Алексей Марков

превод: Красимир Георгиев

ВСЪЩНОСТ, МАЛКО МИ ТРЯБВА

Всъщност, малко ми трябва, да гледам
уличките на стара Москва,
късно нощем да бродим с теб редом,
да е леко, безгрижно това.

А снежецът и бавно, и плавно
върху твоето рамо роси,
нека главното днес не е главно,
ромон думи без цел да гласи…

1952 г.

—————————–

МНЕ ВЕДЬ, СОБСТВЕННО, МНОГО НЕ НАДО…

Мне ведь, собственно, много не надо,
Лишь по улочкам старой Москвы
Поздно ночью бродить с тобой рядом
Без тяжелых забот и тоски.

И снежок чтобы медленно, плавно
На твое опускался плечо,
И пусть главное будет не в главном,
А в журчании слов ни о чем…

1952 г.