Проза

ИЗРЕЧЕНИЯ XII

Марко Марков
Най-важният свидетел на това, което вършим, е съвестта ни.
Някой живее. Някой живее в тревата, в цветето, в дървото. Помнете: някой живее в тях.
Страхът и жестокостта са родни братя, които се допълват взаимно.

{Още»}

 
ИЗ „АНА ОТ ОСТРОВА” (2019)

Юлия Дивизиева

1.
Фериботът разсичаше мастилените води. След него оставаше широка пенлива диря, над която кръжаха гларуси. Свечеряваше се.

{Още»}

 
МАЛКИ ИСТОРИИ

Йордан Калайков
ЕДНА РАЗХОДКА
Попадам в градче, за което биха казали, че е от селски тип. Малки улички, разбити тротоари, от двете страни се редуват бакалници, баничарници, кинкалерия, железария и какво ли още не. Навсякъде щъкат хора, бързат за някъде, говорят си нещо, но отстрани прилича на надвикване. Никой никого не изслушва, приказват си едновременно, но се [...]

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Драгни Драгнев
КУЛТУРА
За един, за друг казват, че е толерантен човек. Човек, който проявява търпимост към чуждото мнение. Либерал. Голяма душа. Покровител… Има сърце да помага на изпадналия в беда. Дружелюбен. Благ. Ласкав…

{Още»}

 
ОГРИЗКИ ЗА БЕДНИТЕ

Валентин Найденов
Футболистът Осман ме срещна на моста. Отдавна не бяхме се виждали. И този забравен вече футболист беше пообиколил планетата. Той ми разказа за бедните иракчани. В Киркук му бяха ръкопляскали на името.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Пламен Георгиев
Най-трудно се прикриват с ядене човешките слабости.
Тези с тъмно минало нямат никога загар.
Понякога при заобикалянето на законите стават страхотни задръствания.

{Още»}

 
ДЪЖД

Мария В. Николова
Едри капки дъжд се отцеждат с цвят на охра. Закъсняла роза разцъфна. Слънцето се скри под чадъра на облаците, изгубило сламената си шапка. Бягат по небето едри парцали раздърпан памук, сякаш плуват лодки наобратно.

{Още»}

 
БЛАГОСЛОВИЯТА

Цветелина Александрова
Облегната на студената стена на малката църква, бабата отдалеч притегля погледите на минувачите. Като раково образувание се е сраснала за камъка. През зимата, обвита в шалове и одеяла, е огромен пашкул, от който стърчат два кървавочервени израстъка, протегнати напред. Главата й е опакована във вълнен шал чак до очите - сълзящи, избледнели почти до [...]

{Още»}

 
ТРИНАДЕСЕТ ВДОВИЦИ

Анатолий Петров
Важно събитие се случи на стария ерген Васил Гологанов в навечерието на седемдесетгодишния му юбилей. В тотото улучи петица и получи над хиляда лева. В селската кръчма на съселяните си той даде разкошен банкет, на който чу пожелания, хвалебствия, приветствия, както да си намери и булка.

{Още»}

 
ХЛЯБЪТ

Динко Динков
Стоя и Никола изведоха децата на полето, разпрегнаха воловете, започнаха да жънат пшеницата и да връзват класове в ръкойки. Денят преди Яневден местните хора излизаха по нивите и изправяха по традиция направените снопове. За панаира към Обзор се стичаше народ от близките села да празнува с роднините си.

{Още»}

 
НАПАДЕНИЕ

Никифор Попфилипов
Овците отдавна се бяха прибрали и лежаха на открито търло в нивата. В единия й край, до височък слог, пращаше голям овчрски огън. Пламъците му осветляваха близките овци и припламваха в очите им, както и на сивия пръч. Той се бе излегнал на слога срещу огъня и спокойно преживяше.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Вера Найденова
СЕЛО
Пътят за село минава през плантация от рози и ухае зашеметяващо, опияняващо.
Трабантчето се подрусва унесено.
Бели облаци плуват ожаднели от изгарящо слънце в синевата.
Първите къщи заприиждат бавно.

{Още»}

 
ЗАПОЗНАВАНЕ СЪС СЕБЕ СИ

Карол Николов
Из „Спомени от България” (2003)
* * *
Търново.
Този град трябва да се разглежда с жена. Той е чуден и невероятен като любовта.
… Още от рано папските пратеници са готови за коронацията. По дървения мост на Царевец към двореца се стичат хиляди хора. Самият дворец е изпълнен до краен предел като кошер.

{Още»}

 
ПАМУЧНИ СЪРЦА

Борис Василев
Сиромах Данчо пак върна Сивушка и теленцето й. Хората не искаха да ги хранят без полза през зимата и даваха цена вече за смях. Реши да опита и другия пазар.

{Още»}

 
КАКИЧКО, НОСИШ ЛИ?

Борис Василев
Тая година безплатната ученическа трапезария се откри късно. Нямаше достаъчно средства, пък и бедните деца бяха много.

{Още»}

 
МЕЧО

Борис Василев
Той се роди в края на зимата и израсна един на майка.
Дядо казваше, че другите кученца завлякъл някой пор. Не знам дали беше вярно, но малкият смучеше млякото и на братчетата си, въртеше къса опашка, която едвам се отделяше от тялото му, пълнееше и се лъскаше къдрав и кафяв, като същинско мече…

{Още»}

 
ЧУДНАТА СРЕЩА

Борис Василев
Това лято, през една лунна нощ, по забулената планинска пътека за връх Ком се чу дрезгава кашлица. Изпод клоните изскочиха двама космати мъже с лули в устата, кожени чанти и дълги ками на поясите.

{Още»}

 
ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ РЕАЛНОСТТА

Димитър Никленов
От три дена пролетта надничаше с цялата си прелест и подканяше църневци да излязат на припек край дуварите на белосаните си къщи и да поизтупат студа от дългата зима.

{Още»}

 
РЕДНИК СПИ-СПИ

Боян Йорданов
Видях го още щом започна да пресича по пешеходната пътека. Познавах го от казармата. Спи-спи, така му викаха. Фамилията му беше Спиридонов. Беше нисичък на ръст, но вървеше някак бавно и замислено.

{Още»}

 
МЕЧКАТА

Боян Йорданов
Докторът точно се загащваше, когато сърната изскочи. Пушката се намираше в краката му и нямаше време за реакция. Освен това позицията му не беше много чиста.

{Още»}

 
СРЕБЪРНОТО ДЪРВО

Димитър Хаджитодоров
Бунгалото се намираше под черничево дърво, на трийсетина метра от морето. Няколко крачки бяха достатъчни, за да излезем на черния поморийски пясък, недалеч от Калното езеро. Насреща, в лека мъгла, се виждаше старият Несебър.

{Още»}

 
МОСТЪТ НА НЕСБЪДНАТАТА ЛЮБОВ

Илия Еврев

Заваляха дъждовете,
дъждовете през май месец.
Та валяха два дни, три дни,
два дни, три дни, три недели.

Че придойде голям Осъм,

{Още»}

 
ЧОВЕКЪТ ФИГУРА

Димитър Никленов
На моя внук Даниел
Разстоянието между Човека фигура и Изображението, което преследваше в мрачината на съня си, не беше далече, но и да искаше, не можеше да го докосне. Това видимо разделение го плашеше, той негодуваше и страданието продължаваше, докато се съмнеше.

{Още»}

 
ПАЛИ ИВАНОВАТА МОГИЛА

Борис Василев
Легенда
Живял някога Пали Иван. Хорската омраза сушела дори жената и децата му, зарад подпалените от него къщи и плевни.

{Още»}

 
НАРУШИТЕЛИ НА ЗАКОНА

Иванка Павлова
- Каква ли е тази птица? - пита Васко и сочи с глава към площада. Проследявам погледа му. Пред павилиона за закуски нервно пристъпва от крак на крак висок мъж с куфарче, по сако в юлската жега. В малкия град всеки новодошъл привлича вниманието.

{Още»}

 
В СЯНКАТА НА БОРОВЕТЕ

Златимир Коларов
- На двадесет и една се върнах от казармата - млад, буен, ненаживял се - заразказва той. - С жените не ми вървеше - слаб съм, нисък, леко кривоглед. Първата, която ме погледна ми взе акъла. За месец се ожених, след година се роди синът.

{Още»}

 
ЖЕНАТА СЪС СТЪКЛЕНИ ОЧИ

Златимир Коларов
На жените, които са ме обичали и които съм обичал
Вратата се отвори с трясък и в кръчмата влезе продавачът на стъклените статуетки. Познах го по черните очила и широката лента на челото. Държеше сгънати брезентовата маса и брезентовия стол. На гърба си носеше раница с цвета на масата и стола.

{Още»}

 
ЛЪЧИТЕ, КОИТО НИКОГА НЕ ЧЕЗНАТ

Ангел Христов
Беше ги видял в очите й, лъчите, които никога не чезнат. Въпреки болестта и притъпените от лекарствата болки, те сияеха дълбоко в нея, съхранявайки някакъв неясен за него спомен.

{Още»}

 
ТРИ ЛИПИ

Херман Хесе
превод: Красимира Василева
Преди повече от три века на зеленото гробище на приюта “Свети Дух” в Берлин имало три великолепни стари липи. Те били толкова големи, че покрили гробището с преплетените клони на огромните си корони като гигантска арка.

{Още»}

 
ЛЮБОВНИЦИТЕ ОТ ТОЛЕДО

Вилие дьо Лил Адам
превод: Евгения Динкова
На г-н Емил Пиер

Нима щеше да е справедливо Господ да осъди човека на щастие?
(Отговор на римските богослови на възражението за Първородния грях)
Източна зора къпеше в червено гранитните скулптури на фронтона на Официала (1) в Толедо и открояваше сред тях  Кучето-стиснало-със-зъби-горящ-факел, герба на Светата Инквизиция.

{Още»}

 
КРАЖБА

Лъчезар Георгиев
Христан разтвори широко прозорците и стаята се изпълни с прохладния дъх на чукарите, замириса на бор и гнила шума, на прясна боя и цветя. Това са те, Радините зюмбюли, кремове, лалета, зад тях като в шпалир наредени саксиите с мушкато, бегония, циклама, да е жива Милица да види…
Приготви леглото и се зави.

{Още»}

 
ЛОЗНИЦИТЕ

Емил Енчев
Северняшката ни къща беше чужда - там живеехме под наем, докато един ден от стопанството, където работеше баща ми, решиха да продадат къщята на техните работници.

{Още»}

 
ЕСЕННИ ЛИСТА

Йордан Петров
Първите слани, в средата на есента, попариха листата на дърветата и рано ги обагриха в огненочервено. Те бързо окапаха и сега вятърът леко ги стелеше по тротоарите на курортното градче. Работниците по чистотата с големи, дълги метли всеки ден ги смитаха, купчеха ги по алеите и ги извозваха с камиони.

{Още»}

 
ПОСЛЕДНАТА ЦИГАРА

Йордан Петров
Всеки ден, в късния  следобед, от Централната гара София тръгват много влакове.  Шумно е. Перонът е пълен с хора щъкащи насам-натам в различни посоки. Едни заминават за провинцията, други пристигат.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Тодор Бакърджиев
Малкото щастие не значи дребнаво.
Не е честно толкова малко хора да имат съвест.

{Още»}

 
АНГЕЛСКИ КРИЛЕ

Мариана Бусарова
Усещаше как накрайникът на ехографа се движи по изпъкналия й корем, спуска се наляво, а после надясно. Гелът, който улесняваше движението, бе неприятно лепкав и студен. Велина едва успя да овладее потръпването, което полази по кожата й.

{Още»}

 
РУСИ ПЛИТКИ

Мариана Бусарова
повест
1.
Слънцето прежуляше безмилостно. По синьото небе нямаше дори един милостив облак, който да даде надежда за поне малка прохлада. Диньо чуваше собственото си хрипливо дишане, наедно с това на другарите си.

{Още»}

 
ВЛАСТТА НА КОКАЛА Е БЕЗСМЪРТНА

Планимир Петров
Тази история, като „царска” легенда, тема, сюжет и поука, бях я чел някъде. Как някакъв ексцентричен персийски цар, останал кожа и кости от коварна болест, пожелал на смъртния си одър да му донесат варен и препечен агнешки бут.

{Още»}

 
ДУША

Ружа Велчева
Един странен образ съм съхранила в паметта си през годините от времето, когато тичах безгрижна и очарована из чистите спокойни улички на родното Павликени.

{Още»}

 
ДВЕТЕ ЧЕРНИ МАСЛИНИ…

Планимир Петров
Преди няколко години, в една късна есен, замръкнах аварийно в подбалканското градче К. Фирменият автобус, с който пътувах за Варна се повреди, и лека-полека на първа скорост пропълзяхме до центъра.

{Още»}

 
ДА ВЕЧЕРЯШ САМ

Елена Городецка
превод: Дафинка Станева
Да се опиташ да обясниш какво е самота, то е все едно човек без крака да ти обясни какво му е.
Може да имаш много приятели, прекрасни колеги, роднини… Но живееш ли сам, не можеш да избегнеш самотата.

{Още»}

 
МАЙКА

Радка Атанасова-Топалова
Селото замръкна в очакване. Утре Герана щеше да вдига сватба на дъщеря си. Той бе един от най-личните хора в селото и околията - работлив, умен и сладкодумен. Богата зестра беше приготвил на щерка си, а момчето и то беше от сой.

{Още»}

 
ГОРАТА НА ЛУДИЯ

Георги Михалков
Къщата беше стара, в края на селото, до шосето, което водеше за Пчелиново, и в нея, преди да почине, живееше дядо Симо. Наблизо нямаше други къщи и тя приличаше на сираче, на изоставено малко дете.

{Още»}

 
НЕ ЯБЪЛКА, А КЕСТЕН!

Никола Филипов
Довтаса пак кестенското време и аз, както и в предишния октомври отидох в Гринуич да събирам кестени. В парка и горичките около Обсерваторията и лабораториите растат все ядливи кестени, от вкусни по-вкусни.

{Още»}

 
ЕХ, ДА БЕШЕ ЖИВА БАБА

Ники Комедвенска
Баба ми беше мъдра жена. Казваше, че може всичко да ти откраднат, само това, дето ти е в главата, никой не може да го вземе. А в главата на една жена много работи може да има. И други работи казваше: че всичко трябва да се прави с чалъм.

{Още»}

 
ПО ПЪТЕКАТА

Димитър Никленов
Денят беше слънчев. Преполовеното лято напомняше за себе си с усилена полска работа и топъл задух от сутрин до вечер. По улиците на малкото подбалканско село имаше дървени рамки за сушене на тютюна, чийто мирис се усещаше навсякъде.

{Още»}

 
УЧИТЕЛЯТ ПО ГЕОГРАФИЯ

Димитър Хаджитодоров
Тодор Соколов, учител по география, ръководеше пролетно време кандидат-студентски курсове и изнасяше своите богати по материал лекции два пъти в седмицата в едно от столичните училища.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Туко Рамирез
ПО ДОСТОЕВСКИ
Най-много идиоти шофират по нашите пътища.
Всеки втори сваля прозореца на колата и крещи:
- Къде караш бе, идиот?

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Георги Бербенков
Ако искаш да забравиш някого, не го споменавай дори за лошо.
Не ми обръщайте гръб, защото ще се покатеря на него!
Мълчаливият човек, ако го предизвикаш, може да ти говори с часове.

{Още»}

 
ЛЮБОВ

Николай Петков
- Не, любовта само ви губи времето! - обединиха се организаторите.
- Не, любовта не е научно доказана! - смръщено постановиха лекарите.
- Любовта само ви разсейва от важното! - троснато каза учителят по пиано, което твърдение иронично противоречеше на собствената му “възвишена” професия.

{Още»}

 
ЗАПИСКИ

Мая Цекова
Късата памет има дълга история.
Високите цени съвсем ни смалиха.
Времето лекува, но не и болни амбиции.

{Още»}

 
ПОНЯКОГА…

Мартин Маринов
Из книгата „Лазурният бряг на болката” (2019)

ПОНЯКОГА допускам, че ще си тръгна оттук без да съм танцувал танго в Буенос Айрес, без да съм гледал корида в Севиля, без да съм се възхищавал на площад Сан Марко от гондола във Венеция и без да съм стъпвал в тревата на Ясна Поляна на Толстой. И [...]

{Още»}

 
СПАСОВДЕН

Тотьо Нерезов
Видяхме се в събота. Бях предупреден от снаха му, че ще дойдат. Повече от две години не сме се виждали. Чуваме се по телефона. Ще дойде със сина, снахата, внукът ще ги кара. Дошъл си от далечния Китай, там живее със семейството си, имал и три деца.

{Още»}

 
БАЛАБАН

Константин Канев
Сине, стига ти „ученката”, нема да ставаш даскал. Ще те правя овчар, ще пасем овцете, ще ги плодим, ще торим нивите да севаме ръж и овес…

{Още»}

 
ДОБРИЧКОВАТА КУКУВИЦА

Константин Канев
Прифоркало е пиленце
през Рожен, през планинона!
В лето господне 1813 един безимен монах от Влашко премина Дунава и през Родопите се упъти към беломорския бряг, за да отиде в Зографския манастир. Този монах беше предрешен с арнаутски дрехи.

{Още»}

 
ЖИТЕЙСКИ МИНИАТЮРИ - 2

Милена Обретенова
ІІ. ОТ РЕЦЕПЦИЯТА
1.
Две дами от Беларус: миловидни и симпатични, общителни, без да бъдат обаче нахални. Леко встрани от урагана на промените, тресящ бившия източен блок, видимо се изумяват от новокапиталистическото ми работно време на рецепцията на хотела - 12 часа.

{Още»}

 
ПЪТУВАЩИЯТ ЖУЛ ВЕРН

Йордан Петров
Ранният сутрешен експрес и днес бе точен. В ясното и студеното тракийско утро, това доказано редовно и много комфортно пътно превозно средство не закъсня. Богомил Ненов, като пътник, нито за миг не се съмняваше в тази точност и я определяше дори  като сигурен знак, че денят му се очартава да бъде добър и спорен.

{Още»}

 
ИЗ „БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ…” (2016)

Ружа Велчева
КЪСМЕТ
Днес Кривундела не усещаше земята под краката си. Раздрънканата детска количка, вече изпразнена в близкия пункт за вторични суровини, припяваше на припряните му крачки.
„Туп…туп-туп…” Оранжевата маратонка следваше поклащането на черната…

{Още»}

 
БЕЛИЯТ ГЪЛЪБ

Ангел Христов
Следях го от няколко минути - беше кацнал на перваза и кой знае защо се взираше в мътното стъкло, беше ранно утро и прозрачността на чистото стъкло не играеше никаква роля. Познавах гълъба, беше идвал безброй пъти, докато съпругата ми ги хранене.

{Още»}

 
ЗА ГЪЛЪБИТЕ И УМИРАНЕТО

Валентин Попов
Вървяха ръка за ръка - майка и петгодишното й момченце. Въпреки че времето не бе кой знае колко хубаво заради хладния северозападен вятър, Виктор бе пожелал да отидат до близката детска площадка.

{Още»}

 
НАЙ-СЛАДКИЯТ ЗАЛЪК

Георги Гривнев
Първият залък е най-сладък, последният е за насита.
Александър Костов или както още му казваха за по-кратко Сандю, взе първата си жена от село - Николина от Лещевите.

{Още»}

 
АРНАУТСКАТА КЮПРИЯ

Константин Канев
При извора на Хубча се мъдрят три моста, три кюприи - три сестри. Те напомнят за различни родопски времена, открояват три родопски строителни школи на майсторите „кюприжии”.

{Още»}

 
ШИМОВИЯТ ЩЪРКЕЛ

Константин Канев
Колю Чакора имаше трима сина: големият - Спиро, стана кехая, но връх не изви, защото галеше пустата ракия. Коста, средният, след скитане по света се върна в село като мъдрец и философ, знаеше седем езика, тълкуваше световните събития и накрая се пресели в Широка лъка.

{Още»}

 
РИБОГЛАВЕЦ

Валентин Попов
„Знаете ли, спокоен съм в последните си часове!”, каза ми болникът в “крилото на смъртниците”, както го наричахме помежду си. Вдигнах очи от картона му.

{Още»}

 
БОЯН И ЛЪВИЦАТА

Димитър Петров
Силен лъвски рев разцепва вечерта над градчето. Хората се спират за миг и после пак продължават разходката си. Лятото е в разгара си. Вечерта е прозрачна и загадъчна.

{Още»}

 
ЛЮБОВТА НА ЖЕНАТА

Йоан Нечев
- Жената, чедо, не е човек. Каквото може да понесе в себе си тя, никой жив човек не може. Жената е орисана да изкупи тоя свят, тоя проклет свят, в който никой не я е питал иска ли да дойде или не иска…

{Още»}

 
ШЕПА ЕСЕНЕН ДЪЖД

Иван Енчев
Всички в неговото родно градче го наричаха Вуйчото от Австралия. Никой не споменаваше името му: Станчо Станков. Приказваше се, че около 1950 година е избягал от България, когато бил войник.

{Още»}

 
ЗА ПЪТЯ НА КНИГАТА

Веселин Касчиев
Един клошар.
Един клошар незнаен… казвам ви… безимен и незнаен, един клошар, бездомник оглупял, с ум колкото мушица, рови в кофите за смет, рови в изобилието свое. И вижте… на върха на купчина боклуци той съзира книга.

{Още»}

 
ЕДНА ПЕСЕН СТИГА ЛИ

Драгни Драгнев
Моето, бащиното и дядовото село в Добруджа. Мъничко такова, сгушено между хълмове. Няма и сто къщи. Петдесет дори няма… Много дни от детството и юношеството ми останаха там.

{Още»}

 
ПАНИКА

Панчо Недев
Пред годишното приключване, от Централното управление на фирмата, изпратиха очаквания ревизор. Имало и сигнали за злоупотреби с власт и средства, конфликт на интереси и прочие. Целият работнически и чиновнически колектив мълчаливо се зарадва, а управленческото тяло изпадна в паника.

{Още»}

 
ИЗРЕЧЕНИЯ XI

Марко Марков
Нападне ли те, страхът е по-голям, отколкото е.
Човекът старее, а любовта му е все млада.
С едната ръка държи знаме, с другата краде.

{Още»}

 
ЖЕНЧОВЦИ НЕ НИ ТРЯБВАТ

Таньо Клисуров
Из „Мерено и немерено - в стих и проза” (2019)
Набивах крак по прашния площад на поделението. Строева подготовка. Шести час. Нарочно сложен в програмата последен, за да е в най-горещото време на деня. През едното рамо - калашников, през другото - противогаз. Механично обръщане наляво, надясно, кръгом.

{Още»}

 
ЗАПОЗНАВАНЕ С БЪЛГАРИЯ

Карол Николов
из „Спомени от България” (2003)
1. Запознаване с България
Любовта към Отечеството

{Още»}

 
ГЕЛА

Любен Панов
Горделиво гнездо в самата пазва на също тъй горделивата Родопа, дето беше я нарекъл Дядо Вазов.
Какво ширине, боже… каква хубост… Очите не смогват да се нагледат насреща и встрани, напред и нагоре към Перелиците, Малък и Голям, гушнали се в пенливите пелерини на небесната синева…

{Още»}

 
ЦАРСКИ ПЪТ

Йордан Петров
МЕЧТАТА НА СТАРИЯ РОДОПЧАНИН
първи разказ
Голяма и обширна е Родопа планина. Дядо Хвойньо много се гордееше с нея. Безчет са селата и махаличките, които е сгушила в пазвата си неговата планина.  Приютила ги е уютно в скута си.

{Още»}

 
УСМИВКАТА НА МОНА ЛИЗА

Йордан Петров
УЛУЦИТЕ
първи разказ
Дъждът плисна изведнъж.
Капчуците запяха. Изкуствоведът Мартинов неспокойно вдигна нагоре глава и се загледа към стрехата на покрива. По време нa дъжд улуците на къщата му течаха - много неприятно и силно.
Кап-кап-кап. Този шум напоследък го стряскаше.

{Още»}

 
ПЕРУН

Йордан Петров
Преди много години малката стара хижа “Студенец” бе единствената и самотна сграда на хребета под връх “Снежанка”. Долу - на половин час път по преките пътеки, бе разклонът за Широка лъка и Пампорово. Вдясно - на самия път имаше малка кръчма, а вляво от нея бе хранителният магазин.

{Още»}

 
МЕЧКИ

Йордан Петров
В селската кръчма през зимата необикновено е шумно. Особено вечер. Случи ли се на една маса да седят пастири - те неизменно говорят я за овце, я за кози.

{Още»}

 
НАЙ-ДЪЛГАТА СЪБОТА СРЕЩУ НЕДЕЛЯ

Йордан Петров
ИСТИНАТА
първи разказ
На българо-турската граница нощта на 21-ви  срещу 22-ри юни 1941 година бе тиха и спокойна. Всичко бе застинало в кротко безмълвие - ни полъх на вятър, ни трепване на клон или листо имаше под южния свод на звездите.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Пламен Георгиев
Единствено броят на пияните от щастие посетили днес изтрезвителя е намалял драстично.
Лошо е, когато понякога и еколозите бистрят политиката.

{Още»}

 
ОТКУПЕНИЯТ ГРАД

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
При започване на Балканската война през 1912 г. към гр. Солун е имало най-много апетити от страна на съюзниците. Българи, сърби и гърци са искали и са се надявали, че при дележа на плячката в края на войната, той ще се падне в техния дял.

{Още»}

 
ЖИТЕЙСКИ МИНИАТЮРИ

Милена Обретенова
8.
Ех, този открайвремешен препъникамък - математиката! А формулирана като обособена дисциплина „приложна математика” стряска филологическата ми душа повече, отколкото китайско или арабско писмо.

{Още»}

 
КЛЕТВА

Мильо Велчев
Тренът от Русе пристигна по разписание. В есенната вечер оживлението на гара Трапезица беше голямо: носачи и файтонджии предлагаха услуги, посрещачи викаха радостно, други разпалено разговаряха в движение, работници в омаслени дрехи почукваха с дълги чукове по спирачките…

{Още»}

 
НАВИГАТОРЪТ

Любен Панов
Из „Днес” (2018)
На връщане от работа компютърният специалист Иванов реши да купи за вечеря прясна речна риба. Набра на дисплея заявката си и и включи джипиеса.

{Още»}

 
ГЛАСОВЕ В ТЪМНОТО

Иван Воденичарски
КАФЕ “БЛЯН”
През зимата на 2009 година почина жена ми. Датата на смъртта й беше точно един месец след рождения й ден и един месец преди моя рожден ден. Не зная дали това означава нещо, но след като тя си отиде животът ми силно се промени.

{Още»}

 
КОГАТО ПОРАСНА

Мильо Велчев
На външен вид не приличаше на клошарка. Макар и скромно облечена - тъмносиньо манто, черен панталон - дрехите й бяха чисти, а белите коси, вързани на опашка, падаха на букли върху омотан около врата сив копринен шал. Синьозелени, малко тъжни, но живи очи, зад очила с тънка, черна рамка. Семпъл грим, червило, седефени обеци, [...]

{Още»}

 
ВРЕМЕ ЗА СЪН

Ники Комедвенска
Колко прости и ограничени хора има на тоя свят, Господи, колко ситни душици! Ето, навсякъде мизерстват хора, умират държави, измислят се държави, раждат се изроди, светът се дави със себе си, а бай Петко страда, че му избягала котката. Чудо голямо и трагедия! „Бай Петко, казвам му, зарежи я таз котка.

{Още»}

 
КРАЯТ НА ПРИКАЗКАТА

Димитър Хаджитодоров
Не стреляйте по белите лебеди!
Б. Василиев
Беше преди години в Несебър.
Децата бяха малки и още се държахме за ръце.

{Още»}

 
ОТДАВНА МИНАЛО

Георги Домусчиев
Из “Сенки от стария Плевен”
Често с такива подробности възкръсва у мене старото време със своя непринуден и прост живот. Отделни лица и събития, отдавна изчезнали и забравени, са тъй пресни в моите спомени - всичко като да е било вчера.

{Още»}

 
ЛЮБОВ

Георги Гривнев
Неделчо Канев не бе красив, не бе и грозен. Като малък бе нарамен или пущове, както викаха в Горно Дерекьой /Момчиловци/. Пуста младост - широко й е около врата, няма мостове и плетове, няма запиране за онова, което е свободно.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Тодор Бакърджиев
Тъпите по-лесно могат да бъдат тъпкани.
Дори на кръгла маса можеш да се почувстваш в ъгъла.
И вегетиращите полагат труд за това.

{Още»}

 
ДОКАЖИ ИСТИНАТА

Димитър Никленов
Адвокатът Демирев беше интересчия човек и подвластен на парите. Той стремглаво стъпи на почти изгнилия клон, поставен над вадата, и след като едва не изхлузи от рамото си кожената чанта, прескочи на отсрещната страна, където се простираше имотът на художничката Терзиева.

{Още»}

 
НА КУКАТА

Йордан Пеев
Кольо седна на брега на язовира и се загледа в спокойната вода. Не беше идвал тук от миналата пролет. На пръв поглед всичко изглеждаше както преди, но в същото време погледът му усещаше някаква промяна, която той въпреки взирането си не успяваше да разбере каква точно е.

{Още»}

 
ОТМАЛА

Иванка Павлова
Пристигнахме пред хижата почти на разсъмване. До вратата бяха изправени десетина чифта ски със заледен по тях сняг. Видяхме да влизат вътре две момичета и с надеждата, че най-сетне ще намерим подслон, им обяснихме, че цяла нощ обикаляме планината, премръзнали и неспали.

{Още»}

 
СЛЕДИТЕ

Диана Димих
Защо трябваше да й казва тия обидни думи. Филипе, Филипе, какво те прихвана! От четири месеца бяха заедно и никога не беше я нагрубявал. Е, надигаше тон чат-пат, но то си е от характера му.

{Още»}

 
С ПРИСКЪРБИЕ СЪОБЩАВАМЕ

Aнгел Христов
В осем без пет часовникът иззвъня пронизително. Беше от старите, с пружина, върху корпуса му имаше камбанка, а в нея чукче, което издаваше нетърпими звуци.

{Още»}

 
ЕВА.891

Валентин Попов
Новини в 19:00 ч. централно време:
„….населението на Земя падна под девет милиона земляни, затова пък се забелязва ръст в популацията на андроидите, които вече са малко над двадесет и седем милиона…..”
Съобщение от Централния медицински център в Минесота:

{Още»}

 
ПЕПЕРУДИТЕ И ЛAЙЛА

Валентин Попов
Лайла мразеше пеперуди от малка. Още на две годишна възраст бягаше от тях. Караха я да изпитва отвращение, страх и погнуса.

{Още»}

 
ПОУКИ

Ангел Христов
1.
Марто блъсна външната врата и гневно хвърли недопушената цигара, запрати я чак в съседния двор.

{Още»}

 
ВЯРНОСТ ЗА ВЯРНОСТ

Лъчезар Воденичаров
Вятърът усукваше с виене кръглите корони на липите, а подгонени от студения му дъх, едрите овални листа не можеха да си намерят място по тротоара и в малката градинка пред блока. Той вдигна инстинктивно яка и загръщайки се, притиснат от хапещите струи на северняка се упъти към колата.

{Още»}

 
МАРИЙКА

Лъчезар Воденичаров
Кръсти я Марийка… на бабата, дето го напусна преди няколко години и отнесе цялата му младост със себе си. Мислите, радостите, болките и несгодите, гордостта и всичко мъжко в него, та дори и свиркането дорде работи.

{Още»}

 
ОПАК ЧОВЕК

Димитър Никленов
Животът на Стойчо Мазния не беше никак лесен. Всеки ден старателно си подреждаше задачите за деня и затуй пенсионерското му ежедневието преминаваше по един и същ начин.

{Още»}

 
ИЗ СБОРНИКА „СВЕТЕНЕ”

Андрес Неуман
превод: Литературен свят
I
Без емоции няма разказ.
II
Краткостта не може да се измери с линийка, тя има свои собствени параметри.
III
В сградата на разказа детайлите са опорни стълбове, а сюжетът - керемиден покрив.

{Още»}

 
ИВА И ЦВЕТА

Марко Марков
Предговор
Винаги съм мислил, че човекът на перото „преписва” от живота това, което предлага на читателите си. Тази малка книжка е преписана от двете ми дъщери.

{Още»}

 
АПАРАТ ЗА ХИМИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА ПОСЛЕДНАТА ВЪЗДИШКА

Вилие дьо Лил Адам
превод: Евгения Динкова
Utile dulci.
Flaccus (1)
Най-сетне! - Победите ни над природата са неизброими. Осанна! Време не достига да се замислим за тях! Истински триумф!… Пък и за какво да се замисляме? - В името на какво? Какво означава да се замисли човек? Празни приказки!…

{Още»}

 
ЗА Г-Н РУДИЛ, ПОЛИЦЕЙСКИЯ ПО КОЛИТЕ

Алфонс Але
превод: Евгения Динкова
Разбира се, мразя доносничеството… (Ни най-малко не одобрявам постъпката, макар и напълно оправдана, на г-жа Обер, когато - в Семеен пансион, безумно забавната пиеса на нашия приятел Доне - тази дама възмутено уведомява г-н Асан, че са му сложили рога.)

{Още»}

 
ЗА ЦЕЗАРИТЕ

Ники Комедвенска
Странни същества сме хората. Толкова странни, че сами не се разбираме. А едно нещо, дето не го разбираш, колкото повече го мислиш, толкова повече те плаши…

{Още»}

 
НЕБЕТАТА НА ГЕРГАНА

Ники Комедвенска
Мълчи ми се. Така страшно ми се мълчи, че искам да съм се родил ням. За какво ми е тази уста, като никой не ме чува? Затова от два месеца дума не съм обелил - само клатя глава, а пък другите ако щат, нека ме разбират.

{Още»}

 
НЯМА ПОВЕЧЕ

Ники Комедвенска
Седем години! Седем години, откакто съм застанала между два свята и нито единият ме пуска да си тръгна, нито другият ме иска да се върна.

{Още»}

 
СЪПРОТИВЛЕНИЕТО НА НЕЗНАЙНАТА СЪПРОТИВА

Владимир Георгиев
Ето го фалшът, незнайнико: борим се с това, което създаваме. Като прасето, което се въргаля в изпражненията си. То не се бори с тях, харесва ги. На нас ни се струва нехигиенично и затова - отвратително. Нередно. За нас, човешките животни, това е лошо.

{Още»}

 
ШИРОКО АМПЛОА

Стефан Койчев
Обичах да се отбивам в крайпътните барове. Харесваха ми минутите на отдих, кафето или чашата бира след доста километри зад кормилото или напрегнатите бизнес разговори. Като представител на голяма фирма, пътувах много.

{Още»}

 
ТАЙНАТА

Георги Михалков
Всичко започна в началото на една далечна есен и внезапно преобърна живота ми. Бях на осемнадесет години, ученичка в единайсети клас.

{Още»}

 
ДА НАМЕРИШ ГУБИСЛАВ - II

Георги Зарчев
МЪЛЧАНИЕТО, КОЕТО ГОВОРИ
Имам сравнително точна представа за конкретния момент и начин, по който ме обсеби страстта ми към литературата, а после и към театъра. Нямам спомен обаче кога се породи интереса ми към изобразителното изкуство.

{Още»}

 
КНИЖНИЯТ ЧОВЕК

Херман Хесе
превод: Красимира Василева
Имало едно време един човек, който още в ранната си младост намерил убежище от плащещите го житейски бури в книгите. Стаите в неговия дом били препълнени с книги и освен с тях той не общувал с никого.

{Още»}

 
КРАЯТ НА СВЕТА

Димитър Петров
Беро Куриера и Мамеда Майната бяха клошари. Живееха в лозята на градчето, където все по-рядко ходеха бившите собственици на вилите, останали от времето на соца.

{Още»}

 
КЪЩАТА НА КАЛИОПА

Мариана Кирова
На брега на Дунав привечерта беше притихнало - нямаше ги колоездачите и шумните компании, нито градските туристи на Русе, които излизаха понякога в неделя край реката като на пикник. По крайречната улица обаче са накацали малки кафенета и ресторантчета - и да искаш, не може да ги подминеш.

{Още»}

 
ЗМЕЙОВА БУЛКА

Мариана Кирова
„Като сън, като приказка мина животът ми” - мислеше си Вангела една пролетна сутрин, докато гледаше врабците, прелитащи над двора. Вече деветдесет и четири годишна, тя срещаше с радост всеки изгрев и всяка заран си казваше: „Благодаря ти, Боже, за всичко, що ми дари!” Е, хората в малкото село под Средна гора страняха от [...]

{Още»}

 
ЕДИН ДЕН В ПАРИЖ

Никола Филипов
Случайно разбрах, че съм сеньор. Всеки, навършил 60 години в Англия ставал сеньор и придобивал редица привилегии и отстъпки.

{Още»}

 
ПАЯК В КОЛБА

Иван Митев
Пак трябвало да се местим.
Каза го майка ми малко след като се върнах от училище. Вече бях на тринайсет и тя все по-често споделяше с мен тревогите си.
- Ами добре - казах аз, макар че никак не ми се искаше да се разделям с тази квартира.

{Още»}

 
НАЙ-ДЪЛГИЯТ ДЕН

Димитър Хаджитодоров
НАЙ-ДЪЛГИЯТ ДЕН
Снежният човек тръгна към Ледовития океан през нощта, когато полъхна южният вятър и се показаха първите кокичета. Той ги посрещна усмихнат, като дядо, който вижда любими внучета, после измъкна ските, скрити под стрехата.

{Още»}

 
КОЛИБАРЧЕТО, КОЕТО СТАНА ФАБРИКАНТ

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
Да се чуди и мае човек, възможно ли е едно полуграмотно колибарче да стане мастит фабрикант? Възможно е, защото вече има такъв фрапантен случай! И той се казва Христо Рачов Бобчев от Габрово.

{Още»}

 
В ПРОХЛАДНОТО МАЙСКО УТРО

Иван Воденичарски
В прохладното майско утро бавно и мъчително умираше в леглото си Стефан Близнашки. Той се беше събудил, по-точно може би не беше и заспивал, но на разсъмване усети необикновена слабост и разбра, че нещо става с него.

{Още»}

 
СИРОМАШКОТО КОМАТЧЕ

Валентин Найденов
Разправят за извънредно беден човек от махалата, дето имал много деца и една сиромашка крава.
Така се нарича козата и в нашата махалата.

{Още»}

 
МРЪДНЕШ ЛИ, ЩЕ РАЗВАЛИШ МАГИЯТА

Илия Илиев
Понякога ти се иска да се отърсиш от тревожните мисли на ежедневието. И това го прави всеки. Но по различен начин. Сигурно вече се досещате какъв е нашият отговор. Да, природата! Зарееш се в нея, без път и пътека, и времето спира.

{Още»}

 
ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА АЗБУЧНИТЕ ХОРА

Георги Ганев
- Интересен човек си ти, Джордж - обажда се Аббас от неговата маса, - много интересен. Трябва да плачеш, а ти се усмихваш. Тереза току-що обяви предстояща оставка, щях да ти взема бира от съчувствие, защото това си е удар и за теб. А ти си се засмял, сякаш цяла Англия е твоя!

{Още»}

 
ОПИТ ЗА СЪБУЖДАНЕ

Владимир Георгиев
Сънувам, братче, сънувам. И тоя сън е хубав, жалко, че не му хванах началото, щото хърках и се чувах, че хъркам, обаче ми беше приятно да се презентирам така, музицирайки.

{Още»}

 
КАР БУТ СЕЙЛ

Надя Михайлова
Откъс от ръкописа „Лондонски ескизи”
Казват, Кралицата си купува дрехи от „Харотс”. Други заможни и знатни граждани в Кралството - от “Макс енд Спенсър”. А пък аз - от „корекомите”, тоест от втора ръка, наречени секъд ханд. За мен те бяха някогашните корекоми у нас, когато си петимен да си купиш долари, та да се [...]

{Още»}

 
ЧУДОТО

Васил Венински
От много време се чудя дали да ти разкажа тая история. Да си кажа правичката, още не съм се решил. И макар всичко да стана пред очите ми, все ми се струва, че е било сън.
А случката е от истинска по-истинска! Че как няма да е, когато…

{Още»}

 
РАЗВЕНЧАНА ТРАДИЦИЯ

Никола Филипов
От изпечените на фурна пТици най-вкусни ми са трътките (опашките) и вратлетата (шийките). Още от малък си ги заобичах тия две крайченца. А написах главно „Т”, за да не обърквате „птици” с „пици”.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Хорхе Луис Борхес
превод: Румен Стоянов
СЛУЧКА С ВРАГА
Толкова години да бягам и да се надявам, а сега врагът е у дома. От прозореца го видях да се качва мъчително по стръмния път на хълма. Помагаше си с бастон, тромав бастон, който в неговите стари ръце не можеше да бъде оръжие, а жезъл.

{Още»}

 
МИСЛИ И АФОРИЗМИ

Херман Хесе
подбор и превод: Красимира Василева
Сегашният свят е склонен да подценява книгите. Днес тези, които обичат повече книгата, отколкото живия живот, за много млади хора изглеждат смешни и недостойни; те вярват, че животът ни е твърде кратък за книги и е твърде ценен и прекарват много време с ресторантската музика и танците.

{Още»}

 
СТАРИЯТ БРЯСТ

Емил Енчев
На път за училище винаги минавах по улицата, където се намираше къщата на чичо Нестор. Насам оградата на двора растеше бряст, който в короната си имаше три разклонения, които се ширеха към небето.

{Още»}

 
ИЗ „СЛОВО ЗА ЗАКОНА И БЛАГОДАТТА”

Иларион Киевски
превод: Красимир Георгиев
Съвършен е човек след очовечаване, а не е призрак, и е съвършен Бог по божество, а не е обикновен човек, предявил на земята божественото и човешкото.

{Още»}

 
НЕ ЗАКЛЕЙМЯВАЙТЕ ХЕРОСТРАТ

Банко П. Банков
Из „Ръкописи от чекмеджето”
Херострат  подпалил преди хилядолетия храма на Артемида в Ефес, едно от седемте древни чудеса на света, за да обезсмърти името си. Затова го осъдили на вечна забрава - никой, никъде и никога да не го споменава.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Тодор Бакърджиев
“Какво да се прави?” - това по-често се казва не от загриженост, а вместо “Няма как”.
Напредъкът толкова бърза, че всяко бъдеще е за музея.
Доброто на дълбоката старост е, че страхът от смъртта става повърхностен.

{Още»}

 
СЛЕПЕЦЪТ, КОЙТО ПРОДАВАШЕ КАМЪЧЕТА ЗА ЗАПАЛКИ

Николай Ангелов
Мнозина от нас са го виждали в западната част на София, но са го подминавали, макар че този човек е висок, но ненатрапващ се, будещ по-скоро съжаление, като всеки сляп човек. Придвижваше се като сянка и малко трудно, привлачайки единият си крак.

{Още»}

 
ПРОЛЕТ

Димитър Хаджитодоров
ИДВАНЕТО НА ПРОЛЕТТА
Пролетта идва различно. Подобно на красавица, посрещана от приятели, тя грижливо променя облика си. Кой може да проследи безброя от костюмите й през столетията?
В някои години поройни дъждове предшестват появата й.

{Още»}

 
СВЕТЛИНА НАД МАДРИД

Лъчезар Георгиев
Да летиш с нискотарифна компания не всеки път означава неприятни изживявания. Когато персоналът си е на мястото и се старае да даде на пасажерите достатъчно удобства, усилието да пътуваш дори от единия към другия края на Европа си струва.

{Още»}

 
ДА НАМЕРИШ ГУБИСЛАВ - I

Георги Зарчев
О, ШАНЗ-ЕЛИЗЕ!
Наслаждавам се на тези моменти в живота си, когато по нощните пътища се прибирам към  неразтребената си квартира. Фаровете осветяват черния асфалт измит от дъжда, а аз слушам радиото в колата и оставям неочаквани спомени да ме връхлитат.

{Още»}

 
ГУЖОВИЯТ ДЮКЯН

Иван Д. Христов
Много дюкяни имаше в село едно време, ама Гужовият държеше първенство! Ще речеш дюкян като дюкян, ама не е така. Там се събираше вечер на раздумка младо и старо, пък и да се почерпят с половница вино или шишенце ракия. В него се уговаряха мандрите и спазаряваха аргатите от Димитровден до Гергьовден.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Пламен Георгиев
Днес бягащите от отговорност са повече от тези, които бягат за здраве.
Парите не миришели, а постоянно ги перат?!

{Още»}

 
SOS!

Надя Михайлова
Откъс от ръкописа „Лондонски ескизи”
От известно време кухненският неонов панел започна да се пали наново като го изключа на излизане. Връщам се и натискам пак електрическия ключ усмихната:

{Още»}

 
ПОДАРЪКЪТ ОТ БАЩА МИ

Георги Михалков
Спомням си деня, в който майка ми, брат ми и за си тръгнахме. Беше слънчев и топъл, а на мен ми се струваше - облачен и хладен. Куфарите ни бяха на перона и влакът всеки момент щеше да потегли. Татко ни помогна да внесем куфарите в купето.

{Още»}

 
ЧУДОТО НА ПРОМЯНАТА

Георги Михалков
Ясен го виждаше често. Обикновено Станко стоеше до павилиона на автобусната спирка с малко шише водка в ръка. Постоянно беше пиян.
Тридесет и седем годишен, не работеше нищо и Ясен се чудеше откъде намира пари, за да пие непрекъснато.

{Още»}

 
ЗАВРЪЩАНЕ

Георги Гривнев
Еничарят дойде в Тоз-борун /Могилица/ с една жена от Беломорието. Беше висок и силен - като борика, напоена със смола. Разкрачът - колкото да прерипне река. Бялото и черното на очите му се бореха кое да надвие - светлото или тъмното. Извити бяха мустаците му - два умалени ятагана.

{Още»}

 
ЗЛАТНА ЯБЪЛКА

Васил Венински
Eй тая стара преживелица ми я разказа дядо, който се пресели в Божиите селения на сто и четири. И аз закачих малко от робията, но той не сколаса да види казаците, а издъхна месец-два преди да се явят в селото.

{Още»}

 
ИЗРЕЧЕНИЯ X

Марко Марков
Ако искаш да имаш приятели, разчитай на себе си.
По-добре е да се счупиш, отколкото да се огънеш.

{Още»}

 
ИЗ „СПОМЕНИ ЗА БЪЛГАРИЯ” (2003)

Карол Николов
Този външен театър, който може да се види всяка година на Първи май в Копривщица, се нарича възпроизвеждане на моменти от обявяването на Априлското въстание в града.

{Още»}

 
ПУСТОТА

Рафал Вояшински
превод: Лъчезар Селяшки
Тръгнах за Ходжеж, за да се видя с моите родители. Преди да стигна град Влоцлавек, се отбих в един крайпътен бар близо до река Висла. Някога той е бил рибарски пристан. Паркирах леката си кола и най-напред се отправих към дървената платформа.

{Още»}

 
ЩЕ СЕ ВИДИМ ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ

Весела Люцканова
Беше краят на юни, когато се видяхме случайно пред радиото и както винаги, когато се срещнехме, се зарадвахме един на друг. Предстоеше лятото, той току-що бе приключил последното си предаване, което спонсорираше сам и му предстояха два месеца почивка.

{Още»}

 
ТАЙНАТА

Иван Митев
Разрешавал съм много загадки в различни краища на света, но сегашната е забулена с непрогледна мъгла в буквалния смисъл на думата.
Отвъд облаците са ледените стени на страшния дори за гледане връх Чогори, а в тях - безкрайната долина, в която живее народът хунза.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Венцислав Бойчев
ДИВАЩИНА
Надраскани коли и влакове. Това и диваците няма да го направят. Даже и нашенци - ако нямат гвоздей или спрей.

{Още»}

 
ПТИЦА ВЪРХУ КУПОЛА НА ЧЕРКВА

Георги Михалков
Когато се запознаха, пролетта като вълшебна птица размахваше огромните си топли криле и всичко се къпеше в синева, зеленина и снежнобели цветове.

{Още»}

 
ЗАПОВЯДАЙТЕ, СКЪПИ ГОСТИ

Лидия Николова
Из „Есета за етикета” (2018)
„Колкото по-богата е мисълта, толкова
по-изискана ще е и храната.”
Петър Дънов

{Още»}

 
КЪСНИЯТ ГОСТ

Ангел Христов
Антония се престори, че не чува външният звънец. Този, който натискаше бутона, беше упорит. Нямаше намерение да се предаде и мелодията се повтаряше вече за пети път.

{Още»}

 
ФИТИЛЧЕТА

Драгомир Мирчев
Гладен политик еврофондове сънува.
Болен ЗДРАВна каса носи.

{Още»}

 
ДВЕ ДЪРВЕТА, ТРИ ДЪРВЕТА

Мария П. Георгиева
Засадиха ги преди десетина години. Сложиха ги зад новата пейка, за да гледат към реката и да пазят сянка на тези, които също щяха да гледат - как водата, или времето, изтича и отмива всичко.

{Още»}

 
ИЗКАЗВАНИЯ, ЦИТАТИ И АФОРИЗМИ

Михаил Ломоносов
превод: Красимир Георгиев
* * *
Малкият човек и върху планина е малък, исполинът е голям и в яма.
* * *
Който малкото не може, за него и голямото е невъзможно.

{Още»}

 
ПИРИН КАТО ЧАСТ ОТ МЕН

Първан Киров
Орисан съм да пътувам. Пътуването из най-различни кътчета на нашата красива родина винаги е било неизменна част от битието на моя живот.

{Още»}

 
КЪРВАВО СЪРЦЕ

Първан Киров
“Видиш ли плет от чалия*, там живее авджия”. Тази осмиваща ловеца фраза отдавна битува сред народа. Хората приемат човека с пушка за мързелив, който заради хобито си оставя всякаква работа и хуква нанякъде.

{Още»}

 
БОЖЕ, КОЛКО МЪКА ИМА ПО ТОЯ СВЯТ

Първан Киров
“Животът е жесток, но понякога за майките е особено жесток. Няма по-лошо нещо от това да погребеш децата си” - помисли си Любо, докато гледаше как леля Бонка бе коленичила до гроба на сина й Петьо и скубейки косите си, плачеше сърцераздирателно.

{Още»}

 
УРОКЪТ

Първан Киров
Жеко Тапата едва дочака да дойдат почивните дни. Доста му се беше насъбрало напоследък и много му се искаше поне за малко да се откъсне от ежедневните проблеми. След поредния скандал с жена си, породен от немотията и безработицата, той стана от стола и излезе от стаята, затръшвайки силно вратата след себе си.

{Още»}

 
ДИАНА

Първан Киров
Поливният канал, извил се като змия, с тихо ромолене провираше бистрите си води между редките дървета. От време на време от клоните на старите върби се откъсваше някое изсъхнало от слънцето листенце и приземявайки се върху водната повърхност, предизвикваше леки и ефирни трептения.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Tуко Рамирез
ПРОЗРАЧНОСТ
Правителството застави бизнеса да работи на светло.
Сутрин, когато отивам на работа вече е светло.
Работи правителството и това си е.

{Още»}

 
ПТИЦАТА НА СМЪРТТА

Панчо Михайлов
1.
Бяхме на позиция при завоя на река Черна. Който се е бил там, знае колко много кръв погълна тя и колко скоро стана тъмночервена. Следваха поред няколко жестоки настъпления и отстъпления под разрушителния дъжд от гранати, докато накрая се вкопахме в канарите и зачакахме.

{Още»}

 
ГОРЕЩА НЕДЕЛЯ

Стефан Койчев
Дон Арналдо се беше отпуснал спокойно в люлеещия се стол на остъклената веранда и мързеливо поглеждаше към ресторант-градината върху покрива на отсрещната сграда.

{Още»}

 
ЗАБРАВИХ ДА ПИТАМ

Делчо Синов
Из „Да се смееш или да плачеш” (2017)
ЗАБРАВИХ ДА ПИТАМ
Като погостува на леля си Донка, Павел реши да си ходи. Тя излезе до пътната врата, за да го изпрати. Павел се качи на колелото и си тръгна. Не изминал и 20 метра, той направи завой.
- Какво има, Павка? Страх ли те е? - тревожи [...]

{Още»}

 
ХРАБРОСТТА ДА ЖИВЕЕШ

Коста Странджев
(откъс от документална повест за миньора Спас Дочев)
Тази повест не можех да напиша с шепот. В нея има тенденция, но какво от това? Ден по ден, ред по ред възстановявах според силите си един документ - живота на Спас Дочев.

{Още»}

 
ТРУДНИЯТ ПЪТ КЪМ КОСМОСА

Димитър Хаджитодоров
Космосът ни заинтересува сериозно в дните, когато Юрий Гагарин полетя около Земята и вестниците тръбяха за постиженията на съветската наука.

{Още»}

 
ПРОШКА

Виолета Бончева
Както винаги, с приповдигнато настроение потеглих към Атина с автобуса и през онова поредно лято, когато се запознах с Веса. Съдбата ни беше избрала да пътуваме заедно и по време на дългия воаяж се разговорихме.

{Още»}

 
ИЗ „ОБИЧАМ ТЕ, ПРОСТИ МИ”

Георги Стоянов
1.
Герас Шумаров шета бос, по потник из широкия двор и с овощарска ножица кълца сухите гранки от короните на ябълковите овошки. В градината ухае лехата с цветя, мил спомен от Карамфила. Те се надигат нетърпеливи и свежи в своето ново раждане, оглеждат се, търсят стопанката.

{Още»}

 
ЧОВЕК И СМЪРТ

(Притча)
Александър Кръстников
Един богат човек подписал договор със смъртта, според който тя не трябвало да идва преди да го предупреди. Така той мислил, че ще има време да се приготви и да се покае за земните си грехове.
Малко след това човекът изгубил една малка сърна, но това не го засегнало много.

{Още»}

 
ОТМЪЩЕНИЕ

Васил Венински
Че не бе от най-силните ученици на даскал Ванчо, не бе, ала баща му Игнат - патил и препатил кираджия - не искаше от него да раздава ум и разум, а да вземе в ръцете си какъвто и да е занаят. И Петко - двадесетгодишен левент - се съгласи, щото виждаше как се мъчи [...]

{Още»}

 
ВЪЛЦИ

Константин Н. Петканов
През една зима отидох на гости в едно от странджанските села. Там имах много познати и затова се бях приготвил да прекарам десетина дни из букаците и преспите на хайдушката планина Странджа.

{Още»}

 
ИЗНЕНАДА

Добрин Василев

Дълги години наред ветроходът „Св. Иван” пренасяше само стоки покрай крайбрежието - от Бургас нагоре до Варна и от Царево до Бургас.

{Още»}

 
СТАРЕЦЪТ И МОМЧЕТО

Любомир Николов
Старецът напоследък сънуваше един и същи сън, вече половин година. Изкачваше се по стръмния и посипан с камънак път, нагоре към снежния връх на планината. Усилията да преодолее болките на старостта го задъхваха, стъпките му бяха бавни и неуверени.

{Още»}

 
ТОПЧИЯТА

Иван Д. Христов
Тодор Топчията беше едър човек, с мургаво лице, здравеняк и силен като хала - никаква работа не можеше да му се опре. Имаше дълги руси мустаци, виснала долна устна и мощен глас.

{Още»}

 
ДВА РАЗКАЗА

Ружа Велчева
АСАНСЬОР КЪМ НЕБЕТО
Катина се облегна по-удобно на пейката в беседката пред блока и притвори очи.
През листата на близкото цъфнало дръвче слънчевите лъчи галеха нежно лицето й. Тя не знаеше дали догодина ще види отново плодовете на дръвчето. Бог знае. Тя само се надяваше да не бърза толкова.

{Още»}

 
МОИТЕ РОДИТЕЛИ

Христо Черняев
БАЩА МИ
Баща ми - Иван Христов Бонев (както и майка ми) е роден в село Горна Манастирица, Русенско. Той е петото - предпоследно - дете на дядо Христови.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Ангел Хаджипопгеоргиев
ГРЕБЛАТА СА САМО МЪЖКИ
Някой разправяше, че моретата били седем. Може така да е, ама ако всичките са като това, множко ще да са и сериозни гребла в здрави ръце ще са нужни, за да се обходят. И колко ли време ще трябва за това мореплаване, дали някой знае?

{Още»}

 
ЛЮТО

Димитър Желев
Боряна гледаше потъващите в хоризонта на огледалото автомобили. Почувства облекчение, че с тях заглъхнаха и ужасните думи, които бяха долетели по време на поредицата изпреварвания. Последва ново ускорение и Боряна пое дълбоко въздух.

{Още»}

 
ПРЕДИЗБОРНА ОБЯВА

Иван Ненов
ПРЕДИЗБОРНА ОБЯВА
Изкупувам всякакъв цвят партийни парцали. След преработката им с получения материал ще бъдат запушвани пробоите на демократичните бъчви. Изкупуването ще стане през работно време от понеделник до петък пред всички контейнери в страната. Добро заплащане - в евро.

{Още»}

 
ПОЛИЦАЯТ ОТ ЛОНДОН

Валентин Найденов
Полицаят от Лондон искаше да разбере живота в нашата махала на велосипед. Той беше съвсем като истински чичо Боб. Въртеше с мерак педалите и поздравяваше учтиво ту на ляво, ту на дясно. Той събираше свежи впечатления от ежедневието.

{Още»}

 
ДЕН БЕЗ ЧЕХЪЛ

Драгомир Димитров
Курти Веселинков Паунков спря ядно алармата на телефона, който вечер държеше върху една ракла над главата си, и бавно започна да се изправя като Гробаря.

{Още»}

 
ЕДНА НОЩ ПРЕД ОПЕРАЦИОННАТА

Димитър Петров
(по истински случай)
Двете жени седяха на зеленото кожено диванче в коридора. Към тях се присъедини трета. Тя стоеше права и явно беше доста притеснена. Наляво и надясно из коридора сновяха медицински сестри и санитарки.

{Още»}

 
С ЦВЯТ НА ЕСЕН

Павлина Петкова
С ЦВЯТ НА ЕСЕН
В дланите - хербарий.
Спомен.
Години, години…
Старите албуми. Пожълтели от дъха на времето. Събрали в себе си спомени от детството и младостта. Вълнуващи срещи, загадъчни усмивки, раздели. Оживяват пред погледа ми виенски колела и шарени балони политат към небесата.

{Още»}

 
ПОВЕЧЕ ОТ КРАСИВ НАВИК

Лидия Николова
Из „Есета за етикета” (2018)
„Нищо не е така евтино и не се цени
толкова скъпо, колкото любезността.”
Мигел де Сервантес

{Още»}

 
ТРИ ЛИРИ ЗА ПОЛОГ

Георги Гривнев
Райковецът Георги Янков Долчинков беше снажен балканджия и напомняше родопски баир, по който се изкачваш задъхано, а слизаш бездъхано. Фамилията му идеше от „долчинка”, която придаваше гальовност на името. Той и по характер бе мек и смирен, неприказлив, но дълбок и чист като мълчана вода.

{Още»}

 
ОБИЧ

Васил Венински
Тодор Стаматюски бе по-голям и от върлина - боят му надхвърляше три аршина (1). По онова време в селото нямаше порта за него - речеше ли някъде да се провре, редовно свеждаше глава. Правеше ли обаче селям на турчин, като че ли гуглата му стоеше по на височко…

{Още»}

 
ЧЕРВИВА ЯБЪЛКА

Иван Енчев
Петър Банчев, който вече беше издал доста книги с лирика и проза, от младини обичаше есента повече от всички други годишни сезони, но сега, когато неусетно нагази в третата възраст, я обикна още повече.

{Още»}

 
СЪПРУГ И СЪПРУГА

Тагай Мурад
превод: Мария Филипова-Хаджи
Не, те не са се срещали в Анхор. Той не четеше, нито пък преписваше чужди стихове, за да ги показва на срещите им като свои. Не беше нужно да си казват един на друг баналните фрази: „О, как те обичам, не мога да живея без теб!” Момичето не се повдигаше на пръсти, [...]

{Още»}

 
ЗА МРАВКИТЕ И ХОРАТА

Любен Панов
Из „Днес” (2018)
ЗА МРАВКИТЕ И ХОРАТА
Мит е, че мравката /на руски „муравей”/ е безобидна и работлива, заради което добрият човек трябвало да й сторва път.
Няма друго животинче, което отдалече и безпогрешно да надушва къде се вари мармалад. Привиква другарчетата си, нарежда ги в тънка редичка и окупира като своя територия сладката тава. Ако мармаладът [...]

{Още»}

 
МАЛКАТА КОЗАРКА

Александър Карпаров
Бистра беше козарка в планината. Рано в зори подкарваше от село козичките си нагоре към сините камъни.
Цял ден тичаше по тях и все пееше.

{Още»}

 
НЕДОМИСЛИЦИ, БЕЗСМИСЛИЦИ И БЕЗХАБЕРИЕ

Филип Марински
Признавам, че подхождам към темата със смесени чувства. Едното е недоумение, а другото - гняв. Но - да се аргументирам:

{Още»}

 
ДУШЕВНО НАПРЕЖЕНИЕ

Коста Странджев
Тоско стиска в ръка телефонната слушалка. Прилепя я към ухото си и вика с продрано гърло:
- Алло! Алло…
Телефонистката върти припряно ръчката и въздиша притеснено:

{Още»}

 
КЛОШАРЯТ

Димитър Никленов
Шефът в института ми беше приятел. Уважавах го, защото обичаше гласно да споделя това, което мисли, с което и аз бях известен и между другите колеги. Но, когато смениха шефа и на негово място дойде друг, всичко се промени.

{Още»}

 
ИЗ „ДЕВШИРМЕ” (2014)

Иван Миланов
откъс от романа

Пленената чета
В яйлака на еничарите цареше обичайната сутрешна суетня. Току-що беше приключил сутрешният намаз, молитвените килимчета бяха навити и прибрани в шатрите. Мъжете се готвеха за закуска, когато от гората се зададе необичайна върволица.

{Още»}

 
ОВЦЕ, УИСКИ И СВЕТОВНОИЗВЕСТНИ ПИСАТЕЛИ

Стефан Коларов
1.
Едва ли тези, които много добре познават връзките между Обединеното кралство и република Ирландия, не са били наясно, че BREXIT ще предизвика доста страсти и напрежение. Ирландците са много чувствителни за територията Северна Ирландия.

{Още»}

 
МНОЗИНА ЖИВЕЯТ НА ШЕГА, БЕЗ ДА РАЗБИРАТ ОТ ХУМОР

Тодор Бакърджиев
Най-демократичното нещо в живота е неговата незадължителност.
Кръговратът на глупостта е твърде праволинеен.
Реализмът не е мерило за истината, защото тя е по-голяма от него.

{Още»}

 
КАКТО НЯКОГА

Виолета Бончева
Нейна снимка видях в един от семейните албуми. Беше изумителна красавица, с коса, сресана на кок, с фини черти, изящно тяло и тънки глезени. На една от снимките на раменете й висеше дълъг шал, който откриваше едно дълбоко и нежно деколте.

{Още»}