнездо. Файтоните и автомобилите чакаха наредени пред голямата къща на младоженеца.

Златимир Коларов
Пътят за гробището минаваше покрай училището. Подминаваше крайните селски къщи, виеше се като разпиляна лента към върха на хълма и свършваше пред разкривената желязна порта, облепена с некролози.

Кирил Писарски
Един камион беше пристигнал в този затънтен край.
Мина по главната улица и вдигна прахоляк.
Цял облак!

Димитър Златев
Телефонът иззвъня. Жената отвори и протегна ръка към слушалката.
- Мария, обаждаме ти се от службата. Търси те някакъв другар от МВР, от София. Обяснихме му, че си три дни в болнични и утре ще се върнеш. Той каза,че утре след обяд ще те потърси.

Димитър Хаджитодоров
Татко отиваше нощна смяна на работа, когато прозорците на съседите гаснеха един след друг. Преди вечеря той спеше час-два, а след това се бръснеше и обличаше.
Ние с мама изчаквахме момента, в който той излизаше и аз го изпращах с думите:
- Приятна работа! Да ми купиш влакче и локомотивче!

Ашот Наданян
превод: Валентин Димитров

***
Лесно е да затръшнеш тази врата, която са ти посочили.
***
Лош е този интелигент, на когото никога не са чупили очилата.

Иван Стефанов
Откриха го!
Потупаха ме по рамото!
Добре било!
Приличал си!
Разотидоха се…

(Увод)
Жан-Клод Кариер
превод: Евгения Динкова
От 1880 до 1910 г. Франция изживява най-голямата епидемия от смях в своята история. Излизат десетки смешни вестници, като само вестникът Рир (Смях) излиза в 150 000 екземпляра. Много ползващи се с успех издателски поредици са съставени изцяло от хумористични книги.

Тихомир Йорданов
Из „Приказки от кафенето”
Западала султанската държава, много золуми се вършели, закони нямало.
Угрижен пътувал падишахът със свитата си през равното поле. С него били и везирите, и пазвантите, че и целият харем с жените му. Знам ли за къде е тръгнал, султанска му работа, но голяма била пушилката.

Весела Люцканова
Всяка събота или неделя след тежката седмица в училището Валя и дъщеря й се качваха в планината или пътуваха по Искърското дефиле на гости при приятели.
Никога не оставаха в града през празниците, Валя казваше на всички смеейки се, че отиват да си проветрят главите, а всъщност искаше да създаде здрави навици на дъщеря си, [...]

Георги Гълъбов
От години в семейството ни бе обичай да посещаваме Бачковския манастир на втория ден от Великден.
Дядо ми е разказвал, колко трудно са се придвижвали от София с влак до Пловдив и едва намирайки място в препълнения с богомолци скърцащ, изтърбушен автобус, пристигали в манастира.

Димитър Желев
Тягостна тишина изпълваше дома му. Леден полъх откъм хола загатна за забравен отворен прозорец. Застояла миризма от мивката се пренасяше на талази, раздробена и подхвърляна от течението из апартамента. Тъмните стаи спяха.

Димитър Желев
Вратата се затвори и шумът остана зад него. Малката стая го посрещна с познатите вехти мебели и избеляла боя. Завесите бяха спуснати и слънцето немощно се отразяваше в далечната стена посредством тесен лъч, изпълнен с волни прашинки.

Йордан Петров
Навън снегът е почти метър. От стрехите на къщите, като големи сребърни обици, висят ледунки. Автомобилите затъват в снега, често буксуват и едва-едва се измъкват от голямата поледица.

Алфонс Але
превод: Евгения Динкова
Мъчно може да си представи човек по-положителна душа от тази на г-н Целестин Льороад, ерген на средна възраст, с който това лято имах честта да се запозная.

Алфонс Але
превод: Евгения Динкова
- Ще отида дори по-далеч … заяви старчето.
Всеки път когато взимаше думата, а я взимаше постоянно, старчето започваше с тия думи: „Ще отида дори по-далеч…”