Проза

БОЖОТО ЛИЦЕ

Любомир Духлински
Винаги ми се е искало да разкажа за дедо Цветан. Той беше колоритна личност и около него постоянно се заформяше някаква комична история. Не беше шегаджия, не пускаше майтапи, то те някак си сами се навъртаха около него.

{Още»}

 
ЧАСОВНИК С КУКУВИЧКА

Любомир Духлински
Всяка събота ходим с моя приятел Цонко за риба на един далечен вир. Тръгваме рано, докато не се е вдигнало слънцето и не е напекло както трябва. И тази събота потеглихме навреме. Вървим, дремем, спъваме се в камъчетата, но напредваме.

{Още»}

 
ГЪРМЯНА ВОДА

Любомир Духлински
Дядо ми Тодор беше голям рибар, но не можеше да плува! Рибарските му подвизи са щели да му костват живота. През 1943 г. по време на голямото наводнение от река Росица той бил отишъл за риба към местността „Червен бряг”.

{Още»}

 
ЛЕТЯЩОТО ПРАСЕ

Любомир Духлински
В първите години след “освобождението” през късната есен на 1989 година в страната плъзнаха какви ли не благодетели и съветници, най-вече от новата братска държава отвъд океана. И се заеха да ни учат на икономически ум и разум.

{Още»}

 
ПЕТЛЕНЦЕТО НА ЖОЗЕФ

Любомир Духлински
- Жозе-еф, Жозе-еф! - провикна се напевно Галопа.
Отговор не последва. Галопа се опита да надникне през вратата, без да става от мястото си.

{Още»}

 
ПО ДЪЛГИЯ ПЪТ

Любомир Духлински
Едно от най-странните неща в нравите български са погребенията. Тъжен ритуал - изпращаш в небитието родители, деца, близък човек, приятел. Всички плачат или поне се правят, че плачат, гледат в земята и дълбокомислено повтарят: „Защо е всичката човешка лудосия? Нали всички тук ще свършим…”

{Още»}

 
ТО БИ ОНОТО БИ

Любомир Духлински
Той беше забележителност в нашето село. Перко Винарката живееше наблизо до нас. Сам - нямаше жена, нямаше ни дете, ни коте. Жена му беше починала отдавна, децата му се бяха пръснали по градовете и той кукуваше сам в голямата си къща. Беше дребен, сух и рижав като шотландец.

{Още»}

 
ПОД ПОДОЗРЕНИЕ

Любомир Духлински
Следователят Минков гледаше минаващите хора втренчено, с полузатворени клепачи. Следобедното слънце грееше в очите му и му пречеше да вижда добре. Преминаващите се мяркаха пред него като някакви сенки. Изведнъж той като че ли се стресна и хвана седналият до него на пейката за ръката.

{Още»}

 
ЗАЩО ТЪРСЯ КРИВИ МАКАРОНИ

Денчо Владимиров
От месеци търся да купя пакет криви макарони.
- Защо, бе? Да не би науката да е открила, че кривият макарон е по- здравословен от правия? И дори, че бори вируси?

{Още»}

 
ХОРАТА, КОИТО СА НА УВАЖЕНИЕ

Денчо Владимиров
БАЩАТА: Митко, какво пишеш?
МИТКО, третокласник: Госпожа Джокондова ни даде за домашно да напишем свободно интерпретативно съчинение на тема „Хората, които са на уважение в нашия блок”.

{Още»}

 
СМЪРТТА НА ТЕРТИПЛИЯТА

Планимир Петров
В малко балканско селце се родило момче с невероятна съдба и с още по-невероятен край на  земната му пътечка…
Нарекли момчето Горан. Рано останал без родители, затова може би  и рано секнал интересът му към учението.

{Още»}

 
НЕСПОКОЙНИ СЪРЦА

Димитрина Бояджиева
Помните ли битовия комбинат „Тракия”? Вече го няма. Няма ги и работниците. Демокрацията като хала помете всичко. За приватизиране е останала само сградата на бившата администрация с окъпаните от слънце кабинети на тогавашния директор Тенев, на партийния секретар Вълчев и на профпредседателката Васа Тошева.

{Още»}

 
ОРЕХЪТ

Александър Колев
Баба Цветана се качваше по стълбите на подлеза на Софийския университет, дърпайки тежка, близо осемкилограмова, шарена пазарска количка. Беше около осемдесетгодишна, съсухрена, но жилава жена, която явно не се даваше лесно. В количката бе събрала куп промоционални стоки от повечето магазини в центъра на София.

{Още»}

 
КАТАРЗИС

Александър Колев
… надежда всяка тука оставете.
Из „Ад”, от „Божествена комедия”
Данте Алигиери

{Още»}

 
ВЯРА

Александър Колев
Страхотен човек е този, който не е загубил детското си сърце!
Менций
Беше юлска нощ. Спокойствието, което цареше на Лъвов мост, беше рядкост, на която човек трябваше да се наслади. Единствената форма на живот, която отекваше в тишината, беше опитът на една измършавяла гарга да си открадне нещо за ядене от близкото кошче за боклук.

{Още»}

 
СТЪПКИ ПО БУЛЕВАРДА

Александър Колев
Нашето магазинче, макар и в човековъртежа на столичния център, си има своите редовни клиенти. Разликата е, че на повечето места се радват на редовните си клиенти, а при нас е обратното.

{Още»}

 
СЛУЧКАТА

Димо Троянов
Включи по навик телевизора, но като го обля от екрана помията на едно от просташките шоута на НОВА телевизия, с досада го изключи и пусна радио ,,Христо Ботев”, което изпълни хола с нежна класическа музика.

{Още»}

 
СЕНКИ НА ПАЛМИ

Димитрина Бояджиева
Ако се чудите къде е слънцето - тук е. И аз съм тук -  в Лисабон. Тук е и  художничката Оксана Родригеш. Рисува предимно кучета, котки и коне. Рисува и стъклени чаши. Рисува ги много майсторски.

{Още»}

 
АСТА ЛА ВИСТА НА ПАЕЛЯТА

Димитрина Бояджиева
На Магдалена
Преди да започна работа в „Лас Маринас”, работех при дон Хуан. Заведението беше старинно и много посещавано заради паелите, които две испанки приготвяха в кухнята. Влизаше се през порта непосредствено до кръчмата „Таска ел канто” посещавана от емигранти, предимно колумбийци.

{Още»}

 
ТРЕВА ЗА АНГЕЛИ

Мюмюн Тахир
Безкрайно зелено безмълвие. Трева. Още не знае, че днес е нейният единствен ден.
И че утре винаги е късно.
Безшумни звуци от топлина и светлина.
Така звучи животът. Все още.

{Още»}

 
ПОЕЗИЯТА

Димитър Данаилов
И поглед вечно устремен
напред, към утрешния ден…
П. К. Яворов

{Още»}

 
…А ТЕ ПРЕЛИТАТ НОЩЕМ

Тео Буковски
„Вие намерихте мен, защото
не потърсихте себе си.”
Фридрих Ницше

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Пламен Георгиев
При това затлъстяване на хората, какви ти човешки слабости.
Романтиците, които летят в облаците, също кацат - на нечия мушка.
Разговарях със себе си, разочарован съм.

{Още»}

 
ЗАЩО СЕ ВЪРНА?

Алекс Цонков - Lostov
В този ранен юнски следобед столичният парк „Света Троица” кипеше от живот, детска глъчка, смях и родителски подвиквания. Дечурлигата тичаха по алеите, профучаваха с велосипеди, тротинетки и скейтбордове под приятно напичащото слънце.

{Още»}

 
КРИЛА

Светлана Тушева
Райна седеше сред мърлявите превръзки и напоените с гной бинтове. Едната й ръка бе цялата лепкава от изсъхналата кръв. Пластът покафеняла смърт, която я обвиваше, бе толкова дебел, че трудно можеше да свие ръката си в юмрук.

{Още»}

 
ОТИК

Светлана Тушева
Звукът от вестника, който се удари в металната врата на къщата, прозвуча познато. Като онзи специфичен звук, който се чува, когато глава се удря в твърда повърхност. Отик си го спомняше още от времето, когато синът му беше малък.

{Още»}

 
ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЖИВОТА

Светлана Тушева
- Докладвай!
- Ще е наш след по малко от година. Днес се погрижих да подредя деня му. Направих го свидетел на някои случки, които скоро ще го накарат да се замисли върху приоритетите си и ще го наведат на мисълта за невъзможност на мечтата му и неизбежността на всичко останало.

{Още»}

 
СЪСТРАДАТЕЛЕН ЧОВЕК

Денчо Владимиров
Да ви го представя - това е съседът Христофор Христофоров, или както му викаме в етажната ни собственост за по-накратко - Христофор Колумб и още по-накратко -Колумба.
След някакъв грип преди години и дълго приемане на предписани му щедро от джипито антибиотици, той заболя от… хронична свръхсъстрадателност.

{Още»}

 
ЗЪБНИ КОЛЕЛЦА

Йордан Донков
Всеки, който е бил войник, знае старата максима, че по желание се ходи само до тоалетната. Въпреки това правя тази грешка от време на време - да се намъквам в неприятни ситуации точно по свое желание.

{Още»}

 
РЕМОНТ

Йордан Донков
Мразя вирусите, но този с короната направо го ненавиждам!
А отначало всичко започна толкова добре…
Ориентирах се навреме и извадих скритите финанси. Крия ги, разбира се, от съпругата. Тя се казва Ана, но когато не ме чува, я именувам Анка Картечарката, защото изстрелва банкнотите във всевъзможни посоки с невероятна скорост.

{Още»}

 
ОБЩА КРЪВ

Цветелина Александрова
Из „Дървета за прегръщане” (2022)
Най-накрая си тръгва с последната торба, натъпкана догоре с чиниите от незнамколкогодишен дебел порцелан на майка му, с гравираните вилици, лъжици и ножове,

{Още»}

 
М КАТО М

Цветелина Александрова
Из „Дървета за прегръщане” (2022)
Върви бързо, направо подтичва, обвита в гъстата мъгла. Има само няколко крачки до трамвайната спирка, но често точно в тия последни крачки трамваят тържествуващо я подминава.

{Още»}

 
БРЪМБАРЪТ

Цветелина Александрова
Из „Дървета за прегръщане” (2022)
- Миличък, подай ми кърпата, ако обичаш!
Никаква реакция.
Изтръскваш ръцете си в мивката и се обръщаш учудено. Къде ли е отишъл - допреди минута чуваше врякането на оная глупава игра. Посягаш за кърпата за ръце, но тя не е на обичайното си място на закачалката. Офф, пак я е забутало някъде [...]

{Още»}

 
ЛОВ

Боряна Богданова
Емил спря колата в една отбивка на пътя. Беше тихо и той чуваше само собствения си дъх, който все още не се виждаше във въздуха. Септември беше сложил хладна точка на лятото и от няколко дни нахлуваше в есента с огромни капки дъжд, които се сливаха и разделяха човека от заобикалящия го свят.

{Още»}

 
НА ЧАСТИ

Боряна Богданова
- Чувствам се гол.
- Ти си гол, Людмиле.
- Знам, знам… Технически погледнато, е така, но се усещам и уязвим, сякаш са ми отнели нещо значимо. Разбираш ли?
- Преувеличаваш! Вероятно ни затварят и се изнасяме. Или поне така се надявам. Иначе наистина не знам… Рано ми е да се пенсионирам.

{Още»}

 
ДО ЛЕХАТА С ЯГОДИ

Боряна Богданова
Елена се качи в автобуса, погледна отново билета си и потърси номер петнайсет. Седна до прозореца, опря глава на стъклото и затвори очи. Беше дошла рано и вътре нямаше почти никого.

{Още»}

 
АЗ-ЪТ, ЕР МАЛЪК И БЕЗГЛАСНАТА БУКВА

Наталия Недялкова
Из „Аз-ът, ер малък и безгласната буква” (2021)
АЗ-ЪТ, ЕР МАЛЪК И БЕЗГЛАСНАТА БУКВА
Тъжно е да бъдеш безгласна буква (макар, че и безгласието, понякога е право на глас), но хиляди пъти по-окаяно е да ти се падне амплоато на ер малък.
Хем те има, хем, обаче те няма, и нито една дума не започва с теб.

{Още»}

 
СТЪЛБА КЪМ НЕБЕТО

Иван Енчев
В слънчевата утрин на първи юни не се чуваше никаква детинска врява по старата детска площадка срещу жилищния блок, където живея. Аз седях в близката градинка на олющена пейка до ствола на висока кичеста липа.

{Още»}

 
СРЕДНОЩНА АТАКА В КУХНЯТА

Викас Пракаш Джоши
превод: Цветелина Александрова

- Миличък, отиваме в Колката. Побързай! - мама се усмихна весело на Рошан.
Рошан много се зарадва на думите на мама на вечеря. Той винаги чакаше с нетърпение пътуванията до Колката. Всяка година през ноември през зимните ваканции семейството на Парандзапе пътуваше затам от техния дом в Пуне.

{Още»}

 
ШВАРЦЕНЕГЕР

Мартен Калеев
В ювелирно изработената махагонова кутийка имаше пръстен с брилянт, който можеше да спре дъха на всеки познавач на скъпи бижута. Кузман копнееше да го подари на Лилия тази точно вечер и да изпита тръпката - тя отваря внимателно капачето и прималява шокирана от гледката. Утре щеше да бъде късно за подобен жест.

{Още»}

 
ЗАРАЗЯВАНЕ

Мартен Калеев
Бистрата хладина на реката галеше топлите речни камъни и се стаяваше в синята пазва на вирчето. Върбите надничаха в него и все не смееха да нагазят водата. На брега сред пясъка и купчините баластра мъж по къси панталони седеше върху брезентово сгъваемо столче, нахлупил ниско над очите си сламена шапка с голяма периферия.

{Още»}

 
КРЪВ ОТ НЕВЕСТУЛКА

Мартен Калеев
„Само тоя мръзгавец ми побарва от стоката!” - ядно отсече наум Радой Мирянов, докато гледаше тежко изпод вежди тънковатото ромче. То усети погледа му с гърба си и побърза да се стопи в края на улицата. Сякаш вятърът го духна, разтвори се във въздуха и изчезна като дъх на невестулка.

{Още»}

 
СЕЛО ДОБРУША

Теодоси Антонов
Припекло се на слънцето, селцето спускаше къщите си между два баира сигурно от памтивека.
Аз от дете още наблюдавах неговото спускане, къща по къща - бавно и постепенно; бавно и постепенно къщите се нанизваха - нови с по една, две или три на година, като се трупаха най-вече по южния склон на северния баир.

{Още»}

 
КАКВО Е ЧУДО СТАНАЛО

Янко Стефов
- Какво е чудо станало
във Войника, село голямооо!
Натиска певецът крачната хармоника, присвива очи и още веднъж повтаря, за да привлече вниманието на хората.

{Още»}

 
НАБОРИ

Любомир Пидов
Влакът от Бургас потегли. В купето бяхме четирима - трима мъже на различна възраст и една жена, възрастна, но не и старица.

{Още»}

 
СВРАКИТЕ

Лъчезар Лазаров
Толкова години си мисля, че свраката е проклето пиле. Прелети пред колата и спукаш гума. Кацне до теб, каже два пъти „Кяа, Кяа!” и току виж - стане нещо лошо…
Веднъж, спомням си, бях решил да боядисвам някакви метални крака за пейки.

{Още»}

 
ПОЛИЦЕЙСКИ НАЧАЛНИК

Лъчезар Лазаров
По-точно бивш полицейски началник. Своенравен, педантичен и трудолюбив. Побелял, със задължителния поддържан, дори и на тая възраст, мустак. С интелигентен и прям изказ; поглед, който чете в теб, като в отворена книга. По детски доверчив и интересен.

{Още»}

 
ЕДИН ДЪЖДОВЕН РЪМЕЖ В БАЛКАНА

Иван Енчев
Вали. Ситен лъчезарен ръмеж се ръси в Балкана край Килифаревския манастир „Свето Рождество Богородично”.
Старата обител е основана през 1348 г. от видния български исихаст св. Теодосий Търновски и става център на православна книжовна школа с над 460 ученици.

{Още»}

 
КОГАТО ПЪТЯТ СЕ РАЗКЛОНЯВА…

Георги Гривнев
Момчила Кръстева беше хубава девойка - приятно позакръглена, с една бемка на дясната страна на брадичката, за която майка й все казваше, че трябва да я подчертава и че това е част от красотата, с която е наградена от природата.

{Още»}

 
СРЕДНОЩНИ ДИАЛОЗИ

Любомир Духлински
Представяш ли си какъв би бил животът,
ако чувстваш болката, която причиняваш?
Светът щеше да е съвсем друг.
Крикор Азарян

{Още»}

 
ОТТУК-ОТТАМ

Никола Филипов
Из „Не сади лозе големо!” (2019)
ЧЕВЕРМЕ В ПАНИЧКОВО
Колко е хубаво лете в Паничково! Хладина, свеж горски въздух, тишина, спокойствие… Подскачат над езерната повърхност сребристи рибки - коя мушица да си улови, коя да се порадва на галещите слънчеви лъчи.

{Още»}

 
АВТОМОБИЛЕИЗЪМ

Серджо Туроне
превод: Любомир Духлински
Скъпи Дзандено!
Радвам се да Ви съобщя, че експедицията протича напълно успешно и след няколко месеца на базата на събраните материали ще мога да Ви представя обещания ръкопис.

{Още»}

 
ОТКРАДНАТА ДУША

Серджо Туроне
превод: Любомир Духлински
Изведнъж лекарят му зададе странен въпрос: „Цениш ли душата си?” Дотогава посещението протичаше както обикновено и Зигфрид Моргентойфел даде да се разбере, че силно се съмнява в успеха.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Венцислав Бойчев
ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ
Най-сетне създадоха така мечтания вечен двигател (перпетуум мобиле). Убедиха се, че работи на практика. Но усилията им продължават. Мъчат се да обосноват, че ще работи и на теория.

{Още»}

 
СРЕЩУ ВЯТЪРА - 3

Красимир Симеонов
(Из записките на един рокер)
ЕСЕН НА БРЕГА
Умореното слънце все по-трудно се провира между хоризонта и надигащите се вълни.
Примижал съм, преглъщам бавно от черната горчилка в чашата и трепкам с отблясъците на водата.

{Още»}

 
КРАДЕЦЪТ НА ЧЕРЕШИ

Денчо Владимиров
малка едноактна комедия
Градски дом, къща на три етажа, над входната врата табела с надпис „Образцов дом”. В дъното двор с овощни дървета, ограден. Дванадесетгодишният Стефчо се покатерва през оградата и започва да си бере череши.

{Още»}

 
ЗАЕДНО

Илия Михайлов
Светлините от уличните лампи суетно се оглеждат в локвите, образуващи истински малък архипелаг върху горкия изтормозен асфалт.

{Още»}

 
КРАТКИ ИСТОРИИ

Димитър Хаджитодоров
ЛОВ НА РАПАНИ
Приеха ме студент и през август, преди началото на семестъра, отидохме с братовчед ми Петър в Балчик. Два - три дни по-късно посетихме залива край Калиакра, където извадих първия си рапан. Попаднахме там с колата на бате Боби - наш роднина, който обикаляше къмпингите на север от Варна.

{Още»}

 
SEMINA (СЕМЕНА)

Лъчезар Лазаров
Какво по-хубаво от хубавите спомени!
Преживял си нещо и то е оставило трайна следа в теб, в душата, в съзнанието ти.
Не може да забравиш красивото, стойностното, важното. Казват, че човек помнел хубавото, а лошото пораждало травми. Ех, тези психолози!

{Още»}

 
ОГНЬОВЕ В ДЕФИЛЕТО

Лъчезар Лазаров
Искърското дефиле!
Омайна прелест, скрита сред гънките на чутовния Балкан! Разсечената му от бурите на времето снага и днес впечатлява жадното човешко око, особено, когато то търси природни красоти.

{Още»}

 
ВЪЗРАЖЕНИЕ ОТ ЗЛАТНОТО МОМИЧЕ

Чрез г-н Денчо Владимиров
До Великата Фея от Н-ската гора
ВЪЗРАЖЕНИЕ
ОТ Г-ЦА ЗЛАТНОТО МОМИЧЕ
Уважаема госпожо,
Изразявам своето остро възражение и протест, защото при избора на цвета на водата, в която потапяте по сложилата се народна традиция девойчета като мен, Вие ме топнахте в златната вода.

{Още»}

 
МУТРАТА

Валентин Димитров
През годините бай Данчо имаше два прякора - Жълтата фланелка и Каплата. С първия той се обзаведе още в своята младост, когото паралелно с битността си на матрос от военния флот въртеше педалите в морския отбор по колоездене.

{Още»}

 
КАФЕНИ ЧАШКИ

Димитрина Бояджиева
По гласа на мъжа си Зара разбра, че е загубила слуха си. Пиейки сутрешното си кафе в офиса, Дочо четеше анотациите от новия брой на Хоум шопинг, сумираха мнение и отбелязваха интересните продукти, както и предпочитаните стоки на изгодни цени.

{Още»}

 
ТРИУМФИТЕ НА РОНИ

Димитрина Бояджиева
Едва ли някой може да разгадае тайните на любовта. Едно е ясно - когато става дума за любов, евтиният хотел се превръща в рай. В горещото лято, от два дни, челистката Вероника и цигуларят Тихомир от камерния състав са на море.

{Още»}

 
СРЕБРА

Пенка Чернева
- Коя е тази жена, която се лута наоколо като муха без глава?
Сравнението щеше да бъде смешно, ако беше изречено на друго място и в различно време. Като повечето присъстващи, жената беше облечена в тъмни дрехи, в едната ръка стискаше китка, в другата се накланяше насам-натам запалената свещ и разтопеният восък капеше извън картоненото [...]

{Още»}

 
ГОЛЯМ УСПЕХ

Лъчезар Лазаров
Есента, когато натежалото сиво небе полегне върху планинските склонове, а мъглата покрие върховете на близката борова гора, къщичките, наредени край селския път, притихват самотни.

{Още»}

 
ДЯДО МИ

Христина Комаревска
Имаше нещо странно в неговия характер. Сега си давам сметка, че той не беше типично селски персонаж. Дали защото пътуваше всеки ден на работа до жп гарата на близкия град, а в останалото време се занимаваше със земеделие? Не съм сигурна, не го помня като отявлен копач или сеяч в градината.

{Още»}

 
ЗА МАТРИАРХАТА

Планимир Петров
Да ви кажа още в самото начало, че тази селска история много прилича на оная, от българската литературна класика, но не е същата. Общото е може би името на главния герой, Николчо и оня типично матриархален български дух, който все още си живурка тук-там по селата на поддържащи системи.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Мария Филипова-Хаджи
Из „Завръщане от Луната” (2022)

ПОГЛЕД ОТ ЛУНАТА
Пътувах, общувах, живях, работих, преподавах - сред най-различни националности. Приемаме за нормално всеки народ да има своята национална гордост (макар че: кой знае, нали гордостта е един от седемте смъртни гряха).

{Още»}

 
БЕЛИЯТ АМУР

Рада Добриянова
Има няколко дни през април, когато торлаците ококрват очи в Дунава, прилепят уши до транзисторните приемници и замечтано слушат гласа на информатора за нивото на реката в сантиметри: Комарно. Покачване - шест, Оряхово - седем…

{Още»}

 
НАДГРОБНИ МОРЕНИ

Георги Гривнев
Мариета Мирева имаше рижава коса - неугаснал пламък на суха хвойна. В чужди стъпки не стъпваше, а своите разширяваше. Завърши икономика, но замина за по-големия град.

{Още»}

 
ПРИКАЗКАТА НА ПРАГА

Мартен Калеев
Стана от масата, на която пишещата машина стискаше белия лист с валяка на шейната си. След доста умуване бе изписал само няколко фрази - според него почти безсмислени, и отиде да отвори, защото някой бе позвънял на входната врата.

{Още»}

 
ОТТАТЪК ЗАВОЯ

Мартен Калеев
Искърът влачи лъскавите дрипи на смазката, гърчи се между Лакатнишките скали и отгърмява надолу по дефилето. Гледам мътната вода, после замятам коженото яке и тръгвам по асфалтираното шосе, което излъчваше суха топлина. Направих едва десетина крачки и някой подвикна от спрелия зад мен автомобил:

{Още»}

 
ВСИЧКО И НИЩО

Мартен Калеев
Площадчето се е проснало почти в несвяст от летния пек. Улиците са се скупчили да прекосят реката, но мостът не ги пуска между прашните си каменни перила и те тръпнат в жегата. Под него реката скимти между камъните.

{Още»}

 
ПОСЛАНИЕТО НА ЗВЯРА

Стефан Страшимиров
Данчо Каракачанина от години живееше високо в планината, където от млякото на неголямото му овче стадо правеше най-вкусния кашкавал в областта. През лятото помагаха жена му и снахата, отбиваха се и внуците.

{Още»}

 
СЪКРОВИЩЕТО НА БАБА СТЕФАНИЯ

Стефан Страшимиров
Беше проклето бабе - от онези,които мислят, че светът се крепи върху прегърбените им рамене. Рано остана вдовица и единствената опора и радост беше синът й. Малко преди да премине в категорията „стар ерген”, той се ожени естествено „не за тази, която заслужаваше”.

{Още»}

 
КИСЕЛО МЛЯКО И ВЪРЛА РАКИЯ

Стефан Страшимиров
Бай Георги Мокрия от дълги години стопанисваше пивницата в селото и се славеше като най-добрия кръчмар в околността. От личен опит знаеше, че пиенето върви по-добре с хубаво мезе.

{Още»}

 
ВЪРХОВЕТЕ НА НЕБЕСАТА

Иван Енчев
ВЪРХОВЕТЕ НА НЕБЕСАТА
Когато си в ниското, Планината има много върхове. Те издигат своите чела чак до дъното на небесата. Там, вместо риби и акули, плават подводници от облаци, натоварени докрай от добри намерения на безброй хора да бъдат честни и правдиви.

{Още»}

 
МАМИНАТА СВЕЩИЧКА

Олга Новикова
превод: Татяна Любенова
1.
Ирина се втурна в къщи и, захвърляйки чантата си на дивана, целуна майка си по бузата. Тя се притисна към топлото й рамо и погали безсилната й ръка, лежаща върху коленете, рязко очертаваща се под лекото наметало.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Мая Цекова
Гърмяният заек винаги знае как да накара ловеца, смятащ се за артист на живота, да си изгърми барута.

{Още»}

 
БУНТЪТ НА ПЕНСИОНЕРИТЕ

Янко Стефов
Тъкмо си бях легнал и чух как някой хлопа по входната врата. Наметнах балтона и излязох да видя какъв зор има тоя, дето така зверски  блъска. Отворих и  изведнъж някой ми тикна в ръцете автомат „Калашников”:

{Още»}

 
САМОЛЕТИ

Илия Михайлов
Неделният следобед се разхожда с ръце в джобовете по прашните улици на града, който е задрямал върху възглавницата на собственото си блаженство. Разминава се с голямата мързелива гъсеница от автомобили, пъплеща по булеварда, връщайки се отнякъде.

{Още»}

 
БАЛКАНСКИЯТ ЧОВЕК

Любен Панов
(попътна бележка)
Гръчко, дето са му викали дедите ни. Като застудее тука, тревата засъхне и наближи времето на агненето, овчарите подкарвали сюриите си и - оттатък Родопа. Под другите й склонове - някъде по-сиви и прошарени откъм зеленина, но пък по-топли.

{Още»}

 
ИЗ „СВАЛЕТЕ ЗНАМЕНАТА С ПОЧИТ”

Бойко Беленски
откъс от романа

В края на зимата спешно извикаха полковник Вазов в щаба на армията. Повишаваха го. Трябваше да напусне бригадата. Това беше неминуемо, иначе нямаше да има развитие. Така на 1 март 1917 г. той пое командването на 9-а Плевенска дивизия, чийто досегашен началник бе генерал Стефан Нерезов.

{Още»}

 
КРАТКИ ЗАПИСКИ

Димитър Хаджитодоров
ПАМЕТТА НА ВОДАТА
На най-ниското, край ж.п. насипа, се събират водите от разтопен сняг и от пороите. Наносът пясък и чакъл белее като бетонна площадка. Потоците издълбават алеята, защото страничните канавки са занемарени и непочистени.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Венцислав Бойчев
За благородството не е нужен благороден произход.
Посредствеността не понася превъзходството.
В основата на мокрите поръчки стои сухото.

{Още»}

 
ДВОЙНИК

Ейвин Болстад
превод: Любомир Духлински
Началникът на пощенския отдел Симон Хамър, стар служител на фирмата, навърши шестдесет години. Много се разказваше за неговите търговски способности!

{Още»}

 
ПРЕКЪРШЕНА СЕВДА

Васил Венински
Кой не иска да има севда? Ама не каква да е севда, а бендисана (1) първом в най-свидната ти пазва. Севда, лумнала додето очите още не са сколасали да се нагалят както трябва, а сърцето вече е казало тежката си дума…

{Още»}

 
ЕФРЕЙТОРЪТ

Пенка Иванова
Цяла нощ старецът не мигна. Може би защото бе изморен от дългия път.
„Защо ли предприехме това пътуване? Най-добре се чувствам у дома - в нашата Долина.” Не го свърташе - неспокойна личност е.

{Още»}

 
ЗЛАТНИ МАРГАРИТКИ

Евгения Динева
Слънцето грее високо в небето, а жарките му лъчи къпят в златна светлина всичко до което се докоснат. Онова време от годината е, когато пролетта отдавна си е отишла, изтъркулила се е в знойното лято на късния август.

{Още»}

 
СРОДНИ ДУШИ

Евгения Динева
„От всички изречени или написани някога думи, най-тъжните са тези: Можеше да бъде.” Джон Грийнлийф  Уитиър
Отхапвам от ябълката и подавам друга от кошницата на Стоян. Той стои до мен на пейката в двора и се взира в нещо невидимо за мен напред.

{Още»}

 
СКРИВАЛИЩЕ

Евгения Динева
- Вие ли сте Ана-Мария Петрова?
Жената от другата страна на линията не ти дава време да отговориш преди да ти заяви със същия безразличен тон като на човек, който не прави такива обаждания за първи път:

{Още»}

 
МРАЧЕН РАЗКАЗ

Стефан Койчев
Навън се смрачаваше. Владо погледна към сервитьора. В чашите им имаше още недоизпито вино. Радо вдигна своята. Отпи голяма глътка.
„Нещата ще се подредят полека лека… ще отнеме малко време. Утре ще говорим със стачния комитет в комбината.”

{Още»}

 
СОЛО ЗА ДВА КЛАРИНЕТА

Пенка Чернева
Динчо свива кутрето на лявата ръка: един. Дядо Костадин влиза запъхтян, дошъл съм, кай, от града до тука пеша, без душа останах. Безименният пръст: два.

{Още»}

 
СЛЕДВАЙКИ МЕЧТАТА

Шерзод Артиков
превод: Мирослава Панайотова
Събудих се внезапно. Беше сутрин. Някой ме викаше с висок глас, който идваше от улицата.
„Чичо Нурмат”, поздравих, когато отворих портата и видях съседа ми, облечен странно.
“Аз… аз…” каза той припряно. “Викам те от доста време. Студено е. Да влезем вътре.”

{Още»}

 
СРЕЩУ ВЯТЪРА - 2

Красимир Симеонов
(Из записките на един рокер)
СТОЯ И СЛУШАМ
Дядо ми - древен поет изпитател, с двигателно масло под ноктите и сърце голямо, колкото живота - ме зашлеви веднъж с думите:
- Не милвай горяща котка!

{Още»}

 
ПАНО ЗА ТРАКИЯ И НАШЕТО СЪВРЕМИЕ

Пенчо Чернаев
Много даровити разказвачи има българската земя. Съжалявам, че не съм познавал от по-рано Иван Енчев, макар да ми е почти земляк. Неговите книги - лирика, повести, романи - са животът му и влогът му в българската литература.

{Още»}

 
БЕЗ МАСКИ

Ейвин Болстад
превод: Любомир Духлински

- Ето, идва счетоводителят - каза Петeр, известен като Мълнията. - Ами ако сега го кажа вместо него? - попита той, като изкусно придаде на лицето си изражение на безпомощност.
Луничките плътно покриваха носа и челото му, достигайки почти до буйните червени къдрици.

{Още»}

 
ДАЛЕЧЕН ВЛАК

Теодоси Антонов
Тук се колебая.
Не знам как да го започна този, дали можем да го наречем разказ, защото за мен са много съкровени произхождащите от заглавието… неща.
И едва ли последната току-що написана дума е най-точната за случая и ако не ми дойде на акъла друга, по-подходяща, ще я оставя.

{Още»}

 
БЕЗ ЗАГЛАВИЕ

Теодоси Антонов
Големите жеги отминаха. И слава богу. Отлетяха жегите още преди щъркелите, а щъркелите поизчакаха още няколко дена и се засъбираха на своите сборища. Казаха си по някоя приказка и на следващия ден офейкаха, без да ги усетим.

{Още»}

 
ПЪЛТЕНИК („ВАМПИР”)

Разказ из народните поверия
Георги Смолянов
Край хубавото село Подгорец лъкатуши бистро едно изворче.
Тихо и прозрачно през летните дни, поточето пролет и есен дохождаше с гърди - и страшно биваше тогава. Ония ми талази, кални та мътни, онова ми ти бучене и биене о бреговете, онзи плясък и летеж на водите - страх да те съвземе.

{Още»}

 
ИЗ ПЛЕВЕНСКИТЕ МЪЛВИ

Георги Смолянов
В Плевен шум се вдига. Недоволство, ропот, олелия, протести чуват се там. Сюрмашата протестира. Защо?
- Много широко й станало около врата - отговаря представителний мир.

{Още»}

 
ЖЕНАТА ИЛИ ТИГЪРЪТ

Франк Р. Стоктън
превод: Георги Смолянов
Новела
Година време се беше минало от събитието в кралския цирк - и ето в двореца на монарха дойдоха петима пратеници из една чужда страна. Знатните гости бяха посрещнати от придворния сановник, комуто казаха следующето:

{Още»}

 
СИРМА

Борис Кольковски
Пролет към лято щом тръгне, Перелишкия балкан все го бури връхлитат, ама такива, че планината се гърчи, тресе. Сетне задълго всичко е друго. Нощем само тих ветрец шава в горите, напоен с дъха на смола и треви. Съмне ли, небето е синьо, дълбоко, а слънцето се усмихва като таман спряло да плаче дете.

{Още»}

 
БУНТОВНИ ПЕСНИ

Диана Димих
От доста години прекарвам дълго време на вилата. Сама. Баиресто, на три равнища, с трийсет и две каменни стъпала, няколко циментови и тревисти пътеки, ха нагоре, ха надолу, цял ден шетня.

{Още»}

 
СРЕБРИСТИЯТ ПЪТ

Диана Димих
- Запознай ме с някоя твоя приятелка. Свободна жена. Да живеем заедно.
- Аха! По-точно - ти да живееш при нея, нали? - Отдавна се бях отървала от вродената ми притеснителност и деликатност, вече давах с рогата напред, без заобикалки, даже с леко ехидна усмивчица.

{Още»}

 
СПОДЕЛЕНО

Владимир Георгиев
Няма смисъл човек да се буди по първи петли. И по втори петли няма смисъл да се буди.
Най-добре е да не се буди. В това състояние човекът е най-продуктивен: спи, не сънува нищо, не възнамерява да безпокои околните и е съвсем безвреден.

{Още»}

 
ПОД СТАРАТА АСМА

Лъчезар Лазаров
Малко селце. Разположило се е насред равна, живописна котловина, заградена от ниски възвишения и хълми с полегати склонове. По тях от памтивека растат черен бор, габър и дъб в братски сговор и есенно време прошарват гората.

{Още»}

 
ДУША НА ПОКОЙНИК

Лъчезар Лазаров
Вървеше рехава погребална процесия. Хората, облечени в черни дрехи, с тъжни лица, отиваха към храма, за да изпратят своя близка в последния й път - до гроба.
Отворих широко вратите в очакване да внесат покойната. Тя беше възрастна, бледа, приживе набожна жена, каквито се срещаха все по-рядко.

{Още»}

 
ЖАРА

Елена Петрова
Родило се някога момиченце. Едно такова беличко, като че ли кръвчица нямало във вените. Косите сребърни, очите мътни. Ден и нощ се молила неговата майчицата Бог да го изцери.

{Още»}

 
КЛЕЧКАТА

Тотьо Нерезов
Вървим с Марин Манолов от с. Спасово и го слушам да разказва къде учил, къде служил, къде работил… Служил граничар на застава. Разказва кои са били с него, кои зная, кои не…

{Още»}

 
ПРЕЗ ЮНИ

Пенка Чернева
На Кольо Георгиев
- Здрасти, наборе! Как си?
На въпроса наборът от долния етаж най-често отговаряше:
- В общи линии преобладаващо. С някои нюанси.

{Още»}

 
ТРОЙНА ПАЯЖИНА

Зоя Димова
Кириус Вангелис беше седнал удобно в дълбокото кресло, подпрян отвсякъде с пухени възглавници, които грижовните ръце на прислужницата бяха наредили около него, преди да я освободи.

{Още»}

 
ЧЕСТИТА ПЪРВА ПРОЛЕТ

Денчо Владимиров
Библиотекарките в този музикален вуз идваха на работа и си честитеха първа пролет.
Денят бе 22 март.

{Още»}

 
АКСОЛОТЪЛ

Хулио Кортасар
превод: Любомир Духлински
Имаше време, когато мислех много за аксолотлите*. Ходех в Аквариума на Ботаническата градина и ги гледах с часове, наблюдавайки неподвижността им, едва забележимите им движения. Сега аз самият съм аксолотъл.

{Още»}

 
ИЗ „ЕВА И НЕЙНИТЕ ДЪЩЕРИ”

Весела Люцканова
Той се прибра сравнително рано, но наистина скапан. Не беше сигурен, че са го разбрали. Множеството от жени и мъже го слушало притихнало. Когато свършил не последвали нито ръкопляскания, нито освиркване.

{Още»}

 
БУЛДОГ

Артър Милър
превод: Любомир Духлински
Тази обява от половин ред той видя във вестника: „Кученца петнист булдог, по три долара”. За боядисване той беше получил десет долара и все още не беше имал време да ги похарчи. Никога не бяха имали куче в къщи.

{Още»}

 
„БУИК” 1928 ГОДИНА

Артър Милър
превод: Любомир Духлински
Той купи този буик от 1928 г. на безценица от фалирала фабрика за трикотажни изделия. Колата беше на малко повече от две години. От предната седалка му се струваше, че вишневата повърхност на предния капак сякаш се простираше на почти една миля. Хромираният радиатор приличаше на огънат лък.

{Още»}

 
БОБРИ

Артър Милър
превод: Любомир Духлински
Когато мъжът се приближи, в езерцето, обикновено безмълвно като чаша вода, се разнесе плясък. Силен плясък, много по-силен от жаба или скачаща риба. После водата се успокои и отново стана гладка като огледало.

{Още»}

 
ПРОЛЕТНИ ЩРИХИ

Димитър Хаджитодоров
В ОЧАКВАНЕ
Еднообразните сумрачни дни с нежелание се вглеждат в локвите. Безцветният шал на облаците попива тихите сълзи на раздялата.
Зъзнещи, дърветата потръпват без завивка.

{Още»}

 
СТЪПКИТЕ НА ВРЕМЕТО

Живка Аджеларова
Днес е първият ден от остатъка на моя живот.
И последният от вече преживяното.
А по средата между бъдещето и миналото се намират владенията на настоящето.

{Още»}

 
НАЙ-ОПАСНИТЕ ХОРА

Георги Домусчиев
НАЙ-ОПАСНИТЕ ХОРА
Вие ги познавате, нали всеки ден ги срещате…
Те вървят из улицата смирени, мъдри и приветливи. Говорят винаги спокойно и сдържано. Но всичко това е тъй хитро и престорено…

{Още»}

 
КРАДЦИ НА ВРЕМЕ

Абдулох Абдумоминов
превод: Розалия Александрова

Абдула, който живее в съседство, и аз сме много близки приятели. Ние не само сме съседи, учим заедно. Една вечер не знаехме какво да правим и започнахме да правим нещо от голямо парче дърво. Баща ми се събуди от внезапен шум и, седнал с все още полуотворени очи, каза:

{Още»}

 
СРЕЩА ЗА ПОПРАВИТЕЛЕН

Атанас Славчев
Правех се на интелектуалец - веднъж месечно ходех на театър, на ресторант от ранг на новотел и дори на опера, която никога не съм обичал… Но затова пък с най-голямо удоволствие ходя на ресторант. Облека се колкото може по-екстравагантно и хоп - в Пловдив или в София на някой новотел.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Пламен Георгиев
Толкова се хвалят, че жънат успехи, а хлябът поскъпва.
Облечените във власт не обичат голите факти.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Мая Цекова
От лъжеца на дребно може да очакваш само беди на едро.
Бяла лястовица на нечисти ръце не каца.

{Още»}

 
ИЗ „ИНТИМНИ РЕДОВЕ”

Константин Константинов
мозайка
*
Когато мнозина се смеят, винаги има един, който плаче.
*
Има много жени, които скърбят, че не са се родили мъже. Но едва ли ще има някъде мъж, който да жали, че не е жена.

{Още»}

 
ВТОРА УПОТРЕБА

Илия Михайлов
Пред вратата на магазина за дрехи втора употреба една охранена оранжева котка се припича под лъчите на ниското ноемврийско слънце. Притворила е очи в лениво блаженство и само от време на време хвърля поглед към широката павирана улица, колкото да задоволи любопитството си, неспиращо да й напомня за себе си.

{Още»}

 
ЧИЙПСАЙД

Хелън Симпсън
превод: Любомир Духлински
- И така, сложили са жив човек в ковчега - казах аз, гледайки към него над очилата си. -Небрежност ли е това или не? Там е въпросът.
Доколкото разбрах, моята задача беше да му покажа, че ученето за адвокат е интересно, че тази професия си заслужава да бъде избрана. Надявайки се да го [...]

{Още»}

 
ПРАЗНИКЪТ

Иван Митев
Парите, с които трябваше да изкарам седмицата, докато учех в Пловдив, получавах винаги в петък. Не знам защо баща ми беше избрал този ден, за да ми изпраща неизменните 25 лева. Може би в петък му е било по-лесно да събере тези пари. Или пък да се раздели с тях. Все тая.

{Още»}

 
СЪПРЕЖИВЯВАНЕ И ТЪЙ НАТАТЪК

Из „Случайни чеда” (2021)
Иванко Маринов
Едно от големите достойнства на човека е да живее живота на другите.
Независимо, дали е въплътен в картина или книга, в събитие и тъй-нататък, до великата любов.

{Още»}

 
КНИГАТА НА МАРКЕС

Шерзод Артиков
превод: Мирослава Панайотова
Обичам октомври. През октомври има повече вятър и дъжд. Времето често е облачно. Под краката ти шумят жълти листа, а листата носят мир и утеха в сърцето ти.

{Още»}

 
ПОСЛЕДНАТА ГОДЕНИЦА

Тео Буковски
Из „… А те прелитат нощем” (2022)
„Тя стискаше бокала в крехка длан
- а устните й се топяха в блян -
тъй леко, сигурно вървеше тя,
че даже капчица не се разля.”

{Още»}

 
ОЧНА ЛИНИЯ

Тео Буковски
Из „… А те прелитат нощем” (2022)
„Оранжево небето, оранжево морето,
оранжева тревата, оранжев и градът.
С оранжевите майки, оранжеви дечица,
оранжеви китари оранжево звънят.”

{Още»}

 
БРАЙЪР РОУД

Джонатан Бъкли
превод: Любомир Духлински
Имам адреса, но не е нужно да знам номера на къщата. На Брайър роуд има шестдесет къщи и аз можех да намеря необходимата със завързани очи. От нея идват едва доловими, но осезаеми сигнали; тя сякаш е обвита в аура от беди.

{Още»}

 
ДРУГОТО НЕБЕ

Хулио Кортасар
превод: Любомир Духлински
1
Тези очи не са твои… откъде си ги взел?
Понякога си мислех, че всичко се изплъзва, върти, разтапя се, преминава от само себе си от едно в друго. Казвам “мислех”, но колкото и да е глупаво, надявам се, че това още се случва с мен.

{Още»}

 
СТРАНЕН ЧОВЕК

Борис Кольковски
Киша бе и не можеше да се разбере дъжд ли ръми или мъглата е прогизнала, мокра. Дрехите ми, и те бяха напоени с влага, та ако ги изцедиш, ще излезе вода.

{Още»}

 
НАПРОЛЕТ В БИСЕРНИЯ ОВРАГ

Юсиф Самедоглу
превод: Иван Есенски

Ръководителят на реанимационния екип седеше в сенчестия ъгъл на двора и триеше от лицето си обилната - като след баня - пот. И дишаше той трудно, като след сауна.

{Още»}

 
ПОРТИТЕ НА РАЯ

Хулио Кортасар
превод: Любомир Духлински
В осем часа дойде Хосе Мария и почти без подготовка ми съобщи, че Селина току-що е починала. Помня, че за миг задържах мисълта си върху това „току-що”, то звучеше така, сякаш самата Селина беше определила минутата на смъртта си. Беше почти тъмно, устните на Хосе Мария трепереха.

{Още»}

 
СРЕЩУ ВЯТЪРА - 1

Красимир Симеонов
(Из записките на един рокер)
І.
ПЛЮС - МИНУС БЕЗКРАЙНОСТ
Историите тук са истински.
Дълбокото ми убеждение е, че написаното/материализираното слово носи едновременно творяща и разрушаваща енергия - и именно четящият избира как да я концентрира в себе си.

{Още»}

 
ВДОВИЦАТА

Зоя Димова
Беше Томина неделя, първата неделя след Възкресение. След празничната служба Иисус от олтарната икона с вдигната за благослов ръка изпращаше богомолците от бавно изпразващия се храм.

{Още»}

 
НЕ ТИ Е ТАМ МЯСТОТО

Янчо Михайлов
На младини несподелена любов бе тласнала Тотко Мотев към писане на стихове. Надяваше се, че дамата, на която бе посветил стиховете, ще се трогне от тях и ще го заобича.
Уви, това не се случи, но той продължи да пише стихове. Занесе ги в местния литературен кръжок. Белокосият поет, ръководител на кръжока, го прие радушно.

{Още»}

 
ЗЛОДЕЯНИЕ

Васил Венински
Икиндия мина и замина. Залезът се изниза зад баирите на Персенк и тъмнината по-лека-лека завладя селото. Тук-там из тесните каменни сокачета заблещукаха фенери, а подир тях заиграха чудновати сенки, които все едно наговорили се, крачеха към Метряковската махала.

{Още»}

 
ПРОМЕТЕЕВ ОГЪН

Васил Венински
Бяха лоши времена, деребейски, но не само турският агалък, ами и болестите бяха срещу българите - то не беше лош корем и чума, не беше охтика и холера. Бял ден да не видиш от болести! А пък само във Филибе имаше истински церители…

{Още»}

 
ДЪБОВИЯТ ДИРЕК

Диана Димих
До върха на дирека имаше заковано трупче, върху което да се задържи райберът на уличната врата. Отгоре оставаше малко разстояние до покривната й дъска, колкото отвън да се пъхне длан и да отмахне райбера. Големите така си отваряха откъм улицата.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Христина Комаревска
Из „Дисекция на пилигрима” (2022)
ПРЕРАЗКАЗ НА СЪНИЩА
Не е никак проста работа, нещо като разказ по картинка, както ни учеха в училище едно време. Всичко е пред очите ни, но все нещичко пропускаш, я някое засенчено лице в ъгълчето на изображението, я брадавицата върху носа на лошия герой. Как да забележиш всичко, като си се [...]

{Още»}

 
СВАТБЕНИ ОБИЧАИ

Петър Селяшки
„Невестичко, мари, хубава, яла ли си, пила ли си?” „Не съм яла, ни съм пила от вчера сутрин у майка ми…” - запя сатовчанката Фатма Асанова.

{Още»}

 
НЕМИТЕ КАМБАНИ

Откъс от роман
Елка Няголова
Авторката, от първо лице:
„Този роман го написа Животът. И ми го довери. Аз само го облякох в думи. Събитията и героите са реални. А моите преживявания, които се случиха по време на писането, са цената на тази житейска тайна…
Срещата ми с главната героиня Ана, или бившата монахиня сестра Юлия, беше за [...]

{Още»}

 
МАЙЧИНСТВОТО – БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ИЗПИТАНИЕ

Иванка Павлова
Майчинството е спасителна пътечка към живота.
Когато рухна картоненият замък на любовта ми и бъдещето изглеждаше лишено от смисъл, аз поисках да си родя дете. С вътрешния страх, че в жестокия свят на насилие и несигурност няма да мога да го защитя.

{Още»}

 
ЯНКИНИЯТ ЗАВОЙ

Продрум Димов
В малката неприветлива чакалня на автогарата се бяха скупчили около печката множество жени и мъже, подгонени от лютия студ навън по улиците. Едни переха премръзнали пръсти да ги постоплят, а други, насядали по столовете наоколо, си подухваха в дланите и потриваха ръце.

{Още»}

 
НЯКОЛКО ПАКЕТЧЕТА КАФЕ

Мадлен Аспарухова
Пиеше само „3 в 1″. Шегувах се с нея, че това е топла напитка и че в него има всичко друго, само не и кафе. А тя ми се изплезваше насреща като малко дете и изсипваше съдържанието в гореща вода.

{Още»}

 
КЪЩА ОТ ТУХЛИ И ПЕПЕЛ

Мадлен Аспарухова
Понякога все още виждам баба. Застанала е пред старата печка, с набрашнена престилка, тананика си нещо и пържи мекици. Цялата къща е попила от аромата и аз имам чувството, че дори тухлите стават за ядене, точно като в онази приказка за къщата от лакомства.

{Още»}

 
ИЗ „ЕВА И НЕЙНИТЕ ДЪЩЕРИ”

Весела Люцканова
Не издържа и излезе. Ей така да поскита безцелно по улиците. Надяваше се да срещне и някой познат. Макар и далечен. Малко вероятно, в столицата непрекъснато пристигаха млади и стари от всички краища на страната, вече нямаше изисквания да си жител, за да работиш и да заживееш тук и тя бе набъбнала невероятно бързо.

{Още»}

 
СЯНКАТА НА ЛЮБОВТА

Мюмюн Тахир
Виолета  бе млада, интелигентна и чувствителна жена, със сини очи, внимателен и сериозен поглед, със спускащи се по раменете й непокорни къдрици.

{Още»}

 
ГРЯХ

Борис Кольковски

Можеш ли да кажеш грехът къде е? Правиш нещо уж за добро, пък то лошо излиза. Уж от греха искаш да избягаш, а право към него търчиш.

{Още»}

 
ПАНДЕМИЗМИ

Венцислав Бойчев
Коронавирусът проникна и сред афоризмите.
От всякаква зараза можем да се предпазим, но не и от вируса на глупостта.
Вярващите в мерките срещу коронавируса приличат на религиозни фанатици.

{Още»}

 
ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ПРИМИРЕНИЯ

Борис Цветанов
Докато не мисля, надявам се да съществувам.
Парите за хляб станаха зрелище.

{Още»}

 
СВЯТИЯТ ЧОВЕК

Стоян Георгиев
Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота. От Матея свето Евангелие, гл. 23, ст. 27

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Туко Рамирез
Грозните обичат криви огледала.
Докато съвестта ти говори, си човек.
Не всичко, което изглежда добро, е добро.

{Още»}

 
ДОМЪТ НА ВОДАТА

Ангел Христов
Изпълзя на брега задъхан. Зад него водата прииждаше, отсрещния по-нисък бряг беше вече залян, ливадата изчезна под мътната вода и прогони няколкото пасящи коне. Гърдите му се надигаха и спадаха, притиснати от внезапно появилия се и едва преодолян страх. Обърна се по гръб и с усилие успя да седне.

{Още»}

 
СРЕЩА

Бела Велчева
Пътят се извиваше плавно покрай ниви и поляни. В колата звучеше любимото радио - нежна музика, прекъсвана от време на време от натрапчиви реклами.

{Още»}

 
ПО ЗЕЛЕНОТО ЕЗЕРО

Лидия Симеонова
Той се появи на екрана готов за излизане и каза бързо, веднага трябва да отида до пощата. Но ти ела с мен.
Ние сме на 12000 километра, при него бе 10 сутринта, при мен - 6, привечер, точно за излизане.

{Още»}

 
МАЛКИ ЛЕТНИ ИЗМИСЛИЦИ

Лидия Симеонова
Младият мъж веднага забеляза възрастната двойка, още щом тя влезе в бара.
Искам да изглеждам като този мъж, когато остарея. И да съм висок.

{Още»}

 
ЛОВЕЦЪТ И ЖЕНА МУ

Лидия Симеонова
В края на…
Ти каза „край”
Добре, в началото на края…

{Още»}

 
СЪН НАД ЕЛТАНИ

Лидия Симеонова
Седя на края на Земята.
След Изгрева ще видя
дълбока ли е Пропастта…
Понякога този ненавършил 40 години психиатър си мечтаеше за интересен пациент. Не някой объркан, прегорял от работа във фирма, смазан от ревност. И този следобяд човекът се появи в образ на жена. Последната записана за днес.

{Още»}

 
ТРИТЕ СЛУЖБИ НА РУ И ПОСЛЕДНИЯТ КАМЪК

Лидия Симеонова
Към Ру имам грях. Изгоних я, махнах я, захвърлих я…
След толкова години единствено от нея не съм поискала прошка. От други, големи и малки, помолих и за мъничък, несъзнателен  грях. И само за мисъл.

{Още»}

 
ПРИКАЗКА ЗА ДОБРОТАТА

Георги Михалков
Добротата решила да отиде при хората, за да види как живеят, какво правят. Дълго вървяла и стигнала до един голям град, в който живеели много хора. „Тук - казала си Добротата - хората имат нужда от мен.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Пламен Георгиев
Спеше като къпан, дори когато му спираха водата.
Винаги, когато ставаше напечено, нямаше апетит.

{Още»}

 
НЕБИТИЕТО НА МЕЧТИТЕ

Димитър Хаджитодоров
Снегът на спомена…
Александър Михайлов
Кварталът е презастроен и неузнаваем. Запазили са се само улиците, водещи към твоя прозорец.  Жилищният ви блок е на повече от половин век и се губи сред новите сгради. Балконът, от който ти ми махаше с ръка, е овехтял и неподържан. Гледам го като археолог, заровен в небитието на [...]

{Още»}

 
МОМИЧЕТО НА СПИРКАТА

Владимир Георгиев
Автобусът закъсняваше. Антон сви юмруци и пръстите му изпукаха. Посли отри ръцете си една в друга. Студено. Февруари започваше по-студен от януари. Снощи заваля сняг - пухкав и лек, а на сутринта всичко беше побеляло, температурите тръгнаха надолу и земята, доколкото се виждаше тук и там, се скова.

{Още»}

 
НОЩНО ПАРТИ

Стойчо Пенев
Върна се от нощното парти разстроена  и гневна. Ядосано събу обувките, изрита ги чак до средата на коридора. Докато се съблича, блъскаше вратите на гардероба и чекмеджета и ругаеше на глас. От стаята си сънена се показва нейната майка и разтревожено я пита:

{Още»}

 
УБИЕШ ЛИ ЖЕНАТА, УБИВАШ И ЛЮБОВТА!

Весела Люцканова
Поредната вечер.
Все същото.
- Прибира се! - извика към кухнята, където майка му приготвяше вечерята, не искаше той да я завари там, а и тя не искаше и побърза да я напусне.
Бършеше нервно ръце в престилката си, после отмахна с пръсти падналия кичур коса пред лицето си и още в антрето запита почти безмълвно:

{Още»}

 
ТИ СИ ОРИГИНАЛЪТ! ТЯ Е САМО КОПИЕТО…

Весела Люцканова
Денят дойде!
Обадиха ми се от клиниката, а аз веднага се метнах в колата и направо прелетях до нея. Лекарят на вратата пушеше, погледна ме, погледна и часовника си:
- Цяло чудо е, че не сте се пребили! - и хвърли фаса в тревата, а аз успях само да запитам:

{Още»}

 
СЕНЬОРИТА ИРИАРТЕ

Марио Бенедети
превод: Любомир Духлински
Пет жени звъняха на шефа. По време на сутрешната смяна винаги бях на телефона и познавах тези пет гласа добре. Разбрахме, че зад всеки от тях се крие увлечение на шефа и понякога обсъждахме помежду си как изглеждат тези жени.

{Още»}

 
ПОРТРЕТ НА ЕЛИЗА

Марио Бенедети
превод: Любомир Духлински
Тя се разхождаше с конете на президента Техас; нейните родители имаха къща с петнадесет стаи, собствен кочияш и четири черни камериерки. На дванадесет години я отведоха във Франция и до днес тя пазеше книга с обложка от човешка кожа - подарък за баща й от един аржентински полковник през февруари 1874 година.

{Още»}

 
ГОСПОЖИЦА ЗАБРАВА

Марио Бенедети
превод: Любомир Духлински
Момичето отвори очи. Пълно, депресиращо объркване. Тя не помнеше нищо. Нито името си, нито възрастта, нито адреса. Огледа се: кафява пола, кремава блуза. Нямаше чанта. На ръката - часовник. Пет часа и петнадесет минути.

{Още»}

 
НЕПРОВЕРЕНИ

Илия Михайлов
Влакът се носеше с лежерна скорост по релсите като меланхоличен пътник, който знае, че трябва да отиде някъде, но не бърза особено много. През широките панорамни стъкла, една след друга, се сменяха красиви и тъжни гледки.

{Още»}

 
„ЛЮБОВТА, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ“

Илия Михайлов
- Ето го - това е разклонът за селото - каза шофьорът на малкия раздрънкан автобус и се обърна през рамо към единствения си пътник. - Какво реши? Тук ли слизаш или да карам към града?

{Още»}

 
СТАРАТА ГАРА

Христо Рудински
Когато в началото на деветдесетте години се заговори за реституция - от латинското название Restitutio, т.е. възстановяване в старото положение, мнозина в малкото градче се чудеха какво ще правят с парчетата земя, пръсната под Балкана.

{Още»}

 
ОРИСАНИ ОТ СЪДБАТА

Елена Петрова
Поспряла луната да си отдъхне край блатото. Вятърът понесъл купчинка листа и ги разпилял по повърхността. Оживени звуци се носели от къщата край брега. Надзърнала луната и спуснала лъчите си, за да разбере каква е тази веселба.

{Още»}

 
СВИНКА С КАНТАР

Петър Селяшки
Дядо Христо се загледа отсреща в подметнатите стърнища, където нещо започна да блещука, сякаш някой изневиделица и нехайно захвърли парче елмаз.

{Още»}

 
МОЛИТВАТА

Йорданка Петкова
- Дядо попе, ти тез молитви не ми ги хвали. Работа иска тоз живот, работа само!
- Няма да ги хваля, сине, няма! - смирено наведе глава отец Ставри и поздрави Йордан.

{Още»}

 
ТОСУН БЕЙОВО ИМАНЕ

Васил Венински
Сигурно няма човек в царщината, на който да не щръкнат косите, щом чуе името на Тосун бей. А да не говорим за клетите клисурци, които главорезинът издави в кръв. Четиристотин деца, старци, жени и плодни невести изкла тоя синковец, без да му мигне окото.

{Още»}

 
МЕТКО

Васил Венински
Явиш ли се на белия свят, първата ти работа е да надуеш гайдата с всичка сила. А я надуваш, щото вземеш ли си дъх изпървом, се раздираш от болка. Раздираш се, ама всички край теб се радват. Дойде ли ти пък времето да се преселиш в селенията Божии, става обратното - ти ликуваш, другите [...]

{Още»}

 
СЪСТРАДАНИЕ

Анатолий Петров
(Из сборника „Проникновения” - 2012)
На брега на река Осъм, там дето свършва „Алеята на космонавтите”, в следобеда на отминаващото лято, недалеч един от друг стояха трима: самотен щъркел, навярно тъгуващ за напусналата го щъркелица, нагазил във водата рибар и гражданинът Кольо Калинчов. Той беше в прекрасно настроение:

{Още»}

 
БЕСТСЕЛЪР

Стоян Георгиев
Бестселър - високотиражна книга в тираж не по-малко от 100 000 екземпляра. Терминът се появява през ХІХ в. в противовес на steadyseller (книга с устойчив тираж).
Съвременна българска енциклопедия

{Още»}

 
НАРОДНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ

Стоян Георгиев
Вечната Нова олигархия никога не експлоатира, а циклично пропилява желанията, идеите и възможностите на подопечените си, които разполагат с подобен капитал.
Мартин Карбовски

{Още»}

 
ФУРНАТА

Георги Михалков
Никой не знаеше кой е той, от къде идва и къде е бил. Появи се в селото неочаквано. Един ден го видяха в двора на дядо Иван, който беше починал преди три години. Дядо Иван и жена му, баба Мария, която също беше починала, нямаха деца. По-късно се разбра, че далечен техен роднина е [...]

{Още»}

 
СМЪРТОНОСЕН СЮРПРИЗ

Зоя Димова
Тишината натежаваше между двамата съпрузи, наситена с нарастващо напрежение. Само металните лъжички прозвъняваха плахо по деликатните ръбове на чаените чаши от костен порцелан. Сякаш някакво тежко събитие чакаше на прага на стаята, за да получи покана за достъп и после да се слее с мълчанието на двамата.

{Още»}

 
ТИХАТА ДОНКА

Зоя Димова
Хората се разпръскваха бързо от онова място, където никой не обича да се застоява дълго. След като хвърлиха шепа пръст върху капака на ковчега, те побързаха да се завърнат към топлотата на домовете си, забравили, че ние сме само гости в тях.

{Още»}

 
ДИВАТА КОЗА

Иван Георгиев
Изгревът настъпи с характерната си бавнота и грациозност. Една малка жълто-червена точка се появи на хоризонта, издигна се с лекота във въздуха и като еднооко ранено животно започна да наблюдава гората от всички страни.

{Още»}

 
КЪРВАВА КУБИНСКА ЛЮБОВ

Иван Георгиев
Ирина беше студентка в четвърти курс - следваше филология. Тъй като бе изключително ученолюбива, спечели стипендия за Хаванския университет в Куба.

{Още»}

 
НЕДЕЛНА РАЗХОДКА КРАЙ РЕЙН

Мария Филипова-Хаджи
От Баден до Швайца се отива лесно - минаваш по моста на Рейн и влизаш в друга държава. Даже излизаш от Европата. А това си е живо доказателство, че границите са измислена работа, символика някаква.

{Още»}

 
СЪНУВАХ, ЧЕ СЪМ ШЕХЕРЕЗАДА

Весела Люцканова
Съзнавах, че е сън, ала изглеждаше съвсем реално. Бях на петнайсет, когато ги чувах да шепнат, че съм прекалено красива, а това било проклятие. Имала съм по-голяма сестра, отвели я една вечер и повече не се върнала, така и не научих повече, само долавях по някоя дума между възрастните, които усетеха ли ме наблизо, [...]

{Още»}

 
КОЙ ЗНАЕ?

Янчо Михайлов
В памет на Манол Манолов
Станой беше винаги прав. Особено, когато спореше с някой приятел на дадена тема. Чувстваше ли се безсилен да убеди опонента в правотата си, той започваше да се пени - слюнки хвърчаха от устата му, размахваше ръце и накрая изплюваше в лицето му:

{Още»}

 
СМЕТКИ БЕЗ КРЪЧМАР

Васил Венински
Въпреки че в цялата царщина чудаците като него не бяха повече от пръстите на едната ръка, баш за тоя чeшит не съм ти казал и дума. Всички люде в Павелско му викаха Гърка, макар че той не беше нито грък, нито гъркоман, а лукавостта му бе изцяло чужда.

{Още»}

 
ИЗРОД

Васил Венински
Ей за тоя злосторник вече съм ти разправял, но реших да ти кажа всичко за него, щото и петстотин години нарочно да го дириш, баш такъв проклетник едва ли ще срещнеш някъде. Няма да повярваш, но даже и най-старите люде в Павелско не помнеха да е сторил някому хаир… И остави раята, той и [...]

{Още»}

 
ГРИВНАТА

Стоян Олчев
Помня още бялата спретната къща, изгубена сред акации. Помня и гълъбите. В дъното на двора се издигаше гълъбарник, приличен на огромен уличен фенер. Често сутрин едно момиче, стройно и русо, хвърляше царевица и се смееше високо. А по-насам, в беседката с бръшляни, седеше майка му.

{Още»}

 
ВАСИЛ ПУНДЕВ

Константин Константинов
Той бе от малцината, за които животът има цена, само когато е обсебен от една идея или едно чувство: от ония, за които е казано, че знаят „силно да любят и мразят”.

{Още»}

 
КАПРИЗИ

Димо Троянов
Една от развлекателните атракции за туристите по нашите черноморски курорти през лятото са художниците, които рисуват портрети. Повечето от желаещите да бъдат нарисувани гледат на това като на сувенир за спомен от пребиваването им в България.

{Още»}