откъс от новия исторически роман на писателя
Бойко Беленски
Денят бе слънчев. Небесното светило грееше меко, приветливо и предразполагаше към хайлазуване. Алеко се бе разположил на хвърлей от двореца, в заведението за раздумка и разтуха Панах, на квадратна маса, с вестник в ръка.

Цветана Костова
„Всичко интересно, което главата ти роди,
пътеписът го поглъща и понася.”
Н. Хайтов
Пръв отзив след отпечатването на пътеписите „По света” на Николай Хайтов срещаме във в. „Труд” /24. ХI. 2021 г./ в рубриката „Книги за ценители” от журналиста Йордан Каменов. Той определя творбата като „рядък сборник с неиздавани досега ръкописи” и „спасен от забрава, а може [...]

110 години от рождението на Борис Христов
Продрум Димов
Изключително много ме вълнува през последните четири десетилетия разноликата и неравна съдба на този неповторим български и световен оперен колос, разнасял с невероятния си талант по най-престижните световни сцени славата на любимата си родина.

Денчо Владимиров
Нови ПловДивски хроники
Предизвикан коментар
В края на 2023-та година чух по пловдивско радио новината, че в проведена местна класация /по неизвестни на широката маса пловдивчани  критерии/ за „Най-добър жилищен район за живеене” в града бил излъчен …. ЖР „Тракия”.

Миглена Георгиева
Из “Море без име” (2024)
МОРЕ И ЕДЕЛВАЙСИ…
Донесохме
мъничко зима
на август,
сляхме планина

Стоян Лозински
АНТИНОМИИ - 1
Териерът Боби от Единбург
е прекарал в скръб 14 години на гроба на господаря си.
Гъсениците грозни са деца на пеперудите,
а те пък ни омайват с красота безмерна…

Венцислав Бойчев
ПРАЗНИЧНО
И през Седмицата на гората,
пак разказват й играта.

Георги Струмски
Със яростните си криле
един сокол прелита
на Кюстендилското поле
вълшебната палитра.

Стига пози и кухи фрази
Иван Ченчев
У нас многословието във всичките си разновидности е може би повече разпространено, отколкото предполагаме.

Чило Шишманов
Във тебе, беден кът, съм се родил,
сред простите ти люде съм израснал.
Макар от твойте мъки да съм пил,
за мене, край, ще бъдеш най-прекрасен.

Любомир Бобевски
Вярвам в Бога Всемогъщи,
вярвам в Правдата му свята,
вярвам, че над братя-роби
ще изгрее свободата!

Александър Божинов
Лулу,
и днес те срещнах
се в същата пътека,
напета, тънка, лека,

Димитър Добрев
Историята на човешкия род не познава друг народ, освен българския, който, въпреки петвековното си робуване, можа да оцелее и с кръвта си да изкупи своята свобода. Няма друг народ, който така устремно да се хвърля в смъртта за свободата си.

Добрина Симова
Брат ми никак не обичаше да чете учебници и книги, да решава задачи, за разлика от мен. Той беше природно умен и средно добър ученик, но голям любител на различни спортове.

Вили Терзиева
***
Пътека прашна в края на полето,
далеч от глъч на делник забеснял,
нозете морни води там, където
светът във мир е кротичко замрял.

Хайку и други стихотворения
Мирослава Панайотова
***
Жълтите цветя
тихичко си говорят
за жълти неща.

Иван Серафимов
По-голямо от мравката,
от дете по-бързо расте то.
Вятърът го завива ласкаво,
стоплят го снеговете.

Богдана Стайкова
Една вълна на радост ме залива
и като лястовица ми трепти в сърцето.
Защо съм днеска тъй щастлива?
Дали защото е усмихнато небето?

Михаил Анишченко
превод: Надя Попова
***
В коренищата скрит, в тясна дънна пролука,
май гладът ми надви над студената кръв…
Късметлия уклей, недоръфан от щука,
аз налапах фаталната кука със стръв.

Томас Мур
превод: Росица Станева
ВЕЧЕРЕН ЗВЪН
(Петербургска песен)
Вечерен звън. Камбанен звън,
на приказка във мен е сън -
за детството, за роден край,
за моя дом, любов през май.

превод: Григор Ленков
ПОПЪТНА ПЕСЕН
Еднички ветровете знаят
какво ме чака зад извивките
на пътя.

Уолт Уитман
превод: Христина Керанова
1.
Празнувам себе си, и себе си възпявам,
и каквото аз приемам, ще приемете и вие,
защото всеки атом мой е част от вас.

Проф. Банко П. Банков в интервю на Ирина Кирилова
Да! Той е инженер и може да построи къща, завод, административна сграда и какво ли не още. Но той е и писател, драматург, разказвач. Той е на солидна възраст, но интелектът му определя ежедневието му, а в пътя на живота му остава изграденото и написаното.

Любомир Духлински
Нашето село е пълно с чешити. Ама то преди години и времената си бяха такива - народът не се стряскаше от нищо, караше я спокойно като на забавен каданс, ядеше и пиеше и само щуротии мислеше.

Елена Алекова
Трудно е да се пише за човек като Ангел Марин. На държавника Ангел Марин, вицепрезидент на страната в периода от 22 януари 2002 до 22 януари 2012 година. На генерал-майор Ангел Марин, носител на орден „Стара планина” първа степен с мечове

Цветана Костова
Във всяка една от публикациите си, поместени в книгата „Поломието - вселена от бележити българи”, Георги Петров разкрива себе си като журналист, който държи на своя авторитет, воювайки за истината във всички житейски сфери.

Воймир Асенов
Из „Граници” (1977)
На Петър Парижков
Южнякът с пролетен замах
прегръща пътища и къщи.
Не съм се връщал у дома -
от много дни не съм се връщал.

Камен Зидаров
Ах, тази мрачна, варварска страна,
където всеки кът навява ужас
и дните, като вълци, се пробуждат
с тревожен вой за плячка и война.

Дончо Лазаров
Когато звънне школският звънец,
ти влизаш пак усмихната в класа ни
като пчела, събирала прашец,
която с аромат простора пълни.

Кинка Константинова
ПЛЕНЕНОТО СЛЪНЦЕ
Този облак сивобял
там, до планината,
как прилича на чувал,
вързан над земята.

Любен Цветаров
на Д. Съботинов
Зли вихри се гонят в шеметна забрава
из просторните родни, безмълвни поля,
като глутница вълци свирепо нападат
на потъналите в сняг безметежни села.

Жан-Франсоа Гишар
превод: Красимир Машев
Смъртта не е беда голяма
и по-страшна от зима:

Франсоа Волтер
превод: Красимир Машев
***
Трепери, Хораций! Предай се, Рафаел!
Сега със вас се състезава нашият Куапел.
Двоуми се между перо и триножник,

Кирилка Демирева

Самата интерпретация не се нуждае от защита; тя е наша неизменна спътница, но както повечето интелектуални дейности, представлява интерес само когато е наистина крайна.
Дж. Калър

Румен Денев

Въображението на поетесата Миглена Георгиева е платно на картина с пастелни тонове, в което птици са разкъсали при полета си прорези и през тези прорези тя вижда действителността отвъд платното и от там избира думи, цветове, образи и звуци.

Иван Д. Христов
Талантливата пловдивска писателка Мира Папо е автор на осем прозаични и публицистични книги. „Докато смъртта ни събере” /Изд. „Библиотека България”, 2024 г./ е нейната най-нова книга, посветена на паметта на българските евреи от Гюмюрджина.

Лалка Павлова
Предпочитана тема в новата българска романистика е историческата - всяка година излизат по няколко произведения, в които авторите, чрез ярки представители на действително съществували личности,

Мая Давид
превод: Валентин Димитров
***
Фалшивите приятели са истинските врагове.
***
Най-големия приход в бюджета би бил данък върху лъжите.

Джордж Майкс
превод: Любомир Духлински
Не знам за вас, но аз съм сигурен, че всички истински драми се случват не вечер, а сутрин. Вечерта насърчава философско възприемане на живота, ражда мечти за мир. Накрая те прави сънлив, а сънливостта, както знаем, не допринася за драмата.

Стоян Лалев
Като студент по българска филология в Софийския университет „Климент Охридски” готвех дипломна работа за живота и творчеството на писателя Иван Хаджимарчев.

Димитър Василев
Една надежда най-напред те бяха,
далечна, смътна като вечността.
А послe - вяра. После - paдост плаxa.
Ликуване. И сълзи в радостта.

Димитър Веженов
Ний пак се срещаме със тебе - и не като врази,
като приятели, разбрали се във нужда.
Любимата жена, която някога обичахме,
не е ни моя днес, ни твоя. Тя е чужда.

Васил Каратеодоров
Ще бъде ли през утрина, потънала във бяло,
или през мрачна вечер, или нощем - все едно:
повехнал лик ще прибледнее в старо огледало
и ще изчезне мигом като слънчево петно.

Методи Цветнолюбов
На П. Чизиков
Отдавна на душата ми тежи,
отдавна искам да ти пиша,
затуй, че в моите очи
блести сега зловеща грижа!

Илия Вичев
В южния край на с. Спасово, Чирпанско, близо до реката, в тъй наречените „Бончови ливади” живял някога дядо Иван.

Христина Комаревска
Из „Обръщалце, обръщалце..” (2024)
Странно наименование за поетична книга, даже не съм го срещала често и в други жанрове. Но ми се натрапи, така, изведнъж, изневиделица. Стовари се върху главата ми, искаше да му обърна внимание, да се замисля какво ми „нарежда”. И не без съпротива в началото, аз се съгласих да [...]

Гони ме носталгията
Денчо Владимиров
В края на 70-те години още работех в легендарния пазарджишки окръжен вестник „Септемврийско знаме”.

Юлия Момчилова
Отдавна, отдавна… още през есента, когато по небето летяха жълти листа, Мечо заспа в дълбоката си хралупа. И така щеше да спи чак до пролетта, ако не се беше появил чуден шум.

Владимир Башев
Из „Желязно време” (1962)
Обичам вашите квартири,
където чинно съм седял
сред статуетки,
сред картини

Стефана Цанкова-Стоянова
На пчелиците
свърши се сънят.
Чуйте как звънят
в тихата градина,

Григор Угаров
Когато още бях във майчините скути
съм слушал за безчет бунтовници прочути,
напуснали деца, напуснали предели,
за теб, Родино моя, в бой някога измрели.

Томас Венцлова
превод: Литературен свят
Стиховете на Регина Дериева са голямо и необикновено явление. Те се съотнасят към поетичния опит на Манделщам, Цветаева и Бродски, и все пак стоят отделно не само в днешната руска, но, може би, и в световната литература.

Регина Дериева
превод: Георги Ангелов
***
Цял живот
търсих ангела.

Красимир Власев
***
човешката
природа е приспособима
и хора живеят навсякъде

Любомир Духлински
ОТГОВОР НА ЕХОТО
Любовта, казват познавачите,
може да не е до край споделена.
Ревността, казват познавачите,
може да бъде неразумна и зла.

Любомир Халачев
Преди няколко години отново имаше криза по туризма само че не от вирусна пандемия, а от политическите решения на великите сили.

Гавраил Хрусанов
Дни изминаха, а все още не мога да повярвам, че Ракитин не е между живите!… Последните дни, преди страшния край, го срещах често. И ми се струва, че ще го видя пак - усмихнат, винаги весел и добродушен… Но, вървя по улиците и от всички стени ме гледат некролози: Ракитин умря!…

Паун Генов
Тая пролет - слънчева и весела
ме завари в стаята самин…
Пролет, пролет, веч не помня песните,
нито твоя пламен, слънчев химн…

Христо Бояджиев
Читалището е второ училище. То разширява и задълбочава елементарната грамотност на членовете, с която те са излезли от първоначалното училище. То развива волите, циментира характерите, отрезвява душите и създава най-хубавия навик - навикът да се чете.

Стоян Дринов
***
Над моя гроб, под листи капнали заровен,
аз знам, че никой няма да заплаче;
през есен меланхолна тамо с глас тъжовен
самотна врана на прокоба ще да грачи.

Елин Пелин
Веднъж лисана, вълчата кумица,
срещнала кучета в една горица
и в таз борба свирепа и юнашка
кумицата остана без опашка…

(1935 -1940)
Анна Ахматова
превод: Татяна Любенова
Не, и не под чужди небосвод,
не под защита на крилата чужди,
аз бях тогава с моя мил народ,
в нещастието бях със него, в нужда.

Анна Ахматова
превод: Красимир Георгиев
ЕЛА ДА МЕ ВИДИШ
Ти ела да ме видиш така.
Аз съм жива. Боли ме. Пристигай.
Няма в тези ръце топлинка,
тези устни изрекоха: „Стига!”

Карол Николов
За него трябва да се пише с вдъхновение и устрем.
Десетилетия наред българската критика изразходва с щедра ръка запаса от суперлативи за всевъзможни псевдовеличия, а за него - лице и дух на националната българска литература - говори приглушено с думи, от които се разбира, че той е „патриарх на българската литература”, че се „ползва с [...]

Паруш Парушев

Всички книги, студии, статии, рецензии на Панко Анчев се отличават с оригинално мислене, задълбоченост, аргументирани и убедителни изводи и оценки.

Петко Тотев
Йоан Екзарх, старобългарски писател от Преславската книжовна школа, създадена през Х в. от цар Симеон Велики, е написал „Шестоднев”. Този важен за европейската цивилизация старобългарски книжовен паметник е първата славянска енциклопедия.

Петко Тотев
Старобългарският писател Йоан Екзарх е сред имената, които дават съдържание на понятието Златен век. Наистина през Х в. българският цар Симеон Велики събира в Преслав книжовници с блестящи възможности и постижения.

Иван Д. Христов
Поетесата Миглена Георгиева е родена в Родопите. Живее в град Пловдив, където работи като учителка. Автор е на девет поетични книги.

Петър Ванчев
ВАЗОВ ПРОГОВАРЯ
О, Лев свещен на моите деди!
О, Лев на мъки, стонове вековни!
Тъй скъп за тая, дето ни роди
за радост не, за ядове отровни!

Цветана Костова
„Без компромиси”, Димо Троянов, издателство „Мултипринт ‘’ - София, 2022
Чрез новата си книга ,,Без компромиси ” Димо Троянов за пореден път утвърждава мястото си сред сатириците в нашата съвременна литература - автори на епиграми и афоризми. Той продължава от предишните си издания /,,Трънливи слова” - 2017 г., „Житейски мотиви” - 2020 г./ настойчиво и [...]

Цветана Костова
,,Разни случки от живота” - Димо Троянов, издателство ,,Мултипринт”- София, 2022
„Разни случки от живота” на Димо Троянов е книга с житейски разкази, в които прави впечатление художническият и психологически поглед на автора - ,,В мислите му още кръжеше като оса оная случка по време на обедната почивка и бодеше съзнанието”
/ Случката/.

Цветана Костова
С дъх ароматен на свежа трева,
с ласка ме среща полето…
Утринен полъх. Простор. Синева.
Буди се в трепет сърцето.

Станимир Лилянов
Лениво влачи водите си широката река. Лениво и безмълвно, спокойно и безстрастно. Мълчат водите, мълчат бреговете, мълчи тъмното небе. Бавно се трупат черни облаци - огромните зловещи птици на тъмната нощ.

Иван Енчев

Най-новият стихотворен сборник на Ваня Душева „Споделено време” (ИК „Нов свят”, София, 2023), съвсем неусетно ни приобщава към самобитното лирическо усещане на една чувствителна жена на средна възраст.

Денчо Владимиров
Портрети от журналистическите бележници
В началото на новото хилядолетие в Пловдив хуманитарната организация „Помогни на нуждаещите се” учреди почетен знак - медал за автори на добри дела с обществена значимост.

112 години от гибелта на „Титаник”
Любомир Духлински

„Хиляди кораби са останали неизвестни, защото не са потънали. Всеки знае за „Титаник”, защото всеки знае трагичната му съдба.”
Джеймс Камерън, режисьор на филма „Титаник”

Асен Калоянов
ВЕЧЕР
Залязна слънце. Ето, иде вечер.
О, топла безприютна вечер
иззад баири, равнини.
Подухва вятър. Мрак в полята.

Коста Траянов
Още първи петли не пропели, още зора не зазорила, те вземат въдици, мрежи и със своите малки, леки лодки тръгват по риболов. От сутрин до вечер тия неуморни люде кръстосват морето на длъж и на шир за парче хляб.

Георги Майоров
Змейове, караконджули и дракуси излизаха от прелестните уста на бабите едно време за смразяване на палавите деца и внуци.

Мистерии

Денчо Владимиров
Пресъхна ли изворът на прочутата лековита брациговска минерална вода? Такава хипотеза се появи след като от цяло десетилетие от магазините в Пловдив и Пазарджик, а и страната изчезнаха така познатите в миналото бутилки с прочутата лечебна минерална вода от Брацигово, която от векове лекува множество болести.

Стефан Калев
***
Разсърдено беше мечтаното лято,
казанът небесен за дъжд онемя…
И тръгнаха корени към небесата
за своята жажда да търсят земя…

Димитър Данаилов
Ти вече пишеш и четеш, Сали,
това е толкоз хубаво, другарю!
Ти вече си наистина щастлив -
грамотен гражданин си на България.

Димитър Симидов
Като валяк се влачат бавно,
о, Дунав, твоите води!
Река замислена и славна,
река на моите деди,

Богомил Райнов
Като бензин, разлян по мръсна локва,
в небето тъмно се прокрадва утрото
и пак изцапани, и пак измокрени,
в дворовете къщята се събуждат.

Весна Парун
превод: Елка Няголова
Ако сърцето ми не изпреварва птиците,
ако очите ми обеднеят и гледат насила,
ако ръцете за миг станат тъжни вдовици,
а любовта не ги прави вече красиви…

Иван Скала
превод: Вътьо Раковски
Който не знае провинциалните фенски градчета прочее,
той никога няма да разбере под този свод
въпросителните женски погледи, завършващи

Йосиф Уткин
превод: Тихомир Йорданов
Това е нелепа идея -
пред старост да тръпнеш от страх,
да пишеш: Угасвам… Белея…
И „ох, скъпа моя!”, и „ах”!

Абед Никпу
превод: Георги Ангелов
***
Ех, вие,
всички води на света…

Димитър Милов
До небесата се въздигаме
с хвалбите си един за друг.
А после на парцали мигаме -
не можем да отроним звук.

Любомир Духлински
Преди година получих писмо. Учуди ме много, защото от дълго време не бях получавал писмо, нали сме в електронната ера, кой ли ще ти пише писма на ръка.

Георги Майоров
В съвременната българска литература само 4 - 5 мъжки пера са потапяни в голямата мастилница за роман в стихове. Имената им няма да споменавам. Изброявани са от другите критици.

Продрум Димов
На 29 март. т.г. ни напусна покосен от коварно заболяване Таньо Клисуров - едно от ярките и талантливи имена, изключително принципен творец в сферата на родното ни поетично слово.

Михаил Михайловски
Душата ми живее със всичко, което диша тука:
със мъдростта на дъбовете и виното на ручеите,
с хилядите луни, които ухаят от зелените небеса
на дюлите,

Ангел Каралийчев
ЕСЕННО КОКИЧЕ
Перото ми тежи - не мога!
Акациите съхнат в блен,
обърнали очи към бога.
Отхожда есенния ден.

Александър Герасков

Стар въпрос, над решението на който са изразходвани много мисли и енергия. И вечно млад, защото стои пред всяко поколение.

Михаил Анишченко
превод: Красимир Георгиев
БЯГСТВО
Аз към нощния Брест се промъквам през блатата на минал кошмар,
свойта мила изгубих по пътя в деветстотингодишна съдба.

Елена Исаева
превод: Красимир Георгиев
КАК ДА ОТГОВОРЯ, МИЛИ
Как да отговоря, мили,
на въпроса, носещ вихър:
„С мен до край света ти би ли
стигнала, щом те повикам?”

Михаил Луконин
превод: Красимир Георгиев
ЖАЖДА
Пак дъжд е,
удря по стъклата,
по кленове, с ветрец обвени,
по кея,
в мостове заляти,

Агния Барто
превод: Красимир Георгиев
КОМАРИ
Сред слънчевата лятна жар
прохлада в парка пиеш,
но тъй напада те комар,
че искаш да се скриеш!

Алиреза Роушан
превод: Георги Ангелов

***
Любовта
с твоето заминаване
започна.

Ангел Христов
Лицето му издаваше дълбока, неизтляваща тъга. Сякаш по него беше преминала буря с незаглъхващи гръмотевици и яростни светкавици, оставили по кожата му бледи сиви петна, които всъщност издаваха истинската му възраст.

Албена Фурнаджиева
И метеоролозите я наричаха така - „Дъждовна провинция”. Сега не е точно дъжд, а някакъв мокър въздух, който привечер съвсем натежава от влага и направо се лепи по всичко наоколо.

Димитър Христов
Светлана Николова, „На раменете ми”, изд. „Изида”, 2023, София
Години след издаването на първата си книга „Дъждовни магистрали” /2014/, Светлана Николова публикува нова книга с поезия със заглавие „На раменете ми”.

Петър Ванчев
Бойко Богданов - „Свяст”, избрани стихотворения, ИК “Жанет 45″, 2009
Житейският и творчески път на режисьора, композитора и поета Бойко Богданов е като сърдечна кардиограма на човек с подчертана болезнена чувствителност: с периоди на творчески извисявания, където душевното му „кръвно налягане” минава всякакви Горни граници, но и с житейски периоди на толкова ниско [...]

Продрум Димов
Този болезнен въпрос си го задават все още мнозина от по-възрастните поколения, които ги потиска носталгията по недопустимо загърбените празнични тържества, посветени на пренебрегнатата безцеремонно Седмица на детската книга, песен и на изкуствата за деца.

Славчо Ангелов
Много често се спекулира с израза „реалистична детска литература”. Като с това мнозина се опитват да минат за някакви новатори в областта на този род книжнина.

Петър Динеков
Стара майко, недей плака,
недей плака, недей чака
млада булка въртокъщна,
млада булка с песен кръшна.

Анатолий Аврутин
превод: Елка Няголова
***
Не се изненадвайте вече на нищо -
на дребен детайл от слово разкошно,
на блик светлина, на поглед невиждащ,
на черната вялост сред белите нощи.

Ядолла Рояйи
превод: Георги Ангелов

***
В секундата на смъртта,
за нея

Франсоа Гакон
превод: Красимир Машев
Не се вглеждай в портрета с омая
на Корней и ще кажа накрая:

Росица Станева
Мъжът вървеше из коридора, без да бърза, защото изсипалата се там човешка навалица бе препречила пътя му с тела и гърбове. На всяка крачка го срещаха недружелюбни, чужди лица. Спъваха го раници и пътни чанти, оставени на пода.

Мемоарни записки
Денчо Владимиров
В средата на 90-те години след като бивш щатен соцкултуртрегер, поет, новият тогава управител на вече посинелия областен вестник ме прогони като непреустройващ се в СДС от вестника и останах без работа, по мое предложение в една издателска къща започнахме подготовка за издаване на първия /останал си единствен/ каталог на златните медалисти [...]

Иван Есенски
В началото на това, което ни пробутаха за демокрация, когато още имаше остатъци от мечти и надежди и не бяхме осиротели с повече от два милиона бегълци, един познат литературен критик написа РОМАН.

Писмо на Михаил Тошков до Иван Енчев

Драги Енчев,
Написах есе „Щрих към белетристиката на Иван Енчев” за романа ти „Злато и чакъл”, 2012.
Изпращам ти го, за да се увериш, че твоята литературна съдба ме интересува. Смятам след време да издам книга с мои литературни есета, в която ще влезе и писаното за теб. Но ти може [...]

Дафинка Станева
На Момка Чумпилева
Земя хлебородна със хора сърцати -
това е на Добруджа гербът свещен.
Земя кръстопътна, съдбата ти прати
врази, чуждо робство, народ разделен.

Николай Фол
В дъното на моряшката кръчма край Варненското пристанище седяха двама рибари - Сиромах Лазар и неговият приятел. Сиромах Лазар, килнал каскета си на тила, говореше високо и чукаше разгорещено по масата с юмрук.

Павел Телчаров
Георги Райчев - „Димчови страници”, София, 1934
Георги Райчев е не само един от добрите белетристи в съвременната българска литература, чието изкуство непрекъснато се налага и утвърждава.

Иван Арнаудов
Върху скалистите гори
натегнал облак се надвеси
и слънчевия зрак той скри
зад свойта сянка, зад криле си;

Милан Краус
превод: Василка Хинкова
ВЪЗЕЛ
Тъй далече си Додоне
сърце мое умълчано
оседлах си вече коня
за път стегнах подкован е

Евгений Семичов
превод: Красимир Георгиев
НЕ ТЪЖИ ЗА МЕН
Не тъжи за мен, обичан род!
Мене нямаше ме в тоз живот.
Имаше протяжен тъжен звук…
Излетял от дланите капчук.

Надежда Кондакова
превод: Тихомир Йорданов
СИНЯТА КЪЩА
Почти на края на оврага
е оня вече празен дом.
не ще прекрачим ние прага,
ще постоим тук мълчешком.

Дафинка Станева
Никой в селото не се учуди, когато Ангел Дюлгеров през една ранна пролет се завърна в родното си място. Той наскоро беше овдовял, а двамата му синове бяха поели по своя път. Градът го гнетеше със своята суматоха и той отново потърси топлината на бащината стряха.

Препратила Елена Алекова

Тюрлюгювеч с ученически бисери
Здравейте, колеги (колкото и неочаквано да ви звучи)!
Научих, че при вас се събират хора като мен, та реших да ви изпратя това писмо, за да се запознаем. Щом сте като мен, значи ще ме разберете. Така виждам колегите. А то все неразбрана си оставам.

Янко Стефов
ОСТАРЯЛА ПОГОВОРКА
Що за поговорка, бае:
„Храни куче - да те лае!”
И глупакът днеска знае:
храненият пес си трае!

90 години от рождението на Христо Фотев
Продрум Димов
Едва ли има човек от днешните ни литературни и духовни среди, който да не благоговее пред изключително човешкия и творчески образ на този уникален наш творец от Бургас.

Павел Телчаров
Тихомир Павлов - „Благословената земя”, съвременен роман, София, 1933
През последните години Тихомир Павлов се отдава почти изключително на социалния роман.
След романите „Горчив смях” и „Вечната приказка”, романът „Благословената земя” иде да разкрие една нова страна в творчеството на автора.

Борис Незорин
Връз чер саван се сипе траурна вълна.
На демон зъл окото кърваво лъщи.
Сияе лъч от багри - светлина;
в кошмарен сън тревожно робът спи,
в кошмарен сън - прокоба…

Димитър Подвързачов
(Откъслеци от недописана поема)
1.
Отдавна среднощ отзвъни над Рим, във морен сън унесен,
и Тибър галени вълни влече с приспивна песен.
Спят арки, портици, дворци и померанцови градини,
във храмовете спят жреци и блудни богове, богини.

Хуан Хил-Алберт
превод: Александър Муратов

В потъмнялата казарма
офицер един предател
край водите на Турия,
шепнеше закани празни:

Петър Андасаров
„Литературното поле не е бална зала, та да се гладим и да си казваме комплименти”
Дори, които не знаят автора, изричат и повтарят тези афористични думи на Нешо Бончев, панагюрския възрожденец, които отдавна са основен морален и същностен принцип на литературното творчество.

Александър Гочев
Тази втора част на статията се основава изцяло на интервюта на проф. Джон Миършаймър*
Международният съд на ООН, високо професионален, реши, че има правдоподобни доказателства за намеренията на Израел за геноцид и че има правдоподобни доказателства за извършване на геноцид в Газа.

Васко Попов
Марий и Сула - съща изгода,
същата участ чака народа!
Пенчо Славейков

Ваня Колева
„Засей ми море” (2012) 1 е първата самостоятелна книга на Станка Бонева. Преди нея авторката е извървяла дълъг път в света на Словото.

Благовеста Касабова
В творческата палитра на Емил Енчев ще открием романи, сборници с разкази, пиеси, публицистика. Той е писател с характерна стилистика и образност, жив и колоритен език.

Добрина Симова
КЪДЕ Е ОНЯ?
На народа му писна, вместо дела,
политици да играят „Не се сърди, човече!”
Къде се бави Оня, с най-гъста метла,
да измете от Парламента търтеите вече?!

Димитър Крайнев
МЕТАМОРФОЗИ НА СУЕТАТА
Тъй както пещерният ни прадед
животни върху камъка изсичал,
така правнукът му сега студент,
със автографи чиновете кичи.

Панчо Михайлов

Какво съм сега ли? Едно нищо или почти нищо. Воняща дрипа, парцал, дори нещо по- мръсно. Станах за смях на xoрата - вижте го, казват, пропаднал, пияница.

Никола Балабанов

Петко Атанасов, на когото преди няколко дена празнувахме 30-годишен юбилей, е един от първите артисти на театъра ни. Пръв, не само защото неговите образи на сцената са ярки и с дълбочина дадени, а защото е и личност.

Стефан Станчев
Новият роман на г. Петканов („Морава звезда кървава”, София, 1934 г. издание на автора, ул., „Оборище”, 79) е, наистина, събитие в белетристиката ни от последните десет години, а в делото на писателя - вдъхновена творба. Романът е четвърти по ред от серията „Жътва”, след „Старото време”, „Хайдути” и „Вятър ечи”.

Николай Добронравов
превод: Дафинка Станева
ЗНАЕТЕ ЛИ МОМЪК КОЙ БЕ ТОЙ
Знаете ли момък кой бе той,
път откри сред звездния безброй!
В пламък, гръм на космодрума в дим
махна той и рече: “Да вървим!”.

Николай Добронравов
превод: Красимир Георгиев
ХЛЯБЪТ
Хляб от старо брашно с трици наполовина
помним ясно от прежни горчиви години.
Хляб с каруци докаран. Стине студ зад тезгяха.
Хляб за утре, с купони доставките бяха.

Елспет Дейви
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Нощта на смешните шапки” (1980)
Две петна загладена и чакълеста пръст бележеха входа на кафенето край магистралата. Отвъд се простираха равни полета, а дългата линия на хоризонта беше прекъсвана тук-там от едва видими групи дървета.

Денчо Владимиров
ОколоПървоаприлско
До 1989-та година официално се знаеше кои са най-големите хумористи сред пишещите българи - тези дето са в социалистическата столица София - в „Стършел”, вестник на ЦК на БКП, за пописващите там бяха отредени наградите на Дома на хумор и сатира в Габрово, наградите на конкурсите на имената на Чудомир и Алеко [...]

Венцислав Бойчев
УЗАКОНЕНИ ЛЪЖИ
Във футбола финтират,
при покера блъфират.
В съда като пледират,
със словото жонглират.

Туко Рамирез
По-достоверно от политиците лъжат само синоптиците.
Как да си вярваме, като всеки лъже.

Иван Енчев
ЕВРОМЕНЮ
В градовете и селата
няма вече шопска скара,
няма руската салата.

Лозан Такев
КОНСТАТАЦИЯ
Българската нация -
с Пунта демокрация…

Янаки Зибилянов
ЕДИНЕН ГРАЖДАНСКИ НОМЕР
На нашите политици
И макар да беше ясно
цялото ви ЕГЕНЕ,
ние свикнахме със вас, но
със абсурдите ви - не.

Васил Иванов
СПОМЕНИ
На Славка
Когато Кирчо бе почти младеж
и в ден фатален срещна наша Мича,
почувства най-първичния копнеж.
(Стрелата му на Ерос не засича.)

Радослав Бумов
ПРОГРАМНО
Да сме здрави,
да сме живи,
габровците пестеливи!

Тома Измирлиев
ИСТОРИЧЕСКА ПРИКАЗКА
Преди години нашта столица
била градче със малко жители, -
работили те на изполица
при бейовете-похитнтели.

Наум Лабковски
превод: Красимир Машев
Веднъж попитах аз пияница:
„Защо ти пиеш ден и нощ?”
Отвърна ми:
„Ех, тъжна страница!