НОВОГОДИШНО
превод: Тихомир Йорданов
НОВОГОДИШНО
Бял до бяло сняг пада
и звъни той - кристал!
Аз премислям и страдам:
що съм сторил и дал.
Може би грях си имам -
подарения ден?
Към Родина любима
имам дълг неплатен?
Пред неправа разправа
аз лице да съм крил?
Или с дума корава
да съм друг наранил?
Дали с вяра горещо
не повярвах тогаз
или в друго пък нещо
да съм сбъркал и аз?
И дали предвидливо
съм предавал, смутен,
или радост свидливо
съм запазвал за мен?
Ще получа ли упрек,
че живях аз до днес
с полуправда и утре
ще остана без чест?
Попоглеждам за стотен
път белия сняг -
позамислен, самотен,
недоволен съм пак.
ЧЕШМА
Живителна струя вода.
Тече си - прохлада във зноя.
И надпис на камък - следа
бележи заслугата твоя.
Поканва те извор: пийни!
За теб своя влага ще пусне.
Ти с шепи водата гребни,
попивай изпръхнали устни.
По склона пътека търчи
и скрива се в горските пазви.
Но някой гранита ломи -
той пътя на други показва.
Чешма сътворена. Вода!
Чешма - безкористие честно.
Чешмата е твоя следа
в голямата неизвестност.
Варна, 1972 г.
