Алексей Марков

Алексей Яковлевич Марков (22.04.1920 – 31.08.1992), виден руски поет, патриот и общественик, е роден в село Нини (сега Воронцово, Александровски район, Ставрополско). Баща му воюва в Гражданската война. Детството на поета минава в тежките години на колективизацията. Работи от малък с баща си като физически работник. Но настъпва глад, баща му умира, завършилият едва 4 клас Алексей прекъсва образованието си, с майка си се озовава в Дагестан, живее в интернати. След завършването на 8 клас, постъпва в педагогическото училище на град Буйнакск, работи като учител 2 години във високопланински аул. Публикува първите си стихове през 1940 г. Участва във Великата Отечествена война от самото й начало, завършва школа за младши авиационни специалисти, воюва в състава на 3 Украински фронт. Стига до Берлин. Завършва Литературния институт (1946-1951). Автор на поемите “Кули в морето” (1952), “Настенка” (1960), историческите поеми “Михайло Ломоносов” (1956), “Ермак” (1962), “Пугачов”, “Кондратий Рилеев”, “Вихър-атаман” (за казашкия атаман Матвей Платов), “Затвореният дом”, “Германия”, одата “Слово за народа” (1958), сборниците “Вятър в лицето” (1956), “Есенен гръм” (1961), “Огън по мен” (1963), “Отново на път” (1966). Член на ръководството на организацията на московските писатели. Изказвал съждения, във връзка с което се намирал под наблюдението на спецорганите и бил подлаган на наказания в Съюза на писателите. Автор на известното стихотворение “Отговор”, написано по повод на появилия се през 1961 г. “Бабий Яр” на Евгений Евтушенко. Водещ на редица литературни вечери, провеждани от обществото “Памет” през първата половина на 80-те години. Съчинения: “Избрана лирика” (1967); “Брезите светят” (1968); “Моя земя” (1968); “Избрани стихове и поеми” (1969); “Стрели” (1971); “Доброта” (1979); “Звездопад” (1980); “Избрани произведения” в 2 тома (1984), “Когато прелистваш книгата на дните…” (1986); “Стихотворения. Поеми” (1990). Погребан в Москва.


Публикации:


Поезия:

И ВЕЧЕ КОЙ ЛИ ДЕН ПОДРЕД…/ превод: Диана Павлова/ брой 15 декември 2009

АЗ НЕ ВЯРВАМ НА ОНЗИ ПРОДАЖНИК…/ превод: Диана Павлова/ брой 16 януари 2010

ВЛЕЧЕ НЕВИННИЯ ПОРОЧНА МИСЪЛ…/ превод: Георги Ангелов/ брой 30 юни 2011

ВСЪЩНОСТ, МАЛКО МИ ТРЯБВА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 69 януари 2015

НОВОГОДИШНО/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 69 януари 2015


АЛБУМ