Иван Скала

превод: Вътьо Раковски

Който не знае провинциалните фенски градчета прочее,
той никога няма да разбере под този свод
въпросителните женски погледи, завършващи
с двоеточие,
което в тебе оставя следи за цял живот.

Който не знае три улички, малко площадче известно,
пътя от спалнята до близкия храм,
той не ще разбере защо плачат невестите,
когато престават да бъдат девойки там.

Все едно, във Бретан или пък във Прованса,
навсякъде, където пролетта е като есента,
в шест става и ляга си в единайсет,
пере, готви, шие до вечерта.

Все едно. Навсякъде чудно звънят камбаните ранни
и вечер на селското езеро плува дори
и припламва оная сватбена китка уханна
на мадам Бовари.