Йордан Петров
Персоналът на Детската градина в квартала е предимно от жени и в нея само бай Панчо е мъж. Затова или защото той много обича децата около него винаги има рояк от палавници. Наобикалят го и общуват с него кой както може. Където и да отиде, те го намират и понякога му пречат.

Георги Андонов
посвещавам на внучката си Марина
Катеричето Кати и тази сутрин се събуди в бодро настроение. А и защо настроението й да бъде лошо?! Поогледа малката си уютна хралупа - в нея имаше всичко. Легълце като хамак, където се спеше добре, ама много добре.

Владимир Георгиев
Вали като из ведро. По-нагоре небето, увиснало върху хребета на нещо като потрошен облачен гръбнак, трещи, чува се шум като от изплъзната река. Някъде шурти яко. Кучета лаят. Язовир се е скъсал - помислиха хората и си наляха по кана червено вино.

Валентин Попов
Имало някога, всъщност не много отдавна, едно момиченце на име Мая. На Мая й предстояло да отиде в първи клас, което малко я притеснявало, но когато заминала на море същата година, почти забравила какво ново я чака на есен. Защото повече от всичко Мая обичала да ходи на море.

Манол Манолов
*
Чета на Георги Йочев произведенията на млада /29 г./ “поетеса”. Меко е да се каже, че стиховцете са слаби, те са направо безпомощни. На някои изрази Георги се смее най-чистосърдечно, но като чу и “сине, сине, / как искам двамата да полетим”, лицето му придоби сериозен израз.

Валерий Латинин
превод: Мина Карагьозова
Денят се смаляваше. На една от стените на болничната стая още танцуваха слънчеви зайчета, но на леглото и на нощното шкафче вече легнаха дълги, предвечерни сенки. И слънцето и сенките дразнеха еднакво.

Мина Карагьозова
Казвам се Ристена. Трънският вариант на името Христина. Кръстена съм на Христос, но нищо християнско няма в мене… Освен стриктното спазване на разни обичаи и ритуали, уж свързани с Христа. Ако четете това, значи вече съм мъртва. Но, преди ракът да ме убие, исках да оставя това свидетелство за живота си….

Бела Бенова
- Мами, качулката, миличък! Сложи я, че виж как силно задуха!
Малчуганът вдигна към майка си ярки сини очи. Разбиращи? Да, със сигурност! Но защо тогава не каже нещо?! Поне Мамо!… Вятърът се зарови в пясъчника и пръсна щедро, през пръсти, бляскавите кристалчета в огненото лице на залеза.

Бела Бенова
Билото на планината. Неясен контур отвъд прозореца на колата. Онова, което те чака, докато ти чакаш, в края на една касета време път. Четирите годишни времена - разбира се, това звучи по твоя път нагоре.

Кирил Камбарев
Тони ме плашеше. След раждането му започнах често да сънувам, и то неща от личното ми минало, които ужасно исках да забравя. Отначало не успях да направя връзка между двете събития - раждането и сънищата - но постепенно у мен се оформи убеждението, че е вярно.

Ясен Калайджиев
откъс от романа
28.
Скоро след като броят със снимките й излезе, поканиха Мая за интервю в най-гледаното токшоу по телевизията. Мечтата й се сбъдваше. Популярността й щеше да се увеличи многократно, а с това и обожателите й. Сред тях нямаше начин да не е и нейният бъдещ любим.

Виолета Бончева
Приятелството ми с Йоланта Аливие беше изключително. То се „случваше” на фона на звънливия шепот на сълзите от умиление или възторг, на драматични препирни и дребни спорове, на фона на бълбукащо, позитивно настроение, което винаги стоеше в ъглите на устните, разтегнато в широка усмивка.

Йордан Петров
Сред нощ е. Градът спи. Едни от малкото държавни служители, които тази вечер професионално не спят и по задължение бодърстват до сутринта са дежурните автопатрули на полицията. Те винаги са на своя пост.

Атанас Теодоров
Влакът за София щеше да спре на малката гара Гълъбник само заради мене. На мястото на машиниста аз бих отминал този прегърбен пътник с голям сак на гърба.

Петър Селяшки
От Заговезни останаха две топчета халва. Мама ги е прикътала в долапа. Най-сладка ми е бялата. С нея „лацкахме”.

Манол Манолов
Ти си, ти си - веднага те познах. Писано било да се срещнем пак, брей… Ама много си побелял бе, момче, главата ти като на дерменджия. Тогава беше на трийсе, сега си на трийсет и пет значи. Пък аз прехвърлих седемдесетака.

Мюмюн Тахир
Тази история ме копаеше отдавна. Все си мислех, че ще я забравя, но когато ставаше дума за стада, кошари, егреци, се сещах за нея, и тя продължаваше да ме дълбае. И тогава за сетен път разбирах, че не можеш да избягаш от водата на паметта или паметта на водата да избяга от тебе.

Иван Енчев
В Балканската война през 1912-13 година отец Калин бил мобилизиран на фронта като свещеник. На свечеряване след всяка престрелка санитарите и свещеникът минавали с конски коли на оглед през превзетата територия.

Радослав Игнатов
Зимата бе дълга. От началото на ноември до март кажи го, валя. Селото потъна в снега като в перушина - погледнеш ли отдалече - бял облак само пред себе си виждаш, надупчен тук-там от комините, от които се носеше плътната струя на пушека.

Радослав Игнатов
… Слънцето се показа с цялото сияние на кървавия си огън.
Портата издаде късо пневматично изщракване и се затвори след него. Посрещнаха го двама души в бели ризи и черни костюми, и двамата имаха вид на бивши ченгета.

Атанас Радойнов
Горещият юлски ден притискаше като ютия скучния пейзаж на Петолъчката - безразборно спрени автомобили, омърлушени хора, миризлив пушек от скарите за кебапчета на открито… На юг се синееше хребетът на Бакаджика, а на север - разгънатата верига на Източния Балкан.

Атанас Радойнов
1.
Всички цветове във времето се сгърчват като обелена кора на ябълка. Единствено белият цвят буди всякога усещане за неотстъпчива жизнерадост и простор. Нещо повече - създава възприятие, че е самото пространство, в което живеят всички останали цветове и се подрежда цялата пъстрота на света.

Иван Д. Христов
Да знаеш, че и кучето е като човека - нагажда се според тоягата. Много кучета съм сменил през овчарлъка, ама още помня едно - Жълтьо му викахме, понеже косъмът му беше жълтеникав.

Йото Пацов
“Бог не е Бог на мъртвите, а на живите,
защото у Него всички са живи.” (Лука 20:38)
Гръм падна в къщата на Станчеви. Умря Васко.
Вяра не й се хващаше на Невена - нито когато го докараха с линейката на общинската болница, нито когато, отрупан с цветя и завит с одеялата, които тя беше скътала [...]

Ив-Ана Драгомирова
- Докато се провирах през храсталаците да търся мундрумуняк си спомних мъдрите слова на дядо. Когато заговореше с ОНЗИ тон, започваше да гледа с едното око в тавана, другото вперваше в мен или в брат ми…

Ив-Ана Драгомирова
Денят се втурваше към късния следобед. Слънцето се накланяше към залеза и удължаваше сенките. Дърветата размахваха свежата зеленина на пролетните си корони под милувката на вятъра. Беше чудесно време да излезеш с приятели. Време да се смееш, да целунеш момиче, да се влюбиш.

Ив-Ана Драгомирова
Из „Кодекс на честта”:
„Ние, Посредниците, обещаваме, независимо от обстоятелствата и с цената на всичко да доставим пратката навреме.”

Здравка Владова-Момчева
Рашо Шемета избута настрани мазната хартия от недоядения хамбургер, избърса се в лъсналите от мръсотия дънки и с любовна нежност нагласи бинокъла пред очите си.

Здравка Владова-Момчева
На Иван Димитров
Пресипналото звънурче на Дешка хрипоти в рядката, проскубана горица наблизо. Гичо се заслушва подире му и присяда на разядения от мъхове камък, незатоплен още от свидливото декемврийско слънце.

Цветан Лалов
Зимата пристигна с дебел и бял като каймак на биволско мляко сняг. Къщичките в Средни рът потънаха, отгоре ги натисна снежният похлупак и те сякаш замряха. Само черният дим от комините им напомняше, че животът продължава.

Христина Комаревска
КОВАЧА И ЖЕЛЕЗНИТЕ ОБУЩА
Цял живот време имаше пред себе си ковачът Желязко да си изкове железни обуща. И го направи. Беше добър ковач. Той сам си избра този занаят - хем потребен, хем мъжки.
Желязко беше усърден ковач.

Рена Попова
120 години от рождението на писателката
Онази нощ, в театъра на един голям провинциален град, се беше разиграла една покъртителна трагедия.

Петя Апостолова
Няма по-възвишено изживяване от пътуването с влак и по-тъжно място от гарата. Пълна с хора, чакащи да пристигне поредния локомотив, който да ги отведе незнайно къде.

Господин Господинов
Вървя в посока запад по пешеходната зона на на гр. Смолян. Вдигна ли глава, пред мен се изправя в цялата си красота Червената скала, огряна от сутрешното ярко слънце.

Господин Господинов
„Лудият” - прозвище или истина? Във времето, за което иде дума, и на възрастта, на която бях тогава, едва ли съм могъл да отговоря.
Разказвам ви тази история така, както е останала в паметта ми на моите 10-14 години далеч, далеч в годините назад…

Лъчезар Воденичаров
Тя беше неговата вселена - всичко, което имаше…
Повече от светлината, водата, храната или спокойствието. Повече от въздуха и вятъра, от възраждащата сянка на смърчовете или уюта на кроткия завет във виелицата.

Йото Пацов
Като внуче е прегърнал гайдата си дедо Тачо Рашовски, провесил ручилото отстрани, шава с възлести пръсти по гайданицата, примижал и свил уста, като че ли не от козия мях, а от гърдите му извира тази провлечена мелодия.

Иван Антонов
МОМЧЕТО ОТ ГАБРОВО
Децата от Дома за сираци са деца като всички останали. Имат своите мечти, своите лудории, безгрижие и стремежа да се докоснат до непознатото, да опитат от забраненото. Но имат и нещо повече.

Златимир Коларов
Започвам по възможно най-неподходящия начин за начало не само на разказ, но и на белетристика, от който и да е жанр - с обяснение, а не с описание, или „с двата крака в действието”, но темата го налага: Малко са нещата, с които се гордея, че съм българин.

Янислава Вълкова
Марина се опитваше да се надигне, но тялото й не я слушаше. Проснато на твърдата земя, сред бодливите храсталаци в парка, то не помръдваше. Тя гледаше неестествено разперените си крайници, странно изкривената си и абсолютно неподвижна глава, като недоумяваше защо не се подчиняват на волята й.

Роса Часел
превод: Николай Тодоров
Глоса на мита за спящите в Ефес (1). Дълго психологическо оплитане, изпълнено с занаятчийско търпение - както онзи, който плете кош… Това, което се плете и разплита, е по-скоро връв - две въженца, усукани от края до край, двама братя близнаци.

Васил Венински
Слънцето едва-едва преполовяваше пътя си до Персенк, когато Радю подбра петдесетината си брава обратно към схлупения си агъл на Кълки, дето и поминуваше сам-самичък в окадена одая на втория кат.

Горан Атанасов
Тежка мъгла надвисна над градчето, сякаш тайнствен воал, спуснат от нечии невидими ръце. Може би за утеха, може би за тъга!

Пенка Чернева
Симеон Миланов почна леко да обира скоростта. От този момент нататък можеше да преброи метър по метър оставащото разстояние, да разпознае всяко дърво вдясно от пътя и всеки храст от другата страна. Знаеше и колко удара в минута отброява сърцето му. Винаги беше така.

Весела Люцканова
Каза му го още в началото, докато не е хлътнал по нея съвсем, но той просто я погледна учудено.
- Не разбирам - и добави. - И вече е късно. Влюбих се в теб от пръв поглед.

Йордан Донков
Много хора са кисели, когато работят на Коледа.
Максим не прави изключение: не можел да види радостта на щерките си, когато намерят подаръците под елхата… Затова мълчи намусено.

Йордан Донков
Не искам да пиша за тези неща. И вие не трябва да искате да ги четете. Когато си спомням подобни случки, губя вяра в хората.

Мюмюн Тахир
Няма доказателства, че е заради момиче, но за какво друго може да е, след като със сигурност не е за пари.

Михаил Михайлов
РОМЕО И ЖУЛИЕТА
Три дни обикаляхме безуспешно парка Ауаш в Централна Етиопия с разрешение да отстреляме воден козел. Бяхме посланикът Вълчо Найденов, Младен Мутафчийски, който единствен бе ловувал по тези места, доктор Колев и аз. Аз шофирах. Другите стискаха пушките.

Никола Филипов
Из „Не сади лозе големо!” (2019)
КЪСМЕТ
Като малък, щом останех насаме с дядо ми, той започваше да разказва за неговите младини. Често ми омръзваше и настоявах да млъкне, но някои негови спомени сега ми се виждат интересни.

Иван Стефанов
АД
Преди време, оня, моя познат, дето не прокопса в занаята, ама му провървя на другаде, ми вика един ден.
- Ела да видиш каква вила съм си направил.
Отиваме!

Стойчо Пенев
В този мрачен и ветровит есенен ден от последните дни на ноември, със съпругата ми се връщахме от Созопол,  където  гостувахме на един приятел, с когото някога завършихме  техникума по океански риболов, а след това се случи да направим няколко рейса с корабите на океански риболов.

Иван Апостолов
С годините се променяше и отношението ми към морето. В началото то бе някакъв неопределен страх, то присъстваше в най-кошмарните ми детски сънища. След това остана само тайнственото, загадъчното, неведомото.

Цветан Розов
В клас, заедно с учителката, влезе и… директорът. Ужас се изписа в очите на учениците. Пред тях стоеше човекът, с когото учителката ги плашеше постоянно.

Николай Ангелов
не по Тенеси Уйлямс
Имам един принцип още от времето, когато бях ерген. Ожених се, деца направих, те своите, но аз не допуснах отклонение от този мой принцип:

Георги Константинов
Една принцеса тръгнала сутринта да си изхвърля боклука, ала дошъл отнякъде полицай и сложил ръка на рамото й:

Сона Ван
бележка и превод: Ваня Ангелова
На 24 април 2020 г. се навършват 105 години от арменския геноцид. По този повод публикувам автобиографичната изповед на изтъкнатата арменска поетеса, живееща в Ню Йорк, САЩ, Сона Ван, публикувана в книгата й „Либрето за пустинята”, която излезе в България през 2018 г. в мой превод.

Любен  Панов
Имаме една бакалия в квартала. Близо е и през ден-два съм там, пък и кило сирене ми  излиза  по-евтино, отколкото във „верижните”.

Невена Паскалева
Детето пищеше от болка в ръцете му. Усещаше жуленето на планинското слънце дори и през плътния памучен плат на белия каскет.

Анатолий Петров
В селото, известно с трудолюбиви, миролюбиви и почтени жители, се случи неприятно събитие. След десетилетия съвместен живот съпругата на дядо Станко, баба Тота, го напусна и отиде да живее при племенницата си, на другия край на селото.

Йордан Петров
Мандрата,  това толкова  посещавано от овчарите през лятото място, зиме стоеше край селото самотно и пусто. Тази  позната  на  всички  постройка, по това време на годината, беше пуста, празна и гола. В нея нямаше никакъв инвентар, нищо, но всички и казваха: Мандрата.

Йордан Петров
Пред малката зала на Общинския съвет в този ден се събра пъстро множество. Бяха учителки. Провеждаше се конкурс за директорки на детски градини. Предстоеше им интелектуално състезание от идеи за просперитета на две детски заведение в града. Кандидатките, като по неписано правило винаги бяха много.

Мюмюн Тахир
Лятото е към края си, ала горещината е изгаряща, задушаваща и димна мараня е обвила наоколо; въздухът - душен, нажежен. Поречията и склоновете са посърнали и пожълтели от сушата, поточетата в доловете - пресъхнали и водата едва сълзи между камъните.

Петя Апостолова
Беше късна есен, а може би едва предстоеше.
Рибарската ни лодка се откъсваше от стената на пристанището в Бургас, тежкият въздух се люлееше като завеса и беше адски задушно, напомняйки затишие пред буря. Лекото вълнение носеше мирис на водорасли, раци и остатъчен мазут от корабите.

Петя Апостолова
Нека започнем така. Това не е една от онези емблематични любовни истории, на които, разнежени до болка, нарочно позволяваме да преобръщат представите ни.

Петя Апостолова
Вървях по шосето. Непринудени детски сълзи напираха в очите ми за сетен път. Буцата в гърлото ми като че ли се търкаляше по някакъв снежен склон, нарастваше и натежаваше с всяка крачка.

Боян Йорданов
Събуди ме неистовото дрънкане на камбаната. Посред нощ. Страшно чак. Като за природно бедствие или война. Когато ушите ти не са свикнали с такова нещо, тръпки те побиват. Жена ми скочи и почти чух как сърцето й бие в тъмното.

Боян Йорданов
Срещата по качеството в завода за електронни модули мина нормално. Отчетоха завишен брак и се разбра, че основният проблем идва от операторите, някои от които въобще не знаеха какво правят там.

Бела Бенова
По модел на Джани Родари, вдъхновено от действителния герой на случай, описан в медиите
- Жива си! Спокойно… Дишай!
Тя отваря очи, поема въздух, кашля и плюе вода, всичко й е като в мъгла. Вижда напрегнатото лице на мокър, треперещ човек, а в очите му - радост, възторг, благодарност.

Тотьо Нерезов
Бати Деко по телефона ми разправя как е проходил. Хвърлил проходилки, патерици, вървял само с бастун. Не спираше да хвали грижите, които полагат снаха и син за оздравяването му. Нещо рядко срещано днес. Снаха да гледа свекър!…

Цветан Лалов
Селото бе разположено в подножието на висока могила, която наподобавяше угаснал вулкан. Тя цялата бе обрасла с широколистни дървета и люляк.

Георги Михалков
Слънцето като голяма лъскава монета изплуваше величествено от морето и вълните блестяха медено-червени. Утринният вятър, тих и лек, галеше като майчина милувка. Денят обещаваше да е слънчев, топъл и спокоен. Чичо Ради приготви въдиците си и тръгна към морето.

Ирена Георгиева
Заради коронавируса съвестните пенсионерки и отколешни приятелки Тинка и Сийка вече не се разхождаха в парка, а по примера на италианците  общуваха от балконите си. При слънчево време излизаха сутрин след 11, за да не будят момчето на Панчеви. Майка му все се оплакваше, че заспивал на компютъра в ранни зори.

Ирена Георгиева
Лизи и баба й Алис почистиха къщата усърдно като професионални хигиенистки. После претърсиха всяка повърхност, кьоше и чупка с настървение, на което и санитарни инспектори биха завидели.

Цветелина Александрова
„И радост в очите ще имате,
мънички мои.”
(„Не бойте се, деца”, Н. Вапцаров)

Димана Иванова
Елена Иванова беше учителка в най-елитната държавна гимназия в град Пезинок - словашко градче на 20 км. от Братислава. Преподаваше френски език и естетика. Беше трудно да се определи на пръв поглед от коя част на Словакия е родом, понеже акцентът й беше мек, нехарактерен за централната част на Словакия.

Ангел Иванов
Вървим си с моя незрящ приятел Митко по разбитите улички на “Надежда”, между високите блокове и ниските къщи, и изведнъж той заковава на място, хваща ме напосоки за шушляковата поради якето ръка, източва врат напред, уголемява невиждащите си очи и ми казва:

Светослав Нахум
Дали защото отново съм в Америка, дали защото около мен свисти самото време, дали защото тогава бях изпълнен с копнеж, болка, надежди и уязвима красота, или просто защото…

Даниел Меразчиев
Пътешественикът стигна до кръстопътя и приседна на голям объл камък. Стресна гущера, припичащ се на септемврийското слънце, свали раницата и извади от нея наденица и хляб. Дъвчейки, се зачуди накъде да потегли - на запад към залеза, на юг към горещите нощи или на север към заснежените гори.

Даниел Меразчиев
Цепнатината се намира във високите скали току над родното ми село и съществува от незапомнени времена. Дядо я помни откогато е бил дете, неговият прадядо също, а е спомената и в аналите на древните траки.

Даниел Меразчиев
На третия ден, след последната кръгла луна, Елфина спря да танцува. Тя пак си местеше дясното краче напред, лявото завърташе настрани, после отново дясното, но точно преди пируета спираше за секунда и всичко започваше отначало.

Даниел Меразчиев
Отлично помня шестия си рожден ден по няколко причини.
Първата е, че наскоро се бях научил да разпознавам цифрите и с ентусиазъм четях къде-що видех такива. А през запотеното стъкло на скрибуцащия трамвай, преминаващ през центъра на заснежена София, най-често виждах надписа 1980.

Иван Д. Христов
Сегашните люде, да знаеш, сме нищо - папрат! Малко нещо да видим зор и се огъваме. Няма ги едновремешните хора като Топчията. Много яки и здрави мъже имаше тогава в село, но той бе над всички.

Васил Венински
Въпреки че още не беше свил собствено гнездо, думата на двадесет и петгодишния Величко Юрука тежеше и при ергените, и при мъжете.

Георги Стойков
1.
Да бродиш из този кър, когато цъфтят слънчогледите. С боси крака да газиш росния звездел на „Игина ливада”. Да се заслекваш от зашеметяващия дъх на дивата мента в „Райкова млака”.

Славка Зашева
Двете, допрели глави една до друга, играеха на „Не се сърди, човече!”. Пионките, цветни и пъргави, се гонеха върху игрището от картон. Зарчето весело се премяташе през глава и мереше дължината на капака от кутията.

Лъчезар Георгиев
Вратата на гробищния парк зееше разтворена, клюмнала с двете си прекършени крилe. От някога зелената боя сега надничаше ръжда; по-нататък асфалтовата алея с дупките, като избодени по нея очи, свършваше и започваха дългите редици паметници; по-старите с високи, обрасли в зелени лишеи кръстове;

Тодор Бакърджиев
Из новоизлязлата книга на автора “Непроспани прозрения” (2020)
Мания е да мислиш, че си абсолютен реалист.
Животът обича да ранява белезите ни, получени в борбата с него.

Фернандо Сорентино
превод: Виолета Бончева
Съществува един човек, който има навика да ме удря с чадър по главата. Точно днес се навършват пет години от деня, в който започна да ме удря с чадъра си. Не можех да го понасям в началото, но после свикнах.

Валя Василева
В Генералната квартира на Дядо Коледа цареше пълна суматоха, а напрежението достигаше до 9-та степен по скалата на Рихтер. Оставаше по-малко от час до откриването на Коледното тържество.

Мирослава Панайотова
Посрещнахме Нова година… Е, и?, би казал Румен Стоянов.
Опитвах се да задържа опорите, които ми бяха служили досега. Но всички покрай мен пробиваха защитната ми маска, въпреки моите усилия.

Мирослава Панайотова
Цяло лято изпитвах неописуемо щастие от мисълта, че нямам задължения към Топлото и сие - получих две изравнителни скъпоценни хартийки, които ми гарантираха скорошно забогатяване.

Емил Енчев
Когато беше дете, Карандаша мразеше котките и затова неведнъж майка му Люда намираше някое коте, обесено с лико на боядисаната в зелено ограда.

Емил Енчев
За първи път кончето го видяхме в конезавода, чийто изолатор за неуспешни расови коне се намираше на триста метра от последната къща в квартала, където живееше сестра ми.

Бойко Беленски
XV
По предварителен замисъл няколко чети трябваше да преминат Дунава, едната от които да вземе направление към Враца, за да пренесе закупеното оръжие. Другите градове на прицел бяха Търново, Видин и Сливен. Но единствено привнесеният байрак на ботевци се развя на българска земя.

Катя Ванчева
75 години от рождението на писателката
откъс от романа
- Ааааууу! - неописуеми викове на ужас връхлетяха Кукера през съня му. - Аааууу.
- Господарю, господарю! - разтърсиха го здрави мъжки ръце и той стреснат отвори очи. Мина време преди да проумее що става.

Захарина Лалова
90 години от рождението на писателката
Продава етажа на къщата. Тайно от дъщерята и зетя. В деня, когато внукът й се яви по никое време с набола брада (нещо невиждано в рода им), с разкривена вратовръзка (също белег на крайно неуважение),

Детелина Барутчиева
Сяда. Става. Отива пред огледалото. Поглажда лявата си буза. Все още изглежда добре. Спортува. Слава богу, има добър сън. Нещата му вървят. Фирмата не е на върха си, но не може да се оплаче. Може да си позволи известен лукс.

Атанас Славчев
144 000
Хубава, синеока, светъл тен. Години - осем, десет. Или дванайсет. Тършуваше в гюма с усмивка - найлонови пликчета, дори грижливо завързани, фини, големи и малки - все нещо е останало.

Мая Цекова
ПРОТОКОЛИЗМИ
От политици с ледени сърца може да пламне чергата на цял народ.
Когато народът е заспал, властта си живее живот, какъвто не е и сънувала.

Борис Цветанов
По света по време на чумата - пир, у нас - келепир.
По въпроса за маските на властта й падна маската.

Иван Нечев
Тако Черният излезе пред малката си къща на Трапето, сгушена на завет за късните пролетни ветрове. Огледа червените сияния на зората, просветляващия хребет на Стара планина и това му напомни, че на света има тутманици.

Иван Стефанов
СПЕЦ
- Ела! - вика ми Пецата, като ме изслуша да се оплаквам. - Ела, ще те заведа при един баш спец. Майката им ще разкатае на твоите опоненти.

Коледна приказка
Александър Куприн
превод: Георги Карадобрев
I.
В затънтения гъсталак на старата мрачна гора, току над сивите, обрасли с мъх буци на блатото, се издигаше бор. Слънцето почти никога не поглеждаше към това влажно място.

Иван Стефанов
ГОЛЕМИНАТА НА СВЕТА
Зави по улицата.
Отмина първата къща и спря пред една изкривена, провиснала дворна врата, от която преди години излезе, а на нея остана една плачеща жена.

Мильо Велчев
ПРЕДИСЛОВИЕ
Попитах живите - казаха ми, че не знаят. Потърсих в книгите - не пише. Отидох на старите гробища и попитах мъртвите. Написах - каквото „чух”.

Янко Стефов
Имало едно време един цар. Той, когато се качил на трона, бил още млад и дошъл във властта с много обещания да подобри живота на народа си.

Никола Филипов
Из „Не сади лозе големо!” (2019)
ИЗЛОЖБА „ЗЛАТНА ЕСЕН”
Щедър сезон е есента - плодове и зеленчуци - колкото щеш! И хората се възползват от тях. Едни - като си ги произвеждат с много труд, други - като си ги купуват, трети - с кражби и т. н.

Стойчо Пенев
- Аз отивам на плажа!… - лениво каза операторът.
- Аз също! - допълни помощникът му

Петър Димитров
Една сутрин се събудих и го видях, на покрива на отсрещната сграда. Явно не му пречеше, че е толкова рано, че вали, и че е голям студ тази сутрин.

Пламен Георгиев
Бягането от отговорност някои го представят като джокинг.
Беше модерен - вече си намираше майстора с фоторобот.
Трудно ще намерите женски слабости в дебела жена.

Тотьо Нерезов
Паскин Кольо умрял! Намерили го вкочанясал в изоставена къща. Отскоро беше се върнал в града. Лежеше гол по улиците, надсмиваха се, търсеха властта да го прибере.

Емил Енчев
новела
Голямата селска печка бумтеше напълнена с дърва, а вятърът от комина изпращаше своите послания с искрометни звуци. Тези треперещи тресения караха баба ми Дена да си мисли, че хората не ни изваждат от устите си. Някога нейната майка й била казала така и затова баба ми сега ги повтаряше.

Илко Минев
превод: Румен Стоянов
Из „В сянката на изгубения свят. Записки на един българин в Амазония” (2018)

ЕЗЕРОТО КАРАКАРАНА
В последните километри  трафикът се засили. Най-после с Алис наближихме крайната си цел  - езерото Каракарaна, любимо място за жителите на  Рорайма в горещите уикенди на тропическото лято.
Не беше лесно да паркираме, над сто пикапа, предпочитаното возило за [...]

Хайме Бейли
превод: Гергана Владимирова
Джими Барклис влезе церемониално в ослепителната и величествена сграда в Буенос Айрес, бивш театър, превърнат в книжарница.

Триунфо Арсиниегас
превод: Гергана Владимирова
Този ден в гората намерих най-красивото цвете в живота ми. Аз, който винаги съм бил чувствителен и ужасен почитател на красотата, ми се стори, че не съм достоен за него и потърсих някого за да му го подаря.

Здравка Владова-Момчева
Лицето на мистър Нелсън гаснеше с примирение. Приличаше на парче пергамент, изоставено върху анонимната страница на болничната калъфка, изгубила броя на човешките страдания след стотиците заличаващи пранета с дезинфектант.

Детелина Барутчиева
„Немската овчарка е подходяща за собственик, който може да отдели време, енергия и усилия за развиването на потенциала й. Тя се привързва силно и е много предана към членовете на семейството. „

Георги Зарчев
Има роман на  Ремарк с подобно заглавие. „Време да се живее, време да се мре”. Винаги съм се възхищавал на таланта на този невероятен австрийски писател, разказващ увлекателно за прости и същевременно необясними неща като любовта, изкуството, войната и смисъла на живота.

Иван Д. Христов
Какво да се прави? - такава ми е орисията. Цял живот да вървя подир овцете. Млад бях, хубав бях, ама сиромах. Пък и сирак бях. Майка ми умряла кога ме раждала, а баща ми го утрепали англичаните през Европейската война.

Александър Гочев
Един предиобед през есента на 1963 година пред 130 аудитория на Химическия факултет на СУ разглеждах със смесени чувства на интерес и изненада много икономично произведен сандвич от бюфетчията Сашо.

Мюмюн Тахир
(постмодерен роман в две части, пролог и епилог)
В памет на художника Джемал Емурлов
Пролог
Седим с Джимито на чардака на бащината му къща в Чифлик и гледаме бостана, където дините и пъпешите се надпреварват да зреят.

Ангел Христов
На дъщеря ни Ванча, загинала нелепо на 46 г., -
с вечната ни любов!
- Видя ли?
- Не, какво да видя?

Златимир Коларов
За първи път дойде на преглед, когато беше на 92 години - боляха го коленете. За същите оплаквания след това го лекувах още 10 години. Приемах го в клиниката често.

Пенка Чернева
В сестринската стая отекна остър звън. Тревогата идваше откъм 34-та стая и сестрата забърза натам. С мимика пациентката показваше, че моли за повече въздух, погледът и ръката й сочеха прозореца.

Светослав Нахум
Навремето, като млад репортер на Southern Illinoisan Review, ме натовариха със задачата да дойда тук при вас, нюйоркчани, за да взема интервю от великия Theodor Maier.

Светослав Нахум
Посвещава се на великия Волфганф Амадеус Моцарт (1756 - 1791).
Поклон и вечна светлина!

/антивируси/
Любен Панов
Дочуват се вече информации за предполагаемия икономически срив в световен мащаб, причинен от коронавируса. Неизчислим, разбира се.
Наред с това правителствата на засегнатите държави започнаха да разкриват средствата, които отделят за борба с болестта.

Йордан Петров
Сутрин е. В занималните на детската градина е тихо. Още е много рано и са доведени по едно, две деца в група.

Анатолий Петров
В слънчевите и топли дни на настъпващата пролет санаториумът с минерални бани бе пълен с пациенти. Сред тях беше и осемдесет и пет годишният Пело Пудрийски. Бе радостен, в чудесно настроение.

Емил Енчев
Баба Керана все триеше сол на главата на сина си Манол, защото не искаше от селскостопанските бройлери, а от онези каматни кокошки с качулати гребени и гладки бели или червени пера.

Владимир Георгиев
Беше малко след девет часа сутринта, когато обух чехлите и тръгнах с абоката на ръката към будката за вестници. Утрото беше слънчево, но хладно.

Таня Капинчева
Аника бързаше от работа към квартирата си, за да се приготви за срещата си с Вероника. Напоследък все по-рядко имаха време да се видят. Но днес приятелката й беше звъннала и настоя да се срещнат вечерта, че имала да й казва нещо важно.

Валя Василева
Имаше един период от моя живот, в който изобщо не ми вървеше. Някои го наричат Сатурнова дупка, а други просто казват: Ами, такъв е Животът, низ от върхове и спадове. Да, но при мене спадовете доста се позадържаха. По принцип не се отчайвам лесно, но този път търпението ми се изчерпа.

Валя Василева
Шкафът за обувки беше разположен, както повечето шкафове за обувки, в антрето зад вратата. Вътре винаги беше тъмно, мрачно и въздухът все не достигаше.
Обувките обикновено си мълчаха, някои бяха потънали в дълбок летаргичен сън, а други тихичко се прозяваха. Отдавна нямаше какво да си кажат помежду си.

Михаил Михайлов - Мишо
Беше жестока битка - на живот и на смърт. Биеха се двата най-силни хипопотама от стадото. Старият водач и поредният претендент. Замбези кипеше. Грохотът от битката отекваше надалече и вдигаше над реката тревожни ята пеликани и розово фламинго.

Динко Динков
Из сборника с разкази „Уморен” (2015)
И тази нощ Иван се прибра пиян. Отчаян и озлобен, не намираше утеха в нищо, трудно се измъкна и от тълпата в кръчмата, която вече му беше дотегнала.

Стана Апостолова
Не беше стъпвал на лекции, а на упражнения ходи само веднъж, но не остана до края. Състудентите му също не посещаваха занятията, но на двете контролни в часовете за упражнения се явяваха масово, за да си опитат късмета с текуща оценка.

откъс
Михаил Михайлов - Мишо
Сергей усети, че го наляга отчаяние. Втори ден се изнизваше, а той всуе обикаляше гарата в търсене на удобна възможност да се сприятели с някой. Някой, на който да даде кода, за да отвори гардероба и да му донесе сака с парите.

Горан Атанасов
Ще продаваме къщата на село, съобщи майка ми. Качих Сияна на колата и отидохме една привечер да огледам. Разрухата е завладяла старата дядова къща, дворът е потънал в бурени, сайвантът е грохнал. Стопанските постройки са рухнали, тревата е избуяла и по тях.

Горан Атанасов
ВЕЧНОСТ
на прадядо Атанас
Когато прадядо ми Атанас беше на 83 г., всяка сутрин правеше коремното на един лост под асмите и декламираше “Хаджи Димитър”. Сякаш винаги е бил на 83 г… Ни по-млад, ни по-стар. Така съм го запомнил.

Горан Атанасов
Отскоро двойка гарвани сви гнездо около изсъхналите кестени отвъд. Всяка заран точно в 7 ч. прелитат над блоковете и грачат звънко, силно, бодро: „коррк…коррк”.

Бойко Беленски
откъс от новия роман на автора, посветен на Христо Ботев
ХIV
- Христо, спиш ли? - попита Венета.
- Вече не - отвърна той със задрямал глас.
- Иванка пак повърна.

Златимир Коларов
Бе в края на осемдесетте години на миналия век, в разгара на Горбачовите промени. Нещо се случваше, светът бързо се променяше.

Кирил Камбарев
- Получавате задоволителен, г-н Петров - изхили се Дончо и ми намигна. - И не се цупете, можеше да е по-зле.

Свежа Дачева
Кавала
Как да не се прекръстиш
Шведският творчески дом е построен на високото и от почти всички прозорци се вижда морето. Още с пристигането ми останалите стипендианти ме ориентираха за близките хранителни магазини.

Тео Буковски
Бял. Целият простор от заоблените върхове на ботушите ми та чак до тухления зид в далечината на двора искри в памучно бяло. Толкова е чисто, че чак заслепява погледа ми. Дори двете млади иглолистни дръвчета вляво от пътеката стоят леко приведени, облечени в пълно бяло оперение.

Тео Буковски
Животът всъщност е различен.
Защото е лято. И мирише на морски залези. Рано сутрин.
И на ванилов сладолед. Когато вали градушка.

Мартин Ралчевски
Вратата на кантората на адвокат Николов се отвори бавно и зад нея застана мъж на средна възраст, облечен в дълго черно расо.

Весела Люцканова
Деница бе чула тази история от баба си, тя от своята баба, а нейната баба я знаеше от прабаба си и така от баба или прабаба на внуци историята бе пропътувала през времето, стотици години обогатявана, разкрасявана, все по-убедителна и все по-красива.

Лъчезар Георгиев
Наближава четири. Между жилищните блокове виси все същият къс небе, голяма синя панделка, вързана за антените. Откъсва най-сетне Евгения очи от нея и на пръсти стъпва край малкото легло.

Ненад Йолдески
превод: Таня Попова
Из сборника „Всеки със своето езеро” (изд. „Персей”)
На баща ми и
на всички, които ще повярват

Добри Карабонев
Протягам ръка и спирам нахалния алармен шум на водопада. Избрах си го от програмата за събуждане, защото ми се стори най-безобидно стряскащ. Няколко сутрини подред обаче разбирам, че всичко, което прекъсва сладкия ти сън не е никак безобидно.

Повест
Василий Воронов
превод: Дафинка Станева
- Шурка! Господи Иисусе, одрал е кожата на дядо Шурка!
Леля Даря с тежка чанта се спъна и едва не падна на прага, когато видя осемнайсетгодишния си племенник Тимка, когото не беше виждала десет години. Пред нея стоеше богатир с рошава къдрава глава и срамежлива глуповата усмивка на пълните си детски устни.

Ружа Велчева
Кмета подпря количката на бараката и приседна на каменното стъпало пред вратата. Притвори очи и се предаде на прегръдката на пролетното слънце. Пролетта неудържимо напираше след дългата зима.

Никола Филипов
Из „Не сади лозе големо!” (2019)
ВЕЛИКОДУШИЕ
- Ще те удуша! - извика и ме хвана за гърлото.
В същия момент обаче успях да го хвана и аз. Колкото по-силно ме стискаше, толкова по-силно се стремях да го душа.

Йордан Петров
Беше лято. Птиците летяха високо в небето и подскачаха като малки топчици в синевата. Стрелваха се жизнерадостно, смело и ловко в пространството. Сенките им на фона на ярко синьото небе, те постоянно се променяха.

Цветелина Александрова
Черната лепкава мъгла изпиваше едва мъждукащите светлинки на уличните лампи около булеварда. Шофьорът беше пуснал аварийките - клиентката се забави, а му се наложи да спре на втори ред, вляво до плътно паркиралите коли отстрани на булеварда пред блока. „Мамка му, тая няма ли да излезе най-накрая!” - удари той ядно клаксона.

Димитър Хаджитодоров
ДЪРВОТО НА БЕЖАНЦИТЕ
Дъждовете наводняват поляните и правят локви между дърветата. От листата се стича вода, дори когато валежите спират. Малките обитатели бързо излизат от убежищата си. Мишки, бръмбари, мушици се разпръскват на по-високо и по-сухо. Дори къртиците се отдалечават от терените, пропити с влага.

Светла Андреева
Стоян Велев седеше пред телевизора онемял. Не че не бе свикнал да мълчи, тук, в затънтеното планинско село, през есента и зимата нямаше никой. То и през лятото селото пустееше, идваха си едва десетина души, но все пак…

Светла Андреева
В началото на март мъглите над Балкана се разкъсаха и слънцето напече безцветните покриви на къщите и кооперациите. Излинялата река затече сякаш по-бързо край укрепения със зидария бряг, край старите къщи с покриви, покрити с плочи, под двата нови бетоновоциментови моста.

Елеонора Велева
В стаята на общежитието беше задушно, а лятното слънце се опитваше да пробие с лъчите си пердетата на прозореца, за да покаже силата си. Юлия му помогна, отваряйки със замах прозореца, с надеждата, че ще усети свежестта на утрото.

Виолета Бончева
Един ден реших да сложа край на спора между мен и Марко за това, колко крачки е разстоянието от пътната ни врата на вилата в Крен - до гората. Оказа се, че е точно петдесет…

Марин Маринов
Събуди ги оглушителен писък на дърворезачка. Кирил скочи от леглото и надникна от прозореца на първия етаж. Машината беше паркирана пред входа на жилищния блок, а Стоян, съсед на Кирил, подаваше на пъргавия майстор еднометрови букови дърва, които бяха струпани там преди седмица.

Марин Маринов
Черната лимузина наближаваше острия завой на главната улица на селото, когато ненадейно кон се блъсна в дясната й страна. Шофьорът натисна спирачката, гумите изсвистяха, колата зави рязко вляво, удари се в бордюра и спря.

Марин Маринов
Изпълнителният директор на завода беше в командировка в чужбина, затова ми се стори странно повикването от секретарката му да се явя лично при нея.

Руси Маринополски
Умря старият Малак и остави на Димчо, единствения си син, порутената къщица, тревясалия двор, дългата дрянова тояга, с която цял живот паса селските свине, и пиринчената хлопка, помагала му всяка сутрин да събира хорските прасета.

Ангел Иванов
Докато колата ни подскачаше по селския път, разсъждавахме на ум и споделяхме на глас един с друг: как така всеки ден в продължение на години е извървявал пеш това разстояние София-Байлово и обратно, общо около 90 км?!?

Георги Стойков
Тази нощ сънувах татко.
За първи път от толкова години. Дори напоследък се упреквах, че съм го забравил.
Смътно си спомням вече очите му. Изчезна от слуха ми гласът му. А каква беше походката му? Ах, колко дългове тежат на съвестта ми пред паметта му!

Георги Стойков
Тя се ражда в един мразовит ден на 16 януари 1912 г. Трета дъщеря в семейството на Мита и Христо Ботьови. Другите й две сестри, каките, са Пенка на осем и Станка на четири години.

Иван Енчев
Лирично есе
Как да не се радваш на този плодороден ден сега - в сезона на Третата възраст на годината!..

Лъчезар Георгиев
В общинския парк „Енрике Eрерос”, едно от многобройните зелени и цветни места за отдих на жителите на испанската столица, обичаме да се отбиваме с Ели, моята красива спътница в живота, с която вече прелетяхме почти над цяла Европа

Светозар Казанджиев
И малките деца са способни на големи добрини, стига някой да им покаже. Затова Ася и Михаил Белоризови живееха така, че трите им деца, син и две дъщери, да виждат всеки ден в делата им потвърждение на тази максима. Освен трудолюбиви, те ги насърчаваха да растат и като добри граждани.

Георги Стойков
От ранното си детство единствено баба си Ненка помня. Отраснах в скута й. От нея исках хляб, от нея исках вода.

Петър Селяшки
Няколко деца от махалата сме се събрали и играем на челик сред мегданчето пред нашата къща. Мартенското слънце е вече на заход. Оягнени овце се завръщат от паша и протяжно блеят. От дворища и асъли им се обаждат агънца с тънки и умолителни гласчета.

Стойчо Пенев
По действителен случай
Трийсет и три метровият кораб гордо стоеше на стапела на хелинга, извисил могъщия си корпус и трите си мачти, над останалите чинно подредени около него по-малки морски съдове: чакащи за ремонт стари гемии и лодки и други новостроящи се рибарски корабчета и мауни, излегнали се на гръбнак, които като скелет [...]

Стойчо Пенев
Нощта бе гореща, знойна и влажна. От най-ранни зори слънцето кротко изплува над заспалото в морната утринна тишина гладко море, но все още нямаше никаква надежда отнякъде да се появи кратък, прохладен и свеж полъх, който поне за миг да набръчка огледалната му повърхност и да го събуди от [...]

Венцислав Бойчев
Животът е шахматен турнир, но никой не бърза да приключи играта.
Политическите рокади са много по-чести от шахматните.
Никой не си хаби връзките, за да е на топа на устата.

Лъчезар Георгиев
Както се бяхме разположили удобно в залата за заминаващи от летище Малпенса за София, сред нас се появи един от редакторите на авторитетно миланско издателство.

Светозар Казанджиев
Зима - зъбата и скучна, загърната в опетнен сняг. Командирован съм в София и ще нощувам в хотел „Славянска беседа”, разположен в центъра на града. Стая триста и петнайста, е овехтяла, мирише на спарено, на тютюн и какво ли не. Тънка, деликатна, едва доловима миризма, но постоянна.

Тодор Бакърджиев
Дори играта на живот е въпрос на хитроватост.
Тежестта на живота не може да се отмести.

Георги Гривнев
Никой не знае защо реката, която извира под Карлък, е кръстена Черна. Помня, преди много години, при поройни дъждове реката преля, подкопа бреговете и отнесе половината ливада на дядо Георги.

Надя Михайлова
Хакери шетат, мила мамо,
от интер’ на интер’.
Имейл-адреси сбират,
далавери правят…*
(*По народната песен „Еничари ходя, мамо”)

Надя Михайлова
Застаряващите жени на Острова, ако не притежават все още видими бръчки и не са се отказали да подържат външността си, се разпознават по умилението, с което гледат на малките „беззъби” или „зъбати” същественца; закачат ги, казват по някоя мила дума на майката от рода на: „О, само на шест месеца, а колко умно [...]

Христо Рудински
Някои хора забогатяха отведнъж. Други като бакалина от нашата улица постепенно. Преди казваха “не мами съседите”. На останалите продаваше по няколко тона лед в годината. Как ще го разбереш.

Христо Рудински
През студентските години имаше есенни и летни бригади - най-често за бране и сортиране на домати. И се събирахме по няколко стотици филолози.

Цветан Розов
Четиримата алпинисти изкачиха с последни сили високия и стръмен връх. Тяхното немощно “ура” от победата бе заглушено от бодрите гласове на множеството техни колеги и приятели, появили се изневиделица.

Иван Нечев
Чета заявлението и едва сдържам смеха си.
Павел Зъбера иска ново име.
Мотивите са категорични: „….Някои злонамерени и силно клюкарски уста изричат вместо Павел позорното име Патю. Това ще рече, че ме имат в ума си за гламав и патарок.

Иван Нечев
С трепет се очакваха Сирни заговезни - след гладорията през велики пости, оставила неизлечим белег по лицето на дядо Вачо Булгура.

Иван Нечев
Едрото магаре уморено пристъпваше под огромния товар, задянат на самара. Край него крачеше тежко най-големият син на Кочо Цолев. Загрижен беше. Чудеше се как да съобщи лошата вест на баща си.

Йордан Петров
Стъпките на подпоручик Петър Делчев отчетливо избарабаниха по перона на дедеагачката гара, напрегнато и бързо отглъхнаха над релсите и влаковото пространство, през което тичаше.

/Или как полетях и аз/
Йоан Нечев
І.
Бях изпаднал в леко състояние на дискомфорт, напомнящо транс, когато момичето тикна в ръцете ми една книжна тарелка с кебапче и парче франзела върху нея. Кебапчето изглеждаше много вкусно.

Светослав Нахум
Край нас, върху високите скали на Доувър, се стеле прословутата английска мъгла. Едвам виждаме долу плажа, хората, лодките, яхтите, сърфовете с причудливи платна. Чува се шумът на мотор-джетове, музика, глъч.

Лъчезар Воденичаров
Нощта теглеше бавно плътното си индигово наметало и призрачната мозайка от мастиленосини петна, изпъстрила короните на дърветата, ставаше все по-контрастна.

Георги Гривнев
Куче пролайва и разнищва тишината на родопското село Виево. После заскимтява с надежда, че стопанката ще му даде закуска.

Георги Гривнев
Рачо и Станчо с фамилия Бойкови бяха първи братовчеди. Наследеният имот във формата на буква „г”, се простираше в дълги, до безкрай, ивици. Тъй го наследиха и тъй щяха да го предадат и на своите деца.

Йордан Петров
Кое нещо е най-далече на този свят? За Димитър Сирака това бяха звездите. Те блестяха високо-високо - хиляди пъти по-високо от върховете на крайречните тополи, не - милион пъти по-високо и по-далече от тях!

Йордан Петров
Какво нещо е Животът?
Само в Тебе ли е Животът, Господи?
В сатаната ли е?
В мене ли  е Животът?

Димитър Златев
Зимата на 1945 година се изнизваше влажна и тъжна. Студените дъждове като вдовишки сълзи се стичаха по стъклата и стрехите.

Златимир Коларов
Зърнах я през отблясъците на свещта - тридесет и няколко годишна, кестенява, уморена. Бе привела глава към мъжа до нея, гледаше го в очите и мълчеше. Косите й се спускаха на широки вълни по раменете и закриваха лицето й наполовина.