Проза

ПРОЛЕТ

Димитър Хаджитодоров
ИДВАНЕТО НА ПРОЛЕТТА
Пролетта идва различно. Подобно на красавица, посрещана от приятели, тя грижливо променя облика си. Кой може да проследи безброя от костюмите й през столетията?
В някои години поройни дъждове предшестват появата й.

{Още»}

 
СВЕТЛИНА НАД МАДРИД

Лъчезар Георгиев
Да летиш с нискотарифна компания не всеки път означава неприятни изживявания. Когато персоналът си е на мястото и се старае да даде на пасажерите достатъчно удобства, усилието да пътуваш дори от единия към другия края на Европа си струва.

{Още»}

 
ДА НАМЕРИШ ГУБИСЛАВ - I

Георги Зарчев
О, ШАНЗ-ЕЛИЗЕ!
Наслаждавам се на тези моменти в живота си, когато по нощните пътища се прибирам към  неразтребената си квартира. Фаровете осветяват черния асфалт измит от дъжда, а аз слушам радиото в колата и оставям неочаквани спомени да ме връхлитат.

{Още»}

 
ГУЖОВИЯТ ДЮКЯН

Иван Д. Христов
Много дюкяни имаше в село едно време, ама Гужовият държеше първенство! Ще речеш дюкян като дюкян, ама не е така. Там се събираше вечер на раздумка младо и старо, пък и да се почерпят с половница вино или шишенце ракия. В него се уговаряха мандрите и спазаряваха аргатите от Димитровден до Гергьовден.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Пламен Георгиев
Днес бягащите от отговорност са повече от тези, които бягат за здраве.
Парите не миришели, а постоянно ги перат?!

{Още»}

 
SOS!

Надя Михайлова
Откъс от ръкописа „Лондонски ескизи”
От известно време кухненският неонов панел започна да се пали наново като го изключа на излизане. Връщам се и натискам пак електрическия ключ усмихната:

{Още»}

 
ПОДАРЪКЪТ ОТ БАЩА МИ

Георги Михалков
Спомням си деня, в който майка ми, брат ми и за си тръгнахме. Беше слънчев и топъл, а на мен ми се струваше - облачен и хладен. Куфарите ни бяха на перона и влакът всеки момент щеше да потегли. Татко ни помогна да внесем куфарите в купето.

{Още»}

 
ЧУДОТО НА ПРОМЯНАТА

Георги Михалков
Ясен го виждаше често. Обикновено Станко стоеше до павилиона на автобусната спирка с малко шише водка в ръка. Постоянно беше пиян.
Тридесет и седем годишен, не работеше нищо и Ясен се чудеше откъде намира пари, за да пие непрекъснато.

{Още»}

 
ЗАВРЪЩАНЕ

Георги Гривнев
Еничарят дойде в Тоз-борун /Могилица/ с една жена от Беломорието. Беше висок и силен - като борика, напоена със смола. Разкрачът - колкото да прерипне река. Бялото и черното на очите му се бореха кое да надвие - светлото или тъмното. Извити бяха мустаците му - два умалени ятагана.

{Още»}

 
ЗЛАТНА ЯБЪЛКА

Васил Венински
Eй тая стара преживелица ми я разказа дядо, който се пресели в Божиите селения на сто и четири. И аз закачих малко от робията, но той не сколаса да види казаците, а издъхна месец-два преди да се явят в селото.

{Още»}

 
ИЗРЕЧЕНИЯ X

Марко Марков
Ако искаш да имаш приятели, разчитай на себе си.
По-добре е да се счупиш, отколкото да се огънеш.

{Още»}

 
ИЗ „СПОМЕНИ ЗА БЪЛГАРИЯ” (2003)

Карол Николов
Този външен театър, който може да се види всяка година на Първи май в Копривщица, се нарича възпроизвеждане на моменти от обявяването на Априлското въстание в града.

{Още»}

 
ПУСТОТА

Рафал Вояшински
превод: Лъчезар Селяшки
Тръгнах за Ходжеж, за да се видя с моите родители. Преди да стигна град Влоцлавек, се отбих в един крайпътен бар близо до река Висла. Някога той е бил рибарски пристан. Паркирах леката си кола и най-напред се отправих към дървената платформа.

{Още»}

 
ЩЕ СЕ ВИДИМ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ

Весела Люцканова
Беше краят на юни, когато се видяхме случайно пред радиото и както винаги, когато се срещнехме, се зарадвахме един на друг. Предстоеше лятото, той току-що бе приключил последното си предаване, което спонсорираше сам и му предстояха два месеца почивка.

{Още»}

 
ТАЙНАТА

Иван Митев
Разрешавал съм много загадки в различни краища на света, но сегашната е забулена с непрогледна мъгла в буквалния смисъл на думата.
Отвъд облаците са ледените стени на страшния дори за гледане връх Чогори, а в тях - безкрайната долина, в която живее народът хунза.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Венцислав Бойчев
ДИВАЩИНА
Надраскани коли и влакове. Това и диваците няма да го направят. Даже и нашенци - ако нямат гвоздей или спрей.

{Още»}

 
ПТИЦА ВЪРХУ КУПОЛА НА ЧЕРКВА

Георги Михалков
Когато се запознаха, пролетта като вълшебна птица размахваше огромните си топли криле и всичко се къпеше в синева, зеленина и снежнобели цветове.

{Още»}

 
ЗАПОВЯДАЙТЕ, СКЪПИ ГОСТИ

Лидия Николова
Из „Есета за етикета” (2018)
„Колкото по-богата е мисълта, толкова
по-изискана ще е и храната.”
Петър Дънов

{Още»}

 
КЪСНИЯТ ГОСТ

Ангел Христов
Антония се престори, че не чува външният звънец. Този, който натискаше бутона, беше упорит. Нямаше намерение да се предаде и мелодията се повтаряше вече за пети път.

{Още»}

 
ФИТИЛЧЕТА

Драгомир Мирчев
Гладен политик еврофондове сънува.
Болен ЗДРАВна каса носи.

{Още»}

 
ДВЕ ДЪРВЕТА, ТРИ ДЪРВЕТА

Мария П. Георгиева
Засадиха ги преди десетина години. Сложиха ги зад новата пейка, за да гледат към реката и да пазят сянка на тези, които също щяха да гледат - как водата, или времето, изтича и отмива всичко.

{Още»}

 
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ

Михаил Ломоносов
превод: Красимир Георгиев
* * *
Малкият човек и върху планина е малък, исполинът е голям и в яма.
* * *
Който малкото не може, за него и голямото е невъзможно.

{Още»}

 
ПИРИН КАТО ЧАСТ ОТ МЕН

Първан Киров
Орисан съм да пътувам. Пътуването из най-различни кътчета на нашата красива родина винаги е било неизменна част от битието на моя живот.

{Още»}

 
КЪРВАВО СЪРЦЕ

Първан Киров
“Видиш ли плет от чалия*, там живее авджия”. Тази осмиваща ловеца фраза отдавна битува сред народа. Хората приемат човека с пушка за мързелив, който заради хобито си оставя всякаква работа и хуква нанякъде.

{Още»}

 
БОЖЕ, КОЛКО МЪКА ИМА ПО ТОЯ СВЯТ

Първан Киров
“Животът е жесток, но понякога за майките е особено жесток. Няма по-лошо нещо от това да погребеш децата си” - помисли си Любо, докато гледаше как леля Бонка бе коленичила до гроба на сина й Петьо и скубейки косите си, плачеше сърцераздирателно.

{Още»}

 
УРОКЪТ

Първан Киров
Жеко Тапата едва дочака да дойдат почивните дни. Доста му се беше насъбрало напоследък и много му се искаше поне за малко да се откъсне от ежедневните проблеми. След поредния скандал с жена си, породен от немотията и безработицата, той стана от стола и излезе от стаята, затръшвайки силно вратата след себе си.

{Още»}

 
ДИАНА

Първан Киров
Поливният канал, извил се като змия, с тихо ромолене провираше бистрите си води между редките дървета. От време на време от клоните на старите върби се откъсваше някое изсъхнало от слънцето листенце и приземявайки се върху водната повърхност, предизвикваше леки и ефирни трептения.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Tуко Рамирез
ПРОЗРАЧНОСТ
Правителството застави бизнеса да работи на светло.
Сутрин, когато отивам на работа вече е светло.
Работи правителството и това си е.

{Още»}

 
ПТИЦАТА НА СМЪРТТА

Панчо Михайлов
1.
Бяхме на позиция при завоя на река Черна. Който се е бил там, знае колко много кръв погълна тя и колко скоро стана тъмночервена. Следваха поред няколко жестоки настъпления и отстъпления под разрушителния дъжд от гранати, докато накрая се вкопахме в канарите и зачакахме.

{Още»}

 
ГОРЕЩА НЕДЕЛЯ

Стефан Койчев
Дон Арналдо се беше отпуснал спокойно в люлеещия се стол на остъклената веранда и мързеливо поглеждаше към ресторант-градината върху покрива на отсрещната сграда.

{Още»}

 
ЗАБРАВИХ ДА ПИТАМ

Делчо Синов
Из „Да се смееш или да плачеш” (2017)
ЗАБРАВИХ ДА ПИТАМ
Като погостува на леля си Донка, Павел реши да си ходи. Тя излезе до пътната врата, за да го изпрати. Павел се качи на колелото и си тръгна. Не изминал и 20 метра, той направи завой.
- Какво има, Павка? Страх ли те е? - тревожи [...]

{Още»}

 
ХРАБРОСТТА ДА ЖИВЕЕШ

Коста Странджев
(откъс от документална повест за миньора Спас Дочев)
Тази повест не можех да напиша с шепот. В нея има тенденция, но какво от това? Ден по ден, ред по ред възстановявах според силите си един документ - живота на Спас Дочев.

{Още»}

 
ТРУДНИЯТ ПЪТ КЪМ КОСМОСА

Димитър Хаджитодоров
Космосът ни заинтересува сериозно в дните, когато Юрий Гагарин полетя около Земята и вестниците тръбяха за постиженията на съветската наука.

{Още»}

 
ПРОШКА

Виолета Бончева
Както винаги, с приповдигнато настроение потеглих към Атина с автобуса и през онова поредно лято, когато се запознах с Веса. Съдбата ни беше избрала да пътуваме заедно и по време на дългия воаяж се разговорихме.

{Още»}

 
ИЗ „ОБИЧАМ ТЕ, ПРОСТИ МИ”

Георги Стоянов
1.
Герас Шумаров шета бос, по потник из широкия двор и с овощарска ножица кълца сухите гранки от короните на ябълковите овошки. В градината ухае лехата с цветя, мил спомен от Карамфила. Те се надигат нетърпеливи и свежи в своето ново раждане, оглеждат се, търсят стопанката.

{Още»}

 
ЧОВЕК И СМЪРТ

(Притча)
Александър Кръстников
Един богат човек подписал договор със смъртта, според който тя не трябвало да идва преди да го предупреди. Така той мислил, че ще има време да се приготви и да се покае за земните си грехове.
Малко след това човекът изгубил една малка сърна, но това не го засегнало много.

{Още»}

 
ОТМЪЩЕНИЕ

Васил Венински
Че не бе от най-силните ученици на даскал Ванчо, не бе, ала баща му Игнат - патил и препатил кираджия - не искаше от него да раздава ум и разум, а да вземе в ръцете си какъвто и да е занаят. И Петко - двадесетгодишен левент - се съгласи, щото виждаше как се мъчи [...]

{Още»}

 
ВЪЛЦИ

Константин Н. Петканов
През една зима отидох на гости в едно от странджанските села. Там имах много познати и затова се бях приготвил да прекарам десетина дни из букаците и преспите на хайдушката планина Странджа.

{Още»}

 
ИЗНЕНАДА

Добрин Василев

Дълги години наред ветроходът „Св. Иван” пренасяше само стоки покрай крайбрежието - от Бургас нагоре до Варна и от Царево до Бургас.

{Още»}

 
СТАРЕЦЪТ И МОМЧЕТО

Любомир Николов
Старецът напоследък сънуваше един и същи сън, вече половин година. Изкачваше се по стръмния и посипан с камънак път, нагоре към снежния връх на планината. Усилията да преодолее болките на старостта го задъхваха, стъпките му бяха бавни и неуверени.

{Още»}

 
ТОПЧИЯТА

Иван Д. Христов
Тодор Топчията беше едър човек, с мургаво лице, здравеняк и силен като хала - никаква работа не можеше да му се опре. Имаше дълги руси мустаци, виснала долна устна и мощен глас.

{Още»}

 
ДВА РАЗКАЗА

Ружа Велчева
АСАНСЬОР КЪМ НЕБЕТО
Катина се облегна по-удобно на пейката в беседката пред блока и притвори очи.
През листата на близкото цъфнало дръвче слънчевите лъчи галеха нежно лицето й. Тя не знаеше дали догодина ще види отново плодовете на дръвчето. Бог знае. Тя само се надяваше да не бърза толкова.

{Още»}

 
МОИТЕ РОДИТЕЛИ

Христо Черняев
БАЩА МИ
Баща ми - Иван Христов Бонев (както и майка ми) е роден в село Горна Манастирица, Русенско. Той е петото - предпоследно - дете на дядо Христови.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Ангел Хаджипопгеоргиев
ГРЕБЛАТА СА САМО МЪЖКИ
Някой разправяше, че моретата били седем. Може така да е, ама ако всичките са като това, множко ще да са и сериозни гребла в здрави ръце ще са нужни, за да се обходят. И колко ли време ще трябва за това мореплаване, дали някой знае?

{Още»}

 
ЛЮТО

Димитър Желев
Боряна гледаше потъващите в хоризонта на огледалото автомобили. Почувства облекчение, че с тях заглъхнаха и ужасните думи, които бяха долетели по време на поредицата изпреварвания. Последва ново ускорение и Боряна пое дълбоко въздух.

{Още»}

 
ПРЕДИЗБОРНА ОБЯВА

Иван Ненов
ПРЕДИЗБОРНА ОБЯВА
Изкупувам всякакъв цвят партийни парцали. След преработката им с получения материал ще бъдат запушвани пробоите на демократичните бъчви. Изкупуването ще стане през работно време от понеделник до петък пред всички контейнери в страната. Добро заплащане - в евро.

{Още»}

 
ПОЛИЦАЯТ ОТ ЛОНДОН

Валентин Найденов
Полицаят от Лондон искаше да разбере живота в нашата махала на велосипед. Той беше съвсем като истински чичо Боб. Въртеше с мерак педалите и поздравяваше учтиво ту на ляво, ту на дясно. Той събираше свежи впечатления от ежедневието.

{Още»}

 
ДЕН БЕЗ ЧЕХЪЛ

Драгомир Димитров
Курти Веселинков Паунков спря ядно алармата на телефона, който вечер държеше върху една ракла над главата си, и бавно започна да се изправя като Гробаря.

{Още»}

 
ЕДНА НОЩ ПРЕД ОПЕРАЦИОННАТА

Димитър Петров
(по истински случай)
Двете жени седяха на зеленото кожено диванче в коридора. Към тях се присъедини трета. Тя стоеше права и явно беше доста притеснена. Наляво и надясно из коридора сновяха медицински сестри и санитарки.

{Още»}

 
С ЦВЯТ НА ЕСЕН

Павлина Петкова
С ЦВЯТ НА ЕСЕН
В дланите - хербарий.
Спомен.
Години, години…
Старите албуми. Пожълтели от дъха на времето. Събрали в себе си спомени от детството и младостта. Вълнуващи срещи, загадъчни усмивки, раздели. Оживяват пред погледа ми виенски колела и шарени балони политат към небесата.

{Още»}

 
ПОВЕЧЕ ОТ КРАСИВ НАВИК

Лидия Николова
Из „Есета за етикета” (2018)
„Нищо не е така евтино и не се цени
толкова скъпо, колкото любезността.”
Мигел де Сервантес

{Още»}

 
ТРИ ЛИРИ ЗА ПОЛОГ

Георги Гривнев
Райковецът Георги Янков Долчинков беше снажен балканджия и напомняше родопски баир, по който се изкачваш задъхано, а слизаш бездъхано. Фамилията му идеше от „долчинка”, която придаваше гальовност на името. Той и по характер бе мек и смирен, неприказлив, но дълбок и чист като мълчана вода.

{Още»}

 
ОБИЧ

Васил Венински
Тодор Стаматюски бе по-голям и от върлина - боят му надхвърляше три аршина (1). По онова време в селото нямаше порта за него - речеше ли някъде да се провре, редовно свеждаше глава. Правеше ли обаче селям на турчин, като че ли гуглата му стоеше по на височко…

{Още»}

 
ЧЕРВИВА ЯБЪЛКА

Иван Енчев
Петър Банчев, който вече беше издал доста книги с лирика и проза, от младини обичаше есента повече от всички други годишни сезони, но сега, когато неусетно нагази в третата възраст, я обикна още повече.

{Още»}

 
СЪПРУГ И СЪПРУГА

Тагай Мурад
превод: Мария Филипова-Хаджи
Не, те не са се срещали в Анхор. Той не четеше, нито пък преписваше чужди стихове, за да ги показва на срещите им като свои. Не беше нужно да си казват един на друг баналните фрази: „О, как те обичам, не мога да живея без теб!” Момичето не се повдигаше на пръсти, [...]

{Още»}

 
ЗА МРАВКИТЕ И ХОРАТА

Любен Панов
Из „Днес” (2018)
ЗА МРАВКИТЕ И ХОРАТА
Мит е, че мравката /на руски „муравей”/ е безобидна и работлива, заради което добрият човек трябвало да й сторва път.
Няма друго животинче, което отдалече и безпогрешно да надушва къде се вари мармалад. Привиква другарчетата си, нарежда ги в тънка редичка и окупира като своя територия сладката тава. Ако мармаладът [...]

{Още»}

 
МАЛКАТА КОЗАРКА

Александър Карпаров
Бистра беше козарка в планината. Рано в зори подкарваше от село козичките си нагоре към сините камъни.
Цял ден тичаше по тях и все пееше.

{Още»}

 
НЕДОМИСЛИЦИ, БЕЗСМИСЛИЦИ И БЕЗХАБЕРИЕ

Филип Марински
Признавам, че подхождам към темата със смесени чувства. Едното е недоумение, а другото - гняв. Но - да се аргументирам:

{Още»}

 
ДУШЕВНО НАПРЕЖЕНИЕ

Коста Странджев
Тоско стиска в ръка телефонната слушалка. Прилепя я към ухото си и вика с продрано гърло:
- Алло! Алло…
Телефонистката върти припряно ръчката и въздиша притеснено:

{Още»}

 
КЛОШАРЯТ

Димитър Никленов
Шефът в института ми беше приятел. Уважавах го, защото обичаше гласно да споделя това, което мисли, с което и аз бях известен и между другите колеги. Но, когато смениха шефа и на негово място дойде друг, всичко се промени.

{Още»}

 
ИЗ „ДЕВШИРМЕ” (2014)

Иван Миланов
откъс от романа

Пленената чета
В яйлака на еничарите цареше обичайната сутрешна суетня. Току-що беше приключил сутрешният намаз, молитвените килимчета бяха навити и прибрани в шатрите. Мъжете се готвеха за закуска, когато от гората се зададе необичайна върволица.

{Още»}

 
ОВЦЕ, УИСКИ И СВЕТОВНОИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

Стефан Коларов
1.
Едва ли тези, които много добре познават връзките между Обединеното кралство и република Ирландия, не са били наясно, че BREXIT ще предизвика доста страсти и напрежение. Ирландците са много чувствителни за територията Северна Ирландия.

{Още»}

 
МНОЗИНА ЖИВЕЯТ НА ШЕГА, БЕЗ ДА РАЗБИРАТ ОТ ХУМОР

Тодор Бакърджиев
Най-демократичното нещо в живота е неговата незадължителност.
Кръговратът на глупостта е твърде праволинеен.
Реализмът не е мерило за истината, защото тя е по-голяма от него.

{Още»}

 
КАКТО НЯКОГА

Виолета Бончева
Нейна снимка видях в един от семейните албуми. Беше изумителна красавица, с коса, сресана на кок, с фини черти, изящно тяло и тънки глезени. На една от снимките на раменете й висеше дълъг шал, който откриваше едно дълбоко и нежно деколте.

{Още»}

 
СЪНЯТ НА КУХИТЕ

Димитър Желев
С премрежен от мръсотия мигач, автобусът се включи в хаоса от изгорели газове и клаксони. След себе си изпрати гъст черен облак към закъснелите пътници на спирката. Следващият беше чак след половин час.

{Още»}

 
РОЖДЕН ДЕН

Стефан Койчев
Светлините на преминаващите коли се плъзгаха по мокрите фасади на стъкленоалуминиевите бизнес сгради на Берлинералее. Като следваха отражението си, през пелената на сипещия се дъжд, те се сливаха с останалите светлини, докато блестящият асфалт погълнеше този пъстър и влажен коктейл.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Александър Баляк
превод: Валентин Димитров
Резултатите от изборите са известни предварително. Властите нищо не крият от народа.
Няма такива пари, за които бих се продал. За съжаление.

{Още»}

 
ГОРКИЯТ ЗЕТ

Алфонс Але
превод: Евгения Динкова
- Да, господине, ако президентът на републиката знаеше, как си патя благодарение на него, като нищо щеше да ми връчи орден.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Петър Димитров
ПОСЛЕДНИЯТ
Бягаше, не - тътреше се, едва влачеше крака, опитвайки се да догони другите. Беше изплезил език, потта се стичаше по челото му и надолу - ослепявайки очите, щипеше непоносимо. Обърса се с опакото на ръката си - и тя потна.

{Още»}

 
МУРГАВАТА ПРОДАВАЧКА

Николай Ангелов
На тротоара бяха подредени пластмасови касетки с плодове и зеленчуци. Тъкмо да зарадвам семейството си още от първия ден на отпуската. В тихата следобедна мараня на южното градче преминах през шумящата ласка на завесата срещу насекоми.

{Още»}

 
МАКЕДОНСКО ХОРО

Александър Кръстников
(Картина)
Илинден. Празник на македонците. Възпоменателно шествие. Кръшно хоро в градската градина.
Аз ги гледам как са заловени за ръце тия скръбни и прокудени чеда на една злочеста страна. Скръбни, те желаят да се усмихват; боси, те искат да носят по модата вехтите си дрехи.

{Още»}

 
НА ПАЗАР

Галя Карааргирова
- Гино, хайде мари! Окъсняхме… Пладне ще стане! Пазарът ще свърши докато се изтуткаш! - гърмеше припряно по двора мощният глас на бай Васил.

{Още»}

 
ЦВЕТОВЕТЕ НА ЛЮБОВТА

Иван Воденичарски
ПАРТИ
Елена Дерменджиева, президент на фирма за висша мода, по случай рождения ден на сина си, покани близки семейства и приятелки на парти.

{Още»}

 
ДИНА

Константин Н. Петканов
Студентката Дина имаше безцветни очи, но стройна и гъвкава снага. Следваше литература, критикуваше безмилостно младите поети, но не пишеше стихове. Посещаваше най-редовно семинарните упражнения, вземаше думата по всички въпроси, но не обичаше да чете реферати.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Гълъб Ковачев
ТРИ СЛЕД ПОЛУНОЩ, НО НЕ ПО ГРИНУИЧ, А ПО АЛЯСКА
Чувам детски глас да ме пита: “Тате, защо бие камбаната на църквата?” Отговарям механично: “Защото е умрял някой стар човек…” “А когато детенце умре, камбаната бие ли?..”
В стаята сме само аз и мухата. Мухата, която в два след полунощ ми опъва нервите.

{Още»}

 
АФОРИСТИЧНИ АКСИОМИ

Валентин Димитров
***
Книгите са стоки за духовна храна от последна необходимост.
***
Който и да победи в изборната война, народът плаща контрибуциите.

{Още»}

 
ПРИКАЗКА ЗА ВАРНА

Емануил Мутафов
(фантазия)
- Добро вино пие тази риба - прекъсна мълчанието Герасим и ме погледна изхилен.
- Пие, затова ли си весел?…
Кога се случеше добър лов, той биваше тъй весел, че би му завидял човек. Пременен, празничен цял, той нощите превръщаше на ден.

{Още»}

 
ЗЕВСА

Златимир Коларов
Учехме древногръцка литература и го нарекохме Гръмовержеца - съученика ми от гимназията Николай: 190 см, 130 кг - внушителни за времето размери.

{Още»}

 
КАФЕ ЗА САРА

Миролюб Влахов
Жената зад бара бе едра и синеока - искрено синеока, каза си Сара и продължи да я наблюдава, докато тя зареждаше дозата за нейното кафе в машината. Не знаеше името й, но вече се познаваха.

{Още»}

 
ВСИЧКО Е ДОБРЕ, КОГАТО ЗАВЪРШВА ДОБРЕ…

Димитър Хаджитодоров
Първата световна война донесла за народа ни разруха, хиляди загинали, изгубени територии и контрибуции. Политиците се огъвали пред победителите, войската се бунтувала и трябвало да бъде усмирена с помощта на немските съюзници, а татко и неговите братя открили възможността за неповторими приключения, съпроводени с много риск, но и с късмет.

{Още»}

 
ИЗ „ЗАЛОГЪТ НА БЪЛГАРИНА”

Димитър Аджеларов
…Генерал Брокс назначи мен за преводач и Димо за разузнавач, защото аз бях ходил на гурбет по скелите в Молдова, а той познава ше тъмните ридове на Балкана…

{Още»}

 
СТАРАТА ТЕНДЖЕРА

Красимир Бачков
Баба Куна бе дребна, прегърбена женица, способна непрекъснато да върши нещо по двора или в къщи. Като една мравка тя не се спираше по цял ден къщната си работа.

{Още»}

 
ЖЪТВАРСКИТЕ ЛЕТА

Христо Черняев
Мисля си за някогашните жътварски лета… Още от дете помня, че в сушави години се правеха „пеперуди”.

{Още»}

 
ВАРНЕНСКО ДЕТСТВО

Христо Черняев
Роден съм през един северен февруари (Водолей), 1930 година във Варна.
Родителите ми живяха там петнайсет години.

{Още»}

 
НЕ СИ ТРЪГВАЙ, ОСТАНИ ЗА ОБЯД

Мюмюн Тахир
- Вижте само заглавията на тия вестници! - Фикрет не дочака съгласието на останалите и зачете: „Мъртво бебе, намерено в боклука”, „Четиригодишно момче, зарязано на автогара”, „Хлябът поскъпва. Гладът ударя децата”, „Отмъкнат е джипа на известен брокер”, „Обир за милиони гори финансова къща” - Искате ли още?

{Още»}

 
ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТ МИНУТИ

Горан Атанасов
Патицата излетя из камъшите, изсвистя в мъглицата и се изгуби в бялото було на здрача. Останах да чакам безмълвен, стиснал пушката в лявата си ръка, готов за изстрел. Нощта настъпваше много бързо.

{Още»}

 
ПОСЛЕДНИЯТ ЛОВ НА ТАТУНЧО

Илия Илиев
Беше преди време. Когато чакалите все още не бяха се навъдили толкова много и зайците изкачаха от всеки храст.

{Още»}

 
АЛБЕНА

Ангел Христов
По Й. Йовков
Висеше ниското небе над нея, тъмно и някак заплашително, същото това небе, което през онзи ден, на нейната сватба, искреше от радост и възхищение.

{Още»}

 
ГЛОГ

Мамадали Махмудов
превод: Мария Филипова-Хаджи
миниатюри
ГЛОГ
Високи и снежни планини … това са вечно студените ъгълчета на земята. Над тях винаги висят рошави, оловно-студени, бели, сини, лилави облаци…

{Още»}

 
КРАЖБА

Драгомир Димитров
- Ще крадем ли булката?
- Булката? Булката, ами…
- Ще крадем! Готов си! - прекъсна ме Тончо и ме заудря подканващо по гърба - Бат’ си Тончо слушай, грешка няма да имаш! Всичко е опечено!

{Още»}

 
ТАКАВА ЛЮБОВ

Коста Странджев
Тази вечер в ресторанта нямаше много хора. Музиката почиваше и единствено пианистът тръскаше русите си коси над белите клавиши. Свиреше неясна, но тъжна до сълзи мелодия.

{Още»}

 
ДВА РАЗКАЗА

Иван Стефанов
ЕПИЛОГ
Появяването му разбуди духовете в градчето.
Беше един от известните по онова време артисти.
Отдавна е излязъл от тук.

{Още»}

 
МОСТЪТ НА ЛЮБОВТА

Георги Михалков
Някои села, високо в планините, трудно се стигат. Никой не ги знае, никой не ги вижда. Закътани са в сенчести гористи пазви, спотаени са и притихнали под надвесени скали или са плъзнали като стадо бели овце към стръмни върхове. Виждат ги само орлите, които бавно и величествено кръжат над тях.

{Още»}

 
СТАРОМОДНИТЕ ОБУВКИ

Диана Димих
Затича и скочи в движение. Вратата на автобуса изсвистя и като не можа да се затвори, взе да мачка рамото й. Тя поби крака на стъпалото и напъна напред.

{Още»}

 
ВЪЛЧЕ ОТМЪЩЕНИЕ

Васил Венински
Бай Стойо имаше на Бранището ниска схлупена кошара, дето и поминуваше в окадена стаичка.
В Павелско го чакаха жена и три деца, ама бащинията му бе далечко, та не му уйдисваше да прескача начесто в селото и затуй през повечето време си спеше в кошарата, отдето ката ден изкарваше по околните баири стотина брава.

{Още»}

 
КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА

Емил Енчев
По-красиво нещо от това да видиш, че под стрехата на къщата ти гнездят лястовици и врабчета - няма.

{Още»}

 
ТАВАНЪТ

Георги Гривнев
Старата къща ме викаше!
Как да е стара, като няма и шестдесет години? Когато я строяхме, наоколо нямаше къщи - само градини, ливади и плетове. И един път, по който минаваше каруца в леко мочурливи коловози.

{Още»}

 
И ТЕМ ПОДОБНИ

Величка Настрадинова
Ноември е месец за сън. Вече спят костенурки, змии, самодиви, муминтролове и тем подобни. Да последвам техния пример? Свърших си работата. Да си ходя у нас? Не ми се ще откакто дъщеря ми ощастливи графството Хемпшир, като се омъжи там, а жена ми отиде да живее с един въглищар. Да. Какъв да е, щом [...]

{Още»}

 
ТЕЛЕФОННИЯТ УКАЗАТЕЛ

Алфонс Але
превод: Евгения Динкова
От дън душа мразя седенето по кафенетата, защото считам, че времето прекарано в тия заведения  е безвъзвратно загубено за учението и молитвата.

{Още»}

 
ПЪЛЕН НАПРЕД

Златимир Коларов
С Томата се запознах на кораба „Първи май”, бившия „Княгиня Евдокия”. Корабът бе придаден към една геоложка експедиция - вземаха проби от дъното на Несебърския залив за магнетит.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Петре Димовски
превод: Ваня Ангелова
СЪБУЖДАНЕТО НА УМЕНИЯТА
Овчарят седеше на високата скала на планината и наблюдаваше синевата на Охридското езеро, вперил поглед в далечината. Забеляза, че някакъв човек се изкачва по камънаците.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Антон Ашкерц
превод: Христо Цанков-Дерижан
СНЯГ ПАДА…
Сняг, бял сняг, тихо пада по пътя… Нима не е хубав тоя ден, моя млада съседко?
Ти гледаш през прозореца тоя снежен метеж. Замислено е твоето бледно и нежно лице.
Сняг, бял сняг, тихо пада между нас… Аз мисля само за тебе, млада девойко!

{Още»}

 
БАНКОМАТЪТ

Любен Панов
Из „Днес” (2018)
БАНКОМАТЪТ
На всяко седмо число от месеца пред един и същи банкомат, в едно и също време, се редим едни и същи хора. Може да се каже, че се и познаваме - като че ли да се отчете, всеки кротко си брои, обърнат с лице към опашката.

{Още»}

 
КОНЯТ СИ ЗНАЕ ПЪТЯ… - III

Галина Ганова
разкази
ХРАНИ КУЧЕ ДА ТЕ ЛАЕ…
Тревожната пулсираща светлина на буркана прогони мрака над провинциалния град. Линейката прелетя по задремалите улици и спря пред общинската болница. Докато шофьорът и дежурната д-р Петрова сваляха възрастната жена през задните врати, откъм Спешния център се появиха двама санитари с носилка.

{Още»}

 
ЛЕТЦИ

Христо Рудински
Вуйчо беше единственият летец от нашето градче. Само той и един инженер от наблюдателницата на планинския връх имаха мотоциклети. Докато инженерът го държеше в малката хижа на горското стопанство и слизаше с него за пощата и да натъпче раницата с провизии, вуйчо си идваше със своята машина още в петък.

{Още»}

 
ПОВТОРНОТО ИЗГАРЯНЕ

Марин Ботунски
Хубав е целият край по Поречието на Ботуня, да ти е драго да вървиш из него, ама днес вятърът много изостри шишовете си - пронизва… Я да свием тук, да се заслоним зад трафопоста, да поотморим.

{Още»}

 
ПЪРВИЯТ ГРАТИСЧИЯ

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”

Оставаше още една неделя до Никулден на 1865 г.*, а времето се подлюти и зимата настъпи. През деня валя спокойно и затрупа града, а привечер снежните парцали издребняха и задуха силен вятър от Влашко.

{Още»}

 
ЧИСТА КРЪВ

Димитър Желев
Блудкавата течност не вдъхваше доверие. Носещият се от чашата дим беше лишен от аромат. Врялото кафе раждаше бодли в устата и ограбваше вкусовите рецептори от сетивност.
Кефала рязко отдръпна картонената чаша и се изплези в неуспешен опит да намери хлад в следобедния мор.

{Още»}

 
В КЪСНА ЕСЕН

Георги Гривнев
- От мене фактите, от тебе - художеството! - рече Христо Бечев и се отправи към автогарата, за да иде в родната си Габрица.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Гълъб Ковачев
ЗАВРЪЩАНЕТО
Имало едно време едно детство, за което никой не знаел, че то е единствено в живота! Детството се занимавало с детските си работи - играело на криеница с други детства, замеряло със снежни топки накацалите по стоборите врабчета, разказвали му или самичко четяло приказки, от които някои го натъжавали за кратко, но повечето го [...]

{Още»}

 
СЪСТЕЗАНИЕТО

Динко Динков
Лодките трепереха от запалените си мотори, откъсваха се плавно от бетонната стена на пристанището в Созопол и с лек ход изчакваха своя ред, за да отплуват към средата на състезателната зона.

{Още»}

 
МОМЧЕТО ОТ УЛИЦАТА

Димитър Никленов
Ангелчо беше на шест години, когато реши да избяга от новите си мама и татко и отново да заживее на улицата. Искаше да си тръгне, защото не можеше да свикне с дневния режим, който се налагаше да спазва и навиците, които трябваше да придобива.

{Още»}

 
ЛОШОТО МОМЧЕ И СТАРЕЦЪТ

Йордан Атанасов
В частен пансион край планинското градче живееха и учеха около 60 ученици от горните класове на гимназията. Това бяха деца на бедни родители, разведени, напуснати, изнемогващи. Пансионът получаваше дарения и подкрепа от фондации, а децата - стипендии, в зависимост от успеха.

{Още»}

 
ЧЕРВЕНОТО ЗЛАТО

Горан Атанасов
Дядо Кирко обичаше шаренията. Искаше всичко около него да е натруфено и цветно. Работеше като бояджия и си даде труд да измаже вратницата във всевъзможни цветове. Заприлича на импресия от платното на вдъхновен художник.

{Още»}

 
БАЩИН ГРЯХ

Янко Стефов
Има едно място в Бакаджика край моето село, което ме изпълва с разкъсващи чувства - местността Убитите сърби, скътана в северните гънки на малката планина. Отдалече това място се познава по високите липи, пробили тук-там пътеки към небето през гъста растителност.

{Още»}

 
ВЪЛНЕНИЯ ВЪВ ВХОДА

Стефан Койчев
“Манолоооо, …. Манолооо, не чуваш ли, бе? Манолооо !…” Глас женски, писклив и дрезгав, но настойчив и властен едновременно, с нюанс на гърмяща тенекия. В него имаше някаквa перманентна паника и дори известна агресия. Дори лека лудост, би казал някой.

{Още»}

 
ЧЕРЕШИ „БИВОЛСКО ОКО“

Петър Ванчев
Из „Приказки за едно евро”
Г-н Келепир Градинаров едновременно бе предприемчив земеделец и отличен математик. На всички е известно, че „две плюс две” винаги е равно на четири. Но градинарят-математик можеше да направи така, че „две плюс две” да е равно на… пет!

{Още»}

 
СБОГОМ И СЕ ПАЗИ!

Румен Балабанов
Откакто Денят на последното сбогом стана официален празник, няколко пъти бях идвал на тази гара.
Купувах си кафе, излизах на перона и гледах как множеството от хора с официални костюми и рокли се прощава със своето детство.

{Още»}

 
ГОЛЯМОТО СЕМЕЙНО ЧЕТЕНЕ

Димитър Хаджитодоров
Татко закупи романа „Война и мир” от книжарницата, притисната между бакалията и плод - зеленчука. Продавачката го посрещна на улицата, за да му съобщи за изданието.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Васил Толевски
превод: Валентин Димитров
***
Човек с един чифт гащи не може да се бори за власт. Той се страхува и тях да не загуби.
***
Неграмотните са нашето бъдеще! Грамотните ни върнаха в миналото.

{Още»}

 
ИЗ „ВЪЗГЛЕДИ ЗА ЖИВОТА И СВЕТА” (1929)

Анте Дукич
***
На златния телец се кланят само телците.
***
Бъди малък пред себе си, за да бъдеш по-голям пред другите.

{Още»}

 
ПРОТЕЗАТА

Янко Стефов
Автобусът изрева като посечено добиче, преметна задница и се бухна в най-дълбоката пряспа сняг. Прохъхра задавено, стъклата издрънчаха уплашено и в следващия миг тишината запищя в ушите на пътниците. Никой не смееше да мръдне от мястото си.

{Още»}

 
ЛУДИЯТ БЪЛГАРИН

Павел Боржуков - Боржи
„Лудите, лудите - те да са живи!…”
(„Под игото”, Иван Вазов)
Експериментът, който трябваше да се проведе във Врабчево под ръководството на доц. Колев, се пазеше ако не в тайна, то поне от разгласа. Нямаше друга причина за това освен опасението от любопитството на хората.

{Още»}

 
КАПИТАЛИЗЪМ В ГОРАТА

Денчо Владимиров
Вървя си аз из гората, тук-таме все още незастроена с небостъргачи и двуетажни вили, и хоп - насреща ми къщичка.
Познатата ми къщичка от приказките за Маша и Мечокът.

{Още»}

 
КАРА-СЕВДА

Васил Венински
Тая история захвана по време на Танзимата (1), когато падишахът вече бе натаманил прословутото си “Честито писмо” (2), дето уж равнеше правдините на българи и турци.
Да, ама тапията излезе най-обикновена султанска уйдурма, стъкмена за парлама на ингилизи и френци…

{Още»}

 
ПОКОЛЕНИЯ

Иван Воденичарски
Мария Петрова седна на фотьойла срещу телевизора, включи го и се опита да гледа някакво предаване по руската телевизия. Беше мелодрама под рубриката “Давай поженимся”. Бързо я овладя досадата и смени предаването с някакъв филм.

{Още»}

 
ДА ПОГРЕБЕШ СЪРЦЕТО СИ

Светозар Казанджиев
Смърт почерни бялата къща в горния край на Медино. Студена, страшна смърт. Не заради времето - 24 февруари 1995-а, а заради онова, което дойде с нея. И не би била толкова страшна, ако тя беше просто смърт, а не похитителка на хубост.

{Още»}

 
БИЛЕТ ЗА КАБО ВЕРДЕ

Стефан Койчев
Денят не предвещаваше нищо. Никакво особено оживление на ул. Сарторио… Обичайното всекидневно суетене и глъч. Баба Еулалия от отсрещния партер, вече вдигнала щорите бърбореше весело с познати, съседи и с ранобудни минувачи, като сканираше с поглед останалата част от улицата, намираща се в полезрението й.

{Още»}

 
СИНЪТ ОБЕЩА

Горан Атанасов
За Коледа Мариана няма да работи - банката затваря и ще си остане вкъщи. Ще извади омачканата изкуствена елха от платнената торба, която прибра януари в гардероба.

{Още»}

 
ЖИВИ ВЪГЛЕНИ

Гергина Давидова
По спомени на баба Мина
Дните на циганското лято свършиха и този ден тъмни облаци се сърдеха и плачеха от яд. Вечерта се спусна студ и зъл вятър. Прочисти небето и доведе снега, който разкраси земята.

{Още»}

 
СБОГОМ, МИНАЛО

Бойка Николас
Из „Обичам се!” (2018)
„Да кажеш сбогом и да погледнеш другия в очите,
освобождава и пречиства Душата…”
Баяна, дъщеря на Александър и Константина щеше да обиколи много страни и места, докато се научи да се чувства добре в собствената си кожа.

{Още»}

 
ПОСЛЕДНА ВОЛЯ

Филип Марински
Мария, жената на Дарчо Фъстъка, склопи очи ей тъй, изведнъж. То по-право е да се рече, че не ги отвори, щото работата стана тъй: след като се изсули рано сутринта от завивките, Дарчо посумтя, докато се облече и тръгна да излиза.

{Още»}

 
ЮДИН ИВАН

Димитър Петров
Иван качи дългогодишиния семеен любимец в колата. Бобо клекна доверчиво и леко помаха с опашка. Беше остарял и едвам се движеше. Гледаше стопанина си с огромни приятелски очи и му вярваше безпределно.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Тодор Бакърджиев
Най-демократичното нещо в живота е неговата незадължителност.
Кръговратът на глупостта е твърде праволинеен.
Изпечените мошеници трудно изгарят.

{Още»}

 
КАРАМАНКАТА

Павел Боржуков - Боржи
Никоя друга селска работа през цялата година не насища мъжете с такова усещане за благополучие и празник, както църцоренето на струйката от казаните на ракиджийницата. И никое друго място във Врабец не е толкова мъжкарско. Викаха му “При бай Васо Змеят”.

{Още»}

 
ЦЕННОСТНА СИСТЕМА

Марина Димитрова
Октомврийското слънце щедро сипеше последните си лъчи, да стопли бедните душици, преди ноември да ги захапе с ледените си зъби.

{Още»}

 
БОРБА ЗА ВЪЗДУХА

Цветелина Александрова
Беше се изпънала върху лявата си страна в самия край на леглото. На тясната рамка на леглото, за да заема минимално място. Ама че легла - от старите пружини. Тялото й бе опънато като струна, мускулите - напрегнати.

{Още»}

 
БЕЗДНАТА ЖИВОТ

Надя Попова
Из „Дух над водите” (2016)
В начало Бог сътвори небето и земята.
А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.
Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.

{Още»}

 
СПОМЕНИ ОТ НАСТОЯЩЕТО - VII

Георги Зарчев
ТРИМА МЪЖЕ ЗА УБИВАНЕ
В залата на Свиленградския съд бе топло и приятно. Току-що бях прочел обвинителния акт и гледах през прозореца как навън се сипе януарският сняг. Двамата обвиняеми бяха някъде около четиридесетте.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Нинус Несторович
превод: Валентин Димитров
*
Както досега, животът е кучешки, но в крайна сметка поне ни разрешиха да лаем.
*
Държавите са като апартаментите. Който има два, винаги може да продаде единия.

{Още»}

 
ПРИТЧИ

Панчо Недев
ГОЛЯМОТО ЧОРБАДЖИЙСКО ХОРО
(притча)
Рейтингът на поредното Общо горско събрание на животинския свят в Горите тилилейски катастрофално падал - дебати с гръмогласни обиди за стари и нови грешки, корупция, компромати, безбожно високи заплати… какво ли не.

{Още»}

 
В ИМЕТО НА ДЯДО!

Антонина Димитрова
Ники не понасяше учителката си. Как можа да му се падне точно Тя?! Не можаха ли да го запишат в съседната паралелка? Всички купонясваха на Хелоуин, само в класа на Ники и помен нямаше от празник.

{Още»}

 
МОЖЕ БИ…

Иван Воденичарски
Напоследък отношенията ни с Люба се поразвалиха. Тя продължаваше да идва вкъщи, да работи на компютъра своите си работи, но обикновено мълчеше мрачно или пък се дразнеше при най-малкия повод.

{Още»}

 
ГРАФИТОМАНЪТ

Иван Воденичарски
От тъмното до слуха му достигна гласът на млад мъж. Стори му се, че има лек чуждестранен акцент и го попита:
- Българин ли сте?

{Още»}

 
СВАТБА

Константин Н. Петканов
Новогодишен разказ
Младоженците решиха да заминат за София веднага след венчавката и там да дочакат Новата година, да прекарат коледните празници и да се върнат в новото си гнездо. Файтоните и автомобилите чакаха наредени пред голямата къща на младоженеца.

{Още»}

 
ДЕЦА

Златимир Коларов
Пътят за гробището минаваше покрай училището. Подминаваше крайните селски къщи, виеше се като разпиляна лента към върха на хълма и свършваше пред разкривената желязна порта, облепена с некролози.

{Още»}

 
ОЧАКВАНЕ

Кирил Писарски
Един камион беше пристигнал в този затънтен край.
Мина по главната улица и вдигна прахоляк.
Цял облак!

{Още»}

 
ЗАКЪСНЯЛА СВЕЩ

Димитър Златев
Телефонът иззвъня. Жената отвори и протегна ръка към слушалката.
- Мария, обаждаме ти се от службата. Търси те някакъв другар от МВР, от София. Обяснихме му, че си три дни в болнични и утре ще се върнеш. Той каза,че утре след обяд ще те потърси.

{Още»}

 
ВЪЗПИТАНИЕТО НА ПРИНЦА

Димитър Хаджитодоров
Татко отиваше нощна смяна на работа, когато прозорците на съседите гаснеха един след друг. Преди вечеря той спеше час-два, а след това се бръснеше и обличаше.
Ние с мама изчаквахме момента, в който той излизаше и аз го изпращах с думите:
- Приятна работа! Да ми купиш влакче и локомотивче!

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Ашот Наданян
превод: Валентин Димитров

***
Лесно е да затръшнеш тази врата, която са ти посочили.
***
Лош е този интелигент, на когото никога не са чупили очилата.

{Още»}

 
СЪМНЕНИЕ

Иван Стефанов
Откриха го!
Потупаха ме по рамото!
Добре било!
Приличал си!
Разотидоха се…

{Още»}

 
АНТОЛОГИЯ НА ХУМОРА 1900

(Увод)
Жан-Клод Кариер
превод: Евгения Динкова
От 1880 до 1910 г. Франция изживява най-голямата епидемия от смях в своята история. Излизат десетки смешни вестници, като само вестникът Рир (Смях) излиза в 150 000 екземпляра. Много ползващи се с успех издателски поредици са съставени изцяло от хумористични книги.

{Още»}

 
КАК ДА СЕ ПОДБИРАТ ДЪРЖАВНИ ХОРА

Тихомир Йорданов
Из „Приказки от кафенето”
Западала султанската държава, много золуми се вършели, закони нямало.
Угрижен пътувал падишахът със свитата си през равното поле. С него били и везирите, и пазвантите, че и целият харем с жените му. Знам ли за къде е тръгнал, султанска му работа, но голяма била пушилката.

{Още»}

 
НЕЖНИ ПЕПЕРУДИ

Весела Люцканова
Всяка събота или неделя след тежката седмица в училището Валя и дъщеря й се качваха в планината или пътуваха по Искърското дефиле на гости при приятели.
Никога не оставаха в града през празниците, Валя казваше на всички смеейки се, че отиват да си проветрят главите, а всъщност искаше да създаде здрави навици на дъщеря си, [...]

{Още»}

 
ИКОНАТА

Георги Гълъбов
От години в семейството ни бе обичай да посещаваме Бачковския манастир на втория ден от Великден.
Дядо ми е разказвал, колко трудно са се придвижвали от София с влак до Пловдив и едва намирайки място в препълнения с богомолци скърцащ, изтърбушен автобус, пристигали в манастира.

{Още»}

 
ВСЕЛЕНА В РАМКА

Димитър Желев
Тягостна тишина изпълваше дома му. Леден полъх откъм хола загатна за забравен отворен прозорец. Застояла миризма от мивката се пренасяше на талази, раздробена и подхвърляна от течението из апартамента. Тъмните стаи спяха.

{Още»}

 
ДНЕС

Димитър Желев
Вратата се затвори и шумът остана зад него. Малката стая го посрещна с познатите вехти мебели и избеляла боя. Завесите бяха спуснати и слънцето немощно се отразяваше в далечната стена посредством тесен лъч, изпълнен с волни прашинки.

{Още»}

 
АЧЕЛЕРАНДО

Йордан Петров
Навън снегът е почти метър. От стрехите на къщите, като големи сребърни обици, висят ледунки. Автомобилите затъват в снега, често буксуват и едва-едва се измъкват от голямата поледица.

{Още»}

 
БЕЗМИЛОСТНА ЛОГИКА

Алфонс Але
превод: Евгения Динкова
Мъчно може да си представи човек по-положителна душа от тази на г-н Целестин Льороад, ерген на средна възраст, с който това лято имах честта да се запозная.

{Още»}

 
СТАРИЯТ ЕСТЕТ

Алфонс Але
превод: Евгения Динкова
- Ще отида дори по-далеч … заяви старчето.
Всеки път когато взимаше думата, а я взимаше постоянно, старчето започваше с тия думи: „Ще отида дори по-далеч…”

{Още»}

 
КАПЧИЦИ ОТ ЕСКОБЕДО

Виолета Бончева
Как се рисува пулсираща кръв?! Просто стоварваш червения цвят върху платното на едри вълни, тъй както вълните на човешките потоци от чувства обгръщат живота или пък разпръскваш копринени полски макове на лазурен фон, около които непременно се открояват фигури от бъдещето и сенки на [...]

{Още»}

 
САМЮЕЛ

Иван Митев
Беше най-различният от всички в гимназията. Името му сякаш увеличаваше преградата, която го делеше от нас: Самюел. Височък, слабоват, но жилав, с изпъкнали скули на продълговатото лице. Носеше очила. Свиреше на пиано.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Гълъб Ковачев
“БАБИНИ ЗЪБИ”. ИЛИ ЗАЩО ЩЕ ПРОИЗВЕЖДАМ ТРИБЕСТАН
Нашата нива се намира в самия край на селото ни и е 10 дка. Била е купена през 30-те години на миналия век от дядо ми по бащина линия. Цялото семейство на дядо - жена, деца, родители, че и сестрите му - се изхранвало от тази нива.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Из „Настолна книга за широките маси и високите столове” (2017)
Валентин Димитров
СВИРЧОВЦИ
Много диригенти се навъдиха. Още повече - първи цигулки. Навсякъде - тъпани. Под път и над път - последни дупки на кавала. Безброй - издухани флигорни. Хрантутим ги ние - с гайдите! И дори си свиркаме… старата песен на нов глас!

{Още»}

 
ФРАГМЕНТИ

Дилян Бенев
Из ,,Противоборство”, изд. ,,Изток-Запад” (2018)

***
Всевъзможните бежанци заливащи Стария материк, никак не са случайни. Иначе ако бяха, не биха били толкова много от друга религия и с такова настървение да напират. Но погледнато от друг ъгъл, това ги прави добре дошли на европейска земя.

{Още»}

 
СЮИТА ЗА ДВЕ ДУШИ И ДЪГА

Мартен Калеев
Боже, колко дълго тичах към това утро! Въздухът избухна, нажежен до бяло от нежност. От чакане. От несбъдване. От самота, която се стопи, изчезна при първия поглед и несръчната ласка.
От думата, която всички разбират. По очите…

{Още»}

 
С БУЦА В ГЪРЛОТО

Галя Карааргирова
Почувствали ли сте как корените ни теглят назад, в спомените…
Случи се, преди няколко години да се разделя с двора, останал в наследство от баща ми, а на него - от дядо. Тъжно е, когато откъсваш от душата си нещо мило и свидно…

{Още»}

 
ТОПЛИНАТА НА ДЕТСТВОТО

Любомир Николов
Така се случи, че любимата ми братовчедка Мичето и мъжът й Панайот ме помолиха да напиша нещо за нашето общо детство. Ти можеш, казаха ми те. Колко е трудно.
Не защото нямам думи за спомените, а защото това с думи не се описва. Описва се със сърцето. И все пак ще опитам.

{Още»}

 
СПОМЕНИ ОТ НАСТОЯЩЕТО - VI

Георги Зарчев
ФИГУРИ ОТ БРОНЗ
Винаги съм твърдял, че не живея на квадратни метри, а живея в километри. Пътуванията ми започнаха още в детството ми. Истинските ми воаяжи тогава се извършваха с помощта на дядо ми, който ме качваше в неделен ден от кварталната спирка на градския автобус и започвахме едно безконечно пътуване из Хасково, сменяйки линиите [...]

{Още»}

 
ВЯТЪРЪТ В ДУШАТА

Йордан Калайков
Душата - странното название на вътрешното усещане за човешката природа, казват, че била някаква загадъчна субстанция - лека и ефирна като райски газ.

{Още»}

 
КОРАБЪТ, КОЙТО НИКОГА НЯМА ДА СЕ ВЪРНЕ

Ангел Христов
Сред изпращачите се чуха предупредителни намеци, някой казал, а след него мнозина разпространили думите му, че корабът, с който изпращат дъщерите и синовете си, тръгнали да търсят щастието си по чуждите земи,

{Още»}

 
В КАРДИОЛОГИЯТА

Ангел Христов
Стаята не изглеждаше като неговата вкъщи, но какво от това, болнична стая е, не е в хотел пет звезди, колкото и да му се иска на човек.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Панчо Недев
МОДЕРНА ХИТРОСТ
(притча)
След Промените и в Горите тилилейски, Кума Лиса станала член на Висшия горски съвет. Подписала клетвена декларация, че се отказва от досегашния си биологичен порок да души и яде кокошки, патици, яребици, фазани.

{Още»}

 
МАЛКИЯТ КАПИТАН

Добрин Василев
Нашият моторен ветроход бе вече добре натоварен с дърва. Три дни стояхме на котва пред Козяк, за да изпълним поръчката на търговеца.

{Още»}

 
ДВЕ МИНИАТЮРИ

Тихомир Йорданов
ЧИСТИ СМЕТКИ
- Давам ти 5 лева, - каза ми моят приятел писателят Черемухин - когато веднъж (бяхме студенти) му поисках един лев в заем. - Не ми връщай парите, но вече никога не ми искай заеми.
- Ама защо?… Аз…

{Още»}

 
ХАЙРЕДИН ПАША

Васил Венински
Подир Кримската война, Хайредин паша - везир на земите на падишаха в Баб-Алието, намисли да наобиколи Българско. Където и да идеше, деребеите му кършеха кръстове с теманета и се надпреварваха да му угаждат.

{Още»}

 
МОНКАТА

Георги Гълъбов
Бяха го осиновили бездетни възрастни хора и никога не криеха тази “малка подробност”. От него искаха да бъде послушно, възпитано дете, добър ученик и естествено, да ги “гледа”, когато му дойде времето.

{Още»}

 
ТАЙНАТА

Васил Павурджиев
източна приказка
Журналистът Азар се прибираше в къщи, когато видя пред старите порти на града приятеля си Бадажер, който разговаряше с един непознат човек. Слънцето си беше вече привършило дневната работа и се прибираше да спи зад планините.

{Още»}

 
ИЗРЕЧЕНИЯ VIII

Марко Марков
Сопата в ръцете на държавата цъфна, върза и даде плод.
Когато те ласкаят, не забравяй, че мълчанието е знак за съгласие.

{Още»}

 
КУЧЕ В ТРАМВАЯ

Почти фейлетонен разказ
Лозан Такев
Трябвяше срочно да заведа хъскито Лея до ветеринарната клиника за преглед. И се наложи да го кача в трамвая…

{Още»}

 
ДИМЧО

Димитър Подвързачов

Колкото скромно да оценявам значението на нашия приятелски кръжец, отсетне събран около списание „Звено”, за развитието на Димча - не ще мога да отрека, че изобщо ние си влияехме един другиму в най-добър смисъл.

{Още»}

 
МОЯТ МАЛЪК ПРИНЦ

Филип Марински
Той се появи така внезапно, както истинския малък принц.
Застанал в най-отдалечения край на двора, дори не беше ме забелязал.

{Още»}

 
ЦВЕТЪТ НА НАЦИЯТА НЕ ВЪРЖЕ

Тодор Бакърджиев
Кутията на Пандора се побира във всички човешки черепи.
Най-трудно се самопогребва самотата.

{Още»}

 
ЕРАТА НА НЕМИСЛИМОТО И СВЕТОВНИЯТ БЕЗПОРЯДЪК

Габриела Панова
Но какво е безпорядък, PC3023?
Годината беше 3023. Провеждаше се ежегодната среща на Обществото. Както обикновено тя се състоеше при 40° 52? 0? северна географска ширина и  34° 34? 0? източна географска дължина. Географските координати, бележещи точния географски център на земната повърхност. Това място се намираше в някогашна Турция.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Александър Смирнов
превод: Валентин Димитров
Излишъкът на знания е опасен при недостиг на ум.
Смъртта приравнява във всичко, освен в цената на погребението.

{Още»}

 
ПРИТЧА ЗА ЛЮБОВТА

Васил Венински
Още първия път, като я видя да суши сено на Кара Сюлемайновите ливади на Тузлата, я бендиса. И как няма да я бендиса, когато беше от гиздава по-гиздава. Макар да не бе облечена кой знае в какви дрехи, отдалеч си личеше, че е мома и половина.

{Още»}

 
ОКОТО НА ЗЕМЯТА

Христо Черняев
ОКОТО НА ЗЕМЯТА
Тиха нощ. Половината небе е покрито с тъмни облаци, провлачени като тайнствени сенки. От другата му страна блещукат редки плахи звезди. Под тях сме двамата със Славчо Тасев - музеен човек.

{Още»}

 
ДЖЕК

Филип Марински
Като някои от големите писатели и той използваше псевдоним, макар че беше най-обикновен провинциален български писател.

{Още»}

 
С ГНЯВ И ПРИМИРЕНИЕ

Банко П. Банков
На Иван Арнаудов
Почина Иван Арнаудов, талантлив и честен творец. Бяхме колеги - референти в СБП. През 1996 г. в-к „Труд” публикува този мой разказ под вариантно заглавие, с дискретното посвещение „На Иван”. Нека си спомним за него.

{Още»}

 
ДВА РАЗКАЗА

Владимир Георгиев
СРЕБЪРНО
Заръмя. И е тихо.
Седи и пуши лула. Мокрите ръбове около кръга на лулата го дразнят и ги подсушава с длани; приличат му на кратер. Спомня си калдерата в Санторини, но изоставя този спомен за друг път. Той е спокоен. Такъв трябва да е. Иначе не може да мисли. Сиво е.

{Още»}

 
КРАЙ СТАРИЯ ЧИНАР

Георги Гривнев
Още когато погребваха момичето, младият мохамеданин се зарече: да иде в Беломорска Тракия, да донесе фиданка на чинар и я посади в родното място на своята галница.

{Още»}

 
САТИРИЧНИ МИНИАТЮРИ

Валентин Димитров
ПРИТЧА ЗА ДЪРЖАВНИЯ САМОЛЕТ
Държавният ни самолет губи височина. Направо пада! Отдавна! Какво ли не направихме, за да го спасим? Първо сменихме пилотите. После - посоката. Разбира се - и щурманите. Сменихме дори горивото.

{Още»}

 
МАЛКИ РАЗКАЗИ

Панчо Михайлов

МОРЕТО
Ето:
всяка сутрин и привечер седя на брега и гледам как играе многоцветната дъга на слънцето по повърхността му.
Белите крила на гемиите, чайките и маяка.

{Още»}

 
НАЙ-ХУБАВИЯТ СПОМЕН

Георги Михалков
Коледен разказ
Кварталът беше малък. Няколко улици, къщи с дворове, а в дворовете цветя, дървета, отрупани есен с плодове, зиме - покрити с пухкав сняг. От сутрин до вечер улиците бяха изпълнени с деца. Тичаха, викаха.

{Още»}

 
ЯРЕБИЦАТА

Иван Ст. Андрейчин
По онова време аз бях още дете, моя мила. Един ден откраднах пушката на баща си и излязох на лов.
Щастието ми се усмихна и аз сполучих да убия една яребица.

{Още»}

 
МАЙСТОРЪТ И РАЗБОЙНИКЪТ

Димитър Златев
В късната есен след Димитровден майстор Паскал се беше настанил с помощниците си в наетата гюмюрджинска одая. От младини беше тръгнал с аршин и ножици на гурбетчилък.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Миле Горгиоски
превод: Валентин Димитров
***
Не можем всички да ядем по три пъти на ден. Няма толкова място в затворите.
***
Не вярвам, че тоягата има два края. Не може все ние винаги да хващаме дебелия край.

{Още»}

 
КОЛЕДНА КАРТИНА

Невена Паскалева
Градът се гушеше под снега. Провирах се по тясна, хрущяща пътечка на тротоара, а от двете ми страни се издигаха преспи. Снежинките скоро накацаха по палтото ми като мушици. После като пеперуди.

{Още»}

 
ОТЛОМКИ

Людмила Шаменкова
превод: Тихомир Йорданов
Малко бяха колите в този ранен час. Километражът показваше деветдесет. Зоя помоли да не бързат, скоростта я плашеше.

{Още»}

 
БАСНИ

Николай Фол

ВРАБЧЕ
Денят бил слънчев, свеж, животворен - априлски ден. Весело врабче подскачало по клонките на току-що разлистена слива и безгрижно чуруликало.

{Още»}