Алексей Марков

превод: Георги Ангелов

***

Влече невинния порочна мисъл,
а мъдрия - зелена чистота,
селото - към столица стреми се,
а тя пък - към първична простота.

И светът разкъсва се на части
в своята несъвместимост тленна.
И щастие това е, и нещастие
на необозримата вселена.

——————————

***
Невинный тянется к пороку,
Мудрец - к зеленой чистоте,
Село - к столичному порогу,
Столица - к сельской простоте.

Мир разрывается на части
В несовместимости своей.
И в этом - счастье и несчастье
Галактики безбрежной всей.

1969

***
Някъде - аз зная - под земята:
във Камчатка, във сибирски лес
пази се отдавна кюлче златно,
на света невиждано до днес.
Знам, че не във тъмнина мъглива,
а на маса писмена почива
непризнатата мечта, която
ще учуди някой ден земята.

——————————

***
Я знаю: где-то под землей -
Иль на Камчатке, иль в Сибири -
Хранится слиток золотой,
Невиданный доселе в мире.
Я знаю, не в туманной мгле,
А в чьем-то письменном столе
Мечта непризнанная дремлет,
Что удивит когда-то землю.

1952