Васил Павурджиев
източна приказка
Журналистът Азар се прибираше в къщи, когато видя пред старите порти на града приятеля си Бадажер, който разговаряше с един непознат човек. Слънцето си беше вече привършило дневната работа и се прибираше да спи зад планините.

Марко Марков
Сопата в ръцете на държавата цъфна, върза и даде плод.
Когато те ласкаят, не забравяй, че мълчанието е знак за съгласие.

Почти фейлетонен разказ
Лозан Такев
Трябвяше срочно да заведа хъскито Лея до ветеринарната клиника за преглед. И се наложи да го кача в трамвая…

Димитър Подвързачов

Колкото скромно да оценявам значението на нашия приятелски кръжец, отсетне събран около списание „Звено”, за развитието на Димча - не ще мога да отрека, че изобщо ние си влияехме един другиму в най-добър смисъл.

Филип Марински
Той се появи така внезапно, както истинския малък принц.
Застанал в най-отдалечения край на двора, дори не беше ме забелязал.

Тодор Бакърджиев
Кутията на Пандора се побира във всички човешки черепи.
Най-трудно се самопогребва самотата.

Габриела Панова
Но какво е безпорядък, PC3023?
Годината беше 3023. Провеждаше се ежегодната среща на Обществото. Както обикновено тя се състоеше при 40° 52? 0? северна географска ширина и  34° 34? 0? източна географска дължина. Географските координати, бележещи точния географски център на земната повърхност. Това място се намираше в някогашна Турция.

Александър Смирнов
превод: Валентин Димитров
Излишъкът на знания е опасен при недостиг на ум.
Смъртта приравнява във всичко, освен в цената на погребението.

Васил Венински
Още първия път, като я видя да суши сено на Кара Сюлемайновите ливади на Тузлата, я бендиса. И как няма да я бендиса, когато беше от гиздава по-гиздава. Макар да не бе облечена кой знае в какви дрехи, отдалеч си личеше, че е мома и половина.

Христо Черняев
ОКОТО НА ЗЕМЯТА
Тиха нощ. Половината небе е покрито с тъмни облаци, провлачени като тайнствени сенки. От другата му страна блещукат редки плахи звезди. Под тях сме двамата със Славчо Тасев - музеен човек.

Филип Марински
Като някои от големите писатели и той използваше псевдоним, макар че беше най-обикновен провинциален български писател.

Банко П. Банков
На Иван Арнаудов
Почина Иван Арнаудов, талантлив и честен творец. Бяхме колеги - референти в СБП. През 1996 г. в-к „Труд” публикува този мой разказ под вариантно заглавие, с дискретното посвещение „На Иван”. Нека си спомним за него.

Владимир Георгиев
СРЕБЪРНО
Заръмя. И е тихо.
Седи и пуши лула. Мокрите ръбове около кръга на лулата го дразнят и ги подсушава с длани; приличат му на кратер. Спомня си калдерата в Санторини, но изоставя този спомен за друг път. Той е спокоен. Такъв трябва да е. Иначе не може да мисли. Сиво е.

Георги Гривнев
Още когато погребваха момичето, младият мохамеданин се зарече: да иде в Беломорска Тракия, да донесе фиданка на чинар и я посади в родното място на своята галница.

Валентин Димитров
ПРИТЧА ЗА ДЪРЖАВНИЯ САМОЛЕТ
Държавният ни самолет губи височина. Направо пада! Отдавна! Какво ли не направихме, за да го спасим? Първо сменихме пилотите. После - посоката. Разбира се - и щурманите. Сменихме дори горивото.

Панчо Михайлов

МОРЕТО
Ето:
всяка сутрин и привечер седя на брега и гледам как играе многоцветната дъга на слънцето по повърхността му.
Белите крила на гемиите, чайките и маяка.

Георги Михалков
Коледен разказ
Кварталът беше малък. Няколко улици, къщи с дворове, а в дворовете цветя, дървета, отрупани есен с плодове, зиме - покрити с пухкав сняг. От сутрин до вечер улиците бяха изпълнени с деца. Тичаха, викаха.

Иван Ст. Андрейчин
По онова време аз бях още дете, моя мила. Един ден откраднах пушката на баща си и излязох на лов.
Щастието ми се усмихна и аз сполучих да убия една яребица.

Димитър Златев
В късната есен след Димитровден майстор Паскал се беше настанил с помощниците си в наетата гюмюрджинска одая. От младини беше тръгнал с аршин и ножици на гурбетчилък.

Миле Горгиоски
превод: Валентин Димитров
***
Не можем всички да ядем по три пъти на ден. Няма толкова място в затворите.
***
Не вярвам, че тоягата има два края. Не може все ние винаги да хващаме дебелия край.

Невена Паскалева
Градът се гушеше под снега. Провирах се по тясна, хрущяща пътечка на тротоара, а от двете ми страни се издигаха преспи. Снежинките скоро накацаха по палтото ми като мушици. После като пеперуди.

Людмила Шаменкова
превод: Тихомир Йорданов
Малко бяха колите в този ранен час. Километражът показваше деветдесет. Зоя помоли да не бързат, скоростта я плашеше.

Николай Фол

ВРАБЧЕ
Денят бил слънчев, свеж, животворен - априлски ден. Весело врабче подскачало по клонките на току-що разлистена слива и безгрижно чуруликало.

Димитър Хаджитодоров
Мечтата да попадна на две загадъчни места в София се зароди в мен през първите ученически години. Подсказаха я приятелите ми, Боре и Тони. Те бяха най-малките в големия им дом, но усвояваха мигом всяка дочута информация и ме учудваха с познанията си.

Стефан Койчев
Дъждът се усилваше. Малкото минувачи по улицата, бързаха да се приберат на сухо или вкъщи. Скоро сумракът щеше да завладее града.
Веска отвърна бавно поглед от прозореца.

Донка Колева
Точката на зрението има много ъгли. Понякога и тъпоъгълни.
Доверието на кредит често се връща с непогасени лихви.
И на „гребена на вълната” може да те „издуха течението”.

Златимир Коларов
ГЪЛЪБИТЕ НА АЛЕКСАНДРОВСКА
На българските медицински сестри
Над Александровска болница прелита ято гълъби. Насочва се към сградата на Стоматологичен факултет, извива покрай Военна болница, прелита над Центъра по хигиена, Пулмологията, Кожна клиника и Майчин дом и се появява в небето откъм хирургиите.

Елена Пеева-Никифоридис
Обичам Коледа. Рожденият ми ден е само мой празник, а Рождество е за всички. Още щом започнат да пожълтяват листата по дърветата, усещам тихите й стъпки. Всяка капчица есенен дъжд и паднал на земята кестен ми нашепват, че тя наближава и една скрита в мен радост се събужда.

Диана Димих
Съседският петел вряза глас в съня му и го размъти, сякаш с криле го издуха. През притворените му клепачи се процеди светлинка и той се размърда. Снощи не можа да свърши нищо. Бра на луна, но не успя да отнесе и шепа вкъщи.

Димитър Христодоров
Не помня кога е било това. Сънувал ли съм, приказка ли някой ми е приказвал или наистина някога съм живял в такъв час?…

Иван Стефанов
ГОЛЯМАТА КАМИНА
Уж за майстор минавах, уж се бях прочул, но човек никога не знае, ни кога, ни как ще се изложи!
Правех камина след камина и не щеш ли, един ден дойде и приятел, с който отдавна не бяхме се виждали.

Виолета Бончева
Роберт Дончев се събуждаше много рано, преди прозорците да посинеят, преди да пропеят птичките в църковния двор, преди първия курс на асансьора до десетия етаж, който събуждаше с трясък цялата северна секция на блока.

Галина Голова
превод: Иван Антонов
Беше юли. Слънцето тържествуваше. Обличайки копринения сарафан, под който се криеше само един детайл от женския тоалет, връзвайки косата на стегната висока опашка, Вероника се погледна в огледалото: “Отлично!” - заключи тя и излезе на пазар за зеленчуци.

Ангел Христов
Нямаше човек в селото, който да не го познаваше. Почти всички, по-малко или повече, мислеха, че нещо не е в ред в главата му, други открито го причисляваха към глупаците, а той самият казваше за себе си, че душата му е чиста, но тялото - не, нещо в него е различно, сякаш е белязан, [...]

Светозар Казанджиев
Тук ще разкажа за Мехмедали - димановският хлебар. Той ме научи, че животът е като хляба, всеки ден трябва да го замесвам, да чакам да втаса, да го пека и когато го извадя от пещта, да си отчупя един залък, а самунът да дам на гладните.

Василий Воронов
превод: Дафинка Станева
На Николай Иванович Дорошенко,
който ме вдъхнови да напиша тези редове
В старото воронежко село дойде ранният априлски Великден.
В утрините по водата още се образуваше тънък ледец, но пролетта вече настъпваше, зримо изпълваше въздуха с мирис на разтопен сняг, с екливи звуци, със син бляскав простор.

Димитър Петров
В началото на 80-те години реших, поради стеклите се обстоятелства около моята съдба, да замина на работа в чужбина. За уреждане на документи и препоръки ми помагаше един човек на име Иван Черния.

Добрин Василев
Голeмият тристожерен, еднопалубен и сто и двадесеттонен ветроход „Шаким-Бахир” бе преминал за трети път вече в ново притежание.

Христо Черняев
Беше в първите дни на септември - 1944 година. Четиринадесетгодишен, работех като телефонист в пощенската станция на гара Горна Манастирица (сега град Борово), Русенско.

Димитър Петров
(по истински случай)
Това се случи преди десетина години. Пътувам във влака от София за Попово. Прохладно е и всички в купето дремем. Попадаме в тунел от зеленина, зашит в чувала на тракането. Планините се надвесват и шептят с дълбоки гласове.

Тихомир Йорданов
ЩАСТЛИВЕЦ
И друг път съм срещал този мъж. Не е твърде възрастен, но е някак си овехтял. Като облеклото си. Наченала да се прошарва брада покрива лицето му. Той върви срещу мен по алеята в Приморския парк и надниква в кошчетата за отпадъци.

Васил Венински
Сигурно се питаш какво е майчина мила? Ще ти кажа. Тя е най-свидното и свято нещо, дето може да имаш на белия свят! Без него ти си по-гол и от плужек… Ако нямаш в пазвата си майчина мила, по-добре да не се раждаш.

Афоризми
Валентин Димитров
***
Зад всяка успешна коалиция стоят по едни постове във властта.
***
Зад всеки успешен чиновник стои по една държавна хранилка.

Весела Люцканова
Когато прочете съобщението във вестника, остана без дъх. Улови се за гърлото. Не можеше да диша, бе като риба, изхвърлена на брега. Опита отново, обзета от паника. Почти се задуши, когато най-сетне успя. Бе седнала и все още хартията шумолеше в пръстите й. Всичко в нея отричаше няписаното.

Пламен Георгиев
Тези, които заобикалят законите, едва ли толкова обичат движението.
Като избиратели може да си спестим ходенето, когато политиците ни сложат
в малкия си джоб.

Максим Нечипоренко
превод: Валентин Димитров
Постъпих в клуба на анонимните алкохолици. Трети ден пия и не знам с кого.
Нищо така не предразполага към живото общуване, както подслушването на вашия телефон.
Имаха разностранни интереси, той на една страна, тя - на друга.

Димитър Хаджитодоров
Преди много години, когато нашите баби и дядовци били малки, а може би още по-рано, кълвачите също отлитали през зимата на юг, както и други птици. Те имали работа до последния ден и заминавали в късна есен, след като прочистели дърветата от злосторници.

Миролюб Влахов
Елица Асташева изчакваше края на дежурството си в ъгловия кабинет на третия етаж в новата градска поликлиника. Стоеше сама до прозореца. Зад гърба й пропукваха изстиващите радиатори. Кранът от отсрещния строеж се въртеше, щръкнал върху единствения си оранжев крак - огромен премръзнал пеликан.

Васил Венински
Спомням си като ден днешен, че когато през 1934-а се съгради новото училище и почнах работа като млад даскал, от всеки сокак на Павелско идваха деца на многобройни радостни тумби и ни пълнеха и стаите, и душите.

Димитър Аджеларов
През октомври валят проливни дъждове. Балканската война току-що е започнала. Пешаците, конниците, реквизираните волове и биволи, които теглят оръдията и каруците на обозите, и хора, и животни, и коля, всичко затъва до коляно, до главините в страшната кал на Източна Тракия.

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”2
Одисеята на Христо Маринов Македонски -
участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
Невероятни съдби имат голяма част от българските борци за национално освобождение, толкова невероятни, че някои от тях заслужават да бъдат описани в романи, повести или най-малкото - в разкази.

Константин Н. Петканов
Вакла и Смилен се любеха още от малки и като пораснаха се взеха. Смилен беше син на заможни родители и направи голяма сватба. Покани цялото село на трапеза и тъй като беше едничък син и глава на семейство, пред старите сватове подари на невястата си половината от своя имот.

Георги Домусчиев
(Стихотворение в проза)
В стаята ми шумно се вмъкна моят най-добър приятел, който се оплакваше от сърцебиене. Беше ходил у дома на доктора и сега се връщаше весел.

Панчо Михайлов

на Олга Ханджиева
НА ПЛАЖА
Хората пред Бога са равни, и - пред слънцето.
Тука на пясъка се чувствува най-вече това.
Наистина!

Марко Марков
Хората обичат да правят това, което не могат.
Дайте на Родопите железница и в гората й няма да остане и дръвче.

Явор Перфанов
Евгени свърши работа по-рано от обикновено. Беше петък и се разбраха с колегите си да напуснат обекта преди края на работното време. Раздели се с тях, взе си работните дрехи, сложи ги в раницата и тръгна към дома си.

Тодор Бакърджиев
Бездарните хора са дарение на нищото.
Възкресението доказва, че смъртта е безпочвена.

Марина Димитрова
Емо влезе в апартамента и с надежда погледна към стаята на майка си. Не очакваше да свети, но…. все пак. Може пък да е още тук, да чисти, да готви или пере. От нея можеше да се очаква всичко.

Цветелина Александрова
Събуди се преди изгрева на слънцето, и нетърпелива да чуе какво ще й прошушне морето, хукна към морския бряг. Все още беше безлюдно и пусто. Реши, че това е едно добро начало за първия ден от почивката й, когато се спъна в огромен черен чувал, проснат почти до водата.

Борис Крутиер
превод: Валентин Димитров
На нашия народ толкова му обещават, а все му е малко.
Нищо така не избавя от самотата, както манията за преследване.

Георги Гривнев
Биляна Горева завърши езиковото училище в града и се завърна след четири години като учителка. Към своите преподаватели изпитваше почтителен респект, а към всички се отнасяше с коректност и внимание.

Иван Джебаров
Жените бяха насядали вече край масата и докато чакаха стрелката на стенния часовник да легне точно на цифрата, говореха за техни си работи.

Мартин Маринов
НАЗАД, НАЗАД…
Искам да съм в чужд град. Да ръми тихо дъждец, да вървя привечер бавно по улицата и да спра пред уличен телефон. Да пусна монета и да навъртя шайбата на номер, който не съм избирал от години.

Виолета Бончева
Когато влязох в дома им, Ернандо беше на коридора. Погледна ме любопитно, едва кимайки за поздрав.  Като че ли не подаде ръка, не съм сигурна, защото тогава все още бях в шок след изминалия 12-часов полет и още 12 часа на колела от столицата - близо до границата с Щатите…

Антон Холбан
превод: Христо Боев

Най-сетне автомобилът напусна центъра на Базарджик (1), спусна се по измъчените улички, по жълтата гладка пръст сред ечемичните полета, потрепващи и променящи цветовете си като толкова близкото море, а сред мака - следи от кръв, които водят към незнайно престъпление, извършено в някое потайно кътче от тази пустош.

Тодор Еврев
СКАЧКАТА
Ако погледнете Балкана откъм Кичера, не се вижда нито Амбарица, нито Юмрукчал. Една зелена стена се издига на възбог. На човек му се струва, че път по-нататък няма.

Денис Олегов
„Щрак” - се чу откъм вратата на клетката.
- Излез, няма да стоиш повече затворено! - долови се чуруликане.
От края на клетката глава надигна едно малко черно пиле. То потрепери от страх, когато видя пред себе си непозната птица. Сърцето му се разтуптя, сякаш бе колибри.

Антон Страшимиров
То беше преди есента на печалната за нас 1913 г. Предстоеше ми да прелетя Родопите, едно море от разбити планински колоси на 200 км в шир.

Антон Страшимиров

*
През 1893-94 г. учителствах в с. Дюлгерлий, Бургаско, където кметът, полуинтелигентен попски син, беше депутат и дясна ръка на Стамболов, та трябваше да катурна неговия застъпник в селото.

Васил Венински
БАБАХAК
В памет на Усин Керим
Бабахак - неписан закон,
страшен закон,
бащин закон,
бабахак.

Бойко Беленски

ХХХІІІ
Омуртаг добре познаваше родословното си дърво. Страхът и смирението не бяха недостатък на предците му. Не случайно на баща му бяха лепнали прозвището Крум Страшни. Със своята решителност и смелост той вселяваше ужас сред враговете си.

Денчо Владимиров
Айн, цвай, драй-дрън! Слушаме по радиото новина, че от немската прокуратура ще вземат окончателно решение дали да екстрадират явно красящият мира /света/ в момента и Германия Красимиров, само ако …получели от България надеждно потвърждение, че в страната ни затворите отговарят на всички европейски стандарти и че условията в тях не застрашават [...]

Георги Домусчиев
(Стихотворение в проза)
Какво не върши на тоя свят страхът!… Нищожен е той, но е могъщ!
Трябва да сте влизали в менажерия - нали? Тогава сте виждали лъва, царя на всички животни, от чийто рев треперят всички?…

Йордан Сливополски-Пилигрим
Всяка вечер, когато слънцето се скриеше зад голите ридове на селото Иснидже, дочуваше се от страна на обсадения град Одрин усилена артилерийска канонада.

Димитър Максимов
Аз искам да бъда Фараон и да заповядам на моя Народ да съгради Сфинкс.
Сфинкс - величествен гранит!

Светозар Казанджиев
Като прокурор често посещавам следствените у дома. Това противоречи на закона, но ми помага да стигам по-бързо до истината. Близките, децата, вещите дават допълнителна информация. Понякога един мотив, подхлъзната дума, незначителен предмет се оказва решаващ.

Панчо Недев
ИЗ „САТИРИЧНА ПАЯЖИНА” (2018)
——————————
*
Безпаметните по-дълго и по-злобно помнят.
*
Износени обувки мазоли не правят.

Иван Генадиев
*
Жената е като електричеството: дава светлина, дава тласък, но и убива.
*
Искаш ли да видиш една жена сериозна - дай й да чете хумористично списание.

Афоризми
Валентин Димитров
***
Колкото повече боклуци влизат във властта, толкова повече хора ровят в кофите.
***
Корупцията е толкова законна, колкото законотворците са корумпирани.

Димитър Хаджитодоров
НЕОЧАКВАНА СРЕЩА
Попаднах на кратък отдих в Созопол в края на септември. Разхождах се из Стария град, без да мисля за нищо неотложно.

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
Общият план за водене на Балканската война през 1912 г. от Балканския съюз срещу Османската империя предвиждал два големи операционни театъра на военните действия - Източен, в Тракия, и Западен - в Македония.

Ангел Христов
Част от дошлите да помагат още не бяха се навели по веднъж, когато Пепо Чевръстия вече се катереше по скелето с кофа и мистрия.

Димитър Аджеларов
Облаците от небесната синева хвърляха върху хълмистите ридове на планината променливи тъмни сенки, които приличаха на огромни кръпки върху резедава черга…

Марко Марков
Ако искаш да вникнеш в душата на даден народ, вслушай се в песните му.
Пръв пада този, който върви пред всички.

Марин Ботунски
Погледни ме на снимката - ще видиш каква ведрост има в погледа ми, какви са тънки и изписани веждите, косата - кестенява и бухнала, а лицето ми - облъчено от широка усмивка, само дето на снимката не личи, че съм бяла и червена…

Весела Люцканова
Не че й се случваше често, но когато се случеше, за нея бе истински празник, все едно какъв ден беше - делничен или почивен.
Не можеше да опише състоянието си с думи, нито причината, която го пораждаше.

Йордан Нанчев
Сътворението за Бога е неговият неоценим жест на снизхождение към света и към човека. Творчеството у хората е техният неосъзнат стремеж да се въздигнат към Бога и към собствения си небесен първообраз.

Ангел Христов
Беше няколко дни по-късно, не както се говореше, че по същото време военните правели маневри и стреляли по отсрещния хълм, целият надупчен от многобройните стрелби.

Тодор Бакърджиев
Из “Отключени умозаключения” (2018)

Житейска преса - когато съседите и отдолу, и отгоре са долни хора.
За дрипавите снегът на парцали не е радост.

Коста Странджев
Обектовото селище - разпиляно върху отсрещната поляна, с кервана от дървени бараки, с етернитовите покриви на столовата и компресорната, остава назад.

Йордан Петров
Тежко натовареният с войници за фронта ешелон бавно напредваше в тъмната нощ. На предстоящата гара постепенно намали и съвсем забави своя ход. Локомотивът  му изпусна огромен облак пара и със свистене на спирачки, навлезе в гаровото пространство.

Диана Димих
Пак тая гробница от бели завивки. Наближи ли полунощ, като че под нож го карат към леглото. Двойните завеси оковават стаята и час по час Манол ще се ослушва в глухото на съня. Не е безсъние, а просъница от страх някакъв.

Ружа Велчева
МОМЧЕТО
Здравей, Слънчице!
Не мигнах цяла нощ!… Още усещам аромата на косите ти… Досега не бях усещал това чувство да държа в ръцете си своята половинка, отредена ми от Бог!….
Ще ти звънна по-късно!

Драгни Драгнев
НЕДЕЛЯ
- Други са днешните времена - почеса се зад ухото дядо Митю. - Ихтибар си правят хората… Не се бъхтят на къра като говеда, ами за всичко управия си има…

Георги Зарчев
ЖИТЕЙСКИ АМПЛОА
Когато напуснах за кратко адвокатското поприще, за да стана областен управител, първоначално изпаднах в депресия. Не се чувствах на мястото си. Едно беше да се занимавам с конкретна работа по някое дело, друго - да съм част от някаква безлична бюрокрация.

Георги Майоров
откъс от романа
1
Пленарната зала е разбунена като ударен с меча лапа пчелен кошер. Събрани сме все отбрани, елегантно облечени, че никой не може да познае кой какъв е бил и какво е сега.

Димитър Златев
Нашият прадядо ЗЛАТЮ се родил в робското време и расъл във вакъфското село Каратопрак. Бил неграмотен, но трудолюбив и пестелив. Имал две биволици да оре чернозема и трийсетина овчи опашки да храни и да облича домочадието си.

Недялка Арнаудова
Имало едно време една Гара. Тя била построена като вълшебен замък, който блестял в слънце и в дъжд, а вечер - в красиви сини светлини. От години Гарата посрещала хиляди пътници и стотици служители, а след като ги изпращала по домовете им си почивала от задъханото си ежедневие.

Иван Бунков
Село като село, гръцко, край морето до Александруполис - Макри. Къща до къща, дворче до дворче, оградка до оградка, балконче, врати, прозорци - всичко строено, достроявано, престроявано - пестена е всяка педя земя и от всеки имот.

Даря Бориславова Уайт
Три жени
Въведение
Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през него. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.

Георги Михалков
Чичо Милко живееше в предпоследната къща в селото, на малката улица „Люляк”. Около седемдесетгодишен, но изправен и енергичен, с бяла, гъста коса и очи сини като планински езера, той от сутрин до вечер нещо вършеше в двора, косеше тревата, режеше клоните на овощните дръвчета, поливаше доматите.

Банко П. Банков
ИГРИ ЗА ЗАПАСНЯЦИ
Денят бе почнал скоро след полунощ с учебна тревога. В тъмнината, прорязана от неспокоен лъч на фенерче, ротният сипеше фалцетни команди, ега ти натегачът, командирът на школата щял да наблюдава учението.

Виолета Бончева
Пристигна в Атина, изпълнен с надежда, както всички свои приятели, които легално преминаха тогава гръцката граница. Имаше добра професия, типична за страните от Ориента - майстор на обувки, един от онези специалисти, без които не може да се завърши нито една обувка, понеже той беше последният във веригата, който я монтираше с машина.

Димитър Хаджитодоров
В първи клас пишех с молив „тънко и дебело” и никой не предполагаше, че ще имам проблеми с краснописа. Когато започнах да употребявам мастило и разграфените тетрадки отпаднаха, родителите ми с недоволство забелязаха, че почеркът ми е ужасен.

Христо Д. Бръзицов

ДА МУ ВЪРВЯЛО ДОБРЕ
Миромир Антиподски трябваше да тръгне на работа - чакаше го работа, беше човек на работата. Това добре, но не беше ден като ден, а първият ден след Нова година.

Златимир Коларов
Препречи пътя ми - висок, с шапка, с тъмни очила, с дълга прошарена коса и ръка в десния джоб на дънковото яке. Усмихна се, представих си две сини очи зад черните стъкла и го познах - Марин Баев, бяхме заедно войници в свързочния взвод на батарея „А” на поделение 50 500 от Марино поле [...]

Свежа Дачева
***
Когато човек се развива прекалено бързо в духовно отношение, той се разминава с бясна скорост с хората в живота си и затова трябва да се подготви за самота.

Стефан Попов
ПСЕВДООРИГИНАЛНИ МИСЛИ ЗА ЖЕНАТА
*
Женският гений най-ярко се проявява в неусетната и ловка измяна.
*
Жената винаги лъже и може да изменя, но никога да не я лъжат и никой да й не изменя.

Владимир Георгиев
И АЗ СЪМ ЧОВЕК
Когато всичко се успокои и в офиса настана тишина, аз включих компютъра и започнах да работя. Беше към седем вечерта. Когато съм сам, работя най-добре. Изнизаха се един по един моите колеги, знаят, че оставам до късно, трудя се бавно, но съдържателно, упорито, внимателно.

Иван Стефанов
ЕЛЕНО МОМЕ, ЕЛЕНО…
Хлапе си бях, кога студент станах.
Тежки години бяха, ама акъл ли загубих, изобщо ли го нямах, та тръгнах! Тук квартира, там квартира и все няма, та ща-не ща, чат-пат преспивах в едно евтино хотелче, ама стотинките свършиха и се преместих в една градинка, към края на града. Там, на една поизкривена пейка [...]

Коста Странджев
1.
Тролейбусът се е откачил от електрическия си гердан, килнал се е и запречил улицата. Подире му ръмжи и потръпва моторна колона. Пред мен е олющен „Форд”, който високомерно намига с възпалените очи на стоповете си. Отсреща е павилионът на „Здрава храна” и макар че съм ужасно гладен, не мърдам от седалката.

Истинска случка
Иван Павлов (Вуйчо Ваньо)
Антон Пинтата и Колю Левтеров бяxa добри приятели. Един ден привечер се срещнаха и отбиха в кафенето „Свободна България” да се почерпят и си поприказват.
От дума на дума, бай Колю попита приятеля си за син му Георги, който тая година свършваше последния клас от гимназията.

Георги Майоров
Моето не е живот - страдам и търпя, търпя и страдам. Тъкмо сега!? Светът се засмя, а аз плача. Едни се радват на дом, други - на деца, трети - на хубава жена. Аз изстинах - едни очи ми останаха. Нещо да ми липсва, не! Къща палат, деца - много. Разжених ги, задомих ги, [...]

Диана Димих
Звъни брат ми изневиделица на вратата още в тъмни зори. Какво толкоз го е скорнало, че изскача като заек из храстите, без да се обади! Друг път поне през петнайсет минути дрънчи по мобилния да уточнява и променя часа на срещата.

Виолета Бончева
Със Светла се засякохме се в чата късно през нощта, както обикновено. Пусна ми съобщение, че иска спешно да говорим и само след минути позвъни на вратата. Докато пиехме чай ми каза, че от известно време наглеждала дядо Антон, който живее два етажа под нейния.

Драгни Драгнев
Кратка проза
НЕТЪРПЕНИЕ
Дълга зима. Питам кога ще дойде пролетта. Искам да чуя вятъра, разпален в пшениците. Да видя слънцето, разлято по снагата им. Да се усмихнат листенцата, от радост да кимат… Виж, студът се разпорежда с вихрушките си.

Драгни Драгнев
ВСИЧКО на тоя свят говори - водата, огънят, тревата, вятърът, всяка прашинка от природата…Едното говори на другото, взаимно допълват и разширяват представата си за света, нарастват знанията им…

Драго Попов
На една Нова година малкото ми братче донесе у дома неизвестно за мен списание. Беше „Светулка”, година първа, книжка първа.

Лидия Николова
Из „Есета за етикета” (2018)
„В творчеството и в живота усмивката и
комичното ни отдалечават от нашите
претенции и ни връщат към смирението.”
Ромен Гари

Тодор Бакърджиев
До гуша ни дойде от дебеловрати.
Атаката на бъдещето става все по-паническа.
Всичко е изписано, а не знаем какво ни се пише.

Иван Антонов
УМОРИХ СЕ
В тази хубава утрин
от света тъй далече
и самотен до там,
че в действителност вече
не бе истински сам:

Димитър Хаджитодоров
Дядо Петър празнуваше на Петровден, но почиташе и деня на Свети Георги Победоносец, закрилника на войниците. Той бе служил седем години по фронтовете - от Балканската до края на Първата световна война.

Весела Люцканова
Когато Иво й каза, че от всички, защитили магистратурата си, само на него са му предложили да преподава на студентите, тя скочи от стола си, прегърна го и го поздрави за успеха, зарадвана до немай къде.

Донка Колева
разкази
КАНДИДАТКА
Защо ли прочетох оная обява във вестник „Позвънете”, която гласеше, че търсят секретарка за шефа на текстилният комбинат! Но после си казах: „Защо пък не? Отивам!”
Дълго умувах, като каква да се представя на интервюто с евентуалния ми бъдещ шеф:

Денис Олегов
По дългия път към дома често се отбивах там. В годините на емиграция нямаше нищо по-хубаво от усещането като стъпя на родна земя да отхапя от прекрасната баница и да отпия глътка айрян.

Денис Олегов
Джон все още търсеше как да се измъкне. Имаше чувството, че се върти в кръг от часове. Едни и същи морави, едни и същи дъбове наоколо. Кого беше послушал да тръгне рано сутрин на лов, и то когато беше изпратен да преговаря за важна сделка?

Легенда
Еню Кювлиев
Това се случило в еврейския град Назарет преди много, много години. По онова време и Иисус Христос бил деветгодишно дете. Кротък и послушен, той всякога се навъртал около своите родители - помагал им.

Марко Марков
Парите не миришеха, защото бяха старателно изпрани.
Всяка дупка на кавала му беше девета.
Когато те мрази народ, омразата е заслужена.

Легенда
Селма Лагерльоф
I.
Това се случи, когато един ден в рая Господ боядисваше птиците.
Целия ден той работи, а надвечер му дойде на ум да направи една малка сива птичка.
- Запомни, че името ти е червеношийка! - каза Господ на птичката, когато беше свършена. После я сложи на разтворената си ръка и я остави да хвръкне.

превод: Валентин Димитров
Гарун Агацарски
Афоризъм - шлифован брилянт на мъдростта.
Дмитрий Андреев
Афоризми - мисловни стафиди.

Йордан Петров
Късният есенен следобед на 1890 година заварил съпрузите Иван и Неделя далеч от дома им. Младото семейство се връщало от пазар. По нивите на лозенградското село Горна Канара не растял памук и Иван и Неделя слезнали чак до Свиленградско, в тогавашното Мустафа паша, да сменят вълна за памук.

Веселин Касчиев
Вървим по платото и наблюдаваме ерозията на скалите. Огромна канара се е свлякла някъде в подножието. Изпод нея се показва връхчето на премазана клонка. Тя, изглежда, се чувства виновно - толкова млада, а вече погубена.

Стоян Загорчинов
Миниатюри
ХЛЯБ ЗА ГЛЕДАНЕ
Седнах при него, защото на масата му имаше свободно място. Отпред беше отворена книга - някаква английска книга. Едновременно той се хранеше и четеше. Познавахме се и разменихме две-три думи. Когато свърши яденето, забелязах, че не бе хапнал хляб. „Вие не ядете ли никак хляб?” - запитах го.

Константин Н. Петканов
Из бележника на писателя
Седя и гледам далечината през един чужд прозорец.
Не зная кога съм излетял като птица, но изведнъж спирам пред дворната врата на родния ми дом. Тежките крила са поломени, трите градинки са разградени, овощните дървета - насечени, а каменната настилка пред къщната врата е обрасла с трева.

Добрин Василев
На Е. Б.
Голямата група от рибарски лодки бе навлязла далеч навътре в морето и се разпръскваше все повече в широк кръг, подобно на подгонено ято врабци.
Изведнъж на изток небосклонът потъмня, издигна се тъмният призрак на нечакана, приближаваща буря.

Красимира Кацарска
Идваше най-страшното - събуждането в реанимацията след страха от прогнозите за изхода от операцията.

Елена Пеева-Никифоридис
Нели прескачаше калните локви, а вятърът се заиграваше с чадъра й, като упорито се мъчеше да го обърне наопаки, или да го счупи. Уличката се осветяваше от една единствена мъждукаща лампа, случайно останала да виси на килнал се дървен стълб.

Светозар Казанджиев
Бяло лебедово перце играе с вятъра вън и само от време на време наднича през прозореца на моята стая. То ту пикира надолу, ту се издига нагоре във въздуха, без да пада върху земята. Чака ме да му прошепна три съкровени желания.

Марин Ботунски
Качо Бараката е известен мързел от съседната епархия Кутловица. И може би е единственият, който с мързел си извоюва такава широка популярност, каквато нямат и най-талантливите провинциални творци.

Лидия Николова
Из „Есета за етикета” (2018)
„Живей с хората така, сякаш Бог
те наблюдава. Говори с Бог така,
сякаш хората те слушат.”
Луций Сенека, I в. от н.е.

Кристина Димитрова
Юни дойде и си отиде, а от него останаха само дири от изгорели треви и попарени цветя. Беше необичайно горещо дори за хълмистия град, изложен на безпощадните слънчеви лъчи.

Александър Чотрич
превод: Валентин Димитров

По-добре да се правя, че нищо не виждам, отколкото да гледам смъртта в очите.
Нетърпеливо чакам резултатите от изборите, за да ви кажа за кого съм гласувал.

Ангел Христов
В този край на света, сред безбройните хълмове и тополови гори, израсли покрай някогашната пълноводна река, на иначе сухите брегове от пясъчник и жълта глина, имаше само една къща, издигната на най-високия хълм.

Ангел Христов
Поне девет от десетте мъже, които седяха около четвъртитите маси в малкия бар, познаваха тялото на Вършачката. Тя беше местната жрица на любовта, вземаше каквото и дадат и никога не отказваше покана, започваща с „би ли отделила час-два за такъв несретник като мен?”

Пиер Лоти
превод: Панайот Чинков
*
Как изглежда на мен самия това, което добри хора наричат „моя известност”. Една грамадна, гръмко биеща камбана, която лоши шегобийци са окачили на гърба ми и която, щом се помръдна, започва да бие, за да накара глупците и кучетата да вият.

Панчо Недев
*
- Виждам, сине, че активно се готвиш за гурбета в чужбина. Мингиши си сложил, верига на врата, елегантна брадичка си пуснал…
- Ами, да готвя се. Нещо против ли имаш?

Донка Колева
разкази
ЗАКУСКА С ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ
Всички мои приятелки ме уверяват в добрите си чувства.
Съвети, колкото щеш… Да ям по-малко хляб, да наблягам на плодовете и зеленчуците - за добра линия. Да нося маркови тоалети, а не втора употреба.

Михаил Задорнов
превод: Валентин Димитров
Демокрацията е мироглед, а мирогледът не е повод за получаване на заплата.
Ние по-лесно ще изобретим всъдехода, отколкото ще ремонтираме пътищата.

Димитър Христодоров
БАБА
Тя ни казваше да не оставяме по трапезата залци, че другите деца щели да ни надвиват. Но при все това случваше се понякога, на някой обед или вечеря, да изоставяме по някое парченце хляб.

Димитър Хаджитодоров
Кольо бе две-три години по-голям и ни гледаше с известно превъзходство, но наблизо нямаше негови връстници и той понякога се съгласяваше да играем заедно. Най-често се целехме с топчета или се надбягвахме с летни кънки в двора на училището.

Драгни Драгнев
МНОЗИНА ЗНАЯТ, че във френската белетристика, например, има неколцина литературни фанатици, между които на първо място стои Балзак, да кажем. Това са писатели, хвърлили живота си в жаравата на творчеството.

Валентин Димитров
РАЗКАЗЪТ НА МУЗАТА
Беше бездарен. На всичко отгоре - и мухльо. Но най-после и при него дойде една муза. Грозна, тъпа, нахална. Но все пак - муза. Яде, пи, взе пари назаем и изчезна. И телефон не остави. С една дума - разказа му играта. Това го вдъхнови истински.

Банко П. Банков
Из неиздадения сборник разкази „Двоен живот”, [...]

Рисолат Хайдарова
превод: Мария Филипова-Хаджи
Жегата в саратана* на Маверанхар* стана непоносима. Утринната прохлада бързо се сменяше с истински пек. Сякаш слънцето за пореден път се опитваше да докаже на хората и на целия растителен и животински свят своето могъщество. Всичко беше замряло, даже и самия ветрец.
Само вътре, в триетажното огромно съоръжение, бе прохладно.

Борис Замятин
превод: Валентин Димитров
Справедливостта има толкова неотложна работа, че не й остава време да тържествува.
Човек, въоръжен със знания е непобедим… и много опасен.

Христо Рудински
До началната спирка на трамвая има пазар. Вдясно са еднакви дървени будки и в тях се продава какво ли не - от боя за обувки и кафе до платове и месо. В средата е зеленчукът, а вляво стоки, които трудно могат да се нарекат с обобщаваща дума.

Георги Стоянов

I
Каквото ни събира, то ни и разделя
Моторът припука откъм ливадите, забави ход и затихна до отворената вратница. Облеченият в кожено яке мъж спусна крак от стъпенката на балканчето и  хвърли поглед на старата къща. Тя се нишеше смълчана между овощни дървета, потънала в зеленина и слънце.

Стоян Загорчинов
Миниатюри
ПЛУТАРХ
(Приблизително.) Когато четеш Цицерон, казваш си: „Каква красота на словото! Какви умни мисли!”

Денчо Владимиров
За новогодишното тържество в детската градина “Демократично дете” започна подготовка на драматизация на приказката за Златното момиче.

Валентин Димитров
Животът е театър, по-скоро - моноспектакъл, по-скоро - на една марионетка.
Нищо друго не им остава на бедните, освен да са богати духом.

Надя Михайлова
„Аз търся тебе, ти търсиш друг… Той пък търси друга, тя пък търси друг…” се пееше преди години в една любовна естрадна песничка, но трябва веднага да отбележа, че не само в любовта е този „дисонанс”. Така е изобщо в живота.

Тоня Трайкова
откъс от романа

2.
Близначките бяха пристигнали с майка си във вилата им в Ница около месец преди злополучното парти. Предстоеше им едно безметежно лято с морски вълни, палми и залези, които можеха да наблюдават през отворения прозорец на стаята си.

Виолета Бончева
Нямаше нищо странно в това, че го наричаха Тромба, защото беше дебел и подпухнал от ракиените гълтоци, които ден се след ден се превръщаха в смисъл на живота му. Отскоро започна да се налива веднага след сутрешното кафе.

Танасис Пану
превод: Мария Филипова-Хаджи
Небето изгуби всичките си цветове и придоби гарванов цвят. Започна да вали черен дъжд.
Отначало пороят образува потоци, които после се събраха в реки и тръгнаха да търсят морето. Огромни вълни погълнаха всички животни и хора и те потънаха безсилни и безпомощни.

Зулфия Куролбой-кизи
превод: Мария Филипова-Хаджи
Стая със снежнобели стени.
Слънчевите лъчи проникваха през прозореца и падаха нежно върху лицето на жената, като позлатяваха веждите й, отразяваха се върху скулите й като бисерни капки и святкаха в ръбчетата на диамантения пръстен върху ръката й.

Делчо Синов
Из „Да се смееш или да плачеш” (2017)
ИМА ЛИ МЪЖЕ?
Синът на дядо Георги Арабаджиевия се ожени в Полша. На следващата година пристигнаха сватанаците на гости. Щом видяха зелената люцерна пред къщата в двора на дядо Георги, опънаха палатките, съблякоха се по бански и легнаха върху хавлиените кърпи под жаркото слънце.

Диана Димих
Преди време той се събираше на почерпка с приятели, такива като него - без семейства. Разведени, вдовци, стари ергени, подминали петдесетака.

Свежа Дачева
***
Дори и само защото всеки, освен живот, носи в себе си и смърт, ние сме отговорни пред вечността.

Станко Нацев
Казват, че имало смисъл човек да бъде плашен. Защото, първо: вдигал ти се адреналинът и се мобилизирали съпротивителните ти сили; и второ: когато страхът отмине или се окаже, че е бил „фалшива новина”, поводът за радост е голям.

Веселин Касчиев
Случайно попаднах на френска мисъл, записана очевидно от майка ми в две интерпретации на малко листче. Тя гласи следното: „Страна без скитници се казва Забрава.” Или: „Страна без скитници е като страна без памет.” Цитирана е от „Пътни записки”, за мен съчинение от непознат автор.

Панчо Недев
ДА СЕ КАЧИШ НА БЕЛИЯ КОН…
Да се кача на чичовия Бял кон беше моя голяма детска мечта. Той служеше в кавалерията и често си идваше със служебния си кон. Наперен, горд, добре гледан, внушителен. От близките си зная, че в ония години съм бил много палав, буен, своенравен и непослушен, каквото съм си наумял [...]

Денчо Владимиров
Приказка от Прехода
Имало по едно време в една страна голяма разбойническо -мениджърска приватизация.
Един завод е бил разграбен до шушка от тамошни демократични управници и родата им. За работниците останали дреболиите.

Петър Шишков
Седмокласникът от варненската гимназия Иван Хлебаров, като беглец от училищната скамейка и с жаркото намерение да плавне като моряк в който и да е кораб и на каквато и да е длъжност, най-после след дълга, мъчителна одисея един зимен ден успя да стъпи в Александрия, гдето отседна в един моряшки дом-пансион.

Владимир Георгиев
Ще строим басейн.
Качих се с шефа до последния етаж на хотела, за да огледаме празното място.
- Ще стане с олипмийски размери! - съобщи шефът. Беше доволен.

Любен Панов
1978 година, 1 март. С малък филипс в едната ръка и мартеничка в другата причаквам маршал Руденко в дома на културата на Московския университет.

Горан Атанасов
СЪН
За първи път, откакто е починала прабаба ми Люба, я сънувах. Все така тиха, малка и достолепна. Беше приседнала мълчаливо на бордюра и гледашe света с кротките си, благи, топли и широко отворени за доброто очи.

Мартин Ралчевски
Здравей, прекрасна моя, но… тъжна. Здравей красива моя, но… похабена.
Здравей, моя любов.
Пиша ти, защото не мога да продължа да живея така.

Елена Пеева-Никифоридис
Във вълшебствата на приказките винаги е скрита и частица истина. В тази моя приказна Коледа всичко е истина, а вълшебството е само едно - Уйлям Сароян*. Да, същият този, който казва за себе си: „…роден съм в Америка, пиша на английски, но съм писател, защото по душа съм арменец.”

Иван Доброгледски
15 April,98
Wednesday
At Sea
Вчера, в 08.00 часа местно време напуснахме Jakarta. Ще я запомня с ниските цени, грозните проститутки (нашите циганки са неземни красавици в сравнение с тях) и с това, че бях отново тежко болен.

Иван Доброгледски
1990 е годината в която на мен, офицера от специалните части на ВМФ, ми се случиха няколко нещастия. А може би щастливи бедствия ?

Здравка Владова-Момчева
На мен, Габриела Дивитлийска и прекрасната ми, умна дъщеря Пламена, по случай двадесет и петия й рожден ден

Лъчезар Георгиев
1.
Свистящият вятър е притихнал, чайките мълчат и грохотът на вълните долу под скалите се спотайва. Светлина с големината на точка играе по дрехата на Ештрела. Откъм от кулата, види се,  някой от дежурните има оптични уреди, с които следи цялата територия на Кабо да Рока и далеч навътре, в океана.

Ангел Христов
- Не е за приказка, момче, не е, ама като си дошъл, ще ти кажа!
Старецът е едър, все още изглежда силен, макар че асмата го измъчва и гърдите му свирят.

Панчо Недев
* „И класиците си имат класически недостатъци”, е писал някъде Мопасан. Успокоително, нали?
* Осъзнатата глупост е етап от развитието на човешката мъдрост.

Ото Вайс
превод: Александър Балабанов
Афоризми
*
Жалко: повечето певци казват, че повечето от певците нищо не струват. И още по-жалко: повечето певци имат право.

Емил Енчев
САМОДИВИ
Но не от онези самодиви, дето на росните ливади играят хоро по бели роби и чак при здрач изчезват като видение и след тяхното хоро росната трева е полегнала, все едно няколко военни роти са преминали през там. На възвишението, до зелената ливада, има саморасли дървета, някои от които бяха на повече от сто [...]

Тихомир Йорданов
Слава не се яде, но тя засища глада да си прочут, да си зачитан при всички обстоятелства. Слава на сергия не се продава, но тя се залага в заложна къща (приятелски кръг, партия, държавна служба).

Владимир Стоянов
БЪЛГАРСКОТО ДУМАНЕ
За българското думане може да се говори без начало и без край, както за песъчинките, целунали морето и потънали в него. И социологично и нелогично! И дипломатично, и разпалено! И с усмивка, и без усмивка! Както дойде!

Денчо Владимиров
От няколко дни в блока изпаднахме в пълно недоумение.
Причината бе във внезапната промяна в поведението на съседа Пастърмаджиев.

Марко Марков
Властник може да бъде само този, който някога е бил слуга.
Всяка дума трябва да се обгражда от мълчание, за да бъде чута по-добре.
Той има само едно бъдеще: своето минало.

Людмила Андровска
Детството ми премина в малък прекрасен град с река, два парка и добри хора. Дядо е отишъл там случайно. Бил е министър на транспорта по времето на цар Борис Трети. В една люта зима цялото правителство придружавало царя във влака по трасето Левски -Ловеч, което се строяло в момента.

Весела Люцканова
Работеше на летището вече няколко години, получаваше добри пари, за които приятелите му завиждаха, а Влади не се чувстваше щастлив. Прибереше ли се вкъщи вечерта Ани поглеждаше с тревога загриженото му лице, изчакваше тежката въздишка да се откъсне от гърдите му и едва тогава питаше:

Рихард Каталинич Еретов
превод: Иван П. Йончев

Марица пееше с всичкия си глас. Бързо се спусна тя по каменистия път към морския бряг. Последните слънчеви лучи тържествено целуваха красивото й румяно лице.

Тома Попратилов
Ситалец, в недрата на твойто величие, син на твойта утроба, аз се връщам в пазвата на твойта красота, да вдишам упойката на великото и вечното, родени от твоя сън на вековете.

Пелин Пелинов
Из “Щрихи към портретите”-2
Понякога в живота на човек настъпва някакъв съдбоносен момент и от този момент зависи дали името му ще се покрие със слава или с вечен позор.

Свежа Дачева
***
Добротата на хората е толкова различна. Има доброта, която се възприема като лошотия. Има доброта, която се счита за жестокост. А има и злина, която прилича на доброта.

Владимир Георгиев
СТЪПКА
Свали раницата от гърба си, седна на освободеното място и се загледа в пода. Там имаше нещо. Беше влажна малка животинска стъпка; това му се стори важно. Спомни си, че един слепец с куче беше минал покрай него преди малко.

Елена Пеева-Никифоридис
Това лято Рудолф не дойде. По няколко пъти на ден Катина поглеждаше към къщата му, но кепенците оставаха затворени. И смокинята в двора окапа без да гларусите отмарят по керамидите, умислено загледани в морето като статуи.

Александър Сергеевич Пушкин
превод: Васил Павурджиев
*
Ке намира някакво съчинение за глупаво. - С какво ще го докажете? - Извинете, - простодушно уверява той, - ами, че аз мога да го напиша.

Димитър Хаджитодоров
Патиците обитаваха крайното езеро, скрито сред насаждения камъш. Останалите водоеми бяха безжизнени, с голи брегове.