(откъс)

В. Хазан

превод: Георги Ангелов

Името на В. Маяковски най-често е било асоциирано от емигрантите с неприемливата за тях ценностна система на съветския литератор, «галеник на Кремъл», съгласил се да служи на режима («символ на режима», по израза на К. Елита-Вилчковски(1)) и пеещ хвалебствени оди за революцията, нейните вождове и новия социален ред. Образът на Маяковски бил подложен на грубо и безжалостно-несправедливо отношение в безброй материали, дело на писатели и поети-изгнаници – от известната статия на Владислав Ходасевич (1930)(2), предизвикала несъгласието дори на Георгий Адамович, далеч не най-голям поклонник на таланта на Маяковски(3), или не по-малко известния отзив на Иван Бунин, до полуграмотните стихове на някоя си Елена Ивченко, с негодувание писала за поета, че уж “блести като шут, навсякъде с шутовски дрехи и заглушава таланта си със смешното си маниерничене”(4), или до по-майсторската, но не по-малко язвителна епиграма на Саша Чьорни(5).

От емигрантските текстове, в които Маяковски е представен като оплюта или рязко окарикатурена фигура, може да се направи солидна антология. От най-нашумелите инциденти ще спомена скандалната статия на литературния и театрален критик А. Левинсон «Поезията в съветска Русия», публикувана в парижкия «Nouvelles litteraires» (31 май 1930), в която на Маяковски е дадена крайно негативна характеристика(6). Всички тези и много други категорични, като правило, съждения създават твърде схематична опозиция, в която на него, съветския «агитатор, викач, главатар», бил противопоставян Николай Гумильов – поет, отхвърлен от властта и екзекутиран(7).

В същото време е несъмнено проникването на Маяковски в емигрантската среда, сред младите поети, вече в съвсем друга роля – тази на истинския художник, един от вождовете на руския литературен авангард. Ту тук, ту там – в Париж или Харбин, Берлин или Ню Йорк – се проявява неговото влияние – от цитирането на изрази и вкоренени в конвенционалния език образи (например, във «Вечерен благовест» на Б. Поплавски: «Иска ми се нещо просто, като мучене…»(8) или в посветеното на Александър Гингер и до голяма степен програмно стихотворение «Прекрасно съчиняваш, Александре»(9)) до заимстването на цели поетични конструкции, както в стихотворението на Георгий Евангулов «Ноемврийски дъжд», явно построено върху «Облак в гащи» (1914-1915).

Или – друг пример – реминисценцията за супата от лаврови венци в стихотворението на Б. Новосадов «Ние не броим пари» (1935), която несъмнено е отговор на предложението на Маяковски да сложи «раздадените от Луначарски лаврови венци… в обща другарска супа» от «Послание към пролетарските поети» (1926).

Нелишена от литературна игра директна отправка към поемата «С цял глас» (1929-1930) срещаме в «Гурильовски романси» (1946, изд. 1960) на В. Марков, един от най-големите познавачи на поезията на Маяковски на Запад, автор на творби за историята на руския футуризъм.

В някои емигрантски стихове е пресъздаден образът на самия Маяковски: освен широко известния реквием на Марина Цветаева, на тази тема са «Преди много години» (30-те години) на Ж. Пастернак(10) или «Бронзовият монумент» (1963) на Йосиф Левин(11).

Бележки

(1) Елита-Вильчковский Кирилл. К смерти Маяковского // Младоросс. 1930. №6 (октябрь). С. 4. Обратно в текста

(2) Ходасевич Владислав. Литературные статьи и воспоминания. Нью-Йорк: Изд. им. Чехова, 1954. С. 221–231. Вж и: Прошин К. В. Ходасевич о Маяковском // Новое русское слово. 1955. 4 сентября. №15835. С. 8. Обратно в текста

(3) «Прочетох насмешливата и груба статия на Ходасевич за Маяковски – писал Адамович в рецензия за книга с негови литературни статии и спомени, в която бил включен и този очерк-некролог, – после, за да проверя, взех “Облак в гащи” и едно-друго. Не – както добре го е казал Ремизов, наистина, съвсем не за Маяковски, че трябва да имаш “тапи вместо уши”, за да не чуеш в тези викове и проклятия нещо от дълбините на бъдещето, нещо истински крилато и широко. При това измъчено, почти страдалческо, колкото да не изглежда на място тук тази опошлена дума, – и в това страдание, между впрочем, е родството му с Некрасов» (Адамович Георгий. На полях книги Ходасевича // Новое русское слово. 1954. 21 ноября). Обратно в текста

(4) Ивченко Е. По дорогам. Париж, 1958. С. 32. Обратно в текста

(5) Черный Саша. Собр. соч. в 5 тт. Т. 2. М.: Эллис Лак, 1996. С. 205. Обратно в текста

(6) В отговор на тази статия в същия вестник бил напечатан групов протест «срещу оскърбяването на паметта на великия руски поет», който подписали Ю. Аненков, Н. Алтман, Шалом Аш, И. Еренбург, С. Фотински, И. Гол, Н. Гончарова, А. Голитчер, Р. Яхнина, Л. Козинцева, М. Ларионов, Б. Лекаш, М. Матвеев, Е. Маковская, О. Савич, Е. Триоле, И. Зданевич, Г. Питоев, Л. Питоева, К. Терешкович и др. Този протест предизвикал на свой ред публикуван пак там групов отговор в поддръжка на статията на А. Левинсон, подписана от Г. Адамович, М. Алданов, Н. Берберова, П. Бобрински, И. Бунин, З. Гипиус, В. Ходасевич, А. Карташов, Н. Кулман, А. Куприн, Г. Кузнецова, И. Лукаш, С. Маковски, Д. Мережковски, К. Мочулски, Г. Песков, Г. Раевски, В. Сирин, Ю. Терапиано, Н. Тефи, В. Фохт, В. Вейдле, Б. Зайцев, В. Злобин и Л. Зуров (препечатан във вестник «Последни новини». 12 юли, 1930). Обратно в текста

(7) Така например Г. Забежински, подразбирайки Гумильов, пише в статията си «За съдбата на поетите»: «Нима самият факт на самоубийството на този кремълски галеник, този в психическо отношение съмнителен човек, станало по никому неизвестна причина, дава право да се постави Маяковски редом с истинските мъченици?» (Новое русское слово. 1952. 27 января). Обратно в текста

(8) Поплавский Б. Ю. Сочинения. СПб.: Летний Сад; Нева, 1999. С. 254. Обратно в текста

(9) Пак там. С. 283. Вж. за него в статията ми «Some Observations on the Early Years of Émigré Poetry» // Русская эмиграция: Литература. История. Кинолетопись: Материалы международной конференции, Таллинн, 12-14 сентября 2002. Иерусалим-Таллинн: Гешарим, 2004. Обратно в текста

(10) Пастернак Жозефина. Памяти Педро. Paris: YMCA-Press, 1981. C. 61. Обратно в текста

(11) Левин Иосиф. Улов. Нью-Йорк – Париж, 1966. С. 55-56. Обратно в текста