Марко Кравос

превод: Елка Няголова

Живял някога един човек.
Бос и сух.
Никой не би станал баща,
ако не го заслужава синът му.
Преди това пък, много отдавна,
баща ми и той е избирал, разбира се,
сред предците и дядо ми.
След това и синът ми през май,
не без мъка и болка
извлякъл и Марко от рая
и му е дал родителски чин.
Сега аз съм тук. Грижа се за градината.
И съм щастлив
от всичко, що никне.
Аз самият съм дядо и внук,
родител съм, но и наследник.
Сам съм. Сам със брадата си.
Роднина в дома си. И вехта шапка,
нахлупена върху главицата
на отрочето.
Живял някога един човек.
Бос и сух…