Александър Грин
превод: Любомир Духлински
Нямам от какво да се оплаквам. Здрав съм, имам отлично зрение и живея повече във въображението си, отколкото в реалността.

Панчо Михайлов
Беше началото на октомври…
Валеше дъжд - ситен, досаден, студен.

Сказание из тъмното минало на Родопа
Тома Попратилов
Пътниче, спри се и почакай!
Ти минаваш по този път, който води по брега на пенливата Черна.
Ти слазяш с румени страни и възбеляли къдри, облъхано от въздишката на божеството, което е създало дивната красота на Родопа.

Виолета Станиславова
В горещия следобед Мария вървеше по тясна пътечка през дива и стръмна местност. Оставаха й около километър и половина път до спирката на селото. Погледна часовника - имаше време. Слухът й, вече свикнал с тишината, улови нечие пухтене.

Георги Домусчиев
стихове в проза
КЪМ КРАЯ
Иде вече нощта на твоя отруден безсмислено угасващ живот. Все повече гъстее около тебе мракът на самотата и тежката безрадост. И тъй пуст е пътят на твоя живот - тъй мъчен и стръмен е той.

Димитър Хаджитодоров
ДОБРИ СЪСЕДИ
Съседката ми, млада жена, не търпи в двора й да виреят глухарчета. Всяка пролет тя ги изкоренява систематично, въоръжена с остър нож. Нейното мнение е, че това растение е агресивно и не допуска появата на други цветя.

Янчо Михайлов
Бистрото се намираше на една от централните улици на града, която водеше към морето. То работеше активно най-вече през лятото.

Киеу Бич Хау
превод: Мария Филипова-Хаджи
Оженихме се преди година. След като се намерихме, след като предишните ни бракове се разпаднаха, се смятахме за щастливи. Новият ми съпруг се посвети с искрена доброта на сина ми и на мен.

Мая Цекова
Когато корупцията стисне гърлото на народа, истината остава последният му въздух.
Когато властта се печели в гладиаторски битки, управляват не умните, а оцелелите.

Денчо Владимиров
Къде ли не сигнализира гражданинът на Европейския съюз Петкански.
- Докога ще пием в нашия квартал такава отвратителна вода! - питаше в писмата и телефонните си обаждания той. - Вече намираме и камъни във водата!

Милан Куриджа
превод: Валентин Димитров
***
Умните хора избягаха оттук. За щастие, останаха висшистите.
***
Това, което икономиката днес определя като бизнес, в социализма беше определяно като престъпление.

Петър Стъпов
Тиха майска нощ сред Троянския балкан.
Само шумът на река Бели Осъм глъхнеше из гористите полегати върхове.
Слави Дългият, познат троянски овчар, лежеше в колибата си. В огнището огънят догаряше.

Иван Кирилов

Георги Измирлиев, апостол, помощник на Ст. Стамболов в Търновския окръг. Обесен от турците на 8 юни 1876 г.
Докарали бяха да бесят Георги Измирлиева.
Вестта се разнесе като гръм в Горна Оряховица. Запритвориха се порти и прозорци.

Фани Попова-Мутафова
Краят на оня вдъхновен месец април от 1876 година бе вече отминал.
Идеше май - разочарованието, кланетата, пепелищата.

Иван Василев
Сестриникът на Димитър Калъчлията премина Ана-дере и се закатери по скалистото било на Хамбарлъка. Той отиваше да дири вуйна си, за да му се оплаче от зулумите на новото бейче. Отгде се пръкна, никой не разбра.

Еню Кювлиев
Това се случило в онуй далечно време, когато ние сме били роби на турците. Царувал тогава един мъдър и добър султан. - Най-добрия от всички, - казваше дядо.

Александър Куприн
превод: Константин Константинов
О, колко дълго ще помня аз тази тайнствена нощ, в която лятото стана есен.

Бил Ноутън
превод: Любомир Духлински
Една дъждовна делнична сутрин, когато бях на петнадесет години, облякох стария си неделен костюм и отидох в Болтън, на улица Монкрийф, за да се присъединя към флота като моряк.

Бил Ноутън
превод: Любомир Духлински
Това момиче, за което ще говорим, се появи при мен и един приятел в нощната закусвалня недалеч от „Слона”. Времената бяха напрегнати и до полунощ една и съща тълпа постоянно се стичаше тук.

Йоан Нечев
Фактът, че не представлява само една човешка личност, а две, предстоеше леко да обезпокои  Георги Пецов. Той още не знаеше, че това се мъти в съзнанието на собствената му тъща г-жа Иванка, докато тя му го заяви недвусмислено около обяд от дивана, на който спеше:

Из „Да ме води” (2003)
Милена Буржева
От несбъднатата ми любов към известен актьор винаги се утаяваше един налудничав просяк - Гогата.

Яни Хаджиянев
Когато хилядното шествие се спусна в долината на сборното място и околността ечеше от химна на светите братя, до първите редове на стройно наредените ученици и ученички се чу тъп револверен изстрел, който внесе невъобразима паника сред празнуващите.

фейлетон
Денчо Владимиров
Имах шанса още като студент да  заработя в отдел „Хумор и сатира” на окръжния вестник „Борба” във Велико Търново. На едно голямо обсъждане на вестника  през 1969  година докладчикът от ЦК  на БКП  бе дал за пример мои фейлетони в сатиричната страница на вестника, редактирана от големия карикатурист Петър Борсуков-Бор.

Пламен Георгиев
Понякога една студена бира стига жадните за знания да забравят всичко.
Когато станат големци, някои веднага тичат при шивачите за корекция на дрехите.

Димитър Добрев

Сред китните лозя във Винен дол е единствената овощна градина в моето родно село Щръклево. В нея зреят сочни плодове от пролет до късна есен. Но нивга няма да забравя сладките череши, които узряват най-рано.

Иван Василев
- Откъде идваш?
- От Змеево.

Тодор Господинов
Съставянето на речници е едно от най-трудоемките интелектуално-познавателни занимания.

Волфганг Борхерт
превод: Любомир Духлински
Това е повече от купчина камъни, покриви, прозорци, тапети, легла, улици, мостове и лампи.

Волфганг Борхерт
превод: Любомир Духлински
Те се запознаха по здрач. След това тя го покани у себе си и той дойде. Тя му показа апартамента си, и покривките си, и завивките, и чиниите, и вилиците - каквото имаше.

Волфганг Борхерт
превод: Любомир Духлински
Накрая остана само вятърът. Когато вече няма да има нищо - нито сълзи, нито глад, нито двигател, нито музика - тогава ще остане само вятърът. Той ще преживее всичко - камък, улица, дори безсмъртна любов.

Волфганг Борхерт
превод: Любомир Духлински
Понякога се срещаше със себе си. Изкривеният вървеше към себе си с тихи стъпки, косата му беше твърде дълга, покриваше едното ухо; стискайки ръката си, не много здраво, той каза:

Волфганг Борхерт
превод: Любомир Духлински
Той стоеше сред виещото течение на безлюдния нощен перон под мръсния и безлунен стъклен покрив на гарата. А през нощта пустите гари са края на света, премерени, безсмислени и празни. Празни, празни, празни. Но ако продължиш по-нататък, ще пропаднеш.

Иван Енчев
Наближаваше православният празник Възкресение Христово. Беше Лазаровден.

Фани Попова-Мутафова
Бавно тече великата река. Бавно изминават дните за майката - облечена винаги в черно - която чака Дунавът да й донесе някаква вест. Вятърът носи песента на каикчиите.

Змей Горянин
Четата на славния Хаджи Димитър беше разбита. Войводата падна убит на Бузлуджа, помощника му Стефан Караджата обесиха в Русе, а изловените въстаници изпратиха на заточение в Анадола.

Стефан Аврамов
На 30 април 1906 година, след залез слънце, четата напуща с. Дупени и тръгва по организационна работа из района си, с маршрут през нощта да посети селата Царедвор, Дърмени и Покървеник.

Спомен
Стефан Аврамов
Тиха септемврийска нощ. Небосводът е изпъстрен с милиони звезди, които изпущат своите гальовни лъчи върху Майката-Земя и я осветляват.

Любомир Духлински
Срещу живота на Александър II, Цар Освободител, са извършени шест атентата
На 18 февруари 1855 г. умира император Николай I. Членовете на императорското семейство, включително наследникът, царевич Александър, са до леглото на умиращия.

Янчо Михайлов
- Честит празник, бай Мишо! За много години!
- Моите много години са вече зад гърба ми, отче - отвърна клисарят бай Мишо. - На мен всеки ден ми е подарен.

Борис Незорин
Знатен и богат човек беше Хаджи Петко. Имане тежко наследи от баща си в злато и пари.

Светлана  Йонкова
- Да ми се разкараш, чумо непрокопсана, хаир да не видиш! - пустосваше старата и размахваше бастуна. - Като си зинала, всичките ми соколи взе, да се задавиш дано! Един ми остана, да се махаш! - и напъждаше нещо пред себе си, дето се не видеше.

Светлана Йонкова
Между къдравите дебри на Балкана се гуши едно малко селце, има-няма стотина къщи. То не е забележително нито с името си, нито с архитектура някаква, нито пък герои кой знае какви е дало на българската история.

Теодосий Анастасов
Челеби превзе столицата на българите Търновграда, и като остави едното от войводите си да го замества, потегли назад. Войводата беше кръвожаден азиатец. Той не можеше да гледа свободно да се движат из улиците боляри и първенци. Хвърли в тъмница Евтимия.

Денчо Владимиров
Връщах се преди години с влака от командировка в един от черноморските ни градове. Настроението ми бе приповдигнато - купил бях четири килограма прясна морска риба.

Волфганг Борхерт
превод: Любомир Духлински
Тя не беше красива. Но тя беше на седемнайсет и аз я обичах. Наистина я обичах. Ръцете й винаги бяха студени, защото нямаше ръкавици. Тя не познаваше майка си, а за баща си казваше: „Той е свиня”. Тя беше родена в Лион.

Волфганг Борхерт
превод: Любомир Духлински
Закъснелият пътник тръгна по релсите. На лунната светлина те искряха като сребро. Но те са много студени, помисли си пътникът, много студени. Отляво в далечината искреше самотна светлина - чифлик.

Волфганг Борхерт
превод: Любомир Духлински
Къщата беше висока, тясна и сива. Тя спря и каза:
- Тук.
Той спря и я погледна. Лицата им вече потъваха в ранния вечерен здрач и той виждаше само блед овален диск. Тогава тя каза:

Васил Венински
По действителен случай
Много вода изтече оттогава, изтърколиха се барем шейсет години, а все едно бе вчера, когато без да ща, станах неволен свидетел на една случка, която оттам насетне никога не забравих.

Йоан Нечев
На Мария и Христо, нашите добри
и незабравими приятели
Сигурно познавате Христо. Особено, ако сте от Карлово. Това е едно малко градче в България, където преобладават планини, отличен климат, красиви момичета и юнаци.

Стефка Тотева
„МЛЪК МА, К….ВО!”
Розова серия за непълнолетни
Странно как насилието и секса могат да обединят пет непълнолетни момчета в група на хищници, търсещи жертвите си най-вече сред малолетните наивни момичета.

Георги Михалков
Семейство Петкови се готвеха за голям семеен празник. Бяха решили тържествено да отпразнуват тридесетгодишнината на щастливия си семеен живот.

Георги Райчев
Някога в турско време, нямаше училище във всяко село. И учители нямаше много. Пък и малко деца искаха да се учат. Затова, в което село имаше църква със свещеник, там отиваха по някое момче от околните села да се учат при попа.

Георги Томалевски
Когато удареше звънецът и децата се приберяха по стаите, в настъпилата тишина, след хаотичния шум на междучасието, дядо Петко почиваше няколко минути неподвижен, седнал на малкото столче до стената.

Светлана Йонкова

Писък до Бога се разнесе над Колибарската махала. Петко затриха кърджалиите, Кериното либе, млад овчар и хубавец. А що е душата женска без радост, снагата - без милувка мъжка?

(за вярата и за други чудновати неща)
Красимир Симеонов
Преди да разпънат Христос никой не продумал, никой не се застъпил за него.
И те го убили.
После разбрали, че Божият син е безсмъртен.

Янчо Михайлов
Божидар Джалъзов рядко стъпваше в църква. Само когато, по настояване на жена си, на някой голям празник, влизаха да запалят свещ в храма.

Цонка Славкова Николова
Нощта беше тъмна, беззвездна. Тя притискаше с грамадното си тяло земята, душеше я с чиличените си пръсти и страшното й мълчание се впиваше като зверски зъб в нейната гръд.

Петър Стъпов
Един студен декемврийски ден, по главната улица на Гюргево, вървеше едър румънски стражар. Той беше облечен в живописна униформа, въоръжен с револвер и дълга сабя, която звънтеше по камъните.

Тоню Бербатев
Понякога ми се иска да дръпна времето за яката и да извикам на живота:
- Почакай, спри за малко, приеми ме в своя влак и ме понеси към бреговете на самозабравата, щастието и вечния покой.

Тоню Бербатев
Царувал си султанът, царувал си и си гледал рахатлъка. Дълги години още той би продължавал спокойно да си пуши с наргилето и да дреме под сенките на султанските градини, ако една сутрин великият везир не бе го разтревожил със своя рапорт:

Албена Фурнаджиева
Автобусът спря и Петър слезе. Мимоходом преброи пресечките след спирката и зави в третата. Виолетовият залез остана зад гърба му. Улицата беше асфалтирана наскоро, имаше даже маркировка - непрекъсната осева линия и пешеходни пътеки.

Мюмюн Тахир
В последно време ми се натрапват болезнени спомени от детството. Един от тях тревожно нахълтва в съзнанието ми - екзекуцията на домашните кучета.

Константин Петканов
През тази година пролетта се разцъфна през страстната седмица. Селото Топола замириса на цвят и тъй се укроти под топлото слънце, че бръмченето на пчелите се носеше из побелелите градини като песен.

Константин Н. Петканов
Една пролетна вечер до селските гробища се приближи уморен пътник.
Той огледа поникналата трева наоколо, седна върху забравен надгробен камък и се загледа в червените облаци на запад. Пред него прехвръкна птичка, кацна на стар трън и плахо изписука.

Вичо Иванов
Като тръгнаха за Голгота, Исус вече знаеше, че там и ще бъде разпнат. И нито разкаяние, нито страх, нито скръб засенчваха Неговото сърце.

Добри Немиров
В един горещ ден, когато пясъкът по земята беше нажежен и въздухът трепереше под огнените лъчи на слънцето, от градеца Пергам излязоха старият дърводелец Минахей и сии му Арон и тръгнаха за Ерусалим.

Николай Райнов
Ония свещи бяха други - няма ги вече. Свещите - отпреди четиридесет години. Навити - също като ония кьлба, които майките ни наричаха „гъркини”.

Исторически разказ
Змей Горянин
Сивата септемврийска нощ преваляше. Студена есенна мъгла се спусна над черните угари. Далече отекваха гърмежи.

Еню Кювлиев
Макар това да се случи през моето ранно детство, днес всичко си спомням с такава яснота, като да бе вчера. Пътувахме с талига за града. Беше след обед през един горещ летен ден.

Еню Кювлиев
Тази година есента беше сварила рано да разсипе своето злато. Повлякоха се мъгли по върховете, потъмня широкият гръб на планината.Помамиха овчарите стадата си и се смъкнаха в ниските пасища.

Васил Венински
На най-слънчевото и огледно място всред дивните омайни пазви на Букова планина - курдисана между извисените снаги на Перелик и Преспа - е сгушено селце, пръкнало се на бял свят преди около три века от изтерзани люде, дето не рачат да турят фес на главата си.

Панчо Михайлов

Намерих го напролет паднало, безпомощно свито на топка в дъното на двора. Беше още голичко, покрито с мъх.

Яне Атанасов
превод: Валентин Димитров
***
Маймуните се чувстват най-сигурно, когато ги пазят горили.
***
Добрата дума желязна врата отваря, добрата сума - и тапицирана.

Янчо Михайлов
- Как си дъще, как са децата, какво прави оня хайлазин, мъжа ти?
- Добре сме, майко, поминуваме някак си. Да ти се похваля, имаше в града изложение на книгата и Пенчо продаде десет свои книги.

Олга Славкова

- Хубава е нашата родина. Здрав и запазен е народът ни, особено ценен е елементът на нашето село. Да, да, нашето село, което заслужава повече да бъде изучвано и подпомагано в крещящите му нужди, - така започна младият селски учител, дошъл да прекара ваканцията в родния си град.

Олга Славкова
Светкавици. Силен гръм. Вали. А малката камбана, в провинциалния градец бие, равномерно, после зачестяват ударите. Наново силен гръм пронизва атмосферата. Три силни удара и камбаната спря.

Олга Славкова
Когато параходът се отдели от пристанището, капитанът, застанал на мостика, бодро и весело се сбогуваше с познатите изпращачи.

Младен Вукович
***
Щеше да пише много по-добре, ако имаше повече време за четене.
***
В битката между доброто и злото доброто никога не е у дома.

и от житейския плаж, въобще…
Христо Д. Бръзицов
Има една приказка:
„Не мога да си намеря място”.
И много други приказки има, и много от тях изговаряме механически, без да сме ги преживели или изживели - все едно, нека реши господин Балан - но дойде ли ни някоя до главата, едва тогава разбираме ясно смисъла им.

Антон Чехов
Като носеше под мишница нещо, загънато в 223-и брой на „Биржеви Ведомости”, Саша Смирнов, едничък син на майка, влезе смутен и с жалостен вид в кабинета на доктор Кошелкова.

Катя Ванчева
* * *
Наскоро издигнатият храм “Свети Архангел Михаил”, до Митрополитския дом, сияеше с тържествената си хубост. Над белокаменните му пояси се очертаваха релефно изящни корнизи от червена тухлена бродерия и хоросанови фуги.

Владимир Полянов

Той стои пред огледалото на гардероба и може да се види целия: висок, тънък и гъвкав като танцьор, с подвижен гръб и ловки ръце; очите му горят и показват веднага годините му - 28;

Васил Павурджиев

От висините се сипеше бял, леден пух. Сякаш в небето ангелите устройваха богато пиршество и скубеха хиляди гъски, с чийто пух засипваха земята.

Евгений Чарушин

При първия студ, когато реката и езерото замръзнаха, взех пушката с дванадесет патрона и отидох на лов.

Георги Михалков
Когато учих в пети клас седях на един чин с едно момче, което имаше руса коса като узряла пшеница и сини очи като блестящи морски капки.

Живко Сотиров
КУЧЕТО И НИЕ
Едно куче се върти, гони опашката си.
Синът ми Крум ме пита:
- Тате, това куче какво прави?

Алексей Глазунов
превод: Дафинка Станева
- Ние, писателите, виждаме в живота това, което искаме да видим. И го виждаме така, както ни се иска да го видим. В това е и нашата странност - многозначително и назидателно ме наставляваше мен, седемнайсетгодишния юноша, Севастиянич, който разбираше живота.

Йордан Попилиев
- Недей така, Милуше! Та нали сте братя, защо такава омраза между двама ви! Станали сте за смях в селото. Примирете се. Ти си по-голям, прости му, разберете се и прекъснете тези вражди.

Йордан Сливополски-Пилигрим
Веднъж животните се събраха, за да обсъдят що е храброст. Излезе мишката и каза:

Велко Миличевич
превод: Н. Дудеков
Това се случи в края на европейската война, когато германците извършваха своя последен набег към Париж и достигнаха до Компиен, на няколко десетки километри от френската столица.

Разказ из Съветска Русия
Аркадий Аверчеко
На Кузнецовския мост в Москва се състоя една среща, която има съдбоносни последици за едного от срещналите се.

Туко Рамирез
ПИТАНКА
В България задължително се плащат данъци.
Задължително си избираш личен лекар.
Задължително те ваксинират.

Константин Коняров
По една съвсем запустяла улица крачеше бързо работник. Свит в оръфаното си дълго палто, той притичваше от време на време.

Александър Грин
превод: Любомир Духлински
I.
Рано сутринта в малката зеленчукова градина до една от къщите на братството Небесносините братя, сред цъфналите вече картофи, насадени в прави редове, излезе четиридесет - четиридесет и пет годишен човек с плетена жилетка, моряшки сукнени панталони и черна, приличаща на кюнец шапка.

Александър Грин
превод: Любомир Духлински
Аз стоях до прозореца и си подсвирквах песничката за Ана…
Х. Хорнунг
I.
Домашен дух, който страда от зъбобол - не прилича ли това на клевета спрямо същество, ползващо се от услугите на толкова вещици и магьосници, че преспокойно може да си хрупа захар по цели чували?

Тильо Тилев
Из „Човешки импресии” (2022)
МАШИНИСТКАТА ТАНЯ
Миньорите, преди да влязат вътре, се събираха под Капията. Едни си наместваха оборудването, а други се шегуваха. Ето, че се появи синеоката, ниската и червенокоса Таня.

Александър Балабанов
I.
- Светлина!
- Кому е тя потребна сега?
- На гостите ми. Днес е традиционният бал…

Тоню Бербатев
Една сутрин чаршията на градчето Глухи Дол осъмна с една фирма повече, носеща странното наименование: „Месопродавница Граф Лев Н. Толстой и на Анани Петров”.

Тоню Бербатев
Първите слънчеви лъчи, проникнали в стая № 5 на хотел „Македония”, сгpяxa лицата на спящите в тритe легла актьори от пътуващия театър „Нови Дни”. Пристигнали късно през нощта в малкия градец Банско, захвърлен в подножието на величествения Пирин.

Тоню Бербатев
Лъчезар Димов работеше в редакцията на един утринен столичен вестник, завеждаше спортния отдел и сътрудничеше на хумористичния редактор.

Еню Кювлиев
Когато слънцето клюмнеше на залез и потънеше в тихите води на Марица, дядо Мирчо вземаше крината, сядаше пред къщи и вперваше поглед към Липов дол, откъдето бавно слизаха селските стада.

Димитър Аджемов
Небесният ключар бавно отвори райските врати, усмихна се на народния будител и му му пожела приятно пътуване до земята.

Тоню Бербатев
Когато дядо Станойко от с. Мекоглавци излезе на широката улица, той решително не знаеше на къде да тръгне, дотолкова беше го объркало решението на съда.

Иван Волний
Невъзможно е вие да не познавате Практичномазников. Той е най-популярният човек в града! - Какво казвам - в окръга, в цялата страна даже!

Иван Волний
Разглежда се голямото дело на бандата на Курдоолу и укривателите й.
Няколко стотици свидетели са призовани. Между тях много наивни, прости хорица.

Еню Кювлиев
Омръзнало на един клепоух певец да пасе бодил на Магарешка поляна. Пощяло му се зелена балканска тревица. Вдигнал глава той. Огледал се. Далеч се синеел гьрбът на Балкана. Погледнал нагоре - слънцето над главата му.

Евгений Шварц
превод: Симеон Маринов
Живял някъде учен, истински добър вълшебник, на име Иван Иванович Сидоров. Той бил такъв прекрасен инженер, че можел леко и бързо да строи машини грамадни като дворци, а и мънички, като часовник.

Васил Венински

Завоят на Черна! O, име печално,
о, спомен тъжовен за жертви безбройни!
O, гроб ненаситен, погълнал безжално
сърца на витязи крилати и знойни!
Иван Вазов

Крум Григоров
Никога слънцето не сварваше стрина Таса в леглото. Докато се съмне, тя приготвяше хляб за малкия Гошо, издояваше козицата си Лиса, понаредеше това-онова и отиваше по чуждите хора на работа.

Кръстьо Белев

Той беше наш съквартирант. Живееше заедно със своята малка свенлива другарка. Тя беше облечена в сребърно пепелява перушина. Имаше светло бели петънца около шийката, които я гиздеха, като перлите на гърдите на една млада хубава жена.

Димитър Аджемов
Небето уморено диплеше белите си плащеници. Лекокрили снежинки като бели чайки кацаха една след друга над скованата от студ земя. Дърветата бяха нахлупили големи бели калпаци и по техните клони като палаво дете се люлееше вятърът.

Еню Кювлиев
Венка година, когато наближи Великден, в паметта ми възкръсва един спомен от моето детство. И лека усмивка заиграва по устните ми, макар че случката, която ще ви разкажа, имаше много печален край.

Кирил Маджаров
фейлетон
По искана на редактора ни трябваше да напиша нещо за тоя брой на вестника. Почнах да си търся тема, но се намерих в безизходно положение. Какъвто и въпрос да заловя, си мисля, ще бъде все напразно.

Змей Горянин
Напущайки въстаническия център при Еледжик, Бенковски бе смутен и тъжен. Страшна беше картината, която той бе видял, а знаеше, че тази картина ще стане още по-страшна, когато дойдат войските на Хафъз паша и башибозушките орди от околните турски села.

Змей Горянин
Окървавеното от страшната битка слънце залязваше. Алените му лъчи се оглеждаха във водите на морето край Златен рог и пръскаха с кървави петна белите каменни стени на вековния, прославен и прочут Цариград.

Мария Филипова-Хаджи
Откъси от романа „Четвъртият стълб” - преведен на руски и узбекски
***
И СЕ ЗАНИЗАХА МОИТЕ ПРИКАЗКИ - тъй загадъчни… и никой не знаеше откъде идват и накъде отиват…

Бальо Балев
Мъглата притискаше достолепието на съдебната сграда. Независимо от студеното февруарско утро около нея се диплеха хора. Сред тълпата биеше на очи Танчо Дупчо - русоляв, мършав, облечен в дочени дрехи и изтъркан войнишки шинел.

Дилян Бенев
Ментата ментор.
За говедар цар.
Още зелен орезилен.

Из повестта „Тихия дом”
Ботьо Савов
След десет години той се връщаше от големия град.
С увиснала мека шапка и раница на гърба той вървеше тая вечер по царския друм, като се подпираше на голямата си тояга, както ходят мисионерите или скитниците.

Великденски разказ
Евтим Спространов
Пролетта беше в пълния си разгар. Дърветата, които дремеха сънно досега, избухнаха с невидима сила. Зелени листа, бели-червени цветове се надпреварваха да покрият голите им вейки.

Веселина Геновска
- Ако ти е студено към мене сърцето, кажи ми. Аз няма да идвам. Дори и покрай портите ви няма да минавам. Само ми кажи. Като чуя от тебе, ще повярвам. Ти няма да ме излъжеш, няма да лъжеш и сърцето си.

Тоню Бербатев
Днес за пръв път те се срещнаха Тя дойде откъм северните бани, завъртя се няколко пъти покрай група препичащи се летовници и след това нерешително навлезе в морето.

Димитър Шишманов
Петрунов погледна с недоумение подписа в края на писмото и поклати глава:
- Константин Андреев? Мой съученик?… Не мога да си спомня! Пък и защо ми пише на френски?

Виолета Бончева
Той  беше облегнат на парапета на своя мансарден балкон, дълбоко замислен над различни неща, които се въртяха като виенско колело в главата му. При това - на един и същи фон - син, подвижен, вълнообразен и дъхащ на водорасли.

Иво Мийо Андрич
превод: Валентин Димитров
***
Хубавото време идва само. За по-добри времена трябва сами да се погрижим.

Георги Михалков
В кметството, в отдел „Търговия”, влезе странен мъж. Господин Иванов, началникът на отдела, го погледна въпросително. Мъжът беше около четиридесетгодишен с прошарена коса и очи, които изглеждаха сиви, а може би - светлосини.

Владимир Рудин
Когато Ели се събуди, в стаята бе още тъмно. Някъде през верандата в далечината трепкаше над тъмния бряг дълбоко врязан в залива фар. Морето глухо шумеше в подножието, разказвайки за далечни страни.

Богдан Овесянин
Дядо Вълчан не знаеше дали годините бяха натегнали или мъката толкова го съсипа, но усещаше, че не може така да работи, както някога.

Димитър Шишманов
На проф. Д-р К. X. Бауер
Тъмно, тъмно-синьо е Тиренското море. В ситните му, прозрачни вълни играе бялото отражение на една черквица.

Анри Барбюс
Изправена до величествената врата, общинската портиерка гледаше как слънцето засипва със златен прашец улицата.

Стоян Даскалов
Кооперация „Извор”.
Влязох в потребителното магазинче. Жени прехвърляха от ръка на ръка разни памуци и тъпчеха като на пазар.

Евгения Марс

През пролетта пътувах по железницата до Кюстендил, и оттам с кола в полите на Руен, до границата.

Денчо Владимиров
Ето този въпрос зададе на поредното събиране на пейките пред блока ни пенсионерът Чешмеджиев от третия етаж и поясни пред останалите баби и дядовци:

Еню Кювлиев
Чу се по село, че във Вълчите дупки има окучена вълчица. На Геговски Петко момчето я видяло да си играе с кутраците на слънце пред дупките и си дойде без плюнка в устата. Забравило и млякото, което носело от мандрата, и торбата с прясното сирене.

Борис Василев
Щом на Великия петък по обед забиха камбаните, жените тръгнаха да кичат плащаницата и да се поклонят пред кръста на Христа.

УЧАСТВАТ: Йордан Каменов - сценарист и водещ;
Любомир Бъчваров - артист;
Красимира Казанджиева - актриса;
Валентин Стамов - пианист и композитор.

легенда
Еню Кювлиев
На брега на една река растяла млада и красива върба. Край нея, от двата брега на реката, се мъдрели много други върби - всички стари и с изкорубени стебла. Те често поглеждали младата върба и си шушнели:

Димитър Угрин
Преди една година България бе щастлива да постигне своето народностно обединение. По този начин, вековният блян на българския народ се осъществи.

Георги Михалков
Дарина много обичаше баща си. За нея той беше най-важният, най-авторитетният, най-добрият, най-красивият.

Сергей Уманец
превод: Никола Данчов
В задушливий, юлский ден, по опрашений, каменен път, който води от Стамбул в Едирне, полека яздеше на красива яка, вранена кобила младий Джафар, син на Хюсеина, богат търговец в Пера*, на разни килими и тъкани.

Еню Кювлиев
Не мога да си спомня по каква работа попаднах на връх великденски заговелки в Узун-Габерово, но затова пък, ясно си спомням онова, което видях в дома на моя стар познат дядо Къдрю. В селото пристигнах в неделя сутринта, преди да беше викал говедарят.

Херман Хесе
Край брега на реката при лодките гдето слънцето лееше мургавина по плещите му, израсна хубавият син на брамина - Вазудена.

Змей Горянин
Всички опълченци от трета дружина му се присмиваха:
- От тебе, Величко, войник няма да излезе! Сърцето ти е моминско. Уж ще стреляш срещу турците, а ти, когато има учение, си затваряш очите преди да гръмнеш. Засрами се!

Ина Крейн
В градината на моите съседи имаше лодка - истинска голяма морска лодка. Боядисана в синьо и бяло,  с весла и тесновата пейчица по средата. Лодка в градината.

Николай Табаков
Европейският съюз настъпваше и това можеше да се усети чак в село Фъркуланци, област Видин. В България. Съюзът предявяваше изисквания, даваше наставления, подписваше споразумения, налагаше забрани. В името на хората, разбира се.

Тильо Тилев
Из „Човешки импресии” (2022)
ДЕН ПЪРВИ
Бях пременен и оборудван като за казарма: каска, лампа, акумулатор, противогаз на кръста  и торба с инструменти на рамо. Приготвих си суха храна, а миньорите ми връчиха и туба с вода, понеже там изпотяването е нещо обичайно.

Райчо Даскалов
Салон. Музика. Шум…
Десетина танцуващи двойки и наколко пъти по толкова зрители. Отмерените звуци на музиката стихват. Престава танцът. Оживяват езиците. Глъчка.

Туко Рамирез
*
При тая заплата работата ми е направо хоби.
*
Няма по-мълчаливо изкуство от нямото кино.

Максим Горки
Много хитър и зъл вятър е ей този на, който така гальовно ви подухва откъм брега.

Антон Чехов
превод: Христо Калинов
Аз и жена ми отидохме в гостната стая. Там миришеше мухъл и влага. Милиони плъхове и мишки се разбягаха, когато ний осветихме стените, не видели светлина в продължение на цяло столетие.

Желко Маркович
превод: Валентин Димитров
***
Станем ли числа, ще сме нули!
***
Архивите ще се отворят само когато умрат тези, които е трябвало да бъдат затворени.

Змей Горянин
Последните лъчи на слънцето заляха позлатените върхове на голямата букова гора, която заемаше целия рид на Мургаш планина. Хладният есенен вятър вееше клоните, отбрулваше листа и ги носеше далеч като златни перушинки.

Лалка Павлова
(175 години от рождението на Захарий Стоянов)
1.
Българският дом през епохата на Възраждането не е просто къща, в която живеят членовете на едно семейство. Той има своя душевност, своя атмосфера, той е материалното въплъщение на духа на обитателите си и съхранява патриархалната нравственост, почитта и преклонението им пред православния християнски бог.

Денчо Владимиров
Чувал бях, че много от великите романи са създадени по действителни събития, използвани са живи сочните прототипи.

Сава Попов
Селото притихна.
Подухна вечерникът, погали любичето и игликата и разнесе упоителният мирис на зюмбюлите над градините. Полюшна клоните на цъфналата слива.

Георги Русафов
Помня, че през оная зима първият сняг падна доста късно.
Омръзнали ми бяха сивите, напоени с мъгла и кал, влажни дни и затова всяка вечер със сълзи на очи захвърлях изцапаните от кал обувки, а на утрото, когато отново ги поемах, с въздишка отронвах:

Панчо Михайлов

Колко години бяха изминали, откакто не бяха се виждали?…
Десет, петнадесет или… повече?
Не, не си спомнят и двамата…

Стефан Руневски
Из „Картини из Балканските войни”
Три пъти вече предават по веригата: върхът до залез слънце да се вземе. Сигналистите назад някъде два пъти свириха атака, но всяко мръдване се осуетяваше.

Тома Попратилов
Образ на величие ли си ти, или въплотен дух, който нивга не умира?
Приспивна песен ли е твойта сянка, или ти сама си сън?

Константин Петканов
Къщата на Пеня се намираше на края на селото, но това не му пречеше всеки ден да се отбива в кръчмата и дълго да седи пред пълна чаша с ракия.

Васил Венински

Дори да иска, и три пъти на хаджилък да иде, от магарето хаджия няма да стане. А няма да стане, не само заради главата си, а щото е орисано за друго горкото. Всяка жива твар е орисана за нещо си.

Старопланинска легенда
Петър Димитров-Рудар
В едно село живеели скъперници. На никого не помагали. Троха хляб на бедняка не давали. Чул дядо Господ за студените сърца на скъперниците.

Стоян Даскалов
Дядо Панчо Торлашки нахвърля дърва в пещта, и казанът зашумя. Малки мехурчета заплаваха по повърхността на зеления сок от захарна тръст. Като стигаха до стените на казана, те се пукваха и ставаха на жълтеникава пяна.

Христо Г. Данов
Бях на девет години, когато татко ме заведе на училище в нашия градец Клисура. Като вървяхме по пътя, тате ми каза: „Слушай, Христо! Като отидеш при учителя, ще му се поклониш и ще му целунеш ръка. Хем да не забравиш!”

Златка Чолакова
из книгата на писателката „Америка” (1937)
Влакът ни отнася. Денем. Светло.
Ясно слънце - тихо и кротко грее над мирните, ярко зелени поляни.
Швейцария.

Георги Стаматов
Тя остана на балкона. Той бавно излезе от вилата и тръгна по алеята на парка.
„Не те обичам… Върви си!”.

Николай Табаков
Имам стара астма, която чат-пат се обажда. Души ме, плаши ме, понякога се опитва да ме избута от живота.

Йоан Нечев
На стената в квартирата на студента по архитектура Иван, когото всички наричаха Гепи, висеше нахвърляна с креда скица върху парче картон. На нея беше изобразена млада жена, вдигнала молитвено ръцете си нагоре и облечена в дълга роба. Краката й бяха боси, а тялото й извито, сякаш тя танцуваше в екстаз.

Йоан Нечев
Адвокат Кочев беше уникален образ. За тези, които го познаваха достатъчно добре, той представляваше постоянен извор на идеи, често доста необикновени.

Йоан Нечев
Адвокат Кочев постави длетото на бюрото пред себе се и огледа красивата извивка около лозовото листо, което току-що беше направил. Той издуха стърготините и прокара пръсти по нареза.

Змей Горянин
Не зная как се случило, та се събрали трима мъдри старци на поляната над Сини вир. Седнали и тримата, събули си цървулите, накиснали ги в синята вода на вира и почнали да си приказват.

Змей Горянин
Даскал Илия Белковски бе намерил кученцето още слепичко на брега на реката, захвърлено от лоши деца. Той го прибра, изми калната му козина и побърза да му налее мляко в една паничка.

Франсоа Копе
Нощта беше прозрачна и звездна. Затова през време на панаира тълпата с радост беше запълнила площада, по който бяха разхвърляни разни палатки и циркове, осветявани от червени и опушени газеничета.

Денчо Владимиров
В дома на столетника дядо Пейо нахлу телевизионен екип.
- Добър ден, дядо Пейо! - поздравиха го вкупом пристигналите.
- А? - сложи ръка на ухото си столетникът.

Мирослав Среданович
превод: Валентин Димитров
***
Хората са безпристрастни. Еднакво вярват на лъжите и на властта, и на опозицията.

Индианска приказка
превод: Панайот Чинков
Мечката вървяла веднъж покрай брега на една река и забелязала случайно на дъното на реката многобройни малки купчини пясък, които били изрити от раците.

Мариана Еклесия
Младият отдалече позна първата голяма любов от ученическите години - слаба, с изящни крака, гъста къдрава коса до раменете и непокорен характер… Защо е в траур?

Светослав Минков
Страшен човек беше дядо Митан.
Една лятна вечер нощувахме в Балкана. Бяхме наклали голям огън, седяхме и приказвахме.

Мария Филипова-Хаджи

откъс от романа  „Четвъртият стълб” - публикуван на български, руски и узбекски

Не можах да спя спокойно. Някакви кошмарни сънища ме будеха цяла нощ. На стола чакаха изгладени новите ми дрехи, които си купих специално за срещата в телевизията.

Чезаре Павезе
превод: Любомир Духлински
Сандра прекара цялата сутрин, без да помръдне нито крачка от гарата. Накрая се отправи по булеварда, чиито дървета приличаха на големи букети цветя.

Чезаре Павезе
Превод: Любомир Духлински
1.
Сега ударите на съдбата и угризенията на съвестта най-накрая ме научиха да разбирам колко глупаво е да се отречеш от реалността в името на безплодните мечти и да изискваш това, което те очевидно не могат да ти дадат; Чилия обаче вече не съществува.

Из повестта „Бачо Киро”(1935)
Златка Чолакова
„Аз съм виновен, един само аз,
че съм говедата смятал за хора…”
Из „Бачо Киро” от П. П. Славейков

Борис Наков
Кръчмата се казваше „Касапска среща” и се посещаваше най-вече от касапи, табаци и търговци на добитък - хора груби и буйни. Сам съдържателят, бай Вълко, беше бивш касапин.

Благой Ранов
Тънката нишка на вярването не ми дава мира - ако си лъгана, не съм го правил аз! Повярвай ми! Загубила си равновесие - пак не съм виновен аз.

Димитър Чавдаров-Челкаш
Ето ви един журналист. Жълт при това. Разбира се не жълт в лицето от ТБЦ или от дълго боледуване, напротив, бузите му имат свеж розов цвят като праскова, дори по-свеж и по-розов.

Димитър Чавдаров-Челкаш
Още щом стражари вкараха в купето арестантите, сухата остроноса госпожица с туберкулозна червенина по бледите страни и кръстче на шията - съвсем загуби охота да гледа през прозореца на вагона: те бяха тъй зле бити тия младежи!

Джовани Папини
превод: Петър Драгоев
Ти дойде от планините, но беше бяла и свежа като последния мартенски сняг.
Ти дойде от горите и твоите устни бяха сладки и червени като ягодите, скрити под тревата.

Христина Комаревска
Това безводие вече ме побърква. Обърна дневния ми стереотип с хастара навън. Кое да свърша по-напред, като за всяка дейност ми е нужна вода - да готвя ли, да пускам пералнята, да се къпя или просто да гледам в атмосферата, както се изрази преди много години една санитарка.

Теодоси Антонов
Как точно да започна този случай. Може би от там, както ни го разказа един кротък човек по жепе линията от Плачковци до Дъбово.

Златка Чолакова
„Предял”, (нашата дума „предел”) означава самия гребен на Карпатите, там дето острите върхове на планината отделят двете долини: на р. Прахова, която разхубавява Синая и тече в стара Румъния, и на р. Тимиш, спуснала се към нова Румъния, към Трансилвания.

Златка Чолакова
Просто, като нива с тежки класове, еднообразна и шепнеща тъжно, бе тая среща. Скромно, като цъфнали китки сред топлия дъх на нивята в Добруджа.

Люпка Цветанова
превод: Валентин Димитров
***
Ще излезем от кризата. Ето, вече стягаме багажа.
***
Най-лесно се пише история. Всички свидетели са мъртви.

Любомир Духлински
Имало преди време един мъж, почти на петдесет години. И нещо в гърдите на човека го заболяло. Боли, боли… Ама то кой от хората сега не го боли? Все пак мъжът решил да отиде при местния терапевт, така наречения семеен лекар, за да разбере дали може той да направи така, че да не го [...]

Цонка Славкова Николова
Голямото слънчево око, заковано на разжарената небесна вис, погали невчесаните коси на Меди.

Янчо Михайлов
Този ден имаше много записани панихиди в храма, една след друга, на всеки половин час. След всяка панихида опечалените близки се оттегляха в някой от страничните кораби на базиликата, където раздаваха храна и питие за „Бог да прости”.

Живко Сотиров
Децата правят снежен човек. Такъв - неугледен, смешен даже.
Но за тях той е най-хубавият Снежен човек.

легенда
Цонка Славкова Николова
- Хе, там горе на баира, където къдрави брястове от векове шушнат, там е Пашин кладенец. Спусни ръката си в него и виж - не ще изтраеш… Студената вода като че я откъсва от тялото ти.

Марк Твен
превод: Илия С. Бобчев
Преди няколко месеца на мене биде предложено да си дам кандидатурата за предстоящите избори на ню-йоркски губернатор. Аз приех това предложение. Моите съперници бяха Стюворд Вудфорт и Джон Хоффман.

Марк Твен
Ние пристигнахме в местенцето „Weiberteu” което значи „Женска вярност”, както аз мисля. Това е феодален замък от средните векове.

Валентин Димитров
***
Дворец може да се построи и от крайъгълни камъни.
***
Богати могат да бъдат само избрани хора. Точно за това са изборите.